През 2010 г. издателство се оплаква в полицията, че книга е публикувана онлайн в нарушение на авторското право – за което се твърди, че е престъпление по член 172а от Наказателния кодекс. След заявление на полицията е издадена заповед за обиск и претърсването на помещенията, където се съхранява сървърът на жалбоподателя. Служителите изземат сървъра.
Жалбоподателят подава в Софийската районна прокуратура искане за връщане на сървъра – и така се стига до Страсбург Събитията са от 2010 г.
Протокол 1, чл.1
Сървърът частично е хоствал уебсайт, заподозрян в нарушение на авторски права, липсват подробности в тази посока. След изземването сървърът е задържан за повече от седем месеца. “Горните съображения – фактът, че сървърът на жалбоподателя никога не е проверяван за целите на наказателното разследване, което не е насочено срещу жалбоподателя, а срещу трети лица, възможността за копиране на необходимата информация, значението на сървъра за професионалната дейност на жалбоподателя, както и частичното бездействие на районната прокуратура в София – означават, че задържането на сървъра на жалбоподателя между 21 юни 2010 г. и 8 февруари 2011 г. е било непропорционално. Така националните органи не постигат необходимия справедлив баланс между легитимната цел, преследвана по делото, и правата на жалбоподателя” (50) – нарушение на член 1 от Протокол № 1.
Член 10 от Конвенцията
Има ли намеса в свободата на изразяване?
52. Съдът прие, че „[i] с оглед на неговата достъпност и способността му да съхранява и комуникира огромно количество информация, Интернет играе важна роля за подобряване на достъпа на обществеността до новини и улесняване на разпространението на информация като цяло. ”(Вж. Times Newspapers Ltd срещу Обединеното кралство (№ 1 и 2), № 3002/03 и 23676/03, § 27, ЕСПЧ 2009, и Ahmet Yıldırım срещу Турция, № 3111/10, § 48 , ЕСПЧ 2012).
53. Съдът прие, че член 10 гарантира свободата на изразяване на „всеки“. […] Освен това се прилага не само за съдържанието на информация, но и за средствата за разпространение, тъй като всяко ограничение, наложено върху средствата, препятства правото на получаване и разпространение на информация (вж. Ahmet Yıldırım, цитиран по-горе, § 50 с допълнителни позовавания).
54. Уебсайтът на жалбоподателя, посветен на японската аниме култура, представлява средство за упражняване на свободата на изразяване.
58. […] Ограничената функционалност на уебсайта на жалбоподателя […] се дължи на действията на органите на прокуратурата, които задържат за дълго време сървъра, хостващ този уебсайт. Въпреки че тези мерки не са насочени срещу спорния уебсайт, който не е обект на разследване, нито има твърдения, че е нарушил закона, мерките на властите водят до действителни ограничения.
Следователно е имало намеса от страна на публичен орган в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване
Пропорционална ли е намесата?
66. […] задържането на сървъра на жалбоподателя в наказателното производство е ненужно за целите на разследването и за определен период от време прокуратурата не полага усилия да коригира последиците от своите действия върху свободата на изразяване .
67. Горното означава, че намесата в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване, както е дефинирано по-горе, не е мярка, пропорционална на легитимните цели. Следователно тя не е „необходима в демократичното общество“, както се изисква съгласно член 10 от Конвенцията.
Нарушение на чл.10.
В делото и в решението не се обсъжда Читанка, но това са действия на полицията срещу Читанка. Бегло се споменава за легитимна цел на претърсването на помещението.
Жалбоподатели са неправителствена организация, адвокат и журналист. От името на организацията журналистът иска достъп до наказателно дело, в което се съдържа класифицирана информация. Пред национален съд журналистът заявява, че иска да създаде правен прецедент, който да признае правото на неограничен достъп до информация от обществен интерес. Според съда това не е възможно. По подобен начин не се удовлетворява искане на адвоката за достъп до наказателни дела.
Решението на ЕСПЧ
Според ЕСПЧ член 10 от ЕКПЧ „не предоставя на физическото лице право на достъп до информация, държана от публичен орган, нито задължава правителството да предоставя такава информация на физическото лице. Такова право или задължение обаче може да възникне при обстоятелства, при които достъпът до информация е от съществено значение за упражняването на правото на свобода на изразяване на индивида “.
В случая търсеният достъп от НПО и журналист до съответните материали по наказателното дело „не е от съществено значение за ефективното упражняване на правото на свобода на изразяване“.
Съдът припомня и изискването търсената информация да отговаря на тест за обществен интерес, за да има необходимост от разкриване – когато информацията е поверителна.
Няма нарушение на чл.10 ЕКПЧ.
Решението подчертава значението на връзката между достъпа до информация и свободата на изразяване – съответно възможността да се информира обществеността. Ако няма достъп – не може и да се информира, помним това от ситуацията около КТБ, когато медиите бяха лишени от достъп до каквато и да е информация.
Първо картината, така както е представена в един проект на Privacy International:
В целия свят се тестват безпрецедентни нива на наблюдение и използване на данни, както и на дезинформация. Много от тези мерки се основават на извънредни правомощия, които се използват временно само при извънредни ситуации. Други използват изключения в законите за защита на данните за споделяне на данни. Някои може да са ефективни и да се основават на съвети от епидемиолози, други няма да бъдат.
Но всички те трябва да бъдатвременни, необходими и пропорционални.
От съществено значение е да ги следите. Когато пандемията приключи, такива извънредни мерки трябва да бъдат прекратени и действието им да бъде отчетено и анализирано.
Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.
Право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 2, изречение второ
Незабавен достъп. Не се говори за съдебно решение. Свободна Европа установява, че се предвижда „последващ съдебен контрол“, както е в случаите за предотвратяване на терористични нападения. Т.е. едва след като МВР получи информацията, районните съдилища могат да преценят, че искането е било неоснователно.
Формално за подлежащите на карантиниране, фактически за всекиго – не е ясно как може да се установи кой подлежи и кой – не.
III
Нормално ли е проследяването на телефоните – за целите на защита на здравето, в обществен интерес ?
Възможно е при определени предпоставки, не е нормално. Демократичните държави използват данни, получени от мобилните устройства, за решаване на определени задачи, но задължително балансират необходимостта от противодействие на пандемията с необходимостта от максимална защита на личната сфера, при това ограниченията се въвеждат като временни. Това става по различни начини, например:
Гражданите с позитивен резултат се призовават доброволно да предоставят достъп до данните си за определен срок (14 дни) преди установяване на инфекцията, за да се проследят контактите им;
Интернет компании предоставят обобщени анонимизирани данни за целите на мониторинга и математическото моделиране на разпространението;
Установените лица с позитивен резултат получават съобщение за висок риск и указание да се самоизолират, но идентичността им не се оповестява публично и данните им са под строга защита – за да се избегне стигма или злоупотреба с данни.
Избраният от българския законодател модел цели прилагане на цифровите технологии при отсъствие на необходимите гаранции и за засегнатите от проследяването, и за останалите. Въпросът е колко дълго ще трае това.
чрез социалната мрежа той целенасочено е предприел действия, за да направи публично достояние начина, по който е напуснал столицата, грубо пренебрегвайки установените правила за предотвратяване разпространението на новия коронавирус COVID-19
Чл. 251б. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2015 г., в сила от 31.03.2015 г.) (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за:
1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;
2. идентифициране на направлението на връзката;
3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
4. идентифициране на типа на връзката;
5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство;
6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 06.12.2016 г., доп. – ДВ, бр. 7 от 2018 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение) Данните по ал. 1 се съхраняват за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления, в това число за целите на предотвратяване на тежки престъпления в рамките на оперативно-издирвателната дейност по реда на глава девета от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за осъществяване на операции по издирване и спасяване на лица в случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия. Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.
(3) Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Данните по ал. 1 се обработват и съхраняват в съответствие с изискванията за защита на личните данни.
Чл. 251в, ал. 2 – “право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“
Чл. 251г – „предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 2, изречение второ.“
Президентът наложи вето върху тази и върху още една разпоредба, която се отнася до цените.
Парламентът прие ветото – както стана ясно, само за да влезе законът по-бързо в сила.
Докато тук министърът на финансите Горанов ни обяснява, че не е време за демокрация, в Обединеното кралство парламентарната комисия за правата на човека открива проучване дали мерките, предприети срещу пандемията, са в съответствие с изискванията/ демократичните стандарти за правата на човека:
„Времената на национална криза изискват силно и решително лидерство. Въпреки това е жизненоважно да се гарантира, че правата на човека се спазват и хората остават изцяло защитени съгласно закона.
Комисията внимателно ще разгледа предприетите мерки и всяко предложено законодателство.Правителството трябва да защити правото на живот и в същото време да има предвид въздействието върху правата на човека, тъй като стремежът е да се защити страната в безпрецедентно време. “
Тоав за лидерството е категорично вярно.
Is the Government respecting human rights whilst tackling the Covid-19 pandemic?
Министър Екатерина Захариева обясни пред бТВ, че е получила писмо от министъра на правосъдието, но ще подпише нотификационно писмо след направен анализ – какъвто още няма. Голяма част от държавите са заявили, че наложените от тях мерки не изискват дерогация, вкл Италия, Испания и най-засегнатите държави. Докато не излезе окончателно Закона за мерките по време на извънредното положение, няма да се вземе решение – ако се вземе, ще е за срока на извънредното положение.
В някакъв смисъл това е отговор на казаното от министър Горанов, че не било момент да се говори за демокрация: момент е, част от анализа налага ли се да се подаде нотификация
И второто развитие – парламентът прие ветото на президента. Оспорваните текстове отпадат от закона за извънредното положение, препратката е към новините на бТВ и много хубавата снимка е от бТВ на Ладислав Цветков
update:
Петиция, изчерпателно аргументираща позицията срещу дерогация на чл.15
Първата теза, която е илюстрирана по-долу, е за специфичната роля на обществените медии по време на криза: към обичайните си функции те добавят още една – да действат като източник на подкрепа чрез различните си информационни възможности.
А тази графика потвърдава усещането, което вероятно и вие имате – за повишаване на значението на обществените медии по време на криза, съответно за повишаване на вниманието към тях. По-специално EBU следи интереса на младите хора към обществените медии.
Продължаваме пътуването из
Америка, което започнахме предишната 2018-та година с Валентин (http://patepis.com/?p=83932).
Сега правим двумесечна обиколка на Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ),
изминавайки 25 860 километра с Хюндай под наем, над хиляда километра пеша
и разглеждайки общо 130 туристически и природни забележителности и градове.
Първата част започнахме с
кратко въведение към пътешествието (http://patepis.com/?p=87234), след което
потеглихме от Сиатъл (САЩ). Обиколихме национален парк Северни каскади,
влязохме в Канада, разгледахме Ванкувър и през Скалистите планини стигнахме
националните паркове Глейсър и Йохо.
Във втората част (http://patepis.com/?p=87344) влязохме в
провинция Алберта за да разгледаме националния парк Банф, град Калгари и да
стигнем до пътя „Айсфийлдс паркуей“.
Третата част (http://patepis.com/?p=87569) започнахме
с ледника Колумбия, опознахме Национален парк Джаспър и поехме на северозапад
през канадската провинция Британска Колумбия.
Днес продължаваме през западна
Канада за да достигнем границата с Аляска.
А сега: приятно четене!
Обиколка на Северна Америка с
Хюндай, 2019
четвърта част
През западна Канада към Аляска
При малкия индиански резерват
Гитвангак (Gitwangak Indian Reserve)
пътят се разклонява. На изток продължава към Принс Рупърт и тихоокеанското крайбрежие. На север се отива към Юкон и Аляска, след като се премине по моста над река Скина. В съседство е разположено
градчето Китванга (Kitwanga),
в чийто северен край има исторически хълм. На него е имало дървено укрепление и там са се провели две големи сражения. Местните индианци са били предвождани от смел воин. Мястото е наречено „Kitwanga Battle Hill National Historic Site“.
Първоначално смятах да отида до Принс Рупърт за да разгледам града и тихоокеанския бряг. Потеглих на изток, но след няколко километра спрях и се замислих. Навигацията ми показваше разстояние от 240 километра до океана. Отиването, обиколката там и връщането щяха да означават над 500 километра път и едно денонощие като време. Прецених, че загубата на това денонощие ще ме лиши от възможността да разгледам нещо по-значително. Върнах се обратно, минах по моста над река Скина и продължих на север. Ето така „в движение“ на няколко пъти променях плановете си.
Англиканската черква в малкия индиански резерват Гитвангак (Gitwangak Indian Reserve)
Паркингът край бензиностанцията на Petro-Canada е до пътния разклон при Гитвангак (Gitwangak)
На следващата карта най-долният черен контур показва маршрута през западна Канада към американския щат Аляска.
Най-долният черен контур показва маршрута през западна Канада към Аляска
Движейки се по пътя в посока север не престанах да спирам на места, където природата ми харесваше: езера, реки, гори …
Езерото Мезиадин (Meziadin Lake) е заобиколено от иглолистни гориХълмовете край езерото Кинаскан (Kinaskan Lake) се отразяват във водите муКрай езерото Еддонтена-жон (Eddontena-jon Lake) се извисяват планински хълмовеВпечатляват многото малки езера в северната част на канадската провинция Британска КолумбияСпрях на самия бряг на езерото Дийз (Dease Lake) за кратка почивка
Срещи с диви животни
Край пътища и в националните
паркове на западна Канада можах да видя доста диви животни. Някои от тях бяха
свикнали с автомобилите и хората. Други, обаче, се плашеха и бягаха. Пътувайки
привечер през Кананаскис кънтри излязъл на шосето вълк се изплаши, затича се и
се удари странично в автомобила ми. Два дни по-късно една мечка с малкото си
мече бързо пресече пътя пред мен.
Тази мечка се разхождаше край пътя без да бяга от автомобила миКарибу (животно сродно на елените и лосовете) пасеше привечер край пътя и се остави да го доближа
Дивите коне на пътя не се поместиха когато минах край тях
Къмпинги
Многобройни са местата за къмпингуване в западната
част на Канада. В повечето случаи къмпингите са разположени край езера.
Обособени са отделни места за всяко къмпинг-ремарке или кемпер. Много малко на
брой бяха опънатите палатки. Средната цена на къмпинг-място беше около 40 лева
за едно денонощие.
Обособени места за къмпингуващите край Езерото Мезиадин (Meziadin Lake) в западна КанадаГолемите къмпинг-ремаркета са с богато обзавеждане, почти като малки апартаменти
Индиански резервати
Индианските резервати в Канада се
различават значително от тези в САЩ. Ако в Съединените щати резерватите на
коренното индианско население заемат големи площи обикновено неплодородна земя,
то канадските индиански резервати приличат на малки села с 20-30 къщи. В
територията на резервата е включена и прилежащата към селото земя, обикновено
до брега на съседната река или езеро. Влязох в няколко такива селца защото ми
беше интересно да видя как живеят наследниците на коренното индианско
население.
Жилища в типичен индиански резерват в западна Канада
В канадските индиански резервати ми направиха впечатление няколко неща.
На първо място е това, че за всяко семейство е осигурено жилище с достатъчна площ.
Второ: около индианските къщи е разхвърляно и не е така чисто и благоустроено както на други места.
На трето място слагам факта, че напускайки главния път в посока индианското селище асфалта свършва. И в самите села улиците са само с насип от чакъл.
Четвърто: пред някои от къщите седяха възрастни индианци. Повечето ме гледаха особено, сякаш питаха „Тоя пък какво търси тука?“. Имаше и такива, които ми махаха дружелюбно с ръка.
Къща в индиански резерват, пред която са разхвърляни предмети от бита
И в най-северната част на
провинция Британска Колумбия продължих да спирам и да се любувам на природните
красоти.
Движейки се по пътя в посока север не престанах да отделям време на места,
където природата ми харесваше: езера,
реки, гори …
С автомобилът под наем съм спрял край планинско езеро в северната част на провинция Британска КолумбияИмето на езерото Кук (Cook Lake) може би се превежда като „Езерото на готвача“Поглед към езеро „Добра надежда“ (Good Hope Lake)Околните планини се отразяват в гладката повърхност на езерото
Вече пътувах през южната част на
канадската северозападна територияЮкон.
Този слабо населен регион граничи на запад с Аляска, на север с Арктическия океан и на юг с Британска Колумбия. Площта на Юкон е 482 хил. км², или почти колкото четири и половина Българии. Населението е само 36 хиляди, което е 10 пъти по-малко от жителите на град Пловдив. Столица е град Уайтхорс (Whitehorse). Европейските заселници навлизат в тези територии през средата на 19-ти век. Няколко десетилетия по-късно десетки хиляди се отправят към река Клондайк по време на така наречената „Златна треска“. Днес минната индустрия е основен икономически отрасъл в Юкон, следвана от туризма.
Теслин (Teslin)
е малко градче, разположено край езеро със същото име. Река Теслин се влива в река Юкон северно от град Уайтхорс. На хълм, преди моста над езерото, имаше панорамна площадка с информационни табла за пътя на сьомгата. Малките се излюпват от хвърления в района на Теслин хайвер и поемат към океана. Там живеят 2 до 6 години, след което тръгват обратно срещу течението на реките Юкон и Теслин. За няколко месеца възрастните сьомги изминават 3 хиляди километра за да достигнат родното си място, където хвърлят хайвера си и умират.
На едно от информационните табла е очертан пътя, който изминава сьомгата за да хвърли хайвера сиУчилището в град ТеслинМузея на севера в град ТеслинБях впечатлен от големия пясъчен плаж на езерото Марш (Marsh Lake)
Уайтхорс (Whitehorse)
е столица на канадската северозападна територия Юкон от 1953 година. Видях, че този град с 27 хиляди жители е много добре уреден, чист и добре подържан. Освен административен,
Уайтхорс е икономически, транспортен и културен център на Юкон
В буквален превод името на столицата означава „Бял кон“ и идва от пенливите бързеи на река Юкон, които са оприличавани на развята конска грива.
Магазини на една от централните улици в град Уайтхорс (Whitehorse)Културния център в столичния град Уайтхорс
Започнах опознаването на Уайтхорс с природонаучния и историческимузей, наречен
МакБрайд (MacBride Museum of Yukon History)
Богатата колекция от експонати дава чудесна представа за природата и за живота в северозападната част на Канада.
Възстановка на магазин от началото на 20-ти век в музея МакБрайд (MacBride Museum)Експонати в музея МакБрайд (MacBride Museum), показващи дивия живот на север
В град Уайтхорс ми направиха впечатление немалкото на брой паметници и бюстове на известни личности, предимно от областта на културата. Под всеки от тях имаше подробно описание какъв е конкретния принос на този човек. Например, под бюста на Джек Лондон се даваше информация, че през 1897 година, едва 21-годишен, обикаля северните територии и живее известно време в Уайтхорс. Впечатлен от преживяното на следващата година той пише поредица от романи и кратки разкази. „Дивото зове“ и „Белият зъб“ веднага стават бестселъри.
Бюстът на Джек Лондон в Уайтхорс, където писателят е живял известно време
Градският парк не е голям, но е приятно място за разходка и отдих. Добре оформена е и крайбрежната алея на река Юкон. Като музеен експонат е поставен кораб, плавал по реката до град Доусън през първата половина на 20-ти век.
Паркът в Уайтхорс е приятно място за разходка и отдихЖилищни блокове в град Уайтхорс с „раздвижени“ фасадиПопулярен бар в Уайтхорс посреща жители и гости на града
Дистръкшън бей (Destruction Bay)
е малко селище край езерото Клуейн (Kluane Lake). Името „Разрушения залив“ е дадено след разразила се в средата на миналия век ураганна буря, нанесла много щети в района. Дългото 70 километра и заемащо площ над 400 км² езеро Клуейн е най-голямото на територията на Юкон.
Поглед към езерото Клуейн (Kluane Lake) и Дистръкшън бей (Destruction Bay)
Бъруош лендинг (Burwash Landing)
е следващото населено място на брега на езерото Клуейн (Kluane Lake). Местният музей (Kluane Museum) не е голям, но съдържа много добре подбрани експонати, отразяващи природата и живота на местните хора.
Експонати, отразяващи живота на индианското население в музея КлуейнКатолическата черква в Бъруош лендинг (Burwash Landing) е една от туристическите забележителности край езерото Клуейн (Kluane Lake)
Продължих да спирам край реки, езера и гори, наслаждавайки се на северната природа.
Река Коайдърн (Koidern River)Характерни за северна Канада цветя и дърветаНеголямо езеро в северна КанадаПо пътя на север дърветата постепенно намаляват размера си и заприличват на тундра
Малкото селище
Бивър крик (Beaver Creek)
е последното преди границата с Аляска. В буквален превод името му означава „Реката на бобрите“. Наличието на мотел и къмпинг дават възможност на туристите да пренощуват там. На бензиноколонката напълних резервоара на автомобила защото допусках, че в Аляска като северен щат горивото ще бъде по-скъпо. Прецаках се, защото се оказа точно обратното. За мен най-същественото беше, че зад бензиностанцията имаше душове, където се изкъпах и си изпрах дрехите. За тях не се плащаше и затова реших, че ползването им влиза в цената на бензина, който не беше евтин.
Селището Бивър крик (Beaver Creek) е последното преди границата с Аляска
Канадският граничен пункт
е на три километра северно от Бивър крик. Там никой не проверяваше напускащите страната автомобили. Около 25 километра по на север е границатасъс САЩ и американския контролно-пропускателен граничен пункт.
Авторът на граничната бразда между Канада и американския щат Аляска
Според АЕЖ проектът е напълно противоконституционен.
Мотивите са в унисон с мотивите във ветото на президента върху разпоредба от Закона за мерките по време на извънредното положение, предвиждаща наказателна отговорност за невярна информация за разпространението на заразна болест.
Ситуацията е динамична, пандемията COVID 19 е обявена от СЗО и се разпространява, мерки са необходими. Идентифицирани са уязвимите групи, основно средство – изолирането по домовете. Дотук има пълно съгласие.
Възможно е при извънредно положение да имаме известно нарушаване на неосновните права на личността. По тази причина още вчера съм подписал нотификационно писмо, което да бъде изпратено чрез министъра на външните работи до Европейския съд по правата на човека, защото има такава процедура. Тя е за временна дерогация, при извънредно положение, за да обосновем пред ЕСПЧ какви действия сме предприели. Съответно последиците са, че в този случай голяма част от жалбите на лица, които твърдят, че са засегнати, няма да бъдат допуснати и разгледани“
Затварянето на съдилищата изглежда твърде удобно, доколкото освобождава властите от съдебен контрол върху необходимостта и пропорционалността на въвежданите спешни мерки спрямо безспорно легитимната цел – опазването на здравето на нацията.
Министърът твърди, че всякакви оплаквания до Съда в Страсбург биха били недопустими след такова уведомление. Всъщност министрите на външните работи на държавите страни по Конвенцията имат такова задължение пред Генералния секретар на Съвета на Европа и предоставената от тях информация следва да обхваща не само факта на обявяването на извънредно положение, но и конкретните предприети мерки и тяхната продължителност, за да е възможна преценката за тяхната необходимост и пропорционалността им спрямо преследваната цел.
Не съм напълно убедена, че сегашното съдържание на приетия закон дава такава възможност било на министъра на правосъдието, или на министъра на външните работи. Впрочем опитът на Турция показва, че само по себе си обявяването на извънредно положение далеч не освобождава държавата от отговорност пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за непропорционални посегателства върху основните права и свободи в този период.
Колкото до очакванията на министъра на правосъдието, че оплакванията за посегателства върху права и свободи, отправени до ЕСПЧ по време на извънредно положение биха били “съответно недопустими”, крайно време е г-н Данаил Кирилов да осъзнае, че България е приела юрисдикцията на ЕСПЧ още през 1992 година и това означава, че единствено този съд е компетентен да се произнася по допустимостта и основателността на отправените към него жалби или годността на съдиите от този съд да участват при решаването им.
Време е и министрите да разберат, че съдиите не им дължат отчет.
По мнение на експертите трябва да се види нотификационното писмо – и дори да бъде допусната нотификацията, това още не значи, че цялата Конвенция няма да се прилага.
Законът за мерките по време на извънредното положение
Не мога да подмина опасенията за свободата на словото, с които се свързват измененията в Наказателния кодекс, съдържащи се в § 3, т. 2, б. „а“ от приетия закон. Отстояването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите, дори в условия на криза, е неизменно условие на демократичната и правовата държава, каквато е и нашата държава. С изменението на чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс се прибавя като съставомерно деяние предаването на „невярна информация за разпространението на заразна болест“. Този текст пряко засяга свободата на изразяване и на разпространение на информация, което налага някои уточнения от гледище на международните стандарти по правата на човека в условията на извънредно положение.
Конституционната уредба на извънредното положение отговаря на въпросите „кой“ и „кога“ е оправомощен да обяви извънредно положение, но оставя съществени въпроси за регулиране на законово равнище. Уредбата на мерките при извънредно положение следва да е съобразена с международните договори, по които Република България е страна. Релевантни норми и стандарти за обявяване на извънредно положение и за дерогация на основни права се съдържат преди всичко в Международния пакт за гражданските и политически права (МПГПП), Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), в практиката на Съда в Страсбург и редица международни документи с препоръчително значение, като Принципите от Сиракуза относно разпоредбите за ограничаване и дерогация в МПГПП и Парижките минимални стандарти относно нормите за правата на човека при извънредно положение. Венецианската комисия за демокрация чрез право сочи, че извънредните мерки и ограничения на права могат да се прилагат само временно и стриктно в рамките на периода, в който действа извънредното положение (Opinion 359/2005 on the protection of human rights in emergency situations).
В Резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа 1659 (2009) изрично се подчертава, че свободата на изразяване и публикуването на информация никога не трябва да се интерпретира като заплаха за националната сигурност, освен в изрично и ясно определени в закона случаи. Ограниченията трябва да са необходими в едно демократично общество с оглед защитата на легитимни интереси, свързани с националната сигурност, и да са пропорционални на опасността, за чието преодоляване са необходими извънредните мерки. Ограниченията трябва да са ясно и непротиворечиво формулирани и да не препятстват достъпа на гражданите до независимите медии.
Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел Насоки – Guidelines on protecting freedom of expression and information in times of crisis (приети на 26.09.2007 г.). В този документ изрично се посочва, че държавите не трябва да използват неясен и прекалено общ език и терминология, когато формулират ограничения за свободата на изразяване и на разпространение на информация по време на извънредни ситуации. Важен акцент, който се поставя в тези документи, е необходимостта от наказателни и административни санкции за длъжностните лица, които разпространяват невярна и заблуждаваща информация.
Предвид изискванията, които произтичат от МПГПП и ЕКПЧ, приетото от Народното събрание изменение в чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс следва да се определи като несъответстваща на правозащитните стандарти. Текстът „невярна информация за разпространението на заразна болест“ е общо и неясно формулиран. Липсва конкретен критерий за определяне на една информация като „невярна“. Не се държи сметка, че същността и особеностите на коронавируса и неговото разпространение все още са предмет на научна дискусия. Експертното и обществено разбиране за пандемията с COVID-19 се развива динамично и онова, което довчера се е смятало за вярно, може да бъде отречено от научните изследвания днес или утре. Примери от последните седмици показват промяна в разбирането за пандемията и означава ли това, че е разпространявана „невярна информация“? Не, но от гледище на новата поправка в НК, ако това се случи сега, би било наказуемо, което е недопустимо. Тази неясна и обща формулировка дава широки дискреционни права на преценка на правоохранителните органи, което ще създаде т.нар. „смразяващ ефект” за свободата на изразяване и разпространение на информация. Експерти, журналисти, граждани под страх от наказателна отговорност за деяние, което е неясно формулирано в закона, ще си налагат автоцензура. Отварят се широко вратите и за сплашване и тормоз от страна на органите на властта.
Въпросната поправка в Наказателния кодекс нарушава изискването за стриктно временен характер на извънредните мерки и ограниченията на основни права – в гласувания текст не е посочено, че това ограничение се отнася само за периода на извънредното положение, както изрично е посочено в други разпоредби от приетия закон за извънредното положение, с които се изменят други закони.
Свободата на изразяване на мнение и информация са права с фундаментално значение в едно демократично общество и в правова държава. Като основно право свободата да се изразяват мнения е провъзгласена както в чл. 39, ал. 1 от Конституцията, така и в чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 10, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Както Конституционният съд е подчертал в тълкувателното си решение № 7 от 1996 г., изразяването на мнение е израз на свободата на убеждение и е преди всичко индивидуално право на личността, което Конституцията предоставя на “всеки”. Всеки има право да търси, получава и разпространява информация (чл. 41 от Конституцията).
Налага се изводът, че възприетият законодателен подход с включване на неясния наказателен състав „невярна информация за разпространението на заразна болест” и съществено завишаване на санкцията не постига заложеното в заглавието на закона – мерките и действията на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Очаквам Народното събрание да проведе ново обсъждане и прецизиране, което в този случай е особено важно, за да се разсеят съмненията, че извънредното законодателство се използва като фасада за прокарване на неприемливи мерки, които ерозират доверието на българските граждани в европейските ценности.
Не е ясно останал ли е в закона текстът за задължение на мобилните оператори да проследяват съобщенията, за да има информация за разпространението на вируса, както съобщиха медиите. Във ветото присъства само още проблемът за спекулата и пределните цени.
Какво му е на момента – извънредното положение е в една – по дефиниция – държава от демократичния свят. Демокрацията дава рамката и пределите на мерките, които могат да бъдат предприети – включително по време на кризи. Здравка Калайджиева започва тъкмо така коментара си – има безспорно легитимна цел – опазването на здравето на нацията, но мерките, които се вземат за тази цел, трябва да отговарят на определени демократични изисквания – да са необходими и пропорционални. Не всякакви.
И не трябва да се внушава, че който е срещу конкретни мерки и ги намира необосновани, неадекватни и непропорционални, е срещу защитата на хората в пандемия.
Нито трябва да се допуска тези мерки да заглушат критични гласове от лекарското съсловие или от медиите – което ще бъде възможно с широкото и неясно дефиниране на някои разпоредби.
