Той не просто е част от линията Мустанг, с 4 врати, възможност за мотори на двете оси и изцяло електрически. Той е Мустанг – бърз, мощен, като го видиш, го поискваш.
Официалното представяне на модела е през ноември 2019г. – в едни отминали времена на автомобилни изложения, точно преди изложението в Лос Анжелос и точно до дизайн студиото на Тесла в Хоторн („Съвпадение!“ – казва с усмивка Бил Форд). Но всъщност изглежда, че Форд искат да направят наистина желана електрическа кола – да продават мечта, така както правят Тесла.
И тук започва приказката – имало едно време една електрическа кола от една голяма компания: Форд Фокус. Тя била функционална, но не предизвиквала истински интерес, създали я само за да отговори на регулаторните изисквания. Резултатът бил, че за около 10 години от голямата компания продали само около 10 000 бройки. През 2017г. обаче в компанията настъпва промяна – появил се нов изпълнителен директор, който най-общо попитал: „Защо да не направим кола, която хората да искат да купят?“
И така, през следващите две години от Форд започнали да говорят за бъдещия модел – „вдъхновен е от Мустанг, а пробегът ще е цели 300 мили (483км)“. Трябвало да стане истински Мустанг със съответния дизайн и задвижване. Накрая се спрели и на име – Mach-E.
Резултатът? – SUV със стандартно задвижване от задната ос, с възможност за втори мотор и пълно задвижване, два пакета батерии (75,7кВч или 98,8кВч), максимална мощност 459к.с., ускорение под 4 секунди и максимална скорост от 200км/ч при спортната версия.
Как ви звучи? Сега и по-конкретно.
Пробег
Пробегът според ЕРА е между 210 и 300 мили в зависимост от батериите и моторите. Всеки модел има и възможност за бързо зареждане. От Форд казват, че ще имат най-голямата верига за бързо зареждане, по-голяма от тази на Тесла със 12 000 зарядни станции и общо 35 000 места за зареждане в Щатите и някои части от Канада.
Стандартно всеки Мак-И идва с мобилно зарядно, което може да зареди до 80 процента от капацитета на батерията за една нощ при 240 волта. Зарядна станция на Форд може да бъде поръчана онлайн и инсталирана от сертифициран електротехник. Станцията би осигурила 32 мили на час, за да се зареди батерията през нощта. Стандартното зарядно осигурява 22 мили на час.
От Форд казват, че с по-големия пакет батерии и задно задвижване пробегът би бил 300 мили (483км). Ако задвижването е с два мотора, тоест за двете оси, пробегът е изчислен на 210 мили (338км). Има разлика между различните модели и оборудването им, така че е трудно да се каже как ще се представи колата.
Интериор
Батерията е разположена под колата, което позволява максимално пространство за петте места, както и за товар. За разлика от външния вид интериорът има малко общо с оригиналния Мустанг – има голям вертикално поставен екран (15,5 инча или 39см), който се управлява чрез докосване. Може да регулирате осветлението в салона, да си проверите пощата през Интернет точката в колата. Има подгряване на предните седалки и на волана, стъклен покрив. Предният багажник е направен от пластмаса и има канал, така че може лесно да бъде измит.
Задният багажник може да се увеличи двойно, тъй като седалките се сгъват.
Операционната система е SYNC 4 на Форд и ще получава подобрения по въздуха. Може да съхранява персонализирани профили на 3 шофьори и един гост – в момента, в който ви „разпознае“, ще нагласи седалките, огледалата, осветлението, радиото спрямо вашите предпочитания.
Внимавайте! – може да ви разпознае по телефона и да отключи колата, без да се налага да изваждате ключ или телефон. А ако случайно ви е паднала батерията, има вариант с въвеждане на код през екрана, след което може да заредите телефона, без да се налага да търсите кабели за това – има безжично зареждане:
Обявените варианти на модела са 5:
Select: цена 44 995 долара
Premium: цена 51 700 долара
California Route 1: цена 53 500 долара
GT: цена 61 600 долара
First Edition: цена 61 000 долара
Базовият модел Select има стандартно задно задвижване, може да му се добави мотор и за предната ос, има по-малка батерия (осигурява пробег от 230 мили или 370км) и 18-инчови колела.
Моделът Premium има 19-инчови колела и версия със стандартен пробег (230 мили) или удължен пробег (300 мили).
California Route 1 има по-голяма батерия (с пробег, който се очаква да стигне 300 мили според ЕРА), но предлага само задно задвижване. Ускорението при този модел ще е между 5,5 и 6,5 секунди.
GT e с 20-инчови колела и ускорение под 4 секунди. Моторите са с най-голяма мощност – 342 кВ или 459к.с. Пробегът е 250 мили (402км).
Другите модели имат мощност от 190 до 248кВ (между 255 и 332 к.с.) в зависимост от броя мотори. Всички спецификации са прогнозни.
Ford отварят лист за резервации по време на представянето, което се излъчва на живо, с депозит от 500 долара. Петият модел, който предлагат, е специална версия първо издание. Твърдят, че се е разпродал за 10 дни, макар че компанията не казва колко са планираните за производство бройки.
Във връзка с пандемията от Форд са казали, че е имало промяна в поръчките и откази в началото на март. После нещата са тръгнали, както преди. Не са уточнили дали отново всичко е разпродадено, но смятат всичко да върви по план, въпреки че „ситуацията е динамична“. Очаква се в края на май да кажат окончателни дати, на които резервациите ще се превърнат в поръчки, а доставките ще започнат в края на 2020г.
Първото издание и Премиум версията ще са първите произведени. Планът е да започнат продажби през 2020г. в САЩ. Select и Route 1 ще се появят в началото на 2021г., а GT се очаква да се появи през пролетта на 2021г.
От Форд не са казали колко е очакваното производство, но според анализатори продажбите може да са между 30 000 и 60 000 бройки. Смята се, че голяма част от ранното производство може да отиде за Европейския съюз, предвид новите, по-строги правила за въглеродните емисии. За да избегнат глоби, производителите трябва да продават повече коли с нулеви емисии. В Америка вероятно първите бройки ще са в Калифорния – отново заради законовите мерки там. Интересно, че родният щат на Форд Мичиган не е от тези, които предлагат добри условия за покупка на електромобили. Дали новият Мустанг ще промени нещо при купувачите? Приказката продължава!
А ако случайно имате Форд или друга кола, която се нуждае от резервни части, проверете дали ги има първо на уебсайта Avtochastionline24.bg.
Това всъщност беше т.н. Иракски Кюрдистан, в който можеш да влезеш без виза за разлика от арабски Ирак, където не се води толкова мирно, а и не е лесно да отидеш. Потеглихме, но спирахме да снимаме планините наоколо, окъпани в утринното слънце.
Преди границата спряхме в Мариван,
за да изхарчим всички риали, защото ако ги върнем в България и ги обменим, курсът е близо 4 пъти по-нисък от курс продава.
И така
ето ни на границата Иран – Ирак
Бях чел разни неща за тук, но като цяло информацията беше оскъдна, така че предстоеше да видим
как ще мине процедурата
А тя не мина бързо. Ще се опитам в малко телеграфен стил да опиша нещата, защото иначе ще ми трябват няколко страници само за това. И така…. Вход на границата. Проверка на документи. ОК. Първа бариера премината.
Митница. Карнет оправен за около 30 минути. До тук добре. Паспортен контрол. Настояваме за изходни печати на визите, а иранците казват, че няма нужда и настояват да тръгваме. Следва още една проверка. Втора бариера премината.
Следва трета бариера. Премината.
Проверка на военните. Искат изходни печати. Връщаме се. Взимаме ги. Военната проверка минава гладко, но искат някаква бяла бележка, викат „контрол гориво“ и сочат назад. Тръгваме обратно, а това са няколко бариери и половин километър назад. Те казват само един с колата се връща.
Една бариера назад минавам.
На втората бариера се сърдят, че вече съм с изходен печат, а се връщам. Вдигам рамена и си мисля, че те са идиотите. Да бяха поискали тази тъпотия по-рано.
Някак намирам сградата. Там един мазник ми вика всички документи на колата снимани. Къде това питам аз, а той вика „ей там“. Ама това е доста относително. Тръгвам. Не е там където ми казва. Питам някакъв човек. Не говори английски, но някак се разбираме. Води ме. Затворено е. Страхотно.
След малко човека идва, снима и се връщам при мазника. Той иска 20 долара. Давам му ги. Той пуска някаква гнусна иранска чалга, започва да се кълчи, да си търка банкнотата по лицето и да вика „Money, money“.
Аз си мисля, че е пълен кретен, но само се усмихвам злобно и му казвам да дава документа вече. Той не е съгласен. Доларите трябва да се обърнат в риали. Звъни по телефона. Чакаме. После чакаме още. Появяват се двама гнусни ирански чейнчаджии облечени като пълни палячовци и започват да ме гледат сякаш току що са видели извънземен. Само ако можех да ги снимам щяхте да разберете какво имам предвид.
После констатират, че доларите ми са фалшиви и все така ме гледат. Казвам им, че не са и това е всичко, което имам. Звънят около 10 пъти по телефона на някой. Чакаме, а на мен вече ми се приисква да коля и беся наред. В един момент казват, че ще ги вземат. Не били фалшиви, а просто стари. Искат такса за обръщане. Някакви там риали. Нямам. А, сещам се, че бях запазил една банкнота от 100 000 за спомен. Давам им я и казвам, че това е всичко. Пак чакаме. Пиша смс на моите другари да не се чудят защо се бавя.
Накрая ми дават една тъпа бележка, на която пише буквално, че
в името на Алах мога да напусна Иран
Тегля им една майна. Отново минавам двете бариери. Обратно при военните. Давам им бележката, а те
сега се сещат, че искат да гледат багажа
Започваме да вадим през задните седалки, защото след удара в Техеран багажника е смачкан и неотваряем. Пускат ни.
Междувременно моите другари ми разправят, че докато ме е нямало са се нагледали на такива циркове по границата. Някакъв човек е носел дузина кокошки, които са му били конфискувани. Друг са хванали да изнася скрито гориво и са му го взели. Какви ли не субекти не са преминали оттук.
До тук с иранската част. Предстои иракската.
Приближаваме. Гледат ни странно, но ни казват къде да отидем. Влизаме в сграда с коридор пълен с хора като пред лекарски кабинет през грипна епидемия. Излиза някакъв униформен и ние размахваме паспортите с надежда. Вижда, че сме бледолики и казва да отиваме навън в един фургон. Там пак опашка. Срещаме двама чужденци говорещи английски. Казаха, че са иранци, въпреки че момичето беше с чисти азиатски черти. Отиваха на стоп да скитат из Ирак. Те ни казват, че не трябва да чакаме тук, а на друго място. Местим се. Даваме паспортите и плащаме някаква такса от9000 иракски динара. Става бързо. Връщаме се при униформения в първата сграда. Подпечатват ни паспортите и ни приветстват с добре дошли.
Получаваме право на 30 дневен престой в страната
Отиваме на първата бариера. Там едно услужливо момче в цивилни дрехи ни води в друга сграда, а после и в трета. Говори английски и не иска никакви пари, а само ми стиска ръката и ни приветства. Оценявам го и му благодаря сърдечно.
Редя се на едно гише, а те ме канят вътре при тях. Оправяме документи за временен внос на колата и ми издават нещо като иракски регистрационен талон. Хората се държат съвсем подобаващо и за миг не се дразня. Плащам 25 000 иракски динара, прибирам документа, а те ме предупреждават да го пазя, защото е много важен и за престоя и за изход от страната. Благодаря им, а те ме черпят студена вода и ми пожелават приятен престой в страната им.
Ирак
Готови сме да тръгваме след около 4:30 часа в зловеща жега. Беше си изпитание на нервната система, но тук е така. Мога да кажа само, че
отношението, което получихме от иракските гранични власти беше много добро
Макар и доста неорганизирано иракската страна ни отне около 40-50 минути, което си е постижение.
Първи километри в Иракски Кюрдистан
Асфалта изчезва на места и преминава в трошено-каменна настилка. Камионите вдигат голям прахоляк, а слънцето все така силно пече. Спираме на една сянка малко да се поокопитим и да обядваме, а след това поемаме към
град Сюлеймания
Имаше военни на вход и изход от всеки град. Гледаха ни подозрително, проверяваха ни и сваляхме багажа неколкократно през седалките. Трудно им беше да повярват, че сме туристи.
Приближаваме центъра на Сюлеймания, където е хотела, който бях набелязал, а там ври и кипи от народ. Спирам и смятам, че ще ми трябват сигурно 2 часа, за да се придвижа с колата в потока от хора, за да мина 1 км. Тръгваме пеша. Намираме хотела, но се отказваме. Това е като да влезеш на „Капалъ чарши“ в Турция с кола сред хората. Тръгваме да търсим друг хотел и го намираме съвсем скоро, а и на сносна цена.
В Ирак е осезаемо по-скъпо отколкото в Иран
Настаняваме се и излизаме на вечерна разходка по една препоръчана от хотелиера ни улица, а тя
кипи от живот
Хора играят домино, табла, пият чай. В барабани от пералня с монтирана по средата горелка се пекат слънчогледови семки като се въртят постоянно. Какъв колорит само. Сливаме се с тълпата и сядаме да пием чай, а по късна доба се връщаме в хотела. Какъв ден само!
Някои неща, които ми направиха впечатление при влизането от Иран в северен Ирак.
Колоните от камиони изчезнаха. В Ирак влизат хиляди камиони с всякакви стоки от Турция всеки ден, а излизат празни. Тук не се произвежда нищо (това ми го каза един спедитор преди 7 години и съм го запомнил).
Хората започнаха да карат видимо по-културно и отстъпчиво. Появиха се пътни знаци за регулация на движението.
Появиха се изключително луксозни автомобили.
Появиха се магазини за алкохол с цели колекции от шотландски уискита, както и шоколадови изделия от висок клас.
Печене на семки в барабан
Сюлеймания, Ирак
Ден 13
Сюлеймания, Ирак
След ставане се наложи да сменим някои тампони на гърнетата, които се бяха изпокъсали след полетите през гърбиците в Иран. Потеглихме към
Арбил – столицата на Иракски Кюрдистан
Жегата беше изключителна, а
играта на проверки и сваляне на багаж с военните продължаваше
Само на 1 – 2 места просто ни стиснаха ръцете и казаха гордо – „You are very welcome in our country“. Де да бяха всички такива.
По пътя спряхме да купим вода от един магазин и до мен дойде един човек, който каза, че живее в Германия и всяка година пътува до тук и обратно. Видял българската регистрация и му станало интересно. Нали минава през нашата родина на път за Германия. Беше приятен човек.
Арбил
В Арбил пристигнахме когато гумите вече почти залепваха по асфалта. Такива температури не са присъщи дори за тук + 44 градуса.
Градът ни посрещна с широки булеварди и уредена инфраструктура. Настанихме се в хотел на 30 минути пеша от центъра. Паркирах колата плътно до входа под камерата за видеонаблюдение.
Излязох за половин час да разгледам квартала и беше доста интересно за мен макар да беше обикновен иракски жилищен квартал.
По-късно към 17:00 ч всички се отправихме към
централния площад с фонтаните и цитаделата, а там кипеше от живот
Разгледахме цитаделата и слязохме да изпием по един чай на площада. След това направихме едно кръгче по централните улички и вечеряхме в някакво заведение за бързо хранене. Вече беше тъмно и можехме да усетим от
атмосферата на нощен Арбил
Всичко живо ядеше по уличните заведения. На прибиране към хотела отново видяхме хора, които играеха домино по кафетата. Явно много се харесваше това забавление в тези части на Ирак. Щом слънцето се скрие всичко се оживява. Така е по тези ширини. Беше голям колорит просто да усетиш атмосферата на града, който е бая голям и изглежда уреден поне в централните части.
купон ли бе да го опишеш, спомен ли бе да го забравиш
Част трета
Ден осми, 30.08.2019 г.
Днес след закуска няма да ходя никъде със скутера. Обиколката ще бъде пешеходна. За днес ще търся един изоставен манастир. Питам за пътя на рецепцията в хотела и на още едно заведение по пътя. Мислех да взема велосипед под наем, но съм забравил да си взема личната карта. Без нея не става. И по-добре, че не взех. Следвам посоката за края на Кавос по главната пешеходна улица. Снимам от двете страни баровете и заведенията, в които по това време няма никого.
Кавос,когато всичко спи
Диско баровете и дискотеките на Кавос през деня, когато всичко спи, ама наистина спи.Всичко това е пълно с весели младежи и щури купони от полунощ до ранни зори.
Те са затворени. Хора също няма, празни улици, тук всичко спи поне до обед. По пътя виждам табели и за манастира и за плажа наблизо.
Плажа Аркудилас съвсем близо до Кавос, след края на селището по прашните пътища.Тук някъде има един изоставен и съборен манастир.
Поглеждам и в таблета.
Първо ще търся манастира
Асфалтът свършва. Следвам посоката по тесни и прашни пътища. От време на време покрай мен минава някоя кола или АТВ-та. Стигам до един разклон – наляво към манастира, надясно към плажа. Стигам до най-високото място. От горе се вижда морето долу.
Поглед от горе надолу близо до носа на Кавос
Хората малки като мравки – толкова е високо. На едно място виждам изсъхнало дърво, което е израстло успоредно на морето.
Поглед от горе надолу близо до носа на Кавос. Дървото расте хоризонтално…
Малко по-нататък виждам на плажа чадър, палатка и кану. Изумителна е природата тук. Не вярвам, хората да са дошли до тук с кану, трябва да има пътека някъде. Снимам дървото.
Стигам до манастира
Отдавна изоставен, стените разрушени. Отпред има едни икони и място със запалени свещи.
Изоставения и съборен манастир близо до носа на върха на Кавос
Надолу пътеката продължава не знам за къде. По нея минават планински велосипеди. Връщам се. По пътя виждам змия. Гъсти храсти, маслинови дървета. Някакъв път нагоре тръгва към нищото. Решавам да изкача баира. Излизам при една голяма антена и фургон с техника към антената.
Чувствам се като излязъл от книгите на Даръл
Връщам се до разклонението и хващам надолу към плажа (ARKOUDILAS на 1,8 км след табелата). Той бил съвсем наблизо. Има паркинг за коли. Тръгвам наляво през скалите, по морето и стигам до палатката, чадъра и кануто, които гледах от горе. Снимам чукара, по който слязох от долу нагоре.
Прекрасна природа. Връщам се обратно, за да стигна до другия край на плажа. Минавам покрай една къщичка, където продават напитки, единствената на плажа. Ще пия фрапе, ама на връщане. Сега ще пия кока-кола. Вземам си една студена със сламка, вървя си по брега, радвам се на природата,заслушан във вълните. Стигам до другия край на този плаж Cape Arkoudila. Виждам един път, който води към плажа от другата страна. Но той
изведнъж свършва. Пропаднал е в морето.
Тук пътя някак си изведнъж свършва. И как само свършва!
От едната страна виждам, колко много е подкопан. Колите спрели горе. Ако някой се засили, без да знае и пада в морето.
Тясна пътека по ската извежда туристите към пътя, където са си оставили колите и скутерите.
Връщам се, вземам си едно фрапе на караваната и гледам как го приготвят – сипва човека две лъжици кафе, долива с три пръста вода, включва малък пасатор, бърка докато стане на пяна и стигне до половината чаша и долива с още вода, слага захар и лед и готово. Прекрасно фрапе.
Под сламеното чадърче си почивам с фрапе и книга в ръка. Добре че не взех велосипед под наем, сигурно щях да го разбия по тези прашни пътища. Като казвам велосипед под наем- цената му е 10 евро за ден. А за скутера е 20 евро. То било по-добре да дам още 10 евро и да взема скутер – няма да въртя педалите и ще стигна по-далеч.
Връщам се обратно, по пътя срещам младежи с АТВ-та, поздравяваме се, подаваме си ръце, докосваме се с пръсти. Забавно е.
Връщам се по същия път, виждам още една табелка за плаж, тръгвам на там по асфалта и се оказвам точно там, където стигнах в първия следобед на края на Кавос, където пиех коктейла „Зомби“. Тогава момчето на бара се опита да ми обясни, че тук наоколо имало манастир, защото бях видял малка табелка. Но тогава нямах време. Така виждам, че съм обиколил навсякъде.
Вече съм
обратно в Кавос
Сядам на един ресторант там, където още не съм сядал, похапвам си едни пържени картофки и студена бира и качвам снимките от таблета в интернет. После си купувам едни очила за спомен от Корфу.
Стигам почти до хотела, часът е малко след 17 ч. следобед. Чувам от пътя още олелията, идваща от към басейна на морето до дървеното мостче, музиката и диджея. Я да видим и там какво става.
Думи нямам да опиша, за какво парти става дума,
клипа, който сложих за него в началото на пътеписа, дава една много бегла представа за това как се забавляват младежите тук.
Гледам откъм плажа как покрай басейна се е оформило парти. Музика, световни летни хитове, диджей раздвижва купона, шампанско се лее във всички посоки, басейна пълен с младежи, пръскат, викат, коктейли, сламки, прегръдки. Я, да видим по-отблизо…
Отивам, вземам си едно фрапе от бара и сядам там. Никой нищо не ми казва, все пак не съм гост на хотела. Аз съм с раницата, няма как да оставя всичко и да отида в басейна. А ми се иска.
Слънцето напекло, прилично горещо. Всички по бански, гонят се, търкалят се, свалят си шортите. Хм, да помислим малко как да бъда част от купона. Изпивам фрапето бавно, купона е на макс, няма изгледи скоро да свърши. Прибирам се в хотела, оставям всичко.
Слагам си банския, специално избран с малък джоб с цип на него. Вземам си 5 евро, отделно 10 евро на монети, пъхнати в джобчето, ключа от стаята, една риза на гърба и се връщам пак на басейна.
Вземам си един коктейл със сламка. Сядам на ръба на басейна – свалям ризата, никой нищо не ми казва и с коктейла в басейна. В единия край е плитък, прекрасна вода. Из басейна плават разни надуваеми пояси, надуваеми бананчета, крокодили, други разни пояси, патета и т.н. Всеки се плиска, плискам и аз по който си харесам и като се обърне му подхвърлям нещо надуваемо, той го подхвърля на друг и
вече съм част от купона
Танцуват покрай басейна, в басейна, коктейли, чаши, сламки. Прекрасно парти. Някои се прегръщат, други се целуват. Доплува до мен едно момче и иска да ми пие от коктейла със сламката. Защо пък не, давам му сламката и вече сме приятели. Даже се прегръщаме под водата и само се моля да не ме дръпне навътре, че не мога да плувам. Но това не ми пречи да пробвам да се удавя. О, иначе няма как да го запомня.
Гледам в средата на басейна всички стоят прави, вдигнали коктейли в ръце. Даже по едно време видях енергично раздвижване и викове в единия край на басейна – някои се скарали и започнали да се бият. Ама доста яко се налагаха и се блъскаха в храстите от живата декоративна ограда от зеленина. Разтичаха се бодигардове, други момчета от басейна. На всичко се нагледах в това селище.
Но да се върнем към купона в басейна. Аз знам, че басейните са с различна дълбочина.Този басейн е с бъбрекова форма и срещу мен е най-тясната част. Решавам да премина към другия край. Леко пристъпвам по дъното. И когато водата мина над гърдите ми и краката ми се отлепиха от дъното –
оле-мале! Потънах
Всеки вика-вряка и никой не вижда какво става в басейна. Нагълтах вода, едвам се добрах до брега. Излязох разтреперан.
Гледах, мислих, разни неща плават отгоре, ще си хвана нещо и
пак ще опитам
Хванах си малък плаващ надуваем банан и направих същото упражнение. И банана ми се изплъзна от ръцете и отново потънах. Бре,
аз – като бай Ганьо в басейна,
шляпа-шлюпа – потънах. Пак се добирам до плиткото и се хващам за ръба на басейна.
Продължавам да гледам как по средата има хора, до кръста над водата и с вдигнати ръце. До мен доплава един крокодил, надуваем, с две дръжки отстрани. Гледам го и си мисля, има по-голяма площ, две дръжки, там ще се хвана и пак ще опитам. А малко преди това, гледам един младеж със същия този крокодил по средата на басейна се качил на него, напреко легнал и си плава без да мърда ръце. И като се освободи крокодила и доплава до мен и аз смело с крокодила по средата на басейна, където и той ми се изплъзна и ме захлупи над главата. Пускам го и
пак потънах. Оле, пак се нагълтах с вода, много се уплаших.
Едвам се добрах до ръба на басейна след енергично шляпане с ръце и крака под водата. Толкова с плуването. Останах здраво хванат за ръба на басейна на най-плиткото. И си мърдам краката и ръцете под водата в ритъма на музиката- световни летни хитове.
Малко преди 19 ч., мина един младеж от бара и започна да моли всички да излизат от басейна. Купонът свърши.
Излязох и аз и полегнах малко на шезлонгите, да си почина. Тъкмо става време за вечеря и се обличам. Тя ризата – по-мокра от банските – всеки плискал вода от басейна по нея. И се прибирам за вечеря. Разказвам как съм щял да се удавя.
След вечеря, както всички вечери, малко почивка и излизам след полунощ. За последни купони в нощта.
За тази последна вечер си бях намислил да пробвам балона с райски газ
Но нали трябва да си подложа нещо преди това, за да не е на гладно. Взех си една кока кола и една вафла. И тъкмо започнах да си я пия, когато заваля дъжд. Постепенно се усили до порой. Толкова силен дъжд, че не мога да пресека да влезя в бара на сухо. И се приютих под един навес. Интересно беше, че
всички танцуваха под дъжда
Гол до кръста младеж танцува под дъжда на фона на музиката от близкия бар. Вдигнал двете си ръце и се прегръща с всеки, минал покрай него. Дъждът вали, той целият мокър, но не спира да се кефи и да танцува. По пътя бяга един младеж с дъждобран. Друг след него го гони и му разкъсва дъждобрана на парчета. Едни младежи минават с АТВ. Брониран. Спират пред едни младежи. Бибиткат. Не се мести никой и този, дето кара АТВ-то, тръгва да ги гази. Те се развикват. Пак спира, гледа, гледа и пак тръгва да ги гази. Те се опитват да го натупат здравата, но не могат да си пъхнат ръцете между решетките на бронирания корпус. Избръмчават с мръсна газ и си заминават.
Изпивам си кока колата, дъжда намалява и аз само пресичам и вече съм в първия, любимия си
Буз бар (BUZZ POP)
Него си го харесах още първата вечер. Време е за балона. Взех си една бира и балон. Получавам и двете. Да видим
какво е това балон с райски газ
Когато четох за него, разбрах, че трябва да се разреди с кислород. Поемам наполовина дъх и другата половина я изсмуках от балона. Изсмуквам, надувам, изсмуквам, надувам. И така няколко пъти. Докато балона свърши.
Лекото замайване не закъсня
Но беше много леко, в сравнение със замайването, което наблюдавах при другите младежи досега. Пиех си бирата и се забавлявах. След два часа ще се прибирам. Но пак
реших да отида до онзи хотел с басейна
на брега на морето да видя дали няма нещо интересно пак там. Младежи насядали по шезлонгите и си приказват. В морето няколко голи двойки си правят нощно парти. В другия край на морето, друга гола двойка си правеха взаимни удоволствия, доколкото можех да видя силуетите на фона на нощното небе. Момчето беше до над коляното под водата, а на момичето само главата се показваше над водата. Любовта е голяма фантазия. И в устата влизат най -различни неща. Толкова за това.
Седнах на шезлонгите и се наслаждавах на вълните. До мен бяха седнали две-три чернокожи жени, младежи и девойки. Говореха си на английски и нещо спореха на висок глас, караха се много здраво. Но аз нищо не разбирам, само гледам. По едно време се подгониха по плажа и започнаха да се налагат, да се блъскат и да си скубят косите. Повлякоха шезлонгите и се затъркаляха по пясъка, като не спираха да се налагат. Хората около бара само ги гледаха и нищо не правеха. После пак седнаха, но не спираха да се карат, после пак се подгониха и започнаха да се налагат и да си скубят косите. Другите младежи само гледаха и се чудеха на женската злоба и завист. Не бях виждал още чернокожи да се бият. Но е време да се прибирам да спя.
На другия ден си тръгваме
Трябва да си събера багажа.
ДЕН ДЕВЕТИ, 31.08.2019 г.
Събуждам се и отивам на закуска. Трябва да си похапна повече, за да не огладнявам по пътя към дома. За днес след закуска имаме свободно време. Чакаме да дойде другата група, която ще почива на нашето място. Те ще дойдат с по-голям автобус, а с него ние ще се върнем. Екскурзоводът остава тук с тях.
Свободното ни време е до към 12:30 ч на обед. Събираме си багажа на рецепцията и всеки е свободен до обед. Аз си вземам само таблета, книгата, плажното масло и малко пари, и отивам първо да снимам пред едно заведение с едни големи фикуси за сянка.
Заведението със фикусова сянка
След това на плаж – на онзи
красив плаж с персийските килимчета
и големите възглавници на края на Кавос.
Корфу
Корфу
Корфу
Корфу
Най- добрия плаж на Кавос, който много ми хареса
Най- добрия плаж на Кавос, който много ми хареса
Правя няколко снимки и се изтягам на един шезлонг. Взех си една бира и се отпускам за пълен релакс. Много приятно, тихо и чисто място за плаж. И така до към 12 ч. на обед. Обличам се на плажа с дрехите с които ще пътувам и се прибирам в хотела.
Тъкмо е станало време за заминаване
Автобусът дошъл, голям е 60 местен, изчакахме да настанят хората, през това време натоварихме багажа и е време да тръгваме. Екскурзоводът идва с нас до пристанището. Благодари ни за вниманието и ще ни изпрати на ферибота.
Отиваме на пристанището, качваме се на ферибота, качват се и колите, а нашият автобус влиза последен.
На ферибота
Следва час плаване до Игуменица и от там по същият път със спиране на същите места и
следваме дългия път към България
Е, не всичко в живота е хубаво. Имаше и един много тъжен миг. Само миг, но оставил трайни чувства у някои хора от автобуса, които го видяха отблизо. Стигаме до границата, спираме на безмитния магазин за пазаруване и вече сме в България. На безмитния магазин имаше и други автобуси. Един от тях тръгна преди нас. Вечерен час, вече е станало тъмно.
Минаваме Кулата и преди Сандански
на магистралата движението беше ограничено. В далечината мигаха сините лампи на линейка и полиция. Нещо е станало. Задръстване,чакане. Минаваме бавно, стигаме до линейката. Точно пред линейката хората от към прозорците от тази страна видяха размазан и обезобразен човек. Аз погледнах, но видях само част от трупа. Със сигурност беше труп. И на другия ден четох в новините. И пред трупа беше спрял единият от автобусите, който тръгна преди нас от безмитния магазин. Човекът пресичал неправилно магистралата в тъмното и автобуса го помел. Много неприятна гледка и за едните и за другите. Тъкмо се зарадвали хората от автобуса, че вече са в България, че екскурзията им минала прекрасно и ето ти неприятна ситуация, която ще ги забави неочаквано дълго. Да настръхне човек от страх. Хората, които видяха всичко това от непосредствена близост, бяха много стресирани.
Продължаваме си, спираме по местата,където вземахме хората на идване: Благоевград, София.
В София бяхме късно вечерта
Спираме пред храм паметника Ал.Невски. Прекрасно осветен в нощтта. Продължаваме по пътя, спираме на другите места и в Търново малко след 02:00 ч. след полунощ. Следва едно чакане до към 05:20 ч, докато стана време за сутрешния влак. През това време една
нощна разходка из Велико Търново
беше прекрасен завършек на почивката. Похапнах си на Аладин по една пица и кафе после пих и стана време за влака за моя град. И тук вече е краят. Изпълнен с много положителни емоции и нови приятели – гърци, англичани, испанци, италианци и руснаци, които може би никога няма да видя отново се прибирам в моя град и се потапям в сивото ежедневие до следващата почивка.
Продължаваме с обиколката на Юрий из древния Помпей. Миналия път пристигнахме в градчето, а днес вече навлизаме в Архелогияческия парк, където се съхраняват останките на нещастния град. Приятно четене:
Помпей, на живо
втора част
Говеждия форум и имението на Юлия Феликс
През 62 г., силно земетресение, като един вид предупреждение за бъдещето, удря околностите на Везувий, нанасяйки тежки щети на сградите в Помпей. 17 години по-късно, когато вулканът изригва и покрива града под слой пепел и пемза, „запечатвайки“ го за бъдните поколения, той все още не е преодолял последиците от труса. През тия 17 години голяма част от сградите са ремонтирани, главно публичните, но много от тях си оставали увредени и видът, в който ги виждаме днес, едва ли може да бъде определен като най-славния им. Въпреки това те са достатъчно запазени под пепелта в продължение на хиляди години, а Помпей е най-съхранения град от римската епоха до наши дни. Но да се върнем към обиколката ни. На югоизток от Амфитеатъра се намира
Голямата палестра,
наречена така, за да я отличаваме от Малката такава (Самнитска) при Триъгълния Форум. При древните гърци, а по-късно и при римляните палестрата е била нещо като гимназион с двор –място за гимнастически упражнения, тренировки, състезания или просто контакти. Построена е някъде по времето на Август, най-вече за да отговори на нуждите на разрасналия се град, както навярно и заради това, че модата по онова време повелявала, синовете на богатите граждани да упражняват някакви физически упражнения, за сметка на все по-западащата военна подготовка.
Палестрата прилича на гигантски перистил, ограден обаче с колонади само от трите си страни, а от четвъртата, гледаща към Амфитеатъра, с обикновена стена. В средата на пространството имало басейн, а покрай колоните растели два реда дървета, даващи благодатна сянка в летните жеги. Въобще струва ми се, че по онова време палестрата е била доста приятно местенце. Както впрочем и днес. На снимката, отгоре наднича закачливо Везувий
Голямата палестра
Червените щори покрай колонадите със стъкла пред тях, са сложени заради временната изложба
“Vanity: Stories of Jewels from the Cyclades to Pompeii“,
която беше открита само дни преди да пристигнем и ще продължи до 05.08.2019 г. Явно така съм се заплеснал по златните накити на възраст хиляди години, че съм забравил да снимам. Затова двете снимки по-долу са взети от тук:
Златни накити от Помпей
Когато излязохме навън, разбрахме, че дъжделивата прогноза за времето май ще излезе вярна. Тъмните облаци, надвиснали над амфитеатъра се примъкваха постепенно към нас. Ние обаче бяхме подготвени с дъждобрани и никакви природни стихии не можеха да ни накарат да напуснем стария Помпей, дори и потоп.
На север-северозапад от Амфитеатъра пък се намира т. нар.
Говежди форум (Forum Boarium)
За съжаление беше затворен, но аз успях някак да промуша поглед и телефон през оградата, където не видях нищо приличащо на форум, а само едни лозя.
По време на първите разкопки в началото на 19 в. археолозите открили много говежди кости и помислили, че са се натъкнали на пазар за добитък и затова го кръстили Говежди форум. По-късно са открити остатъци от лозе, разположени почти из целия парцел и затова в днешни времена са насадени наново растения, които са култивирани с винарски древни техники.
Лозята в Говеждия форум (Forum Boarium)
В последствие на доста места из Разкопките видях подобни лозя, от които се прави прочутото помпейско вино, потвърждаващо славата на древна Кампания, като производител на най-хубавото вино в Древността, че и днес. Най-известно е
виното от Вилата на мистериите,
което се прави явно и от лозя растящи не само в тази вила Поне надписът, закачен на вратата на една къща наблизо, твърди така.
Вилата на мистериите
Лозята във Вилата на мистериите
Преди да продължа обаче, искам да поясня няколко неща относно районирането на Помпей. С цел по-добра ориентация за посетителите и най-вече за професионалистите,
археологическия парк е разделен да 9 района,
всеки от тях също разделен на номерирани инсули (от латински insula -остров). Това са каретата оградени отвсякъде с улици, както във всеки съвременен град. От своя страна инсулите са разделени на съставляващите ги постройки и обособени терени, съответно номерирани и те. Например мястото, където ще отидем в следващия абзац е с адрес „II, 4, 3-12“, където „II“ е районът, „4“ е инсулата а останалото терените, които обхваща имотът . Нататък няма да давам адресите на обектите, с цел да не предизвикам досада у читателя, но понякога ще се налага, за да разгранича някои сходни и приличащи си места.
Археологически парк
Pompei Scavi, Campania, 80045, IT
На крачка от Говеждия форум се намира
имението на Юлия Феликс,
който заема цялата най-голяма инсула в града, което го прави и най-големия по площ. Влязохме случайно от южния му вход, за който не знаех, че съществува.
Имотът на Юлия Феликс
Мястото е разкопано още през средата на 18 век, но след поредица от щети нанесени от неаполитанските крале е погребано отново, за да може през 50-те години на 20 век да бъде разкопано, този път професионално.
От имота са застроени едва около една трета, а останалата земя била заета от голяма градина. След земетресението от 62 г. собственичката явно решава да отдава част от къщата си под наем, а баните си превръща в публични. За това говори един надпис, намерен при първите разкопки на лицевата страна на имението. Той бил нещо като обява, написана върху стената откъм улицата. Днес той се съхранява в Националния археологически музей в Неапол на сухо място, за да се запази и за бъдещите поколения.
„Дават се под наем…“ – Обявата за отдаване под наем на имота
Надписът в общи линии гласи: „Дават се под наем, в имението на Юлия Феликс, дъщеря на Спурий, елегантни бани за порядъчни хора, магазини с горни стаи и апартаменти. От 13-ти август до 13-ти август на шестата година, в продължение на пет непрекъснати години. Наемът ще изтече в края на петте години.“ Подобни графити, пръснати из целия Помпей, ни карат да почувстваме някак близки хората живели тук преди две хилядолетия виждайки, че и те са се вълнували от същите неща, от които се вълнуваме и ние днес. Това е светът на онези, които не са влезли в аналите на Историята, но са съществували от плът и кръв, точно толкова, колкото и известните императори, философи, генерали и сенатори на римската държава.
Но да продължим. Безспорно просторната градина хваща окото, особено нейната централна част където е съществувал нещо като канал, по онова време пълен с течаща вода.
Каналът в градината
С изглед към градината е и портикът на запад от нея, покрай който има няколко помещения.
Портикът
Летният триклиний
е най-интересният от тях. Отворен към градината, в прохладните вечери в него навярно са се настанявали стопаните на сградата, за да вечерят. На задната му стена може да се види т.нар.нимфеум – това са ония стъпалца, вградени в стената отзад, по които всъщност се спускала вода. По принцип такова помещение е имало във всяка богата римска къща, особено в провинцията, където наличието на повече пространство развинтвало фантазията на богати собственици и способни архитекти.
Нимфеумът в летния триклиний
На север и юг от триклиния се намират стаи, които навярно са служели за спални или сервизни помещения.
Къщата има още много други помещения, заслужаващи да се видят от които са баните, но за жалост този ден коридорът към тях беше затворен и аз не знам поради каква точно причина. Обикновено подобни прекратявания на достъпа до дадени обекти се извършват от управата на парка, за провеждане на нови археологически разкопки, консервиране и реконструкция на сега съществуващи, или просто за поддръжка. По нататък, за мое съжаление, щяхме да се натъкнем на доста такива места.
Накрая, от централния вход на къщата, излязохме на
„Via dell’Abbondanza“ – главната улица на древното градче,
която е главна и днес, предвид броят туристи, които щъкат всекидневно по нея. Следващият частен дом на тази улица бе „Венера в мидена черупка“, в който исках задължително да вляза, но за мое съжаление, беше затворен и ние продължихме хладнокръвно нататък. Хладнокръвието ми обаче се стопи, когато пред дома на Октавий Квартий ни застигна една огромна група от крещящи 10-11 годишни вагабонти, водени от няколко учителки. Отгоре на всичко взе и да прокапва дъжд…
Продължаваме пътуването из Америка, което започнахме през 2018-та година с Валентин (http://patepis.com/?p=83932). Следващата 2019-та година правим двумесечна обиколка на Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ).
Първата част започнахме с кратко въведение към пътешествието (http://patepis.com/?p=87234), след което потеглихме от Сиатъл (САЩ). Обиколихме национален парк Северни каскади, влязохме в Канада, разгледахме Ванкувър и през Скалистите планини стигнахме националните паркове Глейсър и Йохо.
Във втората част (http://patepis.com/?p=87344) влязохме в провинция Алберта за да разгледаме националния парк Банф, град Калгари и да стигнем до пътя „Айсфийлдс паркуей“.
Третата част (http://patepis.com/?p=87569) започнахме с ледника Колумбия, опознахме Национален парк Джаспър и поехме на северозапад през канадската провинция Британска Колумбия.
В четвъртата част (http://patepis.com/?p=87932) прекосихме северозападна Канада и стигнахме до границата с Аляска.
Днес продължаваме през северната половина на най-големия американски щат – Аляска.
А сега: приятно четене!
Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019
пета част
През северната половина на Аляска
Аляска
Със своите 1,7 милиона квадратни километра Аляска е най-големият американски щат. Територията му е 15 пъти колкото България. Населението е по-малко от 800 хиляди, т. е. близо 10 пъти по-малко от българското. Столица е Джуно, град с 40 хиляди жители. Десет пъти повече е населението на най-големия град – Анкъридж. От 1867 година тази територия принадлежи на САЩ, а през 1959 година Аляска е обявена за 49-ти щат.
На 30-ти юни 2019 година преминах от Канада в Аляска. На следващата снимка зад мен е автомобилът под наем, с който обикалях Северна Америка.
На 30-ти юни 2019 година преминах от Канада в Аляска. Зад мен е автомобилът под наем, с който обикалях Северна Америка.
Отделих 10 денонощия за разглеждането на Аляска, изминавайки 3600 километра праз този щат.
На следващата снимка е северозападния край на Американския континент. Черният контур със стрелки за посоките в лявата част на картата показва маршрута ми през Аляска.
Черният контур в лявата част на картата показва маршрута ми през американския щат Аляска
Аляска заема крайната северозападна част от американския континент
На север граничи със Северния ледовити океан, а на юг с Тихия океан. На изток е канадската територия Юкон, на запад са бреговете на Берингово море. Разстоянието до Русия през Беринговия проток е само 86 километра.
Бреговете на Аляска са силно начупени с множество заливи, полуострови и острови край тях. Бреговата линия е по-дълга от тази на всички останали американски щати взети заедно.
Повърхността на полуострова е с разнообразен терен като преобладават планините. Тук се намира и най-високият връх в Северна Америка – Денали (6194 м.). Многобройни са реките като най-голямата е Юкон, пресичаща полуострова от изток на запад.
Предците на коренното население мигрират от Североизточна Азия преди 15–20 хиляди години. Те преминават от Чукотка към Аляска по суша, от която сега са останали да стърчат над водата Алеутските острови.
Първите европейски заселници идват от Русия и се занимават предимно с търговия и добив на суровини. Наричат тази територия Руската Америка, но по-късно тя е продадена на САЩ. През втората световна война двете държави са съюзници и Аляска играе значителна военно-транспортна роля в отношенията им. Най-голямото регистрирано земетресение в Северна Америка разтърсва територията на този щат през 1964 година. Силата му е с магнитуд 9,2 по скалата на Рихтер.
Информация в американски музей за периода, през който Русия владее Аляска
Защо Русия продава Аляска на Съединените щати?
В музеите на американския щат Аляска се дава точно описание на причините, поради които Русия продава тази територия на САЩ. През Кримската война (1853г – 1856г.) Руската империя търпи поражение, а разрушенията в южната част на страната са значителни. Възстановяването им натоварва икономиката и изисква от бюджета значителни финансови средства. Разходите за водене на самата война са направили държавния дълг и бюджетния дефицит огромни. Това е първата причина. Втората причина е, че административните разходи за издръжка на Аляска са станали по-големи от приходите от търговска дейност в този регион. Покриването на загубите допълнително натоварва бюджета на Русия. Начин за частично справяне с тежките финансови проблеми правителството намира в продажбата на Аляска през 1867 година.
За мен беше доста интересно да науча в музеите на Аляска как точно е реализирана
сделката за покупко-продажбата на тази територия
В края на март 1867 година руският посланик в САЩ посещава американския държавен секретар Уилям Сюард и му съобщава, че руският цар е одобрил продажбата на Аляска. Предлага въпроса да се обсъди от правителството на Съединените щати. Държавният секретар, „усещайки вкуса на изгодна сделка“, предлага всичко да се реши веднага. Преговорите продължават цяла нощ и в 4 часа сутринта предварителния договор е подписан. Ето какво означава американски бизнес-нюх: предусещайки изгодата американецът не отлага, а действа „на момента“.
Описание на сделката, с която САЩ купува Аляска от Русия, и отзивите в американските вестници тогава
САЩ заплащат на Русия 7,2 милиона долара за Аляска. Противниците на сделката обвиняват държавния секретар, че е направил глупост и е дал парите „за един куфар с лед“. Толкова много ли са тези пари за онова време? Близка до тази сума дава управата на Ню Йорк за купуването на триетажна сграда в центъра на града. Сравнението е показателно.
Само няколко десетилетия по-късно почва масовия добив на злато по време на така наречената „Златна треска“. Едно столетие след продажбата са открити значителни находища от нефт и газ, които днес носят огромни приходи. Решавайки своите временни финансови проблеми Русия допуска огромна стратегическа грешка с продажбата на Аляска.
И за да завърша темата, ще кажа дали можах да видя следи от
руското наследство в Аляска
Почти по нищо сега не си личи, че този щат някога е бил руска територия. Само някои острови и градчета носят руски имена. По мои наблюдения наследниците на руските заселници сега вече напълно са се американизирали. Все пак най-ясно „руската връзка“ се разкрива в гробищните паркове. Там могат да се видят стотици гробове с руски православни кръстове и с руски имена на починалите.
Аляска: Надгробна плоча на Сергей – лекар с руски произход, поставена от любящата му съпруга Елена
Ток
е първия град, в който се спрях след влизането ми в Аляска. Това е кръстопът, където пътят на югозапад продължава към Анкъридж, а на северозапад отива към Феърбанкс. Нищо впечатляващо нямаше в това градче. Видях два големи магазина за сувенири, хотели, ресторанти, бензиностанции и доста голямо летище.
Преди години това е било работещ ресторант в град Ток, Аляска
Летището в град Ток, Аляска
Делта Джънкшън
е малко градче, разположено край река Делта. Там спрях за да си почина, а в библиотеката ползвах интернет.
Интересно архитектурно решение в градчето Делта Джънкшън, Аляска
В американския щат Аляска са разположени множество
военни летища, радарни системи и различни обекти с военно-стратегическо предназначение
Около една десета от хората в този щат са заети в сферата на американските въоръжени сили. Реших, че това милитаризиране на Аляска е още от времето на „Студената война“ (противопоставяне на двата военни блока НАТО и Варшавския договор, съответно САЩ и СССР). Минах покрай няколко военни летища, но надписи край пътя предупреждаваха, че е забранено спирането и снимането.
Военно-транспортни самолети, които снимах от движение, минавайки покрай летища в Аляска
Феърбанкс
Разположеният в централната част на Аляска град Феърбанкс (Fairbanks) е разпръснат върху голяма площ с гори между отделните квартали. Започнах опознаването му с
Музея на Севера,
където са изложени артефакти от историята и културата на отделните региони в този най-голям американски щат. Музеят е разположен на територията на университета в град Феърбанкс.
Кости от мамути в Музея на Севера в град Феърбанкс, Аляска
Експонати в Музея на Севера в град Феърбанкс, Аляска
Продължих с музейните експонати в Културно-информационния център, намиращ се в централната градска част на Феърбанкс. Той носи сложното име
„Морис Томсън Кълчърал енд визитър сентър“
Артефакти в „Морис Томсън Кълчърал енд визитър сентър“ в град Феърбанкс
След музеите обиколих
централната част на Феърбанкс
Градът е основан в самото начало на 20-ти век във връзка с откритите залежи от злато и разразилата се „Златна треска“. Днес в него живеят повече от 30 хиляди души, което го прави втори по големина в Аляска, след Анкъридж.
Центърът на Феърбанкс с паметника на първите заселници в града
Разходка из град Феърбанкс, който е разположен в средната част на Аляска
Паметникът на Ленд-лиза
във Феъбанкс е издигнат по повод военно-икономическата помощ, оказана от САЩ на Съветския съюз по време на Втората световна война. Той символизира героизма и дружбата между американските и съветски летци. Доставяните за Червената армия американски самолети са били предавани на съветските летци именно тук във Феъбанкс. Съветските пилоти са прелитали с тях от Аляска, през Сибир до Източния фронт за да воюват срещу германските военно-въздушни сили.
Този паметник във Феъбанкс е издигнат за да отрази героизма и дружбата между американските и съветски летци, извършили хиляди полети между Аляска и Сибир по време на Втората световна война
На няколко места в Аляска видях отразена ролята на този щат в
американо-съветските отношения през Втората световна война
Оттук е билосновният път за доставка на бойна техника, автомобили и продоволствени стоки от САЩ за Червената армия, воюваща срещу нацистка Германия и съюзниците й. По различни оценки предоставената помощ на Съветския съюз през тази война се равнява между 4% и 10% от неговия брутен вътрешен продукт. Например, около 15% от танковете и самолетите в армията на СССР са американски (предимно) и английски. Доставените главно от Америка (по-малко от Великобритания) автомобили са един път и половина повече от произведените в заводите на самия Съветски съюз. 90% от постъпилите през войната локомотиви за железопътния транспорт на СССР са произведени в САЩ по съветски лиценз. Около половината от цялата военно-икономическа помощ за Съветския съюз е доставена по северно-тихоокеанския морски и въздушен път с маршрут от Аляска до съветския Далечен изток и Сибир.
Информационно табло с моделите и бройките военни самолети, доставени през Аляска от Съединените щати на Съветския съюз по време на Втората световна война
по програмата Ленд-лийз (Lend-Lease)
Ретро-спомен от 2014 година.
На гарата в руския град Владивосток беше изложен като музеен експонат локомотив, произведен по съветски лиценз от Американската локомотивна компания и доставен на Съветския съюз по програмата Ленд-лийз. Пояснителният надпис сочеше, че по тази програма през войната по Транссибирската железопътна линия са превозени осем милиона тона доставени от САЩ оръжия, оборудване и продоволствие. (от пътешествие през 2014г. „С автомобил от Беларус до Японско море, през Монголия“).
Произведен в САЩ по съветски лиценз локомотив и доставен по програмата Ленд-лийз, като музеен експонат на гарата в руския град Владивосток
В Аляска има един единствен път, по който може да се стигне с автомобил до Северния ледовити океан
Пътувайки по него прекосих река Юкон, Северния полярен кръг и голямата северна планинска верига наречена Хребет Брукс. Шосето следва трасето на нефтопровода, започващ от полетата за добив на нефт край океана и свършващ в южната част на Аляска. Около ¾ от пътя е без асфалтово покритие, а неравностите и дупките изискват непрекъснато внимание.
Най-голямото разстояние без бензиностанция е 390 километра между градчето Колдфут (Coldfoot) и разположения близо до океана Дедхорс (Deadhorse). Цената на бензина на север беше с 2/3 по-висока отколкото в град Феърбанкс.
Нефтопровода, който започва от полетата за добив на нефт край Северния ледовити океан и свършва на юг, където е терминала за претоварване на танкери
Неравностите и дупките по пътя към Северния ледовити океан изискват повишено внимание при шофиране в Аляска
Юкон е най-голямата река в Аляска
Тя пресича полуострова почти хоризонтално от изток на запад и се влива в Тихия океан. Мястото където пътят на север пресича тази река не можа да ме впечатли с нищо (За сравнение: Дължина: Юкон – 3 190 km, Дунав – 2 850 km; Водосборен басейн: Юкон – 832 700 km²; Дунав – 817 000 km² – бел.Ст.)
За туристите има изграден едноетажен хотел с ресторант. В съседство се намира бензиноколонка за зареждане с гориво, а наблизо е направен голям паркинг с отъпкан чакъл.
Юкон е най-голямата река в Аляска, но не можа да ме впечатли
Поглед към река Юкон и моста над нея. Тя пресича Аляска от изток на запад и се влива в Тихия океан.
Бензиноколонката, на която заредих с гориво. Там където пътят на север пресича река Юкон.
Фингър маунтин
не е планина, а покрит с големи гранитни камъни хълм в северната половина на Аляска. Името е дадено от една единствена стърчаща скала, оприличена на пръст. Тя беше доста далече от паркинга и до нея нямаше пътека. Тази скала Фингър рок се вижда с голямо приближение на следващата снимка.
В далечината е скалата Фингър рок, снимана с голямо приближение
Фингър маунтин не е планина, а покрит с големи гранитни камъни хълм
Продължавайки по пътя пресякох
Северния полярен кръг
Това е условната линия, северно от която поне един ден през лятото слънцето не залязва (22-ри юни) и поне един ден през зимата (22-ри декември) слънцето не изгрява.
С автомобила под наем прекосявам Северния полярен кръг
Колдфут (Coldfoot)
е малко градче, от което до Бофортово море (след него е Северния ледовити океан) остават само 400 километра. Няколко десетки са жителите на това населено място, но то има летище, два малки мотела, ресторант, туристически център и бензиностанция. Последното е най-важно защото следващите 390 километра няма къде да се зареди гориво, нито пък къде да се хапне или пренощува.
Някога това е било магазин в Колдфут, сега запазен като туристическа атракция
Току що съм напълнил резервоара на автомобила под наем в Колдфут. Следващите 390 километра няма бензиностанции.
По пътя на север нямаше туристически забележителности.
Тук-таме се срещаха съоръжения, свързани с обслужването на военни обекти или инфраструктурата.
Край пътя виждах съоръжения, свързани с обслужването на военни обекти или инфраструктурата
Отклонявайки се от основното трасе, за да разгледам какво има наоколо, попадах на обикновени черни пътища.
Отклонявайки се от основното трасе, за да разгледам какво има наоколо, попадах на обикновени черни пътища
Неголеми летища имаше край отдалечените населени места. Малките самолети обикновено бяха завързани, за да не ги отвее вятъра.
Тези малки самолети за завързани за тежки греди за да не ги отвее вятъра
На доста места в северна Аляска виждах красиви планини, гори, езера и реки. Времето, обаче, беше мрачно и дъждовно.
Красиви са планините в северната част на Аляска
С автомобила под наем съм спрял за почивка край река Саг (пълното й име е Sagavanirktok River)
Не бих нарекъл град в традиционния смисъл разположения близо до брега на Северния ледовити океан
Дедхорс (Deadhorse)
Това е по-скоро индустриална зона, свързана с добива на нефт и обслужващите го дейности. Върху големи площи са разположени производствените зони на отделните компании. Всяка от тях си има жилищен блок за своите работници, наречен Кемп (Camp). Това не са познатите ни блокове, а стоманени модулни конструкции.
Опитах се да стигна до
Прудое бей (Prudhoe Bay)
с нефтените сондажи, но и на двата контролни пункта (Chack Point) ме спряха. Туристи там не се допускат, а само работещи в нефтодобива.
Съоръжения, свързани с нефтодобива в Дедхорс. Най-северната част на Аляска.
Жилищен блок изграден на модулен принцип (наричат го Кемп) за работещите в една от компаниите, свързана с нефтодобива. Град Дедхорс, най-северната част на Аляска.
Комуникационни съоръжения в Дедхорс, северна Аляска
Част от транспортните средства в Дедхорс са верижни заради снега през зимата и калта през останалото време
Съоръжения, свързани с нефтодобива в Дедхорс. Най-северната част на Аляска.
През Аляскаот север на юг
Докато пътувах към Северния ледовити океан времето беше облачно и дъждовно. На връщане, обаче, слънцето се показа и имах възможност да се любувам на природата. В същност, слънцето се показа иззад облаците в един часа през нощта докато спях в автомобила и ме събуди с блясъка на лъчите си. В началото на юли там на север то въобще не залязва, а само се спуска ниско над хоризонта.
Северна Аляска. В един часа през нощта слънцето се показа иззад облаците, докато спях в автомобила, и ме събуди с лъчите си. В началото на юли на север то въобще не залязва, а само се спуска ниско над хоризонта.
Стотиците километри път без асфалт, а твърд насип с дребен чакъл изискват да си непрекъснато в напрежение, за да се избягват дупките и неравностите. При дъжд покритието става на кал, а при сухо време се вдигат облаци прах от автомобилите и големите камиони.
Пътят през северната половина на Аляска е без асфалтово покритие. При дъжд всичко става на кал, която полепва и по автомобила, както се вижда на горната снимка.
Привечер бързащ камион ме надмина и едно от изскачащите изпод гумите му камъчета удари и пукна челното стъкло на автомобила ми. Естествено, последва една българска псувня по адрес на шофьора.
На следваща сутрин, на стотина километра напред по трасето видях същия камион катастрофирал. Явно на калния и неравен терен тежкият камион се е подхлъзнал и напуснал пътното платно. Реших, че това е възмездието за изскочилия под гумите му камък, който беше пукнал челното ми стъкло (колкото и гадно да е от моя страна).
По неравния и хлъзгав от дъжда път този камион е напуснал трасето. Стотина километра преди това изскочило изпод гумите на същия този камион камъче пукна челното стъкло
на автомобила ми. Реших, че шофьорът му е получил възмездие за причинената ми щета.
Природата в северната половина на Аляска
Пътувайки през северната половина на Аляска в обратна посока, от Северния ледовити океан на юг, не престанах да спирам на места откъдето се разкриваха чудесни изгледи. Любувах се на красиви планини, долини, езера, реки и гори (следващите пет снимки).
Множество по-малки и по-големи езера са разпръснати из Аляска
Долина и обграждащите я планини в северната част на Аляска
Много малки планински реки текат през северната част на Аляска
Северната планинска верига на Аляска
Такива са дърветата и цветята в северната част на Аляска
Съществителното име боязън е от женски род; членувана форма боязънта. Желаеше любовта ѝ, но боязънта, че няма да срещне взаимност, го възпираше да признае чувствата си. Изпитваше силна боязън от водата, но трябваше да я преодолее, за да премине на другия бряг на реката.
Правилно е да се пише слято – радиоизлъчване. Сложните думи с първа съставка радио се пишат слято. Българското национално радио отбелязва 90-годишнината от първото радиоизлъчване в страната. През 2017 г. Норвегия се отказа от FM сигнала и премина към цифрово радиоизлъчване.
Правилно е да се пише разделно – видео урок, мн.ч. видео уроци, или слято – видеоурок, мн.ч. видеоуроци. Когато първата съставка на сложно съществително име пояснява втората, двете (или само първата) имат чужд произход и се употребяват като самостоятелни думи, съществителното се пише или слято, или разделно. Може да гледате видео урока/видеоурока в удобно за […]
Изявление на Белгия, България, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания, Швеция
Дипломатическо изявление | 01/04/2020
В тази безпрецедентна ситуация държавите-членки приемат извънредни мерки за защита на своите граждани и преодоляване на кризата. Дълбоко загрижени сме за риска от нарушаване на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, произтичащи от приемането на някои спешни мерки.
Спешните мерки трябва да бъдат ограничени до строго необходимото, да имат пропорционален и временен характер, да се подлагат на редовен контрол и да се спазват гореспоменатите принципи и задълженията на международното право. Те не трябва да ограничават свободата на изразяване или свободата на печата.
Трябва да преодолеем заедно тази криза и заедно да поддържаме европейските си принципи и ценности по този път. Следователно ние подкрепяме инициативата на Европейската комисия за наблюдение на спешните мерки и тяхното прилагане, за да се гарантират основните ценности на Съюза, и приканваме Съвета по общи въпроси да се заеме с въпроса, когато е уместно.
Това изявление беше първоначално прието от девет държави, България се присъедини със закъснение, но все пак – дори предвид факта, че не всички държави от ЕС са се присъединили – Вишеградската група, Австрия не са тук – това следва да се признава като позитивна стъпка.
– имало едно време една електрическа кола от една голяма компания: Форд Фокус. Тя била функционална, но не предизвиквала истински интерес, създали я само за да отговори на регулаторните изисквания. Резултатът бил, че за около 10 години от голямата компания продали само около 10 000 бройки. През 2017г. обаче в компанията настъпва промяна – появил се нов изпълнителен директор, който най-общо попитал: „Защо да не направим кола, която хората да искат да купят?“
