През 1960 германски фотограф (Thomas Hoepker) прави снимка на своя позната – (Charlotte Dabney) . Барбара Крюгер използва снимката за създаване на произведение
“It’s a small world but not if you have to clean it.”
Фотографът съди Крюгер за нарушаване на авторски права, а жената от снимката съди Крюгер за навлизане в личната сфера (използване на снимка без съгласие на лицето).
Съдът в Ню Йорк предоставя на произведението защитата на Първата поправка като приема, че изкуството има „трансформиращ“ ефект. Защитено слово.
По отношение на личната неприкосновеност (right of publicity) решението отново е в полза на Крюгер.
Но съобщението в това произведение е толкова актуално.
Днес беше оповестено, че Европейската комисия е приела насоки, които ще помагат на държавите членки в прилагането на ревизираната Директива за аудио-визуалните медийни услуги.
Според съобщението, тези насоки предлагат практическо средство, чрез което да се гарантира насърчаването на европейските произведения в медийното съдържание, като по този начин се подкрепя културното многообразие и се предоставя по-богат избор за европейските потребители. Те ще спомогнат и за по-добрата защита на потребителите на платформи за видео по заявка и за споделяне на видеоклипове, и особено на непълнолетните лица, срещу вредно съдържание и изказвания, подбуждащи омраза.
Държавите от ЕС трябва да транспонират ревизираната Директива за аудио-визуалните медийни услуги в националното си законодателство до 19 септември 2020 г.
Въпреки че нямат задължителен характер, насоките следва да допринесат за нейното хармонизирано въвеждане и прилагане. Те представят вижданията на Комисията за това как да се използват конкретните понятия, за да се осигури съгласуваното прилагане на медийните правила във всички държави от ЕС.
За хармонизираното въвеждане – казва ЕК – и ги издава два месеца преди изтичането на срока.
Европейската комисия публикува European Skills Agenda, Европейска програма за придобиване на умения за устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и устойчивост. Програмата съдържа амбициозни количествени цели за повишаване на квалификацията (подобряване на съществуващите умения) и преквалифициране (обучение на нови умения), които трябва да бъдат постигнати в следващите 5 години.
Посочените 12 полета на дейност трябва да гарантират, че правото на обучение и образование през целия живот ще стане реалност в цяла Европа.
Изрично са предвидени умения, необходими за цифровия преход в най-широк смисъл.
Г-н Вежди Рашидов ръководи законодателния процес в областта на културата и медиите. Досегашните изказвания на Рашидов многократно са ставали предмет на обществено обсъждане, но в последните дни има нов принос.
След произнасянето по делото EVN от името на Рашидов излезе публикация в Труд, към която няма да сложа връзка:
За чистотата на духа и търговията с медийни услуги.
Токсичната роля в обществото на „Икономедия“. Няколко дни сме свидетели на поредния вой на група хрантутници на българските организации на Сорос в „защита“ на свободното слово. […] Дълбоко се надявах, че българското правосъдие има достойнството да върне отново надеждата на хората за справедливост.
Тоиз опус следва поредица от предходни изказвания по различни теми:
По БНТ за “прекаляването със свободата на словото”
Айде стига с тая свобода на словото вече, вие луди ли сте, полудявате ли с тая свобода? Кое не му е свободно? Ами те всички хора ме плюят като каруцари, всеки има свобода на словото. И какво по-свободно от това? Абе хора, прекаляваме с тази свобода на словото и тя ще ни донесе други лоши дивиденти.
В парламента – как се решават кадрови въпроси в обществените медии
Защо Великова я върнахме, ами върна я премиерът Борисов. Кой я върна? Да не би вие или някой друг?
По БНТ – за генералните директори на БНТ и БНР:
Парламентът, смятам, че би било добре парламентът да ги избира.
За “грантаджиите, които влияят на обществените медии”
Вижте, има още една малка опасност, която пропуснахме, защото господин [Йордан] Цонев има сериозни опасения в едно отношение, когато вече минават границите на свободата други хора и влизат в територията не само на бизнеса, както господин Биков каза, но и на влияние върху политики. Аз бих отишъл малко по-нататък. Опасенията ми – обществените медии са може би най-толерантни в позициите си в обществото, плурализъм на мнения, разбира се, но, бих казал, не докрай. Tочно онези медии, за които господин Цонев споменава, бавно навлизат с купуване на души и на съвести. Не бих искал тук да кажа поименно – дори предавания, грантаджиите, които често наричаме така, те също външно влияят през обществените медии върху съзнанието на нашето общество.
За Пеевски
Траекторията на убежденията на Рашидов за Пеевски вече многократно е описвана. Рашидов е “изкарвал Пеевскинай-черния ангел”, когато ГЕРБ беше в сложни отношения с ДПС. Вече не е така. Рашидов се автореферира, за да се отрече – ако това е възможно:
Чест прави на господин Пеевски. Изкарваха го най-черния ангел, а се оказа най-големият дарител.
Прочетох проф. Николчина да казва – и не му влизайте в дискурса. Права е, не му влизайте в дискурса. Но имайте предвид какъв му е дискурсът – като дойде ред да вземате решения.
Правилно е да се пише болонка, мн.ч. болонки. Думата произлиза от името на италианския град Болоня. Всичко започна, когато казах, че искам да имам куче, и майка ми купи една болонка. Болонките са интелигентни кучета и често могат да предугадят вашите желания.
Правилно е да се пише разделно – гел лак, или слято – геллак. Когато първата съставка на сложно съществително име пояснява втората, двете (или само първата) имат чужд произход и се употребяват като самостоятелни думи, съществителното се пише или разделно, или слято. За да си направите хубав маникюр с гел лак/геллак в домашни условия, са необходими търпение, […]
Европейският съвет за защита на данните (EDPB) ще създаде работна група за проучване на практиките за обработка и поверителност на TikTok.
Този ход идва в отговор на искане на депутата от Европейския парламент Мориц Кьорнер от Германия. Кьорнер попита Европейската комисия дали се вземат мерки по отношение на TikTok, след като се появиха съобщения , че Съединените щати са започнали преглед по повод китайската компания, притежаваща TikTok. Дали TikTok представлява риск за сигурността за ЕС или неговите държави-членки?
Преди два месеца холандската агенция за защита на данните обяви, че е започнала разследване на TikTok заради опасения за поверителност на личните данни на децата; подобно проучване вече е в ход в Обединеното кралство от юли 2019 г..Musical.ly, които бяха придобити от TikTok, се съгласиха да заплатят глоба на Федералната комисия по търговия на САЩ, за да уредят твърденията , че компанията незаконно е събирала лична информация от деца.
Междувременно в САЩ потребител на Reddit, bangorlol, публикува каталог на информацията, която TikTok взема от потребителите и изпраща обратно в Китай. TikTok използва почти всички възможности за събиране на данни, достъпни за разработчиците на мобилни приложения. Информацията, събрана от TikTok и изпращана в Китай, включва:
Хардуер на телефона (тип процесор, идентификационни номера на хардуер, размери на екрана, dpi, използване на паметта, дисково пространство и т.н.);
Други приложения, които сте инсталирали (дори изтрити);
Всичко, свързано с мрежата (ip, локален ip, маршрутизатор mac, вашият mac, име на точка за достъп до wifi);
активиран GPS pinging, приблизително веднъж на всеки 30 секунди – това е активирано по подразбиране;
TikTok копира данните от буферната памет. Чувствителните данни не трябва да се копират в буферната памет, тъй като други приложения имат достъп до тях.
Днешният пътепис ще ни отведе до любимите райони на армейската младост на редакцията – язовир Жребчево и околните, да не ги изброяват градове, села и паланки Наш водач ще бъде Анжело и ще ни покаже потопената в язовира църква, както и келтскаат крепост Асара. Приятно четене:
Потопената църква в Жребчево и крепостта Асара II
В средата на 20-ти век хиляди са принудени да опразнят къщите си и да се изнесат далеч от дома. Изселването на цели райони е с цел изграждане на язовири с ВЕЦ-ове, които да дадат мощен тласък на плановата социкономика. Така се е случило при изграждането на язовир Копринка (Георги Димитров), при Чаталка (недостроен и до днес), както и на много други места. Това е съдбата и на
село Запалня,
чийто останки лежат на дъното на яз. Жребчево. През 15 в. селото вече съществува, споменато е в турски документ от 1472 г. При неочаквано прииждане на р. Тунджа било пометено от водата, а голяма част от жителите му загинали. Оцелелите след потопа основали ново село и го нарекли Азаплу/Азаблу (в превод от турски – мъка, страдание), а в последствие названието се побългарило в Запалня.
Язовирът е строен през 1959 – 1966 г. Краят на селото е през 1962 г., а пълненето чашата на язовира и окончателното заливане на Запалня, Жребчево и Долно Паничарево става през 1965 г. От мъртвото село са оцелели изоставените гробища (42.6354879, 25.8866441),
горе на хълма, с полегнали каменни кръстове, църквата и тук-таме основи на къщи.
С лице към язовира е издигната паметна плоча, но вместо кръст върху нея е изобразена петолъчка, а надписът гласи: „Село Запалня, заселено XV в., изселено 1962 г.“
Всяка година, в началото на септември, запалци се събират тук на родова среща, за да споделят спомена и носталгията си. Тази година срещата е била на 8. септември.
Църквата, носила името на българския светец Иван Рилски, закрилник на българските лечители, е издигната през 1891-95 г. на мястото на стар християнски храм от 5-6 в. Храмът е изграден на хълм, който е бил на високо над селото. Затова е успял да остане над водата. Или поне частично. В месеците на пълноводие – пролетта, при топене на снеговете – църквата остава на 2/3 от височината си потопена. Когато нивото на яз. Жребчево спадне, църквата излиза на сушата и тогава може да се влезе в нея.
Последните години нивото на язовира е критично ниско. От него се изпуска повече вода, отколкото идва по Тунджа, за да бъдат захранвани частните ВЕЦ-ове след него. Риболовците алармират, че традиционните мръстилища на рибата са на сухо и тя не може да се размножава, но това не е някакъв грантов добитък, затова разните добре платени НПО-та и щатни еколози не им обръщат внимание. Това, от друга страна, позволява
целогодишен достъп до „Потопената църква“.
Потопената църква в Жребчево
Църквата се намира близо до град Твърдица, в района около язовира, в който са и новите постройки на жители на бившето село. Подходът към храма е от подбалканския път, като отделянето е под Твърдица. Ориентир са двете бензиностанции на Лукойл и Неси ойл (42.6557188, 25.8942081), като пътят води на юг, към язовира.
Тече дарителска кампания за неотложни мерки по укрепването на църквата.
Потопената църква
адрес: BG-8890 Твърдица
GPS:42.634736, 25.885278
Оризари / Orizari, Сливен / Sliven, 8893, BG
След като разгледахме Потопената църква и се пошляхме по брега сред обраслите с миди основи на къщи, се отправихме към Николаево.
На хълмовете, намиращи се северозападно от града има
древни останки – насипи от ломен камък
на глинена спойка, които очертават древна крепост с правоъгълна форма, с размери 280 х 150 м и площ около 42 да. От изоставянето на древния град, в продължение на повече от 2000 години върху по-голямата част от този терен не е имало никаква човешка дейност, с изключение на няколко лозя в най-ниската южна част. Останките са съхранени напълно, под тънък пласт горска пръст, обрасли с ниски дървета и храсти. На местата на най-големите сгради каменните насипи се виждат над земната повърхност. При работа по останките от древнотракийския град-крепост „Берое“ (Стара Загора) многократно са се разглеждали точно такива насипи и валове от ломен камък без хоросан, характерни за тракийското крепостно строителство преди римското нашествие. В периода 5 – 4 в.пр.Хр. укрепеното селище, изградено върху двата западни хълма прераства в тракийски град- крепост. Може да се предположи, че тук се е намирала
келтската столица Тилè
Тракийският топоним Тилè (Τυλίς) е точно и цялостно тракийско съответствие на гръцкото наречие „τυλιχτός”- „увит, обвит”, в смисъл на „защитен, опакован”, в чиято основа стои глаголът „τυλίσσομαι”- увивам се. Селището е заобиколено от юг от река Тунджа, от запад – от блатото в местността Азмака и от север и изток – от реките Хаинбоазка/Радова/ и Лазова, чиито разливи правят невъзможен достъпа до него. Крепостта се издига откъм единствената възможна посока за достъп до селището, от северозапад..
Около 277 г. пр.Хр. келтите, придвижвайки се последователно по течението на р. Тунджа на изток, завладяват Тилè. Те превръщат крепостта и селището в своя столица, тъй като то се намира на стратегически кръстопът – пътят от Месембрия и Анхиало за Сердика минава под южните крепостни стени; от Бяло море по реките Марица и Тунджа през Хемус за Мизия и река Дунав минава от източната ѝ страна, а пътят от Филипополис и Берое през Средна гора минава на запад от укрепеното селище. Градът се намира в центъра на завладяната от келтите територия в долината на река Тунджа. В чуждо социалноикономическо, етническо, политическо и военно обкръжение келтската маса трябва да запази своята компактност, за да оцелее. Това води до засилване на централизацията и издигане ранга на върховния вожд до цар. От укрепеното селище до гр. Николаево, еднакво отдалечено от всички краища на територията, заета от келтите, царят може да управлява ефективно ресурсите си. До това селище река Тунджа е плавателна през 3 в. пр.Хр. през цялата година. Това се дължи на вливането на големи реки в Тунджа при гр. Николаево, като реките Радово, Лазова и Улишница, каквито липсват по горното течение до Севтополис. Коритата на тези реки са пет, шест пъти по-широки от днешния профил на течението им. Това може да бъде обяснено с пълноводието им в миналото. Келтските царе отчитат икономическите реалности, за да гарантират съществуването си в Тракия. Последният келтски цар Кавар дава привилегии на търговците в своите владения, сече монети с различна стойност и се опитва да създаде икономическа база на властта си в Тракия, за което е необходим евтин и удобен воден път до столицата му.
В условията на келтско владичество новото селище не е укрепвано със стени. Запазена е част от права улица, широка 5 m, с каменна настилка и тротоари по 1,5 m. Основите на сградите, които се подават над земята, са изградени от камък и хоросан.
Траките през целия период на келтската хегемония по долината на река Тунджа не прекратяват съпротивата си. От средата на 3 в. пр.Хр. те започват постепенно да изтласкват келтите от завладените селища. През 214 – 213 г. пр.Хр. те превземат последната крепост на келтското господство в Тракия, столицата на цар Кавар – древния тракийски град Тилè. Древното селище никога вече не възвръща славата си и постепенно запада.
Келтска столица Тилè
адрес: BG-6190 Николаево
GPS: 42.639167, 25.784167
На върха Дебелец, където е древното тракийско светилище, от ранножелязната епоха до началото на 6 в. сл.Хр. няма селище. Траките не изграждат селища в непосредствена близост до светилищата си. Келтите през периода на владичеството си в Тилè също не използват най-високия източен хълм, освен за наблюдателен пост. Техните светилища, за разлика от тракийските са на равни места, защитени с ров и насип, с ритуални ями, колове и постройки в ограденото пространство. Поради това, по време на сондажните разкопки през 1985г. на Дебелец не са открити останки от селище в този период.
На хълма Асара/Дебелец, се издига отдавна забравена крепост
Според историците тя е ранновизантийска, построена през 5-6 в. като част от старопланинската крепостна система за охрана на стратегическия проход Хаинбоаз (hain boğaz – коварния пролом). От нея се разкрива невероятна гледка във всички посоки. Някои я наричат „Асара II“ по името на хълма , а и за да се различава от източнородопските крепости със същото име (напр. тази при Звездел или онази при Рабово, всяка от които претендира, че е „по-по-най“). Всъщност всички тези „Асари“ са най-вероятно изкривени Хисар (тур. hisar, от араб. حصار , ḥiṣār – крепост).
Под хълма Асара се е намирала и
легендарната „Царска дупка“
– сега затрупан вход на пещера. Според легендите, в миналото пещерата е била таен изход от крепостта и през нея се е стигало до близката река Радова. При всеки древен град, както и при Тилè, има (поне) една легенда. Когато траките проникват в града, цар Кавар със златното си съкровище търси спасение в пещерата на върха Дебелец. Но всички изходи са завардени и той остава навеки под земята. Легендата гласи, че който освободи духа му, ще получи златното съкровище като награда. И тъй като във всяка легенда има истина, да се запитаме
защо пещерата се нарича „Царската дупка”?
Никъде в историческите извори и в народните предания и спомени няма дори намек друг цар да е посещавал тази пещера. Независимо дали цар Кавар остава в пещерата или не, думата „цар”, както и епитетът „царска” в названието на тази пещера, произлиза от общия индоевропейски корен „ŝūra”- „герой, воин, победител” през тракийската му форма „Σ(ο)υρα(ς)”, която е теоним, съответстващ на Тракийският конник и същевременно топоним на хълма, светилището и пещерата.
Названието „Царската дупка” на пещерата на върха на хълма Дебелец е отзвук, достигнал до нас през вековете, от особеното култово значение в древността на светилището на Тракийския конник на същия хълм.
При изкопни работи за водопровод е открит ров и защитен зид със същия градеж, като този на крепостните стени. Това показва, че през късната античност селището не е върху двата хълма на запад от „Асара” (Тилè), а долу в равнината край река Радова. На източния склон на хълма са били разкрити и основите на църква с много красив глинен кръст. За съжаление, първи до нея се добират иманяри.
Крепостта с дължина 128 м, ширина 62 м и площ от 8 да заема билото на хълма. Проучена е от археолога Стефан Лисицов през 1985 г. Тя е обградена отвсякъде със стръмни скали и е достъпна само през седловината и полегатия склон от запад и северозапад, откъм другите два по-ниски хълма. Чрез сондажни разкопки са проучени защитните съоръжения: окоп, вал, протейхизма (предна или допълнителна стена), междинен и главен зид. Единствената друга крепост в България с три реда крепостни стени е „Царевец“.
Стените са строени чрез градеж „opus implectum“. Според архитектурния речник това е зидария с две лица, изградена с обработени или необработени камъни (или тухли), между които се изливал пълнеж от дребни камъни, смесени с хоросан. Тук са използвани лицеви варовикови и пясъчни блокчета и керамични елементи в хоросановата спойка. Крепостната стена е запазена отчасти с височина 1 м. Най-външният пояс е с кръгли кули, а най-вътрешния е най-дебел – около 2 м. Това много добре личи в северозападния ъгъл на крепостта, където външните стени завиват плавно, докато вътрешната – под прав ъгъл. Успоредно на крепостния зид е имало и ров, който е обхващал изцяло крепостта.
При извършваните археологически разкопки в региона са открити следи от каменни сгради, средновековни оръжия, съдове, украшения и керамични елементи от различни епохи – от 12 – 9 в. пр.Хр. (халщадска керамика от ранножелязната епоха) до 13 – 14 в.
Нашата цел бе да издирим и посетим именно
Крепостта Асара II
Както често напоследък ни се случва, уцелихме най-дългия маршрут (червената линия на снимката по-долу).
Оставихме колата под моста на Подбалканския път и
поехме по черен път край река Радова,
от източната страна на хълма. Само след 100 – 200 м GPS-ът с нотка на самодоволство съобщи, че сме пристигнали. Да, но вероятните останки на крепостта се виждаха на повече от 50 м над нас. Продължихме на северозапад покрай хълма с надеждата да намерим пътека в шубраците, която води нагоре. Това се случи чак след километър, когато от голям бор започваше път, водещ на юг. По едно време се появи отклонение вляво, насочено на изток. Надявахме се, че това е вярната посока и не сгрешихме. Скоро стигнахме до южната крепостна стена и основите на кръгла кула.
Цялата територия на крепостта е обрасла с бодливи храсталаци и саморасли дървета, не личи скоро да е извършвано каквото и да е облагородяване или консервация. Най-активни са били вандалите, които не са се посвенили да донесат спрейове и да оставят „артистичните“ си подписи по останките.
Всъщност вече е прекалено банално да разсъждаваме, ако не бяхме българи, а някакви (произволно) други, какво бихме направили с тези природни и културно-исторически дадености… Всяко мнение за отговорността на държавата и отделния гражданин, споделено по форумите, се оценява като „мрънкане“ от електората, пречещо му да се наслаждава на шекерено-лепкавия „живот“, клокочещ от телевизора.
На връщане решихме да пробваме друг път – след като стигнахме споменатото вече Т-образно кръстовище на черните пътища, вместо на север, откъдето дойдохме, продължихме на юг. Следвайки главния път, стигнахме до вододайната зона на Николаево. Явно този път е, за да могат машините на ВиК за поддръжката на каптажа да стигат до него. Оттук по пътечка между боровете, надолу и наляво, отново стигнахме до колата.
По-късно открихме, че до крепостта може да се стигне от запад, от стария път Николаево – Лагера, Гурково. Има слухове, че дори съществува указателна табелка.
Австралийският орган за комуникации и медии (Australian Communications and Media Authority, ACMA) иска цифровите платформи да работят заедно върху разработването на единен общ кодекс за поведение за борба с дезинформацията.
ACMA насърчава платформите да обмислят единен кодекс, който осигурява подходящи защити и средства за защита на австралийските потребители на цифрови платформи. Той очаква, че този кодекс ще бъде ориентиран към потребителите, лесно достъпен за обществеността и подходящ за целите на обществото , се казва в съобщение на регулатора.
Очаква се кодексът да обхване съображенията на платформите за това кои са качествените източници на новини и информация и как това се съобщава на потребителите.
Това е процес с доброволен характер, но ACMA силно би насърчил всички цифрови платформи с присъствие в Австралия, независимо от техния размер, да подпишат кодекса за цялата индустрия, за да демонстрират своята ангажираност за справяне с дезинформацията.
Препоръчва се “базиран на резултати кодекс” – който ще изисква “стабилно” отчитане на резултатите от присъединилите си платформи.
Кодексът трябва да включва “надежден, ефективен и достъпен режим за обработка на жалби”, за да се даде на потребителите на цифрови платформи свободен достъп до алтернативен процес на разрешаване на спорове.
Да бъде създаден представителен орган, който да контролира администрирането на кодекса.
Кодексът да съдържа механизми за намаляване на въздействието на потенциално вредна дезинформация, като се стреми да защити потребителите.
Кодексът да предвиди овластяване на потребителите да идентифицират качествотото на новини и информация.
Кодексът да засили прозрачността и отговорността за мерките за борба с дезинформацията.
Кодексът да предвиди ясното етикетиране на рекламите и спонсорираното съдържание или различен тип форматиране за ясно различаване на рекламите от новинарски статии и друга информация.
Според ACMA платформите могат да използват алгоритми за откриване на дезинформация, да използват независими услуги за проверка на фактите, да предвидят мониторинг, осъществяван от хора, а също маркиране или премахване на нарушения, свързани със стандартите за съдържание, да предоставят известия за потребители, споделящи съдържание, нарушаващо стандартите, и да премахват акаунти.
Във всички платформи трябва да има възможности потребителите да сигнализират за неправилна или вредна дезинформация.
“Платформите не трябва да бъдат арбитри на истината за онлайн информация. Но те имат отговорността да се справят с дезинформацията, разпространявана чрез тях, и да помагат на хората да вземат надеждни решения относно достоверността на новини и информация”, казват от ACMA.
Работата на регулатора е да наблюдава процеса на разработване на кодекса и да следи за адекватността на прилаганите мерки от страна на платформите.
Съветът за електронни медии принципно трябва да извърши същото. По-общо погледнато (публикациите за Австралия са за съвместно регулиране конкретно за противодействие на дезинформацията) кодексите, които ще действат в държавите от ЕС, трябва да изпълняват четири условия според ревизията на медийната директива с Директива (ЕС) 1808/2018 (макар те да не са специално формулирани за противодействие на дезинформацията) – тези кодекси:
са такива, че са широко приети от основните заинтересовани страни в съответните държави членки;
включват ясно и недвусмислено поставени цели;
предвиждат редовно, прозрачно и независимо наблюдение и оценка на постигането на поставените цели; и
предвиждат средства за ефективното им спазване, включително ефективни и пропорционални санкции.
Стана известно съобщение на ЕК COM(2020) 264 final “Защитата на данните като опора на овластяването на гражданите и подходът на ЕС към цифровия преход: две години прилагане на Общия регламент за защита на данните (GDPR)”.
Комисията ще наблюдава изпълнението с оглед предстоящия доклад за оценка през 2024 г. , евентуално за оценка и допълване на правната рамка . Държавите-членки следва да завършат привеждането в съответствие на своите секторни закони с GDPR и да съдействат за свободното движение на данни в рамките на ЕС.
Наш водач ще бъде Анжело и ще ни покаже потопената в язовира църква, както и келтскаат крепост Асара. Приятно четене:
