В Европейския съюз фронтът е отворен по повод Директивата за авторското право. Издателите са се мобилизирали за натиск особено върху ЕП ( при държавите е по-лесно за големите европейски лобисти) – и чакаме 20 юни, за да видим ще успеят ли да се обзаведат с ново сродно право противно на мнението на депутати, академията, неправителствен сектор, експерти на ЕК (#linktax).
Сега се очертава втори фронт, този път за ролята на платформите.
В Конгреса казаха на Facebook, че е опасност за машината на демократичните избори и ще трябва да вземе мерки – за да не ги вземат държавите. И компанията се задвижи, при това по посока на препоръките за прозрачност. На 23 април – и с оглед идващите избори в САЩ през юни – компанията започна процес на верификация на рекламодателите с цел прозрачност на политическите реклами. Проверява се самоличност и пощенски адрес на рекламодателите, освен това рекламодателите ще трябва да разкрият кой плаща за политическите реклами. Заедно с това Facebook започна да показва платените съобщения – в Ирландия още през април заради референдума, а другаде от юни – Facebook обяви, че възнамерява да добави информация за това, кой плаща за рекламите, дали е гражданин или постоянно пребиваващ в САЩ или не, какъв обхват имат платените съобщения – и тази информация ще е в архив, и в него ще може да се търси, включително по теми – абортите, гражданските права, престъпността, икономиката, образованието, околната среда, външната политика, оръжията, здравеопазването, имиграцията, военните, бедността, данъците, тероризма и “ценностите”.
И тогава дойде реакцията. Първо 2000 американски медии в открито писмо възразиха, че новите правила за рекламиране на Facebook не се прилагат само за политически кампании, а за издатели на новини и за всеки, който иска да постави реклама на платформата, която реклама компанията може да сметне за политическа. Facebook не е предвидил освобождаване от новите правила.
В писмото си медиите предлагат Facebook да “освободи новините от включването в архив и етикетиране за политическо съдържание. ” На 11 юни подобно писмо до Facebook пристига вече от няколко обединения от Европа и Америка – все по същата тема за освобождаване от включване в архива заедно с платените политически реклами.
Предлагат се и критерии, по които Facebook да освобождава новинарски организации – с професионален редакционен персонал и проверими източници на средства, включването в проверима асоциация на новините, включително и в седемте групи, подписващи писмото.
В отговор на писмото Камбъл Браун от Facebook заявява: “Ние признаваме, че съдържанието на новини за политиката е различно от политическата реклама и работим с издателите, за да формираме правилния подход”.
Накратко: на този втори фронт известно сближаване на позиции има, известна видимост за рекламодателите има, известен напредък има – но все още виждаме “контурите само” на новата цифрова медийна екосистема, адекватна за 21 век.
Става въпрос за т.нар. вертикална интеграция. Доставчик на телекомуникационни услуги придобива доставчик на съдържание. И става много голям, много важен фактор в комуникационната система.
AT & T, която повечето американци познават като доставчик на мобилна телефония, купува Time Warner, собственик на медии и производители на съдържание като HBO, Warner Bros., Cartoon Network и CNN.
Не е изолиран случай. А е поредният случай, поредният опит.
Comcast е собственик на NBCUniversal, а Verizon притежава Yahoo (с Yahoo News) и HuffPost. FT дава повече информация за придобивания в сектора.
Не е добре. Някой ще каже – иновации, инвестиции. Може би – но когато става дума за информиране, има други критерии. Вертикалната интеграция в информационната сфера има не по-малко важна неикономическа страна.
Битката за бъдещето на медиите започна. Одобрението на съдията за $85 милиарда ще има значение за серия придобивания на някога мощни новинарски и развлекателни компании от времето, когато кабелът беше цар, за да се позиционират конкурентно на Netflix, Amazon и YouTube. Колко бързо ще се променят нещата? Netflix надмина Disney и вече е най-мощната компания на стойност $158 милиарда. Върви залагането за предстоящия сблъсък между Comcast и The Walt Disney Company за 21st Century Fox.
Предприятията, които г-н Мърдок се е съгласил да продадат, включват филмови и телевизионни студия, почти две дузини регионални спортни мрежи, кабелни мрежи, включващи FX и 30% от Хулу. Сделката ще включва и 39-процентното дялово участие на Fox в европейския Sky. Comcast вече направи оферта да купи останалите 61% от Sky в отделна сделка. (Кабелната мрежа на Fox News, радиостанциите Fox, Fox Business Network и спортната мрежа FS1 няма да са част от транзакцията).
След като изпълнихме най-важната част от програмата, преразпределихме отново свръхбагажа, взеха ни пръстов отпечатък и претичахме между самолетите по пистата се отправихме към по-лежерната част от пътуването, а именно
Тайланд
Два дни в
Банкок
и два дни в морския курорт – Патая.
В туристическо отношение Тайланд е най-известен
Тайландците отдавна са осъзнали потенциала на туризма, а и понеже имат късмета да не са преживели война в последните 50 години са много напред по отношение на съседите си.
Тайланд е нещо като икономическият тигър в региона
Въпреки ужасните поражения от цунамито през 2004 година, страната се развива и става все по-популярна туристическа дестинация.
Тъй като съм била вече там имах представа какво да очаквам и бях готова просто да се насладя на преживяването.
Тайланд обаче ме изненада – неприятно.
Не зная дали е последица от моите спомени или резултат от посещението ми първо във Виетнам и Камбоджа, но се разочаровах. Такава
безумна меркантилност и преследване на туристите за всеки долар …
не съм срещала. Абсолютно за всяко нещо, за което могат, ви искат пари. В това число, за да нахраните слоновете! За да ви върне слона фотоапарата, който ви е взел, ви искат пари. Но не един долар, под пет не взема!
Всичко това на тях може да им се струва като забава за туристите, но аз го смятам за дразнещо, излишно меркантилно и прекалено. Откровено се разочаровах от Тайланд.
Въпреки тези разочарования, факт е, че
попаднахме в Тайланд в един изключително интересен момент.
Около месец преди да тръгнем,
кралят на Тайланд – Рама IX, почина
на 89 годишна възраст, потапяйки цял Тайланд в дълбок, искрен и изключително продължителен траур. На практика цялата държава беше окичена с жалейки и портрети на покойния крал. Горе-долу половината население ходеше облечено в черно или поне с траурна лента и дори травеститското шоу Тифани, на което ни заведоха, започна с молитва в памет на краля.
Казвам това, тъй като е наистина събитие, на което може би друг път няма да можем да присъстваме, а освен това причини доста главоболия с посещението ни в Големия дворец в Банкок.
Кралят беше изложен за поклонение в Тронната зала и половината държава се беше стекла да се поклони.
Изобщо не се шегувам. За продължителността на поклонението се очакваха няколко милиона човека.
Всички тези хора, малки и големи, облечени целите в черно /при 32 градуса температура/, повечето носещи портрети на краля, се редяха на километрични опашки пред двореца, където чакаха часове наред, за да могат да минат и да се поклонят на покойния.
За да избегнат масов мор сред поклонниците, властите бяха организирали опъването на шатри, в които да се чака на сянка и се раздаваше вода и храна безплатно. В деня, в който ние бяхме в двореца, ни казаха, че имало около 20 000 човека, чакащи да влязат!
Всичко това доведе до невероятно стълпотворение в и без това доста посещавания дворец, да не говорим, че половината дворец беше затворен, заради поклонниците!
И отново – дълги поли и панталони, и покрити рамене! Аз съм човек, който издържа на жега, но тези дълги поли ми идваха в повече.
Въпреки тези неудобства,
Големият Дворец в Банкок
е място, което задължително трябва да се посети. Построен е след установяването на Банкок като столица през 18 век и всеки крал е добавял нещо от себе си …. предимно от злато!
Злато и скъпоценни камъни навсякъде. Дотолкова, че в един момент това вече не ни правеше впечатление.
Траур
В този ден не се предвиждаше да се разхождаме из Банкок и затова след блъсканицата в Големия дворец в следобедната жега, се натоварихме на автобуса и се отправихме към почивката –
Патая
Хайде малко Гугъл. 😉 Патая е морски курорт на около 100 км югоизточно от Банкок, на брега на Залива на Тайланд. По тази причина е основен притегателен център за жителите на Банкок през уикенда, които добавят към безумната лудница от туристи.
Патая е … прехвален и силно незаслужаващ славата си
на тропически, морски курорт. Претъпкано и доста мръсно място. Плажът е … бил тропически, сега вече не отстъпва по нищо на съсипаните плажове по нашето черноморие. За почитателите на Тайланд и тропическите плажове … отбягвайтe Патая. Съсредоточете се върху островите.
Патая е притегателен център за секс туризъм
На всички любители на този вид туризъм по света. С това е и известна.
Аз не съм най-консервативния човек на света, но нещата на които се нагледах там ме потресоха съвсем откровено.
На практика целия курорт е завзет от … „господа“ по липса на по-цензурна дума, която да използвам, на средна възраст 60 години. Бели, от очевидно богатите европейски държави и Австралия.
Та тези мили господа, отиват в Тайланд на секс туризъм. Но не както ние бихме го схванали … отиваш в бордея и си вършиш работата. Тези господа – 60 – 70 – 80 годишни, очевидно наемат местни момичета за периода на престоя им там. Срещу съответните услуги, въпросните дами биват издържани.
Излизайки през деня на крайбрежната улица е изключително масово явление, да видите бял мъж, хванал за ръка местна девойка. Разликата във възрастта на такива двойки понякога беше просто убийствена! Да видите нормално бяло семейство, мъж, жена, деца, си беше изключение и обикновено означаваше, че това са руснаци /доста руснаци има там/. Включително станах свидетел на сценка, как един такъв бял „красавец“, предложи на едно момиче в един от магазините. Жената очевидно работеше там, но това не го спря. Жената имаше убийствено погнусено изражение, когато му тегли една.
Е, за тия мили „господа“ ми е приказката.
Основни забележителности на Патая, както се сещате, са всякакъв вид секс заведения.
Имат си цяла улица на „Червените фенери“ със забавления за всеки, ама наистина всеки вкус.
Едно предупреждение за посещаващите такива заведения. Нас също ни предупредиха. Когато влезете в бар, много, ама много внимавате да не пиете питие, което вече ви е налято в чаша. Задължително се налива от запечатана бутилка. Което ви лимитира по отношение на разнообразието. Уловката е, че има доста случаи, в които така налятото питие е примесено с … приспивателно и никога не е ясно къде ще се събудите и какво ще ви липсва. Изричното настояване на водача на групата ни беше, ако ще правим такива неща, задължително да казваме на някого от групата къде точно сме и ако се почувстваме странно, да звъним в полицията преди да припаднем. Та … да си знаете.
По-традиционните забавления в Патая се изчерпват с
шопинг, масажи и травеститското – Тифани шоу
Тайландските масажи
са нещо, което задължително исках да опитам. Оказа се, че групата е много запалена по тази идея и водача ни ни заведе в местен салон за масажи. Като казвам масаж, имам предвид традиционен масаж, а не … шестия вид такъв. Беше страхотно изживяване. Група дребнички тайландки ни натръшкаха по пижами /в които предварително ни премениха/ на едни матраци директно на пода и за период от два часа! ни разглобиха и сглобиха обратно. След десетдневното препускане, това се оказа истинско блаженство! Тайландският масаж, не само този на краката, но на цяло тяло, искрено и горещо го препоръчвам!
По въпроса с
травеститското шоу
При първото ми посещение пропуснах тази забележителност, така че, сега се ориентирахме и беж цялата група при травеститите!
Много се депресирах! А и всички жени от групата! Ама няма толкова хубави жени ви казвам! Тъй като се снимахме с тях /срещу съответните долари, разбира се/ имах възможност да ги огледам отблизо! Никакъв начин няма, по който да разпознаете, че това не са жени! Направени, изписани, даже чертите им са като на жени! Луда работа!
Накрая след дълга дискусия се съгласихме, че грозна ли е …. жена е! Просто няма толкова красиви жени!
Ето и малко снимки за доказателство
В крайна сметка, тъй като вече и адамовите ябълки си премахват, единствения начин да разберете, че е травестит, а не жена, е по ханша. Мъжкият ханш е тесен. Ако случайно сте стигнали до там, че да се налага да различавате, това ви е спасението.
На нас един ден шопинг ни беше достатъчен и решихме да отидем до друга близка забележителност –
ботаническата градина на Патая – Nong Nooch
Страхотно място. Местен бизнесмен откупил терена и направил градина, която е достъпна за посетители.
Имат разкошни колекции тропически растения, разходки със слонове /където слона ви свива апарата и ви го връща срещу не по-малко от 5 долара!/ и шоу подобно на шоуто „Фантазия“ на остров Пукет. Разказват историята на Тайланд и истории от Рамаяна с различни животни. Много пъстро и красиво. Заслужава си десетте долара.
След шоуто си позволих да се поглезя с нещо, за което съзнавам, че е
експлоатация на животни. Разходката със слонове
Знам, че не живеят в естествени условия и не трябва да поощрявам такова нещо, но обожавам слоновете и всяка възможност да съм в близост я прегръщам с отворени обятия.
Ботаническата градина също си заслужава парите.
След двата дни … почти почивка, се отправихме
отново към Банкок
за последната нощувка от пътуването ни.
Тъй като имахме само един ден, ни бяха набутали възможно най-много храмове за обиколка и ни бяха оставили следобеда, за да можем да се разходим из Банкок. Аз съм ходила и го бях разгледала, така че, се възползвах от възможността да посетя храмовете.
Освен Големият дворец, други важни забележителности са
храмът на Полегналия Буда и Храмът на Златния Буда
Полегналият Буда
е огромна – 46 метрова статуя на Буда, изработена от гипс и обицована със златно фолио. Много красиво и внушително. Самият храм, нарича се Ват По, е много голям, има внушителни градини и си заслужава разглеждането.
Първи брой Буда:
Вторият
храм е на Златния Буда
За разлика от полегналия, този е изработен от 5,5 тона 23-каратово злато!
[geo_maсhup_location_info]
През 18 век е евакуиран от старата столица на Тайланд – Аютая, при нахлуване на бирманската армия и за да го укрият, тайландците го боядисали. За да изглежда гипсов. След което забравили за статуята. През 50-те години на миналия век решили да преместят уж гипсовата статуя и като докарали кран, кранът се кчупил под тежестта на златото. Статуята паднала и част от боята се излющила. И така се оказало, че разполагат с 5,5 тона чисто злато!
Следващата сутрин беше последната от пътуването и към 4 сутринта ни наритаха към летището.
Четири часа по-късно и вече тотално фалирала се паркирах на борда на Еърбъс А380 за още един 10 часов полет, този път обратно към заледената София.
В заключение мога само да кажа, че не съжалявам за нито един миг от това пътуване. Имах шанса да посетя невероятни места, да се запозная с изумителни култури и да видя хора, много бедни и много усмихнати, и спокойни в своя малък и немеркантилен свят и начин на живот. И се замислих, дали те всъщност искат нашият уж модерен и съвременен свят. И дали ние нямаме нужда от повече от техния свят.
Очаквайте продължението
Автор: Мая Георгиева
Снимки: авторът
За смели юнаци– изгодни оферти за нощувки в района на Патая:
Делът на хората, които заявяват, че отделят време за четене на книги почти всеки ден, е около 3 пъти по-голям в столицата (33%) и в областните градове (30%) от дела на тези в селата (12%).
От тези, които вярват, че медиите предоставят точна информация и са независими, над 40% заявяват, че изобщо не четат. От тези, които не вярват на медиите, 30% заявяват, че не четат – четящите са значително по-скептични.
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия) в рамките на производство по дело
Christian Louboutin, Christian Louboutin SAS срещу Van Haren Schoenen BV –
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 22 юни 2017 г.,
предвид определението за възобновяване на устната фаза на производството от 12 октомври 2017 г. и след изложеното в съдебното заседание от 14 ноември 2017 г.,
след като изслуша допълнителното заключение на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 февруари 2018 г., Съдът обсъди следното:
Член 2 от Директива 2008/95, озаглавен „Знаци, от които може да се състои марката“, предвижда:
„Марка може да се състои от всеки знак, който може да бъде представен графично, по-специално думи, включително лични имена, рисунки, букви, цифри, формата на стоката или на нейната опаковка, при условие че тези знаци са способни да отличават стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия“.
4 Член 3 от същата директива, озаглавен „Основания за отказ или недействителност“, гласи:
„1. Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни: […]
д) знаци, които се състоят изключително от:
i) формата, която произтича от естеството на самите стоки; или
ii) формата на стоките, която е нужна за постигане на технически резултат;
iii) формата, която придава значителна стойност на стоките;
Фактите:
Christian Louboutin създава и произвежда обувки. Спорната марка, чиято защита се търси, е описана по следния начин: „Марката се състои от червен цвят (Pantone 18‑1663TP), покриващ подметката на обувка по показания на изображението начин (контурът на обувката не е част от марката, а има за цел да изясни разположението на марката)“.
Дружество Van Haren, което управлява обекти за търговия на дребно с обувки в Нидерландия, продава обувки на висок ток, чиято подметка е покрита с червен цвят.
Преюдициален въпрос:
„Ограничава ли се понятието за форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от [Директива 2008/95] (в текстовете на немски, английски и френски език на [тази директива] съответно: „form“, „shape“ и „forme“) до триизмерните характеристики на стоките като техните контури, размери или обем (които се изразяват в три измерения), или тази разпоредба обхваща и други (нетриизмерни) характеристики на стоките, като цвета?“.
Съдът:
21 В контекста на правото относно марките понятието „форма“ обикновено се разбира, както подчертава Европейската комисия, като обозначаващо съвкупност от линии или контури, която определя съответната стока в пространството.
22 Нито от Директива 2008/95, нито от практиката на Съда, нито от обичайния смисъл на това понятие следва, че даден цвят сам по себе си, без ограничение в пространството, може да представлява форма.
23 Възниква обаче въпросът дали обстоятелството, че определен цвят покрива конкретно място от съответната стока, означава, че разглежданият знак се състои от форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95.
24 В това отношение следва да се отбележи, че макар несъмнено формата на стоката или на част от стоката да има някаква роля при определянето на цвета в пространството, все пак не може да се приеме, че даден знак се състои от тази форма, когато с регистрацията на марката се цели да се защити не формата, а само покриването с цвят на конкретно място от посочената стока.
25 Както отбелязват германското и френското правителство, правителството на Обединеното кралство и Комисията, спорната марка не се отнася до специфична форма на подметката на обувки с висок ток, тъй като в описанието на тази марка се посочва изрично, че контурът на обувката не е част от посочената марка, а служи само за изясняване на разположението на червения цвят, обхванат от регистрацията.
26 При всички положения знак като разглеждания в главното производство не може да се счита за състоящ се „изключително“ от формата, когато, както в настоящия случай, основният предмет на този знак е цвят, уточнен с международно признат идентификационен код.
27 С оглед на гореизложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че знак като разглеждания в главното производство, който представлява цвят, покриващ подметката на обувка с висок ток, не се състои изключително от „формата“ по смисъла на тази разпоредба.
Цялата работа е за регистриране на т.нар. хибридна марка, червените подметки. Сложно, Генералният адвокат е давал второ заключение, рядък случай.
… художници и графични дизайнери от различни поколения като Филип Попов, Филип Бояджиев, Милена Вълнарова, проф. Пламен Вълчев, Стоян Дечев… изясниха, че запазеният знак на БНТ на Стефан Кънчев не бива да бъде сменян, че заданието трябва да е поне 15 страници, че тази задача иска поне 6 месеца и че поради липсата на генерална стратегия в заданието обявеният от БНТ „конкурс“ е само за парлама…
И пристигна генералният директор на обществената медия Константин Каменаров.
След доста спорове и забележки Каменаров обясни, че заданието е направено така, защото телевизията много бърза да разполага с нови знаци за новия сезон. Но директорът на БНТ прие да работи съвместно със СБХ и дизайнерската общност за постигането на най-добър резултат.
Най-важното, което научихме от генералния директор на БНТ, е, че запазеният знак на телевизията от 1959 г. на Стефан Кънчев все пак няма да се пипа. Ще се търси нов дизайн само за останалите 4 програми.
За кои програми по-точно, какво става с програмите – това също е интересен въпрос.
За да се правят знаци, трябва да има ясно програмно съдържание по лицензия (за програмите с наземно разпространение) – коя е политематична, коя е културна – оставете зрителите и регулатора – поне за авторите на знаци трябва да е ясно, не е ли така?
В своите заключения от 14 декември 2017 г. Европейският съвет призова държавите членки, Съвета и Комисията, в съответствие с областите им на компетентност, да продължат работата, с оглед да се възползват от предлаганата от Европейската година на културното наследство през 2018 г. възможност за повишаване на осведомеността относно социалното и икономическото значение на културата и културното наследство.
Държавите се приканват:
Да признаят ролята на културното наследство в имащите отношение национални секторни програми, съфинансирани от ЕС, с оглед на запазването на стойността и значението на културното наследство за местните хора и бъдещите поколения и пълно разгръщане на потенциала на културното наследство като ресурс за икономическо развитие, социално сближаване и културна идентичност;
Да продължат сътрудничеството си, като отчитат приоритетите и дейностите в новия Работен план за културата за периода след 2019 г., свързани с интегрирането на културното наследство в други политики на ЕС.
Държавите и Комисията се приканват:
Да изведат на преден план културното наследство в имащите отношение политики на ЕС и да повишат осведомеността сред заинтересованите страни относно взаимните ползи от интегрирането му в други секторни политики, както и относно възможностите за финансиране за културното наследство , включително чрез предоставяне на навременна информация на заинтересованите страни по отношение на наличните средства на ЕС, насочени към културното наследство.
Без да се предрешават преговорите по следващата многогодишна финансова рамка, да проучат възможностите за поставяне, когато е целесъобразно, на по-ясен акцент върху опазването и утвърждаването на общото европейско културно наследство в имащите отношение програми на ЕС. Това може да се направи чрез вземане под внимание на културното наследство при изготвянето и изпълнението на програмите, но също и чрез включване на културното наследство като стратегическа цел сред основните им приоритети.
Да стимулират иновациите, устойчивостта и социалното приобщаване чрез специфични ориентирани към културното наследство проекти с европейско измерение и социална добавена стойност и като се вземе предвид аспектът на равенството между половете.
Да поощряват сътрудничеството между европейските изследователи, специалисти и институции за образование и обучение с оглед насърчаване на висококачествени умения, обучение и трансфер на знания в традиционните и новите професии, свързани с културното наследство.
Да наложат в още по-голяма степен принципа на основано на участието управление на културното наследство чрез анализиране на текущите практики в управлението на културата, определяне на действия, по целесъобразност, за създаване на по-отворено, основано на участието, ефективно и последователно управление на културата, както и чрез обмен на най-добри практики.
Да определят добрите национални и международни практики и да улеснят обмена им чрез насърчаване на мобилността на специалистите от сектора на културата в Европа
Да задълбочат и разширят диалога с организациите на гражданското общество, европейските граждани, и по-специално с европейската младеж с цел постигане на по-задълбочено разбиране на приноса на европейското културно наследство към утвърждаването на общата европейска идентичност в цялото ѝ многообразие от култури, езици и наследства.
Да продължат да подкрепят културното наследство като важен елемент на стратегическия подход на ЕС към международните културни отношения, както и при насърчаването на междукултурния диалог.
Да прилагат съвместно с международни организации общи и координирани транснационални действия с цел съхраняване и опазване на културното наследство по устойчив начин и в съответствие с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие
Да насърчават подпомагането на цифровизацията на културното наследство като инструмент за отворен достъп до културата и знанията, като по този начин се стимулират иновациите, творчеството и основаното на участието управление на културното наследство.
Да предоставят онлайн резултатите, докладите и оценките на финансирани от ЕС инициативи и проекти в областта на културното наследство по по-систематичен и лесен за намиране начин.
Да използват възможността, осигурена от Европейската година на културното наследство през 2018 г., за изграждане на обща и цялостна стратегическа визия за културното наследство и да гарантират неговото запазване чрез разработване на конкретни действия. Когато е възможно, следва да се търсят полезни взаимодействия с Европейската стратегия за културното наследство за ХХI век на Съвета на Европа.
Да оказват подкрепа за разработването на основани на факти политики, като продължават да работят с Евростат и националните статистически служби по събирането на надеждни данни относно социалния и икономическия принос на културното наследство и да допринасят към подобни усилия на международно равнище на организации като ЮНЕСКО и Съвета на Европа
Събудих се малко преди изгрева. Веднага слязох от плочата, взех фотоапарата и тръгнах да си търся ракурси.
Нищо не грабна вниманието ми отведнъж, но пък и нямаше как да пропусна да уловя първите слънчеви лъчи на това прекрасно утро.
Отново се замислих дали да не продължа по прашния път към лагера, 15 километра по-нататък. Малко след него се намира и соленото езеро, което исках да видя. От друга страна след това би се наложило да мина всичките 40 километра, за да стигна отново до асфалта. В крайна сметка здравият разум надделя и оставих това за някой друг път, когато може би ще бъда с някой друг ADV мотоциклет. Разглеждайки сега снимките си, се замислих дали не сгреших, но все пак нещата, пречупени през текущата ми призма, изглеждат по коренно различен начин.
И така, обратно назад.
Нямах търпение и силно се надявах да зърна тези прелестни същества отново
Този път те бяха доста повече и се движеха на групички
Не бях виждал бяла камила, но ето че и това се случи.
На моменти силно се изкушавах да излизам от пътя само за да направя някой кадър на вярната Сянка.
А когато стъпвах отново на асфалтовите пътища извън населени места, не ми оставаше нищо друго освен да се наслаждавам пълноценно на усамотението от онзи ужасен трафик в градовете.
По принцип си бях набелязал за посещение и древното селище Абианех, което не удължаваше пътя ми с много, но очакванията ми към него бяха твърде ниски и реших да го пропусна.
Редовно се случваше другите водачи на автомобили и камиони да ме поздравяват по един или друг начин
Както казах, изкушения
А такава табела видях неведнъж
Карайки близо 80 km по този ужасно прав път, не видях абсолютно никого. Това бе нещо напълно ново за мен.
Някои кадри надали си струват споделянето, я заради липсата на фокус, я заради кривите хоризонти, но все пак.
И противно на всяка логика
тази пустош и липса на цивилизация всъщност ми носеха огромно успокоение
Най-после бях тук, където мечтаех да дойда още от миналата година.
Минавайки през едно от малкото (уж) населени места по маршрута си, се натъкнах на това.
Такива кули бях виждал само на снимки, затова и без да се замислям спрях и тръгнах към нея на разузнаване. Оказа се нещо като кладенец, пълен с вода, с доста голям диаметър и неясна за мен дълбочина. Отвътре, в поглед нагоре, изглеждаше така:
А за какво всъщност служат ще разберем “утре”.
Следваща точка по маршрута ми беше пустинният лагер в Меср, но прецених, че мога спокойно да се откажа от посещението му, така че
продължих към пустинния лагер в Гармех.
Когато стигнах на координатите му, се оказа, че там има просто селце.
За невероятната инфраструктура в страната само бях чувал от кого ли не, но действителността, разбира се, далеч не бе чак толкова захаросана.
Тишина
По тези пътища също е тихо. Много тихо. Когато слизах от мотора, за да снимам, съответно “се изключвах” от музиката си, се чувствах някак странно. Някак безкрайно сам. И ни вятър се чуваше, ни дявол, ни нищо…
Следващото нещо, което привлече силно вниманието ми, бяха тези скали край пътя. Снимката сякаш не дава твърде ясна представа, но тези парчета стърчаха нагоре като пластинките на гърба на стегозавър. А след един ритник и са долу. Сори, не се стърпях поне да опитам…
Скали
Вече карах към една древна крепост в
Баязех,
която бях набелязал, разглеждайки google maps. Градчето изглежда така:
Баязех
В дъното на снимката дори се вижда
крепостта
Тя датира още от времето на сасанидската империя (3 – 7 век) и има близо 700 стаи. Когато стигнах до нея, не бях особено впечатлен, а наоколо все още не се виждаше жив човек, което откровено ме притесняваше. В следващия момент се появи някакво момче на мотоциклет. Кимнах му и продължих, правейки обиколка около самата крепост. Това ми отне не повече от половин минута, след което се опитах да попитам момчето откъде мога да си набавя нещо за пиене. Даде ми знак да карам след него и така се озовахме пред заключения хоремаг. Отнемайкъде се появи друг младеж, който чевръсто отключи катинара, влезе и ми подаде бутилка минерална вода от хладилника. Освежаващо. Но явно бях толкова уморен от 500-те km дотук, че щях да получа микро инфаркт, когато не намерих портфейла си във вътрешния джоб на елека. А той обикновено стои във вътрешния джоб на якето.
Докато се съвземах от жегите, се появиха няколко деца на по 10 – 12 години, също с моторетките си. Паркираха при нас и взеха с любопитство да разглеждат Сянката. Като се замисля, трябваше да направя някоя и друга снимка тук, но когато става въпрос за деца, въпросът е малко по-деликатен, заради това и предпочетох да пропусна. След като се освестих, се качих, запалих майсторски с отвертката, събирайки погледите им, и продължих нататък. Стартерното реле май тотално бе сдало багажа.
И ако дотук знаците за камили не ме плашеха, то като видях този, сериозно се фрустрирах.
Надявах се само да не е някакъв бос на „нивото”
Следобедът не бе особено интересен. Имах да отмятам едни скучновати километри до древното селище Чак-Чак. Слънцето вече залязваше, когато вниманието ми грабнаха тези руини.
И въобще, ако иранците имаха търговския нюх на гърците, цялата карта на страната щеше да бъде изпъстрена с какви ли не „забележителности”.
Понякога, след изминаването на повече от 700 километра за деня, се чувствам именно така:
Пътят ме отведе до
Харанак
Градът има и стара част, но не бях в настроение за разглеждането ѝ, а и вече почти се беше стъмнило. Затова спрях, напазарувах и продължих нататък.
Малко след това
трябваше да се отклоня от главния път
Противно на всяка логика, тук ме очакваше изключително приятен завойчест път с много добра маркировка, обрисуваща фино плавните му завои. Явно това бе наградата ми за деня, затова и не бързах, а просто ѝ се наслаждавах. Някак идилично ми бе, а на моменти дори изключвах фара, само за да видя как луната озарява околността. След няколко часа настъпваше пълнолунието.
Както си карах така лежерно, пътят ми пресече заек. Явно тук кипеше от нощен живот.
Скоро след това видях светлините на
Чак-Чак
и „фибите“, виещи се нагоре, водещи до самото селище. На широкия паркинг, където свършваше асфалтовият път, нямаше никой. Оттам нагоре продължава пешеходна пътека от каменни плочки.
Реших, че тук ми е прекалено светло, а и целият паркинг бе леко наклонен, така че се спуснах по инерция до края на последната фиба, където имаше предостатъчно място за палатката ми без въобще да запречвам движението. Освен това, тук бе и значително по-тъмно.
Паркирах плътно до мантинелата, за да мога да заключа мотора към нея, и започнах да разпъвам лагера за пореден път. Исках да направя всичко едновременно – да се чуя с близките си, да вдигна палатката, да опитам най-после бленуваните цял ден домати и пъпеш. Знаете как е, но нямаше как да се случи по този начин. Както и да е, оправях си нещата едно по едно, но усещах, че вече не съм особено адекватен.
Лагер Чак-Чак
Въпреки че не се потях особено, предпочитах да употребявам повече сол, защото се притеснявах от обезсоляване, затова и поръсвах обилно всяко резенче домат.
След като хапнах, се разходих в околността за някой и друг нощен кадър. Тук също е тихо. Много тихо.
Тишина
Докато снимах пътя, видях как нещо мъничко и черничко, като в онази гатанка, мина покрай палатката ми. Когато слязох долу, се оказа, че беше таралежче. Явно се бях позиционирал точно на пътеката му.
Днес най-високата температура, която видях на термометъра, бе 37°C, което много ме зарадва. Най-после – условията, които очаквах и за които имах нагласата.
Между другото, ако сте пътували повече, вероятно и на вас ви се е случвало да се заприказвате с човек, който знае много добре, че не може да ви помогне, нито дори да извлече каквато и да било полза от опита за комуникация с вас, но въпреки това се опитва да общува някак с вас. Губейки както вашето, така и своето време. Е, не мога да го разбера това. А размислите ми в тази посока тръгнаха, след като днес един такъв типаж ми изгуби 10 минути на една бензиностанция, на която уж имало бензин, после нямало и т.н. А той дори не беше служител, а просто отби от пътя си и спря при мен, когато ме видя на същата тази бензиностанция.
Очаквайте продължението
Автор: Борислав Костов
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Иран – на картата:
Иран
Т.к.booking не предлага Иран, аз ви предлагам да си направите резервация на Малдивите, Сейшелите или на Мавриций:)
