Пълен ли е пълният запис на церемонията Икар 2025 по БНТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

БНТ предаде директно по БНТ2 връчването на наградите Икар за театрални постижения.

На следващия ден БНТ1 предаде “пълен запис” на церемонията. Присъствалите на церемонията, а и внимателни зрители на директното предаване, са установили не една намеси в съдържанието.

Александра Станишева в Инстаграм, Булевард България, Свободна Европа отбелязват намесите в съдържанието.

Александра Станишева посочва следните намеси:

– Мартина Апостолова – 41:24. Цялото й изказване беше изрязано;

– Иво Димчев – 42:48. Цялото изказване беше изрязано;

– Милица Гладнишка – 1:11:16. Отново с изрязани части;

– Иво Димчев с втори икар – 2:07:03. Отново беше оставено едно изречение.

По-голяма известност придобиха намесите в изказванията на Самуел Финци, Мария Цънцарова и Цветана Сапова.

Изказването на Самуел Финци

Свободна Европа: Самуел Финци получи наградата „Икар“ за ролята на Шайлок във “Венецианският търговец“. Сайтът на БНТ съобщи, че излъчва пълен запис на събитието, но от благодарствената реч на Финци бяха извадени няколко реплики. Сред тях е и тази, в която той казва, че благодари „на един пилот, но не на вас, господин президент“. Румен Радев присъства на церемонията. Финци, който работи в Германия, поясни, че има предвид пилота, който го е довел до София. Пълната реч беше пусната в неделя от групата за киберсигурност „българските елфи“.

Началните думи на Финци – Има ли чек към наградата? – също липсват.

Но ето финалните думи, в новия контекст са още по-съществени: “Работим в едно пространство, в което все още е възможен някакъв вид свобода. Трябва много да го пазим, защото борбата с глупостта и посредствеността става все по-трудна. Заобиколени сме – нека да си пазим това пространство по всякакъв начин. Важно е”.

Изказването на Мария Цънцарова

Георги Господинов:

Там, където има тъмнина, винаги дреме чудо. Благодаря на Мария Цънцарова, че припомни тези думи (видях по тв), които тъкмо по такъв повод съм казвал.

Честит празник на всички, които се грижат за чудото! Тъмнина има достатъчно.

Точно тези думи на Мария Цънцарова са били съкратени при “пълния запис” по бнт 1, на следващия ден.”

Изказването на Цветана Сапова, журналист, при връчването на наградата за дебют

Сапова казва, че се надява скоро театър да не се играе в Български пощи. Зад това стои идеята на Пеевски за държавни магазини за български стоки в пощенската мрежа, която в последна сметка Народното събрание прие.
В записа този коментар отсъства.

Възможно е да има и още различия, според социалните мрежи и комплиментите към секретарката на министъра на културата са заличени.

Никой не е поел отговорността за намесата в съдържанието на неслучайни места.

update:

допълнение и уточнение на списъка с помощта на Александра Станишева, благодаря.

Въпросът за отговорността за посочените намеси не е поставен от СЕМ, нито от парламентарната комисия за култура и медии при изслушването на Кошлуков на 3 април в НС.

Илон Мъск: Компанията за изкуствен интелект xAI и Х се сливат

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Мъск купи Twitter за 44 млрд. долара и го ребрандира като X.

Вчера е обявена продажба на X за 33 млрд. долара, купувач е друга компания на Мъск за изкуствен интелект xAI, която се оценява на 80 млрд. долара.

Сделката обединява две от най-известните начинания на Мъск в рамките на една визия, задвижвана от изкуствен интелект и според него комбинира усъвършенстваните възможности за изкуствен интелект на xAI с масивната потребителска база и разпространение на X. Мъск все повече свързва двете компании, като използва потребителски данни от X, за да обучи моделите си с изкуствен интелект. Мъск многократно е заявявал, че иска да превърне X в “универсално приложение”, в комплект с платежна система.

Все още няма индикации как продажбата може да повлияе на политиките за модериране, управлението на съдържанието или регулаторния контрол – области, които привличат вниманието, откакто Мъск пое Twitter през 2022 г.

Как се пише: прескарта, прес-карта или прес карта?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – прескарта, мн.ч. прескарти, защото това е сложно съществително име, чиито съставни части са от чужд произход и първата от тях не се употребява като самостоятелна дума в българския език. За да участват в пресконференцията, представителите на медиите трябва да представят своята прескарта. Служители на „Свободна Европа“ и „Свободна […]

АнтиSLAPP законодателство в Белгия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Dirk Voorhoof информира.

На 26 февруари 2025 г. белгийският федерален парламент се е заел с транспониране на АнтиSLAPP Директивата 2024/1069. Законопроектът е разработен от експерти и внесен от Зелената партия и се обсъжда в правната комисия. Директивата трябва да бъде транспонирана в националното законодателство до 7 май 2026 г.

Белгийският законопроект е предназначен не само да транспонира Директивата, но също така интегрира някои от разпоредбите на Препоръките против SLAPP на Европейската комисия от 27 април 2022 г. и на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 5 април 2024 г. Парламентът избира по-широк подход от този на директивата: първо, не само за SLAPPs с трансгранично естество, но също така и за SLAPPs, при които и ищецът, и ответникът имат местоживеене в Белгия, без каквото и да е трансгранично въздействие; и второ, не само за гражданските производства, но и за SLAPP чрез наказателни производства.

Чрез поредица от допълнителни разпоредби в Съдебния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс основните процесуални гаранции на Директивата за борба със SLAPP са транспонирани в белгийското законодателство. Те включват по-специално възможността съдът да отхвърли явно неоснователен иск на ранен етап от производството.

Законопроектът също така въвежда, чрез нов раздел в Кодекса на международното частно право, възможността за отказ за признаване и изпълнение на съдебни решения, постановени в трети държави, които се квалифицират като SLAPP.

Белгийският антиSLAPP законопроект

pdf file
doc file

Как поръчах ваксина срещу менингит от Гърция?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

След поредните случаи на менингит и починали деца имаше доста въпроси около възможностите за превенция. Министерството първо писа за случите, но пропусна всякаква информация за наличните ваксини. След като доста, включително аз, ги критикувахме за това, все пак го добавиха два часа по-късно.

Има две ваксини, които може да се използват в България – Нименрикс и Бексеро. Първата е срещу 4 групи или вида менингит, а втората е срещу петия – група B. Бексеро за съжаление не е достъпна в България. Нименрикс я има по аптеките, но тъй като не е включена в задължителния имунизационен календар и не се поема от държавата, трябва да се плати. В момента струва около 100 лв. на доза. Според препоръките на министерството, до 6-тия месец на бебетата се слагат два приема. Ако слагате над 6-тия месец е една доза, както и за по-големи деца. Безопасна е за кърмачета от 6 седмици нагоре и препоръката обаче е да се слага възможно най-рано, защото именно бебетата са най-уязвими. Важно е да не разчитате на преразказани препоръки по форуми и блогове що се отнася до приема, а да се консултирате с лекар.

Трябва „само“ да намерите лекар, който да я сложи и да я поръчате в аптеката. Аналогично е при ваксините срещи варицела, която се слага над годинка. Същото е и при ЧПВ, която е от 9 години нагоре и е безплатна за момичета, а от догодина обещават, че ще включат и момчетата в програмата. Най-добре е да се поставят от личния лекар или педиатър, но за съжаление все още има доста лекари, които по редица причини не искат да слагат препоръчителните от министерството ваксини. Понякога е от незнание, понякога от предразсъдъци, понякога от мързел, но най-често се извиняват от липса на количества или че процедурата ги спирала или какво ли не. Ако сте в София, препоръчвам педиатъра д-р Атанасов, който дава съвети и зарежда сам някои ваксини, за да не се налага да ходите по аптеките. Ако може да препоръчате други, особено извън София, пишете в коментарите.

Когато стана време да ваксинираме дъщеря ми, решихме да сложим Нименрикс и Бексеро. Втората я поръчах от гръцката аптека Промахон. Предполагам, че има и други, но тази ми препоръчаха и вече за 4-ти път поръчвам различни неща. Заедно с тази ваксина поръчах и отделна ваксина за хепатит А (Хаврикс 720 в случая), защото не се намираше поне тогава в България и исках да имунизирам децата. Така намалих и разходите за транспорт. Процесът е следния:

  1. Взимате номера от сайта им и им пишете на Viber. Отговарят на български – изглежда използват някакъв преводач, затова бъдете търпеливи
  2. Питате за конкретните ваксини – Бексеро в случая, колко ще струват и колко е доставката
  3. Уговаряте къде и кога да бъдат изпратени и кога се очаква да пристигнат
  4. Уредите ли всички детайли ви изпращат линк, на който плащате с карта
  5. Когато получат плащането ви пишат и изпращат в уговорения ден пратката

Ваксините се изпращат в хладилна кутия от стиропор, в която са поставени замразени хладилни елементи. По пътя кутиите се държат в хладилни камиони, а като пристигнат – в хладилни камери. Разпитах преди първата доставка и споделиха, че редовно правят тестове на качеството на куриера – изпращат такива пратки с апарат вътре и при получаване проверяват дали всичко е пристигнало добре и дали температурата е била в нужните граници през цялото време на база отчитанията. При всичките ми поръчки до сега хладилните елементи не бяха дори размразени, т.е. температурата е била ниска.

В София може да доставят на място, но аз предпочитах да взема от офиса на куриера, който тогава беше в Дружба. Извън София мисля, че имаше още 1 ден за доставка и е до адрес. Всичко това струва допълнителни разходи за доставка, но не помня да е било повече от 20 лв. Изпращане на хладилната чанта се случва само в понеделник до четвъртък, за да не престоява в склад през почивни дни. Извън София може да махат и четвъртъка със същата цел, но е добре да се уговори с тях при поръчката. На база на това може да се ориентирате кога да направите час на лекаря.

Въпреки, че получавате хладилната чанта, препоръчвам да държите ваксините в хладилника веднага след изваждането им до момента, в който дойде време за прегледа и имунизацията. Така, в случай, че детето хване някой вирус междувременно, може да отложите часа при лекаря. Не ги вадете междувременно и ако хладилника ви има склонност за замразява неща, не ги допирайте до стените. Някои от хладилните елементи в пратките впрочем все още ги пазя и използвам за моите хладилни чанти.

До сега не съм чувал за забавени пратки, проблем при охлаждането или качеството на ваксините. Преди масово се взимаха ваксини за ЧПВ предпазващи от повече щамове от Гърция по същия начин, но откакто са налични и покрити в България, това не е нужно. Ако имате опит с други такива аптеки, както и лекари поставящи такива ваксини, споделете в коментарите. Ако искате да не се налагат такива еквилибристики, за да осигурим сигурна превенция на децата си, пишете на министерството на здравеопазването да включат Бексеро в регистъра на пределните цени и да се търси съдействие за вноса ѝ, както и да я включат заедно с другата срещу менингококи в списъка с безплатните ваксини. Най-добре би било тези двете заедно с другите срещу варицела и ЧПВ в задължителния календар – нещо, което отдавна се е случило в други европейски страни, резултатите от които съм коментирал вече.

Може също да прочетете как да си извадите лесно и изцяло дистанционно Европейска здравна карта и чип за тол-станциите в Гърция.

The post Как поръчах ваксина срещу менингит от Гърция? first appeared on Блогът на Юруков.

За какво му е на Добрин Иванов национална рок радиомрежа?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Опитвам се да възстановя какво е станало с честотите на Радио Свободна Европа.

Свободна Европа беше първата лицензирана по ЗРТ (1998) медия в България през 1999 година. С ентусиазъм и желание – като обществено информационно радио, със съответна далекосъобщителна лицензия, за София-град, Пловдив, Варна, Бургас, Видин, Плевен, Стара Загора, Хасково и Велико Търново. На същите честоти в друг времеви слот, тъй като Свободна Европа нямаше 24-часова програма, се разпространяваше и Класик FM.

През 2003 г. американският конгрeс реши да прекрати финансирането на 10-те езикови редакции на държавите, които ще бъдат приети в НАТО през 2004 г. От 2004 г. Радио Свободна Европа прекратява излъчването си на български език, като освободените й честоти бяха естествен предмет на интерес. През 2019 Свободна Европа се върна в България като мултимедийна платформа – вж Иван Бедров: “Свободна Европа” работи там, където се усеща дефицит на качествена информация 21 януари 2019 .

Каква беше съдбата на честотите, дадени през 1999 на Радио Свободна Европа?

Първоначално на честотите на Радио Свободна Европа се появява Радио Нова Европа. Медийният регулатор разрешава програмата Радио Нова Европа да се разпространява на честотите на Свободна Европа, разрешава и съвместяването на тази програма отново с Класик FM. Зад новата програма стои Фондация Нова Европа. С управлението на Радио Нова Европа има връзка Моника Йосифова, по-късно Станишева.

На 4 септември 2006 г. на мястото на програма Радио Нова Европа се появява новата програма Z-Rock. Медийният регулатор разрешава промяната в лицензията. Разрешението на СЕМ е атакувано неуспешно в съда. Честотите на Радио Свободна Европа, получени от Фондация Нова Европа, се ползват от програмата Z-Rock. Понеже Z-Rock е 24-часова, програмата Classic FM от 5 септември 2006 намира нов дом – започва да се разпространява заедно с програмата Радио Алма Матер на университетските честоти за София по договор с университета.

Васил Димитров става управител в радиогрупата на БТВ и така- до 2017, когато е освободен. Изглежда, че Васил Димитров напуска БТВ Радио Груп заедно със Z-Rock – защото програма Z-Rock излиза извън БТВ Груп. БТВ публикува текст, в който твърди, че е подложена на натиск, споменава се Фондация Радио Нова Европа но все пак продължава онлайн разпространение на своя програма със същото наименование – и България се оказва с две програми Z-Rock.

Подобна съдба има програмата Classic FM – и тук се появяват две програми, но с различни имена – Classic FM се разпространява онлайн и остава в БТВ Радио Груп, която включва още четири радиостанции – N-JOY, bTV Radio, Jazz FM, Z-Rock, а Васил Димитров прави програма Classic А, която от 1 януари 2023 вече е на 88.0.

Фондация Радио Нова Европа в момента според регистъра на СЕМ има 15 лицензии за радиопрограма Z-Rock . Управлението на фондацията за кратко поема Мирослав Янев – вероятно същият, който с обещание за стабилизиране ликвидира БИТ и който се е предлагал на Кеймбридж Аналитика, компанията със скандала с профилирането на хората в мрежите.

Наскоро Мирослав Янев е освободен, управлението на Фондация Радио Нова Европа поема Добрин Иванов Иванов със сина си (вероятно) Иван Добринов Иванов и Константин Великов.

Добрин Иванов според регистъра на СЕМ е също и председател на борда на директорите на Евронюз България.

Добрин Иванов от компания Дипи, свързван в медиите с Дунарит, Пеевски, Магнитски – вж проучването и въпросите на Медиапул:

– Наясно ли сте с факта, че основният бизнес на г-н Добрин Иванов, с който финансира Телевизия Европа, е търговията с оръжия и през нея той е замесен в скандала с отравянето на друг български оръжеен търговец с “Новичок”?

– Наясно ли сте с факта, че г-н Добрин Иванов има общи бизнес интереси с г-н Делян Пеевски, олигарх, сочен като “айсберга на коруцпията в България и основен фактор за потъването на свободата на словото в България през последните 10 години?

– Наясно ли сте с факта, че г-н Добрин Иванов е получавал пари от офшорка свързана със скандала “Магнитски” – разкритие на Международния консорциум на разследващите журналисти ICIJ? 

В общи линии това е съдбата на честотите, първоначално определени за програмата на общественото Радио Свободна Европа в служба на демокрацията.

Може да се гадае за какво му е на Добрин Иванов от Дипи национална рок радиомрежа.

За RFE / RL : идеята за европейска помощ е интересна, но още в началото

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Американската агенция за глобални медии (USAGM) контролира подкрепяните от правителството на САЩ медии като Радио Свободна Европа / Радио Свобода (RFE / RL). Бюджетът на агенцията за фискалната 2025 г. е 950 млн. долара за RFE/RL, Voice of America, Radio Free Asia, Office of Cuba Broadcasting (Radio Marti), Middle East Broadcasting Networks (MBN) и Open Technology Fund.

Искането за бюджета за 2025 г. за самата RFE/RL е около 153 милиона долара (за 23 държави, на 27 езика). USAGM е федерална агенция, но RFE/RL е частна корпорация с нестопанска цел, установена в Делауеър. Въпреки че са финансирани от Конгреса, хората на RFE / RL не са служители на федералното правителство на САЩ.

Редуцирането на финансирането на Радио Свободна Европа / Радио Свобода е в изпълнение на акт (executive order) на Доналд Тръмп от 14 март 2025 за намаляване на финансирането на седем агенции – включително USAGM – в “максимална степен, в съответствие с приложимото законодателство”.

В момента се води дело, заведено от Радио Свободна Европа / Радио Свобода срещу Американската агенция за глобални медии (USAGM) заради непредоставянето на одобрената от Конгреса безвъзмездна помощ като част от усилията на агенцията да прекрати финансирането на RFE / RL. В иска се твърди, че отказът на достъп до средства, отпуснати от Конгреса за RFE / RL, нарушава федералните закони и Конституцията на САЩ, която дава на Конгреса крайната власт над федералните разходи. Паралелно се водят и други дела, напр. за финансирането на VOA.

RFE/RL иска от Окръжния съд във Вашингтон, окръг Колумбия текущо финансиране от отпуснатите от Конгреса средства и временна ограничителна заповед, която да предотврати приключването на дейността му – до окончателното решение на съда.

Европейската комисия прави задълбочена оценка как може да помогне в случая с Радио Свободна Европа, казва еврокомисарят по въпросите на търговията Марош Шефчович на пресконференция след заседание на Съвета на ЕС по общи въпроси. Полският министър по европейските въпроси Адам Шлапка от името на Полското председателство на Съвета на ЕС е казал, че идеята радиото да продължи работа със средства, осигурени от ЕС или от отделни европейски държави, е интересна, но държавите са в началото на процеса. ЕК казва, че може да има европейска подкрепа, но “невинаги Европа може да замести САЩ в техните действия.”

Новите възможности пред съда да сезира Конституционния съд (видео)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дискусия на тема “Новите възможности пред съда да сезира Конституционния съд и паралели с приложимостта на правото на ЕС и КЗПЧОС”, организирана от Съюза на съдиите в България и Българският институт за правни инициативи, може да се види на около тричасово видео*.

*не може да се види, видеото не е достъпно повече.

Гл. ас. д-р Александър Цеков от СУ прави преглед на практиката на КС по допустимостта на исканията за обявяване на противоконституционност.

Съдията от СРС Константин Кунчев предлага тезата си за съотношението между принципа на непосредствено действие на Конституцията и правомощието на съда да сезира КС.

Съдия Александър Арабаджиев от Съда на ЕС и бившият съдия от ЕСПЧ Йонко Грозев информират за паралелите между процедурите по сезиране на КС и съответно на двете международни съдилища.

Видеозапис на дискусията

За другите три кули при мол Парадайс и защо липсват

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Малко много станаха постовете конкретно за „оная“ карта, но покрай темите в последните дни ми се налага да ѝ обръщам повече внимание.

Когато я започнах средата на миналата година въвеждах сграда по сграда сравнявайки с това, което е построено или поне видимо на пространствените данни и това, което е отбелязано в портала на НАГ. До тук има над 24 хиляди полигона – говорих за това през януари. Описал съм подробно методологията и проблемите свързани с нея. В рамките на това въвеждане се допитвах редовно до различни групи и организации запознати с конкретни казуси и темата като цяло, особено когато имаше проблем с качеството на данните, на които разчитах.

Специално за пространството около Черни връх, което нашумя тези дни, първоначално дори не бях въвел въпросната 215 метрова кула и други три от по 180 метра, за които ще стане дума тук, защото реших, че е грешка в изписването на слой Застрояване. Нямаше да е за пръв път и в такива случаи търся да сравня с налични документи. За това място не открих. Тогава разпитах по описания горе начин и ми обясниха, че е наистина текуща тема, наистина това е ПУП-а и е приет с решение на СОС. Конкретно за 2025-метровата кула писах вчера с линкове към становища и фактология.

Днес, след като обявих нови функции към 3D картата за застрояването, Борис Бонев попита защо не съм отбелязал трите кули от по 180 метра на мола Парадайс. Виждат се на картата горе показваща прословутия слой застрояване и с какво всъщност работя, за да създам визуализацията. Спомням си, че бяхме обсъждали региона средата на миналата година заедно с доста хора и повечето смятаха тогава, че за разлика от нашумялата кула, тези трите по-скоро няма да видят бял свят. Затова не ги бях добавил, както и не бях отбелязал, че молът е разрешено да се строи до 50 метра, което е значително над сегашната височина.

На мястото на мола към този момент намирам над 50 различни документа, които може да разгледате на картата ми с документите. Повечето са разрешително за строеж, но за преустройство на магазини и складове. Някои са от времето на Диков, когато голяма част от тази и редица други каши са бетонирани та да се чудим как да ги разбиваме сега. Не се намира оригиналния ПУП, доклад или решения.

В духа на картата и как много подобни сгради всъщност са отбелязани – като онази огромната на бул. Цар Борис, например – следва наистина и тези кули да са също на картата. Затова ги добавих и вече може да ги намерите там. Отново напомням – няма известно движение по тях, няма решения, разрешения или каквото и да е поне в последните 10 години в посока тези кули. Не се съмнявам, че ще има опити да се спекулира с това – включително произвеждане на фалшиви новини, както и от хора, които знаят много добре всичко, което описвам. Тези се използват напоително не в интерес на града, а за политически цели, атаки срещу кметството и районните администрации, както и отклоняване на енергия и внимание от други теми, които са наистина важни. Добавям ги с ясното съзнание за този риск, защото все пак щом още по времето на Диков са влезли в ПУП, значи че както сега обсъжданите и много други, някой някога може да развее едни хартийки, да си напазарува експерти и анализи, да си плати или заплашва държавни служители и накрая когато събере заветната папка да върви при едни конкретни административни съдии да придвижва нещата.

Впрочем, промяната, която обявих по-рано днес, беше че вече може да натискате върху отбелязаните сгради на 3D картата и тя ще се опита да открие последните известни документи там, ако има въобще такива. Дава и линк към картата с документите, където с филтрите да търсите по-стари. Повечето документи вероятно няма да имат общо със самия строеж, а последвали промени като рекламни елементи, преустройство и прочие. Добра отправна точка е обаче и функцията с най-много запитвания.

The post За другите три кули при мол Парадайс и защо липсват first appeared on Блогът на Юруков.