Цифров суверенитет

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Темата е важна, медии обръщат внимание на стъпки в ЕС към цифров суверенитет от Big Tech.

Ние сме потопени в американските технологии, казва пред CJR датски журналист. Ако не можем да се доверим на американските доставчици, това е огромен проблем, ще бъде много трудно и скъпо да го решим. Тръмп може един ден да се събуди и да реши да принуди Big Tech да дръпне шалтера на облачните услуги към Европа. Това е хипотетичен риск – и, според някои, малък. Но ако се материализира, последствията могат да бъдат „катастрофа с библейски измерения“, според експерт по сигурността.

Нидерландският парламент е приел осем мерки за намаляване на зависимостта от американските технологични компании и за приемане на европейски алтернативи.

В публикация в блога си, публикувана през април, Microsoft обявява намерение да разшири европейския си капацитет за центрове за данни с 40% през следващите две години и да даде на европейците по-голям контрол върху техните данни (макар че някои твърдят, че физическото местоположение няма значение за контрола от САЩ). Microsoft заявява още, че ще се противопостави на всяка заповед на американското правителство за спиране на облачните услуги за Европа.

В Шлезвиг-Холщайн, Германия, шейсет хиляди служители от публичния сектор са били инструктирани да деинсталират Microsoft Office и да преминат към LibreOffice, офис пакет с отворен код.

Ако се започне работа за постигане на цифров суверенитет, ще се наложи промяна на цифровите навици на хиляди служители, които в момента разчитат на инструменти като Gmail и Microsoft Office, за въвеждане на алтернативи, които при това не са съпоставими винаги с тях по качество, пише CJR.

Тема с продължение.

Съвместно съобщение относно международна цифрова стратегия на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕС е решен да повиши технологичната си конкурентоспособност и иновационния капацитет на Съюза. С цифровата стратегия, представена на 5 юни 2025 г., ЕС представя своя план за засилване на лидерството си в глобалните цифрови въпроси, като същевременно укрепва своите цифрови партньорства.

В съвместното съобщение се определят следните цели на тази стратегия:

  1. Технологична конкурентоспособност на ЕС чрез икономическо и бизнес сътрудничество;
  2. Високо ниво на сигурност за ЕС и неговите партньори;
  3. Цифрово управление и цифрови стандарти.

Що се отнася до сътрудничеството с партньорските държави, фокусът ще бъде върху приоритетни области, като сигурна свързаност, нововъзникващи технологии (Изкуствен интелект, 5G/G6, полупроводници, квантови технологии), киберсигурност, цифрова обществена инфраструктура и онлайн платформи (включително защитата на децата онлайн, свободата на словото и зачитането на неприкосновеността на личния живот).

Brussels, 5.6.2025
JOIN(2025) 140 final An International Digital Strategy for the European Union
ANNEX Download 

Как се пише: разпространение, распространение или разспространение?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише разпространение. Думата има представки раз-, про- и корен -стран-, които се пишат по един и същи начин, независимо от техния изговор. Ще ограничи ли Актът за цифровите услуги разпространението на дезинформация в Европейския съюз? Разпространението на вида Кафява индийска мангуста е ограничено в отделни участъци на Южна Индия и в […]

Национално представително проучване “Изследване на аудиторията на медийните услуги на БНР и БНТ”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В периода януари – април 2025г. агенция Алфа Рисърч реализира изследователски проект на аудиторията на медийните услуги, предоставяни от БНТ и БНР и очакванията за тяхната обществена мисия сред населението на страната. Възложител на проучването е Съвет за електронни медии. Проведени са три вида проучвания: 1) 22 експертни интервюта; 2) 15 фокус групи с активни потребители на програмите на БНТ и БНР; 3) национално представително изследване на аудиторията на обществените медии сред извадка от 1382 души на възраст над 14 години.

Резултатите и запис от представянето са на сайта на СЕМ.

Как се пише: конституционноправен, конституционно-правен или конституционно правен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това прилагателно име се пише слято – конституционноправен, също и конституционноправна, конституционноправно, конституционноправни, тъй като е образувано от съчетание на прилагателно и съществително име – конституционно право. Конституционноправната теория работи с три основни елемента: власт, функция и орган. Нормите, регулиращи мандатността, са от категорията на конституционноправните норми, установяващи конституционни принципи. Забележка: В източника е посочено […]

Как се пише: унаследил или онаследил?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише унаследил, също и унаследила, унаследило, унаследили. Въпреки че е унаследила художническия талант на своите родители, тя избира съвсем различен професионален път. Всяка клетка в тялото ни носи всички гени, с които сме родени и които сме унаследили от родителите си. 

Черна писта или защо точно така следва да работят отворените данни

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Поздравления на Мартин Атанасов за картата, но също така, че е пуснал свободно справката, която са му предоставили от МВР. Наистина се е постарал с визуализацията и е направил нещо, което взима сурови данни и ги показва по разбираем начин.

Забелязах нещо сред коментарите, включително многобройните статии в медиите, което има нужда да се уточни. На много места се говорят неща в посока, че „държавата разчита на ученик да ѝ върши работата“ и „едно момче направи това, което цяла държава не направи“. Не съм съгласен. Това, което Мартин е направил е похвално, включително защото е успял да получи по ЗДОИ данните от МВР, за които много хора търсим и питаме и съдим от години. Многократно през последните 15 години съм повтарял, че не е работа на обществените институции да правят такива визуализации, а да предоставят свободно данните в разбираем и структуриран вид. Картата на Мартин е демонстрация на една от причините защо това е важно.

Последният съм, който ще хвали МВР за предоставяне на данни – все пак именно заради липсата им сложих на пауза проекта Lipsva. В случая обаче са направили именно това, което се очаква от тях като институция. Когато ги исках преди 10 години ми се изсмяха. Преди пет години исках пак и се пробвах да съдя. Миналата година ги искахме с Жоро Пенчев и Божидар Божанов и казаха, че ще помислят как да ги изготвят. Божанов писа днес, че преди два месеца е питал отново да ги предоставят публично и са казали, че „било много сложно“.

Та наистина браво на Мартин, че е успял да ги получи най-накрая и ги пуска свободно. Свалих ги да ги разгледам, защото именно картата му ми показа няколко странни неща, които може би показват повече за работата на КАТ, отколкото за катастрофите. Ако някак не сте видели още, ще я намерите на chernapista.com.

Впрочем, сетих се, че преди 13 години бях направил проект за crowdsourcing на данни за катастрофите. Вадеше данните от бюлетина на КАТ София, но тъй като не бяха геокодирани, а имаха странни адреси, бях направил инструмент и с помощта на хора в Twitter ги поставяхме на карта всеки ден. Продължи доста дълго време и беше интересен експеримент, в който научих доста за модерацията на такива проекти. После се опитах да направя и подобна карта за престъпността, но и тя спря недълго по-късно заради невъзможността да се модерират и изчистват данните. Знам, че МВР има данни за престъпността с точност до части от квартал още през 2015-та, но не ги публикуват никъде.

The post Черна писта или защо точно така следва да работят отворените данни first appeared on Блогът на Юруков.

Как се пише: посети или посяти?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише посети. Малките нивички сякаш бяха изрязани от окръжаващата ги ниска гора и посети с ечемик и овес. (У. Скот, „Роб Рой“) Правописът на думата се подчинява на правилото за променливото я (ятовия преглас). Променливо е онова я, което при определени фонетични условия преминава в е. Пише се я, когато са […]

Обединено кралство: Медийна грамотност – тригодишна програма на регулатора OFCOM

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Директивата за аудиовизуални медийни услуги изисква държавата да вземе мерки за медийната грамотност на хората. Според чл.33а министърът на културата инициира и ръководи дейността по изготвяне на национална политика за медийна грамотност, а регулаторът му помага и следи за изпълнението.

Чуждите стратегии и мерки не могат да се заимстват, защото се прилагат по отношение на други хора с друго възпитание, образование и култура. И работата на чуждите регулатори не помага за нашата медийна грамотност, но не пречи да се види тригодишната стратегия на Обединеното кралство за медийна грамотност, по техния закон изготвена от регулатора.

Определят медийната грамотност като способността да се използват, разбират и създават медии и
комуникация в различни формати и чрез различни услуги.

Съд във Вашингтон решава съдбата на търсенето онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес във Вашингтон се провежда финално изслушване в съда по въпроса какви корективни мерки да бъдат разпоредени за възстановяване на конкуренцията в онлайн търсенето.

През 2024 американски съд реши, че Google e монополист в търсенето. Решението беше окачествено като най-значимата победа до момента за американските регулатори, които се опитват да овладеят силата на технологичните гиганти в ерата на интернет. Съдия Амит П. Мехта от Окръжният съд за окръг Колумбия заяви в решение от 277 страници, че Google е монополист и действа като такъв, за да запази монопола си.

Google незаконно циментира господството си, отчасти, като плаща на други компании, като Apple и Samsung, милиарди долари годишно, за да може Google автоматично да обработва заявки за търсене на техните смартфони и уеб браузъри.

Google, се казва в решението, събира девет пъти повече данни за потребителското търсене всеки ден, отколкото всичките си конкуренти, взети заедно. Колкото повече данни се подават, толкото по-точни и подходящи за човека, който търси информация, стават резултатите от търсенето. Господстващата позиция води до постоянно подобряване на търсенето на Google и действа като бариера за конкуренцията.

Остава да бъде решено какви да са стъпките за преодоляване на доминацията на технологичния гигант – и на първо място е идеята да се принуди Google да споделя резултатите от търсенето и рекламните си данни с конкурентите си. Не е проста работа, защото води до ред проблеми, например свързани с поверителността на данните.

Министерството на правосъдието и групата щати, които заведоха делото, препоръчват да се забранят антиконкурентни сделки с компании, на които Google плаща, за да го направят автоматична търсачка, а също да се принуди компанията да продаде водещия си на пазара браузър Chrome.

A.I. е големият неизвестен в търсенето. Чатботове като ChatGPT на OpenAI и Клод на Anthtropic, търсачката на A.I. Perplexity, а други са потенциални разрушители на Google. Самият Google инвестира сериозно в засилено търсене на изкуствен интелект, което г-н Пичай наскоро определи като “тотално преосмисляне на търсенето”.

Очакваното решение на съдия Мехта ще създаде прецедент за серия от антитръстови дела в САЩ, които вече са в процес на подготовка срещу компании, между които Amazon, Apple и Meta, казва Ню Йорк Таймс.