BBC World Service преминава от сателитна към IP-базирана доставка, съобщава broadbandtvnews.

В края на март е завършил преходът към IP-разпространение в цяла Европа. Следващият етап е преход в способа на разпространение за Америка, Тихия океан, Африка и Азия.

От ръководството са казали, че изпълняват ангажимента си да модернизират начина, по който обслужват пазарите по целия свят и доставят проверени новини и информация на аудиторията, където и да се намира, с по-голям обхват и сигурност от всякога. Ще се предоставя непрекъснато обслужване в региони, където сателитното покритие е ненадеждно или рентабилно.

Преминаването към IP също така позволява целенасочено предоставяне на съдържание, което позволява на БиБиСи да реагира по-ефективно на пазарните предизвикателства и да променя нуждите на аудиторията. Според ръководството модернизирането на инфраструктурата позволява по-голяма гъвкавост, ефективност на разходите и подобрена сигурност. Това “позволява на Световната служба на БиБиСи да разшири обхвата си и да запази репутацията си за високи постижения в глобалното разпространение”. IP дистрибуцията на съдържание се превръща в златен стандарт за ефективност и иновации.

В законопроекта за изменение на ЗРТ, който чака за обсъждане в парламента, промяна и в условията на разпространение в чл.44, ал.3, предвиждащ спътниково разпространение на програми на БНТ до териториите на Европа и други континенти е предвиден за отмяна още през 2021 г. Става дума за BNT World.

Във всички случаи за специалистите ще е интересен изборът на техническо решение от страна на БиБиСи (платформата Altitude Connect на Encompass – интегрира се технологията за IP доставка на Zixi с Altitude Media Cloud, глобалната облачна платформа на Encompass).

Европейските правителства се опитват да подкрепят усилията на университетите си за набиране на международни изследователи на фона на признаците, че се очаква търсене на възможности от базирани в САЩ учени.

На 23 април министерството на образованието на Норвегия обяви създаването на инициатива на стойност 9,6 милиона долара, проектирана от Изследователския съвет на Норвегия, за да “направи по-лесно набирането на опитни изследователи от други страни”. Министърът на научните изследвания и висшето образование Зигрун Аасланд заявява, че набирането на учени, базирани в САЩ, е от особен интерес. Първата покана за представяне на предложения ще бъде открита през май, за области като “климат, здраве, енергетика и изкуствен интелект”.

Френското министерство на висшето образование и научните изследвания стартира платформата “Избери Франция за наука”, управлявана от Френската национална агенция за научни изследвания. Платформата ще даде възможност на университетите и изследователските институти да представят “проекти за приемане на международни изследователи, готови да дойдат в Европа” и да кандидатстват за държавно съфинансиране. Изследователските проекти по теми, включително здравеопазване, климат и изкуствен интелект, могат да получат държавно финансиране в размер на “до 50 процента от общия размер на проекта”, заявява министерството. Инициативата следва усилията на отделни френски университети за набиране от САЩ: Университетът в Тулуза се надява да привлече учени, работещи в областта на “живите организми и здравето, изменението на климата или транспорта и енергетиката”, докато Париж възнамерява да финансира престой с различна продължителност за американските изследователи. Aix-Marseille University планира да приеме американски учени чрез програма Safe Place for Science, като обяви миналата седмица, че почти 300 са кандидатствали.

Междувременно в Испания министърът на науката Диана Морант обяви третия кръг от международната програма за набиране на изследователи ATRAE, с бюджет от 153 млн. долара, който ще продължи от 2025 до 2027 г. Планът, предназначен да “привлече водещи учени в Испания в области на изследвания като изменението на климата, изкуствения интелект и космическите технологии”, предлага на учените средно 11,13 милиона долара за провеждане на изследвания в испанска институция. Успешните кандидати, които в момента са базирани в САЩ, междувременно ще получат допълнителни 226 000 долара на проект. “Ние сме добра страна за елитни изследователи, които търсят продуктивната научна екосистема, която имаме в Испания”, каза Морант.

Емили Диксън за Times Higher Education

Публикация от официалната страница на Euranet Plus

БНР е част от мрежата. По публикацията работи: Николай Иробалиев

По данни на Евростат през 2024 година 94% от всички анкетирани домакинства в ЕС имат достъп до интернет. Този показател бележи значителен напредък спрямо предходното десетилетие. Най-високи нива на свързаност през 2024 година са отчетени в Нидерландия (99,04%) и Люксембург (98,84%), следвани от Финландия (97,35%), Дания (96,92%) и Испания (96,83%).

Въпреки тези постижения, съществуват различия между страните членки. Най-ниски нива на достъп през 2024 година са регистрирани в Гърция (86,89%), Хърватия (88,37%), Литва (90,38%), Словакия (90,54%) и Португалия (90,60%).

Данните показват значителен напредък за България. През 2015 година по-малко от 60% от домакинствата са имали достъп до интернет в нашата страна, докато през 2024 година този процент е 92,12%. Всъщност, България бележи най-висок ръст от близо 33 пункта сред страните членки на ЕС през последното десетилетие.

Въпреки, че повечето държави от ЕС демонстрират високи нива на интернет свързаност, предизвикателствата остават. Наличието на стабилна и високоскоростна интернет връзка, особено в отдалечените и селските райони, е основен приоритет. Политиките на ЕС трябва да продължат да гарантират, че никой няма да бъде изключен от цифровата трансформация поради социални или географски бариери.