Министърът на културата на Франция Франсоаз Нисен представи своя план за реформата на обществените медии – едно от предизборните обещания на президента на републиката. Нисен обясни подхода на правителството, който се основава на работата, извършена колективно за няколко месеца от представителите на шестте компании в публичния аудиовизуален сектор (Ina, France Médias Monde, Radio France, Arte, TV5 Monde и France Télévisions). Според министъра “В този период на дигитални катаклизми трябва да дадем приоритет на инвестициите в съдържанието, а не на някой от начините на разпространение”.
Според плана ще се изпълняват три основни задачи: регионализация (утрояване на броя часове на регионалните програми във France 3), новинарски предавания и образование. Открива се и платформа, посветена на разкриването и обясняването на фалшиви новини. Ще бъде пусната и гама от образователни материали, насочени към широката общественост.
Ще бъде направена значителна инвестиция в цифровите технологии, а 560 млн. евро ще се инвестират ежегодно за производството на съдържание. Ще бъдат стартирани две нови цифрови платформи: (i) “изкуство и култура” и ii) предавания за младежта с кратки иновативни формати.
През 2019 г. – след приключване на консултационния процес – ще бъдат внесени три законопроекта за реформата в управлението, регулирането в цифровата ера и реформата на приноса в обществения аудиовизуален сектор.
На 15 май 2018 г. Европейският съд по правата на човека (ЕIПЧ) излезе с решение по делото Unifaun Theatre Productions Limited and Others v. Malta, (Application no. 37326/13, 15 May 2018).
Театрална група, Unifaun Theatre Productions, е била възпрепятствана да произвежда и изпълнява пиесата Stitching, поради забрана, наложена от Борда за класификация на филми и сцени (“Board”). Тази намеса в правото на театралната група на свобода на изразяване впоследствие беше потвърдена от националните съдилища, включително от Конституционния съд на Малта.
Според Конституционния съд пиесата съдържа няколко сцени, неприемливи от гледна точка на морала и благоприличието. Конституционният съд приема, че пиесата в нейната цялост е обидна за малтийското общество. Споменатите конкретни сцени, както и други части на пиесата, са били обида към достойнството на индивида, което е неразделна част от гражданската и моралната тъкан на обществото. Дори в плуралистично и демократично общество, като малтийското, човешкото достойнство не може да бъде засягано, човек не би могъл да използва вулгарен, неприличен и богохулен език, за да описва извращения [..] Не е приемливо да се популяризира поведение, което нарушава закона, обезсмисля страданията на жените по време на холокоста, описва жените като обект на сексуално удовлетворение […] Удоволствието от изнасилването на деца, убийството на деца и сексуалното общуване с родителите на убити деца cа неприемливи дори в едно демократично общество. Съдът отбелязва, че според малтийския закон богохулството е нарушение.
За да обоснове намесата в свободата на изразяване на театралната група Конституционният съд по-конкретно се позовава на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека в Otto-Preminger-Institut срещу Австрия.
Театралната група изтъква, че пълната забрана за представянето на пиесата противоречи на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), който гарантира правото на свобода на изразяване.
ЕСПЧ основава решението си на процедурни основания, без да обсъжда понятията прилично/неприлично. Съдът подчертава, че Насоките за класификация на филмите (на които се основава забраната) не са достъпни за обществеността.
Критериите в нормативните актове позволяват неограничена власт на правоприлагащите, тъй като не са посочени достатъчно ясно предоставените на тези органи правомощия и начина на упражняването им.
ЕСПЧ установява, че правилата, на които се позовава правителството на Малта, не са с нужното качество и че намесата е била резултат от процедура, която не е предвидена от закона.
Прилагайки теста за пропорционалност, ЕСПЧ не смята за необходимо да се занимава по-нататък с останалите въпроси. Тъй като намесата не е законосъобразна по смисъла на ЕКПЧ, ЕСПЧ единодушно заключи, че е налице нарушение на член 10 от ЕКПЧ.
Малайзия е първата държава, която отменя въведен закон срещу фалшивите новини. Както става ясно от мотивите, законът е бил въведен от предишните управляващи, за да се използва срещу свободата на изразяване и за заглушаване на критиката.
Законът предвижда глоби до 122 000 долара и затвор до шест години за всичко, което правителството определи като “фалшиви новини”. Отмяната на закона е ключово предизборно обещание за опозицията, която постигна изборна победа през май. Сега срещу предишните управляващи се водят процеси за корупция.
Малайзия беше първата страна в Югоизточна Азия, която въведе подобен закон. “Надяваме се, че други държави ще последват водещата роля на Малайзия в преобръщането на законите, които дават възможност на правителствата да решават какво е новина”, казват от организацията за защита на журналистите.
Юридическият съветник на Тръмп по телевизията:
The clip: https://t.co/ZUSzltPl3H
— Preet Bharara (@PreetBharara) August 19, 2018
Rudy Giuliani: “Truth isn’t truth.” Try that one with a jury. https://t.co/LEexBm5YEw
— Preet Bharara (@PreetBharara) August 19, 2018
Според Първата поправка на Конституцията на САЩ Конгресът не може да приема закони, ограничаващи свободата на изразяване. Конституционна норма от 1789 г. Цял отрасъл от законодателството на САЩ условно се нарича законодателство по Първата поправка. Освен другото, тези закони конкретизират пределите на свободата на изразяване. Как точно да се прилага нормата показва и практиката на FCC (Федералната комисия за комуникации) и съдебната практика. При това законодателството и съдебната практика са в динамика и търпят непрекъснати изменения.
През последните седмици има ново развитие, което – каквато и посока да вземе – ще се отрази върху стандартите за свобода на изразяване, смятат американските медии. Главен герой е Алекс Джоунс – човек, занимаващ се с медии – не точно журналист, а източник на дезинформация и конспиративни теории със собствен сайт Infowars и многобройни аудио – и видеоемисии онлайн.
С различна скорост / различна интензивност/ различен инструментариум/ различни обявени публично основания Джоунс и свързано с него съдържание бяха отстранени – съответно достъпът прекратен – от Facebook, YouTube, LinkedIn, Apple, Spotify, Pinterest, Vimeo и др., като по по-особен начин стои въпросът с Twitter и Джак Дорси, който най-продължително издава противоречиви сигнали, но все пак временно Джоунс и Infowars не могат да изпращат съобщения и в тази мрежа.
Няма съмнение, събитията, свързани с Infowars, бележат важен момент за оценка на правилата в интернет, техния произход, прилагане и ефективност.
Още в началото на каскадата от мерки станаха ясни две неща:
1. Първата поправка не дава право на никого да публикува на ничия платформа. Мерките срещу Алекс Джоунс не са в обхвата на защитата на Първата поправка, защото тя се отнася до сдържането на държавата.
2. Частните компании имат непоследователна и неконсистентна реакция, макар да твърдят обратното. Според Ню Йорк Таймс реакцията на Facebook едновременно се подчинява на следните стандарти:
Прилагане на нашите общностни стандарти (от корпоративния сайт на FB)
Но u много други въпроси не са получили отговор. Както сполучливо пита New Statesman: free speech – или consequence-free speech?
Какво да бъде: свободно слово – или слово без отговорност? Този разговор тепърва има да се води.
Намерете си удобно място между техноутопията и технопаниката.
Днес ви представям втората част на пътуването до Лондон на Иван. Миналия път пристигнахме в Лондон, с днес ще обиколим из града и ще се върнем през Евротунела.
Приятно четене:
част втора
На следващия ден си бях научил да обикалям малко по музеите. Продължавам да щракам из метрото:
Първата ми спирка беше
Разкошен музей с безброй експонати от цял свят, от всички големи епохи на човешката цивилизация.
За мен по традиция сякаш най-интересен беше разделът, посветен на Древен Египет:
Скулптура от древното Асирийско царство, представяща лов на лъвове, което е било царският спорт в Древна Асирия.
Тази зловеща статуетка представя чиновник в едно от съдилищата на Ада. Според китайската митология след смъртта човек бива съден от общо десет съдебни трибунала, всеки от който има по един главен съдия.
Следващата ми спирка беше
Евала на Лондонската управа, че големите държавни музеи в града са безплатни. Много социална и насърчаваща посещаемостта мярка.
Разкошното здание на музея:
Още на входа ме посрещна скелет на голям син кит.
Музеят е много интересен, развлекателен и неангажиращ. За малките деца особено беше рай, но и за порасналите деца имаше място за лигавене 
В музея имаше раздел, посветен на динозаврите и дори движещ се макет на тиранозавър. За изумление….
…и ужас на някои деца
Времето напредваше, а си бях уговорил среща с моята приятелка Лили, с която всъщност сме съседи в Плевен. Тя е вече от доста време в Лондон и не се бяхме виждали от 6 години.
Зачаках на спирката:
Образи в автобуса:
Естествено, пак подраних леко и чакайки оглеждах живота наоколо. Тези господа много си правеха кефа под звуците на някакви ориенталски ритми:
Лили дойде и първоначално си взехме велосипеди под наем за една кратка разходка из Хайд парк.
също беше в ремонт:
гъмжеше от живот. Чудесно място за отдих на малки и големи:
Вечерта завърши в един истински
С Лили се заприказвахме за миналото, настоящето и бъдещето. Страхотна среща се получи, много естествена и непринудена, сякаш не сме се виждали от миналата седмица.
След като се разделихме хванах метрото до Уестминстърското абатство, за да погледна как изглежда
Еми бива… не е зле 
На следващата сутрин вече беше време да напусна Лондон и с това да започна пътуването си на обратно. Бях си наумил
По пътя към лондонското околовръстно. Вече бях пълен майстор на шофирането отляво:
По обяд вече бях достигнал пристанищния град
Входната такса е мъжка – цели 20 паунда, но според мен посещението определено си заслужава. Първоначално бях леко скептично настроен и също като бай Ганьо си казвах „Хора, къщи, салтанати…колко съм ги гледал“, но крепостта наистина е много красива и интересна, а отделно в билета е включена обиколка на системата от подземни тунели, която беше невероятно интересна и интерактивна.
Средновековната англосаксонска църква в двора на крепостта и остатъци от римска кула до нея.
Поглед към замъка:
Панорамен изглед от замъка:
са построени през Средновековието и както много подобни съоръжения са били модифицирани многократно през вековете в хора на технологичния прогрес, който естествено се е отразявал и на начина на водене на война.
Castle Hill Rd, Dover CT16 1HU, ВеликобританияПо време на войните срещу Наполеон се изгражда вече споменатата от мен система от подземни тунели, които се използват активно в хода на Втората световна война.
Главната зала за приеми:
Аз си показах откъде съм и прескочих няколко заграждения, за да мога по-хубаво да заснема замъка:
Най-интересно от цялото посещение беше обиколката на тунелите, където за съжаление не беше позволено да се снима. По изключително увлекателен и интерактивен начин се разказа за началото на Втората световна война и събитията, водещи до
която е ръководена от адмирал Рамзи именно от тези въпросни тунели.
Вермахтът привидно заобикаля линията Мажино и подлъгва съюзническите сили с офанзива през Холандия и Белгия, след което основните немски сили навлизат в тила на съюзниците, преминавайки през пресечен горист терен, откъдето французите са смятали, че е невъзможно да се извърши нападение. Резултатът е катастрофален и в края на май 1940-а година край бреговете на Дюнкерк напълно окръжени остават около 400 000 английски и френски войници. Операция „Динамо“ се извършва в рамките на една седмица и като резултат са евакуирани около 340 000 войници, което Чърчил и пресата тогава описват като чудо. По първоначални планове се е очаквало да бъдат евакуирани около 70 000 души.
Бой по германците!
За мен е леко комично как тази операция се представя едва ли не като победа на британската армия, при положение, че
Отделно въпрос на исторически дебати е защо Хитлер забавя настъплението срещу съюзническите сили с няколко дена, което се оказва решаващо за крайния изход на създалата се ситуация. Британците представят събитието като „демонстрация на отказа на Великобритания да се предаде на Хитлер“. Добре… в крайна сметка различните страни почти винаги имат различен прочит на историята.
След тази страхотна спирка беше време
Случайни срещи по паркингите:
На връщане бях решил да видя как пътува белият човек и си резервирах билет за
От Дувър се придвижих към
и така ЕвроГолфът се зареди да чака на опашка към Евротунела
Впечатлението ми от железницата под Ламанша е, че това е един изключително амбициозен проект, а улеснението и удобството, което носи е невероятно. Още повече като сравня с плаването с ферибота на отиване.
Ето един клип за тези от вас, на които им е любопитно как става транспортирането на автомобилите:
И отново ЕвроГолфът:
Вече бях отново в континентална
и от Кале много бързо отново се придвижих към
Искаше ми се да направя една снимка на Голфа на плажа..не в центъра, а някъде по-встрани, естествено. Уж гледах за някакви места в Гугъл карти, но нещо се обърках и плаж така и не открих. Но все пак снимах Голфа край бреговете на Северно море 
:
До Рурската област ми остава още 450 км. На следващия ден ми предстоеше, както обичам да се шегувам, да се трудя и да градя Четвъртия Райх
С това моето кратко пътешествие приключи. Имах идея тази година да направя по-сериозна обиколка на Великобритания и Ирландия, но това щеше да означава да се лиша от повече прекарано време в България, което не ми се искаше. Определено обаче ще се върна на Острова с желанието да го опозная по-добре.
Такъв беше Лондон в моите очи – невероятно разнообразен и космополитен, събиращ хора от цял свят с техните мечти и амбиции. Надявам се разказът ми да Ви е бил интересен.
Край
Автор: Иван Стоянов
Снимки: авторът
Изгодни нощувки в Лондон:
Други разкази свързани с Лондон – на картата:
Лондон
Цяла Великобритания ви очаква!