Войната на думи: Twitter vs Тръмп

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От вторник до вторник: събитията през една интересна седмица за съдържанието в платформите и пределите на свободата на изразяване

1

Казват, че Тръмп имал   около 52 000 туита. Много пъти е установявано, че те не отговарят на  истината. Понякога това е очевидно, компанията Twitter използва и външни организации за проверка на фактите. Досега Twitter не е предприемал действия по отношение на президента Тръмп. По отношение на други потребители на платформата са прилагани различни мерки –  като напр.  към Болсонаро  във връзка с COVID, към   австралийски автор  на карикатури  или към известния Алекс Джоунс.

2

На 26 май 2020  Twitter реагира и на два туита на Тръмп. Как? – с етикет “Get the facts” и страница, на която има подробно обяснение (колаж от ВВС):

_112546457_trump-nc

Става дума за гласуването по пощата, което се допуска само за регистрирани гласоподаватели, докато  Тръмп твърди, че губернаторът на Калифорния допуска всеки да гласува.  Ню Йорк Таймс за случая:

Twitter е изправен пред уникален натиск, защото това е най-често използваният метод за комуникация с обществеността на г-н Тръмп. В началото на президентството си той туитваше около девет пъти на ден. Оттогава той ускори темпото си и вече има  средно 29 туита на ден тази година, а на 10 май публикува 108 пъти. 

Високото ниво на активност на г-н Тръмп привлича вниманието  в Twitter. Ако компанията изтрие туитовете   или ги промени, това ще ескалира обвиненията на консервативните политици, че цензурира техните политически възгледи или е предубедена срещу тях.Но като не направи нищо, Twitter  позволява световните лидери да не се придържат към същия стандарт като всички останали и  да имат повече власт да тормозят, клеветят и заглушават  другите, цитира изданието преподавателка от Харвард.

Миналата година  Камала Харис, сенатор (D) от Калифорния, поиска от Джак Дорси да спре акаунта на г-н Тръмп в Twitter. В писмо до г-жа Харис  Twitter повтори публичната си позиция по отношение на  световните лидери и заяви, че ще бъде погрешно да се предприемат мерки, поради обществения интерес.

Други световни лидери не са се радвали на подобна свобода в Twitter. Туитове от бразилския президент  Болсонаро и президента на Венецуела Николас Мадуро  за  недоказани лекарства за коронавируса бяха   премахнати.До тази седмица Twitter поддържаше, че г-н Тръмп не нарушава политиките на  компанията и че тя ще предприеме действия, ако се прекрачи линията.

„Ние вярваме, че е важно светът да види как мислят глобалните лидери и как действат. “, каза г-н Дорси в интервю за HuffPost миналата година. Ако г-н Тръмп публикува нещо, което нарушава политиките на Twitter, г-н Дорси добави, “ние със сигурност ще съобщим.”

Във вторник компанията превърна този разговор в действие.

Twitter нарече двата туита на Тръмп “потенциално подвеждащи” и сложи препратка get the facts към страница, на която има и други факти по темата.

Прилага се т.нар. “civic integrity policy”  на компанията.  Сигнал за нарушение са подали организации от третия сектор, с които Twitter партнира за прuлагане на стандартите, имена в момента не се споменават – ето съобщението на компанията:

3

EU DisinfoLab подкрепи действията на Twitter. Според  EU DisinfoLab  липсва отговор за политически дезинформации, включително множеството неверни твърдения, идващи от върха на администрацията на САЩ.

Трябва да има среден път между това да не се прави нищо и Министерството на истината от 1984 г. Решението на Twitter да добави предупредителен етикет, насочващ потребителите към проверена от факти информация по повод  съобщения на Доналд Тръмп,   е добър пример за това какво може да се направи, за да се даде възможност на потребителите да си съставят информирано мнение – нещо, което е особено важно в контекста на демократичния процес.  Нашите мисли са с екипа на Twitter – останете силни!

По-късно в Twitter се появи и съобщение от Вера Йоурова, ЕК

4

Два дни по-късно дойде и институционалният отговор на Тръмп –  президентски акт (executive order) “за предотвратяването на цензурата онлайн”. СNN казва,  че поне  от месец знае съдържанието на този акт, дори знае, че FСС u FTС са го обсъждали и според тях изглежда да е противоконституционен.

Какво казва Тръмп в този акт:

Първо, за прилагането на идеалите на Първата поправка към съвременните комуникационни технологии. Twitter, Facebook, Instagram и YouTube имат огромна, ако не и безпрецедентна сила да оформят интерпретацията на публичните събития; да цензурират  или премахват информация; и да контролират това, което хората виждат или не виждат.

Сега Twitter слага предупредителен етикет върху определени туитове по начин, който ясно отразява политически  пристрастия.  Twitter никога не е поставял такъв етикет   на друг политик. Служителят, отговарящ за политиката на сайта, е излагал  политическите си пристрастия в собствените си туитове.

Второ, за   раздел 230  в) от Закона за благоприличие в комуникациите  –  47 USC 230 (c).  Раздел 230  е създаден за справяне с  хипотезата, при която платормите се разглеждат като издател.  Предоставя се ограничена отговорност („защита“ ) на доставчик на интерактивна   услуга (например онлайн платформа)  с цел  интернет да е „форум за истинско многообразие на политическия дискурс“. 47 USC 230 (a) (3). (Всъщност именно разд. 230 пази социалните мрежи от отговорност за изказвания като тези на Тръмп. )

Раздел 230 не е имал за цел, казва Тръмп,  да позволи на шепа компании да прераснат в титани, които контролират жизненоважни пътища за националния ни дискурс под прикритието на насърчаване на открити форуми за дебати, и   използват силата си за цензуриране на съдържание и заглушаване на гледни точки, които не харесват. Когато доставчикът   премахва или ограничава достъпа до съдържание,   той се занимава с редакторско поведение. Поради което, казва Тръмп, нека носи отговорност като всеки традиционен редактор и издател.

В рамките на 60 дни от този акт,  министърът на търговията след консултация с главния прокурор и чрез Националната администрация за далекосъобщения и информация (NTIA), изисква от Федералната комисия  за съобщения (FCC)   бързо да предложи правила за решаване на описаните проблеми.

Трето, да се предвиди защита  на данъкоплатците  – да се преразгледа  финансиране с публичен ресурс на платформи, които ограничават свободното слово. Всяка агенция да преразгледа федералните разходи  за реклама и маркетинг, изплащани на онлайн платформи.

Тръмп предлага Министерството на правосъдието да обсъжда ограниченията на изразяване, основани на гледните точки, наложени от всяка онлайн платформа,   и да оценява дали някоя онлайн платформа е проблематична   поради дискриминация, измама на потребителите или други лоши практики.

Четвърто,    Големите онлайн платформи като Twitter и Facebook   не трябва да ограничават защитената реч, казва Тръмп и се позовава на  Върховния съд за  сайтовете на социалните медии  като съвременната агора (Packingham v. North Carolina , 137 S. Ct. 1730, 1737 (2017). Комуникацията чрез тези канали стана важна за значимото участие в американската демокрация (PruneYard Shopping Center v. Robins , 447 US 74, 85-89 (1980).

За големи онлайн платформи, които са огромни арени за обществен дебат, включително платформата за социални медии Twitter, FTC обмисля да предприеме действия, както е уместно и в съответствие с приложимото законодателство, за да забрани нечестни или измамни действия или практики при или засягащи търговията.   Такива нечестни или измамни действия или практики могат да включват практики на субектите, обхванати от раздел 230, които ограничават речта по начини, които не са в съответствие с обществените представителства на тези субекти относно тези практики.

Пето-шесто,   ще се разработва законодателство за случаи, в които  американците не са защитени при  нечестни и измамни действия и практики, напр.   алгоритми за заглушаване на съдържание или потребители въз основа на  политическа принадлежност  или гледна точка, предубеденост  и др.

Определение: „онлайн платформа“ означава всеки уебсайт или приложение, което позволява на потребителите да създават и споделят съдържание или да участват в социални мрежи или всяка обща търсачка.

Коментар на Дафне Келър от Станфорд – анотирана версия на акта.  Келър е особено разтревожена от черните списъци, които МП се изисква да изготвя. Тя обръща внимание още, че с такава дефиниция за онлайн платформа всяка медия с форум попада в обхвата.

5

Изненадващо на следващия ден Twitter показа нов ход от спектъра възможни реакции – туит на Тръмп бе не просто етикетиран, а скрит и означен като възхваляващ насилие (нарушаващ правилата за т.нар.  glorifying violence)

Този път  Тръмп беше написал, че ако плячкосването започне – стрелбата ще започне. Ясно е – става дума за реакция на протестите за справедливост след смъртта на Джордж Флойд.22           .

6

В  ярък контраст се оказа позицията на Зукърбърг, който пред Fox TV заявява:

Бяхме доста ясни за нашата политика. Смятаме, че не е  правилно да правим проверки на факти за политици. По принцип частните компании   – или особено  платформите – не трябва да са в състояние да правят това.

Facebook няма да се намесва в публикации  на Тръмп – дори ако те нарушават правилата, които  се прилагат за останалите. Позицията се различава от това, което Зукърбърг говореше пред парламента по-рано и което е добре документирано:

В последните дни медиите отразяват вътрешно напрежение във Facebook. На особена критика се подлага личното решение на  Зукърбърг  да остави без реакция изказването на Тръмп, в което президентът  насърчава полицията да  стреля при безредици.  Цитирани са представители на протеста, според които „Даването на платформа за подбуждане  към насилие и за разпространение на дезинформация е неприемливо, независимо кой сте.“ “Не съществува неутрална позиция по отношение на расизма. “, казва друг служител. Протестиращите в компанията са малко на брой, но публичното разграничаване от решенията  на Зукърбърг  се смята за симптоматично.

Разочарование предизвиква Бордът по съдържанието на Facebook – независим орган, на който се възлагат много надежди за саморегулация.  Facebook финансира Борда, за да решава трудни въпроси около модерирането на съдържанието. В разгара на кризата Бордът заяви, че няма да бъде в състояние да се намеси  сега, но  “работи усилено, за да  започне да работи  по-късно тази година.” Гардиан разказва и история с един от съпредседателите на Борда, обвинен в расизъм. 

Джеф Джарвис,  професор, също не е доволен от бездeйствието на Борда. Той  сравнява ситуацията с вечеря в дома на Зукърбърг, на която е поканен Тръмп. Представете си, казва Джарвис, че  Доналд Тръмп се появява, обижда другите гости, заплашва тези, които го критикуват, обвинява  китайците за всички проблеми, обижда афро-американците и  напада журналистите в стаята,  наричайки ги врагове на народа. “Какво трябва да прави домакинът – а Марк Зукърбърг несъмнено е домакинът? Бих очаквал домакинът да помоли грубия Доналд да напусне. Какво да правят гостите? Бих си тръгнал и никога не бих се върнал.”


Какво искам да направи Facebook? Всъщност не много. Не мисля, че Facebook трябва непременно да затвори акаунта на Тръмп, защото Зукърбърг е прав, че гражданите трябва да гледат какво говори държавният им глава. Не мисля, че интернет е медия, нито вярвам, че Facebook е издател или редактор, отговарящ за думите му.  Казвам, че е безсмислено да са прави проверка на фактите, когато говори  Тръмп. Това, което искам, е Facebook да се разграничи от неговото отвратително поведение. Facebook трябва да каже: Не сме съгласни. Не одобряваме. Това е неправилно.

Тръмп нападаше жени и вие не протестирахте. Тръмп тръгна след имигрантите и вие не го спряхте. Тръмп дойде за афро-американците и вие стояхте встрани. Сега Тръмп идва за вас, технологичните компании. Той атакува раздел 230, най-добрата защита, която имаме за свободата на изразяване, и на  която всички казвате, че държите. Ще я отстоявате ли за вас и вашите потребители?

Завършвам хрониката с една публикация на Access Now: What the Facebook Oversight Board means for human rights, and where we go from here“. Тя не се отнася нито само до Борда, нито само до Facebook.

Как се пише: Европейски парламент, Европейски Парламент или европейски парламент?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
С главна буква се пише само първата дума – Европейски парламент, тъй като това е съставно (т.е. състои се от две или повече думи) съществително собствено име и не съдържа друго собствено име. Думата парламент е съществително нарицателно. Законодателната власт в Европейския съюз се осъществява от Европейския парламент и Съвета на ЕС. В 28-те страни членки ще […]

Как се пише: неясен или не ясен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – неясен, също и неясна, неясно, неясни.   Отговорът на въпроса оставаше неясен. Когато погледнахме листа, видяхме само някакви черти и неясни фигури. Частицата не се пише слято със следващото съществително, прилагателно или наречие, когато с нея се образува нова дума с противоположно значение:   щастие – нещастие: успешен […]

Акциите на Twitter

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

  Според Расмус Нилсен от Ройтерс   пазарната оценка  на акциите на Twitter е паднала с  2 милиарда от 27 май.

 

Албания с Дачия (2): Дуръс, Берат и Тирана

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с пътеписа на Драган, за да обиколката му до Албания. Започнахме с пътуването през Игуменица до Вльора. Днес тръгваме към Берат, Драч (Дуръс) и Тирана. Приятно четене:

Албания с Дачия

част втора

Дуръс, Берат и Тирана

Сутринта прекосихме набързо монументалния и фонтанния център на Вльора.

След това продължихме към Дуръс през

Берат –

друг планински старинен град, който се намира на около 80 км навътре в Албания спрямо Вльора. Тук за пръв път попаднахме на албанска магистрала.

Магистрала Вльора –Дурес, Албания
Магистрала Вльора –Дурес

Дължината на отсечката е 30 км, ограничението е 110 км/ч, но по-фрапираща е ширината на аварийната лента – като велоалея.  Иначе настилката беше екстра. След като излзохме от магистралата, тъкмо бяхме решили, че сме оставили архитектурните образци за отщяване в центъра на Вльора, но се оказа, че насред планината няма по-подходяща форма за сграда от тази, наподобяваща кораб.

„Кораб“ по пътя Вльора –Дурес, Албания
„Кораб“

На места пътят стана много лош, но можеше да се поддържат 80-90 км/ч без проблеми. Така стигнахме до

Берат,

включен в списъка за световно културно наследство на UNESCO, който беше последния албански град, избран за посещение в нашия маршрут.

Културното наследство се оказа малко костеливо, защото паркирахме колата в подножието на хълма и от там имахме 30 – 40 минути катерене по безобразно стръмна улица.

Въпреки разочарованието ни при вида на автобусите, спрели точно пред входа на замъка (явно има заобиколен път за автомобили), определено си заслужаваше катеренето, защото

Берат беше най-автентичния град, който видяхме в Албания

И тук се опитахме да поговорим с местните, например влязохме във фурната за хляб, човекът буквално ни даде да влезем в самата пещ. Един албански дядка пък откъсна една от милионите си рози за Таня.

Берат, Албания

Разбира се Берат си има и съвременен изглед –

Берат, Албания
Берат

с много кафенета, свежи идеи, познати марки, дядковци шахматисти като пред нашия народен театър, български велосипеди и … нЕма такъв университет

Не липсват обаче и малко позабаравени по нашите ширини услуги.

Пътят от Берат до Дуръс беше приятен,

дори на места беше магистралоподобен. За

Дуръс (Драч)

знаехме, че е бившата столица на Албания, а сега им е най-големият морски курорт и пристанище. След Вльора нямахме много големи очаквания, но още с влизането в града осъзнахме, че тук нещата са по-различни. Ширнаха се едни молове, усещаше се, че сме в по-богат град, който не е все още в строеж. Тук беше и най-хубавият (от гледна точка на удобства) хотел – Hotel Nais

Booking.com

Собственикът ни чакаше пред вратата и ни позна по регистрацията – няма такава усмивка. Веднага изтича и премести колата си (VW Caddy – да не повярва човек, че не е Mercedes-Benz), за да паркираме ние на възможно най-удобното място пред хотела. Свали ни багажа от багажника, приготви едни натурални сокове, едни кексове … а в стаите направо се бяха престарали.

Веднага отидохме на разходка по крайбрежната улица.

Имаше нещо, което напомняше на крайбрежната улица в Солун.

Друго интересно нещо в града беше

амфитеатърът,

който е един от най-големите, които съм виждал, съизмерим (по мащаби, не по запазеност) много повече с Колизеума, отколкото с античния театър на Филипополис.

 Дуръс добре комбинираше античния свят с модерно европейско звучене.

Изображение

Вечерта отидохме на

десет километровата плажна ивица

на най-големия и известен албански курорт и попаднахме на … екологична катастрофа.

Плаж – Драч (Дуръс), Албания
Плажът

Оказа се, че преди няколко дена неизвестен танкер е излял огромно количество мазут в близост до брега и сега всичко беше изплувало на плажа. Всички сме виждали малки черни бучици мазут, които цапат банските и краката, по българското Черноморие, но такова нещо досега не бях виждал.

Горките албанчета, доста неприятно е такова нещо да им се случи точно преди началото на сезона. Личеше си, че бързат да приключат с почистването.

Иначе самата

плажна ивица на Дуръс наистина е впечатляваща

по размери – май не съм виждал толкова дълъг плаж и с толкова много хотели от край до край.

Плаж – Драч (Дуръс), Албания
Плажът

Хотелите се редуват така: един построен и работещ, един все още в строеж, един построен… Улиците както навсякъде са в ремонт, предполагам, че до няколко години всичко ще е лъснато. Честно казано, Дуръс е много интересен град, но по-скоро в центъра. Не бих си направил лятната почивка в някои от крайбрежните хотелитолкова близо до пристанището. Аз и на Слънчев бряг никога не бих отишъл де, може би крайбрежието на хотелската част на Дуръс ми напомня именно на българските мега курорти от този тип. Далеч по-хубаво би си изкарал човек на този къмпинг в удобни бунгалца около Dhërmi, южно от Вльора.

И така, на следващата сутрин се

тръгнахме от Дуръс към Тирана

Тъй като това са само 30 километра и то по магистрала, решихме да се отбием до

Круя – родния град на Скендербег

(албанският Васил Левски, който се е борил с османците още през XV век).

Пътят натам беше приятен и планински. Тъй като резервоарът вече беше преполовен, реших, че е станало време за

второ зареждане с албанска нафта

Избрах си най-лъскавата бензиностанция, която видях – elda. Друг критерий, по който си избирам бензиностанциите е, да може в тях да се плаща с карта. Според табелката, тази бензиностанция беше такава, затова смело казах на бензинджията да пълни догоре (да, в Албания и в България има бензинджии, за разлика от Западна Европа). Подавам му аз дебитната карта Visa и той ми клати глава. Хубаво де, ама ние нямаме достатъчно албански леки, к’во правим? Показвам му евро, той се съгласява и така платихме част от сметката в евро, част от сметката в леки. Накрая даже и ароматизаторче (борче) ни подариха. Та съветът ми е – питайте дали може да се плаща с карта преди да сипете гориво, защото това, че на табелката пише Visa и MasterCard в Албания не винаги важи…

И така, заредени с нафта за 2.20 лева литъра, продължихме към Круя. Тъй като наближавахме Тирана, нещата ставаха все по-лъскави и истински:

Мерцедес в Албания

Отново се изкачихме в планината и се струпаха едни облаци, които да ни пазят от жегата.

Доста е горещо в тази Албания,

препоръчвам наистина да се ходи там или през май, или през септември, освен ако не сте отишли за морето. В

Круя

има интересен нов

замък-музей на Скендербег

Замък-музей на Скендербег – Круя, Албания
Замък-музей на Скендербег

Самият град не е впечатляващ, даже по-скоро обратното.

Интересни бяха

църквата, която се оказа джамия и маслината,

която е засадена от самия Скендербег преди 500 – 600 години.

Тук витаеше обаче някаква американска пропаганда, или поне така ни се стори. Разни баби шият американския флаг, наслагани едни табелки за американско спонсорство – личи си, че са налети някакви пари, обаче духът на ориента си стои все още.

Така оставихме града на Скендербег и поехме по пътя към албанската столица – Тирана.

Като стана дума за пътища,

нямахме някакви срещи с агресивни или лоши шофьори в Албания, движението е по-скоро спокойно, но въпреки това прекалено често виждахме доста тежки катастрофи със следи от кръв по автомобилите и пътното платно. Това малко налагаше едно параноично и тягостно чувство, но ние нямахме никакви неприятности по пътя.

Тирана

ни посрещна с многоцветни, но сравнително добре структурирани предградия.

Хотелчето ни (не, че не сме доволни, но не бих го препоръчал) беше точно в центъра

Booking.com

Пазиха ни паркомясто точно пред входа, за да бъде колта ни на на осветено място. Интериорът беше зашеметяващ.

За сметка на това,

Тирана много ни впечатли

Явно очакванията ми за Албания са били много занижени, защото столицата им наистина ми се стори доста европейска.

В началото малко трудно се ориентирахме

къде точно да обядваме,

но с питане ни насочиха към чудесен традиционен ресторант „Oda“. Хапване и пийване на корем за 6 човека ни струваше 6700 леки (90 лева), което за ресторант подобен на „Воденицата“ в София е доста прилична цена.

В центъра се преплитат няколко огромни булеварда, заобиколени от красиви стари и съвременни сгради.

Съвсем деликатно се преплитат старо и ново.

В никакъв случай хората по улиците не са по-различни от хората в повечето европейски столици – модерно облечени, приветливи и усмихнати хора. Противно на очакванията ми, видях не повече от две жени със забрадки. Явно схващанията ми за Албания са били клиширани и неактуални.

Харесаха ми светофарите, чиито стълбове са осветени в цвета на активния светофарен сигнал – много интересно.

Светофар – Центърът на Тирана, Албания
Светофар

В парковете има интересни образци на съвременни паметници и разбира се не е пропуснат да се подчертае култът към безбройните бункери на Енвер Ходжа.

Направи ми впечатление, че много хора карат велосипеди, и то не познатите от западно-европейските градове разбрицани градски велосипеди, а съвсем прилични байкове. Според мен, използването на велосипед е показател за нивото на развитост на обществото, а това, че има все пак някакво естетическо, а не само утилитарно, отношение към него, ме изненада искрено.

Браво на Тирана за центъра и уютната атмосфера.

Със залеза на слънцето стана още по-приятно, улиците се изпълниха с още повече млади хора, ресторантите- също и ние така седнахме в една скара. Този път направо се оляхме с яденето и всички бяхме с връхче, а още по-учудващото беше, че за шестимата платихме общо 60 лева – още си мисля, че не сметнаха правилно сметката.


Сещам се за още

една албанска ресторантска особеност –

приборите винаги са завити супер стегнато в салфетка, която е намокрена предварително и развиването е изключително сложно без да я скъсаш. Не можах да разбера, защо се опитват да затруднят клиентите си в тази елементарна операция, но практически във всички ресторанти, които посетихме, ни отнемаше по няколко минути да успеем да извадим вилицата от салфетката, без да я скъсаме.

Разходката в полунощ в Тирана

също беше много приятна и в никакъв случай не сме се чувствали притеснени от гледна точка на сигурност. Дори ми се струва, че Тирана е по-оживена от София в малките часове. И тук по това време излизат по-новите Mercedes-Benz.

За следващия ден бяхме планували да напуснем вече Албания и да нощуваме в Охрид, Македония.

Очаквайте продължението:

Автор: Драган Драганов 
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Албания – на картата:

Албания

Booking.com

Законопроекти на ВМРО: един отхвърлен, друг постъпва

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вчера в парламентарната медийна комисия е отхвърлен на първо четене законопроектът на Сиди и др. за фалшивите новини.  Разбира се, това не е окончателно препятстване на този текст, но е индикативно. Протоколът ще бъде качен ТУК, когато бъде публикуван.  Това е  проектът срещу шарлатаните и мародерите в интернет средата (според мотивите).

На сайта на НС може да се прочете

В същия ден според сайта на НС е постъпил друг законопроект от същия екип  – Сиди и др., този път ЗИД на Закона за защита на личните данни.

За съжаление текстът е качен във вид, в който не може да се копира, а да се преписва точно този текст не е оправдано усилие. Не може ли Народното събрание да въведе  изисквания за формата на внасяните законопроекти (машинно читаем формат, отворен, платформено независим)?

В мотивите на законопроекта се обсъжда съдбата на законопроекта за фалшивите новини и се казва, че

 Сама по себе си така поднесен прочитът на предложената от нас промяна в ЗРТ, е невярно предадена информация.

Поради това  според новия ЗИД всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социални мрежи, онлайн блогове оповестяват на видно място информация за себе си като администратор на лични данни(физическо или юридическо лице).

 

ЕСПЧ: достъп до парламента и парламентарната работа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Mándli and Others v. Hungary  по чл.10 Конвенцията, свобода на изразяване.

През април 2016 г. шестима журналисти се опитват да интервюират членове на унгарския парламент, включително председателя на парламента,  и министър-председателя, във връзка с предполагаеми незаконни плащания на Унгарската национална банка към компании, свързани с правителството на Виктор Орбан.

Председателят на парламента Ласло Ковер отнема достъпа на журналистите  до  парламента  и заседанията му. Отказан е достъп  и за парламентарната сесия през юни 2016 г., когато  се обсъжда изменение на конституцията на Унгария, даващо  на правителството още по-широки правомощия.  Не се предвижда възможност за съдебен контрол върху това решение. 

Журналистите се обръщат към ЕСПЧ. Впрочем едно от последните  решения срещу Унгария по чл.10 ЕКПЧ също беше за отказан достъп – до центровете за бежанци.  В хода на делото става ясно, че практиката с отнемане на достъпа на журналисти до парламента продължава.

В решението се излагат аргументите на правозащитни организации (т.41-44) относно  свободата на словото в политическия контекст, където са възможни най-малко ограничения. Недопустимо е да се ограничава възможността на медиите да разпространяват информация и идеи от обществено значение, както и събирането на информация за политическите въпроси,  за парламентарния контрол и др.  Освен това мерките, изключващи журналисти  от достъп до парламентарните сгради, трябва да бъдат предписани от закона и да изискват правна рамка, която гарантира  ефективен съдебен контрол. Мерките могат да бъдат използвани само при най-изключителни обстоятелства. Прозрачността позволява  на обществеността да оцени не само съдържанието на изявленията, но и поведението   на представителите. Тяхната защита на личния живот  е ограничена   (публични личности, ангажирани с политическа дейност).

Решението

Съдът прилага теста за пропорционалност: има намеса, предвидена е от закона, разпоредбата преследва легитимни цели –  а) предотвратяване на смущения в работата на Парламента, за да се гарантира ефективното му функциониране и б) да защити правата на народните представители. Следователно централният въпрос е дали намесата е „необходима в демократичното общество“ (т.58)

Защитата, предоставена  от Конвенцията на журналистите, е при условие, че те действат добросъвестно, за да предоставят точна и достоверна информация в съответствие с принципите на отговорната журналистика (Pentikäinen срещу Финландия ([GC], № 11882/10, §§ 87-91).

Концепцията за отговорна журналистика не се ограничава до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява чрез журналистически средства. Тя обхваща, между другото, законността на поведението на журналистите, включително тяхното обществено взаимодействие с властите при упражняване на журналистически функции. Дали журналистът е нарушил закона има значение при преценката дали  е действал отговорно (вж. Pentikäinen, цитиран по-горе, § 90).

В настоящия случай жалбоподателите са действали по начин, противоречащ на правилата за поведение в Парламента, които забраняват снимките в определени зони  – но  когато  се преценява дали предприетата от председателя мярка е необходима, трябва да се вземе предвид  функцията на журналистите да правят записи и снимки и да докладват по актуални въпроси, свързани с работата  на Парламента.

Съдът не е съгласен с аргумента на правителството, че въпросните записи не са имали за цел да засегнат въпроси от обществено значение, а да представят депутатите по сензационен начин. В този контекст Съдът вече е приел, че свободата на медиите предоставя на обществеността едно от най-добрите средства за  формиране на мнение относно идеите и нагласите на техните политически лидери – и по този начин дава възможност на всеки да участва в свободните политически дебати, които  са  в основата на концепцията за демократично общество.

Съдът приема още, че при обстоятелствата по делото оспорваната намеса в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване не е пропорционална на преследваните законни цели, тъй като не е придружена от адекватни процесуални гаранции. Необходим е и съдебен контрол върху подобни актове на ръководството на парламента.
В светлината на горните съображения Съдът заключава, че намесата в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване не е „необходима в едно демократично общество“ по смисъла на чл. 10 от Конвенцията.

Нарушение на чл.10.

Нидерландия: Съдът позволява на правителството да работи за 5G мрежа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Съдът в Хага е гледал дело по искане на активисти срещу 5G. 
Stop5GNL е фондация, която има за цел да защитава здравето на жителите на Нидерландия.  Тя се стреми да забрани на Нидерландия да  позволи въвеждането на 5G поне до доклад на правителството  за възможните рискове за здравето във връзка с 5G.

Според активистите въвеждането  на 5G технология е безотговорно, неприемливо и незаконосъобразно.  

Правителството твърди, че привежда политиката си в съответствие с  оценки на експерти, които  не изискват блокиране  на въвеждането на 5G. Правителството  заявява, че  ще се намеси на всеки етап, ако в бъдещи измервания от Агенцията за телекомуникации,  която регулира радиочестотите в страната, покаже, че  има риск за здравето.

Не е спорно, че общото излагане на електромагнитно излъчване (сумата от използването на множество приложения) на всяко място, където са хората, трябва да остане под границите, които   гарантират общественото здраве.

Stop5GNL правилно твърди, че в момента не е ясно как точно ще се развият 5G системите. Поради тази причина Агенцията за телекомуникации ще продължи да наблюдава ефектите на 5G по различни начини. Въпреки че  държавата има основание да смята, че нивата на експозиция няма да бъдат надвишени след въвеждането на 5G, държавата изрично е заявила, че може и ще се намеси, ако в бъдещи измервания  покажат, че нивата са или ще бъдат надвишени. Освен това държавата е посочила, че ще се намеси и ако новите проучвания покажат, че трябва да бъдат коригирани границите на експозиция; ако следователно се окаже, че рисковете за здравето все още съществуват  под границите, които в момента се считат за безопасни. Внедряването на 5G не е необратимо.  При тези обстоятелства съдът приема, че няма причина   за намеса.

Карнавална Венеция, 2019 година (1): Полетът на Ангела

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Пътеписът днес се отнася за събития, случили се една година преди епидемията от корона-вирус да покори Италия. Мисля, че днес можете много лесно да си представите защо след тазгодишния (2020) карнавал, цяла северна Италия трябавше да бъде затворена. Иначе – днес наш водач ще е Влади, така че – приятно четене!

Карнавалът във Венеция

2019 година 

част първа

Полетът на Ангела

Днешния пътепис ще ви отведе в карнавална Венеция през 2019 година. Най-доброто време за разходка до Венеция е по време на карнавала, който се провежда там всяка година през януари или февруари. Началото на карнавала бележи началото на постите. Самата дума Karnevale означава „Karne“ (ит.) „махам“ и „Vale“ (ит.) „месо“. Или казано по друг начин „спирам месото“, т.е. „постя“.Затова всяка година самият карнавал е в различно време.

Карнавалът е най-доброто време да се набутате в най-голямата навалица,

да видите много красиви неща и да похарчите много пари за малко време, срещу които ще получите малко неща и те няма да ви стигнат. Това е времето, когато повечето тесни улички или част от тях във вътрешността на Венеция стават еднопосочни и не можете да отидете и да се върнете по една и съща улица, мислейки си, че така няма да се загубите в лабиринтите. Напротив, това е една чудесна възможност да се загубите и да видите повече неща и места в лутането за намиране на правилната уличка, водеща към площада Сан Марко или пристанището. И за да задоволя любопитството ви с факти, предлагам след като се уморите от обикаляне и хубаво огладнеете, да поседнете малко на крайбрежната пешеходна алея и да похапнете вкусни спагети за 18 евро и ако към това добавите и една малка бира плюс бакшиша, който влиза в сметката под думата „Коперто“, да се изръсите с 30 евро и да запомните кога сте били там. Ама да не си мислите, че спагетите ще са кой знае колко много или бирата кой знае колко голяма. Достатъчно, за да огладнеете отново след три часа. Но за това по-късно. 

Сега да започнем пътуването отначало

 Събуждам се сутринта вкъщи и гледам през прозореца една фъртуна, един обилен снеговалеж и никакво движение по улицата. Тихо, снежно съботно утро. Ами ако не мога да стигна навреме до София? А и как да се облека? Много въпроси, на които трябваше да намеря бърз отговор, докато си пия кафето. Излизам почти час преди тръгването на автобуса за София от автогарата в моя град. Никакво движение по улицата. 

Ден първи, 23.02.2019 г.

 Ранно утро, часа е. Нито автобуси, нито таксита на стоянката до нас. Случайно минаващо такси стана мое. До автогарата стигнах навреме. Имах време и да закуся. Да видим нататък как ще е.

Тръгваме навреме. И в София стигаме навреме. Имам около час време и в столицата. За Италия автобусът отпътува от София около 11 ч на обед. Туроператорът е същият и екскурзоводът е същият от програмата за предколедна Прага, от декември 2018 г.

На Калотина бързо минахме, екскурзоводът ме позна и ме пита къде скоро съм бил с него. Ами в Предколедна Прага, разбира се! 

Спираме в заведението след границата, то си ми е любимото място, където да изпия едно Заечарско пиво. Този път без плескавици, защото вече знам колко са големи порциите и колко лук има в тях. Продължаваме. Спирките за почивка са почти едни и същи по този маршрут – една на 100 км. преди Белград, една в Хърватия, една след влизането в Словения на заведението с една голяма крава отпред. В това заведение през деня работи кухня с готвена храна, като на шведска маса, на килограм, ама по това време на нощта беше затворена. Следващите почивки не помня, защото съм ги проспал. 

Ден втори, 24.02.2019 г. 

Утрото ни завари в Лидо ди Езоло, откъдето трябваше да вземем няколко туристи дошли тук по самолетната програма за тази екскурзия. И така, с пълен вече автобус, се отправяме към пристанището за Венеция. Закъсняли сме малко, защото всички корабчета вече са заминали, нямаше никакви други чакащи групи. Само за нас се намери едно корабче.

Пристигаме във Венеция

 и още от корабчето се виждат тълпите туристи. За ориентир на връщане ни показаха часовника на една от жълтите сгради на пристанището, които преди са били казарми.

Тръгваме по пешеходната алея. Сергии и магазинчета за сувенири и маски има на всяка крачка. Докато се събираме на пристанището и ни ориентират за това кое, къде, как, колко и защо, аз реших да погледна в първите заведения до корабчето цените в менюто за храна и напитки, за да добия представа за какво става дума. И

тръгваме към площада Сан Марко,

за да гледаме полета на Ангела за 12:00 ч.

Искам само да кажа, че не всеки, стигнал до тук по това време на деня на откриването на карнавала, малко след 9 ч сутринта, може да се добере до площада, така че да види полета от някъде.

Вървим и ни разказват, че преди години, векове дори, тук е имало пазар, хамали пренасяли чувалите със стока на гърбовете си, каручки с дървени колела пренасяли по- тежките неща и т.н.

Минаваме през няколко гърбави мостчета над каналите и стигаме до един хотел от дясната страна, за който ни казват, ако имаме време на връщане от обиколката да влезем вътре. Това бил много скъп хотел, а вътре интериора по стени и тавани бил запазен непокътнат от 14-ти век. 

Хотел Даниели

Booking.com
Хотел Даниели, Венеция – Италия
Интериор оригинален, запазен от 16 век в хотел Даниели във Венеция

Един по един, уж за малко. Защото няма как цялата група да влезе, само за да гледа. Запомних го, но за това по-късно.

Този път, пишейки този пътепис, мисля да опитам за всяко споменато място или нещо в текста да показвам конкретна снимка с линк от фейсбука ми, където се намира, за да не се получава разминаване между текст и снимка при обработката на всичко това, преди да излезе в сайта (Оценявам високо усилието, благодаря! – бел.Ст.) Стигаме до една огромна тълпа, полицейско присъствие и метални прегради. 

Обясняват ни, че това е едно от местата, които осигуряват достъп до Сан Марко, след съответните мерки за сигурност. Имало такива достатъчно, които обграждат целия площад и прилежащите улици. И който много иска да види

полета на Ангела, 

да се нареди на тази опашка и да се бута в тълпата два часа, и ако успее да мине, ще го види. През това време за останалите се предлага да се разходят наоколо, да им покажат други места, забележителности и ако успеят по-късно да минат през друго място, за да излезят на площада, но и това не било сигурно. Аз оставам тук в навалицата. Защото съм дошъл, за да видя Полета на Ангела. Венеция съм я гледал в минали пътувания.

И като започна едно бутане в навалицата

с всички произтичащи рискове от това- джебчии и т.н. Но аз спокоен, по-важните неща, документи и пари са си ми в автобуса. Подготвен за всичко това, нося само връхна дреха, бинокъл, вода, лична карта и нещо за четене, таблет и телефон. Нищо друго ненужно. И малко пари, достатъчни за деня.Пропускат по 15-20 души през пункта за контрол, проверяват ги няколко полицаи със скенер, сензор за метал и раниците за опасни и забранени неща и ги пускат. Бутането в тази навалица продължи около час и половина, но накрая минах и аз. От тук до площада – за 5 минути – и съм там.

Но това, че съм минал, още не означава, че ще видя Полета на Ангела

Може да видя само част от него. Става дума за едно спускане с въже от върха на кулата на Сан Марко на известен човек, мъж или жена, манекен, дизайнер или актьор, който през годината е постигнал някакъв особен успех или слава. Спускането завършва на сцената в другия край на площада. Всяка година за Ангел се избира известна личност – актьори, актриси, манекени или филмови звезди. Разглеждам с бинокъла към кулата от която ще се спусне Ангела – опънатите въжета от кулата, двама души горе на върха, които проверяват всичко – въжета, макари и механизми за защита. Горе от върха на кулата и долу до другия край на площада, където е сцената е опънато метално въже. Горе високо е сложен един стол и други защитни механизми, макари и т.н. От там тръгва Ангела и бавно се спуска докато стигне до сцената, където през това време се разиграват различни забавни неща – мини-карнавал, дефилета на маскирани двойки и т.н. Една огромна видеостена показва всичко това. Имаше поне 40 минути докато започне Полета, според това, което ни казаха и аз реших да се разходя наоколо и да пия кафе. Избрах си едно кафене в една малка, тясна уличка. И си седнах отвън. И докато ми дойде кафето, да му сложа захар и да го разбъркам и като погледнах,

Ангела беше на половината на въжето

 Опитах се да тръгна с кафето и да обясня, че после ще върна чашата, ръкомахайки към площада, но не ме пуснаха.

Колкото и бавно да се спуска и колкото и бързо да изпих кафето, пак нищо не видях от близо, освен слизането му на сцената. Оказа се, че полета бил за 11:30 ч.

И докато го изпия и Ангела слезе на сцената

Само го изгледах отдалече…

 През това време пред сцената дефилират двойки, облечени с карнавални костюми. Атракции, програма. И една огромна тълпа огражда всичко това, така че всеки, който е закъснял може да го гледа само на огромните монитори, монтирани малко по-високо. В програмата ни пише час за Полета на Ангела, после ни казаха друг час и това ме обърка… 

Продължих да се разхождам по площада и да снимам карнавалните двойки. Прекрасни са, красиви, усмихнати и на всеки ъгъл. Тук някъде видях и едно кученце, малко, дребно, бяло и то маскирано с една розова рокля и с един розов цилиндър на главата, завързан отдолу. Куче, куче, ама и то за карнавала маскирано. 

Куче на Карнавала във Венеция, Италия
Куче на карнавал във Венеция

И когато погледнах пак случайно към въжетата нагоре, видях как столчето, с което се беше спуснал Ангела, се връща пак нагоре. И си помислих, че може да има и втори полет за тези, които са изпуснали първия.

Ама наоколо толкова красиви неща, толкова интересни двойки и маскирани хора

и всеки да снимам, нищо да не изпусна, кафенета, програмата около сцената.

И вторият полет мина под носа ми. Трети нямаше.

Имах достатъчно време да се разходя и да снимам карнавална Венеция. Започвам със себе си. 

Авторът на Карнавала във Венеция, Италия
Авторът
San Marco, 30124 Венеция, Италия

Тръгнах по една уличка

към вътрешността на Венеция, 

но когато реших да се върна по същата, се оказа, че тя е еднопосочна. И трябва да обиколя и аз не разбрах през къде. И като се започна едно лутане по тесните улички, даже срещах и други заблудили се от групата като мен. И колко още интересни неща видях докато се лутах, само аз си знам. 

И след като се уморих,

реших да седна да похапна нещо

 Избирам заведение на крайбрежния булевард, гледам менюто, искам спагети, всички са по 18 Евро, но аз търся нещо различно от спагетите, които са ми познати. И накрая избрах нещо толкова различно, че не знаех какво означава думата. Хм, да видим. 

 Е, така е, като незнам думата „мида“, (ама сега вече я научих „Vongole“), ще ям спагети с миди.

Ами ако „Vongole“ беше нещо друго, например октопод или калмари, как щях да ги изям? И с бирата, и с копертото (бакшиша) и плащам 30 евро. Че аз за 30 евро ще си купя спагети и макарони, ще ям цяла година. 

Следва обиколка из Венеция до към 17 ч, когато ще се съберем отново на корабчето. По тесните улички във всички посоки се движат двойки, маскирани карнавално. Времето до тръгването ни мина неусетно. 

Събираме се, идва корабчето, качваме се и

обратно на Лидо ди Езоло, 

където ще спим. Там хотелът ни е почти накрая на селището, (ако съдя по номерата на спасителните постове на морето, бяхме някъде след 23-ти пост.)

По вечерно време, излизам да вечерям. Избирам си един сравнително луксозен ресторант към един хотел и си взех лазаня. Много ми хареса, даже си взех и още една. Тихо и спокойно място. И така, наближава полунощ, време е за сън.Следващият ден ще ни отведе отново във Венеция. Който иска, ще може да остане там през целия ден, а който иска само до обед, а следобед има програма до островите Мурано и Бурано.

Но за това – следващият път.  

Очаквайте продължението
Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Венеция на картата:

Венеция

Booking.com