С Цветан продължаваме да изследваме крепостта на рицарите-хоспиталиери Акра в днешния изралески гард Акко. Началото беше преди няколко месеца. Приятно четене:
От Хайфа до Акко (Акра), Израел
част втора
Още из Цитаделата на рицарите–хоспиталиери
Излизаме навън на светло на пазара..
Акко. Джамията на Ахмед ел Джазар
Джамията на Ахмед ел Джазар (Касапинът). В нея се пазят 3 косъма от брадата на Мохамед.
Срещу джамията е
галерията Окаши,
която е включена в комбинирания ни билет.
Акко. Модерно изкуство от галерията Окаши.
Покритият турски пазар
Покритият турски пазар е още безлюден рано сутринта, докато все още търсим къде е входът на тайния подземен
Тунел на рицарите на храма (Templar tunnel)
Тунел на рицарите на храма (Templar tunnel) )
Рицарите попадали в тунела като се спускали по въже в кладенец. Днес входът на подземния тунел е удобен за туристите: стълба през дюкянче за сувенири.
Внимание: тунелът има нисък участък дълъг 50 м, през който трябва да вървиш леко приведен. Опитът от събуждането ми тази сутрин се оказа полезен за мен и главата ми оцеля този път! Но за хора, които страдат от клаустрофобия, не се препоръчва тази разходка в подземния тунел дълъг 350 м. За инвалиди на количка няма проблем – пътят е осветен, гладък, равен и застлан с дъски. Тази разходка добави още един незабравим спомен за мен, както преминаването през корабен тунел в двойното му дъно или през тунела в Хеопсовата пирамида.
Тунелът на рицарите на храма
Тунелът бил 2/3 запушен с пръст и бе открит наскоро при разкопките в цитаделата. Той започва от ъгъла на Хана ал Умдан и стига до пристанищния фар в квартала на рицарите на храма.
Старият турски фар
Напускаме прохладния тунел и излизаме на светло край стария турски фари си тръгваме обратно по приморската алея, която минава по крепостните стени.
Южната морска стена
Морската стена
Морските крепостни стени и католическата църква на Св.Йоан Кръстител
Акко.Старият град.
Сен-Жан д’Акр
е бил поделен на квартали между участниците в обсадата през 1191 година: хопиталиери, тамплиери, тевтонски рицари, генуезци, пизанци и венецианци. Всеки отделен квартал можел да води независима отбрана.
Портата към венецианския квартал
Портата към венецианския квартал е увенчана с герба – лъвът на Сан Марко.
Сен-Жан д’Акр имал три отделни пристанища: пизанско, венецианско и генуезко.
Пизанското пристанище
Венецианското пристанище
Венецианското пристанище с Часовниковата кула и джамията на Синан паша
Обсадата на Акра
Акра, 1291 – Султанът на Египет Халил-ал-Ашраф-ал-Калун обсажда Акра с 92 обсадни машини, от които 4 гигански камнемета с облужващ персонал от 20 човека, които предизвиквали свещен ужас в защитниците. Хоспиталиерите са максимум 500 души и те поемат само част от отбраната
Обсадата на Акра, Светите земи
Акра, 1291 г. Маршалът на хоспиталиерите Matthieu de Clermont защитава пробива в стената при обсадата на Акра, картина от Dominique Papety (1815–49 г.) във Версай. Мамелюците превземат и разрушават града, а хоспиталиерите са принудени да се оттеглят в Кипър.
Останки от Акра
1291 г. Тогава е краят на Йерусалимското кралство и на Акра като столица на кръстоносците.
Акра. От старата столица с къщи на 4 ката остават само спомени и рисунки в хрониките
Вече сме огладнели и се оглеждаме къде да хапнем.
Хан ел-Умдан (Хан на колоните)
Насреща е
Хан ел-Умдан (Хан на колоните)
Той е получил името си от гранитните и порфирни колони които Ахмед ел Джазар е взел от Цезарея за да построи този хан на мястото на Доминиканския манастир на кръстоносците. Това е кервансарай: долу първия етаж е за стоката и камилите, а на втория са стаите на търговците. Часовникът над северния вход е издигнат за юбилея на султан Абдул Хамид в 1906 г. Аха тук на кюшето (ъгъла) дюкана срещу хана има навалица от клиенти, което означава, че трябва да има вкусен фалафел и хумус.
„Make hummus not war!” Това e актуалния лозунг тук в Святата земя за палестинци и изрелци.
Питка с фалафел и кола, това е нашия обяд, както и на отбора от млади футболни надежди.
Питка с фалафел и кола, това е нашия обяд, както и на отбора от млади футболни надежди.
Фарът
Уви , не останахме да видим запален романтичният фар на фона на новият еврейски град Акко, а продължихме обратно с влака към Хайфа. Една дама на руски любезно ни упътва кой номер градски автобус (№23 или 110) да вземем с RAV картата за да стигнем до входа на Бахайските градини в Хайфа.
Внимание: в Акко също има малки Бахайски градини, но те не са така прекрасни и известни като в Хайфа.
Хайфа
Автобусът спира пред подлеза към терасите на
Бахайските градини
Бахайски градини
Проверихме в сайта: вчера те бяха затворени. Слава Богу! Днес е отворен този участък в дясно. Другите участъци се подготвят за посетителите. Входът е безплатен.
До Бахайския храм днес нямаме достъп
В Бахайските градини
Напускаме тази райска градина,
подържана във възхитително състояние с любов от бахайските поклоници. У нас имаме също малка бахайска градина.Това е „Ботаническата градина“ в Балчик в двореца на румънската кралица Мария, която тайно е изповядала тази религия.
Връщаме в германския хостел, взимаме си багажа и се качваме в 4 часа на влака за Йерусалим.
В 11 часа преминахме директно през граничния пункт „300“ без никаква гранична проверка?! В 11:30 часа вечерта спокойно заспахме в нашите ясли във Витлеем.
Боже пази България, Израел и Палестина!
Писа грешния рицар-хоспиталиер Цветан фон Плевен, Пасха, лето 2019
Правописът на това съществително име и формата му за мн.ч. не са нормирани. Съветваме ви да пишете подкасти – по следните причини: а) огромното мнозинство многосрични съществителни имена от мъжки род в българския език образуват мн.ч. с окончание -и; б) употребява се по-често от подкастове. Думата е заета от английски – podcast. Едно от предимствата […]
Правописът на това съчетание не е изрично нормиран. Съветваме ви да го пишете разделно – ден днешен, тъй като няма правило, въз основа на което да се пише полуслято (с тире). И до ден днешен замъкът е все така красив и величествен. Владислав Иванов призна, че до ден днешен му е тежко за решението да […]
Публикувана е оценката на Репортери без граници за 2020 – 2020 World Press Freedom Index. Класацията се оглавява от Норвегия, Финландия, Дания и Швеция.
“В Южна Европа е много активен кръстоносният поход на властите срещу медиите. В България, която остава на най-ниската позиция в района, опитът на ръководството на общественото радио да свали от ефир опитната журналистка и критик на правителството Силвия Великова изтъкна липсата на независимост на обществените медии в страната и хватката на някои политически лидери над редакционната им политика.”
В цяла Централна и Източна Европа журналистиката в ефира е подкопавана от постоянните атаки на правителствата срещу редакционната независимост на обществените медии.Примери са БНР в България (111-то място), TVP в Полша (-3 до 62-ро място) и RTVSв Словакия (+22 до 33-то място).
А конкретната оценка за държавата България тази година се основава на факти като натиска върху БНР, уволненията в Нова телевизия, проправителствената БНТ по времето на Кошлуков, олигархизацията, тормоза върху независимите медии. С помощта на европейски пари правителството в страната си купува лоялна журналистика. Най-известното въплъщение на това ненормално състояние е Делян Пеевски.
България
Черната овца на Европейския съюз
Въпреки нарастващия международен натиск, свободата на медиите в България не се подобри през 2019 г. Ръководството на Българското национално радио (БНР) се опита да уволни известната журналистка Силвия Великова през септември 2019 г. През 2019 г. двете най-популярни медийни групи в България – NOVA Broadcasting Group и BTV Media Group промениха собствеността. Скоро след сделкатата за Нова разследващите репортери Миролюба Бенатова и Генка Шикерова бяха принудени да напуснат. Редакционната политика на БНТ се промени от неутрална към проправителствена след назначаването на нов генерален директор. Корупцията и тайните споразумения между медии, политици и олигарси са широко разпространени в България. Най-известното въплъщение на това ненормално състояние е Делян Пеевски, който привидно притежава два вестника (Телеграф и Монитор), но също така контролира телевизионен канал (Канал 3), новинарски уебсайтове и голяма част от разпространението на печатни медии. Правителството продължава да разпределя финансиране от ЕС и обществени ресурси за медиите при пълна липса на прозрачност, което насърчава получателите към проправителствено отразяване или към въздържане да отразяват някои проблематични теми. В същото време съдебният тормоз върху независими медии като групата Икономедиа и Бивол продължи да се увеличава.
Това казва RSF, сега интересно е да се проследи какво казва Нова телевизия:
България попада между Етиопия и Мали
Влошаване на свободата на медиите по света констатират от организацията “Репортери без граници”. Враждебното отношение и дори омразата към журналистите, изразявана от политическите лидери, прераства в по-чести и по-сериозни действия на насилие, посочва годишният доклад.
В класацията, която обхваща 180 страни, България остава на 111-о място. От „Репортери без граници” отбелязват за нашата страна, че тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са изключително разпространени.
Увеличава се и съдебният тормоз, спрямо независими медии, както и натискът върху разследващите журналисти.
България попада между Етиопия и Мали, а далеч пред нас в класацията са съседите ни Румъния – на 47-о място, Гърция – на 65-то, Сърбия – на 90-то. На първите три места се нареждат Норвегия, Финландия и Швеция.
Разбрахте ли нещо за уволнените журналисти от Нова и за въплъщението Пеевски?
А сега за разликата между БНТ и БНР:
Търсачката в сайта на БНТ при търсене на “111” дава последен резултат “111 депутати подкрепиха избора на Емил Димитров за екоминистър”.
При търсене на “репортери без граници” последна новина е “Борисов се среща с Репортери без граници” – 2019 г.
БНР публикува на сайта си следното:
Пандемията от коронавирус засилва заплахата за свободата на словото по света, а авторитарни държави като Китай и Иран възпрепятстват информация за разпространението на болестта. Това посочва ежегодният доклад на базираната в Париж организация “Репортери без граници”.
България си запазва 111-о място в списъка от 180 държави.
В доклада се посочва, че пандемията е насърчила някои режими да се възползват от факта, че хората са в шок и са наложени мерки, които не биха били приети в нормално време. В класацията на Репортери без граница за състоянието на медиите в държавите има големи размествания в сравнение с миналата година.
Все още Скандинавските държави са начело на списъка с най-свободните медии, а изолирани държави като Туркменистан и Северна Корея за на дъното. Китай и Иран са съответно на 177-мо и 173-то място и са обвинени в налагане на цензура за разпространението на коронавируса.
В частта от доклада за нашата държава, озаглавена “Черната овца на ЕС” се посочва, че състоянието на медиите не се е подобрило въпреки големия международен натиск. Посочва се опитът за временно отстраняване на Силвия Великова от ефира на програма “Хоризонт”, принуждаването на журналисти от Нова ТВ да напуснат, а за Българската национална телевизия е записано, че редакционната политика се е променила от неутрална към проправителствена. България остава последна в Евросъюза в класацията. От европейските държави в списъка на “Репортери без граници” след България се нареждат единствено Русия, Беларус и Турция.
БНТ засега потвърждава написаното в доклада на RSF. Сами изберете от кого да се информирате.
С Ирина днес ще тръгнем на една обиколка из Швабско в буквален смисъл – т.к.местните обитатели на германската провинция Баден-Вюртемберг са именно швабите (а не баварците или саксонците). Като за начало ще отидем в любимия на Кадир Кадир град Баден-Баден а после ще се отправим към Бюл.
Приятно четене:
Баден-Баден и Бюл
част първа на
Германия – област Баден Вюртемберг и Страсбург
Здравейте!
Нашето пътуване до Баден-Баден и Страсбург вече мина, много ни хареса и искам да споделя малко практична информация. Пиша материалите си по начин, който на мен би ми харесало да намеря информация, когато си организирам самостоятелно пътуване – най-общо за организацията, ориентировъчни цени, кратка информация за забележителности, начина за предвижване от град в град. Използвам единствено обществения транспорт, не кола под наем. И още едно уточнение: с little English . Проучвам детайлно всичко, транспорт, разписание, цени, алтернативни маршрути,забележителности, входове за музеите и там, където е възможно, закупувам онлайн билети. Знаейки цялата тази информация, лесно мога да попитам, какво търся и къде да го намеря. Много искам да мотивирам хора , които желаят да пътуват, но се страхуват, че не говорят добре английски. Подготовката изисква месеци време наред.
При моите пътувания с нискотарифните авиокомпании Wizzair and Ryaner винаги отсядам в хотел, намиращ се в града, където пристигаме. В случая използвахме Баден Баден като начална точка за посещение на съседните градове: Буул, Фрайбург, Хайделберг, Страсбург.
Относно хотела, по общото мнение на работещи българи в Баден Баден, хотелите са много скъпи. По-надолу в пътеписа предлагам един по- евтин вариант.
Авиокомпания Ryanair пусна евтини билети по 10 евро в посока до Карлсруе.Приключението започна на 12 до 19 февруари 2020 г., дни преди да се разрази COVID – 19 в Европа. Беше си малко рисковано, но все още нямаше случаи на заболели в Европа и всички пътувания бяха разрешени. Имахме 8 нощувки в Баден-Баден. Използвахме за транспорт основно регионалните влакове, градските трамваи и автобуси.
От летището до гарата на Баден-Баден
има автобус с номер 285. Спирката се намира вляво от изход пристигащи. Билетчето е 3,40 евро на човек в посока и може да се закупи от автомат на спирката или от водача на автобуса.
От гарата на Баден-Баден до градчето може да се използват различни номера автобуси от градската мрежа . Най -удобен е автобус номер 201. Автобусът минава през центъра на града и интервала му на движение е през 10-15 минути. Билетчето в посока на човек е 2,60 евро и се купува от водача на автобуса.
Баден- Баден – град с ненадминат лукс и елегантност
Благодарение на мекия си климат и горещите извори, Баден- Баден е един от най-известните СПА курорти в света. Няма пътуване до красивия Баден-Баден, което да е пълно, без да се впуска в прекрасните си минерални извори, традиция, която съществува от Римско време.
Баден-Баден
Бани Каракала
Центърът за къпане и терапия с площ от 4000 квадратни метра в СПА център Caracalla включва два кръгли басейна и голям централен фонтан, както и горещи и студени скални маси, джакузи, плувни басейни, сауни, текущ канал и водни струи, от която водата се издига при температури от 69 градуса по Целзий.
Бани Каракала
Цената за 3 часа е 20 евро.
През уикенда е пълно с хора от Германия, Франция и Швейцария, които идват още от петък.
Бани Каракала
И тук искам да ви разкажа за
забавна ситуация, случила се с мен в Бани Каракала
След като обиколих всички процедури, които се предлагаха, установих , че липсва сауна. Най–накрая я открих. На руски, английски и немски пишеше „Римска сауна“ без никакво друго указание. Изкачих се по витите стълби, чекирах се с гривната, която ми бяха сложили при влизането ми в СПА центъра и влязох в предверието на сауната. Изненадата ми беше пълна, като видях че спокойно се разхождаха голи мъже и жени. Прочетох на една от табелите на руски език „Без одежди“. През глава побегнах обратно – голям майтап. И накрая, при излизането ми от СПА- то, трябваше да платя 5 евро за сауна и 3 евро за кафе. За кафето знаех, че се плаща на изхода, но за сауната никъде не пишеше, че е платена. Поспорих малко с служителката казах и „only coffeе“ а тя „сауна, сауна“. Чак тогава се усетих, че сауната е платена.
Baden-Baden, Baden-Württemberg, 76534, DE
Старият град на Баден-Баден
В старият град на Баден-Баден има много полезни места. Скитането из старинните алеи и пътеки на града е перфектен начин да опознаете бароковата архитектурата, както и многобройните малки магазини за бижута и антики, галерии и кафенета.
Римските бани – руини
Къщата в , която Брамс прекарва летните месеци
Операта (Festspielhaus)
Операта (Festspielhaus)
Festspielhaus в Баден- Баден е широко известна в цяла Германия, разполага с 2500 места и е най-голямата опера в страната. Построена през 1998 г., тази чудесно проектирана концертна зала е домакин на многобройни представления от септември до юли, включващи много световни опери и е редовна спирка за оркестри като Виенската филхармония, както и оркестри от Великобритания и Америка , Имахме голямо желание да посетим някоя от постановките, но билети нямаше със седмици напред. Цената на билетите варираше от 25 до 120 евро.
Kазиното
Казиното
Много модерно и изискано. Второто по големина след Монако. Може да влезеш вътре и да го разгледаш. Вътре за залите има такса.
Казиното в Баден-Баден
Тринкхале (Баден-Баден)
е построен през 1839–42 г. от Хайнрих Хюбш в допълващ архитектурен стил като основна сграда на СПА центъра. 90-метровата аркада е облицована със стенописи и пейки. 16 коринтски колони поддържат откритата конвертируема зала с дължина 90 метра, в която гостите могат да разгледат 14 стенописи..
Тринкхале
Градски транспорт
Градският транспорт на Баден- Баден е много добре уреден. Градът е дълъг, но тесен, защото се намира в подножието на планината Шварцвалд. Най-удобна е линията на автобус 201 по направление ж.п. гара до края на града. Почти всички автобуси минават през центъра. Цената е 2,60 евро в посока. Доста е скъпичко затова се предлагат и различни варианти за комбинирани билети. Sityplus за 5 човека струва 11,20 за 24 часа, като с този билет може да се пътува в радиус на 20 км. от града. Ако пътуват 5 човека за 24 часа билета им струва близо 2,50 евро.
Билет за градския транспорт
Така посетихме и градчето Бюл, прекрасно градче с уникален манастир, в който има хотелска част и може да се пренощува за 15 -20 евро, както и да се пътува с комбинирания билет до Баден-Баден
Европейската комисия публикува насоки за разработването на нови приложения, които подкрепят борбата с коронавируса във връзка със защитата на данните. Важно е да се гарантира, че гражданите на ЕС могат да се доверят изцяло на такива иновативни цифрови решения и могат да ги приемат без страх.
Правилата на ЕС предоставят най-силните гаранции за надеждност, за да работят такива приложения и да изпълняват функциите си без непропорционално да навлизат в личния живот.
Христос възкресе! Днешният ни пътепис ще ни отведе в страната, която поне до момента се справя най-добре срещу текущата епидемия – Тайван. С този разказ откриваме нова страна за нашия сайт Наш водач ще бъде Теодора.
Приятно четене:
До Тайпе и назад
Никога не бях стъпвала в Азия. Нито съм си мислела, че ще го направя в обозримо бъдеще, но ето, че трябваше да се кача на самолета и да попътувам до Тайван. Основната ми цел беше посещението на едно изложение и други служебни задачи. А свободното време използвах, за да разгледам каквото мога.
Полетът беше дълъг. Или по-точно полетите. Доста се притеснявах да не взема да объркам нещо. Да се окажа в Занзибар, примерно. Рационалното у мен говореше, че е невъзможно, но аз имам ирационален талант да направлявам събитията по необичаен начин.
Кацах на две трансферни летища преди Тайпе, като престоя на всяко от тях беше в рамките на 2 – 3 часа. Много добра схема се оказа. Тъкмо преди да се побъркаш в самолета и можеш да слезеш за малко. При тръгването от София успяха да чекират багажа до крайна точка (най-добрата възможност), а на мен ми издадоха две бордни карти: Сф – Доха, Доха – Сайгон, третата трябваше да потърся на виетнамското летище до Тайпе.
Минаването през Катар не бе нищо особено
Нямаше излизане от трансферната зона, но за да продължим към следващия полет, трябваше да преминем отново пълна проверка на скенер. (Всъщност така се оказа при всички следващи смени) След това успях да се разтъпча, да намеря зоната за пушене на летището, да се закача за интернет, да пия кафе и да си намеря гейта. Летището беше големичко, пълно с луксозни магазини, елегантни продавачи. Униформени служители навсякъде – само да те видят, че се застояваш объркано и питат могат ли да помогнат. Все още ми беше нервно – никаква представа нямах какво предстои, а и леко ме тревожеше мисълта за третата част на пътешествието. Летях с катарските авиолинии и много хора ме уверяваха, че имат страхотен сервиз. Няма как да се объркат нещата. Разбира се!
Концентрирах се и сравнително бързо си намерих мястото на излитане, след което несполучливо се опитах да мина през чекпойнта за Кувейт. Но се осъзнах. Предстояха ми над седем часа във въздуха, през които да се опитам да поспя и да възприема разликата във времето – часовата ми зона се местеше напред.
Самолетът беше голям
и някои от седалките останаха празни. Седях си чинно на моето място, когато забелязах, че пътници стават и се наместват на празните редове. Докато се чудех дали е разрешено, осъзнах, че това си е пътешественически трик – никой не възразяваше, а находчивите пасажери имаха възможност да полегнат. Е, аз си пътувах седнала. Естествено, не можах да спя добре. Докато в безизходица, не реших да сложа маската за сън (всеки пасажер беше получил пакетче с чорапи, маска за сън, балсам за устни, тапи за уши и четка за зъби. С паста). Мигновено отнесох. Можех да спя на светло и не съм си и представяла, че подобно нещо ще ми бъде от полза. Много добро решение се оказа и малката опаковка крем за лице, която си носех. Някак си ме освежи и ми придаде приемлив вид на сутринта.
Кацнахме в Сайгон
и трябваше да си търся последния билет. След коридорите на излизане се озовах в огромно пространство, заобиколено от сума ти гишета, служители, облечени в тъмнозелени милиционерски униформи, с въздълги ръкави. На доста от тях фуражките халтавееха някак. Английски се притесняваха да говорят – поради това аз стоях леко объркана в средата на халето и се чудех къде води надписа трансфер.
Залата се изпразни – повечето пътници минаха през паспортен контрол и наоколо настъпи тишина. Някой от служителите разсеяно се шмугваха зад разни врати. Оглеждах се известно време, преди да открия представителството на Qatar или China airlines (с които трябваше да продължа) – прааааааазно като пустиня. Досами мястото имаше оградено пространство, в което две служителки на Виетнамските превозвачи старателно не ме гледаха. Аз ги видях, обаче, та се наложи да поразговаряме. От тромавия диалог разбрах само, че ще дойде колега след 20 тина минутки, да почакам кротко. Жените бяха облечени в светлосини ао дай – много елегантна виетнамска национална дреха. С невероятна кройка, носи се с панталони и е подходяща за всяка фигура, по скромното ми мнение.
Седнах кротко отстрани и зачаках
В този момент пристигна малка група спътници от самолета, за същата дестинация. Като мен трябваше да си потърсят третия билет. На път си съмишленик, така че споделих информацията, че очакваме колежката. Момиче от групата, обаче, ме поля с вряла вода. Не бивало да оставяш нещата на изчакване, защото в Азия никой не бързал. Ако сме искали да пием кафе, да разпуснем преди полет, трябвало да сме настойчиви. Иначе… Елегантната служителка никак не беше единодушна с нас. Леко нервирана ни обясни, че няма какво да настояваме, а да почакаме докато… И така още един – два пъти. После дойде и ни събра паспортите. С какъв акъл и го дадох, не знам. И добре, че се върна след 15-ина минути заедно с билетите, иначе, щях да се гътна от глупостта си.
Следващ скенер и влязохме в сектора за заминаващи. Друг свят – светло, кафенета, хора, нефрити по щандовете, музика…След което,
настъпи първият културен сблъсък. Еспресо няма.
Най-малката разфасовка кафе е американо от 250 мл. Е, преживява се.
Кафе американо
4 часа по-късно бях в
Тайпе
При пристигането попълнихме декларация за престой – лични данни, адрес и тн. Настъпи великия въпрос – колко пари да обменя в местна валута. Предварително се бях опитала да проуча въпроса и имах представа, че тайванските долари са в приблизително съотношение 1 лев:17 тайвански долара, а към щатските 1:30. Бях проучвала и цени, но така и не можах да реша каква конкретна сума ще искам. Също така, чрез близка приятелка, направих контакт с местен човек, който не ми помогна с конкретна сума, но ми предложи ценни указания. По негова информация, най-добре беше да обменям валута в държавната банка на Тайван. Имат доста офиси, почти навсякъде, не вземат комисионна и курсовете са добри. Задължително условие е да представиш паспорт. В банката ти издават бордеро, както и ти дават да разпишеш декларация за личните данни. Документът е на тайвански и английски език.
Така си и беше. За начало обмених 50 щатски долара, което се оказа над 1450 тайвански пари. Леле!
Тайвански долари
На този етап нямах нужда да ползвам обществен транспорт, защото от агенцията, организирала полета, бяха уредили трансфер до и от хотела. Но, знаех, че метрото е изключително функционално и лесно за ориентация. Тук ще отворя скоба и ще споделя няколко неща, които ми бяха от голяма полза. Предварително бях свалила на телефона си маршрути с обществен транспорт из града. Имах представа за времето, което щеше да ми отнеме пътуването до една или друга точка и направих удобни за мен комбинации. Бях си направила грубо разпределение на времето, така че да реагирам според ситуацията.
И така. След 40 минути път, на свечеряване, се озовах пред хотела. Регистрираха ме светкавично и имах достъп до баня!
Предстоеше ми да вечерям, та изумих администраторката с въпроса
има ли пешеходна зона да се поразходя
Не мисля, беше еднозначния ѝ отговор. Едва на третия път конкретизирах въпроса си около храната и ми посочиха къде мога да ям.
Трафикът в Тайпе се оказа внушителен,
но не прекалено. Всички чинно спазваха правилата, светофарите отброяват времето на пешеходците, до тротоарите има функционални велоалеи. Не след дълго, бях пред едно заведение за бързо хранене. В Тайван всеки или поне всеки втори може да говори поне малко английски. Никакъв проблем с комуникацията.
Обаче сгреших, че не огледах по-добре територията, а се спрях на първата възможност. На следващия ден установих, че можеше да намеря доста по-интересни места за хапване, но тази вечер бях уморена и исках да легна сравнително навреме. Във всеки един момент чаках джет лага да ме удари между очите. (така и не усетих удар, само едно леко замайване за кратко на следващия ден. Явно опитът да се приспособя към местното време – лягаш си според часовете за лягане на място – е чудна идея)
Избрах тестени варени питки със зеленчуков пълнеж и сред смях и закачки от струпалите се хора си купих напитка. Една жена милостиво ми обясни, че това е нещо, което в Тайпе пият на закуска. След три минутки доказах колко е права – напитката беше гъста, питателна и имаше вкус на боза от фъстъци. Криво-ляво хапнах с наличните клечки за хранене и залазих към стаята си. Но не можех да се примиря с такова кратко хайманосване – пътьом се спрях да си купя чай. Ама не какъв да е. Голям, малък или среден, зелен, черен или не-знам-какъв, с мляко или без, подсладен или не. Имаше и топчета от желирана тапиока. Връчиха ми чашата, запечатана, и половин час по-късно угаснах. Такива местенца, както и страхотни кафенета, места за хапване има много по улиците, просто трябва да си избереш.
На следващия ден станах рано
Съвсем леко ми се спеше, иначе бях бодра като птичка напролет.
Закуската в хотела се оказа предимно местна храна
Изпитвам любопитство и с удоволствие пробвам разни екзотики, но тази сутрин се възпрях. Сглобих си някаква континентална закуска. Кафето отново беше дъъъълга версия на еспресото – някакво американо. Тъй като имах още време до служебните си ангажименти, реших да се разходя до
близкия Daan Forest Park
За всеки случай помолих на рецепция за карта и малко указания, сложих раницата на гръб и се понесох. Часът – 8:30 местно време. Хората отиваха на работа. В един автосалон няколко човека, до един в бели ризи, черни панталони и бляскави черни обувки, лъскаха изложените коли. Те си бяха лъскави поначало. Навсякъде се продаваше храна, от повечето дори миришеше вкусно. Сумата, която бях сменила, се оказа чудесно начало: вечерята излезе около 150 т. Д., чая 80. По-късно установих, че може за доста по-малко пари да си намеря доста по-сносна храна.
Както си чаках на едно кръстовище, до мен спря възрастен човек с колело. Малко раздърпан и с изкривени обувки. Погледна картата в ръцете ми и след това на чист тайвански ме заразпитва. Ооо кей, оооокей, виках му ясно, ноу проблем. Ама той си продължаваше и вече сочеше към картата, която държах. Посочих му къде отивам. Човекът ми поговори още малко, но светна зелено и тръгнахме. Т.е. той започна да подтичва пред мен и от време на време лееекинко поглеждаше дали го следвам. Докато стигнахме до табела с входа на парка. Там дядото спря, посочи надписа и най-официално ми каза:
Прекрасно: Зеленина, огромни фикуси, уютни алеи. Имаше тай-чи групи, възрастни хора се разхождаха или правеха упражнения по беседките, деца с родители или възпитатели, въпреки ранния час. В едната част е разположено езеро, отбелязано като еко зона. Във възможно най-близки до естествените условия там живееха риби, буболечки, птици. Орнитолозите, обикалящи с разни стативи и фотоапарати в ръка, са приятно допълнение.
Пътьом си купих чадър от едно малко магазинче, защото, макар и топло, се очертаваше дъждовно време. Всеки един чадър там е с нкв УВ предпазваш слой, който гарантира защита от всякакъв тен. Азиатките се стремят към бяла и чиста кожа. И често вали.
Мястото се намираше в преобразувана стара фабрика и представляваше нещо като арт пространство. Т.е. – кафенета, книжарници, кино, изложбени зали, зала на занаятчиите, други тематични зали и т.н. Имаше свободен достъп до интернет и информационен център. За жалост, нямаше планирани събития, но пък в центъра ми предложиха множество брошури с различни съвети за Тайпе и прочее.
Имах само час време, за да си набележа по-интересните местенца из сградите. Успях да надникна и в едната галерия. В момента бяха направили изложба – картини и колажи, чийто деца са с ментални проблеми. На едната от стените бяха нарисували огромно дърво. По клоните всеки посетител можеше да залепи листче с думи на подкрепа или просто пожелание към творците. Много се зарадваха, когато разбраха, че идвам чак от Европа и ще оставя насърченията си на стената.
Отнесох се към метрото
Както казах, изключително лесно за употреба. Шест линии, всяка със собствено име и цвят. На всеки вход има информационен център, който предлага билети и карти. Помолих да ми предложат вариант за моите нужди. Младолик служител посмята върху плана ми за пътуване и ме уведоми, че е по-добре да си купувам отделни билети за всяко влизане. Цената им се определяше от разстоянието, но общо взето беше между 20 и 40 долара (тайвански). Получих пластмасов жетон, който сканирах на влизане, а на излизане, за да се отвори вратата, трябваше да пусна в един процеп.
Следобедът беше посветен на работа и изложенията
Мога да споделя, че изложбеният център е огромен, с отлична административна организация. При регистрацията си нямах никакви затруднения – можех да ползвам телефона си (свободен достъп до интернет), машина или да ми помогнат на щанд. Когато приключвах деня и тръгнах към метрото, натоварена с инфо и каталози, момче и момиче от персонала на центъра ме поздравиха и се разговорихме. Предложиха ми да посетя нощен пазар, свалиха ми указания за пътя до един такъв и ми пожелаха приятно прекарване.
В Тайпе няма почти никаква престъпност,
по обща информация. Администрацията от хотела потвърди същото. Дори ми помогнаха да намеря нощен пазар, до който мога да стигна пеша. Доста се учудиха на изискването ми, но на мен ми се вървеше и исках
да гледам нощно Тайпе
Сигурна ли съм, че не искам да ползвам транспорт, все пак?
Да.
Ама наистина ли?
Да бе! Безопасно ли е да вървя сама в този час по този път?
Да, безопасно е.
Е, приятна работа.
Вървях, снимах по пътя и въобще си прекарвах приятно. От време на време за всеки случай питах минувачи правилна ли ми е посоката. Въпреки че се стремят да не навлизат в личното пространство, хората с готовност се отзоваваха на молбата ми за помощ. Приятно беше да разговарям с тях по улиците, един човек дори се опита да ми предложи друго място, след като ми обясни какво точно са нощните пазари. А това са улици, на които има много сергии и заведения за хранене. Може да се види, помирише и хапне всяякаква причудливост – тофу, риба, пиле, меса разни, още водорасли, гъби, треворасли, зеленчуци и екзотични плодове.
Прекрасна вечер си бях организирала. Най-сетне
открих моя нощен пазар
И тутакси усетих отвратителна миризма – на варена вълна и още неопределени нюанси. Храбро продължих напред и ми поолекна, ароматите бяха още по-богати, но и по-апетитни.
Пазар в Тайпе
Близо час обикалях, не можех да избера. Накрая приложих тактиката „спри незабавно“ пред една сергия с повече зелении. Човекът зад щанда ми подаде един тас и настойчиво ме подкани да си взема щипки. Тъкмо да схвана какво се иска от мен, той повика жена, която ми дообясни – слагам в купата каквото си избера, те ми го доприготвят и след това – Приятен апетит. Чикъъъън, фиииш, ведзетабъъъл – преводът в ефир беше звънлив. Посочиха ми маса зад щандовете и се
заеха да приготвят вечерята ми:
нарязваха на по-дребни парченца, потапяха в гореща вода и заповядайте.
Тайванска кухня
Мечка страх, мен – не. Заех се бодро с клечките за хранене. (вилици никъде не видях нито веднъж) Пилешката супа – варено пиле и бульон, закачливо гарнирана с пържено яйце. Имаше и усещане за джинджифил, но нищо повече, дори сол нямаше. От останалите неща разпознах тофу, усъмних се за риба, на зеленчуците се отказах да си играя на ботаник. Гъбите, макар и прилични на големи карфици, бяха разпознаваеми. Честно казано, не можах да изям всичко. Имам чувството, че малко прекалиха и с калкулацията, но това и очаквах. Няма значение, преживяването си струваше.
По обратния път се спрях в супермаркет, за да си взема нещо за пиене. В тези магазини освен обичайните стоки има и маси, приготвя се на място храна, а кафемашината може да засрами всяко уважаващо се кафене. Тайванска бира – 40 долара кутията. Тайвански де.
Следващият ден беше абсолютно различен.
След като приключих със задачите, реших да обменя още малко пари и да се запътя към
Планината Маоконг
Тайван произвежда чай и на една близка до града планина имаше чаени плантации с много чаени къщи. Това исках да видя и да купя. Запътих се към предполагаемото място, на което се намираше банката, но се загубих между многобройните високи делови на вид сгради. Помолих за помощ, естествено – мило момиче ме поведе към някакъв клон и ме представи на портиера. Който на добър английски ми обясни, че имат комисионна за такава операция. Дали не искам да сменя сума в държавната банка – ей там, отсреща, без комисионна, изгоден курс. Момичето ме заведе и до там, представи ме на служителка и докато успея да и благодаря, изчезна.
За планината Маоконг исках да хвана кафявата линия на метрото, за мой късмет – надземна. Влакчето се движеше между сгради от всякакъв калибър – делови, жилищни, луксозни и мизерни – всякакви. Можех да избера и по-кратък маршрут, но така ми хареса. Последната спирка е Зоопаркът, много интересен. За съжаление, нямах време за него.
Maokong Gondola – лифтът към върха
Малко по-надолу се намираше
Maokong Gondola – лифтът към върха
Билетът до горе беше 120 т.д. Има 3 спирки, едната от които води до храм, който също исках да видя. Така че си купих карта, с която можех да се качвам и слизам цяял ден. Кабинките са два вида – кристални и обикновени. Т.е. едните са с по-ясни стъкла, а другите не чак толкова прецизни. Тъй като нямах много време, качих се с обикновена, за кристалните се чакаше повече. На спирката имаше две пътечки и заставаш на необходимия ти надпис – „кристална“, „обикновена“.
Въобще в Тайпе всичко е много ясно указано – посоки, място. Има си очертания и табели за всичко, особено в метрото. А където няма, хората се подреждат сами, без бутане, викане и със особено умение за уважаване на личното пространство. Отделих доста време, за да разбера как го правеха това. В час пик, например, метрото е пълно. Но всеки се стреми да не се подпира, да не разглежда любопитно хората около себе си. Първоначално това изглежда като интровертност някаква, но всъщност е признак на уважение, мисля.
Планината Маокон
Горе на планината, е много спокойно, хората се разхождат бавно и си говорят тихо. Има доста алеи. Избрах си една чайна с хубава тераса. Посрещнаха ме с чаша гореща вода, меню и листче, на което да отбележа какво ще си поръчам. Готова с избора си, влязох вътре, за да платя. Посочих на момичето какво съм направила. No, каза no, no! Е!, казвам, това избирам. Тя разгърна няколко страници и ми сочи нещо – Same! But the price! Гледам и пак се пробвам да я убедя, ама тя твърдо решена продължи да ме уговаря да си поръчам същия чай, но комплект за един и на по-ниска цена, от първоначалната ми идея. Впечатлих се и се предадох. Удачно беше, защото доста време ми отне да изпия прекрасния Оолонг, количеството от единичната порция си беше щедро.
След това тръгнах, готова за шопинг. Бях видяла прекрасно малко чаено магазинче с интересни метални кутии. Спрях се и заразглеждах. Не ме оставиха сама дълго, продавачката зад щанда бързо ме повика и започна да ми обяснява кое какво и от къде е. Дадоха ми да опитам различни видове: черен чай, оолонг, някакъв много специален и… Поднесоха ми запарки да мириша. След едни мъчителни 10 минути се хванах за местното производство и направих поръчка.
Време беше за храмово посещение
Но по пътя към станцията на лифта ме застигна невероятно вкусен аромат – малко в страни димеше скара, на която се печаха розово-златисти наденички. Една жена с щипки ги обръщаше, забучваше на клечка и продаваше на желаещите. Коремът ми изкъркори и усетих, че след закуска не съм хапвала нищичко. След малко развявах внимателно колбасчето и преглъщах, докато чаках да се охлади. Едвам се удържах на първата хапка. И почти я изплюх. Наденичката беше подсладена! Нерешително задъвках и някъде под сладостта в устата ми избухна вкуса, който очаквах. След това си я доядох.
За жалост, докато броях спирките, пропуснах тази, която водеше към храма. Пък и беше станало доволно късно. Така че, беж към хотела.
Вечерта посветих на
Тайпе 101 и Din Tai Fung
За небостъргачът няма какво толкова да разкажа, освен че балансиращата топка на върха е внушителна. Инженерна гениалност, направо. Асансьорът наистина е бърз и никакво движение не се усеща, изключвам лекото заглъхване на ушите, да речем. Естествено, нощният град в краката ти е завладяваща гледка.
Ресторантът Din Tai Fung е удостоен със звезда Мишлен,
разбрах по-късно. Изключителната организация няма как да не направи впечатление. Гостите получават номер от хостеса на входа. Както и листче, на което предварително да отбележат избора си. Има и сайт, на който могат да заявят номер, да поръчат хана, да разгледат меню и т.н. Когато номерът им се появи на електронното табло, друга хостеса ги отвежда до свободна маса. И тъй като най-известното блюдо е xiao lin bao (произнася се шао лонг бао)
на масата има инструкция как се яде това
Малки тестени вързопчета пълни с бульон и месо или зеленчуци се готвят на пара. Вкусни до безобразие. Опитахме и гъбена супа. Отново никаква подправка, но аромата и леката соленост от гъбите бяха напълно достатъчни.
Чаят, който ни доливаха непрекъснато бе лек и уханен, отлично подчертаваше храната. Не пожелах нито бира или вино нито нещо друго, защото комбинацията беше съвършена.
И така, денят завърши, остана само още малко.
Третият ден
се разхождах и чаках да стане време за полета. Преживяването за деня: челен сблъсък с търговски и банкови взаимоотношения.
Реших да купя за подарък една електронна джаджа. Избрах си модел и т.н., дойде ред на плащане. Нямах достатъчно в брой, та реших да плащам с карта. (Обикновено няма проблеми с Мастер или Виза, макар да ме бяха предупредили, че не навсякъде може да се ползва такъв начин на разплащане) Два опита и двата неуспешни. Хм, ето проблем. Отидох в банка, за да обменя още малко валута, но пък не ми харесаха банкнотата. Била твърде стара емисия. Можело да ми обменят 1/3 или нещо такова от стойността и. Не се съгласих. Махнах с ръка и тръгнах. За жалост, после си отворих електронната банкова сметка и видях, че има отбелязани плащания. Ядосах се и тръгнах обратно към магазина. Там все още нямаше никакви пари. Помолих ги да проверят. Хората звъняха в банка, на счетоводител, направиха ми разпечатки от пос терминалите… Пари няяма! Тонът леко се изостри. Аз се препотих. В крайна сметка, реших, че сумата не е голяма и няма да се разправям напусто. След няколко дни проверих в банката, точно този ден имало краш в картовата система и много проблеми с плащания. Блокираните суми се нулираха и разход нямаше. Та добре е, човек да има две различни карти, за всеки случай.
На летището по-късно, все пак се съгласиха да приемат по-старата ми емисия и успях да купя подаръче.
Обратните полети не ме изненадаха. Дори успях да приложа трика на пътешественика и последната 5 часова отсечка преминах доста комфортно, разположена на цял ред свободни седалки.
В Тайпе трябва да се отиде за повече време
Има невероятни музеи, храмове и други места, които да се видят. А човек може да вземе скоростен влак и за два часа да се озове в южната част на Тайван. Там има чудни места за гмуркане и прекрасни плажове. Страната е била под японско влияние и това все още се усеща, според мен. Но определено е място, което изисква поне 10 дни.
След инициативата за свободен достъп до музеи и галерии в Калифорния в определени дни, сега има нова инициатива за свободен достъп до техните образователни ресурси.
Известно е, че на сайтовете на много културни институции има филми, подкасти, планове на уроци за средното училище.
Ще намерите филми, игри, уроци по история, география, фотография, история на изкуството, културно наследство.
След дългите обсъждания дали платформите са медии, дали са чист транспорт или се произнасят по съдържанието – в който случай не могат да избягат от редакционна отговорност -едно наблюдение в The Atlantic:
I wrote about the internet’s emergency Constitution and what that teaches us about its regular order https://t.co/6itP6hd0bm
Помните ли Борисов: Не виждам нищо лошо да се подслушват министри, вицепремиери и шефовe на агенции. Премиерът не уточни колко, но добави: колкото е необходимо, толкова се слушат.
В този контекст не е неуместно да се внимава за необходимостта и пропорционалността на мерките – в частност на новото приложение, с което се дава незабавен достъп до данните.
България е на картата на държавите, които използват мобилни технологии за проследяване / public Google Sheet:
а после ще се отправим към Бюл.
Наш водач ще бъде Теодора.
