В Централната избрателна комисия е посътпил сигнал от Нет Инфо АД за нарушение на Изборния кодекс, състоящо се в това, че дружеството Фейсбук не е публикувало тарифа за политическа реклама, каквито са изискванвията на ИК, и така е извлякло недобросъвестно конкурентно предимство пред останалите задължени субекти.
Медиите твърдят, че има решение на ЦИК, в което искането за санкция се отхвърля на основание, че Фейсбук не е медийна услуга по смисъла на ИК.
Според ИК, §1 –
15. (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2019 г., в сила от 12.03.2019 г.) “Медийна услуга” е създаването и разпространението на информация и съдържание, предназначени за значителна част от аудиторията и с ясно въздействие върху нея, независимо от средствата и технологията, използвани за предаването им. Медийни услуги са:
а) печатните медии – вестници, списания и други периодични издания;
б) медиите, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като:
аа) обществените и търговските електронни медии – лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги;
бб) онлайн новинарските услуги – електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания. Не са медийни услуги социалните мрежи – фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове, с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите по букви “а” и “б”.
16. “Доставчик на медийна услуга” е физическо лице – едноличен търговец, или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана. Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол върху съдържанието, програмните схеми и каталога на предоставяните услуги.
Изричното изключване на Фейсбук от обхвата на ИК е известно и на Нет Инфо, защото в сигнала те посочват разпоредбата.
Не намирам решението на сайта на ЦИК, когато го намеря, ще го публикувам изцяло.
ОТНОСНО: налагане на административно наказание на Волен Николов Сидеров, в качеството му на председател и представляващ националния предизборен щаб на партия „Атака“ и кандидат за кмет на Столична община, за нарушение на изискването на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс
Централната избирателна комисия, като разгледа административнонаказателната преписка, образувана въз основа на Акт № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН), съставен от Стефка Савова Стоева – председател на Централната избирателна комисия, против Волен Николов Сидеров, ЕГН …, с постоянен адрес гр. …, ул. … № …, ет. …, в качеството му на кандидат за кмет на Столична община, на основание чл. 496, ал. 3, предл. второ от Изборния кодекс (ИК) установи, че:
Акт № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. е съставен в изпълнение на Решение № 1280-МИ от 2 октомври 2019 г. на ЦИК, против Волен Николов Сидеров, ЕГН …, с постоянен адрес гр. …, ул. … № …, ет. …, като председател и представляващ националния предизборен щаб на партия „Атака“ и кандидат за кмет на Столична община, затова че на 1 октомври 2019 г. от 21:00 ч. до 22:00 ч., гр. София, в предаването „Референдум“ в програмата на БНТ1 Волен Николов Сидеров е нарушил добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите, които са участвали в предаването. Нарушението се изразява в това, че по отношение на Ангел Джамбазки Волен Сидеров е използвал квалификации като „гей“ и „водещ гейпарада“, а спрямо водещата и останалите две участнички е отправил обръщението „ма“. Волен Сидеров, след отнемане на думата му, е заявил, че Красимир Каракачанов е откраднал от българския народ 1 милиард лева, като ги е предоставил на САЩ. Използваните епитети, неспазването на регламента, установен в БНТ1 при провеждането на безплатните диспути, съгласно сключеното Споразумение от 19 септември 2019 г. между генералния директор на БНТ и упълномощените представители на партии и коалиции, показват неспазване от страна на Волен Сидеров на установените правила за отразяване на предизборната кампания от обществена медия.
Извършеното деяние е изрично забранено от нормите на Изборния кодекс, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 ИК, за което нарушение е предвидено административно наказание съгласно чл. 480, ал. 2 ИК.
От материалите безспорно се установява използването на неприемливи и обидни думи и квалификации.
Централната избирателна комисия приема, че е налице виновно нарушение на изискването на чл. 183, ал. 4 ИК от страна на Волен Николов Сидеров , в качеството му на председател и представляващ националния предизборен щаб на партия „Атака“ и като кандидат за кмет на Столична община, за което е предвидено административно наказание по чл. 480, ал. 2 ИК.
АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. е съставен на основание чл. 40, ал. 2, предл. първо от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) – в отсъствие на нарушителя, като на основание чл. 44, ал. 1 ЗАНН му е дадена възможност да направи писмени възражения по него в тридневен срок от подписването му. В законоустановения срок в ЦИК не е постъпило писмено възражение срещу АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г.
Установеното в АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. нарушение се потвърждава и от приложените по административнонаказателна преписка доказателства: Решение № 1280-МИ от 2 октомври 2019 г. на ЦИК, АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г., препис-извлечение от протокол № 131 от 02.10.2019 г. на ЦИК, сигнал от БНТ, с вх. № МИ-20-288 от 22.10.2019 г., ведно с декларация на членовете от генералния директор на БНТ, членове на Управителния съвет, изпълнителен директор и директор на дирекция „Информация“, декларация на Обществения съвет на БНТ, 1 бр. CD със запис на предаването „Референдум“ по БНТ1 и сигнал от СЕМ, с вх. № МИ-20-285 от 2 октомври 2019 г., и сигнал от Ангел Чавдаров Джамбазки, с вх. № МИ-10-157 от 2 октомври 2019 г.
В съставения АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. съществува яснота относно характеристиките на деянието и обстоятелствата при които е извършено, начина на извършване.
За установеното в АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. нарушение приложение намира административнонаказателната разпоредба на чл. 480, ал. 2 ИК, съгласно която за нарушение по чл. 183, ал. 4 ИК нарушителят се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв.
След като ЦИК провери АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, прецени събраните доказателства в съответствие с чл. 52, ал. 4 ЗАНН и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, и като взе под внимание тежестта на извършеното нарушение по чл. 183, ал. 4 ИК от Волен Николов Сидеров, ЕГН …, с постоянен адрес гр. …, ул. … № …, ет. …, в качеството му на кандидат за кмет на Столична община и всички свързани с него факти и обстоятелства административнонаказващият орган намира, че не са налице предпоставките за приемане на случая за „маловажен“.
Предвид гореизложеното и като взе предвид принципа за съразмерност на наложеното наказание с извършеното нарушение, Централната избирателна комисия намира, че следва да наложи на нарушителя минималната предвидена в ИК глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Поради това и на основание чл. 496, ал. 3, предл. второ във връзка с чл. 498 ИК във връзка с чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 27, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН Централната избирателна комисия
Р Е Ш И:
НАЛАГА на Волен Николов Сидеров, ЕГН …, с постоянен адрес гр. …, ул. … № …, ет. …, в качеството му на кандидат за кмет на Столична община, глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 480, ал. 2 ИК за нарушение на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 ИК.
Доброволното плащане на наложената глоба може да се извърши по банков път, по банковата сметка на Централната избирателна комисия: BG07BNBG9661 3000 1070 01, Българска народна банка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски районен съд чрез Централната избирателна комисия в седемдневен срок от връчването му на нарушителя по реда на ЗАНН.
Стана известно решението на на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Savenko (Limonov) v. Russia (29088/08), представено на 26 ноември 2019.
ЕСПЧ продължава да разработва стандартите за пределите на свободата на изразяване по чл.10 ЕКПЧ. Този път става дума за допустимите предели на критика и границите между критика и засягане на доброто име.
ЕСПЧ приема в решението си по делото, че руските съдилища са нарушили Конвенцията.
Фактите
Едуард Лимонов е руски гражданин, активист и писател. В участие на живо по радиото той заявява, че съдилищата в Москва са контролирани от кмета на Москва Юрий Лужков и не приемат анти-Лужкови решения. Осъден е да заплати 500 000 рубли на Лужков за клевета, за подкопаване на общественото доверие в органите и причинена вреда на кмета, който не е обикновен гражданин, а участва в изпълнителната власт. Тъй като Лимонов няма възможност да заплати сумата, руските съдилища ограничават правото му да напуска Русия. Той се обръща към ЕСПЧ.
Решението
ЕСПЧ се възползва от възможността да систематизира предишната си практика и да потвърди елементите, които трябва да се обсъждат от националните органи при прилагането на балансиращия тест по чл.10 ЕКПЧ.
ЕСПЧ установява, че
Лимонов е действал като опозиционен лидер по въпроси от обществен интерес – става дума за политическо слово, което се ползва с високо ниво на защита по смисъла на член 10 от ЕКПЧ относно упражняването на политическите права и функционирането на съдебната система.
Коментарите са били направени по време на радиодебати, в живо предаване – което има различен стандарт на точност в сравнение с писмени твърдения. Лимонов изразява възмущение от това, което той възприема като поредното отхвърляне на законни искания срещу правителството на Москва. Изказването се основава и на собствения си опит на Лимонов от неуспешно отстояване на правото на свобода на мирни събрания в Москва, а и на опита на други хора, които са загубили съдебни производства, свързани с кмета на Москва. Съдът приема, че има достатъчно фактическо основание за реакцията на Лимонов. Съдът приема също така за установено, че жалбоподателят е имал право да изложи становището си по въпроси от обществен интерес пред обществен форум . Стандартите, приложени от руските съдилища, не са в съответствие с принципите, заложени в член 10 ЕКПЧ.
Критиката е насочена към политик – следователно лице с ниска степен на защита от критика. Според съда политиците трябва да приемат и по-остра критика и не могат да претендират за едно и също ниво на защита с гражданните, особено когато подобни критики не се отнасят личния живот на политиците.
ЕСПЧ установява още много висок размер на присъденото обезщетение – обстоятелство, което има смразяващ ефект.
Правилно е да се пише Западна Стара планина, тъй като това представлява съставно (състои се от три думи) собствено име, което съдържа друго собствено име – Стара планина. Хижа „Миджур“ се намира в Западна Стара планина, в подножието на връх Миджур. Районът на Западна Стара планина обхваща 190 км от дължината на планината – до […]
Правилно е да се пише слято – феърплей, защото това е сложно съществително име, чиито съставки са от чужд произход и не се употребяват като самостоятелни думи в българския език. Думата е заета от английски – fair play. Сакалиев трябваше да си признае, че е играл с ръка, и по този начин да стане пример […]
Правилно е да се пише опрощавам, опростявам, опростя. ГЕРБ се отказа от намерението да опрощава дълговете на Главното мюфтийство. В този урок ще научим как да опростяваме рационални изрази, като разгледаме няколко примера. Според финансовия министър не е възможно да се опростят дълговете на болниците, защото те са търговски дружества. Опростете следния израз: (x + […]
Правилно е да се пише детайл, мн.ч. детайли. Думата е заета чрез немски от френски – détail. Аз съм от хората, които изпипват всеки детайл в своята работа. Този банциг реже ли алуминиеви и метални блокчета, или е само за рязане на дървени детайли? Умните лъжци прибягват до детайли, а най-умните ги избягват. (Едит Уортън)
което е едно от най-древните в страната. Тук ми идва на ум да спомена
една специфика в иранската пътна инфраструктура,
която мога да оприлича на пълна идиотщина.
Често пъти на пътища, където се движиш с прилична скорост има поставени необозначени гърбици, които не са плавни и леки, а са високи, изровени и гадни. Вероятността да полетиш като изстрелян по рампа е голяма, а нощното каране стана невъзможно, защото иначе можеше да приключим набързо след полет от гърбица, та в някоя канавка. Иранците си бяха решили проблема като бяха задигнали колите с по една-две педи, за да могат да си подскачат спокойно по гърбиците, около които беше зверски изровено от чегъртали гърнета.
Друго нещо, което може да те изкара извън строя в Иран са безбройте камиони, които кръстосват из страната и които, когато решат просто минават в ляво и изпреварват. Това дали си рамо до рамо с тях и ги изпреварваш изобщо не ги вълнува, а че те изтикват от пътя си е съвсем в реда на нещата. Оправяш се, както можеш. Тази особеност, както и отвратителната смрад на дизел, която струеше от тях ме накара да ги намразя доста. 90 % от тях хвърляха плътна дизелова завеса зад себе си. След това лирично отклонение
да се върнем на село Abyaneh.
село Abyaneh
село Abyaneh – „Червено село“
село Abyaneh
село Abyaneh
село Abyaneh
село Abyaneh – „Червено село“
Плаща се вход, защото се води архитектурен резерват, но е някаква съвсем достъпна цена.
Самото село беше едно чудесно място,
без почти никакви туристи, което допринесе доста за общото възприемане на атмосферата там. Кръстосахме го надлъж два пъти, изпихме по една
иранска плодова безалкохолна бира
Иранска бира
(ако това изобщо може да се нарече бира) и напазарувахме хляб от местната пекарна, оборудвана с глинени пещи.
В селото видяхме лозница, чието стебло беше с диаметър около 45 сантиметра. Никога не бяхме виждали толкова стара лоза. След това заредихме водните запаси и се отправихме да търсим място за бивакуване. Малко след селото един чакал притича до колата. Явно популацията им тук беше висока, защото цяла нощ слушахме странния лай, който издаваха.
Намерихме си чудно място зад една стара къща от червена кал точно до пътя. Беше закътано, равно и уютно. Имаше и дървета, така че соларният душ моментално беше позициониран, за да се изкъпем. В близост минаваше малка рекичка, но нямаше нашествия от гадни комари, което допълни идилията тази вечер.
Бивак
Ден 7 Този ден ни чакаха бая километри
в посока Язд и Бам
Хубавото на Иран е, че макар да имаш да минаваш големи разстояния, гледките докато караш те обогатяват с впечатления. Понякога са пустинни, друг път са планински, а появяващите се тук-там населени места винаги имат какво интересно да ти покажат.
По пътя към Язд спряхме на два пъти да поснимаме стари американски камиони „МАСК“, които тук бяха в изобилие и изглеждаха толкова достолепно, че нямаше как просто да им обърнем гръб и да ги подминем. Получиха се добри кадри.
Мак
По пътя
В
Язд
пристигнахме, когато жегата вече се беше поразвихрила. Вече бяхме в централен Иран и започваше да става осезаемо по-топло. Очаквах по-малко от този град, а се оказа много интересен. Оставаше ми се повече време тук. Градът, бях чел, че е един от най-древните в Иран и архитектурата в комбинация с малките улички са наистина впечатляващи.
Язд
Язд
Язд
Язд
Язд
След като разгледахме, на излизане от града отбихме от главния път и под сянката на едно полусухо дърво обядвахме. Наоколо се издигаха зидове от кал и слама, които обграждаха полусрутените постройки наоколо.
Пейзажът беше суров, горещ и някак почти постапокалиптичен
за окото на европейци пък било то и от източна Европа.
По пътя
Продължихме към
замъка Райен,
който се намираше малко преди Бам. Пейзажът непрекъснато се променяше от пустинен към полупустинен като дори се появяваше и доста зеленина на места.
Пристигнахме преди мръкване и замъкът беше затворен, но с последните слънчеви лъчи го видяхме поне отвън. Беше огромен и впечатляващ! На снимките, които бях гледал не се добиваше представа за мащаба. Тъй като вече беше тъмно веднага след градчето свихме в една овощна градина и разпънахме лагера на поредното чудесно място. Наоколо имаше нарове, ябълки и черници, а по небето безброй звезди.
Ден 8
След закуска продължихме към Бам.
Бяхме в източен Иран
и започнаха да се мяркат табели за граничните градове с Пакистан и Афганистан. Усещахме, че вече сме далеч от вкъщи и сме близо до едни непознати страни обвити в предразсъдъци и свързвани с неприятни събития. В самия
град Бам
вида на населението сякаш тотално се промени. Повечето иранци са спретнати, светли и красиви хора. Тук всички бяха мургави и приличаха повече на афганци или пакистанци отколкото на иранци. Интересното тук е
крепостта Arg-E-Bam,
която представлява цял малък град построен от глинеста кал и слама. В момента течеше реставрация и след няколко години вероятно целият обект ще има по-завършен вид, но дори и в момента гледката беше величествена. Неслучайно мястото беше част от световното културно наследство на Юнеско. Имаше малко посетители и успяхме да се разходим на спокойствие и да усетим атмосферата на малкия град от кал и слама.
крепост Arg-E-Bam
крепост Arg-E-Bam
Това беше най-източната точка на нашето пътуване,
предвид ограниченото време, с което разполагахме, затова поехме на юг към Персийския залив. Пътят беше ту равнинен, ту планински, но жегата беше повсеместна. Температурите подминаха 43 градуса, а влагата идваща от морето подсилваше усещането. Доста неприятно. Единствените живи същества, които се мяркаха бяха огромни скакалци, които се размазваха навсякъде по колата. Тук-там се мяркаше и по някоя заблудена камила край пътя.
Камила
Град Бандар Абас
изглеждаше отвратителен и отблъскващ. Жега, миризма на петролни изпарения и непрестанен поток от камиони, които бълваха газове в допълнение. Хората също не изглеждаха хич приветливи
Искахме да се докоснем до
Персийския залив,
Арабско море, а по него и до Индийския океан, така че подминахме града и кривнахме в някакъв краен квартал, който изглеждаше още по-неприятен. Хората се оглеждаха странно като минавахме покрай тях, а усещането за кофти място не изчезваше. Най-накрая излязохме на брега и паркирахме. Водата беше учудващо чиста, но нагазихме само до колене. Взирайки се в далечината си помислих, че съвсем близо насреща бяха Оман, ОАЕ и Катар.
Зад близките скали се показаха
три тъмни неприятни субекта,
които пиеха истинска бира, напълно забранена в Иран, а вероятно бяха употребили и други субстанции, защото очите им бяха червени и се смееха идиотски. Разменихме няколко думи и стана ясно, че няма какво повече да си кажем. Говореха само за казина и пиене, а на нас много се чудеха какво правим тук при положение, че в България имало колкото искаш казина и алкохол. Реших да не обяснявам, а задружно преценихме, че е време да се омитаме оттук.
Поехме по крайбрежието към близък масив от
мангрови гори
Нещо което се среща рядко и си заслужава да се види, така че продължихме около 30 км покрай морето. Духаше силен горещ вятър, който вдигаше прахоляк и пясък и образуваше трудно прогледна мъгла в комбинация с влагата. Много странно явление и особено неприятно за шофиране, но някак мистично. Стигнахме до горите, които излизаха директно от солената вода.
Мангрови гори край Персийския залив
Брегът представляваше гъста кал и беше невъзможно да се приближим повече от това място, но беше достатъчно близо, за да ги огледаме.
Оттук се върнахме малко назад, за да хванем
шосето за Шираз
Карахме не повече от 80 км и се стъмни, затова отбихме в пустинята край пътя и се установихме за нощта. Земята беше гореща и въпреки че вече слънцето не грееше си беше бая жега. На близкия електрически стълб Сашо измисли хитро приспособление за закачане на душа, така че и за тази вечер банята беше осигурена, а след този ден беше наистина силно необходима.
Огледах се наоколо по земята. Не се виждаха бели скорпиони като в пустинята в Мароко миналата година. Имаше само тлъсти скакалци, които никак не се смущаваха да идват при нас и да се включват във вечерята. Не бях виждал преди толкова тлъсти екземпляри.
След вечеря в палатката беше като в парник. Повърхността на земята беше толкова силно нагрята, че усещането беше като от подово отопление. Шалтето не изолираше особено отдолу, а отворения вход на палатката, за да влиза въздух, не се усещаше като да проветрява особено. Иван се изнесе посред нощ да спи в колата като преди това беше смутил една лисица, която инспектираше боклука ни. Все пак животното не се било отказало от плячката си и се бе отдалечило в нощта с плика съдържащ празните консерви в уста, съпътствано от подрънкващи звуци.
Правилно е да се пише насрещния(т), насрещна, насрещно, насрещни. Правописът на думата може да се провери със сродна дума (със същия корен), в която след съмнителната съгласна т (шт се изписват с буквата щ) има гласна: казваме насрещен, насреща, следователно се пише насрещния(т), насрещна, насрещно, насрещни. Насрещният вятър увеличава устойчивостта на самолета при излитане и […]
