Из Иран (4): От Чак-Чак до лагер Shahdad Desert Camp в пустинята Дащ е Кявир

от Пътуване до...

Продължаваме пътуването из Иран с мотора на Борислав – в първата част прекосихме Турция, преминахме от граничния Базарган до средата на пустинята Дащ е Кявир, продължихме през пустинята кък лагера Чак-Чак.

Днес през Язд ще стигнем до следващия пустенен лагер – Шехдад.

Приятно четене:

От Чак-Чак до лагер Shahdad Desert Camp

в пустинята Дащ е Кявир, Иран

част четвърта на

Из Иран

05 – 19.05.2017

Чак-Чак – Язд – Shahdad Desert Camp

612 km

Четвъртък.

Чак-Чак е най-святото място за зороастрийците

Това е религията, изповядвана в древна Персия до арабската инвазия през 7-ми век. Тогава много зороастрийци са побягнали към Индия и други съседски държави. Според една от легендите, по това време сасанидската принцеса Никбану е дошла именно тук, високо в скалите, където със своите придворни успява да съхрани религията си и свещения зороастрийски огън. Това е място за поклонения, на което всяка година вярващите се събират в храма на огъня и съпреживяват своята мистична религия.

Събудих се около 5 сутринта по българско време. По традиция хапнах набързо, докато събирах лагера, и се отправих нагоре по каменната пътека с фотоапарата под ръка.

Ето как изглежда пътят дотук по светло.

И пътеката, водеща до сградите за настаняване на поклонниците. Най-отдадените от тях започвали да вървят пеша към светилището на мига, щом го зърнели в далечината.

След бързата си разходка се спуснах обратно при мотора. Температурата вече бе 22 градуса, а часът – едва 5:30.

Отправих се

към замъка Нарин в Мейбод

Отвън той изглеждаше така:

Не останах дълбоко впечатлен, затова и продължих смело към

Язд –

градът на вятърните кули и зороастрийските храмове.

Първата ми работа, когато стигнах там, беше да хапна поредния пъпеш. Подминах няколко бакалийки, преди да видя някоя достатъчно отдалеч, за да мога да се отделя безопасно от трафика. Продавачът бързо разбра гениалната ми идея, така че ми връчи вехтия нож, който стоеше на един от стелажите, постла ми един картон на плота, в дъното на магазина, и ме остави да хапвам, докато той се занимаваше със стоката си пред магазина. Докато се хранех, при него дойде негов приятел и двамата се заприказваха. Когато стана време да тръгвам, се опитах с жестове да го попитам дали би имал нещо против да го снимам. Не ме разбра, затова извадих фотоапарата, за да придам повече яснота в питането си, а той просто кимна и застана мирно, “като за снимка“.

Пожелахме си „Ходахафез“ и продължих към

Стария град на Язд

Докато карах натам, в централните части на града най-много ме притесняваше да не бъда помислен за местен джигит и спирачните ми възможности да бъдат рязко надценени. След като натоварих всичкия багаж на мотора, ми бе нужна самолетна писта, за да го ускоря до 90, и две такива, за да спра до нула по традиционния начин.

Обикалянето в Стария град се оказа интересно занимание. Ако някога се почувствате в безизходица, спомнете си за мен в тази ситуация:

Като се замисля, може би ъгълът на предницата ми действително е малко странен. Както и да е, за щастие кожената чанта отзад поддава леко, така че с n на брой маневри и m псувни все пак успях да се извъртя обратно.

Освен пустинна столица на Иран,

Язд е и световен център на Зороастризма

Вероятно затова и следващото нещо, на което се натъкнах, беше тази „zoroastrian house“, както я нарече мъжът, който отговаряше за нея. Причината за името ѝ, по негови думи, беше, че всички сувенири тук са дело на зороастрийци. Може и така да е, не твърдя нищо, но и не успявах да се отърся от стереотипа, че всички подобни стоки са китайски.

След като минете през основното помещение, се оказвате в просторния ѝ вътрешен двор, чиито стени са обсипани отгоре до долу с килими и всевъзможни по форми и размери сувенири.

Попитах го какво прави, когато завали дъжд, а отговорът му бе, че всички използвани материали са естествени, така че не го притеснява нито дъждът, нито слънцето, което ги огрява ежечасно. От дума на дума се сетих да го попитам и за другите неща, които чоплеха съзнанието ми, като например за какво служат онези кръгли кули, пълни с вода. Оказва се, че предназначението им е просто да указват на пътешествениците къде има вода.

Когато излязохме отново пред магазина, туристи бяха обградили мотора ми и се изреждаха да позират, възсядайки го, за снимка. Няма да коментирам, поне не се опитваха да го вдигат от степенка. Постоях още малко с човека, все пак напоследък твърде рядко срещах някого, с когото мога да разговарям. Преди да тръгна го попитах дали би имал нещо против да го снимам. Каза, че няма проблем, така че отидох да сменя набързо обектива.

Дори не предполагах, че пичът е от типа “too cool to look at the camera” Интересно колко ли пъти са му казвали, че прилича на Том Ханкс. Нещо, на което обърна внимание един приятел, когато видя снимката, но не и аз, докато общувах с него.

А старият град на Язд е много красив.

С всички тези измазани с кирпич тесни улички, в които можеш лесно да се изгубиш, но не и да направиш обратен завой Много фотогенично място, но уви, не разполагах с модел наоколо.

Следващата забележителност, която си бях набелязал, беше

комплексът Амир Чахмак

Още докато паркирах мотора, при мен дойде това момче, за да ми даде флаер за някакво кафене в околността.

И ето ме и мен, най-после, пред една от многото в страната джамии с величествено извисяващи се минарета, декорирани целите с емблематичните сини плочки.

Всъщност това е една от най-големите такива в Иран, известна най-вече със симетричната си архитектура. Площадът е изграден тук през 15-ти век, няколко десетки години след джамията, като оттогава до сега са настъпили многобройни промени. През нощта всички тези ниши биват осветени и целият площад засиява, превръщайки се в едно дори още по-очарователно място.

Докато снимах и се любувах на гледката, видях тази двойка иранци, които правеха почти същото.

Знаеха доста добре английски, което позволи да обменим две слова.

Ето как изглеждат минаретата отблизо:

А това в далечината са т.нар. вятърни кули, или бадгири

Вятърни кули или бадгири

Тези строителни елементи са един от символите на персийската архитектура и служат за проветряване, охлаждане и овлажняване на въздуха в помещенията.

Язд бе първият от трите града, в които исках да прекарам малко повече време. След разходката си наоколо

потеглих към пустинния лагер край Шахдад

Исках да снимам някой от всички тези огромни американски Mack-ове, които виждах вече ежедневно. Затова и на следващата отбивка, на която видях паркиран такъв, не се поколебах въобще и отбих, за да направя своя кадър. Шофьорът му тъкмо миеше посудата си, така че с позволението му щракнах това:

Човекът нямаше нищо против да снимам и него.

След като разбра, че не говоря фарси, млъкна и продължихме да общуваме само със знаци. Попита ме за двигателя и възрастта на Сянката, след което от своя страна не само ми разказа за 27-годишния си камион, ами и ме покани да се кача в кабината. Въобще и не подозирах, че това чудовище е оборудвано дори с климатик!? Но уви, двигателят е едва 6-цилиндров. Че той един тъп GoldWing е с толкова, бе?

За съжаление към този момент не оценявах по достойнство колко интелигентен бе този човек, щом преминахме на знаци веднага след като разбра, че нямаме общ език. Затова и отказах така лекомислено поканата му за обяд, за което впоследствие съжалявах. Тогава просто не знаех, че толкова рядко ще срещам такива хора.

Малко по-нататък, пък, карайки си съвсем спокойно, се натъкнах на тази хумореска:

Е стига бе, вие майтап си правите, да не кажа друга дума. Все едно из наш‘те гори в България да бродят камили!? Но пък знае ли човек, все пак снощи се натъкнах на диво зайче, така че…

Следващата ми спирка бе на изхода на едно градче,

където исках просто да хапна набързо от провизиите си. Нещеш ли, в следващия момент пред мен спря лъскав автомобил, от който излязоха двама добре облечени господа, просто за да си кажем здравей-здрасти, след тях спря и друг човек в далеч по-неугледен автомобил, а накрая при мен дойдоха и тези благи хора.

Явно отново се бях превърнал в атракция, защото след тях се появиха и други:

Спокойно, размина ми се побоя от страна на детето, то явно просто така си гледаше

По-нататък пътят ме отведе и до това чудо на инженерната, или по-скоро дизайнерска, мисъл:

Вероятно ще прозвучи като някакво клише, но когато видях тези скали, ги асоциирах най-напред с природата на северна Америка.

По-нататък пътят продължи в тунел, а веднага щом излязох от него, температурите започнаха рязко да се покачват и от 32 набързо достигнаха до 42°C. Приятно, а за щастие влажността бе нищожна, така че почти не ги усещах.

А тук указания отново не липсват!

И явно не само у нас някои от тях звучат толкова идиотски

Надморската височина бе 2700 метра – най-голямата, до която стигнах по време на пребиваването си в Иран.

Може да прозвучи смешно, но след като направих горната снимка, изпитах сериозни затруднения да изправя мотора, след като го възседнах. Наложи се дори да сляза от него и да го пусна леко напред, за да направя потеглянето си възможно. Май се бях понатоварил…

Когато влязох в

градчето Шахдад,

бях изненадан най-напред от палмите, растящи просто така в дворовете. Имах чувството, че бях в някакъв напълно различен свят, че това е по-скоро извадено от контекста на някоя джунгла, а не от този на град насред пустиня.

Бях си отбелязал координатите на тукашната бензинджийница, но когато паркирах пред една от колонките ѝ, ме ощастливиха с жест, идещ да рече, че

бензин няма

Шехдад, Керман, Иран

Това обаче въобще не ме притесни, знаейки, че возя със себе си още 10 литра в тубите пред дисагите, затова преспокойно продължих

смело към пустинния лагер

До него водеше не само асфалтовият път, но и жиците.

И ето че броени минути по-късно вече бях там!

Нямах търпение да стигна тук. Очаквах да заваря половин Horizons Unlimited сбирка, или поне други авто-мото приключенци, странстващи наоколо, готови да обменим куп полезна информация, съвети, забавни истории и какво ли още не, но…

Лагерът всъщност се оказа по-пуст и от Пустинята

Освен момчетата, отговарящи за евентуалните посетители, не заварих никой друг.

След като си платих входа, продължих плахо напред.

Където за моя най-голяма изненада ме очакваше този ирански трансформър:

Почувствах се като в някоя сцена от научно-фантастичен филм и вече очаквах отнякъде да се появи я Дарт Вейдър, я поне Люк Небоходеца. И ако от горната снимка не си личи от какво е сглобен, то ето и една отблизо.

Освен това тук има и около 30-тина юрти, които ще видите по-нататък.

Най-безотговорно зарязах мотора

и тръгнах да се разхождам из лагера. Бе започнало да се смрачава, когато мярнах няколко прилепчета да прелитат наоколо.

В първия момент останах леко разочарован, тъй като очаквах да заваря нещо малко по-различно тук. А именно образуванията, които присъстваха на снимката, която си бях принтирал за тук. Така наречените ярданги, или калути, резултат от вятърната ерозия.

Отидох отново при момчетата на входа, за да ги питам за калутите от снимката ми. Казаха ми, че те са именно тук, наоколо. Добре де, но аз все пак не ги виждах… Предложиха ми на следващия ден да влезем в пустинята с автомобила. С моя мотор нямало да мога така или иначе. Много хубаво, само дето цената, която ми обявиха, бе абсолютно смехотворна. Казах им, че ще помисля. Така или иначе предложението важеше за идната утрин.

Леко разочарован, реших поне да се кача по стръмните скали в дъното на лагера, за да погледна ситуацията, или поне терена, малко от по-високо. Надали имаше по-подходящ момент от този да си пусна дуета на Стинг с онзи небезизвестен алжирски певец.

Sting – Desert Rose

Когато се качих тук, осъзнах, че всъщност не ми бе нужен никой друг наоколо, още по-малко пък тълпи от хора. Тук, също като в пустинята Кавир, властва тишината… Не знам дали някога бях “чувал” подобна. А пустинята беше толкова красива. Но същинското ѝ лице ще ви покажа утре, както ми се случи и на мен.

Тръгнах обратно към мотора. Бях на 20 – 30 метра от кръговото, където го бях зарязал, когато зърнах малко диво животно, приличащо на лисичка, но с големи уши. Погледите ни се срещнаха за няколко секунди, преди то да се впусне в стремителен бяг надалеч от мен. В любопитния му и невъздържан поглед ясно се четеше удивлението, което изпитваше, от това, че съм дръзнал да го обезпокоя в неговата Пустиня.

Оставих фото техниката при мотора и продължих отново към входа на лагера. Попитах момчетата дали мога да спя в някоя от юртите наоколо, а те отговориха утвърдително и ме поканиха да остана малко при тях. Единият от тях запали цигарата, която старателно свиваше допреди малко и започнаха да си я въртят. Предложиха ми да се включа, но любезно отклоних поканата. По-късно, докато стояхме в стаята, отляво на входа, единият извади малка бутилка от безалкохолно и каза, че е уиски. Наля си в капачката и мигом я гаврътна като шот. Тази покана отклоних също толкова тактично. Не ми беше принципно, но не ми се и пиеше. Е, ако ставаше въпрос за пълна догоре чаша с приятно охладена течност с аромат на хмел, не гарантирам, че щях да бъда чак толкова твърд в позицията си.

Вече се беше стъмнило. Едното момче ме извика с него, за да включим осветлението в лагера. След като вдигна шалтера в главното ел. Табло, се разделихме и аз отидох отново при мотора. Докато ровех в багажа си, пристигна голям бял джип и паркира в дъното на лагера.

При мен дойдоха Ник и Сабина – германци, пешеходстващи в пустинята, ескортирани от същия този джип. Явно всеки си има номер в живота. Сабина сподели, че също кара мотоциклет. Ако Sportster-а го броим за такъв, разбира се Били дошли, за да вземат някакви дърва, след което щели да продължат към вътрешността на Пустинята.

След като те потеглиха, преместих мотора пред юртата, която си бях избрал. Въпреки че врата нямаше и не можах да паркирам мотора така, че да запреча входа ѝ, реших, че ще си спестя разпъването на палатката вътре.

Всичко бе чудесно, докато не дофтасаха няколко автомобила с иранци и иранки. Е, ранното заспиване ми се размина, но за сметка на това пък успях да си направя доста записки за всичко, което ми се случваше напоследък.

Днес насмешка у мен будеха пътните знаци, указващи леките кривини по безкрайно дългите и прозаично прави пътища наоколо. Тук едва ли не на всяко отклонение от праволинейност бе зачислен по един такъв знак. По-досадно обаче бе, че вятърът по тези земи няма по какво да бъде разчетен. Понякога просто те грабва изневиделица и те размотава по платното като прани гащи в зимна нощ.

Според същата онази карта на светлинното замърсяване тук бе дори по-тъмно. За пръв път попадах на място като това – с толкова ниски нива на светлинното замърсяване, затова и се чувствах като дамска превръзка – на прекрасно място, но в неподходящ момент. Пълнолунието бе настъпило тази сутрин и това напълно компрометираше каквито и да било опити за фотография на звездното небе.

Мира не ми даваше въпросът как така още не бях срещал други странстващи мотоциклетисти. Кой тогава качва всички тези снимки из фейсбук групите, които ме караха цяла зима да копнея да потегля на пътешествие!?

Очаквайте продължението

Автор: Борислав Костов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

Т.к.booking не предлага Иран, аз ви предлагам да си направите резервация на Малдивите, Коста Рика или на Мавриций:)

Малдиви:

Booking.com

Коста Рика:

Booking.com

Мавриций:

Booking.com

КС: Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

С днешна дата е публикувано Решение №13/2018 на Конституционния съд по конституционно дело № 3/2018 г., докладвано от съдия Анастас Анастасов.

Делото е образувано на 08.02.2018 г. по инициатива на 75 народни представители от 44-то Народното събрание. Конституционният съд е сезиран с искане да се произнесе за съответствието на сключения от Република България на 21.04.2016 г. международен договор – Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията), съставен на 11.05.2011 г. в град Истанбул, с Конституцията преди ратификацията му.

Според решението Конвенцията противоречи на Конституцията.

Решението е прието с осем гласа.

Съдиите Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров са подписали решението с особено мнение.

Както беше посочено, Конвенцията използва две понятия за пол – „sex” и „gender“. Когато въвежда израза „идентичност, основана на пола“, той произтича от идеята, че социалното измерение на пола е независимо от биологичното. Дистанцирането от понятието „пол“ като биологичен признак – мъж/жена отдалечава Конвенцията от декларираните в нея цели за защита на жените от всички форми на насилие. Вътрешното противоречие в Конвенцията е очевидно при съпоставяне на декларираните в чл. 1 цели на Конвенцията и нейното заглавие с така дадената в Конвенцията дефиниция за „пол“. Впрочем самото определение за понятието „пол“, би било ненужно, ако декларираната цел на международния договор в действителност съответстваше на неговото наименование „…за превенция и борба с насилието над жени…“. Тази двупластовост на понятийния апарат, на смисъла вложен в използваните понятия на практика не води до постигане на равенство между половете, а заличава разликите между тях, с което принципът на равенство изгубва смисъла си.

Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от основния закон. В посочената конституционна разпоредба биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с „раждане“, с „акушерска помощ“. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията.

Традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност, т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности. Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност.

Конституционната дефиниция за брак, така както винаги е присъствала в българската правна традиция, се съдържа в разпоредбата на чл. 46, ал. 1, която го определя като „…доброволен съюз между мъж и жена“. Конституционната уредба на брака е изградена върху разбирането за съществуването на два биологично определени пола – мъжки и женски. Определяйки брака като доброволен съюз между мъж и жена, Конституцията издига различния биологичен пол в императив към встъпващите в брак. Разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание и в този смисъл е в основата на конституционната уредба.

Противно на това конституционно разбиране за пола като биологична категория, понятието „gender“/„genre“ („пол“), като социален конструкт, присъства в Конвенцията отделно и наред с понятието „sex”/ „sexe“. Както беше посочено, това положение отдалечава приложното поле на Конвенцията от заявените в нея цели за защита на жените и открива пространство за противоречивото й прилагане, което е в разрез с принципа на правовата държава във формален смисъл (чл. 4, ал. 1 от Конституцията).

Конвенцията проправя път към внедряване на понятията „пол“, и „идентичност, основана на пола“, при така дадената дефиниция в чл. 3, буква „в“, в българската правна система. Изискванията на чл. 4, § 3 от Конвенцията биха наложили в Република България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията.

Правовата държава във формален смисъл (държавата на правната сигурност) изисква съдържанието на правните понятия да е ясно и недвусмислено. Повелята за правна сигурност и предвидимост не допуска съществуването на две паралелни и взаимоизключващи се понятия за „пол“. Ратифицирането на Конвенцията би довело до въвеждането в националния правен ред на понятие, противоречащо на конституционно установеното.

Принципът на правовата държава е фундамент на установения конституционен ред. Производството по чл. 149, ал. 1, т. 4, предложение първо от основния закон гарантира въвеждането в националната правна система на ценностните достижения на международната общност при съхраняването на ядрото от ценности, установени в Конституцията.

В Конвенцията чрез дефинирането на „пол“ като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент.

Конституционният съд счита, че Конвенцията, поради разпоредбите на чл. 3, буква „в“ и на чл. 4, § 3, които са носещи за смисъла на международния договор в неговата цялост, не съответства на Конституцията. Тъкмо по отношение на тези разпоредби, Конвенцията не допуска резерви.

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 г. в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 г. не съответства на Конституцията на Република България.

Особени мнения:

Константин Пенчев
Филип Димитров

Георги Ангелов, Румен Ненков – ето заключението на това особено мнение:

Решението на Конституционния съд представлява „услуга“ за политиците от всички цветове – предотвратява възможен конфликт в управляващата коалиция и съвпада с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Съответно е и на обществената нагласа в момента. Времето обаче ще е съдник дали то въплъщава онази безпристрастност, гражданска смелост и доблест, които са присъщи на независимото правосъдие. Съмняваме се, че конституционна юрисдикция в друга демократична европейска държава би приела, че истината може да е несъвместима с Основния закон на страната, че борбата срещу различните форми на насилие може да бъде противопоставена на конституционните изисквания. Може би Конвенцията за противодействие и предотвратяване на насилието над жените и домашното насилие е несъвършена, може би тя няма да бъде онзи ефективен международен инструмент, каквито са очакванията на нейните създатели, но в противопоставянето на българските политици и държавни институции има една негативна символика, която определено сочи на отдалечаване от идеала за „чиста и свята република”. Можем само да предполагаме какви са истинските причини за отказа да се наредим до мнозинството цивилизовани и демократични европейски държави в търсенето на лек срещу насилието като най-тежка форма на унижаване на човешкото достойнство. Във връзка с това отбелязваме само като пример, че още в Резолюцията на Общото събрание на ООН от 10 юни 2000 г. относно действията и инициативите за прилагане на Пекинската декларация и съответната платформа за действие многократно е употребена английската дума „gender“, с която днес единствено по съображения за постигане на политическа изгода, но без каквото и да е основание, се плаши българското общество. Твърде жалко е, че самоизолирането на България от международната общност, което произтича от решението на Конституционния съд, става когато бруталната агресия се е превърнала в част от нашето ежедневие в домовете, по улиците, в обществения транспорт, на стадионите, в училищата, в парковете и т.н.

Как се пише: дегизиран, дегезиран или декизиран?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише дегизиран, също и дегизирана, дегизирана, дегизирано. Думата е заета от френски – déguiser. Поп звездата…

Как се пише: уборка или оборка?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише уборка. Думата е заета от руски. Общината ще осигури ръкавици и чували на участниците в уборката,…

И Русия със закон срещу фалшивите новини

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През пролетта е приет на първо четене руски закон срещу фалшивите новини.

Всички големи социални мрежи ще работят в Русия чрез местни юридически лица.

Всички големи социални мрежи трябва да прекратяват достъпа до неакуратна информация и недостоверни обществено значими сведения, прикрити като достоверни съобщения.

Голяма социална мрежа е мрежа, която за половин година има не по-малко от сто хиляди потребители от територията на Русия.

Недостоверни съобщения е термин, който създава затруднения предимно от гледна точка на субекта, който ще преценява какво е достоверно. Но ако мрежата не оцени едно съдържание като недостоверно, държавата /Госкомнадзор има последната дума – и може да прекрати достъпа (може – ако може, казват експертите).

Повече –

Ако вече прочетохте прессъобщението на ВМРО за техния аналогичен проект срещу фалшивите новини, ще установите сходства в патоса.

Италия забранява рекламата на хазарта

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

С правителствен акт № 87 от 12 юли 2018 г., публикуван в Официален вестник на Италия на 13 юли 2018 г., новото коалиционно правителство се фокусира върху някои от социалните и икономически цели на коалицията. По-специално, предвижда се забрана за рекламиране на хазарта и забрана за спонсорство от страна на хазартните дружества, считано от 1 януари 2019 г.

Член 9, първа алинея предвижда, че за по-добра защита на потребителите и ефективно противодействие на хазартните игри, всички видове реклами, свързани с хазарт и залагания, предлагащи парични печалби, публикувани директно или индиректно по какъвто и да е начин или по друг начин (спортно, културно или артистично събитие, телевизионно или радиопредаване, печатен вестник или всяка друга печатна публикация , билбордове или интернет) се забраняват веднага след влизането в сила на акта в сила, т.е. от 14 юли 2018 г.

От 1 януари 2019 г. всички спонсорства на събития, дейности, програми, продукти и услуги в тази област също ще бъдат забранени.

Изключение се прави за държавната лотария. Вече сключените търговски договори ще останат в сила, но за не повече от една година.

Съдът на ЕС се е занимавал със съответствието на забраната на рекламата на хазарта с правото на ЕС в обединени дела C-447/08 и C-448/08, Sjöberg and Gerdin.

ДФЕС позволява ограничения по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. В съдебната практика са признати редица императивни съображения от обществен интерес, като например целите за защита на потребителите и предотвратяването на измамите, на подбуждането към разхищаване на средства за хазарт, на общата нужда да се запази обществения ред.

През декември 2017 г. Комисията прекрати процедурите за нарушение срещу свободата на услуги в сектора на хазарта поради недостатъчен интерес на Съюза да преследва предполагаеми нарушения на правото на ЕС в тази област.

Google обявява, че вече се е съобразил със забраната.

ВМРО подготвя медиен законопроект

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

ВМРО обявява, че подготвя

(1) отделен закон,

(2) засягащ всички медии,

(3) който да регулира съдържанието на материалите в интернет пространството

(4) заради зачестилите случаи на опасни фалшиви новини, които директно застрашават националната сигурност на България.

По съображения за пълнота ето и съобщението:

Ние Патриотите от ВМРО започваме изработването на закон, който да регулира съдържанието на материалите в интернет пространството, които към днешна дата не попадат под контрола на нито една институция. Подчертаваме, че това не е опит за цензура, а за постигане на чистота на информационния поток, която ще допринесе за по-добрата работа на всички медийни канали. В момента дори сериозни телевизии, сайтове, радиа и вестници с ясна и прозрачна собственост стават жертва на фалшивите новини. Те също се подвеждат и публикуват статии, излъчват репортажи и правят дописки с невярно съдържание, базирани на препечатки без ясен източник.

Факт е, че в епохата на информационните технологии могат да се манипулират видеа, снимки и звукозаписи. Това именно улеснява и създаването и разпространението на фалшивите новини. Заглавия от типа „Самолети тайно оставят мигранти на военните летища“ или „В ход е план за заселване на Странджа с бежанци“ и още по-абсурдните твърдения, че дребният рогат добитък в Ямболско се изтребва не заради чумата, а за да се освободят постройки за мигрантите, които Западна Европа ще ни върне, са опасни за вътрешната и за националната сигурност на страната. А появилата се информация за смъртта на баба Дора, след като са евтаназирали козите ѝ, е мека казано неморална – тя е нехуманна и престъпна!

Ето защо ние Патриотите от ВМРО – БНД сме категорични, че е назрял моментът да се напише отделен закон, който да въведе правила, които да поставят медиите в страната в равнопоставено положение. Сега тези, които имат професионално отношение към новинарския поток, ясни собственици и подписани с имената на авторите репортажи и статии, търпят контрол и санкции. Онези обаче, които си позволяват да пускат неверни новини за смъртта на известни личности, твърдения за политици, които не отговарят на истината, и „новини“, застрашаващи сигурността, чрез които от една страна изпълняват явни политически поръчки, а от друга генерират приходи по нечестен начин чрез подвеждаща информация, която кара хората да четат сайтовете, остават напълно безнаказани. И още нещо – те често не плащат данъци в страната, с което ощетяват и държавния бюджет.

Тази порочна практика трябва да бъде прекратена. Екип от специалисти вече работи по темата като сравнява световните практиките в областта и ги съпоставя с настоящата законодателна уредба по темата в страната. Още в началото на новия политически сезон ние Патриотите от ВМРО ще предложим на коалиционните ни партньори от Обединени патриоти и ГЕРБ и на всички други парламентарно представени партии нашите идеи за справяне с фалшивите новини и ще разчитаме на тяхното държавническо поведение и подкрепа. Ако се налага ще поискаме и съставянето на временна парламентарна комисия по темата.

Тук говорим за регулация и прозрачност на собствеността, филтър на информационния поток и ясни и точни правила при представянето на една тема или шега като „новина“. Всички помним предаването на „Ку-ку“ от началото на 90-те години на миналия век за аварията в АЕЦ „Козлодуй“ и обществената истерия, която последва и то във времена, в които технологиите и социалните мрежи изобщо не бяха навлезли в живота на българите. Днес, когато, въпреки всички регламенти на ЕС и вътрешнодържавни закони, дори личните ни данни са обществено достояние, а фейсбук предоставя пълен набор от снимки и информация, чрез които всеки недоброжелател може да изфабрикува статия или репортаж с невярно съдържание, остават незасегнати от сега действащото законодателство.

Ние Патриотите от ВМРО винаги сме заставали зад правата и интересите на българските граждани и винаги сме поставяли националния интерес над всичко. Нашата история, която води началото си от 1893 г., винаги е била свързана със запазването на целостта, интересите и приоритетите на България. Днес, ние Патриотите от ВМРО виждаме сериозна заплаха за Родината ни, продиктувана от агресивния и целенасочен поток фалшиви новини, които директно удрят сигурността и спокойствието на българските граждани. Няма как да допуснем интересите на шепа политици или финансовото облагодетелстване на определени лица, да бъдат водещи и да налагат новини с невярно съдържание, с цел лична облага.

Нека не забравяме, че съвременните млади хора живеят в интернет. Занемаряваната с години образователна система, за съжаление, лиши много подрастващи от обективното умение да правят „цедка“ на материалите в интернет. Функционалната неграмотност, която е съвременния бич на младежта, също е благоприятен фактор лъжливите „новини“ често да стават най-четените и разпространявани в мрежата линкове. Абсурдните имена на сайтовете, от които тръгват, вече не правят впечатление на никого. Именно те обаче са без ясна собственост, регистрирани през офшорни компании в трети контингенти.

На това трябва да се сложи край! Живеем във века на високите информационни технологии и е крайно време да изградим законодателна бариера (вкл. и с помощта на технологиите) за разпространението на фалшивите новини.

Ние Патриотите от ВМРО – БНД повеждаме битката срещу фалшивите новини.

Прочистването от журналисти е препоръка, която г-н Лернер ще забележи

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През април, но не на първи април, в съобщение до медиите се казва, че

дружеството на Делян Пеевски “Интръст” и компанията “Ню имидж България” са подписали предварителен договор, с който “Ню имидж” получава 50% от капитала на “Телеграф медиа” (собственост на “Интръст”) – дружеството, издател на вестниците “Телеграф”, “Монитор”, “Политика” и “Меридиан мач” и акционер в регионалната медия “Издателска къща “Борба”. Приключването на сделката ще се извърши след произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията.

Производството в КЗК започва на следващия ден след обявяването на новината от двете страни (както стана ясно, Нова тв е чакала месеци за образуване на производство в КЗК по повод продажбата й).

В неделя в предаването на бТВ 120 минути беше поканен Ярив Лернер, изпълнителен директор на Ню Бояна филмс.

Интервюто потвърди напълно, че Ню имидж няма публичен разказ за мотивите си да купува половината от капитала на вестниците на Пеевски. Или поне г-н Лернер не е човекът, който може да изложи нещо смислено в защита на обявената сделка. Аргументите се сведоха до “вестниците са медия – и киното е медия”.

Дневник отразява интервюто под заглавие Хартията легитимира новината. Това е цитат, който си струва да бъде предаден – но в кавички. Ако ще се занимава с легитимиране на новини, кой би купил вестниците на Пеевски? Та те са цензурирали дори посланика на Германия.

И Агенция Монитор има коментар след появата на Лернер по бТВ:

добре е същата телевизия най-после да бъде прочистена от „журналисти“ като Светослав Иванов, използващи националния ефир за осъществяването на елементарни манипулации в услуга на менторите му.

Инвестиционните намерения на реномирана компания като Nu Image Inc към печатните издания на Делян Пеевски за разлика от фалшивите новини, разпространявани от години по негов адрес от грантово зависимите медии на Прокопиев и сие, несъмнено са истинският лакмус за това кои са качествените издания на вестникарския пазар в България.

Прочистването от журналисти е препоръка, която точно г-н Ярив Лернер ще забележи, сигурна съм. По ред очевидни причини. Има текстове отвъд границите на журналистиката. Колкото и Ню имидж да има бизнес цели, които преследва – напоследък (паралелно с предварителния договор с Пеевски) компанията влезе в новините с договор с НФЦ и промените в Закона за приватизацията.

Ще има ли сделка?

Да се върнем към 2014, беше година на избори за Европейски парламент и Пеевски беше избран за евродепутат (ето портрет на евродепутата), също като Бареков и Станишев. Но не консумира поредния си избор.

Е тъкмо тогава през 2014 г. Пеевски “не беше собственик на медии” – и съответно не беше в регистъра на действителните собственици – и да се свързва с медии беше фалшива новина – нищо че говореше за “моите медии” – и Местан казваше, че Пеевски няма нищо, но “ако допуснем, че семейството му има”, това е “под половин процент от всички медии.”

Тъкмо тогава пак се беше появил реномиран инвеститор за качествените издания на Пеевски-който- не- беше- собственик — и това беше Пеги Халпени, за него и за О’Брайън и за консолидацията на ирландския медиен пазар трябва да се пише отделно. По-точно Медия Мейкър Лимитид (Media Maker Limited) Ирландия – еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто капитал се притежава изцяло от физическото лице Патрик Халпени. Дружеството стана известно с това, че е вписано два дни преди да се огласи публично сделката за придобиване на вестниците-на-които-Пеевски-не-е-собственик..

Изискваше се решение на КЗК за придобиване на вестниците от Пеги Халпени – и КЗК взе положително решение.

Но сделка нямаше.

Дали алгоритъмът ще се повтори – предстои да видим. Идват и избори за Европейски парламент 2019.

25 юли 2018. Декларация на АЕЖ

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор (1 ден): От София до Йозгат

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

А Тони започваме още едно пътуване с мотор – този път крайната цел е езерото Ван. Като за начало ще опитаме в един ден да мнем повече от 1200 километра, което значи да подминем Анкара, че и отгоре.

Приятно четене:

От София до Йозгат, Турция

Първи ден от

Източна Турция (Кюрдистан) с мотор

Ден 1, 24 Юни 2017 г.

Километрите за деня бяха 1315

Отново станах в 3 ч. сутринта, закусих, облякох се, по-голямата част от багажа беше поставена по куфарите още от предния ден и в гаража не се мотах кой знае колко. Изкарах мотора пред нас за една стартова фотка.

Около 3:55 ч., в страхотно настроение, мислейки за предстоящото ми приключение,

отлепих от Люлин сити в посока Кюрдистан

Отново пусти съботни булеварди и бързо изнизване от града. Магистралата не беше много натоварена, явно не пътуваха точно тогава много гастарбайтери. Реших да се понапъна и да направя първото спиране на Лукойл-а в

Капитан Андреево

Бях там в 7 ч., гледам – бензиностанцията не работи. Вярно, че е доста забутана в нищото, но ми се щеше да си сипя за последно от евтиния бензин в България с отстъпка. Викам си: „Брех, прецаках се“, върнах се около 1 км назад до някаква неизвестна бензиностанция. Бях решил там да заредя и започнах да обяснявам на хората как Лукойл не бачка, а те казаха: „Хората са вътре, трябва да им почукаш през нощта“. Казах „Благодаря“ и се върнах на Лукойл-а.

Наистина имаше хора вътре, но няма как да разбереш – ако не ти кажат, изглежда като неработеща бензиностанция. Заредих гориво и леко се изнервих заради неразбориите с бензиностанцията. Върнах се на

границата, нямаше голяма навалица и преминах много бързо и лесно,

за около 15 мин. Хванах дългата безкрайна магистрала към Анкара.

След Одрин

започнах да огладнявам и спрях на една отбивка да хапна гьозлеме с чай.

Вече добре нахранен, продължих по пътя. Нищо необичайно до този момент; малко

преди Истанбул трафикът започна да се сгъстява,

но съм с опит и никак не ми пречи. В самия Истанбул нямах никакви драми и се изнизах съвсем прилично, предимно 100– 120 км/ч. Не се налагаше да се намалява много заради трафика и стигнах до Fatih Sultan Mehmet Koprusu.

Имах за цел да спя някъде след Йозгат като миналата година и евентуално да си подобря рекорда за най-дълго каране на мотор за един ден, но не би. В момента, в който

излязох от Истанбул, трафикът буквално спря,

вече беше доста горещо и хич не ми беше добре. Викам си: „Пак ли“, мушкам се оттук-оттам, доколкото е възможно това с куфарите, карам в аварийната, както правят всички мотористи и пак е трудно придвижването. Тапата едно 30 км на спри-тръгни. Добре, че съм с мотор, иначе не знам какво щях да правя. Отпуши се, викам си: „Разгеле“!

Да де, но след има-няма още 30 км – пак тапа, започнах да се изморявам. Трафикът е като на Цариградско шосе в пиков час, само дето вече съм минал така 200 км при 34 градуса температура на въздуха.

Спрях на една бензиностанция да заредя и да си взема нещо за хапване в движение. Хич не ми спореше придвижването, не знаех към този момент на какво се дължи този ужасен трафик, но се надявах скоро да се отпуши. Определено закъснявах с графика и хич не виждах как ще направя 1000 км за деня до края на магистралата. Започнаха да ми се въртят в главата някакви планове как ще трябва да търся да спя около магистралата, което обаче хич не ми се нравеше. Продължих – няма включване в колоната: затапили всичко, дори и аварийната лента. С много зор някак си успях да се промуша и пак спри-тръгни.

Основната причина за това задръстване по магистралата, свързваща двата най-големи града в Турция, бяха закъсали коли. Въпреки, че бяха преместени в аварийната лента, трафикът реално е спрял за кратко време, докато ги преместят и след това, за да потегли, знаете принципа на инерцията натрупала се е опашка и няма потегляне.

Та така: опашка примерно 30 км – отпред закъсал. Подминваш го и няма проблеми – свободна магистрала. След малко пак 30 км опашка и пак същата причина и така в продължение на 500 км, не искам да ви описвам какво изживях. Голямо потене, много физическо и психическо напрежение. Всички са изнервени и се ръгат и трябва да си нащрек постоянно.

Спирах чат-пат да си вадя от куфара термоса с водата, за да не се дехидратирам. Гледах спирките да не са много чести, тъй като точно съм успял да се сръгам в трафика и спра ли – край, потеглянето пак е страшна мъка. Така

наближих Анкара –

бях почти на 1000 км от началната точка, а времето доста напреднало, моите сили на свършване, жегата ме беше скапала освен трафика. Такова чудо не бях виждал през живота си! 500 км задръстване, дори в Русия не ми се беше случвало, а там не е като да няма задръстване по М10.

Качих се на Околовръстното на Анкара най-сетне и няма никого. Викам си: „Това беше! Разгеле, сега ще понапредна“. Не щеш ли, гледам – тапа! Всички ленти + аварийната плътно кола до кола и спрели. Поглеждам GPS-а, който прегрява няколко пъти (SAMSUNG правят най-здравите телефони, потвърдено): остава 1 км до отбивката. Да, де, но този 1 км е за около 30 мин. По-късно установих причината – ремонт.

Трябваше да се слезе от Околовръстното под един мост, моторът пусна перката и тя не спря много продължително. Казах си, че ще прегрее, беше вече около 36-38 градуса между колите. Започнах да го гася, когато не се движим и да го паля, когато трябва да се преместя. По нанадолнище просто заставах плътно в дясно и пусках леко надолу по инерция, колкото може.

Беше време за зареждане. След като се спуснах под Околовръстното, спрях на една бензиностанция, на която имам чувството, че беше спрял и целият онзи трафик през последните 500 км. С много зор дойде бензинджията да ми зареди гориво (сам не можеш да си зареждаш). Опашка на касата огромна, чавета, жени, мъже –страхотия, не можеш да се разминеш в бензиностанцията.

Тук трябваше да си взема и вода, тъй като в термоса ми свърши, взех си и нещо сладко за бърза енергия. Бях изнемощял значително. Тук реших все пак да снимам нещо от случващото се, отгоре се вижда Околовръстното, точно там от моста до мястото, от което снимам, 30 мин.

Нямаше място къде да си спра мотора, толкова претоварена бе тази бензиностанция. Бях го спрял между едни коли на изхода. По едно време, докато да се обърна, гледам – моторът стои по средата на изхода от бензиностанцията и колите го заобикалят. Викам си: „Ей сега някой го събра“. Тичам бързо да го прибутам по-близо до бордюра и да си изпия на спокойствие водата.

Вече беше късен следобед, аз бях изминал само 1000 км, хич не беше добре работата. Чувствах се страшно изморен. Запалих и с кръстни мъки се включих в трафика. Кретахме още доста време, тук причината беше ремонт и от двулентов, пътят бе стеснен до еднолентов, като се преминаваше ту от едната, ту от другата страна. Ръгат ти се отвсякъде, карат по банкета… Ужас и безумие.

В един момент след доста километри се отпуши и трафикът се разреди, почнах да си подавам газ по-прилично и да напредвам с километрите, но и времето беше напреднало значително. Определено този път не съм спирал много за почивки, за да компенсирам задръстването.

Исках да спра пак в

Йозгат (Yozgat)

да хапна на същата кръчма, на която спрях и миналата година и ми направиха айрян с пяна. Наближих града, забавих темпото и вече в самия град започнах да се оглеждам. Уцелих я кръчмата, само дето беше с нов облик, нищо общо с предишната. Това е типично за Турция, постоянно се правят промени, обновления, нещо да е интересно, различно, за да могат да привличат клиентите. Ето ме паркирал мотора на почти същото място, където бе и миналата година, в пътеписа ми за Грузия можете да видите снимките и да сравните.

Ресторантът е различен, няма вече масички от автомобилни гуми, но има айрян с пяна – явно запазен специалитет.

Успях да се докопам до интернет и да пратя някоя и друга снимка. То докопването става, като искаш да ти дадат паролата от заведението, никога не отказват

Минаваше 20 ч., слънцето беше почти залязло, все пак бях доста на изток от София. Нямах много време за губене, не знаех къде ще спя, бях минал само около 1200 км.

Накатерих се на мотора и продължих. Започнах да се оглеждам извън населените места, къде мога да отбия. Нямаше да успея да стигна до мястото, където спах миналата година.

Тук място, там място, карах с около 80 км/ч и намалявах, като видя отбивка, дали ми върши работа. Или имаше хора, или нямаше как да спусна мотора, или пък се виждаше прекалено от пътя, което пък ми гарантираше будене през нощта за проверка от жандармата. И така километрите се нижеха, аз нищо не харесвах и се стъмни напълно. Започнах често да се разминавам с бавнодвижещи се коли на полиция и жандарма с пуснати светлини, ясно беше, че ще има проверка, ако се виждам от пътя.

Тъмница – съвсем не виждах нищо и стана още по-трудно да си намеря място, където да се разпъна. Започнах да спирам на разни отбивки, да слизам от мотора, да вадя преносимата лампа от куфара и да слизам да оглеждам, мога ли да сваля мотора, вижда ли се от пътя, какви са условията. Един, два пъти така и нищо не си харесах, все имаше някакъв проблем. Умората и психическото напрежение растяха прогресивно, започнах да осъзнавам, че съм се вкарал в някакъв кофти филм този ден и се напъвам допълнително в тъмницата, опцията хотел не присъстваше в мислите ми. Ако сме на приключение, така да бъде, само дето почна да ми идва в повечко

Sivas Yozgat Yolu, Doğankent Belediyesi/Sorgun/Yozgat, Турция

В крайна сметка при третото ми спиране и слизане за оглед с лампата видях едно блато до някаква мини каменна кариера, където ми се стори удачно. Свалих мотора набързо, преди да са ме надушили, беше буквално под пътя, но закътано и ако няма светлини отгоре не се вижда, че има някого.

Бях отново на около 1200 м надморска височина и си беше хладничко. Набързо разпънах палатката и надух дюшека. Този път носех само един спален чувал, дебелия. Реших, че няма нужда и от летен – ако ми е топло, ще се развивам, няма смисъл само да пълня куфарите. Надух си възглавницата, бях си измил зъбите в заведението, както обикновено и бях готов за лягане. Хвърлих екипировката в палатката и се метнах на дюшека.

Според GPS-а се намирах някъде около Dogankent. Небето беше кристално, нямаше ни едно облаче, имаше страхотна луна. Преди да легна, огледах с лампата хубаво да няма крокодили в блатото хаха, само жаби. Лягайки си, се наслаждавах на доста гръмко жабешко пеене. Този приспивен природен концерт ме унесе и заспах сравнително бързо въпреки превъзбудата, която чувствах.

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Ако не държите да ви ядат комарите край пътя, можете да пренощувате в Йозгат:

Booking.com

Други разкази свързани с Барселона – на картата:

Барселона

Още изгодни нощувки, из цяла Турция:

Booking.com

Ксанти: Карнавалът за Сирни заговезни

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

С Анжело днес отиваме на карнавал – в Ксанти, за Сирни заговезни, всяка година има карнавал

Приятно четене:

Ксанти: Карнавалът за Сирни заговезни

Карнавалите са ритуални шествия с обърнати роли

– тук кралят е за посмешище, а шутът – герой. Характерни за християнската религия, те се провеждат в края на февруари и началото на март, като

с тях се отбелязва началото на Великденския пост

Освен че маскираните участници променят своята индивидуалност и социален статус, те се отдават на забавления и консумация на храна и алкохол като „за последно“.

Предполага се, че

началото е от римско време, от Navigium Isidis („Корабът на Изида“),

маскирано шествие, което на платформа (carrus navalis) вози макет на кораб и изображение на Изида и с което на 5 март се открива корабоплавателният сезон. Тези шествия са забранени от ревностните християни Теодосий I Велики и сина му Аркадий през 395 г. В Западната римска империя те продължават още малко, докато църквата не ги забранява окончателно.

Така от carrus navalis става carne levare („сбогом на месото“)

и се обозначава началото на постите.

Докато в католическия свят карнавалите могат да се смятат за заместители на Сатурналиите, то при православието те изместват Дионисиевите празници и др. езически ритуали.

В Гърция карнавалът (Αποκριές) има същото значение.

Най-големите карнавали са в Патра (от 160 г.), Тирнавос (от 120 г., като основният символ е еректирал фалос), Козани (и кладата на централния площад), Ретимно на Крит и в Ксанти (от 1966 г.).

Ксанти (Ξάνθη) или Скеча (İskeçe)

е град в Североизточна Гърция, Беломорска Тракия, в подножието на Руен планина. Старото българско име на града е

Царево

Бил е столица на деспот Момчил (Момчил юнак). Заедно с Гюмюрджина (Комотини) и Дедеагач (Александруполи), е сред главните градове на историческата област Западна Тракия. През града протича река Върба (Скечанска) (Κόσυνθος, Eskidje), на източния ѝ бряг е разположен

квартал Самаков (Σαμακώβ),

над който е манастирът „Света Богородица Архангелска“ (Παναγίας Αρχαγγελιώτισσα). В този квартал около 700 души, българоезични мюсюлмани, преселници от Самоков, са се самоопределили като помаци.

Panagias 6, Xanthi 671 00, Гърция

Селището е известно от 879 г. пр.Хр. като Пара (проход, боаз). През 100-тната г. сл.Хр., вече Топирос, става град. През 549 г. е разрушен от варварите, но възстановен и укрепен от император Юстиниян. През 1347 г. голяма чумна епидемия убива почти всички жители, а веднага след това османците завземат района и го населват с преселници от Мала Азия. В началото на 18 в. това е богат град, издигнал се покрай производството и търговията с висококачествен тютюн, главно „Басма“.

Градът е български между 1912 г. и 1920 г.,

а след Ньойския договор е предаден на Гърция. Между 1941 г. и 1944 г. пак е български – тук е щабът на Втора българска армия. Окончателно става гръцки през 1947 г. след Парижкия мирен договор.

Градът, на практика, е незасегнат от размяната на население между Гърция и Турция през 1920-1923 г. През 1972 г. властите решават да съборят часовниковата кула, символ на града, построена от помака Хаджи Емин Ага през 1870 г. Това предизвиква протести на местните мюсюлмани и планът е изоставен.

Градът е център и на Ксантийска и Перитеорийска епархия на Гръцката православна църква.

В Ксанти се намира поредния Тракийски университет,

който няма нищо общо с едноименните си събратя в Одрин и (sic!) в Стара Загора.

Ксанти, „градът на хилядите цветове“, е известен с

карнавала си на Сирни заговезни

и с есенния фестивал на Стария град.

В карнавала участват около 40 местни културни асоциации. Въпреки, че не е с размерите и традициите на този в Банш, напр., определено си заслужава посещението. Кулминацията е изгарянето в коритото на реката на гигантска статуя, наречена „Царос“ (Tzaros, Tzarous).

Името е звукоподражателно – според гърците при изгарянето на борови клонки се чува звука „ц-ц-ц“. Изгарянето помага хората да не страдат от бълхи през летните месеци. Твърди се, че този обичай е донесен от България от преселниците в Самоков, но лично аз не съм чувал за нещо подобно у нас. От друга страна се твърди, че Самоков се намира в Източна Тракия, което съвсем ме обърква.

Върхът на карнавалните празници е шествието.

Тази година основната група бе Red Masters Stell Rosse от Корфу. Музикалното оформление е на Бабис Даранганис (Babis Daranganis), като в проекта са включени латино и модерни музикални ритми. За доброто настроение на всички, участници и зрители, се грижи DJ BOUZOURIS.

Екскурзията за посещението на тазгодишното издание на карнавала беше организирана от нашите приятелки от „Валден тур“.

Тръгването от Стара Загора

бе в 5 сутринта, тъй като автобусите не могат да минават по по-кратките маршрути през Родопите и трябва да заобикалят през „Капитан Петко“ и да добавят още 200 км в едната посока. Минахме границата сравнително бързо и след няколко (излишни) почивки

пристигнахме в Ксанти

около 11.30 ч.

Извън града бе организиран паркинг, към който задължително бяха отклонявани всички посетители. Оттам до центъра се придвижваха с безплатни автобуси или пеша (около 3 км). Водачката ни Галина се беше постарала да се свърже предварително с Общината в Ксанти и да получи необходимите разрешителни, така че бяхме привилегировани да стигнем до центъра със собствения си автобус.

Тъй като беше все още рано и дефилето все още не бе започнало, направихме бърза

обиколка на Стария град

Повечето къщи на богатите тютюневи търговци сега са превърнати в музеи, но нямахме възможност да посетим нито един от тях.

Етнографският (фолклорният) музей

на града е разположен в къщата на големия търговец Васил Куюмджиоглу. Построена е през 1877 г. като сграда с две симетрични крила – за двамата синове на собственика. Тя е дарена на града от наследничката Анна Калоян-Куюмджиоглу. Друг клон на рода живее в България. Аргир Куюмджиоглу, търговец на тютюн (логично!), построява през 1847 г. в Пловдив красива къща, в която в момента се помещава… Етнографският музей.

Folk and History Museum of Xanthi

адрес: GR-671 00 Xanthi, Antika 7

GPS: 41.143618, 24.887642

web: fex.org.gr

тел.: +30 2541 025421

раб. време: 9:30ч.–14:30ч.

Наблизо се намира и т.нар.

„Къща на сенките“,

където твори и излага своите произведения Триантафилос Вайтси, виден представител на траш-арта. От отпадъци той създава произведения, които „изпъкват“ при определено осветление.

The House of Shadow

адрес: GR-671 00 Xanthi, Orfeos 33

GPS: 41.143204, 24.887667

web: vaitsis.com

email: tvaitsis@gmail.com

тел.: +30 2541 108309, +30 6977 612726

раб. време: 10:00ч.–14:00ч.,18:00ч.–20:30ч.

При обиколката минахме и край

Митрополията

Духовният глава на областта тъкмо се прибираше. Направи впечатление, че служебният му автомобил е Superb. Superb, Superb, ама „Шкода“! Нашите владици са къде-къде по-напред с материала – кой с „Линкълн“, кой с „Лексус“…

Впечатление прави, че

датировката на камбанариите е различна от тази на църквите

Това е така, защото при османската власт не е било разрешено изграждането на камбанарии (подобна ситуация, поне според „Наръчник на екскурзовода“, имаме в Стария Несебър). Затова камбанариите са построени след войните в началото на 20. век. Тази на снимката по-горе е от 1924 г., само няколко години след като на 05.05.1920 Антантата предава Ксанти на Гърция.

Около обяд се върнахме към централната улица, за да наблюдаваме

парадното шествие. Шум, музика, свирки и вувузели,

конфети и пиратки, но и участници, и публика се забавляват максимално. Групите преминават в някакъв предварително установен порядък, като за реда се грижат полицията, спасители-парамедици и доброволци.

Всяка група носеше плакат с някакъв надпис, но тъй като гърците все още „с черти и резки четяха и гадаеха“ не можахме да се ориентираме в идеята на костюмите на повечето групи.

След като изгледахме карнавалното шествие, имахме още малко време, колкото да пообиколим центъра и да успеем да включим алармата на най-новата църква „Свети Теофан“. Оказа се, че туристите обичат да си взимат за спомен парченца от златния варак от църквата, затова са монтирали сигнална система, за да предотвратят бъдещи вандалства.

Автобусът нямаше как да дойде до центъра на града, но беше паркирал наблизо – на паркинга на „Лидл“. Успяхме да се измъкнем бързо и да изпреварим другите групи, така да не чакаме много на гръцко-българската граница.

Ако решите да участвате догодина във фестивала, можете да се свържете с организаторите:

Xanthis Municipal Development Company

адрес: GR-67100 Xanthi, Matsini Square

тел.: +30-2541022632 – +30-2541073640

факс: +30-2541066303

email: info@carnivalx.gr

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Сава-Калина

Още снимки:

Greece: Xanthi (2018-02-18 Carnival)

Мпжете да нощувате в Ксанти тук:

Booking.com

Други разкази свързани с Другата Гърция – на картата:

Другата Гърция

Цяла Гърци ви очаква!

Booking.com