Вежди  Рашидов е председател на парламентарната Комисия за култура и медии. Той е предводителят на законодателните инициативи в областта на медиите – поради което възгледите му за свободата на изразяване имат ключово значение. Основните моменти от участието на Вежди Рашидов според  стенограмата от дискусията за свободата на изразяване в НС, 6 декември:

Скоро бяхме извикани – и наши колеги от Комисията по културата присъстваха, в немския Бундестаг, за да ни махат германците с пръст. Аз не отидох умишлено, защото щях да им напомня политиката, която ВАЦ-овете водиха в България, немските медии. И не обичам някой да компрометира моята държава, в която имам толкова права, колкото и медиите, в държавата, където ще бъде и моят гроб, някой да ми омърсява на мен държавата и земята, в която съм се родил, правим го услужливо непрекъснато.
Кой е оторизирал някой да ми дава оценка на кое място съм? Да, има една слободия. Аз помня – половината от живота ми мина в една друга система, когато нямаше свобода на медиите, помните, знаете го това добре, сега знам какво е свободата на медиите обаче и аз съм за тази свобода, за истинската свобода на медиите.
Медийното разнообразие е регулирано и основните активни хора в тази среща са „Репортери без граници“ със страшно отношение към българската ни държава, със страшно вмешателство във вътрешните ни работи – сам да вземам решение, сам да си подредя държавата и мисля, че господин Симов много добре каза: ние ще си решим свободата на словото тук. Не искам „Репортери зад граници“, които получават информации и никой не ги е оторизирал, никой. Ами, ако направим неправителствена организация за слободията на словото, пак ли ще мърсим държавата?
Затова агресията срещу българската държава, че ограничава свободата на словото, не е почтена агресия и не е позволена за мен, не е честно това да става. Всички знаем къде отива информацията оттам и всички знаем защо ядем тези жаби и защо сме на 111-о място, когато всеки може да говори каквото си поиска. 
Затова аз съм човекът, който с Виктор Пасков, светла му памет, сме правили пред българския парламент по времето на управлението на господин Костов два митинга именно за свободата на словото. Всички имаме страшно много необходимост от тази свобода, най-много ние. Най-много ние гражданите.
Няма да отговарям на това, че ми задават въпроса: защо Великова е върната? Ами върна я премиерът Борисов. Кой я върна? Да не би Вие или някой друг? Върнаха я, да, защото не бива така агресивно да бъде наказан или освободен един журналист. Ами слушайте ѝ предаванията, може пък да е имало причина, не знам. Нали обществените медии трябваше да бъдат все пак балансирани, да има и едното, и другото мнение? Както и да е, Вие сте разумен човек, слушайте медиите. Няма да влизам в това.
Но аз питам: може ли да ми посочите един човек тук в тази зала, който е забранил свободата на словото, или един български гражданин, който ходи по улиците, да я е забранил? Не може да говорим в залата за свобода на словото, когато те са корпоративни и те си имат своя политика. Благодаря.

Смятам, че края на март е един добър срок, за да искаме Министерският съвет да внесе вече някакъв готов проект, който да седнем и да обсъдим, защото всички си давате сметка, че е много деликатна темата, много е тънка темата и сме длъжни да обсъдим този законопроект. Той е много остарял, разбира се, и тук сте прав, че българските медии в XX век трябва да бъдат в тон с времето. Нали за това говорим?!
Има куп неща. Заедно с този закон трябва да дадем възможност на обществените медии за по-дълги мандати, да имат възможността да правят реформи, защото сега не можем дори да им дадем повече средства. Вие споменахте за малкото средства, защото не са реформирани структурите, а след като се реформират, сигурно всички ще бъдем съгласни да получат повече средства. Да, разбира се, не достигат, и не само на медиите.
Имаме много работа  и Ви предлагам да се обединим около някакъв срок, да възложим на Министерския съвет да излезе с решение и да направим един сериозен обществен дебат с всички медии, всички заинтересовани от пустата свобода на словото. Казвам Ви, че все повече имаме нужда от тази свобода – всички ние. Продължавам да мисля, че не е привилегия на медиите, никой не е свещена крава пред законите.
И последно, сигурно повече няма да се изказвам, демокрацията все пак е низ от правила и трябва ние да си ги направим, в нашите ръце е всичко. Мерси.

Аз ви казах какъв е проблемът. Проблемът е, че трябва да намерим правилните решения как това да стане, а не тук да казваме какво трябва да правят медиите. Да имат обективни новини, но защо нямат? Защото сме позволили това да е духовната храна на публиката. Явно това се продава. Защо? Защото е разграден двор от 1990 г. и не сме сложили никакви човешки правила, по които всички заедно да се движим.

Благодарение на някои медии доста млади хора напуснаха държавата. В момента Вие не забелязвате ли, че има война срещу политиците, че никакъв авторитет няма българският политик? Преди малко Ви питах: кажете ми един от залата, който е забранил тази свобода?

Дори и моите деца заради едни учиндолски шоу програми заминаха за чужбина. Трябва да вземем някакви мерки. Има примери много за това. Има примери.
Затова Ви предлагаме да направим работни групи, да седнем и да изработим най-накрая едни правила. Това е всичко.

Вижте, има още една малка опасност, която пропуснахме, защото господин Цонев има сериозни опасения в едно отношение, когато вече минават границите на свободата други хора и влизат в територията не само на бизнеса, както господин Биков каза, но и на влияние върху политики. Аз бих отишъл малко по-нататък. Опасенията ми – обществените медии са може би най-толерантни в позициите си в обществото, плурализъм на мнения, разбира се, но, бих казал, не докрай.

Именно, точно онези медии, за които господин Цонев споменава, бавно навлизат с купуване на души и на съвести. Не бих искал тук да кажа поименно – дори предавания, грантаджиите, които често наричаме така, те също външно влияят през обществените медии върху съзнанието на нашето общество.

Подчертаването е от мен.

Цялата дискусия заслужава внимание, но поради институционалната роля на Вежди Рашидов включванията му в обсъждането са предадени почти изцяло.

Навръх Никуден, на 6 декември 2019 г.  в Народното събрание се поставя и обсъжда въпросът за свободата на медиите.  Оценките на свободата варират от “няма свобода” до “не съществува по-голяма свобода”. Инициативата, както става ясно,  е на БСП.  В скоби и за пълнота на контекста  – решението на парламента да увеличи държавните партийни субсидии означава и подкрепа на партийните медии.

1

Активността за промени в медийното законодателство е наистина забележителна:

• има работна група към МК за въвеждане на ревизията на медийната директива  – Директива 1808/2018); срокът за въвеждане е септември 2020;
• има експертна група, създадена със заповед на Вежди Рашидов за промени в ЗРТ;  позициите на Рашидов е трудно да се проследят   – от Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя… на Доган  до   Айде стига с тая свобода бе!
• депутати от БСП – Антон Кутев, Крум Зарков, Нона Йотова и др. –  са внесли на 5 декември 2019  законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията (законопроект 954-01-85) . Законопроектът  очевидно е свързан с кризата на БНТ и факта, че според Закона за държавния бюджет за 2020  БНТ получава 71 млн лв, приблизително колкото е и дефицитът, отново според медиите.

2

В законопроекта на БСП има две основни идеи:

• Първо, за източниците и размера на финансиране на БНТ и БНР:  “субсидия от държавния бюджет в размер 1.5 промила от БВП за предходната година” – това е около 200 милиона лв, се казва в мотивите;
• Второ – така и така ще  се внасят изменения – предлагат се мерки за насърчаване на производство и разпространение на български музикални произведения в радиоуслугите – финансови стимули за доставчици с най-малко 30 на сто от месечното си програмно време за български произведения – не по-малко от 10 на сто от последните пет години. Да се насърчава българската продукция  не е нова идея, подкрепя се от организациите за колективно управление на права, автори и изпълнители.

Ситуацията напомня за 2015 година, когато пак е внесен  законопроект на БСП за изменение на ЗРТ, пак има работна група – подобно на групата, създадена със заповед на Рашидов – за общи идеи и финансиране на обществените медии и пак има дискусии  – под ръководството на Полина Карастоянова  – с участието на Мартин Захариев –  впрочем към днешна дата и двамата вече са с докторска степен от УНИБИТ, Мартин Захариев е член на Обществения съвет на БНТ.

Четири години по-късно – ако някой гледа отстрани – ще види сходна картина. Само че вече положението е по-тежко. Както казва Кошлуков: БНТ фалира.

3

Народното събрание, след проведени дискусии, е приело решение да се възложи на правителството създаване на План за развитие на медийната среда, включително на модел за финансиране на обществените медии.

Търси се изход от ситуацията с медиите –  Борисов също се е включил  в търсенето на изход, симптоматиката:

(1)   разговорът  на министър-председателя Борисов  с Репортери без граници (РБГ) през седмицата, когато Борисов казва на РБГ

• че няма по-голяма свобода от нашата, всеки говори каквото си иска, посочете ми една тема по която някой да не може да говори каквото си иска   и
• че ако РБГ предложат една рамка,  едни правила, Борисов ще ги обсъди с издателите и ще се разберат да се спазват. Моделът Божков – Гриша Ганчев – Домусчиев: когато се разбраха с Борисов да спазват закона. Нещо такова, дори с някои повтарящи се участници.

(2) очакваният съветник в посолството на САЩ по правни въпроси и медии – защо го изпращат? – Защото аз съм го поискал, казва Борисов.  От посолството засега не са потвърдили точно тази версия.

4

Какво ли според парламента означава План за развитието на медийната среда?

Първо да си спомним два примера от последните години.

Пример едно.

Когато НДСВ дойде на власт, завари  регулатори, които тъкмо бяха тръгнали да лицензират и да подреждат хаотичната медийна среда.  Мандатите на регулаторите бяха предсрочно прекратени, съставите променени, но и с новия медиен регулатор нещата очевидно не са потръгнали гладко. Тогава ЗРТ беше изменен и лицензирането беше прекратено до приемането на Стратегия за радио- и тв дейност. Ето с тези §5 и §6:

В отговор се появи    Стратегия (2005). Цялата парламентарна машина се е въртяла, за да се приеме това нещо – един инструмент да се спре дейността на регулатора за определено време.

Защо беше прекратено лицензирането – за да могат на пазара да навлезат  доставчици с временни разрешения  – в т.нар. режим на временна търпимост. В името на чисто корпоративни интереси срокът за издаване на временни бележки беше удължаван. Впрочем  Новото време на Кошлуков (чрез Юлиана Дончева и др.) беше активен фактор за удължаването на срока.

Пример две.

Известният  План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България (тук актуализираният вариант). Помогна ли този план на медийния плурализъм и допринесе ли за медийната свобода? Успя ли този план да предотврати или, напротив, да улесни концентрацията на мултиплексите у Цветан Василев?  “Едни хора се събрали и се разбрали” за мултиплексите, а формално държавата приела план. Едно тъжно обобщение на ефектите може да се види тук, писала съм през 2015, трябва да се напише втора част.

5

И сега, на 6 декември, НС решава да възложи на МС да готви План за развитието на медийната среда.

Какво е медийна среда? Какъв е ресурсът на правителството да я планира?

Нека въпросите останат открити, докато излезе стенограмата  от пленарното заседание, може би пък тя ще проясни задачата.

Когато се появи на сайта на НС, стенограмата ще бъде публикувана  и ТУК.