През седмицата е публикувано Решение 3873/26 март 2021 г. на Въровния административен съд, петчленен състав.
Решението е по жалба на Бойко Атанасов, следовател в Софийска градска прокуратура, срещу решение на ВАС, тричленен състав, с което е потвърдено наложеното на Бойко Атанасов със заповед № 3865/12.11.2018 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – “забележка”.
Фактите: На 19.09.2017 г. Атанасов участва в предаването “Честно казано“ с водещ Люба Кулезич, излъчено по телевизия “Би Ай Ти“ от 19.30 часа. По време на предаването той заявява в ефира, че по делото „Кооперативна Търговска Банка“ (“КТБ“) предстои скорошно изтичане на давността. Също така посочва, че се познава с ръководителя на Специализираната прокуратура – прокурор Иван Гешев, тъй като са работили заедно и че може да го коментира като човек, който дълго време е командирован в СГП от СРП и който влиза по дела, по които е свършена голяма част от работата, като сключва споразумения. По думите на Атанасов тези споразумения са “меко казано срамни“, тъй като прокурор Гешев отказва да подържа обвинение за голяма част от хората, по отношение на които е повдигнато обвинение от предишните наблюдаващи прокурори, работили по делата. В изказването си Атанасов декларира, че присъства на “пазарлъци“ между прокурор Гешев и “най – общо казано организирани престъпни групи“, и че “пазарлъци между прокурор и организирани пристъпни групи не може да има“.
Оспорваното решение:
Така възприетата фактическа обстановка обосновава правилния извод за допуснатото нарушение на служебните задължения-действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт. С изказването си в предаването Атанасов. безспорно нарушава изискването за колегиалност, като коментира професионалните качества на прокурор Гешев, с което вреди на репутацията на органите на съдебната власт от една страна и представлява нарушение на т.4.3 от КЕПБМ, а от друга твърдението за изтичане на давността на наказателно преследване срещу обвиняемите лица по делото „КТБ“ се явява недостоверно и в разрез с правилото по т. 3.3 от Етичния кодекс-магистратът да предоставя полезна, своевременна, разбираема и надлежна информация, която е в съответствие с изискванията на закона.
Решението на петчленния състав:
Споделя направения извод в обжалваното решение, като прави уточнението, че каквото и да е казал Атанасов за изтичане на давността за наказателно преследване по делото за „КТБ“, след като казаното не е във връзка с водено от него дело, не може да се прилага т. 3.3 от Етичния кодекс.
Така единственото основание за потвърждаване на санкцията остава казаното по адрес на прокурор Гешев.
Особено мнение.
Решението е взето с три на два гласа, като двама от членовете на състава – Виолета Главинова и Юлия Ковачева, не споделят извода на мнозинството. Мотиви: Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Конституционният съд, като прави анализ на ключови решения на Европейския съд за правата на човека, в решение 7/1996 г. обобщава основните положения в практиката на ЕСПЧ: Свободата на словото представлява един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, и е едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек. Свободата на изразяване важи не само за “информация” или “идеи”, които намират благоприятен прием или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно “демократично общество” не би могло да се нарече такова. […] Накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено.“При наличие на конкуриращи интереси е задължително да се изследва въпроса за баланса на интересите, както и дали намесата в правото на свободно изразяване чрез санкционирането му е необходима в едно демократично общество.
Европейският съд приема в редица свои решения-„Йорданова и Тошев срещу България“, „Божков срещу България“, „Пеев срещу България“, „Бладет Тромсо и Стесаас срещу Норвегия“, „Тома срещу Люксембург“, „Кържев срещу България“ и др. последователно и неотклонно, че защитата на правото на чест, достойнство и добро име е универсално приложима и се разпростира и върху политици, държавни служители и други длъжностни лица, като подчертава че „в самата сърцевина на концепцията за едно демократично общество“ границите на допустимата критика са по-широки, когато същата е насочена към публична фигура.“
Следователно държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частните лица. Критиката в тези случаи може да включва „провокативни и нелицеприятни мнения“ ако те касаят значима тема на обществения дебат.
В разглеждания казус изказването на Атанасов може да бъде определено като застъпване на позиция на критичност към действията на прокурор Гешев по конкретни дела, което е оценено като незаконосъобразно от дисциплинарнонаказващия орган, но считаме, че изказването не надхвърля допустимите по-широки граници на критика към публичните личности. Поради това намираме, че изказването не влиза в противоречие с изискванията на Етичния кодекс за поведение на българските магистрати, по –конкретно с текста на т.4.3 от Кодекса.
Бих предположила, че не за последен път чуваме за този казус, вж към изброените в особеното мнение решения и Райчинов срещу България.
