Защита на личния живот: БХК срещу Главния прокурор

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Българският хелзинкски комитет (БХК) подаде до инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС) сигнал относно разпространяването на добитите чрез специални разузнавателни средства записи от телефонни разговори на обвиняемия по досъдебно производство бизнесмен Васил Божков. Основанието на организацията за сигнала е, че това съставлява порочно упражняване на властнически функции, което накърнява престижа на съдебната власт и така осъществява нарушение на Закона за съдебната власт.

В сигнала си организацията посочва, че прокуратурата употребява събраните данни с цел да повлияе на общественото мнение, а не за да разкрие обективната истина, както повелява законът. Тези действия идват в контекста на масови протести в страната, които искат и оставката на главния прокурор Иван Гешев. Припомняме, че именно говорителката на главния прокурор Сийка Милева е и прокурорът, огласил записите на нарочна пресконференция на 14 юли 2020 г.

Съгласно сигнала на БХК, действията на прокуратурата накърняват и презумпцията за невинност на обвиняемия, доколкото разкриват пред обществото само такива факти, които обслужват обвинителната теза и без по вината на обвиняемия да има произнасяне на съда.

Със сигнала се иска от инспектората да провери наблюдаващия прокурор дал разрешение за огласяване на данните, както и главния прокурор Иван Гешев, тъй като главният прокурор осъществява методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, и е пряко ангажиран със случая, тъй като материалите са разгласени от личната му говорителка.

БХК припомня, че прокуратурата е само една страна в наказателното производство, докато само съдът решава дали едно лице е действително виновно в престъплението, за което обвинено. Затова според организацията прокуратурата действа превратно в случая – тя цели да убеди обществото в нещо, което не е доказано в неговата цялост.

Достъп до информация: БХК срещу Главния прокурор

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

С окончателно и неподлежащо на обжалване решение Административен съд София – град (АССГ) отмени мълчалив отказ на главния прокурор на Република България да предостави на БХК списък с наименованията на издадените от него указания и инструкции до подчинените му прокурори в цялата страна.

Това са общи за всички прокурори актове по методическото ръководство на прокурорите, уреждащи редица въпроси свързани с работата им по различни производства. Някои от тях са публикувани публично в сайта на прокуратурата, но други – не. За съществуването им гражданите могат да научат от споменаването им в различни доклади, а понякога и прокурорски постановления, но не и какво е точното им съдържание. Така част от нормите, които уреждат работата на прокурорите, остават скрити, а законосъобразността на прилагането им – неясна.

Сред тези актове са такива, уреждащи деловодната дейност, случайното разпределение на преписки и дела, надзора над изпълнението на наказанията, участието на прокурорите в административни дела и други.

С решението си АССГ осъди прокуратурата също така да плати разноските по делото в размер на 510 лв.

В изпълнение на съдебното решение заместник главния прокурор Красимира Филипова изпрати до БХК линк към сайта на прокуратурата, твърдейки, че на него са публикувани всички подобни актове на главния прокурор. В действителност обаче редица са откриваемите от различни източници актове, които не са публикувани на изпратената хипервръзка.

„Какъв е действителният брой на непубликуваните на интернет страницата на прокуратурата актуални актове на главния прокурор, издадени въз основа на неговите правомощия по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, доразвити в чл. 136, ал. 5 Закона за съдебната власт, не може да се каже“, заяви адв. Диана Драгиева от Програмата за правна помощ на БХК.

„Факт е обаче, че тези актове с неизвестно за обществото съдържание, са задължителни за всеки прокурор – включително за този редови прокурор, за когото Конституционния съд не вижда конституционна пречка да започне разследване срещу главния прокурор. Стои въпросът кой и как следи за пълното съответствие на актовете на главния прокурор с Конституцията и законите на страната, след като той тенденциозно крие дори изчерпателния списък на техните наименования“, заяви още тя.

Предвид неизпълненото задължение на прокуратурата, БХК ще продължи да настоява да получи информацията по законен ред.

ЗИД ЗРТ – в Държавен вестник

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Законът за радиото и телевизията е в ремонт. Два законопроекта са на път към Министерския съвет и оттам – към парламента.

Но и народните представители не бездействат. Вежди Рашидов внесе проект, след ден го изнесе – но не съвсем, а почти. От този персонален проект е останала разпоредба, която днес вече е обнародвана в Държавен вестник.

ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА (ДВ, БР. 138 ОТ 1998 Г.)

Обн. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020 г.

Параграф единствен. В чл. 52 се създава ал. 5:

“(5) Българската национална телевизия при условия и по ред, определени в договор, предоставя на Народното събрание за свободно и безвъзмездно ползване сигнал за откритите заседания, които се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.”

————————-

Законът е приет от 44-то Народно събрание на 22 юли 2020 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Ето как изглежда вече чл. 52, институционални ангажименти:

Чл. 52. (1) Право на обръщение по БНР и БНТ имат президентът на републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, главният прокурор и председателите на Конституционния съд, на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд.

(2) По решение на Народното събрание БНР и БНТ са длъжни незабавно да предоставят програмно време за пряко предаване на пленарни заседания.

(3) Предоставянето на програмно време по ал. 1 и 2 е безвъзмездно.

(4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) С цел осигуряване на публичност и прозрачност на дейността на Народното събрание БНТ предоставя програмно време на Народното събрание при условия и по ред, определени в договор.

(5) (Нова – ДВ, бр. 68 от 2020 г.) Българската национална телевизия при условия и по ред, определени в договор, предоставя на Народното събрание за свободно и безвъзмездно ползване сигнал за откритите заседания, които се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.

Четем мотиви и оценка на въздействието:

Мотиви:

С цел осигуряване на публичност и прозрачност правилниците на НС от известно време регламентират излъчване на откритите заседания онлайн чрез интернет страницата на Народното събрание. ” Чл.52 ЗРТ регламентира предоставяне на безплатно програмно време, но не и отношенията им относно сигнала за интернет излъчването им.” “Внесеният проект отстранява пропуските в уредбата.”

Предварителна оценка на въздействието:

Практически няма нищо в оценката на въздействието. Казва се – “До момента този въпрос се разглежда само в правилниците на НС, но не е уреден със специалния закон” – но това не е предварителна оценка на въздействието.

Правилник на НС

Чл. 31. (1) Заседанията на постоянните комисии са открити. По решение на комисията заседанието ѝ се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.

Чл. 41. (1) Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите работи по приети от нея вътрешни правила за работа в съответствие с този правилник. В правилата се определя начинът на взаимодействие с неправителствените организации.
(2) Заседанията на комисията се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.

Чл. 51. (1) Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна, с репортажи по Българската национална телевизия, както и от парламентарен телевизионен канал (БНТ). Излъчваният сигнал се предоставя за свободно и безплатно ползване. Откритите заседания на Народното събрание се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
(2) Пряко предаване на пленарни заседания по Българската национална телевизия и Българското национално радио се излъчва по решение на Народното събрание.
(3) Пленарните заседания, в които се провежда парламентарен контрол, се предават пряко по програма БНТ 2 на Българската национална телевизия и Българското национално радио.

ЗИД ЗРТ за въвеждане на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, с който да се въведе в българското законодателство третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги – Директива (ЕС) 1808/2018 – е публикуван за обществено обсъждане на сайта strategy.bg и на сайта на Министерството на културата – тук може да се види и целият пакет документи:

	Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (Срок за обществено обсъждане от 31.07.2020 г. до 31.08.2020 г. Имейл за изпращане на становища – AVMSD2020@mc.government.bg)
	Таблица на съответствието с правото на Европейския съюз
	Доклад ЗИД на ЗРТ
	Мотиви към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията
	Частична предварителна оценка на въздействие
	Становище на дирекция “Модернизация на администрацията”

Очаква се и вторият законопроект за изменение и допълнение на ЗРТ, който се готви от работна група към МК – за привеждане на закона в съответствие със съобщението на ЕК за държавната помощ и със закона за публичните финанси. Докато този втори закон не е обвързан със срок към ЕК, първият – хармонизационният – има срок септември 2020, така че през есента е вероятно да се гледа.

Прилагане на правото на ЕС – 2019

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

България е между държавите с най-голям брой открити производства за забавяне на транспониране на директиви през 2019 г.

Публикуваният днес годишен доклад относно мониторинга върху прилагането на правото на ЕС съдържа информация за това как Комисията е осъществявала мониторинг върху прилагането на правото на ЕС и как е осигурявала неговото спазване през 2019 г., както и за постигнатите от държавите резултати.

Новите производства са увеличени с 20 % в сравнение с 2018 г. През 2019 г. най-малък брой нови производства за неправилно транспониране или неправилно прилагане на правото на ЕС има срещу Люксембург, Естония и Литва, а най-голям брой — срещу Испания, Италия и Гърция.

Половината от всички производства са в областите околна среда, вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП, транспорт.

Повече от половината производства за установяване на неизпълнение на задължения през 2019 г. са за ненавременно транспониране на директиви, въпреки че броят им леко намаля. Най-голям брой нови производства за ненавременно транспониране имаше срещу България, Белгия, Гърция и Кипър, а най-малък — срещу Дания, Италия и Литва.

Доклад и данните по държави

Данните за България

Конституционният съд: тълкувателното решение по искане на Главния прокурор относно държавна измяна

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Днес, 30.07.2020 г., Конституционният съд се произнесе с тълкувателно решение №12/2020 по конституционно дело № 1/2020 г., образувано по искане на главния прокурор на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 103 от Конституцията. Приетият диспозитив на решението гласи:

По въпрос първи от тълкувателното питане – Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна”, използвано в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа “Престъпления против Републиката”, Раздел I “Измяна” от Особената част на Наказателния кодекс ?

Съдържанието на понятието „държавна измяна” по чл. 103, ал. 1 от Конституцията не е тъждествено със съдържанието на понятието „измяна” по смисъла на Раздел I, Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс. Като „държавна измяна” следва да бъдат разбирани и други престъпления против Републиката, които държавният глава би могъл да осъществи при изпълнение на конституционно възложените му функции.

По втори въпрос от тълкувателното питане – Каква е разликата между използваните в чл. 103, ал. 1 от Конституцията понятия „държавна измяна” и „нарушение на Конституцията” като основания за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции ?

Понятието „държавна измяна” винаги изисква осъществяването на съставомерна престъпна дейност против Републиката.

Понятието „нарушение на Конституцията” обхваща нарушения при изпълнение на функциите на президента или вицепрезидента, които нямат престъпен характер, както и такива, които са съставомерни деяния.

Конкретната преценка, дали „държавна измяна“ или „нарушение на Конституцията“ обосновават отговорност на президента или вицепрезидента се прави единствено от Народното събрание, което само̀ решава дали да повдигне обвинение и след това – от Конституционния съд, когато упражнява правомощието си по чл.103, ал.3 от Конституцията.

По трети въпрос от тълкувателното питане – Понятията „държавна измяна” и „нарушение на Конституцията”, използвани в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, включват ли в съдържанието си и извършване на престъпления извън съставите на Глава първа “Престъпления против Републиката ” от Наказателния кодекс ?

Понятието „държавна измяна“ не включва в съдържанието си извършване на престъпление извън съставите на престъпленията против Републиката.

Понятието „нарушение на Конституцията“ може да включва в съдържанието си и извършване на нарушения, които са престъпления, но различни от престъпленията против Републиката.

По четвърти въпрос от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване”, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, ограничава ли се само до действия с процесуален характер?

Възбуждането на наказателно преследване е дейност на органите на досъдебното производство по формулиране на твърдение срещу конкретно лице, че е извършило конкретно престъпление.

Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията означава, че срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат извършвани действия с процесуален и извънпроцесуален характер, които могат да доведат до реализиране на наказателна отговорност и които пряко засягат техните лични права и свободи.

По въпрос пети от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване”, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента ?

При откриване на данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента забраната да бъде възбудено наказателно преследване не препятства започването на наказателно производство.

По шести въпрос от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване”, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, по което се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента ?

По вече образувано наказателно производство имунитетът на президента и на вицепрезидента изключва извършването на такива процесуални действия, които са насочени срещу тях и пряко засягат техни лични права и свободи.

Други действия по разследването могат да бъдат извършвани без ограничение.

Решението е прието единодушно.

Докладчик Мариана Карагьозова – Финкова, решението

GAFA пред Конгреса

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Американският конгрес изслуша вчера шефовете на четири от големите интернет компании, известни като GAFA – от голямата петорка липсваше Microsoft.

Jeff Bezos, Tim Cook, Mark Zuckerberg u Sundar Pichai (CEOs), отговаряха пред House Judiciary Antitrust Subcommittee.

Подробности

Пълен запис на изслушването:

Нов закон за социалните медии в Турция

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 29 юли 2020 Турция е приела закон за социалните медии, който засилва държавния контрол върху онлайн платформите и данните на потребителите. Остава подпис на Ердоган, което се смята за формалност. Срокът за съобразяване с изискванията на закона е до октомври.

Euobserver съобщава, че законът изисква чуждестранните компании за социални медии с повече от милион потребители в Турция да открият офис в страната, в който работи най-малко един представител, който да може да приема жалби от държавните органи. Въвежда се ново определение на „доставчик на социални медии“ с изискване за национално представителство.

Социалните мрежи ще трябва да премахват съдържание, за което се окаже, че е обидно от турските власти в рамките на 48 часа.

Предвидени са санкции до 50 милиона евро, блокиране на реклама или блокиране на достъпа. Това означава, че компании като Facebook, Twitter, Instagram трябва да решават дали да напуснат Турция или да се съобразяват с изискванията. Според CNN Турция казва, че следва модела на германския Network Enforcement Act on combating hate speech online. Германският закон от 2018 също е подложен на критика, но правозащитници коментират, че Турция не може да се сравнява с Германия по устойчивост на демокрацията и защита на правата на човека.

Съобщава се за намерения за забрана за виртуални частни мрежи (VPN), тъй като те обикновено се използват в Турция, за да се избегнат налаганите ограничения.

Доклад , публикуван по-рано тази година, показва, че 408 494 уеб сайта, 7 000 Twitter акаунта, 40 000 туита, 10 000 клипа в YouTube и 6200 Facebook статуси са били блокирани, съответно заличени, само през миналата година. Amnesty International призовава турските власти да вземат предвид решенията на Европейския съд по правата на човека, който установи нарушение на правото на свобода на изразяване – когато Турция блокира Уикипедия през 2017 г.

Според New York Times 90 на сто от медиите се контролират от компании, близки до правителството.

Съд на ЕС: баланси на права по Dиректива 2004/48/ЕО

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C-264/19 ConstantinFilm v GoogleInc.и YouTubeLLC

с предмет преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд на Германия) в рамките на производство по дело Constantin Film Verleih GmbH срещу YouTube LLC, Google Inc.,

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост.

Запитването е отправено в рамките на спор между Constantin Film Verleih GmbH, установено в Германия дружество за разпространение на филми, от една страна, и YouTube LLC и Google Inc., установени в Съединените щати, от друга страна, по повод поисканата от Constantin Film Verleih информация от тези две дружества, свързана с адресите на електронната поща, IP адресите и номерата на мобилните телефони на потребители, извършили нарушение на неговите права върху интелектуална собственост.

Constantin Film Verleih притежава изключителните права да използва за Германия кинематографичните произведения „Parker“ и „Scary movie 5“. Тези произведения са качени на интернет сайта http://www.youtube.com. Constantin Film Verleih изисква от YouTube и Google, дружеството майка на YouTube, да му предоставят данни за всеки от качилите тези произведения потребители (за да качат видеоматериали на платформата YouTube, потребителите трябва първо да регистрират в Google свой потребителски профил, за създаването на който се изисква име, адрес на електронна поща и дата на раждане. Тези данни обикновено не се проверяват и не се изисква пощенският адрес на потребителя. За да може обаче да публикува на платформата YouTube видеоматериали с продължителност над 15 минути, потребителят трябва да въведе номер на мобилен телефон, на който получава код за активиране, необходим за да осъществи това публикуване, а съгласно общите условия за използване и за защита на съвместните за YouTube и Google данни, потребителите на платформата YouTube дават разрешение за съхраняването на регистрационните файлове на сървъра, в това число IP адреса, датата и часа на използване, както и отделните заявки).

Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн, Германия) отхвърля искането на Constantin Film Verleih. Горната инстанция Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) обаче уважава частично искането на Constantin Film Verleih и осъжда YouTube и Google да му предоставят адресите на електронната поща на съответните потребители; жалбата е отхвърлена в останалата ѝ част.

С ревизионната си жалба, подадена пред запитващата юрисдикция, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), Constantin Film Verleih продължава да иска YouTube и Google да бъдат осъдени да му предоставят номерата на мобилните телефони, както и IP адресите на съответните потребители. От своя страна в ревизионната си жалба YouTube и Google молят искането на Constantin Film Verleih да бъде отхвърлено изцяло, включително що се отнася до разкриването на адресите на електронната поща на съответните потребители.

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Обхващат ли посочените в член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48] адреси на производителите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно, до които в зависимост от случая се отнася информацията по член 8, параграф 1 от Директива [2004/48], и:

a) електронните адреси на ползвателите на услугите и/или

б) телефонните номера на ползвателите на услугите, и/или

в) IP адресите, които са използвани от ползвателите на услугите за качването на данни, които нарушават правата, заедно с точното време на качването?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква в):

Включва ли информацията, която следва да се предостави по член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48], и IP адресите, които ползвателят, качил преди това данните, нарушаващи права, е ползвал последно за достъп до потребителския си профил в Google/YouTube, заедно с точното време на достъпа, независимо от това дали при този последен достъп са извършени нарушения на права [на интелектуалната собственост]?“.

Решението:

С предвиденото в член 8 право на информация се цели да се направи приложимо и да се конкретизира основното право на ефективни правни средства за защита, гарантирано с член 47 от Хартата на основните права, и така да се осигури ефективното упражняване на основното право на собственост, от което е част правото на интелектуална собственост, закриляно с член 17, параграф 2 от нея (решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 29), като същевременно се дава на носителя на право на интелектуална собственост възможност да установи лицето, което го нарушава, и да вземе необходимите мерки, за да защити това право . [35]

Целта на Директива 2004/48 е да установи подходящо равновесие между, от една страна, интереса на притежателите на права от защита на тяхното право на интелектуална собственост, гарантирана с член 17, параграф 2 от Хартата на основните права, и от друга страна, защитата на интересите и основните права на ползвателите на закриляни обекти, както и на обществения интерес [37]

Целта на чл.8 е да съчетае спазването на различни права, по-специално правото на притежателите на права на информация и правото на защита на личните данни на потребителите (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 28).[38]

Както произтича от самия текст на член 8, параграф 3, буква a) от тази директива, законодателят на Съюза изрично е предвидил възможността за държавите членки да предоставят на притежателите на права върху интелектуална собственост правото да получат по-пълна информация, стига обаче да бъде осигурено подходящо равновесие между разглежданите различни основни права, и спазването на другите общи принципи на правото на Съюза, като принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл определение от 19 февруари 2009 г., LSG-Gesellschaft, C‑557/07, EU:C:2009:107, т. 29 и решение от 19 април 2012 г., Bonnier Audio и др., C‑461/10, EU:C:2012:219, т. 55). [39]

По изложените по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че що се отнася до потребител, качил файлове в нарушение на право на интелектуална собственост, посоченото в този член понятие „адреси“ не включва неговия адрес на електронната поща, телефонния му номер или IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния му достъп до потребителския профил.[40]

Протест и смисъл

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Една снимка от Аулата на Университета.

По време на протестите 2013 година Адриана Иванова и Диляна Видева, тогава второкурснички от специалност Европеистика, организираха конкурс за студентско есе – това е снимка от финалния кръг, още снимки.

Наградата спечели Неда Узунколева, тогава студентка по Скандинавистика.

Журито е с председател Георги Господинов.

Протест и смисъл, отново.