Жалбата срещу Meta, компанията, която стои зад Facebook и Instagram, е за нарушаване на защитата на потребителите, тъй като компанията не предлага лесно достъпни опции за новини на своите платформи, които не се основават на профилиране на потребителите.
Задължението, определено в DSA, има за цел да даде възможност на хората да се предпазят от сензационните и токсичните алгоритми за съдържание на Meta. Meta прави ненужно трудно за хората да избират и поддържат канал за съдържание, който не се основава на профилиране. “Препоръчващите системи до голяма степен определят колко време с какво съдържание прекарваме в социалните медии. Те имат значително влияние върху нашия живот и психическо благополучие. Meta прави изключително трудно за потребителите да поемат контрола върху собственото си онлайн преживяване.”, казват от правозащитните организации.
Алгоритъмът е един от основните двигатели на печалбата на компанията. Неговата профилно базирана емисия по-ефективно привлича вниманието на потребителите и максимизира времето им, прекарано на платформата. Повече време в платформата означава повече показани реклами, което директно увеличава приходите на компанията. Следователно тя има ясен финансов стимул да държи потребителите в емисията, базирана на профилиране, дори и против волята им.
Организациите подават тази жалба в Ирландия от името на ирландски Facebook и Instagram потребител. Компетентният регулаторен орган е медийната комисия на Ирландия, тъй като Meta е със седалище в Ирландия.
“Когато технологичните милиардери заговорничат с авторитарни политици, за да ограничат гражданските права и дори да унищожат самата демокрация, за Европа е от решаващо значение да се застъпи за тези права и да защити своите правни достижения, включително в областта на регулирането на технологиите”, казват от EDRI, Европейската организация за цифрови права.
Чуват се доста нападки за Столичното предприятие за третиране на отпадъци или както по-често се нарича – завода за боклук. Като цяло извозването и преработката на мръсотиите на всеки град е сложна тема пълна с много компромиси, екологични катастрофи, пари и интереси.
Няколко реки на София, например, са вече унищожени заради насочени към тях отпадни води, вкарани в канали и колектори или директно заровени, за да се построят сгради на често незаконно присвоена или реституирана земя. Още много сгради, ресторанти, производства и сервизи изливат мръсна вода и химикали в реките, защото е по-евтино. Смесването на мръсна и чиста вода води не само до екологична катастрофа, вонящи дерета и влошена градска среда, но и пречат на работата на пречиствателните станции.
Тук обаче ще стане въпрос за твърдите отпадъци от кофите ни за боклук. По-специално за сивите контейнери. Мнозинството от хората вярват, че няма значение къде изхвърляме пластмаса, хартия, стъкло и битови отпадъци, защото отивали на едно и също място. В действителност, в СПТО отиват само боклука от сивите контейнери. Или поне би следвало, но за това после. За жълтите за хартия и пластмаса, както и зелените за стъкло, отговарят фирми, на които се плаща да ги рециклират в собствени инсталации. Това значи, че не само не отиват на едно място, а и се товарят в различни камиони от битовите отпадъци (сивите контейнери). Доколкото разбирам, минават и в различни дни от седмицата, така че може да го наблюдавате сами, ако ви се занимава.
Сивите контейнери трябва да имат само боклук от дома и малки бизнеси и няколко фирми отговарят за пренасянето му до СПТО. Производства и някои големи комерсиални сгради трябва да имат отделни договори. Здравни заведения, сервизи, строежи и други генериращи опасни отпадъци пък трябва да имат специални договори за обезопасяването им. Сведения от предприятието и различни сигнали показват обаче, че боклукът се е смесвал в предишни години и безпрепятствено се е депонирал директно на сметищата. Има все още няколко стотин незаконни сметища най-вече за строителни отпадъци, корупционната схема за които в администрацията на Фандъкова беше разкрита от сегашния инспекторат. От СТПО даваха примери за измами с тонажа и броя курсове на фирмите донасящи боклук, за донасяне на индустриални и строителни отпадъци и други измами за милиони с доставка на части и материали за рециклиране.
В опит да разбера поне част от това, поисках данните, които биха могли да ми дадат от предприятието. Исках да видя дали нещо ще проличи от тях. Ще опиша първо няколко извода, които бихме могли да си извадим, а след това ще обсъдим какво означават.
Какво виждаме в данните?
Най-ясният сигнал, който виждаме е рязкото намаление на боклука изхвърлен директно в т.н. сметища. Средната стойност между януари и октомври 2023, когато се сменя ръководството е 9362 тона на месец. Пикът е бил през юни 2023 от 24316 тона. От ноември 2023 до преди две седмици средно са депонирали 621 тона или 15 пъти по-малко. За сравнение, средното количество боклук, който се донася на месец в предприятието от София е 30330 тона и остава практически същото в този период.
Следващия интересен момент е от къде идват боклуците. Това исках първо да видя като исках да разбера къде се произвежда най-много. Тук виждате изгладена графика на динамиката на количествата донесен боклук. Различни фирми отговарят за различни части от Триадица, Искър и Кремиковци.
Виждате и т.н. „фирми по чл. 24“, които са въпросните специални договори за докарване на битови отпадъци от заводи, например. При тях виждате намаление в от лятото насам, което съвпада със съобщенията на предприятието, че правят повече проверки и връщат камиони с боклук, когато засекат индустриални отпадъци, които нямат място в депото. Такива злоупотреби има явно немалко. Виждаме това намаление и в други райони на събиране, което отчетливо е по-изразено от останалите.
Тук ми беше интересно как тези количества се съпоставят с населението. За целта използвах данните на Софияплан за 2020. Опитах се да ги комбинирам възможно най-точно спрямо описаните горе региони. Така получаваме следната карта. Тя показва колко килограма боклук изхвърля всеки от жителите в този регион изхвърля всеки месец.
На следващата графика ще видите същите данни и как се променят през времето. Доколкото има някаква динамика, тя по-скоро върви в паралел, с изключение на Красна поляна, където има сериозен скок около времето, когато се е депонирало голямо количество отпадъци през 2023-та.
Тук интересен въпрос е колко курсове на камионите на частни фирми са били направени през времето и колко тона боклуци са донесли. От графиките горе изглежда, че няма динамика, но в следващата графика показвам каква е промяната от януари 2024 до сега спрямо същия период на предходната година. Докато в началото на 2024-та е било повече, със завишаването на проверките броят им спада значително.
Интересно е и производството на РДФ – това е ефективно гориво направено от боклуци със съответни спецификации и обработени за намаляване на емисиите. Те се продават с печалба за общината. Тук сравнявам първите 13 седмици от всяка от последните три години, за които получих данни и се вижда сериозен скок в последните няколко, както и доста повече през 2025-та като цяло. Именно тези бали гориво от боклук снимаха едни общински съветници възмутено наскоро. Те всъщност показват какъв трябва да е един от положителните резултати от това предприятие.
Дискусия
Първо, трябва да разберем, че числата, които виждаме горе и се публикуват редовно на страницата на СПТО показват какво количество боклук се донася дневно в предприятието. Между нашите кофи и общинското предприятие отговорност носят фирми, на които се плаща баснословни суми да се грижат за това да е чисто и да се рециклира възможно най-много. За следене дали го спазват пък отговаря инспектората към СО. За целта правят проверки, следят ги с GPS и дронове.
От част от данните и разговорите с СПТО се разбра, че всъщност количеството боклук е сравнително постоянно през годината. Има няколко пика и спад, например след новогодишните празници или през лятото, но те са значително по-малки, отколкото смятаме. От това тяхно наблюдение излизат няколко важни извода.
Вариациите в броя курсове на камиони за боклук и тонажа им през времето се дължат в голяма степен на опити за измама. Станаха известни няколко такива схеми със строителни отпадъци, такива от производства, а наскоро и боклук от други общини. Доколкото винаги ще има известни вариации заради графика им по седмици спрямо получените данни на месечна база, това не обяснява промяната с над 20% в някои периоди. Единствено на база тези числа обаче не може да посочим коя фирма мами, защото след края на 2023-та е имало множество проверки и акции за проверка на боклука на отделни камиони и цели маршрути. Имало е дни с по няколко паралелни проверки на самото предприятие от всякакви държавни органи и други, в които са имали възможност да контролират точно какви отпадъци се внасят като ги пръснат на плаца. Именно с последните са откривали опасните медицински отпадъци от няколко болници.
Медицински отпадъци в сиви контейнери от столична болница от декември 2024
Продължаваме с това, че няма логика да има толкова голяма разлика между боклука създаван на година на всеки човек живеещ в различни региони на града. Би следвало да е същия. В този смисъл картата, която пуснах горе показва не, че някои софиянци изхвърлят повече от други, а дава натрупан ефект от три фактора.
Първият е, че навярно данните за населението не са верни. Числата, които взех, са прогноза за 2020-та, но не намерих други с достатъчно добра разбивка на ниво квартали. Отделно самите маршрути на фирмите събиращи боклук не покриват винаги цели квартали, а разпределението на хората в кварталите не е еднакво. Населението несъмнено се е променило за годините от изготвянето на оценката и най-вече се е преместило в рамките на града. Всъщност, именно тази динамика на промяна на заселването и разпределението из града именно е един от основните проблеми на т.н. презастрояване, за което често говорим. Така част от разминаването в килограмите боклук в сиви контейнери на човек отчита отчасти грешките в оценката на населението. Възможно е, разбира се, в някои региони хората да са по-отговорни и да изхвърлят по-голяма част от пластмасата, хартията и стъклото където трябва, за да се рециклира. Не може да го кажем обаче това заради следващите два недостатъка.
Вторият е заради черното петно между сивите кофи и кантара на предприятието. Това са фирмите и камионите, които пренасят този боклук. Както стана въпрос, има немалко измами, извозване на чужди отпадъци или опасен боклук. Това се добавя към общия тонаж и дори да не става въпрос за огромни количества, освен, че загубите за общината се измерват в десетки милиони, изкривява и данните за това, което виждаме в сивите контейнери.
Не на последно място се случва твърде често да се намират строителни отпадъци, едрогабаритни и други, които не следва да се пренасят, но се прави заради липса на контрол от страна на въпросните фирми и мотивацията им да вкарват повече тонове към сметката.
Общински съветници от ГЕРБ и БСП се снимат с РДФ готов за продажба
Всичко това събрано заедно ни показва, че числата от СПТО в последните над 50 месеца сами по себе си не показват къде какви нарушения е имало. Показват значително по-висока степен да обработване на отпадъците спрямо депониране. Показват ясно, че има значително увеличение на РДФ и намаление на броя курсове към предприятието. Кампанийността на проверките, хващането на нови и нови злоупотреби от фирмите докарващи боклук, които изглежда са били масова практика в миналото, както и сравнително малките като обем, но проблеми като съдържание количества опасни отпадъци внасят шум в данните, които не могат да се видят с тези числа.
Много повече информация има в Национална информационна система отпадъци, където всеки камион с тегло се отчита поотделно. Имаше коментари от МОСВ, че не били въвеждани данните от общината там, но числата горе извадени по същото време като изказването именно от тази система показват съвсем друго. Отделно координатите на камионите в реално време ще покажат кой боклук къде се носи и ще дадат много по-добри индикации за измами – например курсове до нерегламентирани сметища или директно от строителни площадки до предприятието.
Всъщност, въпреки продължителен отпор от съветници от ГЕРБ/СДС и ВМРО, все пак миналата седмица беше гласувано предложение от Столична община да се публикуват в реално време данните на градския транспорт – координати, закъснение и график и прочие. Това все още не включва Метрополитен, защото отказват да сътрудничат на общината по много начини. Ако се публикуват по подобен начин в реално време данните на камионите за смет – както тези от сивите контейнери, така и тези за жълтите и зелените, освен, че ще виждаме в реално време какво се случва с боклука на града и ще правим изводи и анализи, ще може да виждаме кои квартални улици са блокирани кога заради кой камион на фирма длъжна да чисти града ни. Същото може би и със снегорините зиме, които също имат GPS-и за следене.
Както често казвам, данните и прозрачността, каквато виждаме в случая от СПТО, по-често ни дават възможност да задаваме по-добри и точни въпроси, отколкото сами по себе си да дават отговорите. Системата на събиране, оползотворяване, горене и депониране на боклука е изключително сложна и за нея отговарят множество институции, включително няколко министерства и агенции, независимо дали последните искат да си признаят или не. Искаме някой да реши тези проблеми, боклука да го няма, да не ни пречат сутрин камионите, да не ни шумят през нощта, да не се краде от общинските средства и да не се замърсява земя и води. Нормално е да го искаме, но зад тези искания има много процеси, подробности, схеми и история, за които трябва да научим преди да разберем кой носи отговорност и кой ни лъже от екрана, министерското кресло или скамейката в СОС.
Делото на Пейлин срещу New York Times беше предизвикано от редакционна статия , която според адвокатите на Пейлин я обвинявала в подстрекаване към убийство при стрелбата в Тусон, Аризона, при която загинаха шестима души и имаше ранени.
Консерваторите се надяват да използват случая, за да преобърнат защитата за медиите отпреди шест десетилетия, предоставена от решениета на ВС по делото Съливан срещу Таймс за клевета. В съответствие с това решение летвата за доказване на клевета е висока за публични фигури като Пейлин – бивш губернатор, кандидат за вицепрезидент и гласовит поддръжник на президента Тръмп, казват медиите.
Meta се изправя срещу федералното правителство в знаков антитръстов процес заради твърдения, че нарушава конкуренцията с придобиването на Instagram и WhatsApp.
Делото FTC v Meta – за първи път ще се опита да докаже, че компанията е нарушила закона, за да запази монопола си в социалните мрежи. Според медиите FTC планира да представи имейл от 2008 г. , в който Зукърбърг казва: “По-добре е да се купи, отколкото да се конкурираш” и бележка от 2012 г., в която пише, че мотивацията му за закупуване на Instagram е “неутрализирането на потенциален конкурент”.
Тезата на компанията е, че е изправена пред широка конкуренция в социалните медии от TikTok, Snap, Reddit и LinkedIn и че регулаторите са одобрили придобиванията.
Според NYT регулаторът има двупартийна подкрепа, като Google, Meta, Amazon и Apple са изправени пред въпроси относно властта си да контролират начините, по които потребителите пазаруват, намират информация и комуникират.
Зукърбърг е забелязан в Белия дом на 2 април. Медиите обясняват, че в нормални времена президентът няма отношение към делото, но независимостта на FTC в момента е под съмнение, пише Политико. Много жалко. Жалко и за Meta, полага усилия да се хареса на Белия дом и дори са добавили нови политически подходящи хора в борда си – “Дина Пауъл Маккормик, съветник на Тръмп до скоро, е още един знак за привеждането на Мета в съответствие с републиканците”.
Министерството на правосъдието миналата година спечели антитръстово дело срещу Google за монополизиране на търсенето в интернет, а процесът за определяне как да се поправи този монопол е планиран да започне на 21 април. Google също очаква решение на съдия в отделен процес заради твърдения, че нарушава конкуренцията на пазара на рекламните технологии.
МП съди и Apple заради твърденията, че потребителите нямат свободата да напуснат екосистемата на компанията. А регулаторът FTC съди Amazon за монопол в онлайн търговията на дребно.
Pуска “екосистема за дезинформация” отделя специално внимание на България в силно концентриран модел на информационни операции, извършвани през мрежата.
От общо изследвани 45 държави интензивността на публикациите поставя България на четвърто място след Молдова, Грузия и Словакия.
Правилно е да се пише шампоан, мн.ч. шампоани (по англ. shampooing). Този шампоан ми харесва, защото има аромат на кайсия. Предлагаме ви висококачествени шампоани, в чийто състав са включени естествени масла и витамини, важни за поддръжката на къдравите коси.
На 1-ви април чрез БОЕЦ са публикувани чатове между служители и ръководители в ГДБОП, от които става ясно, че ръководители са опитали да спрат операция срещу контрабандни цигари. От публикуваната информация става ясно и че един от контрабандистите получава обаждане по време на операцията, което дава възможност на замесените да избягат. От публичната информация и от разследвания на журналисти става ясно, че замесени в канала са хора, свързани с Пеевски. Оттогава от ДБ предприемаме редица парламентарни действия, които намират само частично и разпокъсано медийно отразяване, поради което ще ги обобщя тук. На всеки етап правим изявления пред медиите и оборваме твърденията на управляващите.
1. На 01.04 колегата Ивайло Мирчев задава три парламентарни въпроса на министъра на вътрешните работи: 1-ви, 2-ри и 3-ти. Днес, 11.04, по правилник трябваше да е получен отговор. Такъв не е получен до края на работния ден.
2. Също на 01.04 аз изпращам искане за документи до МВР, в т.ч. номера на прокурорска преписка и/или на досъдебно производство по случая, както и доклада, който министърът каза, че е бил изпратен до ГДБОП и прокуратурата (в случай, че не представлява следствена тайна), както и с какъв гриф за сигурност е бил създаден. Срокът е 14-дневен, отговор все още няма.
3. На 03.04 има заседание на комисията по вътрешна сигурност. На комисията става две неща:
3.1. В рамките на т.нар. „блиц контрол“ на министъра (който се провежда всяка първа седмица в комисия) задавам два въпроса на министъра, като първият е по-обширен и министърът отговаря, че има отстранени от МВР служители, вкл. че заместник-директорът на ГДБОП е отстранен на 02.04 (т.е. предишния ден, когато Борисов казва в кулоарите, че съветва министъра да „разчисти“). Вторият ми въпрос е дали заместник-директорът на ГДБОП (който по изнесените данни е опитал да спре операцията) е бил преназначен, временно отстранен за дисцирплинарна проверка, или освободен от МВР (за да сме терминологично точни). Оказва се, че всъщност е преназначен на друга позиция. Пускам статус във фейсбук, като в реално време министърът го прочита, взема думата в комисия и обяснява как не съм прав, че така прикриват зам-директора.
3.2. Преди комисията внасям проект за решение на комисията, за да ни предостави МВР цялата документация, която е класифицирана (т.е. държавна тайна), както се изисква от чл. 39, ал. 3, т. 2 от Закона за защита на класифицираната информация – че народните представители имат право на достъп до такава информация само при решение на комисия или решение на самия парламент. Председателят на комисията Маноил Манев от ГЕРБ обяснява, че такова решение не може да има и ГЕРБ и Ново начало (може би и БСП) гласуват против допустимостта на решението. Манев отказва да ми даде думата няколко пъти, вкл. след гласуването и закрива заседанието, като аз казвам, че прикриват информация за контрабанда.
4. На следващия ден (04.04) внасяме проект за решение на Народното събрание за същото – да ни бъде предоставена тази информация – всички доклади, документи по дисциплинарните производства и друга относима информация. В решението отбелязваме и че в случай, че информацията е следствена тайна (освен, че е класифицирана), следва министърът да поиска разрешение от прокуратурата за нейното изпращане (съгласно чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс). В мотивите отбелязваме, че смятаме, че решението не следва да се разпределя на комисия, а да се гласува в зала, тъй като е по процедурен въпрос – процедурата в чл. 39, ал. 3, т. 2 от ЗЗКИ. Председателят Киселова все пак го разпределя на Комисията по вътрешна сигурност.
5. Във вторник (08.04) внасяме изслушване на министъра на вътрешните работи и на 8-те полицаи, участвали в операцията на терен.
6. В сряда (09.04) се гласува дневния ред за седмицата, като Киселова прочита писмо от министъра на вътрешните работи, който не е в София и не може да участва. Въпреки това, цялата опозиция + БСП гласуват „за“ изслушването и точката е приета. На трибуната излиза Костадин Ангелов, иска прегласуване и казва, че министърът го няма. Колегата Йордан Иванов излиза за процедура и казва, че не ни пречи, че министърът го няма – ще се задоволим със заместник министър (както по друго изслушване, което беше гласувано малко по-рано), и че са ни важни 8-те полицаи. На прегласуването Костадин Ангелов от ГЕРБ прави знак на БСП с пръст надолу и БСП (с изключение на двама, доколкото знам пловдивски депутати) обръщат гласуването си.
7. Отново в срада, колегата Йордан Иванов анонсира, че рокадите в ГДБОП в Пловдив са фиктивни – че на мястото на отстранен началник, е назначен нов такъв, който обаче е много близък до първия, т.е. смяната е проформа. Министър Митов от Търговище ехидно обяснява как лъжем и нищо не разбираме. Но се оказва, че са го подвели и има такава заповед за назначаване.
8. В четъвъртък (10.04) предстои заседание на комисията по вътрешна сигурност. В дневния ред председателят от ГЕРБ не е влкючил проекта за решение за задължаване на министъра на вътрешните работи да предостави докладите. Правим брифинг, на който казваме, че ще предложим в дневния ред на комисията да бъде включена тази точка и каня медиите на комисия. Половин час по-късно председателят на комисията отменя заседанието поради здравословни причини. Пиша в групата на комисията, че може да води заместник-председател, но заседанието е отменено.
9. Преди края на заседанието на 10.04 правя процедурно предложение от трибуната – председателят Киселова да свика заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с тази точка, тъй като председателят Манев не може да присъства и я е отменил. След това изпращам официално писмо на Кислова за същото. Тя не свиква заседание.
10. Днес (11.04) Иво Мирчев чете декларация от трибуната, в която обвинява ГЕРБ и мнозинството в прикриване на информация за контрабандния канал на Пеевски, като споделя част от горната хронология. След това председателя на комисията по вътрешна сигурност Маноил Манев идва при него в пленарна зала да му се кара, че е споменал от трибуната, че се е разболял. Аз казвам да свика заседанието днес. Той отговаря „свиквай си го сам“ (което нямам право като член на комисията).
11. Отново днес, след горната случка, излизам на трибуната и правя предложение – председателя на парламента (Киселова) или председателя на вътрешната комисия (Манев) да свикат заседанието днес, за да не се бавим. Те отказват, като Манев обяснява, че следващата седмица ще го разгледаме в редовното заседание на комисията, в последния работен ден преди ваканцията.
Очевидно и за непознаващите парламентарните процедури, че мнозинството опитва да прикрие документите за контрабандата. Забавянето във времето има две цели 1) темата да бъде забравена покрай празниците и 2) всеки един документ, който още не е следствена тайна, да попадне под нейния обхват. Например, това са дисцриплинарните производства, които вероятно не са част от досъдебното производство, но очаквам в осигурения от ГЕРБ времеви прозорец вече да са приобщени.
ГЕРБ, с разпореждания към останалите партньори в мнозинството им с ДПС Ново начало, успешно отлагат разкриването на информация и прикриват контрабандния канал, за който се твърди, че е на Пеевски. И видимо са много нервни от това.
Ние ще продължим да изискваме всичко по тази тема и да я държим, доколкото можем, във фокуса на общественото внимание, защото не може в европейска държава да се случват такива неща. И нашата роля като опозиция е да искаме информация, отчетност и отговорност от управляващите. Особено когато съзнателно прикриват какво се е случило.
Решение от 7 април 2025 г. на Софийския апелативен съд отвърля изцяло предявения от ЗК „Лев инс“ АД срещу „Медиапул“ ООД иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне в обществото, засягане на доброто име и разрушаване на обществената репутация вследствие клеветнически твърдения в публикация на сайта на ответника със заглавие: „България пак е заплашена да бъде изключена от системата „Зелена карта“ и подзаглавие: „Държавата води преговори с „Лев инс“.
В публикацията е представено изказване на министъра на финансите при обсъждане на въпрос от дневния ред на заседание на МС относно застраховка „Зелена карта“. Преди публично достъпното съдържание на изказването да бъде доведено до знанието на обществеността, е била потърсена гледната точка на ЗК „Лев инс“ АД, като журналистът Цветелина Соколова е изпратила въпроси до изпълнителния директор. Темата с автомобилното застраховане представлява интерес за обществото и е широко отразявана не само от „Медиапул“ ООД, но и от други медии. Самият материал има характер на информационна сводка и отразява изказване на министър.
Според апелативния съд стенограмите от заседания на Министерския съвет са “публичен източник на информация, което освобождава журналистът, автор на материала, от задължението да проверява нейната истинност, стига да е предадена точно и вярно”.
Медиапул посочва, че новото решение отхвърля исканията на Лев Инс на различно основание:
Първата инстанция отхвърли иска на “Лев инс”, като прие, че принципно е допустимо юридическите лица да претендират неимуществени вреди по членове от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), но посочи, че статията на журналиста Цветелина Соколова не съдържа нито клевети, нито обиди.
Втората инстанция отхвърля иска на “Лев инс”, защото намира за правилно становището, че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди, както и да претендират обезщетение за репарирането им, освен в изрично и изчерпателно посочените в някои специални закони хипотези, които дерогират общите правила на ЗЗД. Намира за недопустимо разширително тълкуване на закона в тази насока.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Оспорва се конституционносъобразността на разпоредби, които предвиждат квота за словенска музика в медиите – чл. 86 и 86а от Закона за медиите/ Zakon o medijih (ZMed)
“Член 86” (1) Най-малко 20 процента от цялата дневна музика, излъчвана по всяка радио- и телевизионна програма, трябва да бъде словенска музика или музикални продукции на словенски творци и изпълнители.
Член 86а (2) Най-малко 70 процента от дела по предходната алинея трябва да бъде музика, изпълнявана изключително или предимно на словенски език, с изключение на радио- и телевизионните програми, които излъчват предимно инструментална музика. (3) Най-малко една четвърт от дела, посочен в първия параграф на този член, трябва да бъде представена от словенската музика, излъчена за първи път преди не повече от две години. […]”
Представител на частно радио твърди, че целите на законодателя за защита на словенската музика са „легитимни и приемливи“, но поставя под съмнение целесъобразността и необходимостта на мерките в ZMed за постигането на тези цели, отрицателното въздействие върху автономията и качеството на медиите. Той заявява, че словенската музика не е била пренебрегвана в радиопрограмите преди приемането на член 86а от ZMed и се позовава на чуждестранни анализи, които според него показват безсмислието и неефективността на задължителните музикални квоти. Членове 86 и 86а от Закона за медиите, в противоречие с чл. 33 от Конституцията и чл. 1 от Първия протокол към ЕКПЧ, „фатално“ засягат доставчиците и ги ограничават непропорционално спрямо (много ограничените) ползи от тези разпоредби за развитието на словенската музика.
Конституционният съд:
Конституционният съд констатира съществени неясноти и неопределености в чл. 86, алинея първа и чл. 86а, алинея втора от ЗМед. Съдържанието на тези разпоредби не може да бъде определено чрез установените методи за тълкуване (какво е музика на словенски език и как се измерва, какво е програма, която излъчва предимно инструментална музика и пр.) Тъй като останалите оспорени разпоредби са толкова органично свързани с тях, че заедно те образуват неразривно цяло от правната уредба на задължителните квоти за словенската музика, трябва да се счита, че всички оспорени разпоредби са в противоречие с принципа на яснота и семантична определяемост на разпоредбите. Предвид изложеното Конституционният съд отменя чл. 86, алинея първа и чл. 86а, първа – пета.
