В края на миналата година Съдът на ЕС е публикувал решение по делото C‑683/17 Cofemel — Sociedade de Vestuário SA срещу G-Star Raw CV относно закрилата на произведенията на приложното изкуство, в частност на дизайнерски произведения.
Cofemel и G‑Star са две дружества, извършващи дейност в сектора на проектирането, производството и търговията с облекла. Ищецът G‑Star иска закрила за:
Cofemel изтъква в защита по-специално че посочените модели облекла не могат да се квалифицират като „произведения“, ползващи се с авторскоправна закрила.
Преюдициалните въпроси
Правната закрила на произведенията на приложното изкуство на практика съществува оттогава, откогато съществува и закрилата на интелектуалната собственост като цяло. Тя обаче все още трудно намира мястото си в системата на правото върху интелектуалната собственост. Последната обхваща три основни области: закрилата на изобретенията с патентното право, закрилата на интелектуалните творения с авторското право и закрилата на репутацията с правото върху търговските марки. Предвид декоративния си и същевременно утилитарен характер и своето толкова художествено, колкото и промишлено предназначение обектите на приложното изкуство подлежат на тези три форми на закрила, без обаче да отговарят напълно на целите и механизмите на нито една от тях. Макар да са разработени режими на закрила sui generis, по-специално в Европа, тази закрила така и не успява да си извоюва изключителен статус: тя винаги може да се кумулира с други видове закрила.
Закрилата на промишлените дизайни с авторското право създава по-специално два вида опасности: инфлацията на закрилата на авторското право и пречката пред свободната стопанска конкуренция. По тази причина в много правни системи са разработени механизми, предназначени да запазят закрилата на авторското право само за промишлените дизайни с висока художествена стойност.
Струва ми се обаче, че характеристики, като „специфична композиция, основана на форми, цветове, думи и цифри“, „комбинация от цветове“, „разположението на джобовете на корема“ или още „кройка[…] чрез монтаж на трите част[и]“, в чието възпроизвеждане е обвинен Cofemel, следва да се анализират като идеи, които могат да бъдат изразявани по различни начини, и дори като функционални решения, и не следва да бъдат обхванати от закрилата на авторското право.
Според Генералния адвокат правото на ЕС не допуска промишлените дизайни да се ползват със закрила на авторското право само при условие че са с подчертан художествен характер, надхвърлящ онзи, който обикновено се изисква за други категории произведения.
Съдът:
Законодателят на Съюза е избрал система, съгласно която закрилата, предоставена на промишлените дизайни, и закрилата, осигурявана от авторското право, не се изключват взаимно. Трябва да се провери дали модели могат да се квалифицират като произведения.
Закрилата на промишлените дизайни, от една страна, и закрилата, осигурявана от авторското право, от друга страна, преследват коренно различни цели и се уреждат от отделни режими. Всъщност закрилата на промишлените дизайни цели защитата на обекти, които, макар да са нови и индивидуализирани, имат утилитарен характер и са предвидени за масово производство. Освен това тази закрила е предназначена да се прилага за ограничен, но достатъчен срок, за да даде възможност да се постигне възвръщаемост на инвестициите, необходими за създаването и производството на тези обекти, без обаче да възпрепятства прекомерно конкуренцията. От своя страна закрилата във връзка с авторското право, чиято продължителност е значително по-голяма, се прилага само за обектите, които заслужават да бъдат квалифицирани като произведения. 50
Но обстоятелството, че модели като разглежданите в главното производство модели облекла пораждат, надхвърляйки полезната цел, за която служат, собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка, не може да обоснове квалифицирането на такива модели като произведения по смисъла на Директива 2001/29. 55
Следователно Директива 2001/29 не допуска дадено национално законодателство да предоставя авторскоправна закрила на модели като разглежданите в главното производство модели облекла, тъй като, надхвърляйки полезната цел, за която служат, те пораждат собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка.
Публикуван е годишният доклад на Freedom House
Според доклада от оценените държави 83 са свободни, 63 частично свободни и 49 са несвободни. България е в дъното на свободните държави – запазва 80 място.
За повече подробности ще почакаме още известно време, дотогава може да се види предишният доклад.
На 28 януари 2020 г. състав на СГС се е произнесъл с решение по делото между Емил Джасим и Блиц.
Издателите искат отмяна на решението на СРС от 2019 г., спечелено от Джасим, по повод статия в сайта blitz.bg. със заглавие „Изродът, който се изгаври със светинята Васил Левски, е напът да се измъкне!“, съдържащо обида и в текста, на която е посочена невярна и оклеветяваща информация, както следва: „В четвъртък, часове преди националния празник на България Трети март, БЛИЦ излезе с шокиращото разкритие за антибългарската пропаганда на Е.Д.. Последователят на сектата „Дай, България“ си позволи да нарече лайно светинята Васил Левски“. Текстът е публикуван в интернет страница с домейн, собственост на „И.а.Б.“ ЕООД и с посочен автор – И.К..
В жалбата се твърди, че съдът не бил взел предвид, че заглавието, в което се съдържа думата „изрод“ е парафраза на известния призив на П.Х.: „О, неразумни и юроде, поради що се срамиш да се наречеш болгарин“. Този призив бил именно срещу хора с поведението на ищеца и парафразата била използвана от автора на статията, за да демонстрира несъответствието на поведението на Д. с общоприетото отношение към националните исторически личности. Поддържа се, че било недопустимо Васил Левски да бъде принизяван до комиксов герой. Счита се, че обществената реакция от началото на 2018 г. срещу изказванията на ищеца пред различни форуми, било доказателство за правотата на статията. Постъпила е и насрещна въззивна жалба на Джасим,
Съдът:
“Повод за публикувания материал е изказване на ищеца, направено на конференция през 2014 г. на тема „Абсурдите във възприемането на българската история – митове и употреби“, в което ищецът застъпва тезата за четири мита, между които и този, озаглавен „Левски-супергерой“.[…]
С разпоредбите на чл.39-41 от Конституцията на РБ се уреждат права и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, ползва се с еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на защита. Възможната колизия на прокламирани права-в случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.39, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията на РБ. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на печата и другите средства за масова информация не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл.40, ал.1 от Конституцията на РБ свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание обаче, не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени права /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.
Според въззивният съд заглавието на процесната статия съдържа обида, тъй като ищецът е наречен „изродът“, като този израз обективно съставлява обида, а не се касае за негативна оценка на личността и поведението му във връзка с обществената му дейност. С този израз, който е пряко насочен към ищеца, се цели да се уязви неговото достойнство и чест, тъй като в българският език за „изрод“ се приема човешко същество със силно загрозяващ вид или човек с извратен морал и поведение.
По своята правна природа клеветата е умишлено разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, устно или писмено, чрез довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо обстоятелство. Съдът намира, че действително по адрес на ищеца е отправено клеветническо твърдение в процесната публикация. Казаното от ищеца не е представлява изразено от него мнение или твърдение по отношение на Васил Левски, а пресъздава разговор между малки деца на негови познати, чийто изказвания винаги се характеризират с първичност, без те самите да ги подлагат на критична самооценка преди да ги изрекат. Целта е била да се доведе до знанието на аудиторията полемика между две деца относно това кой може да бъде сметнат за будител. Ищецът изобщо не е изразил собствено мнение във връзка с твърдението на едно от децата, нито е изразил каквито и да е квалификации към личността на Васил Левски. Авторът на статията обаче по недопустим начин е изопачил фактите, като е направил невярно и клеветническо твърдение, че обидната квалификация по отношение на Апостола, е нанесена от ищеца.Именно поради факта, че в тази си част статията се явява клеветническа, последната не попада под закрилата на чл.10 ЕКПЧ. В случая следва да се даде приоритет на защитата на личната сфера на ищеца, доколкото публикуването на невярно и клеветническо твърдение е нарушение на правото му по чл.8 от ЕКПЧ.
За това виновно противоправно поведение на автора на статията, последният отговаря на основание чл.45 ЗЗД, а издателят, като възложител на работата – на основание чл.49 ЗЗД, поради което последните следва при условията на солидарност да обезщетят ищеца за причинените му неимуществени вреди.”
Клеветническата кампания:
СГС коригира обезщетението, присъдено от Районния съд, като описва една обхватна клеветническа кампания, срещу която Джасим успешно води дела:
“Процесната статия е от 05.03.2017 г., т.е. след като вече са излезли други публикации с идентични клеветнически твърдения в различни ел. медии, вкл. и тази. В тези предходни публикации не се съдържат обидни изрази по отношение на ищеца, а единствено неверни и клеветнически твърдения, че обидната квалификация по отношение на Апостола, е нанесена от ищеца.
На настоящия въззивен състав са служебно известни влезли в сила решения по искови молби на ищеца срещу други ел.медии за вреди от публикации, съдържащи идентично клеветническо твърдение, а именно за публикация в ел. издание на „Пик Нюз“ ЕООД и за статия, съдържаща клеветнически твърдения, публикувана в ел. издание на в.“Труд“. Към настоящия момент в СГС е висящо и въззивно гражданско дело за публикуване в интернет сайта blitz.bg. на статия, в която се съдържат неверни и манипулативни твърдения.”
На 12 февруари 2019 г. състав на Софийския градски съд се е произнесъл с решение по делото на Емил Джасим срещу ПИК Нюз на Недялко Недялков. ПИК Нюз е осъден –
Не сте чували за Таблоид? Сигурно, но през 2020 г. има решение, осъждащо издателя на таблоида да заплати 20 000 лева за засягане на честта, достойнството и доброто име.
Таблоид е наследник на Всеки ден, както Весислава Антонова се е погрижила да проследи:
Пред “Капитал” управителят на “Ню медиа груп” – компанията, издател на “Всеки ден”, Мартин Радославов обясни, че всекидневно издание със сензационно съдържание трудно може да издържи на пазара. “През последните години “Всеки ден” генерираше загуби и така дърпаше назад останалите издания в групата. Затова решихме да го закрием”, коментира Радославов. Според него седмичник с подобно съдържание по-лесно се издържа, събира реклама и печели основно от коричната си цена. Идеята на компанията е “Таблоид” да е по-евтиният вариант на “Уикенд” – най-силното издание в “Ню медиа груп”. Новият вестник ще излиза в понеделник с цена 1 лв., а “Уикенд” – в четвъртък за 1.49 лв.
Таблоид публикува несъществуващо интервю с реален известен човек под заглавие „П.Х.: Бях гей, но се отказах“
Ищецът никога не е давал интервю за вестник Седмичен таблоид и публикуваната във вестника статия през м. септември 2018 г., възпроизведена в статии в редица електронни медии, станала достояние на широк кръг лица (така и писмо от 14.10.2019 г. на Н.д. АД), е повлияло изключително негативно върху него
Публикацията има вълна от републикации – запомнете тези издания –
в редица публикации в електронните медии, като Блиц, ХотНюз, LifeOnline.bg, Клюки.бг, Hot Arena Интернет таблоид, Blife.bg, Plovdiv Media, регионален он-лайн вестник и TopVesti.bg, откъдето също е станала достъпна за неограничен брой читатели.
Мотивите информират по-подробно за кампанията –
“Изнесеното чрез изявлението в процесната статия не е оценка и квалификация, а твърдения от личния живот на ищеца, които биха могли да бъдат верни или неверни. Клеветата е умишлено разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, устно или писмено, чрез довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо позорно обстоятелство. Клеветнически могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място и лице. Във всички случаи разгласените обстоятелства следва да бъдат освен неверни и такива, които обективно да са опозоряващи за неговата чест, т. е. да възбуждат презрение към него от страна на общественото мнение, респ. да са несъответни на общественото понятие за чест или пък с неговото положение.
Когато източник на деликта е клеветническо твърдение, съдебната практика по арг. от чл. 147, ал. 2 от НК приема, че доказателствената тежест се размества, като в полза на ищеца е установена оборимата законова презумпция, че дискредитиращите го твърдения са неверни, поради което ответникът следва да ангажира безспорни доказателства, че изнесеното от него е истина. Когато верността на тези обстоятелства не могат да бъдат проверени, разгласяването им може да бъде оправдано само ако публичното им оповестяване е в обществен интерес.
Ответникът Н.М.Г. ЕАД не е установил при пълно и главно доказване съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, че изявлението в процесната статия във вестник Седмичен таблоид, чийто издател е той, действително изхожда от ищеца К.Т. и е дадено от него пред журналист на издателя. Напротив, от събраните доказателствени средства се установи по делото, че ищецът никога не е давал интервю пред журналист на този вестник. Изнесеното чрез изявлението в статията на вестник Седмичен таблоид, която предпоставя да стане достояние на широк кръг лица, за хомосексуално поведение на ищеца е също и невярна, а и изнасянето на такива данни от личния му живот, без значение дали е вярна или не, не е оправдано от гледна точка на обществения интерес. Тъй като част от изнесеното в статията е представено като изявление на ищеца, без в действителност такова да е правено от него пред журналист на издателя, а в друга част – изявление на такъв журналист, който дори не е посочен, именно ответникът Н.М.Г. ЕАД е този, който отговаря за оповестените в статията данни от личния живот на ищеца К.Т..
Доказаното по делото разпространение на тези твърдения е в пряко противоречие на чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Р България и чл. 9, пар. 1 във вр. с чл. 4, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета и е противоправно, тъй като засяга блага, които са обект на чуждо абсолютно субективно право. Тези блага в случая са чест, достойнство и добро име, прогласени за защитени с чл. 32 на Конституцията на Република България, т. е. налице е противоправен резултат. В резултат от засягане на честта, достойнството и доброто име на ищеца, т. .е на положителната обществена оценка за личността му и самооценката за собствената му обществена значимост, изразяващо се в засягане на представата му за самия него като хетеросексуален индивид и промяна на представата на обществото за него и съмнение у мнозина за неговата сексуална ориентация, чрез разпространяването на тези неверни и морално укорими твърдения във вестник Седмичен таблоид – бр. 34 (96), година ІІІ от понеделник, 3-ти септември 2018 г., същият е понесъл неимуществени вреди […]”
Обсъждаме понякога какви могат да бъдат твърденията, с които се засяга доброто име, и дали чрез приписване на хомосексуалност може да се засегне доброто име. Съдът приема, че да.
Софийски градски съд потвърди решението на районния съд, че публикациите в Блиц и Пик са нанесли неимуществени вреди на Светлана Джамджиева, включително здравословни, а оправданията им, че просто са използвали „цветист език“ – клеветейки и обиждайки я – което не било наказуемо, са несъстоятелни.
Правилно съдът е изложил подробно в мотивите си относно Блиц, че
фактическите твърдения, публикувани в медиите, подлежат на проверка за тяхната достоверност, а в случай че се окажат неистински, издателят на медията и автора, носят отговорност по реда на чл. 49 съответно чл. 45 от ЗЗД, освен ако се установи, че е направена добросъвестна проверка преди публикуването на материала, от която е могло да се заключи, че фактическите твърдения са истина. Правилно е посочено от съда и че няма нормативни правила за това коя проверка следва да се счита за добросъвестна, но те са изведени от практиката и етичните правила на журналистиката, като съобразно последните авторът на материала е следвало да провери информацията, която публикува при поне два независими източника и едва ако и от тях се установя, че тя отговаря на истината, да я публикува. Въззивникът не е ангажирал и дори не е направил твърдения, че е провел такава добросъвестна проверка на публикувана информация, поради което правилно съдът е приел, че същият като безспорен издател на процесния сайт, следва да носи отговорност, доколкото по делото е установено, че публикуваните фактически твърдения не отговарят на обективната истина, като същевременно водят и до накърняване на доброто име на въззиваемата в обществото и в професионалната й среда, засягайки и чувството й за лично достойнство и чест.
Като се има предвид практиката този тип издания да заимстват едни от други клеветнически текстове, трябва да е известно, че според съда всяко издание самостоятелно носи редакционна отговорност:
Неоснователно е твърдението за липса на противоправно поведение у този въззивник (Пик Нюз), доколкото той само е взел статията от първия, без да я променя и да внася нова информация в нея, като е посочил изрично и че статията е написана от първия въззивник. […] не са представени и доказателства за извършена добросъвестна проверка от страна на автора на статията, преди нейното публикуване. Съответно отново е налице противоправно поведение и на втория ответник. […] този въззивник също носи отговорност да направи своя добросъвестна проверка на информацията, която е взел от друг издател, преди да я публикува и да спомогне целенасочено за разпространението й. Освен това във втората статия са пресъздадени и посочените горе обидни изрази, използвани целенасочено да накърнят достойнството и професионалното име на въззивеамата.
Неоснователно се явява и възражението на този въззивник, че използваните от него изрази са цветущи и имат за цел да привлекат общественото внимание към публикацията, поради което не следва да се считат за противоправни. В тази връзка съдът намира, че изложеното горе досежно същите възражения на първия въззивник, е изцяло относимо и към възраженията на втория, поради което препраща към него.
Тоя блог няма друга работа, освен да информира какво се случва в областта на медийното право. Активна дейност кипи в началото на 2020 г. Паралелно по пет линии се предлагат или обсъждат промени:
Има да се появява и План за развитие на медийната среда.
Документи: на сайта на Народното събрание вече е качена стенограмата от заседанието на парламентарната комисия за култура и медии на 13 февруари, която е обсъдила проекта на Антон Кутев, а в следваща точка е изслушала обобщен доклад за работата на групата на Вежди Рашидов.
Обобщен доклад на експертната група не се забелязва на сайта на НС, когато се появи – ще го кача ТУК. В медиите има публикации за доклада, споменати са идеи по всякакви въпроси, някои от които вече са опитвали да стигнат до законодателство – напр. идеята за задължително разпространение на частни програми, на които при това ще се плаща – ясно е на кого може да бъде тази идея – а също идеята за 5-годишни мандати и др.
Не трябва да има монопол не само върху производството, но и върху разпространението на медиите – това се отнася за всеки вид медии, в частност за печатните.
Сама по себе си идеята не е добра, а у нас контролът върху разпространението на печатни издания се придружаваше и от вертикална интеграция между издателска дейност и разпространение, за Пеевски и майка му говоря.
I
От създаването на ЛАФКА беше ясно какво предстои – погром за малките на пазара на разпространението. “Цигари и вестници на всеки ъгъл.” Така и стана – ЛАФКА разчисти дребната конкуренция – да напомним благодарение на кого:
1) на КЗК, която разреши – нямало данни, но да стартирала дискусия, но операцията нямало “да доведе до установяване или засилване на господстващо положение на никой от анализираните пазари, което да възпрепятства ефективната конкуренция.” – е, видя се;
2) на общините – ЛАФКА навлезе там, където й разрешиха общините. Така е в София, така е в Стара Загора, така е в Пловдив:
Фирмaтa „Eлизa 1999“ кoнцecиoнирa 314 cпирки нa грaдcкия трaнcпoрт. Прeз 2012 г. фирмaтa „Eлизa 1999″ бeшe купeнa oт „Лaфкa Мaркeт“. Веднага след това е пoдпиcaн aнeкc c Oбщинa Плoвдив, кoйтo удължи дoгoвoрa зa 20 гoдини. Кoнцecиoнeрът ce зaдължaвaшe дa мoнтирa 314 зacлoнa и дa ги пoддържa, кaтo cрeщу тoвa oт кoмпaниятa щe плaщa 71 000 ЕUR гoдишнo и щe имaт прaвo дa cлoжaт дo 90 пaвилиoнa.
Но – както с мултиплексите, така и с разпространението на печатните издания сметката започна да не излиза. Факторът Национална лотария също си каза думата – ако се търси по термини “ЛАФКА + Национална лотария” излизат най-неочаквани връзки. Какво става сега с тези връзки, взаимодействия и сътрудничества е интересен въпрос.
II
А какво става с разпространението на печата? ЛАФКА фалира и започва да затваря обектите си – по сведения от медиите 1000 собствени и към 800 чужди.
Цитираното решение е на база на доклад на министъра на транспорта Росен Желязков, който е принципал на “Български пощи”. Самият доклад обаче не е е публикуван от правителството или министерството.
Освен това не е първият – още в края на октомври правителството взе протоколно решение – въз основа на друг доклад, бе взето решение пощите да влязат на разпространителския пазар, като се очакваше това да стане още през януари. Мотивът тогава бе, че държавата ще разсейва “усещане за монопол” и участието й ще е на пазарен принцип.
“Усещане за монопол”? Държавата ще разсейва? Докладите по темата не са публични.
Решението “Български пощи” да разпространява вестници и списания е взето с протоколно решение на правителството на 23 октомври 2019 по разпореждане на премиера Бойко Борисов, а на 27 февруари 2020 е решено, че от 1 март БП замества досегашния монополист.
III
Български пощи не искали да стават монополист. Но стават, казва министърът на транспорта и съобщенията Росен Желязков:
“Считано от 1 март, “Български пощи” се оказа единственият национален дистрибутор и транспортьор на периодика. Причините са без значение, важен е фактът и резултатът от това”
Държавата ще обяви държавна поръчка за търсене на подизпълнители на “Български пощи”, които да подпомогнат транспортната дейност, обявил още миинстърът.
За да се “спаси” вестникарската дистрибуция, държавата спешно реши да поеме този бизнес (вижте подробности тук).
Благодарим за вниманието, но, честно казано, това не е добър ход. Замяната на квази частен монопол с държавен не е точно подобряване на положението. Скритата държавна субсидия (под формата на покриване на загубите на “Български пощи”) само ще изкриви още повече и без това доста слабия пазар. Ако държавата не се беше намесила, пазарът щеше да намери друго решение.
Засилването на държавата обаче не е само в тази област. През последните месеци се наблюдават серия от действия на правителството, които ритат през глезените частния бизнес, за да пуснат на негово място да тича все по-силен държавен капитализъм (вижте тук). Тенденция, която в дългосрочен план няма как да е особено устойчива, но през идващите вероятно години ще продължи да изкривява цялата среда за правене на бизнес.
А за случката от гледна точка на държавните помощи трябва да се пише отделно. Значи все пак държавата няма да диверсифицира, а ще изземе. Държавната помощ можела да бъде до 15 мил. без нотификация, казва министър Желязков пред БНТ (за услуга от общ икономически интерес до 15 млн евро –чл.2 т.1 б.а от Решението на ЕК за УОИИ от 2011 г.). Не е ясно как определиха размера на компенсацията по прозрачен и недискриминационен начин, но е ясно, че има един спасен бивш монополист.
Открит въпрос е кой ще компенсира издателите за изминалите дни с разстроено разпространение.