1
На 14 юли 2020 Вежди Рашидов еднолично внесе законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията (054-01-68). Законопроектът засягаше въпроси, свързани основно с конституирането и функционирането на ръководствата на обществените медии и Съвета за електронни медии. Част от тях (мандатност) са предмет и назаконопроекта, изготвян от работна група, създадена със заповед на Министъра на културата, за поставяне на ЗРТ в съответствие със Съобщението на ЕК за държавната помощ.
Какво е наложило Вежди Рашидов да внесе самостоятелно проект, частично съвпадащ с готвения проект, който ще бъде внесен от МС, е открит въпрос. Възможен отговор е за ускорено приемане на част от промените, свързани с БНР и БНТ. Още повече, че веднага – в средата на следващата седмица – беше насрочено заседание на парламентарната медийна комисия.
2
Прилича на достоверно, ако в законопроекта нямаше и промени, свързани със СЕМ – ново основание за предсрочно прекратяване на правомощията на член на СЕМ при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения – чл.30, ал.1, нова т.5. То се извършва от “органа по избора, съответно назначаването”.
Важно за разказа е, че в следващата алинея 2 са изброени хипотезите на продсрочно прекратяване на мандат, при които основанията се обявяват от председателя на Народното събрание: новата т.5 не е между тях. Това оставя неяснота как точно се установява нарушението и неизпълнението по т.5. Съответно какъв би бил евентуалният контрол върху актовете, с които “органът по избора, съответно назначаването” предсрочно прекратява мандата.
Основанията за предсрочно прекратяване на мандата на член на СЕМ според ЗРТ се прилагат още в две хипотези:
а) по чл.67 – за предсрочно прекратяване на мандата на генералните директори на БНР и БНТ:
1. Проект на решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на публичните средства и дейността на Българската национална телевизия, като първостепенен разпоредител с бюджет и одит за ефективността на надзорната дейност, осъществявана от Съвета за електронни медии върху националните обществени доставчици на медийни услуги, № 054-02-34, внесен от Мария Илиева и група народни представители на 15.07.2020 г.
2. Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-72, внесен от Евгени Будинов и група народни представители на 14.07.2020 г.
Интервю на Кристина Баксанова с посланика на ФРГ в началото на Германското председателство на Съвета на ЕС.
Гражданите имат особено важна роля: да проявяват бдителност и да изискват запазване на високи стандарти в журналистиката.
Посланик Айххорн продължава традицията посланиците на Германия да застават категорично на страната на свободата на изразяване. Посланик Матиас Хьопфнер беше този, който реагира на опита на Монитор да го цензурира: “Не толерирам опити за подтискане на критика”.
Посланик Айххорн и посланик Мустафа са провели среща с парламентарната комисия за култура и медии.
От съобщението на Комисията:
Европейската комисия публикува Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2020 г., в което се прави сравнителен преглед на ефикасността, качеството и независимостта на правосъдните системи във всички държави — членки на ЕС.
В ново проучване на Евробарометър се вижда, че усещането за независимост на съдебната власт сред гражданите в редица държави членки e намаляло в сравнение с 2019 г. Намесата или натискът от страна на правителството и политиците е най-често посочваната причина за усещането за липса на независимост на съдилищата и съдиите, следвана от натиска от икономически или други конкретни интереси.
Както бе обявено в политическите насоки на председателя Фон дер Лайен, Комисията задълбочава наблюдението си по отношение на върховенството на закона във всички държави членки чрез нов европейски механизъм за върховенството на закона. Изданието на информационното табло в областта на правосъдието за 2020 г. ще бъде включено в първия годишен доклад на Комисията относно върховенството на закона, който трябва да бъде публикуван скоро.