Първите решения на Надзорния съвет на Facebook

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Надзорният съвет на FB обяви първите си пет решения. Решенията са задължителни за Facebook и предоставят критична независима проверка за това как компанията модерира съдържанието.

Съветът отменя четири от решенията на Facebook, потвърждава едно и издава девет препоръки за политиката на компанията. Случаите са от четири континента: Азия, Европа, Северна Америка и Южна Америка. Работи се в съответствие с Правилник.

Случаите са трудни – например дали в контекста на въоръжен конфликт Facebook да премахне иначе допустим пост, тъй като съдържа реч на омразата, и дали разпространение на дезинформация за COVID-19 допринася непосредствена вреда.

Отменя решението на Facebook за случай 2020-002-FB-UA за реч на омразата – тук за повече информация.

Уважава решение Facebook по случай 2020-003-FB-UA за реч на омразата – тук за повече информация.

Отменя решението на Facebook по случай 2020-004-IG-UA за неподходящо съдържание (снимки на симптоми на рак на гърдата) – тук за повече информация.

Отменя решението на Facebook за случай 2020-005-FB-UA за Йозеф Гьобелс, министър на пропагандата на Райха в нацистка Германия, по стандарта за опасните лица и организации – тук за повече информация.

Отменя решението на Facebook за случай 2020-006-FB-FBR за дезинформация – за липсата на здравна стратегия във Франция и включва твърдения, че съществува лек за COVID-19- тук за повече информация.

Пълните решения са на уебсайта на Надзорния съвет .

Как се пише: тъмночервен, тъмно-червен или тъмно червен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – тъмночервен, също и тъмночервена, тъмночервено, тъмночервени.   С падането на температурите посягаме по-често към винените чаши и тъмночервената напитка. Цветовете на рододендрона са лилави, яркорозови или тъмночервени, събрани по върховете на клонките в чадърести големи съцветия. Слято се пишат сложните прилагателни имена, в които първата съставна част е […]

Как се пише: усмирен или осмирен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише усмирен, също и усмирена, усмирено, усмирени. Днес един буйстващ турист беше усмирен набързо от рецепциониста в хотела. В усмирените южни територии на страната отново са избухнали бунтове.

Нови места в Истанбул

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес с Ирина ще отскочим до Истанбул, за да обиколим някои нови места в Истанбул, които обикновено оставяме за четвъртия ден на тридневната ни екскурзия в града. Приятно четене:

Нови места в Истанбул

Далеч от туристическия поток: Кварталите

Ортакьой, Кадъкьой и Юскюдар, църквата св.Ирина.

Любопитството ми и желанието да се потопя в атмосферата на Истанбул нямат край. Това е моят любим град, защото той не е просто град, той е живот. Град на контрасти; Изток – Запад, Ислям – Християнство, история – модернизъм, море – хълм. Истанбул е всичко това. Докато руският писател – романтик и ориенталист Осип Сенковский възкликва „Има ли друг такъв град под Слънцето?“ , Иван Вазов задочно му отговаря: „Има градове по-хубави, но няма така вълшебен – чудо за очите.“ От 1992 г. досега съм посещавала града повече от 40 пъти, но винаги има нещо ново което да видя. Основните забележителности отдавна са посетени от първите ми екскурзии с туроператорските фирми. Сега обикновено ползвам фирмите основно за превоз и спане , обикновено 3 дни с две нощувки. Програмата си я правя сама. В поредното ми пътуване за което ще ви разкажа бях с мои приятели от София, за които това пътуване беше първо до Истанбул, затова трябваше да им покажа основните забележителности и да преоткрием новите предизвикателства на града.

Важен елемент от обиколката на града е

ползването на градския транспорт,

който е много добре уреден.

Начина на таксуване в превозните средства най-лесно става чрез Истанбулкарт. Разбира се има и еднократни жетони, които са в автомати на по-големите спирки и в гишетата на кейовете. Цената на един жетон е 4 лири. Това е по-скъпият начин за плащане.

 С Истанбулкарт като цяло цената на таксуването е малко неясно, защото всеки път плащахме различна цена , но не повече от 2,50 лири (Към момента на публикацията е 3,50 TRY – бел.Ст.). Картата се закупува и зарежда от специални автомати, които също са разположени по спирките или от някои вестникарски репове като просто трябва да се оглеждате за надпис Istanbulkart .

Закупуването става доста лесно и са ви нужни 10 лири. Картата можете да заредите с неограничена сума и може да се използва от голям брой хора, просто трябва да си я подавате и всеки да се маркира.

Нови места в Истанбул
Карта за градския транспорт в Истанбул: Истанбулкарт

Нови места в Истанбул

Първо посетихме разбира се емблематичния площад Султан Ахмед и

„Света Ирина“ – бивша православна църква,

 разположена в двора на двореца Топкапъ . До скоро беше затворена за посещение, но винаги съм имала желание да я посетя защото „Св. Ирина „ е моята светица. Входа е 36 лири. Днес тя е превърната в музей и пример за византийска архитектура. Тя е катедрална църква на Вселенската патриаршия преди освещаването на „Света София“ през 360 година.

Нови места в Истанбул
Църквата „Св.Ирина“

След разходката на площад Султан Ахмед пихме

кафе на терасата на хотел SEVEN HILLS

Booking.com

 От там се открива прекрасна гледка към „Синята джамия“; „Света София“ и Босфора. Кафето е 10 лири а чая от ябълка 7 лири.

Нови места в Истанбул
На кафе

Поредното предизвикателство беше

квартала Кадъкьой

 намиращ се в азиатската част. До там се стига с ферибот тръгващ от пристанището срещу Египетския пазар.

Обикновено туристите се настаняват в хотелчета в кварталите Лалели и Аксарай в европейската част на Истанбул, откъдето минават два трамвая до пристанището „Еминьоню“ / срещу Египетския пазар/. С истанбулкарт се чекирате и се качвате от входовете на морската гара на корабчето, което за 20 минути прекосява Босфора и отива до пристанището на квартал Кадъкьой, в азиатската част на Истанбул.

Кварталът е известен с оживения пазар за риба и местни храни, на който се предлагат специалитети като турска пица, маслини, пълнени миди, и много други. По криволичещите улици се редят сгради, обагрени с пъстро улично изкуство, в които се помещават едни бутици, модерни кафенета и анатолийски ресторанти.

Има много голям избор на рибни ресторантчета, в които срещу 12 – 15 лири, ще опитате всякакъв вид рибни ястия и уникални сладкиши. На едно от площадчетата има страхотна сладкарница за кюнефе , където предлагат и други турски изкушения.

Друга интересна точка по Босфора е

квартал Юскюдар

 (на турски: Üsküdar) в азиатската част.

 През последните две години след построяването на метролинията Мармарай, минаваща под Босфора при всяко мое посещение ходих в квартал Юскюдар. От спирката на Yenikapy намираща се в близост до Аксарай и Лалели се качихме на метролинията Мармарай. На втората спирка е Юскюдар. За 5 мин. бяхме там а се върнахме с корабче.

Районът е наистина много интересен – с много дух и Истанбулска атмосфера с тълпите местни хора, музиката на джамията, шума на пазара и усещане за ежедневие, което едновременно е бавно и бързо.

Скоро откриха и алеята по Босфора, която те води до

„Момина кула“

От брега до кулата може да стигнеш с малко корабче, но вътре няма нищо интересно освен ресторант и кафе. Срещу кулата са разположени стълби по които има постлани килимчета,/по-рано бяха възглавнички/ и сервитьори предлагат кафе чай и се наслаждаваш на великолепната гледка на Босфора и европейската част на Истанбул.

Другият Истанбул, далеч от туристическия поток…☺ 

квартал „Ортакьой“

 в европейската част със скъпите ресторанти, кафета и тематични барове. Районът се намира в близост до моста на Босфора.

Как да стигнете до там?

 Ако сте настанени в квартал „Лалели“  хващате трамвай Т1 и слизате на последната спирка Кабаташ и от там с автобус 25, 25Е до Ортакьой. Слизате на спирката в подножието на моста над Босфора.

Непосредствено вдясно от спирката се намира една от най – красивите джамии в Истанбул в необароков стил. Разположена на брега на Босфора, тя впечатлява с архитектурата си – деликатна, фина, сякаш с ръка недокосната.

 

Нови места в Истанбул
Мостът

От тук за 25 лири може да започнеш обиколката с корабче по Босфора 🙂

Задължително опитайте от огромните печени картофи с пълнеж – това е специалитета на Ортакьой

Около джамията

има оформен площад, търговски улици, където се продават много бижута, сувенири , нещо много различно от европейската част на града

Това са павилиони за приготвяне специалитета на квартала „пълнен картоф“


Насладихме се на великолепната гледка към азиатския бряг на Босфора на чаша кафе в едно от бутиковите кафета в Ортакьой намиращо се точно срещу острова на „Галата Сарай“ . От там можахме и да видим новата джамия, намираща се в азиатската част на Истанбул, която Ердоган откри тази година. Решихме да отложим посещението си за следващото ни идване в града.

Нови места в Истанбул
Отсреща се вижда новата джамия с шестте минарета

Това беше една прекрасна разходка из Истанбул, където сутрин пиехме кафе в Европа а вечеряхме в Азия.

До нови срещи в любимия ми град.

Booking.com Booking.com Booking.com

The post Нови места в Истанбул first appeared on Пътуване до....

Европейските произведения в каталозите на доставчиците на аудиовизуални медийни услуги по заявка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската аудиовизуална обсерватория следи изпълнението на разпоредбите за европейска квота в нелинейните услуги и изискването за видимост на европейското аудиовизуално съдържание. Публикувани са два нови доклада (декември 2020-януари 2021) –

Европейската аудиовизуална обсерватория поддържа и бази данни в тази област:

Точната информация за изпълнението на директивата зависи от еднообразното прилагане на разпоредбите за определяне на националността на произведенията. Директивата определя кое произведение е европейско за целите на оценка на европейската квота, но се чуват все повече гласове за необходимостта да се гарантира, че оценката на националността на аудиовизуалните произведения се извършва по един и същ  начин и на едни и същи основания в целия ЕС.

Целта е доставчиците на услуги при поискване  да не бъдат изправени пред несигурност и трудности, когато се опитват да изпълнят  новото задължение да осигурят и популяризират поне 30% от каталозите си с  европейски  произведения. 

 

По този въпрос  – определянето на националността на произведенията за целите на определянето на европейските квоти  не само за каталозите,  а по принцип – Европейската аудиовизуална обсерватория издаде сравнителното изследване

Тъжно за FOSDEM

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Да, тъжно ми е. FOSDEM беше много важно събитие за мен и го смятам за част от израстването ми като компютърен специалист, като философ, ако щете и като човек изобщо. Това е мястото и времето, в което се включваш, макар и за малко, в пулса на цялата общност на свободния софтуер. Това, че е в университетски кампус е още по-показателно. Не успях да ида да уча навън като студент, но още първата година, когато с Jitsi отидох в ULB, все едно имах крила на обувките и търсех да видя коя сграда на кой факултет и на коя специалност е. Не намерих по-социални науки от право, май, но все едно бях в някой от онези колежански сериали, дето във викториански сгради учат ту физика, ту история на американската литература… примерно.

Тази година ФОСДЕМ няма. Е, уж има онлайн събитие, но аз не мога да следя излъчвания в мрежата. Не знам защо, просто не ми се получава. Мога да гледам записи, понякога нарочно търся нещо тематично, но наживо да следя емисии, да гледам “live-ове” – това не е за мен. А има някои неща, които много искам да следя, някои от тях имат редовни емисии – например всеки петък или веднъж на две седмици… и пак не успявам. Случвало ми се е да се сещам вече закъснял и да тичам към компютъра или пък да ровя бързо в мобилния, само за да открия, че излъчването току-що е приключило. Някои казват, че това с живите предавания на събития, конференции и дори концерти било страхотно, така сме щели да се справим с предизвикателствата на ковид – е, сори, но аз своите записи из мрежата не съм догледал, та камо ли друго.

Конференцията в Белгия е по-специална за мен и по други причини. Като франкофон ми беше още по-вълнуващо да крача из улици, сред всякаква френска реч, от разбираема до съвсем нечленоразделна за мен. Помня как първия път се загубих в нощен Брюксел и първо реших да разчитам на естествения си усет за ориентация, който бързо ме предаде и се оказах в квартали, в които не чуват точно френски говор, а фасадите бяха с една идея по-близки до мизерните квартали на София. Заговорих се на френски с полицаи и разбрах, че съм вървял бързо в обратна на центъра посока. Спомням си как с Емчо вървяхме през половината град към Beermania и като стигнахме се зарекох като се прибера, да изхвърля кубинките. Как с Ицо и Боби се заливахме от смях из нощните улици, след като в Delirium-а бяхме седяли до една италианска двойка на средна възраст, дето подозрително цяла вечер миришеха на джойнт. Разходките из града с Любо и Слави. Всички срещи с българската група там – някои редовни участници от българските конференции и общности, някои съвсем неочаквани, като Шопов. Оглеждането на опашката за жетони за бира, тъкмо пристигнал, дали ще видиш познати лица. Посрещането на Даменчо на гарата и после двата часа по тъмно отвън на по бира, с разказване как са те, как съм аз. Като бонус – всички познати лица от големите проекти, пък и от по-малките, някои легенди в средите, всички интересни проекти, щандове и лекции, на които или си искал да идеш, или случайно си попаднал, защото съседната зала вече е била пълна. Дори лицата от поредното подписване на ключове. Тук-там и някой от големите компании, дето са се свързвали с теб в миналото и ти ги знаеш по име и лице, но те не и си стоиш във фоайето на сграда K и си говориш с тях…

Още първия път, когато тръгвах, през 2014г., Светко ме пита дали не може да дойде с мен. Даже се отчая малко, като разбра, че заминавам и ще съм без него. Всеки път след това въпросът беше поставян отново, а междувременно и той, и Оги започнаха да ходят на курсове по роботика, да опитват да програмират на Scratch, даже преди две години, то вече са две години и половина, едно лято на морето започнаха да измислят компютърна игра. Няма да издавам тайни, но е свързана с море и вълни. Имахме съвсем сериозни планове като се приберем, да започна да ги въвеждам в програмиране и да имат свой проект, да разучаваме заедно – ако не бъркам, идеята беше да разучим Blender и после Unity, все свръх амбициозни планове. Така и още стои на трупчета, но пък точно миналата година реших, че е крайно време да ѝ изтупаме праха, да направим проект и да идем с децата на FOSDEM следващата година. А то… онлайн излъчване на видеозаписи на лекции.

Да, това ме амбицира още повече да направим тази игра и да помогна на момчетата да продължат сами да разучават технологии и концепции. Много е лесно, особено с това “онлайн обучение”, всички не-изкушени от технологиите да разбират от всичко и по много. Не ме притеснява това, че децата растат в такова бурно време или че се учат отдалечено. Повече се тревожа от този “вечен септември” на интернет интерактивността, който започва да създава грешни представи. Начинът да се остане “на вода” в този потоп е да се осмислят процесите и ценностите на онлайн средата.

Догодина се надявам да има и конференции, и фестивали. 2021-ва я пропускаме, но 2022-ра вече трябва да е ок, че ние остаряваме, децата растат…

Медийна грамотност и цифрова компетентност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

Ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги, съответно и Законът за радиото и телевизията, включиха разпоредби за медийната грамотност.

Ефективността на прилагането на медийното право, включително на борбата с дезинформацията и хибридните заплахи, се основава на медийната грамотност. Медийната грамотност е инструмент за овластяване на гражданите, за повишаване на тяхната осведоменост и за обоснованост на всяко решение и избор в живота на хората (Заключения на Съвета за медийната грамотност в постоянно променящия се свят, 2020).

Както се вижда в заключенията, държавите постигат съгласие за създаване на Европейска обсерватория за цифрови медии (EDMO), базирана в Европейския университетски институт във Флоренция.

2

Цифровата компетентност е концепция, която е свързана с медийната грамотност, но е различна от нея. Цифровата компетентност е включена в преработената Европейска референтна рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот, вж СОМ(2018)22.

Европейският съюз има обща рамка за цифровата компетентност (DigComp), със следното графично представяне:

IMG_3318

САЩ: за прозрачност на алгоритмите на платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Алгоритмите във Facebook, Google, Twitter и YouTube насочват хората към политически екстремизъм, заяви група от демократите в Конгреса в писмо, изпратено до изпълнителните директори на тези компании. Капитолия на САЩ беше нападнат от бунтовническа тълпа, радикализирана отчасти в цифрова ехо стая, която вашата компания проектира, изгради и поддържа, се казва в писмото, изпратено до Марк Зукърбърг, Сундар Пичай, Джак Дорси и Сюзън Войчички.

И аналогичното писмо до Зукърбърг.

Дефинициите в проекта на Законодателен акт за цифровите услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От декември 2020 е известен проектът на Европейската комисия на Законодателен акт за цифровите услуги (DSA). Още на този етап е полезно да се видят определенията, с които ЕК предлага да се работи – дори на тази ранна фаза, неофициално и необвързващо  – в чл.2 на проекта, защото към момента различията в използваните дефиниции са големи.

По-специално в помощ на студентите и на всички, които търсят определение за онлайн платформа. Тук онлайн платформата  е дефинирана – както впрочем и медията – като доставчик, не като услугата.

а)           “услуги на информационното общество” означава услуги по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535;

б )          “получател на услугата” означава всяко физическо или юридическо лице, което използва съответната посредническа услуга;

в)           “потребител” означава всяко физическо лице, което действа за цели извън неговата търговска, стопанска или професионална дейност;

г)           “да предлагат услуги в Съюза” означава даване на възможност на юридически или физически лица в една или повече държави членки да използват услугите на доставчика на услуги на информационното общество, който има съществена връзка със Съюза; счита се, че такава съществена връзка съществува, когато доставчикът има място на установяване в Съюза; при липса на такова установяване оценката на съществена връзка се основава на специфични фактически критерии, като:

  • значителен брой потребители в една или повече държави членки; Или
  • насочването на дейностите към една или повече държави членки.

д)           “търговец” означава всяко физическо лице или юридическо лице, независимо дали е частна или публична собственост, което действа, включително чрез лице, действащо от негово име или от негово име, за цели, свързани с неговата търговска, стопанска или професионална дейност;

е)           “посредническа услуга” означава една от следните услуги:

  • услуга за “обикновен пренос”, която се състои в предаването в комуникационна мрежа на информация, предоставяна от получателя на услугата, или предоставянето на достъп до комуникационна мрежа;
  • услуга за кеширане, която се състои в предаването в комуникационна мрежа на информация, предоставена от получателя на услугата, включваща автоматично, междинно и временно съхраняване на тази информация, с единствената цел да се направи по-ефективна информацията по-нататък предаването на информацията до други получатели при поискване от тяхна страна;
  • услуга “хостинг”, която се състои в съхраняването на информацията, предоставена от получателя на услугата и по искане на получател науслугата;

ж)          “незаконно съдържание” означава всяка информация, която сама по себе си или чрез позоваване на дадена дейност, включително продажбата на продукти или предоставянето на услуги, не е в съответствие с правото на Съюза или с правото на държава членка, независимо от точния предмет или естество на това право;

(з)          “онлайн платформа” означава  доставчик на хостинг услуга, който по искане на получател на услугата съхранява и разпространява до обществеността   информация, освен ако тази дейност е незначителна и изцяло спомагателна характеристика на друга услуга и поради обективни и технически причини не може да се използва без тази друга услуга, а включването на тази характеристика в другата услуга не е средство за заобикаляне на приложимостта на настоящия регламент.

(и)           “разпространяване сред обществеността” означава предоставяне на информация, по искане на получателя на услугата, който е предоставил информацията, на потенциално неограничен брой трети страни;

й)        “договор от разстояние” означава договор по смисъла на член 2, параграф 7 от Директива 2011/83/ЕС;

(к)          “онлайн интерфейс” означава всеки софтуер, включително уебсайт или част от него, и приложения, включително мобилни приложения;

л )      “Координатор на цифрови услуги за установяване” означава координаторът на цифровите услуги на държавата членка, в която е установен доставчикът на посредническа услуга или  пребивава или е установен законен представител;

(м)         “координатор на цифрови услуги по местоназначение” означава координатор на цифрови услуги на държава членка,  в която се предоставя посредническата услуга;

(н)          “реклама” означава информация, предназначена да популяризира посланието на юридическо или физическо лице, независимо дали да постигне търговски или нетърговска цел и да се показва от онлайн платформа на нейния онлайн интерфейс срещу възнаграждение, специално  предназначено за популяризиране на тази информация;

о)           “система на препоръчващ” означава напълно или частично автоматизирана система, използвана от онлайн платформата, за да предложи в своя онлайн интерфейс конкретна информация на получателите на услугата, включително в резултат на търсене, започнало от получателя, или по друг начин се определя относителният ред или по-широкото показване на показваната информация;

(п)          “модериране на съдържанието” означава дейностите, предприети от доставчиците на междинни услуги, насочени към откриване, идентифициране и адресиране на незаконно съдържание или информация, несъвместими с техните условия, предоставяни от получателите на услугата, включително предприетите мерки, които засягат наличността, видимостта и достъпността на това незаконно съдържание или тази информация, като например разрушаване, блокиране на достъпа до или отстраняване на достъпа до тях, или способността на получателите да предоставят тази информация, като например прекратяване или спиране на сметката на получателя;

(р)          “условия” означава всички условия или спецификации, независимо от тяхното наименование или форма, които уреждат договорните отношения между доставчика на междинни услуги и получателите на услугите.

Надзорният съвет на Facebook поема казуса Тръмп

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Надзорният съвет на Facebook е приел на 21 януари 2021 г.  поканата на компанията Facebook  да разгледа решението на компанията да прекрати за неопределено време достъпа на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп до публикуване на съдържание във Facebook и Instagram. Facebook е  поискал и  препоръки от съвета относно такава мярка, когато потребителят е политически лидер. 

Решението на Facebook    да спре достъпа на г-н Тръмп до публикации във Facebook и Instagram на 7 януари 2021 г. предизвика силен световен интерес. Надзорният съвет следи отблизо събитията в Съединените щати и реакциите  на Facebook и е готов да предостави задълбочена и независима оценка на решението на компанията. 

Решението   ще бъде обвързващо за Facebook и ще определи дали спирането на достъпа на г-н Тръмп до Facebook и Instagram за неопределен период от време е отменено.

Facebook се ангажира да изпълни решението, да разгледа всички придружаващи препоръки   и да отговори публично на тях.

Надзорният съвет започна да гледа случаи в края на 2020 г.  Съветът е създаден, за да осигури критична независима проверка на подхода на Facebook към най-предизвикателните проблеми със съдържанието, които имат огромни последици за глобалните човешки права и свободното изразяване.

Членовете на Съвета  са лидери в области като  правата на човека, правото, журналистиката и технологиите, идват от много различни общности и представляват широк спектър от възгледи и вярвания. Съветът  вярва, че   може да гарантира, че решенията се вземат по по-принципен и прозрачен начин от това, което Facebook може да предостави сам.

По съображения за пълнота трябва да се  знае, че Харвард  и Станфорд –  а по-конкретно общността на занимаващите се с регулиране на платформи –   направиха цяла кампания в Twitter  по този въпрос – да насърчат Facebook  да се обърне към съвета, макар – строго погледнато – съветът трябва да се произнася по отделни казуси, не и по решения за прекратяване  на достъпа.