Медийна свобода: доклад от мисията на специализирани международни организации (септември 2025 г.)
от Нели ОгняноваМежду 24 и 26 септември 2025 г. В България беше проведена мисия от партньорските организации към Платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа и Механизма за бързо реагиране за свободата на медиите (Media Freedom Rapid Response, MFRR) за установяване на състоянието на медийната свобода. В мисията участваха ARTICLE 19 Europe; Асоциацията на европейските журналисти (AEJ); Европейският съюз за радио и телевизия (EBU); Европейският център за свобода на пресата и медиите (ECPMF); Европейската федерация на журналистите (EFJ); Международния институт за пресата (IPI); Репортери без граници (RSF); Osservatorio Balcani e Caucaso Transeuropa (OBCT) и Index on Censorship.
Според доклада има крехък напредък и скромни постижения (пълен текст). По-специално засегнати са темите:
- Безопасност на журналистите
- Съвет за електронни медии
- Обществена телевизия
- Правни рискове
- Медиен плурализъм и независима журналистика
- Достъп до информация, обществено доверие в медиите и дезинформация
Докладът завършва с Препоръки.
Как се пише: моцарела или муцарела?
от Павлина ВърбановаОставки в БиБиСи
от Нели ОгняноваСегашната криза – най-тежката, с която Би Би Си се е сблъсквала от десетилетия – е не толкова поради филма за Тръмп, колкото поради неразрешимото напрежение в обществената телевизия, работеща в един горчиво разделен политически и медиен свят.
Оставката на Тим Дейви следва поредица от спорове относно отразяването от Би Би Си на други чувствителни въпроси, пише NYT. Роби Гиб, бивш шеф на комуникациите на Тереза Мей, политическо назначение в 13-членния борд на Би Би Си, е сочен за източник на напрежението.
Конкретният повод – филмът, наречен „Тръмп: Втори шанс?“, който се излъчи преди президентските избори миналата година – наистина е оценен като грешка, тъй като при монтажа на речта на Тръмп на 6 януари „е създадено впечатление за директен призив за насилствени действия“. В телевизията сами са установили грешката (на основата на възложен анализ на Майкъл Прескот, експерт по стандартите, който е изготвил доклад от 19 страници, изтекъл към Дейли Телеграф), но са забавили извинението си. Тим Дейви вече се е извинявал за сензационно интервю на принцеса Даяна, проведено 25 години по-рано от кореспондент на Би Би Си.
За съжаление разкритията за филма идват само три седмици, след като Би Би Си съобщава, че британският телевизионен регулатор Ofcom е открил „сериозно нарушение“ в друг документален филм на Би Би Си, този път за войната в Газа, като не е съобщено на аудиторията, че разказвачът е свързан с Хамас.
Независимо от всичко БиБиСи се ползва с високо доверие според скорошно проучване на Pew Research. Наистина, компанията е произвела хиляди часове изключителна журналистика.
Междувременно е получено писмо от адвокат на Тръмп, в което се дава срок за отговор до 14 ноември и се казва, че ако този срок бъде пропуснат, Тръмп ще бъде „оставен без алтернатива, освен да наложи своите законни и справедливи права, включително чрез съдебни действия за не по-малко от един милиард долара обезщетение“ (пълният текст, вкл. относно приложимото право на Флорида). В писмото има три искания: изтегляне на филма, извинение и компенсация.
Известност получи и писмото на Тим Дейви, в което той декларира, че въпреки неизбежните проблеми и предизвикателства, журналистиката на БиБиСи продължава да възхищава като златен стандарт. Също така Дейви заявява, че иска да създаде най-добрите условия и среда за новия генерален директор, който да се заеме със следващата Кралска харта, като се проведе разумен, спокоен и рационален обществен разговор за следващата глава на БиБиСи.
Можем да си помечтаем за подобно писмо.
Как се пише: това-онова, това онова или това, онова?
от Павлина ВърбановаСъд на ЕС: САЩ предоставя адекватно ниво на защита на личните данни на гражданите на ЕС
от Нели ОгняноваПравната уредба на трансфера на лични данни между ЕС и САЩ от известно време се нуждаеше от стабилизиране.
Решението на ЕК, довело до документацията Save Harbor, беше атакувано от Максимилиан Шремс и с решение на Съда на ЕС Шремс 1 беше обявено за невалидно (2015).
През 2016 ЕК прие ново решение (довело до документацията Privacy Shield), което отново беше атакувано и с решение на Съда на ЕС Шремс 2 беше обявено за невалидно (2020).
През 2023 ЕК прие ново решение (2023 Trans-Atlantic Data Privacy Framework), което беше атакувано този път от френския гражданин Philippe Latombe – той твърди, че използва различни онлайн платформи, които събират личните му данни и ги прехвърлят в САЩ, но според него липсва адекватно ниво на защита в САЩ, поради което той иска нова отмяна на решението на ЕК.
Станало е известно новото, трето решение на Съда по дело T‐553/23 относно правната рамка на трансфера – този път жалбата е отхвърлена изцяло. Според Съда има адекватно ниво на защита на личните данни на европейските граждани.
Решението е от 3 септември 2025 г.
Опитите за отслабване на криптирането водят в стена
от Божидар БожановЧетох съобщението на Европейската комисия за стратегията за сигурност ProtectEU (пак започвам скучно). И вътре освен логичните и очаквани неща, видях един голям проблем:
„Ще представи през 2026 г. технологична пътна карта относно криптирането с цел идентифициране и оценка на технологични решения, които да предоставят законен достъп до данни на правоприлагащите органи;“ като препраща към документ, който казва, че „Групата на високо равнище препоръча редица мерки, за да се гарантира, че широк кръг от доставчици, включително доставчици на OTT услуги (чат приложения), отговарят на искания за законно прихващане“ и съответно, че Комисията ще „проучи мерки за създаване на равнопоставени условия за всички видове доставчици на съобщителни услуги, що се отнася до изпълнението на задължения за законно прихващане;“.
Под бюрократичните евфемизми се крие следното: в целия свят, от 30 години, все някой се опитват да отслаби криптирането, за да може държавата да „слуша“. Спрете се. Това не може да стане. Ще ги хващате по други начини. Ще ползвате метаданни, агенти под прикритие и др.. С криптирането ще си загубите времето, а и политическата подкрепа. Ще стане като с „chat control“ – няма технологично решение, което да не нарушава основни конституционни права.
Може би ако изхождаш от съдебните системи на Германия, Франция, Белгия, изглежда разумно да имаш „законно прихващане“. Тук винаги припомням подслушването на десетки протестиращи през 2020 г. по разследване за държавен преврат на прокуратурата. При нашата прокуратура и при нашите служби (все по-овладяни), няма „законно прихващане“. Понякога ще е законно, понякога ще е полу-законно – ще се прихващат политици, опозиция, бизнеси, посолства – каквото ѝ хрумне на държавата с главно Д.
Технологично това е нонсенс – ако отслабиш криптирането за правоохранителните органи, отслабваш го за всички; ако сложиш тайна „задна вратичка“ в алгоритъма, тя ще спре да бъде тайна на втория месец; ако ползваш т.нар.“призрачен потребител“, както предложиха британските служби преди години, чупиш гаранциите за идентификация на потребителите (и някой друг също ще намери как да добави призрачен потребител в разговора); разделянето на криптографски ключове е несъвместимо с гаранциите за т.нар. forward secrecy и създава много други проблеми.
И най-лошото е, че дори да се приеме някаква законодателна глупост, която да отлсаби криптирането „от край до край“, тя ще бъде заобиколена точно от организираните престъпни групи, които цели да засегне. Ако накарате Signal, Threema, Wire или някое друго приложение с криптиране „от край до край“ да сложи вратичка, през която да се подслушва, те или ще излязат от европейския пазар, или дори да се съобразят, ще продължат да бъдат с отворен код, и криминалните групи ще могат да си направят своя версия, без възможността за прихващане. И ще си ползват нея, докато за нормалните хора ще отпаднат гаранциите и някой следващ Гешев ще може да ги слуша за държавен преврат, докато всъщност се опитва да превземе бизнес или да събира компромати.
С две думи – изобщо не тръгвайте по тая наклонена плоскост. Свършва в стена.
Материалът Опитите за отслабване на криптирането водят в стена е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
Малко статистика за съдебните дела в България
от Боян ЮруковКато се сдобия с някакви данни, често отнема доста време докато разбера какво гледам и подредя. Обикновено започвам със статистика и извадки за първите неща, които ми правя впечатление.
Има едно такова нещо като ЕПИП – електронни съдебни дела. Порталът е доста добър, бърз и позволява преглед на воденето на повечето дела заедно с документите, разпределението и прочие. Проблемът е, че не може да се търси по ключови думи, страни, а нямат и отворени данни.
В порталът има данни за 4.5 млн. дела. Най-ранните от тях са заведени пред 1970-та г. Ето малко статистика за тях:

На първата снимка виждате делата по месеци от последните 15 години. Вижда се рязко увеличение между 2016-та до 2021-ва, което може да се обясни по-скоро с качването на данни в системата и липсата на повечето дела преди 2016-та, отколкото друго.

Втората графика показва часът, в който са заведени делата в последните пет години, когато този час е упоменат. Известен е часът за 58% от делата. Вероятно конкретни съдилища не публикуват тази информация, а само дата. Сред останалите се забелязва обедната почивка и края на работния ден. Вижда се обаче интересен феномен за завеждане да 1% от делата с известен част между 1 и 4 часа след полунощ.

Най-много дела сред публичните в системата са на Топлофикация София – почти 100 хиляди. Третата графика ги показва. Сред завеждащите десетки хиляди дела са телекоми, банки, фирми за събиране на задължения, ВИК дружества.

Прокуратурите на България са завели 432 хиляди дела сред публичните такива. Четвъртата графика ги показва. 12% от всички дела на прокурори в последните 5 години са заведени от Районна прокуратура – София.
Липсата на дела от СРП и редица други институции преди 2021-ва сочи към това, че липсват все още много дела в системата. Не е ясно дали просто не ги дават или са в процес на качване. Така обаче трудно може да преценим дали има увеличение на делата от някоя прокуратура или от определена компания като Топлофикация София. Друг проблем е различното изписване на институциите. Докато фирмите се преименуват, а редовните преструктурирания на съдебната система и обвинението водят до объркване, дори изписването на една и съща прокуратура или компания в същата година се различават значително.
Всичко това е важно, защото с тези данни бихме могли и следва да проследяваме работата на прокурорите и съдилищата. До тук видяхте няколко бързи справки на база основните данни, които се виждат в заглавната страница на портала. Има около терабайт от структурирани данни и документи, които могат да се обработят и покажат значително повече.
Дори по-важно е да се дигирализира съдебното производство, каквото предложение вкара Божидар Божанов. Доколкото то очевидно няма да е публично, мярката ще запази доказателствата, проследимостта и ще лиши прокуратурата от редица оправдания, а всичко по веригата от възможността да затриват доказателства и да мотаят процеса. В публична част може да се изважда статистика в реално време колко преписки на каква фаза се намират и в коя институция. Сега това е статистика, която дори вътре в съдебната власт е практически невъзможна, а и съдейки по отказите по ЗДОИ – ревниво пазена тайна.
The post Малко статистика за съдебните дела в България first appeared on Блогът на Юруков.Карта на ИАГ за транспортиране на дървесина
от Боян Юруков
Този път ще пиша за карта, която не съм направил аз. Намерих я случайно докато търсих данни на страницата на Изпълнителна агенция по горите. Искам да ги поздравя за нея. Картата показва позволителни билети за транспортиране на дървесина. Отбелязани са като маркери. Като се натиснат се вижда регистрационния номер на камиона и ремаркето, ако има такова и колко кубика дърва може да се пренесат. Като се натисне линка на информацията се отваря страница с още информация като позволително за сеч, направление, собственост, шофьор и снимки на камиона и товара. Местоположението е къде е издаден билета.
Картата към днешна дата съдържа над 3440 билета за превоз. Всички са издадени в рамките на последните два дни – 4-ти и 5-ти ноември 2025-та. Би трябвало да има исторически данни, които да се намират в регистъра на билетите. Това обаче е невъзможно, защото търсейки по регистрационен номер на колите намерени в картата не се откриват дори билетите, които виждаме там.
Виждаме обаче тези за последните два дни – предполага се актуалните към дадения момент. Това би могло да позволи да сверим дали камион пред нас има право да пренася дървесина. За целта би било добре търсачката на регистъра да работи, но сравнително лесно може да се добави търсачка на картата за актуалните билети. В допълнение и сравнително по-лесно би било да се добави бутон за фокусиране на картата върху местоположението на посетителя. Има plugin-и за Leaflet, който използват от ИАГ. Използвам същата библиотека за почти всички мои карти и лесно могат да сверят какво правя. Самата карта обаче не е направена подходящо, за да работи на телефон. Вижда се, но не е удобна. Могат да я подобрят заедно с бутон за подаване на сигнал за камион без разрешение или с товар надвишаващ снимките. По-сложно но далеч по-удобно би било при натискане на маркер за билет да отбележат най-краткия маршрут от мястото на издаване до отбелязаното в него населено място или адрес.
Изброените подобрения на картата са различни по сложност и в някои случаи изискват по-добри познания за работата на библиотеката. Ще направят обаче картата истински полезна за хората чудещи се дали виждат пред себе си незаконна дървесина. Именно за подобно приложение призовавах преди десет години. Тогава написах анализ на позволителните за сеч и описах нуждата от приложение за сигнали. Това не се случи до сега. Опитах сам, но от тогава до сега регистърът продължава да не работи надеждно. Преди анализа си пуснах серия от карти базирани на същите тези разрешителни покриващи България. Миналата година свалих отново данните, но за целия период между 2011 и 2024-та и ги отворих за всички.
Загуба на гори

В първата си статия от март 2025-та споделям интересна карта на базата на Google Earth Engine, която показва загубата на горско покритие в годините между 2000 и 2024-та, местата където то се увеличава и къде загубата е заради пожари. Има много слоеве и данни и призовавам да я разгледате. Има нов адрес като картата в старата ми статия е с данни само до 2019-та.
Горе виждате общата картина за България като се вижда оголване на територия из цялата страна. Тук съм увеличил само загубата на гора над Кресна. В синьо е сеч, в оттенъци на жълто до червено са последните 25 години без настоящата. Над Кресна именно гореше огромния пожар през юли тази година, така че очаквам догодина да е цялото в червено. Виждате в синьо на други места къде са оголвали цели просеки, територии в паркове и прочие.

Тук виждате пък наложени данни за загуба на гори между 2000 и 2024-та в червено, съществуваща гора в зелено и увеличаване на горското покритие между 2000 и 2012-та в синьо. В статиите ми преди 10 години описах подробно трудностите в определяне на горското покритие и някои дефиниции. Тази карта конкретно е на територията около Банско. Виждат се къде какво е сечено за пистите. Тогава глобата беше 1000 лв.

От страницата може да свалите данните за тази промяна на горската покривка и да я използвате за анализ с други данни като защитени територии и разрешителни за строеж. За съжаление, не откривам ГИС система показваща къде точно важи дадено разрешение за строеж – т.н. горски отдели и подотдели. Има географски данни, но част са във формат, който не мога да отработя още, а на други места са неясни. Ще се опитам да измисля нещо. Ако знаете за такава ГИС система или обобщени данни в SHP формат на подотделите в цялата страна, ще се радвам да споделите.
The post Карта на ИАГ за транспортиране на дървесина first appeared on Блогът на Юруков.