Отново сме в Куба – този път заедно с Пламен ще посетим столиацат Хавана. Приятно четене:
Пулсът на Хавана
Защо реших да посетя Хавана
Когато реших да пътувам в посока Централна Америка, старателно проучих страните в региона. Мексико беше задължителна дестинация, а и до там могат да се намерят удобни полети. Освен това Мексико беше и свързващият транспортен център при моето пътуване. И когато си в тази част на света как да не се изкушиш да видиш Куба. Основанията за това са много.
Идеята беше налице, намерих и начина да я осъществя. Установих, че поне 2 авиокомпании имат директни полети от Канкун до Хавана, като пътуването е кратко (под 1 час) и си заслужава да се отскочи до там. Колко пъти в живота ни ще се намираме в тази част на света, та да си позволим неблагоразумието да не видим град като Хавана. Цената на директния полет отиване и връщане беше също в рамките на приемливото.
Всички сме чували, че Куба е малко по-особена страна. Особеностите идват преди всичко от близкото минало на страната. Някой биха ме поправили, че не става въпрос само за близкото минало, но и за самото настояще. По този въпрос всъщност би могло да се поспори, но нека продължим нататък с разказа и впоследствие отново ще се върнем на темата.
Именно фактът, че Куба се намира в началото на своя преход, ме накара да реша да видя с очите си какво се случва там. През последните десетина години считах, че Куба трябва да бъде посетена още по времето на Кастро, защото после вече ще е различно. Е, оказах се прав и наистина като че ли малко, но съвсем малко закъснях. И все пак – по-добре късно, отколкото никога!
Подготовката
Изкушен от възможността да видя Хавана, веднага започнах да проучвам какво е необходимо и какво е особеното при едно пътуване в Куба. За разлика от останалите страни в Централна Америка, за Куба е необходима виза или по-точно – туристическа карта. За да се запознаете подробно и много удобно относно изискванията за визи за български граждани по света, просто потърсете в интернет, като зададете в търсачката напр. следният текст – „visa requirements for bulgarian citizens“. В Уикипедия ще намерите карта на света с информация за всяка страна по отношение на визовия режим за българите. Бърза и точна справка. Именно от този сайт научих, че българите се нуждаем от изрично разрешение, за да посетим Куба, за разлика например от руснаците и македонците. За руснаците не ме учуди, но за македонците съвсем откровено се изненадах.
Снабдяването с туристическа карта (виза) за Куба не е никакъв проблем
Почти всички от големите туроператори в България могат да Ви съдействат, а живеещите в София биха могли и сами да се погрижат, като подадат съответния формуляр в Посолството на Куба и заплатят таксата – 25 долара. Във формуляра следва да посочите мястото (хотела или къщата за гости), където ще пребивавате по време на престоя си в Куба, както и да приложите копие от резервацията за самолетните билети. Струва ми се, че всичко това е само проформа и тази туристическа карта не е нищо друго, освен още един доход за бюджета на тази държава.
Проучих предварително транспорта в Куба
и начините за придвижване специално за Хавана. Не се изненадах много от факта, че придвижването в страната е леко проблематично. С изненада установих обаче, че от летището на Хавана няма организиран автобусен транспорт до центъра на града, въпреки, че може би милиони туристи го посещават ежегодно. Единственият транспорт до центъра е с такси. Цената би могло да се каже, че е фиксирана – 25 долара. Разбира се, някои от шофьорите може да Ви поиска и повече, но трябва да знаете, че цената е 25 долара и да настоявате за това. При всички положения обаче установете цената преди да се качите в таксито.
Трансфер от летището бихте могли да си уредите и чрез хотела (или къщата за гости), в който ще отседнете. Просто им пишете и ги попитайте. По този начин избягвате риска шофьорът да обърка адреса и да се лутате из непознати улици. В тези случаи хотелът Ви ще поиска малко повече пари, но пък при малки хотели или частни квартири това е за препоръчване, защото гарантирано ще пристигнете бързо и сигурно до там.
Аз лично попитах в хотела, който резервирах, за възможността да ми осигурят трансфера, но цената не ми хареса и взех друго решение. Да платя 30 евро за двадесетина километра не беше в плановете ми. Досетих се, че в самолета няма да пътувам сам и всички останали хора също ще се нуждаят от транспорт до града. Ами значи има и разумно решение – да си поделим цената за транспорта. По-хубавото в случая обаче е, че по този начин ще се запозная и със самите хора.
За да Ви бъде издадена туристическа карта е необходимо да имате резервиран хотел или пък къща за гости (частни квартири), които са много популярни тук.
При избора ми на
място за отсядане в Хавана
се ръководех преди всичко от 3 неща
– да е в близост до центъра (El Capitolio) и старата част на града;
– да е по възможност в частна къща, за да мога да се запозная с хазяите и да поговорим;
– да не е скъпо, защото по цял ден ще съм навън из града и няма да ми е нужен кой знае какъв комфорт за няколко часа.
Избрах хотелче на няколко пресечки от Капитолио с идеята, че ще обиколя и нощна Хавана, а не искам да ходя дълго по тъмни улици или да хващам такси през нощта. Цената беше разумна – около 100 лв. за две нощувки със закуски. Стаята беше чиста и в нея имаше всичко необходимо – чисти завивки, климатик и собствена баня.
Човек трябва да си даде ясна сметка за какво му е необходимо мястото за пребиваване.
В различните случаи нуждата от хотел е различна. В случай, че желаете да посетите един град, то е ясно, че в голяма част от деня ще сте навън и това, от което ще се нуждаете вечерта, е чиста уютна стая с удобно легло. Различен е
случаят, когато сте на почивка
напр. на брега на морето. Резервирането на качествен хотел в такъв случай има смисъл, защото дните за почивка през годината не са ни много и пребиваването в хотел, който няма да ни хареса, ще ни струва доста скъпо, като тук нямам предвид парите.
Всичко, от което имах нужда като информация, беше събрано, хотелът – резервиран, самолетните билети – купени, туристическата карта – издадена. Както и при други пътувания си направих план, разпечатан на хартия, който включваше карта с местонахождението и точния адрес на хотела в Хавана, адрес на посолството ни в Куба и телефони за спешни случаи, както и някои допълнителни информации за самия град. Към плана прибавих и копие от международния ми паспорт, както и копие от туристическата карта. Копие от паспорта винаги е препоръчително да си носите, за да избегнете някои проблеми в случай, че го изгубите или Ви бъде откраднат. Бях готов за тръгване.
На път за Хавана
Пристигнах на летището в Канкун няколко часа преди полета. Исках да бъда сигурен, че времето за всички формалности ще ми е достатъчно. Чекирането за полета мина нормално. Направи ми впечатление обаче, че едно гише за полета беше отворено единствено за стоки. Цели опашки от големи хладилници, фризери, климатични инсталации и друга едра техника „чакаше“ на опашка, за да пътува към Куба. Явно някой има нужда от подобна техника там.
Още на опашката за преминаване на контрола чух познати фрази на немски и се огледах, защото, както посочих и по-горе, имах план. Набързо се запознах с момчето, което беше около 23-24 годишно, от Германия с турско потекло. Алпер пътуваше от няколко седмици и беше тръгнал от Сан Диего, Калифорния, беше се отбил в Тихуана, прекосил цяло Мексико и се отправил към Хавана, от където трябваше да вземе обратния полет до Германия. Веднага му споделих идеята ми да си разделим цената за таксито от летището в Хавана и той веднага я прие с радост. Хората, които пътуват за по-дълго време, трябва да внимават с разходите и да ги оптимизират при всяка възможност. Разбрахме се след полета да се чакаме, да преминем контрола, да сменим пари и да вземем заедно такси.
Очаквах с нетърпение да видя как ще протече полетът, защото ден преди това се бях запознал с един човек в Канкун, който ми каза, че тази мексиканска самолетна компания е много добра. Каза ми също, че още му тежи за отпадането на световното първенство в САЩ през 1994 г. от Стоичков и компания. Той го каза, аз не съм го питал. Полетът премина много добре, като дори предложиха лек снакс, което беше учудващо за краткото време във въздуха.
Контролът на летището в Хавана беше обстоен, но пък премина бързо. Необходимо е да представите туристическата карта, за да бъде оформена от компетентните органи, и да я пазите, защото ще си създадете проблеми в случай, че я изгубите. При постоянните повтаряния навсякъде, където ставаше дума за туристическата карта, че не бива да я губя, аз разбрах, че трябва много да я пазя, както и самия паспорт, освен ако не искам да остана за по-дълго в Куба.
Бях се информирал, че още на летището има възможност за обмяна на валута, като курсът е нормален, а не както на повечето летища по света. Очаквах служителка на гише да ми гледа дълго и недоверчиво западните банкноти, но се изненадах – всичко се извършваше на машина по малко по-сложна система, която имаше нужда от някои разяснения от служителите на реда. В крайна сметка смених малко пари и продължихме с Алпер към такситата.
Може би тук е мястото да напиша няколко думи за валутата в Куба. В Куба са в обръщение 2 валути. Песо насионал или песо кубано е националната валута, която всички кубинци използват в ежедневния си живот. Конвертируемо песо (CUC) е валутата, която е предназначена за всички чужденци. Чужденците плащат принципно само с тази валута. Конвертируемото песо има фиксиран курс към американския долар, като 1 CUC е равно на 1 американски долар. Много е важно обаче да се знае, че американските долари при обмяна се облагат с такса от 10%, като същевременно с това кредитните карти, издадени от американски банки, не се приемат за плащане! В тази връзка за препоръчване е да имате под ръка евро, за предпочитане в по-нови банкноти. В централната част на града пари се обменят в Cadeca (Casa de Cambio) – ако потърсите в мобилното приложение maps.me, ще Ви даде най-близкото място. Една Cadeca има например на улица Obispo в Стара Хавана (La Habana Vieja), където минава основният поток от туристи. Можете, разбира се, да изтеглите пари в брой и от банкомат. Аз обаче не исках да рискувам и носех евро.
Взехме такси от тези пред летището. Попитахме за цената. Информацията ми се оказа вярна – цената беше 25 CUC. Шофьорът изглеждаше честен и съвестен човек, което ме накара да се чувствам сигурно и комфортно.
Хавана
Пътувахме със сравнително нов автомобил към частната квартира на моя нов приятел. Къщата се намираше в сравнително централно място. Посрещна ни младо момиче, което настани Алпер. Реших да изчакам, докато той се подготви за тръгване към
, и да се разходя около къщата. Няма да крия, че когато останах сам на улицата се сковах и сякаш се стъписах. Бях попаднал на такова място, каквото досега не бях виждал.
Бях в шок!
Уж бях гледал снимки, уж бях чел…..
Усещането обаче на място е разтърсващо
Сякаш те изкарва от зоната ти на комфорт и ти отваря сетивата за нещо съвсем различно. Оглеждах с недоверие хората. Не знаех какво да очаквам от тях. Чувствах се чужденец. С неувереност пообиколих наоколо. Седнах и започнах да наблюдавам хората. А те не се интересуваха от моята неувереност и недоверие, имаха си техните проблеми. Постепенно започнах да разбирам, че само аз съм притесненият. Опитвах се да си обясня защо се чувствам така. Улиците излъчваха някак си несигурност за „разглезените“ ми очи на европейски турист. Побързах да попитам младото кубинско момиче дали мога да се чувствам сигурен в града. Беше ми потвърдено, че няма никакви проблеми във връзка със сигурността, стига човек да не парадира с пари и скъпа техника, с която разполага. Тоест – и в Хавана е като навсякъде по света. Просто човек трябва да спазва някои основни принципи – не носете скъпа техника така, че да правите много впечатление; при плащане не е нужно да се вижда колко пари имате в портфейла си. Това правило важи за всеки един град в света, важи и за Хавана.
National Capitol Building, 422 Industria, La Habana, La Habana 10200, Съединени щатиМеждувременно моят нов приятел беше готов и продължихме към
същинския център на Хавана – Стара Хавана
Споделих опасенията си с него, а той ми каза, че няма подобни страхове, защото след като е оцелял в Тихуана, нищо повече не го притеснява. Настаних се в хотелчето ми. Отново ми беше потвърдено, че не бива да се притеснявам за сигурността в града. Оставих багажа в стаята. Паспорта, туристическата карта и по-голямата част от парите оставих в сейфа на стаята и бях готов да започна с опознаването на града.
Успях да обменя валута в бюрото на улица Obispo, за което споменах по-горе. „Успях“, защото часът клонеше към 19 и работният ден на Cadeca вървеше към края си, а слънцето беше вече залязло и се стъмваше.
След толкова силни впечатления, а и вероятно вследствие умората от пътуването, апетитът ни крещеше, че няма да прави повече компромиси. И на двама ни се хапваше
типична местна храна
Упътиха ни в малко ресторантче с изискана вътрешна част и приветливи сервитьори. Нямах съмнение какво ще си поръчам – когато си в Куба и изобщо в Карибския басейн, трябва да опиташ омар. Тук в Куба цената му, за разлика от Европа например, е напълно достъпна за туристите. Ето какво получих за десетина – дванадесет песо.
След чудесната вечеря се запътихме към един от най-известните барове в Стара Хавана, който е придобил своята известност преди всичко благодарение на Ърнест Хемингуей –
La Bodeguita del Medio
В заведението имаше група, която свиреше на живо кубинска музика. Настроението беше невероятно завладяващо. Вдигаха се наздравици, посетителите пееха наред с музикантите, всеки искаше да поръча още едно питие на бара. Всъщност тук освен мохито не се правеше друг коктейл, вероятно заради надписа, който седеше на видно място, и за който се твърдеше, че е написан лично от Хемингуей, а именно: „Mi Mojito en La Bodeguita… mi Daiquirí en El Floridita”. След като се потопих в атмосферата на бара и вълшебният кубински ром потече по вените ми, някак натрапчиво в мисълта ми започнах да си превеждам този надпис на български по следния начин: „Пия си ракията при Киро, а пък мастиката – при Миро“. Сега, като се замисля, подобен превод не ми се струва удачен, но пък тогава бях сигурен, че е много сполучлив.
Именно заради този надпис
двата бара – La Bodeguita del Medio и El Floridita,
са станали специални за туристите, които се стичат тук, за да се докоснат до веселата история на града. На мен лично La Bodeguita del Medio ми хареса повече от El Floridita, защото в първото цареше невероятно настроение, докато във второто – богати американски туристи „чакаха да дойде Шоуто“, но то все се бавеше и подминаваше бара. Въпреки това –
посетете и двата бара,
поръчайте си, като мен и Ърнест Хемингуей, мохито в La Bodeguita и дайкири – в El Floridita, снимайте се до него, преживейте Вашия момент.
След като пообиколихме тъмните улици на Стара Хавана и няколко бара дойде време да се разделим с моя нов приятел, като се разбрахме на следващия ден да се чакаме на спирката на автобусa, който прави панорамна обиколка на Хавана.
Спирката на автобуса се намира срещу театъра (Gran Teatro de La Habana) и Хотел Инглетера – до парка (Parque Central).
На следващата сутрин Алпер не беше на спирката и аз продължих по моя план, който включваше
панорамна обиколка на града с туристическия автобус
на 2 етажа, като вторият етаж е открит. Чуваше се някакво обяснение на екскурзовод на английски език, но шумовете от улиците не позволяваха да се следи. Препоръчвам, когато сте в Хавана, да направите такъв тур, защото едва ли ще имате друга възможност да видите толкова много от града при положение, че сте турист и сте за кратко време там. Аз останах много доволен, защото този тур продължи около час и половина и ми даде възможност да се освободя от някои клишета за града. Така например видях, че сградите в Хавана не са само такива, каквито обикновено виждаме от снимките на туристите, които най-често са от порутените сгради в Стара Хавана.
След като завърши автобусният тур в главата ми кънтеше цялостното ми впечатление от видяното: „Хавана е град на контрастите“. Когато чуя някой да казва това за един град, все ми се струва, че той просто няма какво друго да каже и затова използва това клише. В никакъв случай не ми се иска да повтарям клишета, но този факт беше очевиден навсякъде в града.
Ром и пури
Още, когато реших да дойда в Хавана, знаех, че няма да пропусна да си купя пури и да опитам кубинския ром. И като че ли най-подходящото място за удовлетворяване на моето желание беше старата фабрика за пури Партагас в сърцето на града – зад Капитолио. Още на входа Ви посрещат хора, които се опитват да Ви убедят, че фабриката вече не е тук (което всъщност е истина) и че те могат да Ви предложат пури на добра цена. От проучванията ми и събраната информация от интернет научих, че не бива да се купуват пури от улицата, освен ако не желаете да купите евтини фалшификати. Има официални магазини, в които се продават пури и ром, и аз лично също Ви препоръчвам да си вземете от там, ако сте решили да си купите. Някак не си струва да отидете чак до Куба и да си купите лоши пури. Би било жалко и по-скоро не си заслужава!
След като подминах съмнителните хора на входа и свих вдясно, се озовах в
официалния магазин за пури
Веднага забелязах възрастна дама – продавачка, която определено внасяше колорит в магазина със своето присъствие. Нямаше как да не я заговоря. Знаех, че именно тя ще ми отвори портите към недотам познатата територия. Както и очаквах,
в разговора ми с нея пред мен се разкри целият свят на пурите
Отношението й беше невероятно. Дори по-късно през деня, когато няколко минути след края на работния ден влязох задъхан и притеснен в магазина, защото бях забравил да взема касова бележка и фактура за закупените от мен пури (евентуално за пред митницата), госпожата направи всичко, за да уреди това, което ми беше необходимо. При това с топла усмивка. Благодарих от сърце и й признах, че тя придава духа на това място, като с нейното отношение търговията придобива съвсем други измерения. По-късно установих, че никой не се интересува от касовата бележка и фактурата, но Вие все пак си вземете такива, ако смятате да си купувате пури – за всеки случай.
Едното ъгълче на магазина е оформено с мека кожена мебел, където туристите могат да седнат и да се насладят на ром и пура. Къде ще намерите по-добро място?! И аз опитах, разбира се. В другото ъгълче възрастна жена показваше нагледно как се правят пури.
Ром се продава в много магазини в града
Цената му е много ниска и започва от 3 – 4 CUC, което е около 6 –7 лева за бутилка, която в България струва около 20 – 22 лева. Явно, че ниските цени на алкохола и пиенето е политика, която държи хората послушни (челен съветски опит – бел.Ст.)
Автомобилите на Хавана
Всеки знае или е чувал, че в Куба има невероятни американски ретро автомобили. Още от пътуването ми с таксито от летището бях започнал да се оглеждам и се чудех дали тези автомобили не са само една шепа, като именно те привличат вниманието на туристите. Е, оказа се, че не са една шепа. Бяха навсякъде. И точно както бях чувал и чел, повечето се оказаха в много добро състояние.
Автомобилна класика
Гледах тези автомобили и си мислех, че времето, през което са правени, сякаш е било романтичният период в автомобилостроенето. Цялото това разточителство, тези невероятни форми, ако щете дори фактът, че все пак са успели да оцелеят толкова много десетилетия, ме караше да си мисля, че инженерите са се усмихвали, когато са създавали проектите, а работниците са били в най-доброто си настроение, като по този начин са създали автомобили, които и днес карат хората да се усмихват.
Наред с американските класики имаше и много познати руски автомобили. Разликата между колите беше толкова голяма, че те всъщност по нищо не си приличаха. Едните бяха създадени през 40-те и 50-те години, като в дизайна им си личеше сякаш ентусиазма на създателите им. Другите, създадени през епохата на развития социализъм – 80-те години, не впечатляват с дизайна си на руски танк, но пък донякъде все още се държат, също като обществения строй в страната.
Революцията и хората
Както знаем от историята, през 50-те години на миналия век група въоръжени младежи, сред които и братята Кастро, се борят с диктатурата на Батиста, като впоследствие го свалят от власт. До онзи момент Куба била нещо като ваканционен рай за богати американци – бели плажове, казина, алкохол, проституция. След успеха на революцията Кастро и другари започват да изграждат социалистическа държава по съветски образец и с помощта на СССР.
СНИМКА 21
Не искам да се впускам много в исторически коментари, защото не съм бил свидетел на тези събития, а и не се интересувам от подробности. В началото на 2019 г. обаче бях очевидец в един град, където цареше разрухата.
В центъра на Хавана сградите бяха почти като след бомбардировка.
Множество хора в работоспособна възраст седяха през работен ден по улиците в бездействие до рушащите се сгради.
В магазините за хранителни стоки имаше по няколко консерви,
няколко сапуна и …… ами, майче това беше. Влязох в нещо като магазин или склад и видях няколко чувала на земята и кантар. Попитах какво се продава, а продавачът се усмихна засрамен и ми каза, че тук не е за мен. Тук срещу купон даваха дажбите от ориз, боб, олио, захар … Хората не ми даваха да снимам в магазините, защото вероятно се срамуваха, че няма какво да се снима. Загледах се в лицата на хората, както правя винаги, когато пътувам. Много се говори, че кубинците не спират да се веселят и при тях е вечен празник. Аз не видях празник в очите им. Видях угрижени и дори тъжни хора. Хората бяха изморени от Революцията. Корабите с храни и торбите с пари от СССР отдавна бяха секнали и сега положението не беше добре. Докато преди е било „Глад, мизерия и руска пропаганда“, то сега вероятно няма руска пропаганда, защото едва ли още някой вярва в това.
Гладът и мизерията обаче са останали и се виждаха навсякъде
Още докато летях над страната и виждах поля, планини, реки, езера, си мислех: „Как може при тази богата на природни дадености страна да оставиш народа ти да гладува, а на всичко отгоре да държиш пламенни речи с часове и да поставяш лика си на фасадите?!!“ Явно, за да си политик е необходимо да си безочлив! Защото какъвто и обществен строй да градиш, едно нещо е най-важното – хората трябва да са нахранени и щастливи.
Когато се загледате в рушащите се сега сгради, ще видите всъщност, че някога тези сгради са били красиви колониални къщи. Само се опитах да си представя целия град в онова състояние, когато сградите са били в пълния си блясък. Стана ми тъжно! Тъжно, защото поколения наред са виждали как ден след ден тези сгради се рушат и рушат, а обещанията за светло бъдеще са били все по-големи и по-големи. И докато сградите могат да се реставрират за кратък срок, по какъв начин и в какъв срок биха могли да се „реставрират“ човешките души! Някой днес ще каже: „Е, нали Куба вече тръгва по пътя на промяната?!“ Да, така е. Можем ли обаче с лека ръка да зачеркнем милиони човешки животи и съдби, корабокруширали на борда на един неуспешен обществен експеримент!?!
Днес оприличих Куба на сградата от снимката по-горе – една сграда, която някога е била красива; след около 60 години експерименти и мизерия е останала само с фасадата си, която, макар и сериозно засегната, напомня за предишния си блясък; няма нищо останало здраво отвътре, нуждае се от незабавен основен ремонт, за да не се срути върху обитателите си; вече са започнали да събират и изхвърлят боклуците.
Промяната вече беше в ход
и това се виждаше на много места. Хората имат мобилни телефони, с които влизат в необятното пространство на интернет и така „сверяват часовниците си“ със света. По-заможни чужденци купуват къщи, връщат им стария блясък и ги превръщат в хостели. Видях в града множество проекти на големи инвеститори. Големи хотелски вериги отварят хотели тук. На пристанището огромни круизни кораби „изсипват“ хиляди американци, канадци, германци в града. В града се ремонтираше и изграждаше.
Няколко часа преди полета ми за връщане имах щастието да се запозная по-подробно с жената от семейството, което ме беше настанило в хотелчето си, и да си поговоря с нея. Тя ми сподели очевидното, че икономическото положение е много лошо и че много хора са без работа. След като разбра от мен, че съм пътувал в по-голямата част на Европа, а и по света, тя ме попита как е положението в бившите социалистически страни в централна Европа. Попита ме как е при нас. От нея научих, че вече кубинците имат право да пътуват извън страната, за разлика от преди няколко години. Помолих я да ми намери песо кубано, защото някои мои приятели, а и аз, искаме да имаме като сувенир тази валута. Говори се, че вероятно скоро CUC ще излезе от обръщение. Проблемът обаче явно е в сериозните финансови различия между заплатите на кубинците със стандарта и цените, които са предназначени за туристите, защото това за сега не се случва.
Жената изпрати някой и скоро той ми донесе няколко банкноти от екзотичното национално песо. Не желаеше да й дам долари за песото и аз реших да й подаря нещо. Някога, като ученик, бях учил за няколко месеца испански и в съзнанието ми остана един стих на Хосе Марти – националният герой на Куба. Реших да направя на дамата по-особен подарък, като й издекламирам на испански следното стихче:
“Cultivo una rosa blanca
en junio como en enero
para el amigo sincero
que me da su mano franca”
Тъй като беше отдавна, в спомена ми остана само единият куплет, но пък жената остана с отворена уста и сякаш не можеше да повярва какво й се бе случило. Опитах се да си обясня нейната реакция, но не беше много трудно да я разбера. Само трябваше да си представя как щях да се чувствам, ако кубинско момиче ми изрецитира на български, ей така за подарък „Жив е той, жив е!“ от стихотворението „Хаджи Димитър“ на нашия национален герой Христо Ботев. Дамата беше изключително впечатлена и това сякаш открехна още около час разговор, в който тя предимно ме питаше за живота в България. Разговорът вероятно щеше да продължи още, но аз трябваше да се ориентирам към летището, за да съм навреме и спокойно да мина през всички контроли. Помолих дамата да ми уреди такси до летището и то, ако е възможно, да бъде от онези – старите американски коли. Тя присви устни, сякаш искаше да ми каже, че това едва ли ще е възможно. След малко таксито дойде и ние се сбогувахме. Излязох от вратата и отвън ме чакаше един син американски „звяр“ от 50-те години. Повдигнах поглед към терасата, тя ме гледаше и се усмихваше, посочи ме и ми каза: „А това е за теб, приятелю!“ и после повдигна палец.
Веднага след като тръгнах небето започна да притъмнява. Малко след това заваля един от най-проливните дъждове, които съм виждал в живота ми. Шофьорът правеше неимоверни усилия да държи колата на пътя, а чистачките на няколко пъти спираха да работят, през уплътненията на вратите се промъкваше вода. Возех се на задната седалка и си мислех, че сякаш
Хавана е тъжна, че ме изпраща. Бях тъжен и аз.
Отивах си със смесени чувства. Видях порутени къщи, тъжни и умислени хора, празни магазини, проституция, но видях и кранове, които строяха и ремонтираха. Видях хора, които са започнали да разработват дребен бизнес, да отварят хотелчета и да дават квартири под наем. Видях старите колониални къщи да се реставрират на много места в Стара Хавана. Видях множеството американски туристи, идващи с круизните кораби. Не знам да се радвам ли, или да бъда тъжен. Просто ми стана ясно, че Куба отново ще бъде ваканционен рай за американците. Те отново ще идват по белите плажове, в казината, в хубавите хотели и барове, ще идват заради алкохола, пурите, проституцията. Животът отново ще потече по обичайния си път. Дали това ще бъде добре, или няма да е добре, аз не знам.
Знам само, че през изминалите десетилетия кубинците са изгубили усмивките си
Днес аз си тръгвам от страната и пожелавам на тези иначе весели хора да си върнат усмивките и никой повече да не им чете на празен стомах лекции за щастието.
Автор:Пламен Стоянов Снимки: авторътBooking.com Booking.com Други разкази свързани с Куба или писани от Пламен Стоянов – на картата: Куба и Пламен Стоянов Booking.com
