LastPass обявяват, че си остават безплатни, ама не съвсем. Скоро всеки трябвало да реши дали ще ползва програмата от компютър или от мобилно устройство – и каквото избере, това си остава завинаги. Ако избереш компютър, не можеш да ползваш паролите си от мобилен, и обратното. Удар под кръста е това – едно е да дам пари и да съм наясно за какво ги давам, а друго е да ме вкарват насила в някакъв път, само защото не са успели да измислят как точно да си изкарват хляба. Може би за да продължи човек да има достъп до паролите си, ако не му харесва точно такъв маркетинг, трябва да си направи два “безплатни” акаунта и всеки път да ги синхронизира ръчно? Бас ловя, че някои хора напук точно това ще почнат да правят. Другата опция е да започнат да плащат на LastPass – тоест не е техническо ограничението, а маркетингово.
Аз лично няма да правя нито едното, нито другото, защото не ползвам LastPass. Ползвам Bitwarden, който освен че работи по-добре и даже изглежда по-добре настолно и на мобилен от Ластпас, е и свободен софтуер. Винаги съм казвал, че нямам нищо против печеленето на пари от софтуер, даже напротив, че нали аз самият от тази област се храня. Но когато говорим за сигурност (а съхранението на пароли какво е, ако не това), не може никой да ме убеди, че свободният софтуер с отворен код не е по-добрата и правилна възможност.
Пак в новините – Revolut вдигат таксите си. Да, не са толкова високи, колкото на банката ми, а и тя моята е комай от леко по-пестеливите откъм такси у нас банка. Но все пак си е чувствително увеличение. Доколкото прегледах новите условия, явно ориентирането е към хората, които работят в чужбина и веднъж месечно изпращат пари на близките си в България, до банкова сметка. И това е логично, Револют стана популярно именно защото сме държавата на гастарбайтерите. Не че и това е нещо лошо само по себе си, де.
Тъкмо пореден месец се чудех дали да влизам в тоя филм, защото банката леко взе да ме притеснява с малкото, по периодично покачване на всякаквите такси. Сравнявах Revolut с TransferWise и с други, включително и български стартъпи разни. Сравнявах лични с фирмени предложения. Така и не успях да се реша и сега с тая тенденция за все по-скъпи такси нещо май се разубеждавам съвсем. Ако има такси за всичко, за какво ми е – нали за това има банкови сметки? Не че е успокоително, защото щом онлайн плащанията поскъпват, само си представям какво ни готвят банките.
Вече има нулеви лихви по депозитите, на много места се говори и за отрицателни лихви по депозитите. Песен. Нещо не разбирам докрай – нали коронавирусната криза уж отприщи всичката онлайн активност, която допреди това спотайвахме? Нали онлайн купуваме, доставят ни, ползваме онлайн банкиране, и т.н.? Да поскъпват офлайн услугите – разбирам, ама онлайн…?
В крайна сметка, не че всичко това е важно. Животът си е скъп и парите са, за да се изкарват. Причината за това леко неделно мрънкане е, че се прокрадва неприятното съмнение, че ни правят на маймуни… ама то пък все едно е сефте… ;)
4610 публикации. Средно по 300 годишно.
Блог на годината 2008.
Може да се констатира известна спокойна упоритост, ако не друго.
С благодарност към вас.
Facebook Takes Down All Posts Spreading Misinformation About Fictional Nation Of ‘Australia’ https://t.co/RVAZr5EYL0 pic.twitter.com/TjZvAM9ADG
— The Onion (@TheOnion) February 18, 2021
Това е The Onion, това е шега. „Трябваше да предприемем смели действия, за да спрем дезинформацията за това напълно измислено място, едновременно континент и държава – Австралия”.
Но събитията от последните дни не са шега. В отговор на политиката на Австралия чрез закон да задължи глобалните платформи да преговарят с производителите на съдържание, реакциите на платформите – или поне първите прояви – са различни:
Google участва в преговори с доставчиците н медийно съдържание, има първи съобщения за споразумения, включително с медиите на Мърдок.
Facebook e отказал да преговаря, както се вижда от съобщение на компанията от 17 февруари. „В отговор на предложения от Австралия нов закон за медийното договаряне, Facebook ще ограничи издателите и хората в Австралия да споделят или гледат австралийски и международни новинарски материали.“ Вече не могат да се споделят публикации на австралийски издатели – ето какво вижда всеки, който се опита да чете австралийска медия във FB (от Niemanlab) –
Историята не е само австралийска, просто Австралия е крачка напред с изготвянето на законодателство. Но не е тайна, че подобни намерения се изразяват навсякъде, в Канада и ЕС дори има повече от намерения – правят се реални стъпки за въвеждане на заплащане за съдържание.Както подчертава сър Тим Бърнърс – Лий, атакува се основен принцип на отворената мрежа – че хипервръзките могат да бъдат свободно показвани на всеки сайт.
“Започна зле и все по-зле ще става”, по Хамлет – но все пак да видим как ще се развият събитията. Има и очаквания, че това блокиране на медийно съдържание няма да трае дълго, но не е ясно в каква посока ще бъде намерено решение. NiemanLab показва и какво става с трафика:
Джеф Джарвис, професор по Журналистика в Ню Йорк, е цитиран да казва пред медиите:
Регулацията, която се опитва да отнеме властта от платформите, неизбежно им дава повече.
Войната между Мърдок и News Corporation, от една страна, и Google, клептоманите и паразитите, от друга, е продължителна и изтощителна.
Е, нещо се случва.”Global Partnership On News”. Събитието на вчерашния новинарски ден е подписаното споразумение между Мърдок и Google. News Corp означава The Wall Street Journal, Barron’s, MarketWatch и New York Post; във Великобритания: The Times и The Sunday Times и The Sun; в Австралия – редица новинарски платформи, включително The Australian, news.com.au, Sky News и множество столични и местни заглавия.
Тригодишното споразумение включва разработването на абонаментна платформа, споделянето на приходи от реклами, развитието на аудиожурналистика и значими инвестиции в иновативна видеожурналистика в YouTube.
: “Бих искал да благодаря на Сундар Пичай и неговия екип в Google, които показаха осъзнат ангажимент към журналистиката. Това е кауза за нашата компания от повече от десетилетие и съм доволен, че условията се променят не само за News Corp, но и за всеки издател. Сделката просто нямаше да бъде възможна без пламенната, неумолима подкрепа на Рупърт и Лаклан Мърдок и борда на News Corp. Това, което беше самотна кампания, донкихотско търсене… се превърна в движение…. Особени благодарности със сигурност се дължат на австралийската комисия за конкуренция и защита на потребителите и н австралийския министър-председател Скот Морисън…
Малко се знае по същество, но Мърдок като Дон Кихот е нова стилистика…
Споразумението идва в контекста на политиката на Австралия да накара глобалните платформи да плащат за съдържание. Според идеолозите на тези мерки журналистиката в обществен интерес има цена, която платформите трябва да бъдат принудени да плащат.
Тезата повдига много въпроси, включително за дефинирането на журналистиката в обществен интерес – преди изобщо да се говори за нейната цена. Друг аргумент е свързан с функционирането на интернет – ето мнението на сър Тим Бърнърс-Лий, цитиран в Дневник:
австралийските планове дигиталните гиганти да бъдат накарани да плащат за журналистически материали може да създадат прецедент. Прецедент, който прави неработещ интернет, такъв какъвто го познаваме.”По-конкретно съм загрижен, че има риск този кодекс да наруши фундаменталния принцип на мрежата като се изисква заплащане за онлайн свързване между определени видове съдържание”, каза Бърнърс-Лий пред сенатска комисия, която проучва подробно законопроекта, който би създал Кодекс за договаряне в новите медии.
Преди десет години съм писала за това рамково решение, въведено в НК – може да се види и разликата между проекта и приетия текст – 162, ал. 1 НК: Който чрез слово проповядва или подбужда
Е, с известно закъснение от десет години днес Европейската комисия е решила да изпрати официални уведомителни писма на България и още четири държави членки, тъй като
“националното им законодателство не транспонира изцяло или точно правилата на ЕС за борба с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (Рамково решение 2008/913/ПВР).
Българската правна уредба не гарантира, че расистките и ксенофобските мотиви се разглеждат като утежняващо обстоятелство от националните съдилища по отношение на всички извършени престъпления, като по този начин те не гарантират ефективното и адекватно наказателно преследване на престъпленията от омраза.
България не е транспонирала правилно инкриминирането на конкретни форми на изказвания, които подбуждат към насилие или омраза, а именно публичното оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста. Освен това България не е инкриминирала конкретни форми на изказвания, подбуждащи към омраза, а именно публичното оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста.”
Няма как човек да не свърже тази информация с Волен Сидеров и делата срещу него.
Законопроектът за изменение на Закона за филмовата индустрия се придвижи до приемане с противоречиви реакции – благодарности към Вежди Рашидов, благодарности към министър-председателя от депутатите от ГЕРБ – и доста самотните гласове на хората – на част от хората – занимаващи се с кино. Като Иглика Трифонова с нейното Писмо до политиците, които управляват културата.
По този доклад е гласуван окончателният текст.
Отразяването на този факт – приемането на изменението на ЗФИ – може да се използва като тест за българските медии, читателите сами могат да сравнят публикациите и да си направят заключение.
24 часа: щастие, радост и благодарност -в две публикации – 40 милиона получава българското кино и 3 милиона на година за български сериали. Има впрочем и трета публикация с голяма снимка на Вежди Рашидов – Рашидов: Не свиваме бюджета за кино, никога досега не е имало толкова пари.
Труд: Вежди Рашидов: НС прие безпрецедентите 41 млн. за българското кино и Приеха промените в Закона за филмовата индустрия, които предвиждат повече пари за българското кино
Дневник: С благодарности към премиера Борисов, парламентът прие нова схема за финансиране на българското кино
След завръщането си от лечение в Германия Алексей Навални беше задържан.
Според прессъобщение на Съда за правата на човека от 17 февруари 2021 г., през януари Навални е отправил искане до Съда за правата на човека за освобождаването му. На 21 януари 2021 г. Съдът изисква информация от правителството на Русия дали съществува риск за живота на жалбоподателя и какви мерки се предприемат от руските власти за опазване на неговия живот, а също дали условията на задържане и лечението на жалбоподателя са били обект на редовен независим мониторинг в съответствие с европейските стандарти. На 26 януари 2021 г. правителството отговаря, че има достатъчно гаранции, на 3 февруари 2021 г. жалбоподателят оспорва отговора.
На 16 февруари 2021 г. Съдът решава да посочи на правителството на Русия, съгласно правило 39 от Правилника на Съда, да освободи жалбоподателя. Тази мярка се прилага с незабавно действие. Мерките по тази разпоредба се вземат във връзка с производства пред Съда – в случая има подадена жалба от август 2020 г.
Министерството на правосъдието смята, че освобождаването на Навални е невъзможно.
По информация от руски правозащитни сайтове Русия нееднократно не се е съобразявала с наложените от ЕСПЧ обезпечителни мерки и по този начин е била в нарушение на чл.34 от Конвенцията.
Вежди Рашидов и Тома Биков са подписали като вносители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за БТА.
Става въпрос за безвъзмездния достъп до продуктите на БТА.
ETA, o6a.re, rpr6oa aa ocrrryprr raparrnpaH aoclbn Ha Bqrrrl<u r’rrrua lo nu(ropuarurr :ra geiilrocrraHa ny6rrrnure rttrcrxryurll u opraHlr3autrr c o6ttectgerotlo,,re3xa aeiiHocr n na rapaltrltpa flpaBororra rroJryrraBaue na uutloplraurrr or BceKlr cbrracHo,rJr..ll, aJr. I or Korrcrrrryutrlra rra Peny6ltrxaEr,rraplrr, mii xaro pa3rtpocrparrrBaHero rra rrxr[opuaurrr olraclll Me.[rli e cartto Bt 3ruoxlrocr, ]loHe H T,XHO 3aAl,Jt7KCHIte.Toea :aqr,rxcrrrre 3a 6e3Bb3Me3arro 3a Bccxlrro noryqaBauc Ha rrrrrloplrauua or BTA s uoNleHTa eorpaHxqeHo ao pa3lpocrparrraarre urr$opNraux, I cryqal{ rra 6cncralle, aoiiHa rr.Jrrr qpyrrr onacrocru.cB’bp3aHx c xrBora u 3,upaBero Ha xopara (.rn. 5, a,r. l, r. 2 o’r 3axoua 3a ETA),
Няма да кажа какво точно пише вътре, защото текстът от файла на сайта на Народното събрание не може да се копира – и какво?- очаква се гражданите да го преписват на ръка ли, ако искат да информират някого за този проект?
В ПЗР на самия законопроект има и препратка към Закона за електронното управление – а самият законопроект е във формат, който не става за времето на електронното управление.
Депутатите да бъдат така любезни да си променят форматите и да ги съобразят с изискванията на отвореното управление.