Жалбоподател е собственикът на телевизионния канал ATV със седалище в Будапеща. Депутатът от партия Jobbik заявява в парламента: „време е … за оценка колко души от еврейски произход, особено членове на парламента и правителството, представляват риск за националната сигурност … ”. ATV заявява, че предстои демонстрация срещу твърденията на крайната десница в парламента.
Медийният регулатор констатира нарушение на медийния закон заради израза “крайната десница”. Според регулатора това е оценка, а оценката по време на новини е забранена от закона, за да се гарантира, че обществеността получава безпристрастни новини и политическа информация.
Спорът с ATV стига до Конституционния съд, според който правото е на страната на регулатора –
Раздел 12 от Закона за медиите регламентира връзката между медиите и новините, мненията и оценъчните обяснения, които излъчват, с цел балансирано отразяване на събитията. Съгласно тази разпоредба в новини и политически информационни програми журналистите не могат да добавят мнение или оценъчно обяснение към политическите новини. Всяко мнение или оценъчно обяснение, добавено към новините, предоставени в програмата, трябва да бъде направено във форма, която я отличава от самата новина, посочва нейната същност като такава и идентифицира нейния автор.
Следователно изразяването на мнения е възможно, но обществеността трябва да бъде информирана, че изразът е мнение и за неговия автор и трябва да се разграничава от самите новини.
Решението
ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност:
а) осъществена е намеса в свободата на изразяване,
б) намесата преследва законна цел – безпристрастно отразяване на събитията.
б) дали намесата е необходима в демократичното общество?
Медиите имат задължение да разпространяват информация и идеи по теми от обществен интерес и обществеността има право да ги получава (38). В центъра на обсъждането е преценката дали терминът „крайна десница“ е констатация на факти или е оценка/мнение. С оглед на липсата на определение в законодателството от националните съдилища се изисква да гарантират, че става дума за изрази, които биха могли да разстроят балансираното отразяване по въпроси от обществен интерес. (46) Конституционният съд констатира, че общественото мнение може да бъде повлияно от използването на термина крайна десница, без да каже обаче дали в конкретния случай това използване е в състояние да наруши балансираното представяне на въпрос от обществен интерес.
Според Конституционния съд твърдението може да бъде класифицирано като изявление за факт, ако то се приема без съмнение в обществото. Крайна десница не е такъв термин, следователно е оценка.
Същевременно във финансовата декларация на Jobbik партията се самоопределя като радикална дясна партия.
ЕСПЧ приема, че при наличие на разнопосочни подходи за разграничаване на факти от мнения дружеството ATV не е могло да предвиди, че „крайна десница“ е оценка. Нито е могло да предвиди, че забраната за използването на понятието в новини ще е необходима, за да се защити безпристрастното отразяване на политическите събития. Следователно налице е непропорционална намеса в свободата на изразяване на телевизията. Намесата не е „необходима в демократичното общество“ по смисъла на чл. 10 ЕКПЧ.
Законът следва да бъде преформулиран.Необходимо е доверие в редакционния избор и автономията на журналистите, съответно да се ограничи държавата да диктува параметрите на новините.Постигането на безпристрастност в новините е въпрос на качество, което трябва да се предостави на журналистите в рамките на редакционната им независимост .
Twitter деактивира видеоклип от екипа на кампанията на Доналд Тръмп. В клипа се вижда как президентът отдава почит на Джордж Флойд. Деактивирането се основава на факта, че клипът е обект на жалба за авторски права. В отговор на премахването на видеоклипа, екипът на Тръмп обвинява компанията и лично Джак Дорси, че цензурира „обединяващо послание от президента Тръмп“.
Европейската комисия скоро ще надгради правилата на Европейския съюз за цифрови платформи, услуги и продукти чрез новия Digital Services Act („DSA“ или „пакет DSA“).
Очаква се DSA да засегне защитата на европейските граждани и техните права, не на последно място и правото на свобода на изразяване. DSA е възможност за размисъл върху начина, по който онлайн съдържанието се предоставя на аудиторията и ефектите от това.
В ERGA (Европейската група на националните медийни регулатори) участват представители на регулаторите на медийно съдържание в ЕС. Те по дефиниция
играят важна роля за отстояване на ценностите на медийното регулиране в съответствие с Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, в частност свобода на изразяване, насърчаване на културното многообразие и плурализъм, поддържане и засилване на демократичния дискурс и защита на аудиторията.
Това е работата на медийния регулатор.
ERGA е изработила позиция по отношение на DSA като част от текущата работа на ERGA по прилагането на стандартите за съдържание на ЕС онлайн.
Това е резюме от началото на позицията на ERGA. България по силата на членството си в ЕС участва в ERGA, както и по-рано – от самото създаване на медийното регулиране у нас – в платформата на медийните регулатори EPRA.
Участието на България не е лична заслуга на членовете на регулатора, но е лична отговорност. Участието на България в ERGA u EPRA се очаква да допринася за европеизирането на българското медийно регулиране.
Европеизиране означава, освен другото, стандартите на EС да се прилагат, а правната информираност за тях да расте, стандартите да се познават и възприемат от медиите и аудиторията. СЕМ се очаква да допринася за правната информираност, за гласност на стандартите, за – виж по-горе цитата – “поддържане и засилване на демократичния дискурс”. Включително да допринася за публичност на дебатите, свързани с DSA. СЕМ е този, който ще трябва “да отстоява европейските ценности в медийното регулиране”, съгласно цитираната позиция.
Днес завършваме пътеписа на Ирина за обиколката ѝ из Швабско – Започнахме с Баден-Баден и Бюл, и Фрайбург, а за последно бяхме Хайделберг. Финалът обаче няма да е в Баден-Вюртемберг, ами в съседен Елзас, директно на отсрещния бряг на река Рейн – Страсбург.
Приятно четене:
Страсбург – древен и модерен, старинен и красив
Страсбург е известен като град, свързан преди всичко с Европейския съюз , тойима и своята очарователна част – със стари къщи, интересни музеи, внушителни катедрали и разходки с лодки.
От Баден-Баден до Страсбург пътувахме с предварително закупен билет с FLIXBUS с цена 10 евро. Пътуването беше около 50 мин. Автобусът спира на PLACE DE I ETOILE, само на около 500 метра от Катедралата.
Рано сутринта бяме в Страсбург
Денят беше мрачен и ръмеше, но имахме предварително закупен билет и нямаше как да отложим пътуването, въпреки че когато правих резервацията, прогнозите бяха за слънчево време.
Страсбург е интересен най-вече с местоположението си, което предопределя и смесения немско-френски стил на града.
Какво успяхме да видим
Катедралата „Страсбургската Света Богородица” –
Това е най-високата църква във Франция и четвъртата най-висока в света – 142 м. Изградена е в готически стил и е на повече от 600 години. Известна е с астрономическия си часовник, който освен времето, отчита и движението на планетите. Не пропускайте да се качите на последния й етаж, от където се разкрива красива гледка към града. Намира се на „Площада на катедралата” (Place de la Cathedrale) на остров Гранд Ил.
Катедрала „Страсбургската Света Богородица”
Витраж
Катедрала „Страсбургската Света Богородица”
Астронимическия часовник
Катедралата „Страсбургската Света Богородица” – Страсбург, Франция
В Страсбург можете да разгледате и няколко средновековни църкви като
готическата църква Св.Тома
В нея се намира орган, изработен от Готфрид Зилберман, на който е свирил Волфганг Амадеус Моцарт.
Църква Св.Тома
Органът в църквата
До Катедралата се намира офиса на BATORAMA – фирма за корабчета предлагащи
разходка по каналите на река Ил
Още сутринта, след като разгледахме катедралата, взехме билети за тура, който траеше 1ч.15 мин. Има обяснения на много езици (слушалки). Това е най-добрия начин за визита с гид без да се умориш.
Разходка с корабче
Заради времето в лодката бяхме около 10 – 15 туристи. Беше много уютно и топло.
Жалко , че не станаха добри снимки от корабчето , защото валеше.
Разходката обхваща района на Малката Франция както и Европейските институции
Корабчето е закрито отоплено и много приятно.
Разходка с корабче
В корабчето
Шлюзове по река Ил
Река Ил
Европейският парламент
Европейският съд по правата на човека
На мен лично ми беше много интересно да посетя и сградите на европейските институции, но беше дъждовно, а и този ден часовете за посещения бяха следобяд, неудобно за нас време.
Кварталът Малката Франция (La Petite France)
Ла Пети Франс или Малката Франция се нарича районът между реките, южно от Гран Ил. Това е най живописният квартал в Страсбург. Улиците предлагат поредица от полудървени къщички, а благодарение на каналите реката Ил ви дава чувството, че сте във Венеция.
След тура с корабчето се разходихме из из тесните улички и цветни алеи в Ла Пети Франс край каналите и обядвахме тяхното
традиционно ястие Nos tartes flambees (тарт фламбе)
с чаша вино и прекрасна гледка към каналите.
Strasbourg, Grand Est, 67200, FR
Не бях впечатлена много от ястието, но трябваше да го опитаме. Най-общо казано, нещо като елзаска пица. Заведениета в което обядвахме – La Petite Venise.
Малката Франция (La Petite France)
Бараж Вобан
По протежението на Пети Франс, река Ил тече през Бараж Вобан – защитна структура построена през 17 в.
Бараж Вобан
Бараж Вобан
Площад Колбер
Площад Колбер – Страсбург, Франция
Дворецът Роан
Дворецът Роан
Страсбург
Площад Гютенберг (Le Guentenberg)
Връщането беше с влак цена 20 евро. Но усетихме разликата със стройната система на германските DB. Никъде в билета не пишеше къде ще е смяната на влаковете, нито коловозите и продължителността на престоя, за разлика от регионалните билети, който си бяхме купили в Германия за Хайделберг – там беше указано точно на кой коловоз спира влака, от кой коловоз потегля, както и времето за смяна.
Ако все още не сте посещавали този прекрасен и изпълнен със забележителности град, то е време да посетите Страсбург. Да забравите за ежедневието и да се оставите магията на Средновековието да ви обземе.
С това завърши нашата обиколка в Германия – областта Баден Вюртемберг и Страсбург.
Днешният пътепис е изпълнението на един план за околосветско пътешествие, който Диана публикува на нашия сайт преди известно време Тя остществи плана си, а след завръщането си издаде книгата „Една обиколка на земното кълбо за 53 дни“ – избрани части от която ще публикуваме и тук Как да си купите цялата книга е обяснено в края на всяка част, а днес започваме с първите четири страни по пътя: Полша, Китай, Тайланд и Камбоджа. Приятно четене:
Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
кратки откъси от книгата – част 1
Полша – Китай – Тайланд – Камбоджа
Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. А как се раждат мечтите? Когато бях на 11 г., моите баба и дядо ми подариха енциклопедия със заглавието „Чудесата на света“, съдържаща снимки и информация за десетки интересни забележителности по нашата Земя. Не знам дали умишлено са търсели книга от този тип или случайно са я видели и са решили, че е подходяща за рождения ми ден, но тази книга до голяма степен предопредели бъдещето ми.
Още при първото й разлистване
започнах да мечтая
Много се впечатлих от мащабите на Великата китайска стена и от най-големия камък в света – Ейърс Рок. Заплени ме мистиката на Великденските острови, Мачу Пикчу и най-вече на египетските пирамиди. Мислено стоях пред най-високия водопад в света, чиято вода се спуска от височина хиляда метра. Имах на бюрото си един глобус и редовно се опитвах да си представя какво ли е усещането да пътуваш от една точка до друга, да прелиташ над континенти и океани.
Времето си минаваше, аз
пораснах, намерих си хубава работа,
появиха се нискобюджетните авиолинии и започнах лека-полека да карам по списъка с мечтаните дестинации от детската енциклопедия. Докато дойде краят на 2016 г., когато ми съобщиха,
че ме съкращават от работа
Шокът беше голям, но се съвзех бързо, защото видях в това възможност да се концентрирам да сбъдна колкото се може повече свои мечти. А как най-лесно да го направя? Като завъртя една пълна обиколка на земното кълбо!
Интересът към темата се оказа доста голям. Поради тази причина още тогава си казах, че рано или късно ще трябва да пубикувам нещо от самата обиколка. И моментът дойде. Но понеже не мога да напиша съкратен вариант на 53-дневна обиколка около Земята, реших да споделя тук по един ден от всяка посетена държава. Ще има времеви „дупки“, затова няма да виждате връзка между тях. Приемете ги просто като отделни разказчета за отделните държави.
Преди да започна обаче, ще разкажа
накратко организационна част
за тези, на които не им се чете подробната версия от линка по-горе:
Първо принтирах една празна карта на света и на нея отбелязах с червени точки мечтаните места, които все още не бях посетила. После пуснах една от многото търсачки за самолетни билети с чиято помощ начертах няколко маршрута, които минаваха през част от тези точки. Нямаше как да включа всики, защото цената на билетите щеше да е много висока. Спрях се на вариант, при който
общата цена на билетите излизаше 2000 евро
Купих общо 14 самолетни билета,
които правеха пълна обиколка около земното къмбо по следния маршрут:
България –> Полша –> Китай –> Тайланд –> Камбоджа –> Малайзия –> Индонезия –> Австралия –> САЩ –> Мексико –> Боливия –> Перу –> Испания –> България
Втората задължителна стъпка беше да си извадя визи за държавите, които ги изискват. Тук беше лесно, нямах никакви проблеми.
Очакваха ме 53 дни, а трябваше да побера всичко в една раница, която винаги да е с мен в самолета. Оказа се предизвикателна задача, но и с нея е се справих.
И така, всичко беше готово, платено, резервирано, проучено, закупено…
И тогава дойде най-трудната част – изпълнението!
А аз буквално се паникьосах. Никога до този момент не бях пътувала сама, никога не бях ходила до толкова далечни дестинации, а на всичкото отгоре имам паник атаки, които се появяват най-често по летища и самолети. Обвинявах се, че правя пълни глупости и че това е несериозно. Бях убедена, че няма да се кача на самолета и че ще се откажа. Бях прежалила парите.
Континент 1
Европа
Държава 1
Полша
Варшава
Ден 1 – 07.01.2017 г.
На този ден трябваше да стартира моята обиколка на Земята с полет от София за Варшава (Полша). Бях страшно притеснена, с огромни съмнения дали ще успея да се кача на самолета. Сутринта, след като се облякох и закусих, отворих фейсбук. И тогава се случи нещо невероятно, сякаш получих знак, че искам, не искам, това пътешествие трябва да се осъществи: фейсбук ми показа спомен как преди осем години на тази дата – 7 януари, съм създала албум със снимки, който съм озаглавила „Around the world“ (Около света).
Аз много добре си спомням, че направих този албум с идеята да си качвам по една снимка от всяко кътче на Земята, което посещавам през отпуските, докато работех. Но как пък го бях създала точно на датата 7 януари? Денят, в който аз наистина потеглях за Around the world! След като видях този спомен, сякаш ми олекна на душата. Казах си, че това явно е било планирано от „нещо“ или „някой“ и аз просто следвам предначертания път.
На летище София
Полет първи: София – Варшава – 17:55 ч. – 18:50 ч.
Полетът закъсня, защото заради студа или непочистените писти служителите на летището носеха регистрираните багажи на ръка до самолета. Така започна пътешествието – със закъснение, и така продължи до края. От всички 22 полета, които имах, само два излетяха навреме.
И ето че вечерта на 7 януари 2017 г. аз кацнах в държава номер 1 от обиколката – Полша. Това беше държава – бонус. Нарекох я така, защото не беше планирана. Билетът, който си купих, всъщност беше София – Пекин, но включваше прекачване и 17 часов престой във Варшава, от който се възползвах.
Варшава
Континент 2
Азия
Държава 2
Китай
Великата китайска стена
Ден 4 – 10.01.2017 г.
Дойде така дълго очакваният от мен ден! В 9:30 ч.
автобусът паркира на входа на Великата китайска стена!
А аз бях най-щастливият човек на земята в този момент, а чувството, което изпитах, беше неописуемо! Не можех да повярвам, че това е истина, че най-накрая сбъднах една от най-големите си детски мечти. Когато бях на 11 г., гледах снимките в енциклопедията и се опитвах да си представя какво ли е усещането да си там, как се възприема величието на тази архитектура? А сега повече нямаше нужда да се питам, защото можех сама да го почувствам.
В интернет бях виждала снимки на Стената, претъпкана от туристи – не се вижда земята дори, само глави на хора. През този ден обаче нямаше почти никого, предполагам заради студа. Посещението на Стената извън сезона си има и своята негативна страна – тогава дърветата са без листа и пейзажът е сиво-кафяв, съответно не може да се види контраста й на фона на зелените планини. Но от друга страна, като няма листа, които да я скриват, се вижда абсолютно всичко.
Накъдето и да погледнеш, се вижда Стената –
на десетки километри, може би дори стотици, се простираха нейни разклонения в най-различни посоки. Стоиш, гледаш и се чудиш как е строено това чудо, как са ги карали тези камъняци по тези планини, толкова високо, какви и чии усилия е струвало това? Великата китайска стена надмина очакванията ми! Грандиозно! Не случайно са я нарекли „Велика“.
Великата китайска стена
Времето поне беше прекрасно. Въпреки отрицателните температури имах изцяло ясно, синьо небе и слънце, и съответно видимостта беше отлична. Мислех си
какъв късмет извадих с тази моя мечта –
първо ми подариха екскурзията, закараха ме с автобус, не се наложи да губя време по градския транспорт, да сменям автобуси и влакове, нямаше никакви туристи, които да пречат на изживяването и на скоростта ми на придвижване и успях да покрия цялата стена, за която ми важеше билета. А ако валеше, щеше да е мокро и опасно и нямаше да мога да се придвижвам със същата скорост. Също така щеше да има риск да падна и да си прецакам останалата част от пътешествието. Изобщо бях много благодарна, че така се стекоха обстоятелствата.
След посещението на Стената имах няколко часа време да се разгледам още малко от
Пекин
Върнах се на големия площад от предната вечер, но този път го видях по светло, минути преди да започнат да го заграждат, както правят преди залез всеки ден. Докато вървях натам, минах през някакви еднопосочни тротоари.
В Пекин не можеш да ходиш, където си искаш
На места дори минах през скенер на багажа, както е на летищата. Първия път пред мен имаше майка с количка, която беше по-бавна, и аз, като една възпитана европейка, се наредих зад нея да я изчакам. Китайците обаче имат друго разбиране за тези ситуации. Всички видяха бавната жена и
използваха момента да се набутат пред нея,
колкото могат, за да я изпреварят. Докато можеха, все прииждаха, и още, и още. А аз, будалата, кретам след нея едва, едва. Трябваше да изчакам целия китайски народ да пререди майката, за да мога да мина и аз след това. Друго, което ми направи впечатление, беше, че шофьорите карат като луди и никой не спира на пешеходни пътеки. А пък пешеходците не чакат да им светне зелено и си пресичат който както си иска. Сигурно затова онези големи булеварди бяха толкова много оградени, за да не хукнат китайците да пресичат 12-лентовия път.
Пекин
Привечер си харесах един друг
мол за вечеря
и този път се престраших да хапна нещо по-интересно и стабилно. Изборът ми беше много сполучлив и си тръгнах с хубаво впечатление от храната в Пекин.
Държава 3
Тайланд
Патая
Ден 7 – 13.01.2017 г.
Сутринта станахме и събирайки багажа, междувременно потърсихме хотел в Патая за вечерта. Цените бяха доста ниски. След това отидохме на автогарата. Докато чакахме на спирката, за първи път забелязах
мъже, изглеждащи като жени, или по-точно – трансполови жени
Това са хора, които са се родили мъже, но променят телата си, за да изглеждат като противоположния пол. Знаех, че това е много популярно в Тайланд, и че често тези хора са много по-красиви от самите жени. Както и че е
много трудно да ги различиш
Но досега не бях виждала такива. Тези две бяха много слаби и с доста тъжни лица. Разказвали са ми, че в Тайланд, ако се роди момче в семейството, родителите имат седем години да решат той дали ще остане „той“ или ще го правят на „нея“, за да може да изхранва семейството чрез проституция – може би най-печелившият бизнес в Тайланд. За съжаление, голяма част от населението е изключително бедно и често хората предпочитат втория вариант. На седемгодишна възраст започват да дават на детето всякакви необходими хапчета и химия, да му пускат дълга коса, да го обличат като момиченце и да го възпитават като такова. На много от тях правят и операция за смяна на пола. За съжаление, всичко това оказва пагубно влияние върху тези хора и средната продължителност на живота им е едва 30 години.
Те нямат никакъв избор в живота си
Всичко е предопределено от родителите, които съзнателно осакатяват сина си, който трябва да им носи храна около 10-15 години, практикувайки този вариант на най-древната професия и накрая умира, преди да е започнал живота си. Наблюдавах дискретно тези трансполови жени и ми стана много мъчно – колко ли години живот им оставаше? Между другото, не съм съвсем сигурна дали е правилно да ги наричам „трансполови“. Това са хора, които се самоопределят с друг пол и сами желаят промяната. Докато тези в Тайланд не са имали избор – или им е било наложено от родителите, или сами са го избрали, но с цел изкарване на пари, а не защото наистина се чустват като жени.
Автобусът също не беше кой знае какво – не беше модерен, но не беше и много зле. В България все още имаме такива. Разстоянието до Патая беше около два часа път, но
автобусът ни спря за 10-минутна почивка точно 5 км преди града
Много интересна практика, логиката на която така и не разбрахме. И все пак
стигнахме Патая
В началото градчето не изглеждаше нищо особено, само кабелите над улиците ни се сториха малко множко – типична гледка за бедна страна. Но-о-о, колкото повече се приближавахме до нашия хотел, толкова повече започвахме да се чудим къде точно сме попаднали. Появиха се някакви странни светещи табели, реклами на голи жени и вулгарни надписи, които се редуваха на все по-малки интервали.
Патая
Започна да се надига сериозно притеснение в нас. Докато навигацията ни заведе в улица, на която табелите преливаха. А хотелът ни беше точно по средата на тази улица. Оказа се, че сме дошли в града с най-много проститутки в цял свят! Близо 30 000, голяма част от които са трансполови жени. Почти всички туристи в този град идваха за един по-различен вид туризъм.
Жената на рецепцията беше много мила и едра тайландка, приличаше ми на „маман“ от някой филм. Сто процента беше такава. Даде ни огромен апартамент с огромна тераса. Имахме и безплатна минерална вода.
Всъщност, всеки ден в Тайланд получавахме вода в хотелите. А ние спяхме по много евтини места. Това явно си беше някакъв стандарт за хотелите в страната. Не знам обаче какво да кажа за чаршафите. Вярно, че бяха изпрани, но кой знае какви истории можеха да разкажат…
След като се поокопитихме и осъзнахме къде сме попаднали,
излязохме, за да видим все пак за какво става дума
Вече се стъмваше и на улицата всичко се беше превърнало в барове със силна музика и оскъдно облечени жени, седящи отпред и гледащи предизвикателно туристите. Атмосферата откъм барове, силна музика и туристи много ми напомни за Ибиса.
Последва разходка до
най-впечатляващото място в Патая – The Walking Street
Няма как да я опиша, но ще направя смешен опит. Началото на улицата представлява нещо като порта или арка, под която минаваш, на която пише с големи букви Walking Street. Минавайки под арката,
Улицата се състои изцяло само от барове и дискотеки, всяка надула собствената си музика, а пред тях десетки полуголи момичета танцуват, развявайки рекламни предмети и махайки на туристите да дойдат при тях.
The Walking street, Патая
Над главите на тези туристи висят безброй светещи реклами на въпросните заведения, нагледно показващи какво може да видите и получите в тях. Тълпи от туристи, повечето мъже.
Пробивайки си път сред тълпите, някаква ръка се протегна пред нас,
държейки необичаен ценоразпис
Лист А4, с картинки и фигури на женски тела в най-различни пози и цени до тях. Ами да, защо да затрудняват туристите с четене, като всичко може да се покаже нагледно за бързо ориентиране в предлаганите услуги. Вървях с отворена уста и не можех да осъзная и проумея какво е това място.
The Walking street
Извън пешеходната зона, вървейки по крайбрежната улица пък,
човек можеше да си хареса директно някоя труженичка
В продължение поне на 2 – 3 км те бяха наредени буквално една до друга като манекени в магазин за дрехи. А по земята се въргаляха просещи жени с дрогирани бебета и малки деца. Дрогирани, хем за да спят и да не плачат, хем за да изглеждат още по-жално с висящите си главички от ръцете на уж техните майки. Продължавах да се питам какво правя тук…
Прибрахме се в хотела, но нямаше как да заспим
Музиката беше толкова силна, че прозорците дрънчаха, а леглото вибрираше. Музиката или шумът никога не са ми пречели на съня, все пак съм живяла в Студентски град, където всяка нощ имаше купони по стаите. Но този път ми дойде в повече. В някакъв момент мисля, че все пак съм заспала – към 03:00 ч. – 04:00ч.
Държава 4
Камбоджа
Сием Реап
Ден 10 – 16.01.2017 г.
И ето ме в държава номер 4 от обиколката на Земята – Камбоджа.
След като приключихме с паспортните дейности, излязохме на улицата и тръгнахме пеша по тротоара да търсим откъде
да си хванем автобус за Сием Реап
Веднага ни се лепна един човек, който ни предлагаше такси до същия град. Искаше ни 40 долара, за да ни закара до самия хотел. Стори ни се много скъпо, но решихме да не губим време, защото вече ставаше късно, а искахме да стигнем по-навреме. А и нали бяхме трима, щяхме да си разделим парите. Украинецът вече се беше навил и потвърдихме на човека.
Siem Reap, Камбоджа
Пътят ни до Сием Реап отне два часа и нещо
Преди да потегля на това околосветско пътешествие, мой приятел ми каза, че в Камбоджа пътищата са много зле – нямало асфалт, и ме предупреди да се подготвя психически за много друсане по черни пътища и много прахоляк. Той беше идвал тук преди една година. Сега, обаче, година по-късно, ние се возихме по
чисто нов асфалтиран път
Явно на камбоджанците не им трябват 30 години, за да направят отсечка от 150 км.
Когато стигнахме в Сием Реап предложихме на украинеца да дойде в нашия хотел, но той ни отказа. Каза ни „гуд бай“, обърна се и тръгна, според мен в неизвестна за него посока, и потъна в тъмнината.
Бяхме много гладни. Затова бързо се настанихме в хотела и веднага излязохме да търсим нещо за вечеря. Около нас обаче
имаше само странни ресторанти –
всички бяха на открито и простиращи се на голяма площ. На входа стояха по няколко човека, основно жени, а вътре беше тъмно и с цветни лампи, като в дискотека. И във всички имаше жива музика. Нямахме много избор и просто влязохме в един.
Ресторант в Сием Реап, Камбоджа
Посрещна ни жена със слушалка и микрофон. Тя, заедно с още четири жени и един мъж, ни изпроводиха до масата. Връчиха ни менюто и застанаха около нас, за да ни чакат да поръчаме.
Менюто обаче беше доста шантаво
Очевидно го бяха превеждали на английски с компютърна програма или някакъв друг подобен метод, защото наименованията на ястията нямаха никакъв смисъл. Като например „пържено свинско мед любов“, „плюс боб с боб“, „бременна крава пържено брашно“, „миксирани ъглови крака“, „тайландски пържени съставки“, „плюс мравки с телешко“ и т.н.
Меню в ресторант в Камбоджа
Мравките и бременната крава
се повтаряха във всякакви варианти и комбинации и затова реших, че най-вероятно това ще да е някаква грешка при превода. Бях сигурна, че мравките са всъщност някаква подправка. Но понеже петте жени и мъжът продължаваха да ни стоят на главите, на мен ми стана много неудобно и нямаше време да тълкувам кое какво би могло да бъде, че пък после и да избирам какво да поръчам. Затова
просто посочих една от бременните крави и едно телешко с пържени мравки,
колкото да освободя хората да си вършат работата. Е, почти ги освободих. Мъжът остана да стои прав зад масата ни през цялото време, в случай че някой от нас има нужда от нещо.
Бяхме страшно гладни и нямахме търпение да донесат храната. И ето че тя дойде най-накрая. Както казах вече,
в ресторанта беше много тъмно и не се виждаше какво има в чиниите
Но в едната подозрително тъмнееха някакви черни дребни неща. Светнах с фенерчето на телефона и какво, мислите, видях в чинията си – пържени мравки!
Това наистина бяха пържени мравки!
Колкото и да не вярвах, това си бяха истински мравки.
Пърцени мравки
Кой знае откъде ги взимаха, дали си ги отглеждаха някъде и как изобщо ги бяха събрали в шепа, че да ги изпържат.
Една по една ли са ги събирали?!?
Въпреки глада веднага взех решение, че ще ям само от бременната крава, надявайки се, че поне тя не е наистина бременна. А и не изглеждаше да е такава. Макар че не съм сигурна как точно би трябвало да изглежда една бременна крава в ястие. Опитах и беше ужасно. Най-вероятно беше шкембе, защото на света има три неща които не ям, и шкембето е едно от тях. Нямаше как, трябваше
или да остана гладна, или да се престраша да опитам мравките
А аз на глад не издържам, така че първата опция отпадна.
Първата хапка беше едно от най-трудните неща, които съм правила в живота си. А после преглъщането още повече!
За щастие и изненада ястието беше страшно вкусно, а мравките не се усещаха. Не че знам какъв вкус имат, но не усещах нещо специфично и много ми хареса. И така реших, че ще ги ям.
Следващите две-три хапки също бяха изключително трудни, но с всяка следваща се опитвах да се абстрахирам от това, че ям мравки. А и в ресторанта, както казах вече, беше тъмно и не се виждаше какво загребвам от чинията. Та така все пак успях да се нахраня.
По-късно в хотела Стефан се шегуваше с мен да броя колко крачета на мравки ще изчистя от между зъбите си, докато ги мия…
Очаквайте продължението
Пълният пътепис на това неповторимо приключение е поместен в книга от 340 страници с меки корици и малко черно-бели снимки, цената е 15лв. Към момента се разпространява само и единствено от авторката лично. Изпраща се по куриер или Български пощи. За да поръчате изпратете съобщение на страницата на книгата „Една обиколка на земното кълбо“. Ако нямате профил във Фейсбук, оставете коментар тук под пътеписа и Диана ще се свърже с Вас по e-mail.
Правилно е да се пише европоиден, също и европоидна, европоидно, европоидни. Представителите на европоидната раса населяват главно Европа, Северна и Южна Америка, Австралия. Мнозинството тюркски народи имат видими физически черти, вариращи от средиземноморски европоидни до северни монголоидни.
Правилно е да се пише алилуя. Думата е заета от гръцки (ἀλληλούια), но корените ѝ са в староеврейски. Алилуя, алилуя! Той се връща към живот, връща се! Така беше сега и така щеше да бъде винаги, алилуя!
Политиците обичайно предлагат институция да определя кое твърдение е вярно. Например президентът Тръмп предлага министърът на правосъдието да оцени определени платформи като източник на дезинформация, а средствата за реклама от държавните агенции да зависят от тази оценка. Работа ли е на изпълнителната власт да прави подобна оценка? Това очевидно ще е предмет на дебати, които предстоят в САЩ. Ако се върнем към България – работа ли е на Комисията за лични данни да прави подобна оценка? Отговорът изглежда очевиден.
VOX пише за изтекло аудио от видеосреща със служители на Facebook. На срещата Марк Зукерберг е потвърдил решението Facebook да допусне съобщението на Тръмп, което Twitter скри, и е обяснил как е било взето, включително колко афро-американци (ли е правилно да се казва) са участвали във вземането на решението – един.
Зукърбърг обещава прозрачност на процеса на вземане на решения за модериране на спорни публикации.
Казва още, че компанията обмисля да добави етикети към публикациите на световните лидери, които подбуждат към насилие, вместо просто да ги остави или да ги свали. Според Зукърбърг – тъй като е възможен “продължителен период на граждански вълнения”, компанията може да преразгледа политиката си относно това какъв вид съобщения правителствените лидери могат да направят относно насилие от страна на държавата и употреба на полицейска сила.
Е, послушаха ме Гената и Валя накрая, защото и те обичат древността, като мен, пък и знаеха, от къде е по-удачно да минем, за да зърнем повече неща. Завихме наляво по
via Stabiana
Улицата е наречена така, понеже води до портата със същото име, от която пък започвал пътя към древен Стабии –град също толкова пострадал от изригването на вулкана, както Помпей и където ние щяхме да отидем след два дни.
Тове е
Domus Cornelia
отвън
Domus Cornelia
Тук започнахме да навлизаме постепенно в
най-старата част от града,
обитавана още от 7 в. пр. Хр. Според древните легенди селището е основано от Херакъл, но по-вероятно е това да са направили оските, предвид множеството надписи на техния език намерени наоколо. Предполага се, че първозаселниците харесали издигнатото над околността плато от застинала лава, защото било удобно за защита. Разбира се по онова време за градски уличен план едва ли е могло да става дума, за което ни говореха и разхвърляните неперпендикулярни улички, коренно различаващи се от по-новите части, по които бяхме вървели досега.
След 10-на минути завихме надясно, за да стигнем до
храма на Изида,
разположен на едноименната улица.
Храм на Изида
Сградата датира от 2 в. пр. Хр. и е посветена на египетската богиня Изида, чиито култ по онова време е бил разпространен навред из Средиземноморието. Да, различните краища на древния свят са имали неподозирани духовни връзки помежду си, а в общи линии толерантните политеистични религии само допринасяли за това. Както и кипящата търговия, разбира се, улеснявана от напредъка в корабоплаването и все по-нарастващото население. Търговците прекарвали от Кадес до Аантиохия, от Тир до Масилия, от Александрия до Помпей не само стока, но и хора, които носели своите богове със себе си. Скоро към тази подкрепа щяла да се присъедини неволно и Римската държава, улеснявайки преплитането на религиозните култове, чрез пътища, администрация, закони и все по разширяващи се територии.
За това и в един храм на египетско божество отпреди 22 века можем да намерим статуя на едно италийско (гръцко) божество, като
Бакхус (Дионис)
Намира се в ниша на задната страна на постройката и е дарение от благодарен вярващ. Това е копие на оригинала, който пък е изложен в Националния археологически музей в Неапол. Можем да зърнем и „служебния вход“ на храма – стълбите, които водят директно към целата.
Бакхус в храма на Изида
Храм на Изида – „служебният вход“
Когато през 60-те години на 18 век храмът бил открит, копаещите се натъкнали вътре на почти напълно запазени вещи, съдове, статуи и фрески, които впоследствие били пренесени в кралския двор в Неапол за кеф на краля, а по-късно били изложени в гореспоменатия музей, където днес заемат цели три стаи. За това и днес сградата не прави такова впечатление, каквото вдъхват някои други сгради във Помпей.
През 1770 г. обаче тя впечатлила толкова тинейджъра Моцарт, че след години той използва спомените си от това посещение при създаването на декорите за първото изпълнение на „Вълшебната флейта“ във Виена.
Тук на преден план може да се види олтарът, който е разположен малко вляво, пред стълбите.
Олтарът в храма на Изида
До него се намира една интересна малка сграда, която е играела ролята на
Пургаториум – място за ритуално пречистване
Под нея, казват, имало цистерна с вода от река Нил, която измивала греховете. На това място са се тълпяли мнозина хора вярващи в техните си богове, без да се интересуват, дали те са египетски, гръцки или римски. Но дори и днес, след толкова хиляди години, пред входа му има доста пенсионери, трупащи се пред малкия вход и желаещи да щракнат с телефона си вътрешността му. Но бутането ми в тълпата не си заслужаваше, както може да се види тук. Зад малката стена се намират стълбите водещи надолу към водата.
Към пургаториума
Побързах да се махна от ръгащите се дъртаци и от щастие съм забравил да щракна пургаториума отвън, но нищо, следващият път няма да пропусна
Понякога, когато фантазията ми вземе да обеднява, ползвам картини на разни реконструкции на антични сгради, които ми помагат да пробия някак завесата на времето и да видя древните постройки в цялото им величие и във вид, който, ако не 100 процентово, то поне се доближава в известна степен до древното им състояние. Ето как горе-долу е изглеждал
храмът в онези далечни времена:
Храм на Изида, реконструкция
Някои читатели може да се учудят на кичарските цветове, но те са си били нещо съвсем в реда на нещата в древния средиземноморски свят, за разлика от все още царящото днес възприятие за класическото изкуство, като една, лишена от цветове даденост.
Продължихме по via Del tempio d’Iside, за да стигнем преди края ѝ до
Самнитската палестра,
наречена така на дългогодишните врагове на Рим – самнитите, които живеели в града по времето, когато тя е строена.
Самнитите
били нещо като братовчеди на основателите на града, оските и явно влиянието им било повсеместно. Според Страбон, в древни времена (древни за него, де!), населението на града се е състояло от оски, самнити, етруски и пеласги.
Самнитска палестра
Тази палестра от 2 в. пр. Хр. е доста по-малка от имперската при амфитеатъра и била ползвана за спортни и военни тренировки на момчетата и младите мъже. Дворът е ограден от колонада, в източния край на която има нещо като подиум, където може би са награждавали победителите в състезанията. Свързаността ѝ със спортни дейности се потвърждава и от факта, че в източната част има врата, която водела до пистата за бягане на
Триъгълния форум
Входът за последния се откри пред нас отляво, веднага след като отминахме Самнитската палестра. За съжаление, форумът беше затворен за посетители (за кой ли път) и можехме да го зърнем само отстрани. Наречен е така заради необичайната му триъгълна форма и е създаден върху края на вулканичен хълм до един прастар
дорийски храм,
стоящ в южната му част, руините от който може да се видят в дъното на снимката.
Триъгълния форум
Храмът е построен през 6 в. пр. Хр и от него навярно се е виждал целия Неаполски залив по онова време, както и пристанището на древен Помпей, който днес е доста по-навътре в сушата, не защото се е преместил, а защото морето се е оттеглило вследствие на вулканичната дейност. Тогава навярно е изглеждал така, погледнат откъм морето.
Дорийски храм
Общо взето
предримски Помпей
е едно типично доказателство, за огромното културно и религиозно влияние на древните гърци сред местните италийски племена, осъществявано чрез многобройните им поселища из Кампания и особено на първия гръцки град там – Куме.
В онези почти предисторически времена местните наричали елините от Куме граи, от което произлиза и по късното италийско Graeci, запазено и до днес като гърци. Днес може и съвременните гърци да се наричат елини и дори да се сърдят, когато ги наричаш „гърци“, но масово използвано по света е името, с което са ги наричали древните помпейци
Храмът е посветен на Атина и Херакъл,
а по онова време местните постепенно възприемат елинския божествен пантеон за свой, както се случва обикновено, когато една по-високо развита цивилизация се срещне с друга. Първият случай на глобализация в историята, може би.
Pompei Scavi, Campania, 80045, IT
След тези краткотрайни размишления над приумиците на Историята поехме по една уличка на запад, където надникнахме от входа към поредния затворен за посетители дом –
Casa delle Pareti rosse или Къщата на червените стени
Това е само атриума, а стърчащата колонка в средата ознаменува мястото, където и бил позициониран имплувия.
Casa delle Pareti rosse или Къщата на червените стени
Вдясно може да се види добре запазеният, и още по-добре реставриран,
ларариум, наричан още сакрариум или едикула –
домашният олтар, където древните римляни отдавали почит на домашните богове и прадедите си, а в последствие и на държавните богове въобще.
Ларариум
Често подобни култови светилища могат да се срещнат разположени и по улиците на древен Помпей, но играещи вече ролята на публични места. Вътре в нишата е имало статуя на съответния бог, пред която хората оставяли цветя и храна като един вид жертвоприношение.
Уличен ларариум
Явно традицията е толкова вкоренена сред местните, че дори и днес, 2000 години по-късно,
можем да видим подобни места в Неапол,
че и из цяла Италия. Само божествата вътре са сменени с други. Това обаче ни дава някаква подсказка, как може да са изглеждали те по времето, когато Помпей е изживявал последните си дни. Знам ли…
А ние продължихме уверено на запад, отправени към мястото, което никой турист не пропуска, колкото и за малко да е дошъл в Помпей –Форумът, центърът на всеки древен римски град.
Тя остществи плана си, а след завръщането си издаде книгата „Една обиколка на земното кълбо за 53 дни“ – избрани части от която ще публикуваме и тук 
