Вчера подпитах в коментар поредния проект над 50 метра дали са си „подсигурили“ предварително акт 16 предвид кой кадър е в ДНСК и дали нямат още проблем да продадат всички апартаменти предвид колко са още свободни и не изглежда да намаляват. Днес виждам, че са пуснали реклама успокояваща, че през 2026-та ще има акт 16. Може би дори сте попадали на нея. Със сигурност е било случайност.
Ако ви се струва, че доста строежи в София затихват по някое време след акт 14, това е така. Много инвеститори имат проблем да продадат докрай пространствата, а от там нямат капитал да достроят сградите. Прибират парите на акт 14 и зарязват довършителните работи докато се концентрират върху нови проекти, които да докарат пак на акт 14. Лесно се набиват на очи поне няколко такива, ако се разходите из града. Има и все повече случаи на фалити, които остават купувачите да се оправят със съд, разрешителни и допълнителни разходи години наред. Очаквайте все повече от последните в скоро време.
Два съвета в тази връзка
Първо, разгледайте портфолията на тези, от които планирате да купите. Разходете се да видите старите им сгради – дали са готови или как изглеждат след няколко години експлоатация.
Второ, разпитайте живеещите в старите им проекти, както и кранистите и багеристите на сегашните – ако са прецаквали купувачите и работниците си, как очаквате да са честни с вас дори с договор? Занимавка е, но давате стотици хиляди все пак. Отделно, ако не плащат редовно на най-квалифицираните си работници, това е ранен знак, че са пред фалит. Също, ако се опитват да ви пробутат или схема за избягване на данъци, т.е. мамят с регулациите, как очаквате да не са мамили където не виждате по конструкцията и е критично важно?
Схемичките излизат скъпо накрая и всичко ще е за ваша сметка.
В началото на 20-ти век, процентът на левичарите, т.е. хора с доминантна лява ръка, не надвишава 4% според допитвания в училищата. След 20-та година се покачва многократно и към 70-те вече стига нивата, които виждаме днес – около 10-12% с превес при мъжете. В различните държави това увеличение отбелязано в статистиката се вижда по-късно, а при други – още 50-те.
Може да предположите, че това е заради химикали в храната, пластмаса, упадък на цивилизацията и традициите, различни вируси или заболявания, ваксини и антибиотици, замърсяване и всякакви други неща, с които обвързваме този период. Тогава бихте се присъедини към множеството, които са смятали левичарството за дефект и са се опитвали да го лекуват.
А може да помислите, че в този период учители и родители са положили неимоверни усилия да скъсат с предразсъдъците на по-възрастните и закостенели предположения в литературата без доказателства или метод, но вкоренени в образованието и възпитанието на децата. Като биенето на ръцете, вързването на лява ръка зад гърба, психологически тормоз чрез засрамване, нападки и определения за неадекватност и недъг. Тогава бихте разбрали, че винаги хората с доминантна лява ръка са били толкова, колкото сега, но са били „коригирани“, отхвърляни и определено не са влизали в статистиката.
Аналогично, сега се говори за някакъв взрив на броя деца с аутизъм. Има премного реклами и кампании за събиране на пари за подвеждащи или откровено опасни терапии, които обещават „лечение“ за тези деца. Някак прозира аналогия на лекуването с връзването на левичарите. Говори се отново за химикали, пластмаси и ваксини.
А може да се замислим, че винаги са били такива. Че хората в спектъра са много и различни и в повечето случаи функционират и винаги са функционирали както обществото очаква от тях въпреки липсата на разбиране и подкрепа, но с цената на голяма лична жертва – жертва, която може да им спестим със съвсем леко усилие или внимание. Може би тежките случаи, които нямат такава възможност или имат нужда от постоянна помощ, някога са били изоставяни в манастири или в гората, а до скоро в лудници или сиропиталища, където са срещали същата съдба, каквато биха в гората. В случая на „лудниците“ я срещат и днес.
Това, че някой не ни е пред очите не значи, че не съществува. Също ако не си го спомняме от детството си или бабите ни не си го спомнят, не значи, че не ги е имало и тогава. Просто сега оцеляват по-често. Както би трябвало да бъде в едно развиващо се общество.
Правописът на отговора на традиционния великденски поздрав не е изрично нормиран. Съветваме ви да пишете Воистину воскресе, тъй като поздравът е на църковнославянски и е редно да се следва църковнославянският правопис. На поздрава „Христос воскресе!“ миряните, събрали се в църквата, отговориха с „Воистину воскресе!“.
Важен външен поглед върху състоянието на правата на човека са ежегодните доклади на Dържавния департамент, които се оповестяват през пролетта на всяка година за предходната, виж напр. доклад за 2023 година за България от април 2о24.
Под заглавие Държавният департамент променя мнението си за това, което нарича човешки права общественото радио (NPR) информира, че форматът на годишните доклади на Държавния департамент съществено се променя, за да премахнат определени теми като критики за злоупотреби със суровите условия в затворите, корупцията в правителствата и ограниченията за участие в политическия процес. Докладите вече няма да призовават правителствата да зачитат свободата на движение и мирните събрания. Те няма да осъдят задържането на политически затворници без надлежен процес или ограниченията срещу “свободните и честни избори”.
Според докладна записка за редактиране и други документи, получени от NPR, служителите на Държавния департамент са насочени към “рационализиране” на докладите. В бележката се казва, че промените имат за цел да приведат докладите в съответствие с настоящата политика на САЩ и “наскоро издадени изпълнителни заповеди”.
Правозащитници твърдят, че съкращенията са отстъпление от позицията на САЩ като световен правозащитник.
Докладите за 2024 г. са били готови през януари, но впоследствие са редактирани от новата администрация. Източници от Държавния департамент твърдят, че преработените версии няма да бъдат публикувани до май.
NPR след преглед на документите потвърждава съобщенията на Politico, че ще бъдат премахнати данни за насилие и дискриминация срещу LGBTQ+, заедно с всички препратки към DEI.
DFRLab и CheckFirst публикуват разследване за пропагандна операция, в която са включени руски държавни медии и агенции – ТАСС, РИА, Лента.ру и други. Публикувани са над 3,7 милиона статии, насочени към над 80 държави. Операцията е означена като мрежа “Правда” или Portal Kombat.
DFRLab и CheckFirst разясняват как мрежата препраща и усилва съдържание от санкционирани руски медии и канали в Telegram, рециклира наративи в различни региони и автоматизира разпространението им чрез системи, управлявани от изкуствен интелект.
Разпространява се прокремълско съдържание в Уикипедия, AI чатботове и платформата X, като по този начин се формира общественото мнение за събития и процеси:
Според Руслан ТрадУикипедия не е имунизирана срещу това влияние. Над 1900 хипервръзки в 1672 страници на Уикипедия сочат към сайтове, свързани с мрежата “Правда”, представящи се за авторитетни източници. Руските и украинските сайтове на Уикипедия бяха най-силно засегнати, но също версиите на английски, френски и мандарин. Тези връзки често се промъкват в биографии, документация за конфликти и статии, свързани с военни действия, като по този начин оформят наративи. Обучени на огромни масиви от данни, включително Уикипедия, чатботовете с изкуствен интелект пресъздават твърдения от “Правда”, без да разкриват съмнителния им произход.
В X т.нар. Community Notes също са засегнати с имплантирани твърдения, които използват линкове от мрежата “Правда”.
В 115-странично решение по делото USA et al v Google съдът приема, че Google действа незаконно, за да поддържа монопол в някои онлайн рекламни технологии. Делото е заведено от федералното правителство и 17 щата. Министерството на правосъдието предварително поиска от съда да принуди Google да продаде части от бизнеса си с рекламни технологии, които компанията е придобила през годините. Сега правителството ще оцени решението, за да определи какво да поиска от съда да направи по-нататък, за да бъде преодолян монополът. Google се готви да обжалва.
От години новинарски организации, включително The New York Times, твърдят, че доминирането на големите технологични платформи подкопава медийната индустрия. По време на процеса правителството призова свидетели, които са работили за различни издатели, за да дадат показания в тази посока.
Това е вторият антитръстов процес на Google за по-малко от година. През август федерален съдия постанови в отделно дело, че Google незаконно поддържа монопол в онлайн търсенето.
Федералните регулатори са завели антитръстови дела и срещу Apple, Amazon и Meta – собственик на Facebook, Instagram и WhatsApp – заявявайки, че тези компании също са злоупотребили с властта си.
През септември FTC и 17 щата заведоха дело срещу Amazon, обвинявайки я в монопол и фаворизиране собствените услуги на компанията. Процесът е насрочен за октомври 2026 г.
Министерството на правосъдието заведе дело срещу Apple през март, обвинявайки компанията в монопол на пазара на смартфони, блокиране на конкуренцията и продажби на високи цени. DOJ се присъедини към 15 щата и окръг Колумбия. Според иска Apple е блокирала предлагането на приложения, които се конкурират с продукти на Apple.
FTC v Мета е заведено през декември 2020 г., поради придобиването на Instagram и WhatsApp, което лишава потребителите от алтернативни социални медийни платформи, твърди FTC. Комисията се присъединява към 40 щата, които обвиняват Facebook за придобиването.
Държавният секретар Марко Рубио затвори офис на Държавния департамент, който проследява и глобалната дезинформация от чуждестранни участници (FIMI), включително правителствата на Китай, Русия и Иран, информира New York Times.
Counter Foreign Information Manipulation and Interference Hub следи дезинформационни кампании на държави, организации и терористични групи, и публикува доклади за тях. Държавният департамент уволнява около 80 служители през март и спира изпълнението на почти всички договори, а сега още 40 са в процес на освобождаване. Според Джеймс Рубин, бивш служител на Държавния департамент, “това е форма на едностранно разоръжаване в информационната война, която Русия и Китай водят по целия свят”.
Офисът на Държавния департамент за противодействие на чуждестранната дезинформация е наследник на Global Engagement Center, който е създаден през 2011 г., за да се противопостави на пропагандата на терористични групировки като Ал Кайда и Ислямска държава. Центърът е имал 125 служители и бюджет от 61 милиона долара. По време на администрацията на Байдън са публикувани доклади за глобалните кампании за дезинформация на Китай и Русия.
Центърът е атакуван по време на администрацията на Байдън от републиканци от Камарата на представителите, според които се извършва цензуриране на консервативни идеи в публичната сфера, включително в сайтовете на социалните медии. Мъск също е заявявал, че противодействието на дезинформацията е цензура. Така или иначе центърът е закрит и на негово място се появява FIMI офис – Counter Foreign Information Manipulation and Interference Hub.
Представители на американското разузнаване твърдят, че Русия осъществява най-активната намеса в изборите, а Кремъл се е намесил през 2016 г. в полза на Тръмп.
Правилно е да се пише тунизийски, също и тунизийска, тунизийско. Тунизийският динар е въведен в обращение през 1960 г., когато заменя франка. Вчера тунизийската полиция арестува Соня Дахмани, видна адвокатка, която стана известна с острите си критики към президента Каис Сайед.
Белият дом планира да поиска от Конгреса да спре 1.1 милиард долара, планирани за обществено радио и телевизия в Съединените щати – тоест цялата федерална подкрепа за Корпорацията за обществено радиоразпръскване, която финансира обществените медии в Съединените щати – NPR и PBS. Предложението ще бъде част от искане до Конгреса за отмяна на предварително одобрени средства – Камарата и Сената имат 45 дни, за да гласуват за одобряване на искането, след като бъде внесено. Белият дом планира да внесе това искане за отмяна през следващите седмици, съобщиха източниците. Ако Конгресът не одобри искането за оттегляне, парите трябва да бъдат насочени, както първоначално е предвидено.
Ню Йорк Таймс напомня, че искането е поредният ход на администрацията на Тръмп да упражни натиск върху медийните организации. Администрацията води съдебна битка с Асошиейтед прес заради решението й да изключи телеграфната служба от президентската преса, нарушавайки десетилетия на прецедент. Г-н г-н Тръмп също така лично съди CBS News и The Des Moines Register, а Федералната комисия по комуникациите започна разследвания срещу Comcast, PBS и NPR.
В много отдалечени райони без широколентов достъп обществените радио и телевизия са сред малкото източници на новини. Около 30% от слушателите биха загубили достъп до NPR.
Преди седмица научих за поредната поръчка за т.н. инженеринг в Пловдив – този път за разширение на гимназия, която е и паметник на културата. Разговаряхме с Чило Попов, който е започнал подписка срещу този проект и най-вече как се провежда. Исках да разбера по-добре за какво става дума. Разгледахме в детайли поръчката и документацията към нея заедно със скици, визи и изискания. Въз основа на тези документи направих две илюстрации какво е налично на този етап и кои дървета са в риск.
Илюстрация на база сегашната виза в документите на поръчкатаЗасегнати дървета на база сегашната виза към поръчката
Сградите, които съм очертал горе, са на база настоящата скица-виза. Важно уточнение е, че виза показва данните от последната заповед за това мяасто на общината от 2017-та и илюстрира какво е предвидено към този момент за застрояване. В рамките на проекта се говори, че може да се измени конкретното положение на сградата като се предполага, че ще се опазят вековните дървета, оградата и старата сграда. Предлагат дори два варианта – новата сграда да наподобява старата и да я допълва или да е изцяло модерна, за да прави контраст.
Тук обаче има противоречия като например, че в изискванията и отговорите на община Пловдив към общински съветници се говори, че ще се запазят игрищата. В изискванията са включени много зали, включително закрита спортна зала с публика. Не е ясно къде ще поберат всичко това без да пострадат поне част от дърветата, дори да не се придържат към сегашните линии на застрояване.
Данните за застроена и разгърната площ и сравнението със старата пък ни дава представа, че при настоящия контур на сградата височината следва да бъде същата. Разбира се, това също подлежи на промяна. Впрочем в ранното съгласуване с Министерството на културата, те отказват да съгласуват конкретно визата, защото не е отбелязана именно височината и посочват, че това трябва да се коригира при по-нататъшни стъпки. Виждаме също, че според разрешеното за парцела, може да решат в крайна сметка да застроят значително повече от двора на училището.
Визата към документацията на поръчкатаИзвадка от изискванията за проекта.
Тук идва първият ключов въпрос – поръчката е направена така, че да има нулева прозрачност на процеса. Инженерингът дава възможност за много корупция, загуба на обществен ресурс и заобикаляне на изисквания и обществено внимание към това, което се строи. Дори Съюза на архитектите, които много критикуват заради приноса на водещи техни фигури към опропастяване на градската среда на градове като Пловдив и София, сочат инженеринга като порочна практика. В случая се дава възможност на една фирма да направи проекта и да построи сградата. Правилната алтернатива, особено предвид статута на сградата и чувствителността, която пловдивчани по принцип имаме към такива посегателства над града, би било да има конкурс за архитектура, публично обсъждане и след това да се прави поръчка за строежа.
В отговора на общината на въпроси на общински съветници се посочва, че имало възможност за обществено обсъждане и в сегашния вариант. Не става ясно дали ще се направи все пак, на какъв етап, дали ще се отчетат критиките на граждани, организации, училището и самото кметство и дали въобще има механизъм в договора за такива корекции. Вложено е в поръчката, че трябва съгласуване с Министерството на културата, но както знаем добре от работата им до сега, решенията често се заобикалят или по един или другия начин се подсигуряват удобни такива, за да не се пречкат много.
Отделно притеснение представлява липсата на прозрачност на градоустройството в община Пловдив. Видяхме го ясно при опита на кмета да прокара между капките онзи огромен частен проект за застрояване в северен Пловдив, който в последствие беше спрян именно заради прозрачността постигната от общински съветници. Доколкото има портал за промени на ПУП-ове и решения за строеж, той се попълва през няколко месеца наведнъж със стари и непълни документи. Липсват визите, заповеди, инвестиционни намерения и други документи, с които може да проследим какво се прави по този и други проекти. Критикувах старата администрация за тази им практика преди местния вот. Няколко дни след критиката ми те случайно се сетиха да пуснат наведнъж документите за шест месеца назад. С новата/стара администрация на община Пловдив тази прозрачност се е влошила дори повече. Следя ги на картата с документите за застрояване на Пловдив.
Затова не е въобще учудващо, че Попов е започнал подписка срещу действията на общината, а няколко новинарски сайта, включително Под тепето и Сега писаха по темата.
На фона на всичко това, кметът на район Централен е цитиран да казва, че е смаян от визуализацията ми и думите на Попов. Настоява, че „разумен човек“ не би могъл да си помисли, че ще се изсекат толкова много дървета. Всъщност, един разумен човек следва точно това да си помисли за общината. Особено в контекста на всички абсурди, които бяха предотвратени именно заради разкрития, публичност и обществено недоволство – пример са готвената сеч и разширяване на пътя по Марица, както и идеите в общинския съвет за махане на всички дървета по Руски. Имаше и такива, които не успяхме да предотвратим като сечта по бул. Освобождение за строеж или абсурдното разширение на ул. Даме Груев започващо и свършващо в тапа и отсичането на десетки дървета пазещи квартала от прегряване лятно време.
Затова притесненията относно проекта, колко непрозрачно е съставен и се води се базират изцяло на досегашната практика и достъпните към този момент документи. Доколкото е възможно новото застрояване на паметника на културата да не спада към илюстрирания горе силует, обществото няма да разбере това докато не е завършен процеса на разрешителните за строеж и сеч и не влязат първите багери и резачки. Затова смайването на Георги Стаменов е по-скоро опит за отклоняване на усилията да се разбере какво всъщност ще прави любимата фирма на местната власт взела тази и много други поръчки и парцели из града и как всъщност общината смята да контролира изпълнителя и консултира обществото за този проект в контраст на повечето досегашни.
