Прокуратурата, една публикация и чл. 7 ДЕС
от Нели ОгняноваПрокуратурата има в най-новата си история епизоди, в които по специфичен начин интерпретира свободата на изразяване (всяване на паника) и свободата на медиите, ставало е дума за използването на чл. 326 НК.
Но продължава да пише нови епизоди от същия сериал.
В декларация от 4 август 2020 прокуратурата чрез администрацията си оценява публикация на Свободна Европа като съдържаща нарушение на Етичния кодекс на българските медиите.
Наложи се Комисията по журналистическа етика да реагира с декларация:
Декларация на Комисията за журналистическа етика
Комисията за журналистическа етика се запозна с позиция на Дирекция “Публична комуникация” на Прокуратурата на РБ от 4 август 2020 г., в която Дирекцията “намира за нужно да подчертае, че е допуснато нарушение на Етичния кодекс на българските медии”.
Комисията за журналистическа етика намира за нужно да подчертае, че е единственият орган, упълномощен да се произнася относно нарушения на Етичния кодекс на българските медии.
Съвсем естествено Свободна Европа излезе със заглавие Не е работа на прокуратурата.
Ами не е. Но все същата публикация продължава да привлича вниманието на прокуратурата – вече на друго ниво. Прокурорската колегия на ВСС излиза с нова декларация, с която “споделя и се присъединява към Декларацията на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България и позицията на Прокуратурата на Република България от 04.08.2020 г.”
Този път няма анализ на съответствието на публикацията с Етичния кодекс на българските медии, но се твърди друго – че авторът Борис Митов се занимава с какво? –
създаване на внушения за зависимости и нарушаване на конституционно установения принцип – прокурорът да се подчинява само на закона при осъществяване на своите функции, засягат както доброто име и професионализма на прокурор Бецова, така и авторитета на Прокуратурата, върховенството на закона и доверието в съдебната власт. В тази връзка изразяваме разочарование от манипулативно представената информация от журналиста Б. Митов.
– през внушения и заплаха за независимостта на прокуратурата – до засягане на върховенството на закона. Статията за Бецова. Създава риск за върховенството на закона.
Нататък вече пътят е открит – риск за върховенството на закона – чл. 7 ДЕС.
Намерили са си и втори повод – политически позиции на политически лидер – Христо Иванов – за реформиране на прокуратурата. И на него – чл. 7 ДЕС.
Чл. 7 ДЕС има предвид ситуация, в която се създава реален риск една държава да извърши нарушение на основополагащите ценности на ЕС, или е осъществено такова нарушение.
Позоваването на чл.7 ДЕС е странно в контекста на всичко, което вече се е написало за чл.7. Властта, решенията на властта са довели до дебатиране на евентуално прилагане на чл.7, а не публикация на журналист или изявление на извънпарламентарен опозиционен политически лидер.
И финалът на декларацията е крайно интересен: всеки от двата абзаца отразява – според мен – по едно погрешно решение, основано на погрешна оценка на правната и фактическата реалност (мисля, че второто решение за разпространяване на декларацията е погрешно, защото първото – за препратка към чл. 7 ДЕС – ми изглежда компрометиращо своите автори):
Отправяме призив към ръководството на Прокуратурата на РБ за организиране на национално съвещание с участие на административните ръководители, прокурорите и следователите, посветено на темата „Отстояване на независимостта на българската прокуратура с оглед предотвратяване на риск от тежко нарушение на върховенството на закона съгласно чл.7 от Договора за Европейския за съюз“.
Изпращаме настоящата декларация на Европейската комисия, Европейския парламент, на посолствата на всички държави-членки на Европейския съюз в България, на посолството на САЩ в България и посолството на Обединено кралство Великобритания в България.
Как се пише: фашизоиден или фашистоиден?
от Павлина ВърбановаКак се пише: помощник-треньор, помощник треньор или помощниктреньор?
от Павлина ВърбановаИз Мароко с велосипед (12): Спускане от Тизин Тишка
от Пътуване до...Продължаваме пътуването с велосипеда на Константин из Мароко. Започнахме с отсечката Танжер до Асила, минахме от Лараш до Мекнес, продължихме към Азру и Зеида, минахме от Миделт до Ерачидия,продължихме към Мерзуга, останахме на гости на една берберка близо Ерфуд и тръгнахме в посока Бумалн. След Бумалн тръгнахме към Уарзазат, след което – поехме към Айт Бен Хадду, а последния път катерихма прохода Тизин Тишка. Днес ще се спуснем от другата страна на прохода в посока Маракеш.
Приятно четене:
Спускане от Тизин Тишка
част дванадесета на
Из Мароко с велосипед
Събудихме се доста рано – още нямаше 8. Поизлежавахме се малко и станахме да проснем, все още мокрите от дъжда, дрехи и обувки на слънце.
Докато при нас печеше приятно…
…отсреща и в ниското мъглата командваше положението.
Докато „украсявахме“ дървото и столовете чух гласът на Максуел над мен…
…тъкмо бяха пристигнали. Оставих обувките да съхнат, обух дебелите чорапи и се качих при тях да пия кафе. Мароканците ме гледаха като гръмнати как си шляпам по чорапи. За съжаление заедно с тях пристигна и мъглата при което доста позахладня.
За късмет се задържа само около половин час.
Като си изпихме кафетата слязохме на площадката пред стаите и се отпуснахме под слънчевите лъчи. Не бързахме изобщо,
до Маракеш оставаха някакви си 70 км,
а смятахме да спрем на поне 20 – 30 км преди това, да нощуваме на палатки и на следващият ден да влезем още сутринта.
Максуел и Марк се възползваха от банята да се изкъпят. Разказаха как се върнали до селото, предната вечер, оказало се, че няма хотел и отново потеглили след нас. На едно разширение край пътя имало някакви магазинчета, тип барачка /ние също ги видяхме, бяха затворени/ и на едното била открехната вратата, явно собственика излязъл до тоалетна и те го питали за хотел. Той пък им казал да влизат да спят при него. Магазинчето било натъпкано, та трудно се събрали, но били на сухо, което си е достатъчно при тези условия.
Още непрехвърлили изцяло планината и
пустините изчезнаха, изместени от красиви, зелени гори
Наслаждавахме се на гледката и слънцето поне 2 часа, ако не и повече.
Все пак, малко по малко, посъбрахме багажа и натоварихме колелата. Докато товарех тези две хлапета ме крънкаха постоянно за при. Продавачът на магазина, седящ от другата страна на пътя, ги видя, развика им се и ги замери с камък, за да ме оставят на мира /и даже не дойде да се опита да ми продаде нещо/.
Появи се и някакъв автобус с туристи. Япончета някакви. Направиха по една снимка на пейзажа и се юрваха като луди да правят десетки снимки на цъфналото дръвче.

Следваше леко изкачване и после само спускане. Гледките бяха просто великолепни, особено за зажаднелите ни за зеленина очи. Малко преди да започне спускането, на един завой, подминах младо момче, около 14 – 15 години, което ми поиска пари. Аз пък го напсувах на български, дотегнало ми беше от такива. В последствие Уилям, който беше на опашката доста зад нас, ми разказа как видял хлапето да се навежда, да взима камък и да го крие зад гърба си. Стигнал до него и преди да го пита нещо той го почнал „И какво, чакаш да мина и да хвърлиш камък по мен ли? А?“ и му се изхрачил в лицето. Хлапакът бил толкова шашнат, че изпуснал камъка и замръзнал.
Спускането, от своя страна, беше великолепно
Движехме се с 55 – 60км/ч, като Уилям с лекота ни задмина – лягаше на завоите като че беше с пистов мотор, спирачки все едно нямаше. Прелитахме през малки селца и си спомням как излизам един завой и до пътя застанал полицай и ни ръкопляска и вика окуражително. Забавно беше.
Продължи около 15 км и се наложи да спрем, защото вятъра беше създал проблем с лещите на Уилям, та трябваше да ги свали и сложи очилата.
От тук продължихме с нормално темпо, терена беше хълмист, но беше приятно да се кара. Към обяд спряхме в една горичка да си сготвим.
Точно отсреща една мароканка чакаше превоз. Май се усети, че я снимам, но не реагира.
Местенцето наистина беше приятно. Легнахме на тревата и се наслаждавахме на гледката поне в продължение на половин час, преди да изкараме „кухнята“.
Максуел /42г./
Марк /45г./
Уилям /39г./
Така де, това че сме на колела не значи, че само сухоежбина ще ядем…
Магазинче за килими край пътя.
На около 40 км от Маракеш
минахме край едно градче
и се отбихме за да пазарим за вечеря.
Попаднахме лесно на покритият пазар. Много готини са,
тук може да се види истинското Мароко
в покритите пазари на местните, в страни от туристическите маршрути.
Питка хляб за 1 дирхам, прясно изпържена риба за 2…
Няколко километра по-късно намерихме място за бивакуване в една маслинова градинка.
Тук поне сух клонак имаше в изобилие и, след вкусна вечеря, не беше никакъв проблем да поддържме огъня
Някъде наблизо имаше селца, до късно се чуваше силна музика и смях. През нощите се събудих от напевите на мюфтиите. По звука съдя, че около нас имаше поне 7 – 8 минарета и поне от едно от тях звучеше жив мюфтия, не просто запис.
На следващият ден се събудих много рано, заедно с Уилям, и си приготвих кафе, докато се събудят останалите.
Уилям беше премръзнал. Обикновено опъваше само долния, мрежестия слой, на палатката. Обаче през нощта всичко беше подгизнало от роса. Каза, че се събудил още към 3 – 4 подгизнал от вода, но вече било късно, та се облякъл дебело и продължил да спи. Наложи се за изливаме вода от палатката, а спалният чувал и дрехи се проснаха по дърветата да съхнат.
И така 2 часа по- късно стигнахме Маракеш. Ама за това следващият път.
Очаквайте продължението
Автор: Константин Костовски
Снимки: авторът
Booking.comНощувки около Тадарт:
Други разкази свързани с Мароко или писани от Константин Костовски – на картата:
Мароко и Константин Костовски
Още изгодни нощувки и цяло Мароко:
Booking.com
Как се пише: фотозагадка, фото-загадка или фото загадка?
от Павлина ВърбановаКак се пише: излязох или излязах?
от Павлина ВърбановаКак се пише: устисквам, устискам или остисквам, остискам?
от Павлина ВърбановаКак се пише: нискорисков, ниско-рисков или ниско рисков?
от Павлина ВърбановаВойната на думи: Trump vs платформите 3
от Нели ОгняноваСлед известно време на колебания как да се процедира със съобщенията на президента Тръмп в социалните мрежи, Twitter u Facebook започнаха да прилагат политиките си и към президента. Мярките бяха ралични – от маркиране на съобщението като невярно до заличаване. Тръмп не остана безучастен – отговори с правен акт (order), с който поиска “да се преразгледа финансирането с публичен ресурс на платформи, които ограничават свободното слово”.
През август има нов епизод – този път по темата с коронавируса, която е особено чувствителна и където се очаква най-висока защита от дезинформация.
Facebook и Twitter са санкционирали Доналд Тръмп и неговата кампания за съобщения, в които президентът твърди, че децата са “почти имунизирани” срещу коронавирус. В телефонно интервю за Fox News Тръмп казва, че е време всички училища в цялата страна да се отворят отново, защото „Ако погледнете децата, децата са почти – и почти бих казал определено – почти имунизирани от тази болест”.
- Какво заличава Facebook – клип от интервю за Fox News. Мотиви: „вредна дезинформация за COVID“, “това видео включва неверни твърдения, че група хора са имунизирани от COVID-19, което е нарушение на нашите политики около вредната дезинформация COVID.”
- Какви са мерките на Twitter: изисква от кампанията на Тръмп @TeamTrump заличаване на туит със същия клип. Мотиви: туитът на @TeamTrump “нарушава Правилата на Twitter за дезинформация на COVID-19”. Туитът е заличен.
YouTube също е свалил видеоклипове за нарушаване на политиките на платформата за противодействие на дезинформацията по време на COVID-19. Оригиналното интервю обаче остава достъпно на страницата на Fox News в платформата. YouTube не отговори веднага на искания за изясняване кои видеоклипове са свалени, пише Reuters.



































