Министерският съвет на свое засед9ание на 7 април 2021 одобри актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ) 2020-2027 г. Като национален стратегически документ, който съдържа задълженията на страната ни като член на Европейския съюз към Европейската пътна карта за изграждане на общоевропейско научноизследователско пространство, тя подпомага развитието на научната инфраструктура в страната в ключови за обществото и икономиката области.
Актуализираната НПКНИ дава насоки и приоритет за развитието на бъдещите и вече изградените инфраструктури от стратегическо значение и тяхното международно включване, както и създава рамкови условия за единни стандарти за достъп и ползване на инфраструктурите. С приложението й се очаква да се подобри ефективността на системата от научни инфраструктури в страната, да се намали фрагментацията в научните изследвания, както и да се създадат благоприятни условия за повишаване на квалификацията на младите учени. Предвижда се още увеличаване на участието на българската научна общност и бизнеса в научноизследователска и развойна дейност в различните тематични области на новата Рамкова програма за научни изследвания и инвестиции в иновации „Хоризонт Европа“.
С актуализацията се представя и нов обект в групата на националните научно- иновационни комплекси с ключово значение за развитието на конкурентоспособността на българската икономика и технологична база. Това е Институт за научни изследвания в областта на компютърните науки към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в който се предвижда да се изгради инфраструктура и да се провеждат научни изследвания в множество направления на компютърните науки, сред които изкуствен интелект, софтуерна сигурност, адаптиращи се софтуерни системи и др. Институтът ще насърчава работата по научноизследователски проекти, в т.ч. и проекти е чуждестранни партньори, което ще доведе до повишаване на обема и качеството на научните разработки, до създаване на нови научни знания и приложими научни продукти. Планира се в него да се обучават докторанти и подготвят млади учени в областта на компютърните науки и интердисциплинарните изследвания.
В резултат на настоящата актуализация Националната пътна карта съдържа 51 обекта с ключови области на въздействие, като енергетика; околна среда и екология; биотехнологии, биомедицина, здраве и храни; физика и инженерни науки; аерокосмическа и отбранителна индустрия; социални и културни иновации, информационни и комуникационни технологии, и електронна инфраструктура.
Засега онлайн се намира само проект на сайта на МОН, Окончателинят текст ще бъде добавен, когато се появи на сайта на МС.
Това изображение сподели Фатме Токова от Черничево - то е направено тази сутрин. Колко случая си спомняте, когато посред пролет, когато дърветата цъфтят и е време за семеделска работа, изведнъж става зима?
В частта за България се подчертава по-специално, че свободата на медиите и свободата на сдружаване са се влошили, тъй като властите са предприели мерки по отношение на журналисти, критици, антиправителствени протести. Констатирана е открито расистка реторика към ромското население.
Като част от спешните мерки на COVID-19 през март правителството предложи промени в Наказателния кодекс, предвиждащи глоби и лишаване от свобода за разпространение на невярна информация, върху които беше наложено вето.
Журналистите, разследващи организираната престъпност и корупцията, бяха подложени на интензивен политически и прокурорски натиск и заплахи. През юли разследващият журналист Николай Стайков беше разпитан от прокуратурата и заплашен с наказателно преследване, след като пусна документален филм, който свърза прокуратурата с финансово престъпление.
Журналисти, отразяващи антиправителствените протести в столицата София, през септември бяха физически атакувани от полиция; единият от тях беше е задържан с часове. Комисарят по човешките права на Съвета на Европа нарече действията „неприемливи“ и призова властите да разследват нападенията.
В своя доклад за върховенството на закона през септември Европейската комисия изрази сериозни опасения относно липсата на прозрачност на собствеността върху медиите и отбеляза, че медиите остават обект на систематичен политически контрол.
Класирайки се на 111-то място от 180 страни по Световния индекс за свобода на пресата, България остава държавата от ЕС с най-ниския стандарт на свобода на медиите, се казва още в доклада.
Когато представлява прилагателно име със значение ’който се намира около сграда’, се пише слято – околосграден, също и околосградна, околосградно, околосградни. Предлагаме комплексни услуги при преустройство на партерни апартаменти в офиси или магазини, цялостни и частични ремонти, включително вътрешно обзавеждане и външно околосградно оформление. Забелязват се пропадания и напуквания на околосградната настилка. Когато представлява съчетание от […]
Съкратено това словосъчетание се пише кв.м (без интервал) или кв. м (с интервал). Когато всички думи в едно словосъчетание са съкратени, се допуска между тях да няма интервал. По това време И.К. се сдобива с апартамент от 140 кв.м/кв. м и веднага го продава. Общата площ на поземления имот е 2287 кв.м/кв. м, от които […]
На 5 април 2021 стана известно решението на Върховния съд на САЩ по делото Google LLC срещу Oracle America. Това е поредното от големите дела на Google – след Google Books и Viacom v YouTube.
Въпросът в Oracle v. Google е дали Oracle може да претендира за авторско право върху Java Application Programming Interfaces ( Java APIs) и ако може, дали Google нарушава тези авторски права. За ОС Android Google създава собствена версия на Java, но използва същите имена, организация и функционалност като Java API.
През май 2012 г. съдия Уилям Алсъп от Северния окръг на Калифорния постановява, че за API не възниква авторско право. В противен случай Oracle би имала права върху „утилитарен и функционален набор от символи“, който осигурява основата на иновациите – според това първо решение преди девет години езикът за кодиране не може да бъде обект на авторско право.
Oracle обжалва решението пред Апелативния съд на САЩ , който на 9 май 2014 г. издаде катастрофално решение, според което APIs на Java са защитени с авторски права. Всъщност изключването на API от защитата на авторските права беше от съществено значение за развитието на съвременните компютри и интернет.
Google се обърна към Върховния съд на САЩ с искане да преразгледа решението на Апелативния съд.
През юни 2015 г. Върховният съд отхвърли искането на Google и върна делото в окръжния съд.
През май 2016 г. съдът единодушно се съгласи, че използването от Google на API на Java е fair use.
Oracle подаде нова жалба. През март 2018 г. Апелативният съд отмени решението на окръжния съд и се произнесе в полза на Oracle.
Google оспори решението на Апелативния съд пред Върховния съд на САЩ. (Една процесуална бележка: поради правилата на Върховния съд за цитиране на дела, искът вече е известен като Google срещу Oracle, тъй като Google иска от Върховния съд да разгледа делото.)
През април 2021 г. ВС със 6:2 прие, че използването от Google на API на Java е fair use. Съдът обсъди някои основни принципи на доктрината fair use и прие, че честната употреба „позволява на съдилищата да избягват строго прилагане на закона за авторското право, когато това би задушило самото творчество, което този закон има за цел да насърчи“. По този начин решението подчерта истинската цел на авторското право: да стимулира иновациите и творчеството.
Съдът стига до заключението, че „когато Google преработва потребителския интерфейс и взема само това, което е необходимо, за да позволи на потребителите да приложат натрупаните си умения и да създадат нова програма, използването от Google на Sun Java API представлява fair use. ”
Решението на Върховния съд e победа за програмисти, разработчици и за потребителите, които искат да използват придобитите знания и опит в следващите продукти и приложения. Съдът отмени предишните решения на Апелативния съд и призна, че авторските права насърчават иновациите и творчеството само когато предоставят място за творчество и надграждане върху предишното знание.
Темата е за Тръмп и, по повод на Тръмп, за частният Twitter като публичен форум. В САЩ се водеше съдебен спор по повод акаунта @realdonaldtrump с повече от 88 милиона последователи и твърдението на Тръмп, че той е негова лична собственост. На 5 април 2021 г. Върховният съд реши, че делото трябва да бъде прекратено.
Фактите
Бившият президент на САЩ Тръмп беше блокирал в Twitter хора за критика към президента или неговите политики. Няколко физически лица и една нестопанска организация заведоха дело с твърдението, че блокирането им в Twitter нарушава Първата поправка. Първоинстанционният съд и Апелативният съд на САЩ за 2-ри съдебен окръг приеха, че блокирането е в нарушение на Конституцията.
Казусът стигна до Върховния съд – вече като Biden v. Knight First Amendment Institute.
Според ищците “доказателствата по делото показват, че личният акаунт на президента в Twitter функционира като официален източник на новини и информация за правителството и като форум за изразяване на и относно президента“. Адвокатите на Тръмп твърдят, че то “ограничава способността на държавните служители да изолират своите акаунти в социалните медии от тормоз, тролинг или реч на омразата без инвазивен съдебен контрол“.
Междувременно на 8 януари 2021 Тръмп загуби правото си да използва Twitter “поради риска от по-нататъшно подбуждане към насилие” и след това приключи мандата си.
Върховният съд
След множество заседания Върховният съд решава делото да бъде прекратено поради промяната в президентската институция, но по този начин отказва да утвърди тезата на първоинстанционния и Апелативния съд за частната социална мрежа като публичен форум.
Към това съдия Кларънс Томас е написал обширно становище, според което делото „подчертава основната правна трудност при цифровите платформи: прилагането на стари доктрини към новите цифрови платформи рядко е просто. ”
Според съдия Томас на пръв поглед някои аспекти на акаунта на г-н Тръмп в Twitter приличат на публичен форум. Г-н Тръмп често използва акаунта, за да говори в официалното си качество. Но всеки контрол, който г-н Тръмп упражнява над акаунта, бледнее пред властта на Twitter, според условията на услугата, включително за премахване на акаунта „по всяко време по каквато и да е причина“. Twitter упражни правомощията си да направи точно това. Дали по отношение на използването на частно пространство се прилага Първата поправка, зависи от различни фактори. По-нататък съдия Томас се впуска в аналогии между цифровите мрежи, телефонните компании, превозвачи, осъществуващи обществена услуга и др.под., което обаче не помага да се даде категоричен отговор.
Все пак, се казва в становището на съдия Томас, съдиите „скоро няма да имат друг избор, освен да разгледат как нашите правни доктрини се прилагат към силно концентрирана, частна информационна инфраструктура като цифровите платформи“ – но това няма да бъде сега по казуса с Тръмп.
Цифровият зелен сертификат има за цел да улесни упражняването на правото на свободно движение в рамките на ЕС по време на пандемията на COVID-19 чрез установяване на обща рамка за издаване, проверка и приемане на оперативно съвместими сертификати за ваксинация, тестване и възстановяване на COVID-19.
Европейските органи в областта на защита на данните призовават за обсъждане на идеята за цифров зелен сертификат в съответствие със законодателството на ЕС за защита на личните данни. Комисарите по защита на данните от всички страни от ЕС и Европейското икономическо пространство подчертават необходимостта от намаляване на рисковете за основните права на гражданите и жителите на ЕС, които могат да произтекат от издаването на цифровия зелен сертификат, включително възможните непредвидени вторични употреби. Използването на цифровия зелен сертификат не трябва да води до пряка или непряка дискриминация на физически лица и трябва да бъде напълно в съответствие с основните принципи за необходимост, пропорционалност и ефективност.
Предвид естеството на мерките, предложени в предложението, EDPB и ЕНОЗД считат, че въвеждането на цифровия зелен сертификат следва да бъде придружено от всеобхватна правна рамка.
На 6 април 2021 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) проведе търг с тайно наддаване за издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър в обхват 3,6 GHz за осъществяване на електронни съобщения чрез наземна мрежа, позволяваща предоставяне на електронни съобщителни услуги (режим на работа TDD), с национално покритие.
Предмет на търга бе издаване на три разрешения за ползване на радиочестотен спектър в обхват 3,6 GHz с национално покритие за срок от 20 години. Заявления за участие в процедурата бяха подали трите компании, предлагащи телекомуникационни услуги в страната – А1 България, Българска телекомуникационна компания и Теленор България.
Търгът приключи успешно с разпределение на предвидения радиочестотен ресурс, съгласно правилата на тръжната процедура и предложените от участниците оферти. Разрешение за честотна лента 3600–3700 MHz получава „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предложена цена 4 700 000 лв. Честотна лента 3700–3800 MHz печели „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД с предложена цена 4 600 000 лв., а честотна лента 3500–3600 MHz получава „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предложена цена 4 100 000 лв.
Ползване на честотите в обхват 3,6 GHz ще доведе до създаване на условия за навлизането на нови технологии, включително 5G, както и предпоставки за предоставяне на нови качествени услуги на потребителите, се казва в съобщението.
Според медиите вече се осъществяват пилотни проекти. От друга страна, митологията oколо 5G е довела до подписки Stop 5G и съпротива на общини срещу технологиите 5G.
Жалбоподателят Ханджийски е български гражданин, роден през 1971 г. и живеещ в Благоевград (България). Той е местен политик, председател на Демократи за силна България.
През 2013 г., по време на антиправителствени протести, статуята на Димитър Благоев – на когото е наречен град Благоевград – на централния площад е боядисана в червено и бяло, за да прилича на Дядо Коледа, а на главата му е сложена шапка. На чувала с подаръци е написана думата оставка. Жалбоподателят е арестуван и обвинен в хулиганство, впоследствие освободен, но осъден и признат за виновен. Решението е потвърдено при обжалването. Ханджийски се обръща към Съда за правата на човека.
Съдът
Съдът преди всичко квалифицира действията като изразяване по смисъла на Конвенцията. Осъдителната присъда и глобата представляват намеса в свободата на изразяване. Съдът отбелязва, че действията могат да се разглеждат като политически протест, следователно предметът на делото е намеса в свободата на политическо изразяване.
ЕСПЧ разглежда действията като сатира. „Съдът имаше повод да отбележи, че сатирата, поради присъщите си характеристики на преувеличение и изкривяване на реалността, има за цел да провокира и агитира. Съответно всяка намеса в използването на тази форма на изразяване трябва да бъде разгледана с особено внимание – въпреки че използването на сатирата не изключва окончателно възможността за ограничение по чл. 10 § 2 от Конвенцията или дори за установяване на недопустимост на жалбата, ако сатирата е насочена срещу основните ценности на Конвенцията (т.51).
Съдът приема, че пропорционални санкции, предназначени да предотвратят действия, които могат да унищожат или повредят паметници, могат да се разглеждат като „необходими в демократичното общество“. Но в случая няма насилие или повреждане, нито е установено кой е боядисал паметника (т.53-56).
Когато определени действия – макар да имат потенциал да засегнат други хора (оскверняване), не повреждат паметника – въпросът дали намесата е „необходима в демократичното общество“ изисква по-нюансиран отговор. В такива ситуации точният характер на деянието, намерението зад него и посланието, което се стреми да бъде предадено от него, са от значение. Например деянията, предназначени да критикуват правителството или неговите политики или да привличат вниманието към страданията на група в неравностойно положение, не могат да бъдат приравнени на действия с цел да оскърбят паметта на жертвите на масово зверство (т.55). В настоящия случай контекстът ясно подсказва, че намерението зад акта на жалбоподателя е да протестира срещу правителството и политическата партия, която го е подкрепила, в контекста на продължителен национален протест срещу това правителство, отколкото да осъжда историческата роля на Димитър Благоев или да изрази презрение към него. Жалбоподателят просто използва паметника като символ на политическата партия, която иска да критикува (т.56).
При това ЕСПЧ напомня, че свободата на изразяване е приложима не само за „информация“ или „идеи“, които са приети благосклонно или неутрално, но и за онези, които обиждат, шокират или безпокоят държавата или определена общност. „Може да се приеме, че символичният жест на жалбоподателя е нанесъл вреда на някои от хората, които са го били пряко свидетели или са научили за това от медиите. Свободата на изразяване обаче е приложима не само за „информация“ или „идеи“, които се приемат благосклонно или се считат за обидни или за безразличие, но и за тези, които обиждат, шокират или притесняват държавата или който и да е сектор от населението.“ (т.58)
Намесата в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване не е била необходима, което води до нарушение на член 10 от Конвенцията.
Към решението има особено мнение на съдия Faris Vehabović, според което „това, което е приемливо за един човек, може да е неприемливо за друг, но едно е сигурно – никой не може да промени историята и тези събития и личности трябва да бъдат оценявани в техния конкретен исторически контекст. В контекста на този случай органите са длъжни да защитават паметниците, които са налице и днес, доколкото те все още са там. От тях зависи да решат дали тези паметници все още трябва да останат на обществени места, но междувременно е необходимо да се действа според закона, като властите следва да оценяват правилно актовете на лица, които публично се подиграват със статуи и паметници“.
Контекст
Решението е логично в контекста на практиката на ЕСПЧ по няколко линии: защита на политическото слово, артистично изразяване, символично слово, сатира, баланс между свобода на изразяване и защита на правата на другите, идеи, които обиждат и шокират, чл.10 и недвижимо културно наследство.
Като пример за практиката на ЕСПЧ може да се посочи решението по делото Мурат Вурал срещу Турция (26 000 евро за неимуществени вреди на Мурат Вурал) – жалбоподателят залял с боя статуя на Кемал Ататюрк и бил осъден на 13 години затвор на основание на специален Закон за престъпленията, извършени срещу Ататюрк. ЕСПЧ постановява нарушение на чл.10 ЕКПЧ, неправомерна намеса в свободата на изразяване.
В България е имало няколко различни акции, свързани с политическо изразяване, за което са използвани паметници – Паметника на Съветската армия, скулптурата на Далчев пред централата на БСП на ул. Позитано и др. Схемата е една и съща – повдигане на обвинение за хулиганство, вж постановлението за надпис Окупатори върху ПСА и решението на съдия Мирослава Тодорова за скулптурата на Далчев.
В решението от вчера се потвърждава, че “да се подиграваш публично със статуи и паметници” (по особеното мнение) не е априори престъпление, но акцентът е върху необходимостта от нюансиран подход – сатирата е защитена, но не във всички случаи и особено ако е насочена срещу основните ценности на Конвенцията (т. 51); да се критикува правителството или неговите политики не е като да се оскърби паметта на жертвите на масово зверство (т.55).
