Владислав Панев печели дело срещу ПИК

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 2 май 2025 стана известно решението на СГС по делото на Владислав Панев, Зелено движение, срещу „Пик Нюз“ ЕООД по иск с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Панев твърди, че чрез електронното издание на сайта pik.bg и телевизионното излъчване на „ПИК ТВ“ са разпространени обидни квалификации и клеветнически твърдения, приписващи му престъпление, които не отговарят на истината и засягат честта и достойнството му.

За да бъде уважен този иск, трябва да е установен следният фактически състав: 1/противоправно поведение; 2/вреда; 3/причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредата; 4/вина на дееца; 5/противоправното поведение да е проявено при или по повод възложена от ответника работа.

Неблагоприятните факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да бъдат разпространени. В законодателството ни липсва конкретна нормативна уредба за начина, по който тази проверка да бъде извършена. Утвърдено е схващането, че преди да изнесе конкретни фактиу журналистът трябва да получи потвърждение за тях от поне два независими източника. Ако проверката действително е била извършена добросъвестно, се изключва вината на журналиста и неговата отговорност не може да бъде ангажирана за вредите от противоправното поведение.
По настоящото дело не бе доказано да е извършена предварително добросъвестна журналистическа проверка на изнесените факти, които опозоряват ищеца, нито бе доказана
верността на изнесените твърдения, а тежестта на доказване на тези обстоятелства е върху
ответното дружество. Нито един от посочените от ответника източници не съдържа информация, която да потвъждава клеветническите изявления по адрес на ищеца.

Съдът определи размера на обезщетението на 25 000 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

EК се обръща към Съда на ЕС: пет държави с неизпълнение на DSA

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия реши да сезира Съда на Европейския съюз за липса на ефективно прилагане на Законодателния акт за цифровите услуги от страна на Чехия (INFR(2024)2039), Испания (INFR(2024)2165), Кипър (INFR(2024)2016), Полша (INFR(204)202041) и Португалия (INFR(2024202038) – Полша за това, че не е определила координатор на цифровите услуги (DSC); четирите други държави (Чехия, Кипър, Испания и Португалия) за това, че не са предоставили необходимите правомощия на DSC; и всичките пет държави за това, че не са определили правила за санкции.

Комисията откри процедури за нарушение чрез изпращане на официални уведомителни писма до Чехия, Кипър, Полша и Португалия на 24 април 2024 г. и до Испания на 25 юли 2024 г. Тази стъпка е последвана от мотивирани становища към Чехия, Кипър и Португалия на 3 октомври 2024 г. и до Испания и Полша на 16 декември 2024 г. Тъй като държавите не са предприели необходимите мерки, Комисията предявява иск срещу всяка от тях пред Съда на Европейския съюз.

Европейската комисия реши да изпрати мотивирано становище на България (INFR(2024)2241) за това, че не е оправомощила национален координатор за цифровите услуги (DSC) по Закона за цифровите услуги (DSA – Регламент (ЕС) 2022/2065) и за установяване на правилата за налагане на санкции, приложими към нарушения на посочения регламент.

Държавите трябваше да определят и да оправомощят DSC да изпълняват специфични задачи по DSA и да наблюдават заявлението за DSA на тяхна територия до 17 февруари 2024 г. Пълното прилагане на DSA е от ключово значение за гарантиране на пълната полза за ползвателите и доставчиците на услуги в държавите членки, например за да се гарантира, че ползвателите могат да подават жалби срещу платформи. България разполага с два месеца, за да отговори и да се справи с недостатъците, повдигнати от Комисията. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз.

Съд на ЕС: две решения срещу България за забавено транспониране на две директиви

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

С решение на Съда на ЕС от 8 май 2025 г. по дело C‑198/23 Европейска комисия срещу България с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 и член 260, параграф 3 ДФЕС на 28 март 2023 г., постанови:

1) Като до изтичането на определения в мотивираното становище на Европейската комисия от 19 май 2022 г. срок не е приела всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/789 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвета, и съответно като не е съобщила на Комисията тези разпоредби, Република България не е изпълнила задълженията си по член 12 от тази директива.

2) Осъжда Република България да заплати на Европейската комисия еднократна сума в размер на 1 000 000 евро.

3) Осъжда Република България да понесе, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

На 19 май 2022 г. Комисията изпраща на Република България мотивирано становище, с което я приканва в срок от два месеца, считано от получаването му, да се съобрази с посочените в него задължения. Към момента на изтичането на този срок Република България не е приела никакви мерки за транспониране на Директива 2019/789 и a fortiori не е съобщила на Комисията за такива мерки. На 1 декември 2023 г. Комисията е уведомена за публикувания и влязъл в сила на същата дата Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ДВ, бр. 100 от 1 декември 2023 г.).С писмено изявление от 24 януари 2024 г. Комисията уведомява Съда, че с този закон транспонирането на Директива 2019/789 може да се счита за пълно. Вследствие на това тази институция, от една страна, оттегля искането си за налагане на периодична имуществена санкция, и от друга страна, уточнява по размер искането си за осъждане на Република България да заплати еднократна сума.

Република България излага три съображения за отхвърляне на иска на ЕК: непреодолима сила поради настъпването на глобалната пандемия от COVID‑19, довела до обявяването на извънредна обстановка в България шестнадесет пъти; четирите разпускания на Народното събрание между април 2021 г. и февруари 2023 г., и накрая, третото съображение — с късното публикуване, на 4 юни 2021 г., на Насоките на Комисията във връзка с член 17 от Директива 2019/790.

Доводът за четирите последователни разпускания на Народното събрание, който Република България изтъква в подкрепа на твърдението, че е налице абсолютна обективна невъзможност да се изпълнят изискванията на член 12 от Директива 2019/789, може само да бъде отхвърлен с оглед на постоянната практика на Съда, съгласно която положения или практики, съществуващи във вътрешния правен ред на държава членка, не могат да са оправдание за неспазването на задълженията и сроковете, произтичащи от директивите на Съюза, нито следователно за късното или непълното транспониране на тези директиви (решение от 13 януари 2021 г., Комисия/Словения (ПФИ II), C‑628/18, EU:C:2021:1, т. 79 и цитираната съдебна практика).

С решение на Съда на ЕС от 8 май 2025 г. по дело C‑186/23 Европейска комисия срещу България с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 и член 260, параграф 3 ДФЕС на 28 март 2023 г., постанови:

1) Като до изтичането на определения в мотивираното становище на Европейската комисия от 19 май 2022 г. срок не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО, и съответно като не е съобщила на Комисията тези разпоредби, Република България не е изпълнила задълженията си по член 29 от тази директива.

2) Осъжда Република България да заплати на Европейската комисия еднократна сума в размер на 1 000 000 евро.

Съдът отново приема, че ковид не е непреодолима сила, нито се зачита фактор като неработещо Народно събрание.

Интересно е как Съдът оценява значението на много късно издадените Насоки на ЕК, предвидени в директивата: “относно факта, че насоките на Комисията във връзка с член 17 от Директива 2019/790 са публикувани едва на 4 юни 2021 г., следва да се констатира, от една страна, че прилагането на член 17 от тази директива не е спряно до приемането на тези насоки и от друга страна, че посочените насоки не са изменили самия текст на тази разпоредба, така че няма как да са засегнали транспонирането на същия член 17 в националното право.”

Да е принципно ясно, че ЕК има право да бави издаването на Насоки, но държавите нямат право на съответно забавяне на транспонирането.

Съдът позволи освобождаване на финансирането на RFE/RL за април

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

RFE/RL разпространи съобщение, че апелативен съд е отменил прекратяването на финансирането за Радио Свободна Европа / Радио Свобода (RFE / RL).

RFE/RL съди USAGM (агенцията, през която минават федералните средства) с цел освобождаване на замразени бюджетни средства за втората половина на текущата фискална година, от април до септември.
На 29 април окръжният съдия на САЩ Ройс Ламбърт разпореди да се извърши плащането за април – около 12 милиона долара.
На 7 май тричленният апелативен съдебен състав издаде решение (2-1) да не се плаща. Часове по-късно целият 11-членен съд отговори на спешната петиция от RFE/RL и спря решението на тричленния състав. Решението, (7 на 4 гласа) с четиримата назначени от републиканците съдии в съда, които са против, означава, че USAGM трябва да плати на RFE/RL.
USAGM може да го обжалва пред Върховния съд на САЩ.

RFE / RL е частна, независима международна новинарска организация, чиито програми на множество платформи достигат седмична аудитория от близо 50 милиона души в 23 страни.
Тя води дело срещу USAGM от 14 март, когато Тръмп подписа изпълнителен акт, призоваващ за намаляване на финансирането в “максимална степен, съвместима с приложимото право”.
Лишена от финансиране, RFE / RL продължава да излъчва и публикува, но предприема драстични мерки за намаляване на разходите.

Изложбата „Картите на София“

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

На 7-ми май беше открита изложба „Картите на София“, която включва визуализации на различни аспекти от града. В нея участват Данни за добро, Софияплан, института GATE, ГИС-София и други. Поканиха ме да участвам с няколко мои проекта, които ще опиша по-подробно тук. Може да видите всички на Моста на влюбените зад НДК до 20-ти май. Изложбата е част от календара със събития на Нощта на музеите 2025.

Картите в изложбата са представени на 60 пана, някои от които показват рисунки на ученици в рамките на конкурс със същата тема. Данните и линкове към всички визуализации ще намерите на страницата на събитието. На самите пана има QR кодове към съответните им страници. От тези, които предложих единствено не беше включено в паната 3D визуализацията на възможното застрояване над 50 метра, но е достъпна на страницата на общината и вероятно ще намери място в бъдещи изложби.

Реших да включа четири от моите проекти. Първият е визуализация на максималната височина позволена от ОУП. Това е карта, която направих за община София в картата им показваща обсъждани и приети ПУП-ове. Трябва да изберете бутона за 3D визуализацията. Има филтър за различни зони като част от града. Забелязава се, че по бул. Тодор Александров на теория няма ограничение колко високо може да се строи. Ограничение има единствено от колко голям парцел може да се окрупни, който заедно с необосновано големия кинт 3.5 и вратичките в закона умножаващи интензивността на застрояване.

Втората карта е проекта ми за визуализация на сигналите в call.sofia. Там се зареждат всеки ден нови сигнали и новини по старите. Има статистика по райони, квартали, статус и категории. Повече за проекта ще намерите в статията ми от 2022-ра.

Друг проект, е визуализация на разрешителните за фойерверки в София. За проблемът съм писал няколко пъти, но самата карта не съм я последял до сега. Тази вдясно показва къде следва да се отказват разрешения от районните кметове и полицията, ако се спазва буквата на закона и наредбата на общината. Последната беше оспорвана и потвърдена от съда. На картата натискайки на всяко от разрешенията ще видите какви са нарушенията в издаването му. Ще забележите, че доста от разрешенията не е трябвало да бъдат издавани.

Особено няколко в район Изгрев бях оспорил, включително, защото едно беше издадено за двор на училище. После беше преиздадено непосредствено пред прозорците на жилищен блок. Наложи се да отбележа и този проблем. Друго в същия район беше подписано и публикувано със задна дата в нарушение на наредбата и то 24 часа след самото гърмене. Дори да беше вярна датата на подписа, пак е в нарушение, защото не са спазили срока. Отново преди три години писах за тези проблеми.

Третата карта беше вариация на визуализацията ми за шахтите на София. Показал съм тези за вода, отпадни води и топлофикация. Интересното в случая е покритието на тази подземна инфраструктура, особено канализацията.

Картата, която за съжаление не беше сред тези намерили място в изложбата, беше на възможното застрояване в града. Както споменах, достъпна е на сайта на общината заедно с другите. Обявих пилотната версия на картата в края на 2023-та и в сегашния ѝ вид миналото лято. Има доста критика към нея и какви въпроси кара хората да задават на общината и строителите. Отговорих на повечето подробно. Имаше още критика от чиновници в НАГ, инвеститори и архитекти в съсловни организации от … друго естество, които ще събера и отговоря по-нататък. Самото пано, както трябваше да изглежда, виждате отдолу, а тук може да го отворите в пълна резолюция. Споделям го единствено, защото може да е интересно на някои.

Повече за тези проекти и данните в тях ще научите и от участието ми в Ratio от януари 2025. Там разглеждам именно тези данни и други като спирането на тока.

The post Изложбата „Картите на София“ first appeared on Блогът на Юруков.

Wikimedia u UK Online Safety Act

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 8 май 2025 г. Фондация Уикимедия обяви, че оспорва законосъобразността на разпоредби от Закона за онлайн безопасност на Обединеното кралство (UK Online Safety Act, OSA), който определя какви задължения има един уебсайт съгласно закона.

Публикация в блога на фондацията предоставя преглед на позицията й, какво означава това за уикимедианците по света и какво може да се случи по-нататък. В публикацията се подчертава, че Фондацията и уикимедианското движение са дълбоко ангажирани с напредъка на онлайн безопасността. Това е от съществено значение за нашата мисия. Свят, в който всеки, навсякъде, може да сподели създаването на свободно знание, е възможен само ако всеки, навсякъде, може да допринесе без страх за своята безопасност. Нашият ангажимент за онлайн безопасност е отразен в нашите доклади за прозрачност, политиката за поверителност и Универсалния кодекс за поведение, наред с други мерки. И все пак в рамките на OSA способността на нашите потребители да участват безопасно и свободно в модела на Wikimedia е изложен на риск.

Уикимедия поддържа тезата си, че не всички изисквания по въпросния акт следва да се отнасят до проектите на Уикимедия и дава примери – като изискването хората, които участват в създаването и разпространението на свободни, проверими знания да разкриват задължително самоличността си. Оспорва се категоризацията на задължените лица и се аргументира защо Уикипедия не работи като други сайтове от първа категория – в която сега попада според закона.

Заплахи и тормоз срещу федерални съдии и семействата им

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Специален доклад на Ройтерс. За юристите, главно съдии, ангажирани с дела срещу администрацията на Тръмп. Оказва се, че те самите и семействата им са преследвани и заплашвани.

В доклада се акцентира върху ролята на Мъск, включително като собственик на онлайн платформата Х. Посочва се например, че Мъск критикува съдия Джон Бейтс ден след като съдията нарежда на администрацията да възстанови уебсайтовете за обществено здраве, които са свалени по нареждане на Мъск. В X Мъск разпространява снимки на Бейтс и съпругата му, като твърди, че е получила държавна помощ, и обвинява съдията в конфликт на интереси. Всъщност нейната благотворителна организация, която е подпомагала етиопски сираци, никога не е получавала американски правителствени средства, сочат федерални данни. Коментарите към публикацията на Мъск призовават за сурови наказания, а съдията получава гневни и заплашителни обаждания.

Събрани са данни за ескалацията на натиска срещу съда и семействата на съдиите, които са се произнасяли срещу Тръмп и администрацията му. Ройтерс идентифицира най-малко дузина съдии, на които – след като са се произнесли срещу администрацията на Тръмп – е доставена пица в домовете им от анонимни податели – мафиотска тактика за сплашване, целяща да предаде, че е известен адресът на мишената.

Някой ще бъде убит, казва федерален съдия, нататък отива работата.

1400 за година

от Ясен Праматаров

лиценз CC BY

Подаванията ми към github сигурно ще станат 1400 за една година. От 22 май миналата година, когато реших да правя система за следене и преглед на логовете на Jitsi. Казах си – поне по едно на ден, когато мога – и повече. Всъщност са към мой gitea, който обаче има огледала в github, codeberg и gitlab. Не че има смисъл, поне засега – така и така съм само аз.

Повечето промени от около половин година са не в Jilo, а в TotalMeet, което застояваше отдавна. Идеята е за платформа за споделена работа, проекти и видео срещи. Странна работа – колкото повече неща правя, толкова по-далечно ми изглежда пускането на сайта и проекта наживо.

И друго е неприятно – все повече ми харесва да ровя в кода и да си правя тия неща и все повече усещам как клиентите от другата ми, плащаща-храната-на-масата работа не са винаги ок. Даже леко се притеснявам. Зарязал съм търсенето на нови клиенти, затова е. Винаги трябват нови клиенти за консултант. Преди пишех писма, говорех с хора, убеждавах, правех презентации и начални безплатни консултации, какво ли не. Напоследък това ми е трудно, досадно и затова на практика неефективно и просто май го избягвам. Като нещо не ти е ок, не стават нещата.

От друга страна знам, че не съм програмист – защо се залъгвам на стари години да дебъгвам класове и модули, вместо да си гледам работата, да говоря с клиенти и да дебъгвам сървъри, в което знам, че съм добър? Ако ще е криза на средната възраст, не може ли да е с ферарита и яхти, като нормалните хора от филмите…

Ама не се оплаквам де, просто си говоря. Не, всъщност се хваля – 1400 git commits си е бая! Не че вярвам в онова с количеството и качеството де, ама… Честит петък!

Как се пише: извървени или извървяни?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише завладени. За смисъла на извървените пътища разказват картините на Владимир Пенев в неговата изложба. Правописът на думата се подчинява на правилото за променливото я (ятовия преглас). Променливо е онова я, което при определени фонетични условия преминава в е. Пише се я, когато са изпълнени едновременно три условия: 1) я се […]

БиБиСи призна за нарушение на журналистически стандарти при интервюто на принц Хари

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Би Би Си призна за нарушение на “обичайните си високи редакционни стандарти” в отразяването на интервюто на принц Хари по отношение на неговите мерки за сигурност.

Херцогът на Съсекс, интервюиран от BBC News в петък след неуспех пред Апелативния съд относно сигурността му в Обединеното кралство, характеризира поражението като преднамерен ход на властта. Това описание, излъчено по програмата Today на BBC Radio 4, впоследствие беше повторено. Би Би Си сега признава, че интервюто не отговаря на журналистическите стандарти: “Този случай в крайна сметка е отговорност на вътрешното министерство и ние трябваше да отразим тяхното изявление. Корпорацията също така заявява, че програмата ” е трябвало да даде мнението на Бъкингамския дворец” и “това е пропуск в обичайните ни високи редакционни стандарти”.

Впоследствие говорител на Бъкингамския дворец заявява: “Всички тези въпроси са били разглеждани многократно и щателно от съдилищата, като едно и също заключение е било достигнато по всеки повод”.

Министерството на вътрешните работи заявява: “Радваме се, че съдът е намерил в полза на позицията на правителството в този случай. Защитната система за сигурност на британското правителство е строга и пропорционална.”