Британският регулатор за медии санкционира обществения доставчик Би Би Си. Това е първият случай, в който се санкционира обществената медия, откакто регулирането беше поето от OFCOM. Случаят е свързан със стандартите на поведение на водещия при интервю в ефир.
По сигнал на Media Guardian регулаторът санкционира Би Би Си за радиоинтервю с експерт в областта на климатичните промени. Според решението Би Би Си не са се противопоставили в достатъчна степен на гледната точка на госта на предаването, който не признава климатичните промени, твърди, че според експертите на ООН числата не ги потвърждават и че през последните години не е имало увеличение на екстремните метеорологични явления. Това не е вярно, както посочват от британската метеорологична служба. Зелените също имат изказвания, че гостът има очевидно/демонстративно неверни твърдения. Но възгледите му не са оспорени от водещия.
Според регулатора това води до проблем с две изисквания: точност и безпристрастност : Би Би Си е трябвало да гарантира, че темата е била отразена с необходимата точност и безпристрастност.
Регулаторът:
Предаването не показва ясно на слушателите, че възгледите на [лорд Лоусън] за науката за изменението на климата противоречат на преобладаващото научно мнение в тази област.
Според нас водещият трябва да е подготвен да предложи аргументи против и контекст на вижданията на лорд Лоусън по подходящ начин.
Накратко, не може как да е в студио.
Ако си водещ, да говориш неверни неща е против правилата.
Сега се потвърждава, че да мълчиш, когато говорят неверни неща, също е против правилата.
Отлагане в Европейския парламент на гласуването за Директивата за авторското право, която се обсъжда в момента – включително censorship machine (член13 от проекта).
Гласуването в парламентарната комисия по правни въпроси JURI е насрочено за 20-21 юни, Юлия Реда съобщава в Туитър:
#Copyright vote in @EP_Legal will take place on June 20/21, rapporteur @AxelVossMdEP confirms, saying this will be the last delay.
— Julia Reda (@Senficon) April 10, 2018
И една нова публикация в The Guardian, според която измененията на правната рамка създават риск за свободата на изразяване и за свободата на достъпа до информация.
Предстоят две изслушвания на Марк Зукърбърг на 10 и 11 април 2018 г. пред три парламентарни комисии в САЩ
Подготвените писмени показания на Зукърбърг могат да се прочетат в американските медии.
Показанията имат две части – за Кеймбридж Аналитика и за намеса в изборите, свързана с Русия, като по всеки от двата въпроса Зукърбърг излага какво се е случило и какво прави компанията FB в отговор.
Изслушванията ще се проведат по предварителни съобщения днес от 21.15 българско време (пред две сенатски комисии – на живо тук – https://cs.pn/2IxEXj7 ) и утре от 17 часа българско време (пред комисия на Камарата на представителите – на живо тук https://cs.pn/2uMK392)
Междувременно той е провел и предварителни срещи с представители на Конгреса, а медиите предлагат нови и нови въпроси, които да му бъдат поставени.
Но мнението на Зейнеп Тюфекчи е по-различно: Какво го да питат в Конгреса: нищо. По-хубаво да си гледат работата.
Many people asked me what lawmakers should ask Mark Zuckerberg. Here’s my answer: Nothing. Instead, they should get to work and pass legislation to fix the reckless surveillance in the digital economy. In my latest NYT oped, I suggest four concrete steps: https://t.co/mgBQ6MjcZh pic.twitter.com/qdSYyZl2O1
— zeynep tufekci (@zeynep) April 9, 2018
Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Guja v. Moldova.
Гуджа, бивш ръководител на отдела за пресата на прокуратурата в Молдова, твърди, че правото му да разпространява информация е било нарушено, когато е бил освободен от прокуратурата за разпространение на получени в прокуратурата писма.
Фактите
Води се наказателно разследване срещу четирима полицейски служители. Те изпращат писма до президента, премиера и заместник-председателя на парламента г-н Мишин. Мишин изпраща писмо до прокуратурата и скоро наказателното производство срещу тези четирима служители е прекратено.
По същото време властите призовават за спиране на корупцията, включително опитите на институциите да оказват натиск върху съда и прокуратурата. В такъв контекст Гуджа изпраща копия от писмата, получени в главната прокуратура, до пресата. Писмата не са били означени като конфиденциални.
След публикуване на статия в пресата Гуджа е уволнен. Съдилищата в Молдова потвърждават уволнението.
Решението на ЕСПЧ
Гуджа твърди, че правото му да разпространява информация е нарушено.
ЕСПЧ приема, че уволнението на Гуджа от работата му за разпространение на писмата представлява намеса на публичен орган в правото на свобода на изразяване съгласно чл.10 ЕКПЧ. Прилагайки теста за пропорционалност, ЕСПЧ посочва, че намесата би била нарушение на член 10, ако не е предписана от закона, не преследва една или повече законни цели по чл.10. 2 или не е необходима в едно демократично общество за постигането на тези цели.
ЕСПЧ установява, че публикуването на писмата е основателно.
90. Съдът отбелязва, че е в обществен интерес да се запази доверието в независимостта и политическата неутралност на органите на прокуратурата на дадена държава […]
91. Съдът обаче счита, че общественият интерес от разкриване на информация за ненужен натиск и злоупотреби в рамките на прокуратурата е толкова важен в едно демократично общество, че той надделява над интереса за запазване на доверието на обществото в Главната прокуратура. В този контекст отново подчертава, че откритата дискусия по теми от обществена гледна точка е от съществено значение за демокрацията и трябва да се има предвид голямото значение на това да не се обезсърчават членовете на обществото да изразяват своето мнение по тези въпроси.
Европейския съд по правата на човека – голяма камара – постановява, че Молдова е нарушила правото на Гуджа на свобода на изразяване и установява, че уволнението на Гуджа е неоправдана намеса в правото на рзпространяване на информация. Въпросните теми – независимостта на съдебната система и неправомерното поведение на важна политическа фигура – са от голям обществен интерес. Наложената на Гуджа санкция е особено непропорционална в светлината на смразяващия ефект, който санкцията може да има в бъдеще върху готовността на държавните служители да реагират на злоупотреби и нарушаване на закона.
Намесата на Молдова в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване не може да бъде оправдана като необходима в едно демократично общество.
Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.
Съдът за правата на човека отхвърля жалба от немски блогър срещу неговата присъда заради снимка на нацисткия лидер Хайнрих Химлер в блога на жалбоподателя.
В решението си по делото Никс срещу Германия ЕСПЧ единодушно обявява жалбата за недопустима. Решението е окончателно.
Мюнхенски съд осъжда Никс за публикуване на символи (свастика), забранени от правото. Никс се позовава на чл.10 ЕКПЧ и твърди по-специално, че съдилищата не са взели под внимание целта на блога – протест срещу дискриминацията на деца с мигрантски произход.
Съдът отбелязва, че решението на Германия да криминализира употребата на нацистки символи се обяснява с историята на Германия. Символът на снимката – Химлер в SS униформа със свастика – няма друго значение освен свързаното с нацистката идеология. Това е ясно на г-н Никс, който вече е санкциониран за публикуване на снимка на канцлера Ангела Меркел в нацистка униформа със свастика. В случая не се разбира и каква е връзката на г-н Никс, отношението на властите към неговото семейство и дъщеря му с германо-непалски произход – и Химлер.
Според националната съдебна практика дори критична употреба на такива символи не е достатъчно, за да освободи този, който ги е публикувал, от наказателна отговорност – това, което би било основание за освобождаване от отговорност, е ясно и очевидно противопоставяне на нацистката идеология.
Съдът не вижда причина да се отклонява от преценката на националните съдилища. Намесата в свободата на изразяване е необходима в едно демократично общество.
Жалбата по чл.10 ЕКПЧ е недопустима.
Mинистърът на комуникациите и мултимедията на Малайзия защитава новия закон срещу фалшивите новини, като се обосновава с мерките в Европа: “Германия прие закон, който предвижда глоби в размер до 50 милиона евро за мрежи, които не успяват да свалят незаконното съдържание в рамките на 24 часа; във Франция президентът Емануел Макрон обеща да въведе закон за забрана на фалшиви новини по време на избори; британският премиер Тереза Май създаде отдел за бързо реагиране “да се справи бързо с дезинформацията и да възвърне реалните обществени дебати”. Това не са репресивни режими, а европейски страни, които са известни със свободата на словото и гражданските свободи. Тенденцията е ясна – държавите, които искат да насърчават здравословни дебати и демократичен процес, основан на фактите, осъзнават, че трябва да действат срещу бича на фалшивите новини.”