Потребителите на Google днес получиха писмо. В резултат на неотдавнашното решение на Съда на Европейския съюз Schrems II относно експорта на данни, след обезсилването на Privacy Shield, Google ще премине към стандартни договорни клаузи (SCCs). “Ще актуализираме съществуващите условия за обработка на данни от Google Ads, за да отговорим на GDPR.”
Актуализациите не дават на Google допълнителни права върху данни. Актуализациите ще се прилагат от 12 август, 2020.
За повече информация вижте тук.
В свое прессъобщение БХК информира:
Българският хелзинкски комитет (БХК) подаде до инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС) сигнал относно разпространяването на добитите чрез специални разузнавателни средства записи от телефонни разговори на обвиняемия по досъдебно производство бизнесмен Васил Божков. Основанието на организацията за сигнала е, че това съставлява порочно упражняване на властнически функции, което накърнява престижа на съдебната власт и така осъществява нарушение на Закона за съдебната власт.
В сигнала си организацията посочва, че прокуратурата употребява събраните данни с цел да повлияе на общественото мнение, а не за да разкрие обективната истина, както повелява законът. Тези действия идват в контекста на масови протести в страната, които искат и оставката на главния прокурор Иван Гешев. Припомняме, че именно говорителката на главния прокурор Сийка Милева е и прокурорът, огласил записите на нарочна пресконференция на 14 юли 2020 г.
Съгласно сигнала на БХК, действията на прокуратурата накърняват и презумпцията за невинност на обвиняемия, доколкото разкриват пред обществото само такива факти, които обслужват обвинителната теза и без по вината на обвиняемия да има произнасяне на съда.
Със сигнала се иска от инспектората да провери наблюдаващия прокурор дал разрешение за огласяване на данните, както и главния прокурор Иван Гешев, тъй като главният прокурор осъществява методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, и е пряко ангажиран със случая, тъй като материалите са разгласени от личната му говорителка.
БХК припомня, че прокуратурата е само една страна в наказателното производство, докато само съдът решава дали едно лице е действително виновно в престъплението, за което обвинено. Затова според организацията прокуратурата действа превратно в случая – тя цели да убеди обществото в нещо, което не е доказано в неговата цялост. 
С окончателно и неподлежащо на обжалване решение Административен съд София – град (АССГ) отмени мълчалив отказ на главния прокурор на Република България да предостави на БХК списък с наименованията на издадените от него указания и инструкции до подчинените му прокурори в цялата страна.
Това са общи за всички прокурори актове по методическото ръководство на прокурорите, уреждащи редица въпроси свързани с работата им по различни производства. Някои от тях са публикувани публично в сайта на прокуратурата, но други – не. За съществуването им гражданите могат да научат от споменаването им в различни доклади, а понякога и прокурорски постановления, но не и какво е точното им съдържание. Така част от нормите, които уреждат работата на прокурорите, остават скрити, а законосъобразността на прилагането им – неясна.
Сред тези актове са такива, уреждащи деловодната дейност, случайното разпределение на преписки и дела, надзора над изпълнението на наказанията, участието на прокурорите в административни дела и други.
С решението си АССГ осъди прокуратурата също така да плати разноските по делото в размер на 510 лв.
В изпълнение на съдебното решение заместник главния прокурор Красимира Филипова изпрати до БХК линк към сайта на прокуратурата, твърдейки, че на него са публикувани всички подобни актове на главния прокурор. В действителност обаче редица са откриваемите от различни източници актове, които не са публикувани на изпратената хипервръзка.
„Какъв е действителният брой на непубликуваните на интернет страницата на прокуратурата актуални актове на главния прокурор, издадени въз основа на неговите правомощия по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, доразвити в чл. 136, ал. 5 Закона за съдебната власт, не може да се каже“, заяви адв. Диана Драгиева от Програмата за правна помощ на БХК.
„Факт е обаче, че тези актове с неизвестно за обществото съдържание, са задължителни за всеки прокурор – включително за този редови прокурор, за когото Конституционния съд не вижда конституционна пречка да започне разследване срещу главния прокурор. Стои въпросът кой и как следи за пълното съответствие на актовете на главния прокурор с Конституцията и законите на страната, след като той тенденциозно крие дори изчерпателния списък на техните наименования“, заяви още тя.
Предвид неизпълненото задължение на прокуратурата, БХК ще продължи да настоява да получи информацията по законен ред.
Законът за радиото и телевизията е в ремонт. Два законопроекта са на път към Министерския съвет и оттам – към парламента.
Но и народните представители не бездействат. Вежди Рашидов внесе проект, след ден го изнесе – но не съвсем, а почти. От този персонален проект е останала разпоредба, която днес вече е обнародвана в Държавен вестник.
ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА (ДВ, БР. 138 ОТ 1998 Г.)
Обн. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020 г.
Чл. 52. (1) Право на обръщение по БНР и БНТ имат президентът на републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, главният прокурор и председателите на Конституционния съд, на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд.(2) По решение на Народното събрание БНР и БНТ са длъжни незабавно да предоставят програмно време за пряко предаване на пленарни заседания.(3) Предоставянето на програмно време по ал. 1 и 2 е безвъзмездно.(4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) С цел осигуряване на публичност и прозрачност на дейността на Народното събрание БНТ предоставя програмно време на Народното събрание при условия и по ред, определени в договор.(5) (Нова – ДВ, бр. 68 от 2020 г.) Българската национална телевизия при условия и по ред, определени в договор, предоставя на Народното събрание за свободно и безвъзмездно ползване сигнал за откритите заседания, които се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Чл. 31. (1) Заседанията на постоянните комисии са открити. По решение на комисията заседанието ѝ се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.Чл. 41. (1) Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите работи по приети от нея вътрешни правила за работа в съответствие с този правилник. В правилата се определя начинът на взаимодействие с неправителствените организации.
(2) Заседанията на комисията се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.Чл. 51. (1) Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна, с репортажи по Българската национална телевизия, както и от парламентарен телевизионен канал (БНТ). Излъчваният сигнал се предоставя за свободно и безплатно ползване. Откритите заседания на Народното събрание се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
(2) Пряко предаване на пленарни заседания по Българската национална телевизия и Българското национално радио се излъчва по решение на Народното събрание.
(3) Пленарните заседания, в които се провежда парламентарен контрол, се предават пряко по програма БНТ 2 на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, с който да се въведе в българското законодателство третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги – Директива (ЕС) 1808/2018 – е публикуван за обществено обсъждане на сайта strategy.bg и на сайта на Министерството на културата – тук може да се види и целият пакет документи:
Очаква се и вторият законопроект за изменение и допълнение на ЗРТ, който се готви от работна група към МК – за привеждане на закона в съответствие със съобщението на ЕК за държавната помощ и със закона за публичните финанси. Докато този втори закон не е обвързан със срок към ЕК, първият – хармонизационният – има срок септември 2020, така че през есента е вероятно да се гледа.
България е между държавите с най-голям брой открити производства за забавяне на транспониране на директиви през 2019 г.
Публикуваният днес годишен доклад относно мониторинга върху прилагането на правото на ЕС съдържа информация за това как Комисията е осъществявала мониторинг върху прилагането на правото на ЕС и как е осигурявала неговото спазване през 2019 г., както и за постигнатите от държавите резултати.
Новите производства са увеличени с 20 % в сравнение с 2018 г. През 2019 г. най-малък брой нови производства за неправилно транспониране или неправилно прилагане на правото на ЕС има срещу Люксембург, Естония и Литва, а най-голям брой — срещу Испания, Италия и Гърция.
Половината от всички производства са в областите околна среда, вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП, транспорт.
Повече от половината производства за установяване на неизпълнение на задължения през 2019 г. са за ненавременно транспониране на директиви, въпреки че броят им леко намаля. Най-голям брой нови производства за ненавременно транспониране имаше срещу България, Белгия, Гърция и Кипър, а най-малък — срещу Дания, Италия и Литва.
Днес, 30.07.2020 г., Конституционният съд се произнесе с тълкувателно решение №12/2020 по конституционно дело № 1/2020 г., образувано по искане на главния прокурор на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 103 от Конституцията. Приетият диспозитив на решението гласи:
Съдържанието на понятието „държавна измяна” по чл. 103, ал. 1 от Конституцията не е тъждествено със съдържанието на понятието „измяна” по смисъла на Раздел I, Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс. Като „държавна измяна” следва да бъдат разбирани и други престъпления против Републиката, които държавният глава би могъл да осъществи при изпълнение на конституционно възложените му функции.
Понятието „държавна измяна” винаги изисква осъществяването на съставомерна престъпна дейност против Републиката.
Понятието „нарушение на Конституцията” обхваща нарушения при изпълнение на функциите на президента или вицепрезидента, които нямат престъпен характер, както и такива, които са съставомерни деяния.
Конкретната преценка, дали „държавна измяна“ или „нарушение на Конституцията“ обосновават отговорност на президента или вицепрезидента се прави единствено от Народното събрание, което само̀ решава дали да повдигне обвинение и след това – от Конституционния съд, когато упражнява правомощието си по чл.103, ал.3 от Конституцията.
Понятието „държавна измяна“ не включва в съдържанието си извършване на престъпление извън съставите на престъпленията против Републиката.
Понятието „нарушение на Конституцията“ може да включва в съдържанието си и извършване на нарушения, които са престъпления, но различни от престъпленията против Републиката.
Възбуждането на наказателно преследване е дейност на органите на досъдебното производство по формулиране на твърдение срещу конкретно лице, че е извършило конкретно престъпление.
Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията означава, че срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат извършвани действия с процесуален и извънпроцесуален характер, които могат да доведат до реализиране на наказателна отговорност и които пряко засягат техните лични права и свободи.
При откриване на данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента забраната да бъде възбудено наказателно преследване не препятства започването на наказателно производство.
По вече образувано наказателно производство имунитетът на президента и на вицепрезидента изключва извършването на такива процесуални действия, които са насочени срещу тях и пряко засягат техни лични права и свободи.
Други действия по разследването могат да бъдат извършвани без ограничение.
Решението е прието единодушно.
Докладчик Мариана Карагьозова – Финкова, решението
