Edward Ruscha, Pay Nothing Until April (2003)
До 15 април 2020 – Ruscha онлайн в ARTIST ROOMS Tate Modern
Ed Ruscha
от Нели Огнянова
лиценз CC BY
от Нели Огнянова
ЕСПЧ: Пендов срещу България, нарушение на свободата на изразяване
от Нели Огнянова
лиценз CC BY
На 26 март 2020 стана известно решението по делото Пендов срещу България.
През 2010 г. издателство се оплаква в полицията, че книга е публикувана онлайн в нарушение на авторското право – за което се твърди, че е престъпление по член 172а от Наказателния кодекс. След заявление на полицията е издадена заповед за обиск и претърсването на помещенията, където се съхранява сървърът на жалбоподателя. Служителите изземат сървъра.
Жалбоподателят подава в Софийската районна прокуратура искане за връщане на сървъра – и така се стига до Страсбург Събитията са от 2010 г.
Протокол 1, чл.1
Сървърът частично е хоствал уебсайт, заподозрян в нарушение на авторски права, липсват подробности в тази посока. След изземването сървърът е задържан за повече от седем месеца. “Горните съображения – фактът, че сървърът на жалбоподателя никога не е проверяван за целите на наказателното разследване, което не е насочено срещу жалбоподателя, а срещу трети лица, възможността за копиране на необходимата информация, значението на сървъра за професионалната дейност на жалбоподателя, както и частичното бездействие на районната прокуратура в София – означават, че задържането на сървъра на жалбоподателя между 21 юни 2010 г. и 8 февруари 2011 г. е било непропорционално. Така националните органи не постигат необходимия справедлив баланс между легитимната цел, преследвана по делото, и правата на жалбоподателя” (50) – нарушение на член 1 от Протокол № 1.
Член 10 от Конвенцията
Има ли намеса в свободата на изразяване?
52. Съдът прие, че „[i] с оглед на неговата достъпност и способността му да съхранява и комуникира огромно количество информация, Интернет играе важна роля за подобряване на достъпа на обществеността до новини и улесняване на разпространението на информация като цяло. ”(Вж. Times Newspapers Ltd срещу Обединеното кралство (№ 1 и 2), № 3002/03 и 23676/03, § 27, ЕСПЧ 2009, и Ahmet Yıldırım срещу Турция, № 3111/10, § 48 , ЕСПЧ 2012).
53. Съдът прие, че член 10 гарантира свободата на изразяване на „всеки“. […] Освен това се прилага не само за съдържанието на информация, но и за средствата за разпространение, тъй като всяко ограничение, наложено върху средствата, препятства правото на получаване и разпространение на информация (вж. Ahmet Yıldırım, цитиран по-горе, § 50 с допълнителни позовавания).
54. Уебсайтът на жалбоподателя, посветен на японската аниме култура, представлява средство за упражняване на свободата на изразяване.
58. […] Ограничената функционалност на уебсайта на жалбоподателя […] се дължи на действията на органите на прокуратурата, които задържат за дълго време сървъра, хостващ този уебсайт. Въпреки че тези мерки не са насочени срещу спорния уебсайт, който не е обект на разследване, нито има твърдения, че е нарушил закона, мерките на властите водят до действителни ограничения.
Следователно е имало намеса от страна на публичен орган в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване
Пропорционална ли е намесата?
66. […] задържането на сървъра на жалбоподателя в наказателното производство е ненужно за целите на разследването и за определен период от време прокуратурата не полага усилия да коригира последиците от своите действия върху свободата на изразяване .
67. Горното означава, че намесата в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване, както е дефинирано по-горе, не е мярка, пропорционална на легитимните цели. Следователно тя не е „необходима в демократичното общество“, както се изисква съгласно член 10 от Конвенцията.
Нарушение на чл.10.
В делото и в решението не се обсъжда Читанка, но това са действия на полицията срещу Читанка. Бегло се споменава за легитимна цел на претърсването на помещението.
ЕСПЧ: право на достъп до информация
от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Стана известно решението по делото Studio Monitori and Others v. Georgia.
Жалбоподатели са неправителствена организация, адвокат и журналист. От името на организацията журналистът иска достъп до наказателно дело, в което се съдържа класифицирана информация. Пред национален съд журналистът заявява, че иска да създаде правен прецедент, който да признае правото на неограничен достъп до информация от обществен интерес. Според съда това не е възможно. По подобен начин не се удовлетворява искане на адвоката за достъп до наказателни дела.
Решението на ЕСПЧ
Според ЕСПЧ член 10 от ЕКПЧ „не предоставя на физическото лице право на достъп до информация, държана от публичен орган, нито задължава правителството да предоставя такава информация на физическото лице. Такова право или задължение обаче може да възникне при обстоятелства, при които достъпът до информация е от съществено значение за упражняването на правото на свобода на изразяване на индивида “.
В случая търсеният достъп от НПО и журналист до съответните материали по наказателното дело „не е от съществено значение за ефективното упражняване на правото на свобода на изразяване“.
Съдът припомня и изискването търсената информация да отговаря на тест за обществен интерес, за да има необходимост от разкриване – когато информацията е поверителна.
Няма нарушение на чл.10 ЕКПЧ.
Решението подчертава значението на връзката между достъпа до информация и свободата на изразяване – съответно възможността да се информира обществеността. Ако няма достъп – не може и да се информира, помним това от ситуацията около КТБ, когато медиите бяха лишени от достъп до каквато и да е информация.
Експерти намират за странно обсъждането от страна на ЕСПЧ на мотивите на лицата за достъп – тъй като според законодателството за достъп лицата не са задължени да мотивират искането си за достъп, нито личен интерес.
Мобилните технологии и проследяването на пътя на заразата
от Нели Огнянова
лиценз CC BY
I
Първо картината, така както е представена в един проект на Privacy International:
В целия свят се тестват безпрецедентни нива на наблюдение и използване на данни, както и на дезинформация. Много от тези мерки се основават на извънредни правомощия, които се използват временно само при извънредни ситуации. Други използват изключения в законите за защита на данните за споделяне на данни. Някои може да са ефективни и да се основават на съвети от епидемиолози, други няма да бъдат.
Но всички те трябва да бъдат временни, необходими и пропорционални.
От съществено значение е да ги следите. Когато пандемията приключи, такива извънредни мерки трябва да бъдат прекратени и действието им да бъде отчетено и анализирано.
Тази страница ще бъде актуализирана с отчитане на мерките.
II
България е при по-лошите примери: параграф 41 от Закона за мерките по време на извънредно положение предвижда, че
- Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.
- Право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
- В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 2, изречение второ
Незабавен достъп. Не се говори за съдебно решение. Свободна Европа установява, че се предвижда „последващ съдебен контрол“, както е в случаите за предотвратяване на терористични нападения. Т.е. едва след като МВР получи информацията, районните съдилища могат да преценят, че искането е било неоснователно.
Формално за подлежащите на карантиниране, фактически за всекиго – не е ясно как може да се установи кой подлежи и кой – не.
III
Нормално ли е проследяването на телефоните – за целите на защита на здравето, в обществен интерес ?
Възможно е при определени предпоставки, не е нормално. Демократичните държави използват данни, получени от мобилните устройства, за решаване на определени задачи, но задължително балансират необходимостта от противодействие на пандемията с необходимостта от максимална защита на личната сфера, при това ограниченията се въвеждат като временни. Това става по различни начини, например:
- Гражданите с позитивен резултат се призовават доброволно да предоставят достъп до данните си за определен срок (14 дни) преди установяване на инфекцията, за да се проследят контактите им;
- Интернет компании предоставят обобщени анонимизирани данни за целите на мониторинга и математическото моделиране на разпространението;
- Установените лица с позитивен резултат получават съобщение за висок риск и указание да се самоизолират, но идентичността им не се оповестява публично и данните им са под строга защита – за да се избегне стигма или злоупотреба с данни.
Избраният от българския законодател модел цели прилагане на цифровите технологии при отсъствие на необходимите гаранции и за засегнатите от проследяването, и за останалите. Въпросът е колко дълго ще трае това.
Междувременно: има вече обвиняем за заблуждаваща информация в социалните мрежи. Причината (в така изнесената причина не е докрай ясно каква е заблуждаващата информация в мрежите):
чрез социалната мрежа той целенасочено е предприел действия, за да направи публично достояние начина, по който е напуснал столицата, грубо пренебрегвайки установените правила за предотвратяване разпространението на новия коронавирус COVID-19
Разпоредбата, върху която е наложено вето
от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Със закона за мерките поради извънредното положение (§41) е извършено изменение на Закона за електронните съобщения (в болд):
Чл. 251б. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2015 г., в сила от 31.03.2015 г.) (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за:
1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;
2. идентифициране на направлението на връзката;
3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
4. идентифициране на типа на връзката;
5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство;
6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 06.12.2016 г., доп. – ДВ, бр. 7 от 2018 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение) Данните по ал. 1 се съхраняват за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления, в това число за целите на предотвратяване на тежки престъпления в рамките на оперативно-издирвателната дейност по реда на глава девета от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за осъществяване на операции по издирване и спасяване на лица в случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия. Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.
(3) Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Данните по ал. 1 се обработват и съхраняват в съответствие с изискванията за защита на личните данни.
Чл. 251в, ал. 2 – “право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“
Чл. 251г – „предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 2, изречение второ.“
Президентът наложи вето върху тази и върху още една разпоредба, която се отнася до цените.
Парламентът прие ветото – както стана ясно, само за да влезе законът по-бързо в сила.
Правата на човека и пандемията
от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Докато тук министърът на финансите Горанов ни обяснява, че не е време за демокрация, в Обединеното кралство парламентарната комисия за правата на човека открива проучване дали мерките, предприети срещу пандемията, са в съответствие с изискванията/ демократичните стандарти за правата на човека:
„Времената на национална криза изискват силно и решително лидерство. Въпреки това е жизненоважно да се гарантира, че правата на човека се спазват и хората остават изцяло защитени съгласно закона.
Комисията внимателно ще разгледа предприетите мерки и всяко предложено законодателство. Правителството трябва да защити правото на живот и в същото време да има предвид въздействието върху правата на човека, тъй като стремежът е да се защити страната в безпрецедентно време. “
Тоав за лидерството е категорично вярно.
Is the Government respecting human rights whilst tackling the Covid-19 pandemic?
We have launched an inquiry into the Government’s response to Covid-19. See our call for evidence here
https://t.co/lELzrfOsko@HarrietHarman
— UK Parliament Human Rights Committee (@HumanRightsCtte) March 19, 2020
Дерогация на ЕКПЧ – няма нотификация. Вето върху Закона за мерките по време на извънредно положение – прието.
от Нели Огнянова
лиценз CC BY
В продължение на темата от последните дни – развитията от днес:
Министър Екатерина Захариева обясни пред бТВ, че е получила писмо от министъра на правосъдието, но ще подпише нотификационно писмо след направен анализ – какъвто още няма. Голяма част от държавите са заявили, че наложените от тях мерки не изискват дерогация, вкл Италия, Испания и най-засегнатите държави. Докато не излезе окончателно Закона за мерките по време на извънредното положение, няма да се вземе решение – ако се вземе, ще е за срока на извънредното положение.
В някакъв смисъл това е отговор на казаното от министър Горанов, че не било момент да се говори за демокрация: момент е, част от анализа налага ли се да се подаде нотификация
И второто развитие – парламентът прие ветото на президента. Оспорваните текстове отпадат от закона за извънредното положение, препратката е към новините на бТВ и много хубавата снимка е от бТВ на Ладислав Цветков
update:
Петиция, изчерпателно аргументираща позицията срещу дерогация на чл.15
Обществените медии по време на криза
от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Европейският съюз за радио и телевизия предоставя интересни данни за обществените медии по време на криза – като свързаната с пандемията.
Първата теза, която е илюстрирана по-долу, е за специфичната роля на обществените медии по време на криза: към обичайните си функции те добавят още една – да действат като източник на подкрепа чрез различните си информационни възможности.
А тази графика потвърдава усещането, което вероятно и вие имате – за повишаване на значението на обществените медии по време на криза, съответно за повишаване на вниманието към тях. По-специално EBU следи интереса на младите хора към обществените медии.
Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019 (4): През западна Канада към Аляска
от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Продължаваме пътуването из Америка, което започнахме предишната 2018-та година с Валентин (http://patepis.com/?p=83932). Сега правим двумесечна обиколка на Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ), изминавайки 25 860 километра с Хюндай под наем, над хиляда километра пеша и разглеждайки общо 130 туристически и природни забележителности и градове.
Първата част започнахме с кратко въведение към пътешествието (http://patepis.com/?p=87234), след което потеглихме от Сиатъл (САЩ). Обиколихме национален парк Северни каскади, влязохме в Канада, разгледахме Ванкувър и през Скалистите планини стигнахме националните паркове Глейсър и Йохо.
Във втората част (http://patepis.com/?p=87344) влязохме в провинция Алберта за да разгледаме националния парк Банф, град Калгари и да стигнем до пътя „Айсфийлдс паркуей“.
Третата част (http://patepis.com/?p=87569) започнахме с ледника Колумбия, опознахме Национален парк Джаспър и поехме на северозапад през канадската провинция Британска Колумбия.
Днес продължаваме през западна Канада за да достигнем границата с Аляска.
А сега: приятно четене!
Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019
четвърта част
През западна Канада към Аляска
При малкия индиански резерват
Гитвангак (Gitwangak Indian Reserve)
пътят се разклонява. На изток продължава към Принс Рупърт и тихоокеанското крайбрежие. На север се отива към Юкон и Аляска, след като се премине по моста над река Скина. В съседство е разположено
градчето Китванга (Kitwanga),
в чийто северен край има исторически хълм. На него е имало дървено укрепление и там са се провели две големи сражения. Местните индианци са били предвождани от смел воин. Мястото е наречено „Kitwanga Battle Hill National Historic Site“.
Първоначално смятах да отида до Принс Рупърт за да разгледам града и тихоокеанския бряг. Потеглих на изток, но след няколко километра спрях и се замислих. Навигацията ми показваше разстояние от 240 километра до океана. Отиването, обиколката там и връщането щяха да означават над 500 километра път и едно денонощие като време. Прецених, че загубата на това денонощие ще ме лиши от възможността да разгледам нещо по-значително. Върнах се обратно, минах по моста над река Скина и продължих на север. Ето така „в движение“ на няколко пъти променях плановете си.
На следващата карта най-долният черен контур показва маршрута през западна Канада към американския щат Аляска.
Движейки се по пътя в посока север не престанах да спирам на места, където природата ми харесваше: езера, реки, гори …
Срещи с диви животни
Край пътища и в националните паркове на западна Канада можах да видя доста диви животни. Някои от тях бяха свикнали с автомобилите и хората. Други, обаче, се плашеха и бягаха. Пътувайки привечер през Кананаскис кънтри излязъл на шосето вълк се изплаши, затича се и се удари странично в автомобила ми. Два дни по-късно една мечка с малкото си мече бързо пресече пътя пред мен.
Къмпинги
Многобройни са местата за къмпингуване в западната част на Канада. В повечето случаи къмпингите са разположени край езера. Обособени са отделни места за всяко къмпинг-ремарке или кемпер. Много малко на брой бяха опънатите палатки. Средната цена на къмпинг-място беше около 40 лева за едно денонощие.
Индиански резервати
Индианските резервати в Канада се различават значително от тези в САЩ. Ако в Съединените щати резерватите на коренното индианско население заемат големи площи обикновено неплодородна земя, то канадските индиански резервати приличат на малки села с 20-30 къщи. В територията на резервата е включена и прилежащата към селото земя, обикновено до брега на съседната река или езеро. Влязох в няколко такива селца защото ми беше интересно да видя как живеят наследниците на коренното индианско население.
В канадските индиански резервати ми направиха впечатление няколко неща.
- На първо място е това, че за всяко семейство е осигурено жилище с достатъчна площ.
- Второ: около индианските къщи е разхвърляно и не е така чисто и благоустроено както на други места.
- На трето място слагам факта, че напускайки главния път в посока индианското селище асфалта свършва. И в самите села улиците са само с насип от чакъл.
- Четвърто: пред някои от къщите седяха възрастни индианци. Повечето ме гледаха особено, сякаш питаха „Тоя пък какво търси тука?“. Имаше и такива, които ми махаха дружелюбно с ръка.
И в най-северната част на провинция Британска Колумбия продължих да спирам и да се любувам на природните красоти.
Движейки се по пътя в посока север не престанах да отделям време на места, където природата ми харесваше: езера, реки, гори …
Вече пътувах през южната част на
канадската северозападна територия Юкон.
Този слабо населен регион граничи на запад с Аляска, на север с Арктическия океан и на юг с Британска Колумбия. Площта на Юкон е 482 хил. км², или почти колкото четири и половина Българии. Населението е само 36 хиляди, което е 10 пъти по-малко от жителите на град Пловдив. Столица е град Уайтхорс (Whitehorse). Европейските заселници навлизат в тези територии през средата на 19-ти век. Няколко десетилетия по-късно десетки хиляди се отправят към река Клондайк по време на така наречената „Златна треска“. Днес минната индустрия е основен икономически отрасъл в Юкон, следвана от туризма.
Теслин (Teslin)
е малко градче, разположено край езеро със същото име. Река Теслин се влива в река Юкон северно от град Уайтхорс. На хълм, преди моста над езерото, имаше панорамна площадка с информационни табла за пътя на сьомгата. Малките се излюпват от хвърления в района на Теслин хайвер и поемат към океана. Там живеят 2 до 6 години, след което тръгват обратно срещу течението на реките Юкон и Теслин. За няколко месеца възрастните сьомги изминават 3 хиляди километра за да достигнат родното си място, където хвърлят хайвера си и умират.
Уайтхорс (Whitehorse)
е столица на канадската северозападна територия Юкон от 1953 година. Видях, че този град с 27 хиляди жители е много добре уреден, чист и добре подържан. Освен административен,
Уайтхорс е икономически, транспортен и културен център на Юкон
А също така и туристически, за което говорят многото магазини, ресторанти, пъбове, хотели и офиси за туристическо обслужване.
Whitehorse, Yukon, Y1A, CAВ буквален превод името на столицата означава „Бял кон“ и идва от пенливите бързеи на река Юкон, които са оприличавани на развята конска грива.
Започнах опознаването на Уайтхорс с природонаучния и исторически музей, наречен
МакБрайд (MacBride Museum of Yukon History)
Богатата колекция от експонати дава чудесна представа за природата и за живота в северозападната част на Канада.
В град Уайтхорс ми направиха впечатление немалкото на брой паметници и бюстове на известни личности, предимно от областта на културата. Под всеки от тях имаше подробно описание какъв е конкретния принос на този човек. Например, под бюста на Джек Лондон се даваше информация, че през 1897 година, едва 21-годишен, обикаля северните територии и живее известно време в Уайтхорс. Впечатлен от преживяното на следващата година той пише поредица от романи и кратки разкази. „Дивото зове“ и „Белият зъб“ веднага стават бестселъри.
Градският парк не е голям, но е приятно място за разходка и отдих. Добре оформена е и крайбрежната алея на река Юкон. Като музеен експонат е поставен кораб, плавал по реката до град Доусън през първата половина на 20-ти век.
Дистръкшън бей (Destruction Bay)
е малко селище край езерото Клуейн (Kluane Lake). Името „Разрушения залив“ е дадено след разразила се в средата на миналия век ураганна буря, нанесла много щети в района. Дългото 70 километра и заемащо площ над 400 км² езеро Клуейн е най-голямото на територията на Юкон.
Бъруош лендинг (Burwash Landing)
е следващото населено място на брега на езерото Клуейн (Kluane Lake). Местният музей (Kluane Museum) не е голям, но съдържа много добре подбрани експонати, отразяващи природата и живота на местните хора.
Продължих да спирам край реки, езера и гори, наслаждавайки се на северната природа.
Малкото селище
Бивър крик (Beaver Creek)
е последното преди границата с Аляска. В буквален превод името му означава „Реката на бобрите“. Наличието на мотел и къмпинг дават възможност на туристите да пренощуват там. На бензиноколонката напълних резервоара на автомобила защото допусках, че в Аляска като северен щат горивото ще бъде по-скъпо. Прецаках се, защото се оказа точно обратното. За мен най-същественото беше, че зад бензиностанцията имаше душове, където се изкъпах и си изпрах дрехите. За тях не се плащаше и затова реших, че ползването им влиза в цената на бензина, който не беше евтин.
Канадският граничен пункт
е на три километра северно от Бивър крик. Там никой не проверяваше напускащите страната автомобили. Около 25 километра по на север е границата със САЩ и американския контролно-пропускателен граничен пункт.
Юни – Август 2019 година
Очаквайте продължението
Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)
Снимки: авторът
E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg
Други разкази свързани с Канада или писани от Валентин Дрехарски – на картата:
Канада и Валентин Дрехарски
Booking.com
АЕЖ: ЗИД ЗРТ на ВМРО е напълно противоконституционен
от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Асоциацията на европейските журналисти е публикувала становище по законопроекта на ВМРО за изменение на Закона за радиото и телевизията.
Според АЕЖ проектът е напълно противоконституционен.
Мотивите са в унисон с мотивите във ветото на президента върху разпоредба от Закона за мерките по време на извънредното положение, предвиждаща наказателна отговорност за невярна информация за разпространението на заразна болест.