Според авторите след балансиран проектодоклад на докладчика на Европейския парламент Тереза Комодини (Доклад Comodini, 10 март 2017 г.) неотдавнашни текстове от новия докладчик Axel Voss и българското председателство на Съвета на Европейският съюз изглежда водят към компромис, който не отговаря на целите на директивата за подобряване на избора, достъпа и справедливостта в цифровата среда.
Има научен консенсус
– че предложеното изключение по чл. 3 няма да постигне целта си да стимулира иновациите и научните изследвания, ако се ограничи до определени организации,
– че предложенията за право на издателите по чл. 11 ще благоприятстват по-скоро интересите на издателските интереси в пресата, отколкото иновативната журналистика,
– и че предложенията за чл. 13 застрашават ползата от Директивата за електронната търговия (2000/31 / ЕО), която споделя отговорността за прилагането между носителите на авторски права и доставчиците на услуги.
169 представители на академичните среди предупреждават за недобре замислените планове за въвеждането на ново право на интелектуална собственост (сродно право за издателите). Те напомнят, че широк спектър от заинтересовани групи вече представи становища, че Директивата за авторското право в настоящия си вид няма да бъде в обществен интерес.
Близо 150 неправителствени организации също се противопоставят на актуалния проект. Според тях предопределено е, че транспониране на законодателство в този вид ще е кошмар. Същото се отнася и до проверката на съответствието на директивата с Хартата на основните права на ЕС и Бернската конвенция. Отворено писмо
По стечение на обстоятелствата името на България ще остане свързано с тази директива. Ако това ни интересува.
С Анжело тръгваме да инспектираме крепостите по южната ни граница – и буквално ще се движим по границата с Туция и Гърция Като за начало – селата Маточина, Михалич и Мезек. Приятно четене:
По южната граница
част първа
Стара Загора – крепост Букелон и скална църква в Маточина, Скална църква в Михалич, Куполна гробница и крепост в Мезек – Любимец
222 км
Карта на маршрута
Планирането и реализацията на отдавна отлаганата екскурзия до Маточина и Мезек тръгнаха зле. Предоверихме се на писанките в Мрежата, които изобилстваха от термини като „ужасно“, „невъзможно“, „тежко оборудване“, „4х4“, „змии“, „насекоми“, „4 часа“, „високопроходим“, „стръмно…“ и т.н. Ситуацията беше типичното „един (ден) е малко, два са много“. Преценихме, че 350 км път + 2, 3, 4 часа за всеки обект (грешка!) ще бъдат прекалено натоварващи, за да ги минем за един ден и планирахме двудневно пътуване. Което пък от своя страна доведе до включване на допълнителни обекти в графика.
И така, обутолени с дълги панталони и стабилни туристически обувки в 40+ градусовата жега се натоварихме на Мицу(биши) и тръгнахме да превземаме
Букелон
До пограничното
село Маточина,
където се намира крепостта, се стига от Свиленград по силно разбит път, асфалтиран за последно (вероятно) по време на Априлския пленум. 50 километровата отсечка се взима най-малко за час, като освен шофьорски умения, ви трябва и много сдържаност, за да не псувате пред деца. Има и друг път, през Капитан Андреево, но не вярвам да е в по-добро състояние.
Последният участък върви
покрай границата ни с Турция
Така или иначе, стигнахме до селото и паркирахме на центъра (41.853697, 26.547050).
Селото е типично за района
– кметство, магазин, дежурните 2 – 3 кибици с бутилка бира в ръка пред него… По-различното са екотабелите на „Зелени Балкани“, от които разбрахме колко важно е орната земя да се превърне в буренясала пустош, за да могат да се множат на воля лалугерите, които от своя страна са храна на царския орел и ловния сокол. Интересно, дали тези „природозащитници“ биха имали успех в Холандия, където всяка педя земя, отвоювана от морето, е засята?…
След Старозагорското въстание през 1875 г. заловени четници от с. Обручище и с. Мъдрец, ескортирани от заптиетата към гр. Одрин, са били обесени в околностите на с. Фикел (Маточина). Това сведение е по спомени на няколко от успелите да избягат четници. Сега всяка година около 2 юни идват потомците им и полагат венци на паметна плоча в селото.
В центъра на селото има и Туристически информационен център в реновирана по някаква програма сграда. Затворен. Вероятно някоя местна женица съвместява длъжности в кметството, читалището, ТИЦ-а и на още няколко места. Не я безпокоихме, още повече, че нямахме информация за предлагана сувенирна монета или печат от „100 НТО“ и поехме към крепостта.
ТИЦ Маточина
Букелон е една от добре запазените крепости
от късното Средновековие в днешните български земи. През 1968 г. тя е обявена за паметник на културата от национално значение.
Тук се намирало селището Вукелон и се издигала крепост-цитадела, построена през I – II век н.е. от римляните, споменавана по повод битката при Адрианопол между римляни и готи през 378 г., при която римляните са разгромени. Тя е пазила важния път Андрианопол (Одрин) – Верея (Стара Загора) и от тук – към Кабиле (Ямбол) и през Балкана – към Елена и Търново, който се е ползвал до 30-те години на миналия век, когато митницата е преместена в с.Капитан Андреево.
Букелон е наново построена от византийците,
за да защитава пътя към Одрин и Константинопол. През 912 г. крепостта е превзета и разрушена от хан Крум. Името й фигурира в триумфалния надпис в столицата Плиска.
Две столетия по-късно върху руините й е построена нова крепост със сложен план от три свързани помежду си секции. Тя е иззидана с ломени камъни, споени с бял хоросан, а четири пояса от печени тухли украсяват фасадата й. Централната част представлява кула с правоъгълен план, в която са били жилищните помещения. На изток от нея е прилепена полукръгла секция, а на запад втора – тясна, издължена, с многоъгълна форма. Имала е два етажа и огромно подземие, както и малък параклис. В полетата край бреговете на река Тунджа през 1205 г. цар Калоян, заедно с куманите, разгромява латините и пленява императора им Бодуен Константинополски (Балдуин Фландърски). Според легендата Балдуин прекарва първите няколко дни от пленничеството си в кулата на Букелон, а чак след това е отведен в столицата Търново. Оттам и местното ѝ наименование – Балдуинова кула.
Букелон споменава и византийският историк Йоан Кантакузин, пишейки за войната през 1323 г. – 1330 г. Крепостта е превзета от цар Михаил Шишман, който е искал да я размени за гр. Созопол при преговорите с император Андроник III Палеонтолог в гр. Одрин.
Според някои данни крепостта е окончателно изоставена около средата на 1600-те години, когато губи стратегическото си значение.
6535 Маточина, България
Благодарение на строителството на оградата по границата
от селото на изток води истинска „магистрала“ –
черният път е разширен, изравнен и утъпкан. Така или иначе, не си струваше за няколкостотин метра да лашкаме колата, така че я оставихме на асфалта.
По пътя вляво има чешма, за която се твърди, че предлага най-добрата вода в околността. Не са необходими някакви особени ориентири, тъй като
крепостта ясно се вижда над селото
Дядо, дошъл да нагледа кошерите си, ни почерпи с пресен мед, от пита. Явно мястото не е много посетено и местните се радват на всеки гост. А и те са останали малко – много запустели и изоставени къщи, типично за региона, в който няма поминък.
Информационните табели са изпочупени, всичко след усвояването на средствата по „социализацията“ е баталясало.
Крепостта се издига на хълма североизточно от селото. Тъй като няма извършени действия по запечатване и укрепване на стените, изкачването до кулата, освен безотговорно, е и опасно.
Крепост Букелон
Според картата, право на юг, на 18 км се намира Одрин. Твърди се, че при хубаво време се виждат минаретата на одринските джамии. Е, времето беше хубаво, видимостта – отлична, но не видяхме Одрин. Може би ни пречеше намиращия се южно баир, на който продължаваше строежа на оградата. Но това не пречи на копипейстърите да тиражират „информацията“!
Одрин зад хоризонта, иначе – ограда по турската граница
Вероятно от кулата е възможно да се види нещо повече, но както казах по-горе, не си струва да рушим или да се пребием за това, въпреки че някогашните зидари са си разбирали от занаята – без покрив, изложен на пек и мраз, вятър и дъжд, градежът седи с векове, големи камъни сякаш „висят“ от порутените ръбове.
На връщане, току до края на селото, има табела „Скална църква“ и черен път вляво, лъкатушещ между нивите. Оставихме тук колата (41.848465, 26.537569) и след около 800 метра стигнахме до църквата. Най-вероятно тя е връстница на крепостта и е издълбана в скалния масив, вероятна кариера, през I – II в., когато християнството е все още религия на бедните и робите, и наказуемо. Възможно е да е ползвана и от богомилите през 10 век, тъй като те са били преследвани като ерес от цар Петър и им е било необходимо скрито и отдалечено място за църковните служби, но това е само хипотеза. Другата версия е, че е направена от монаси-отшелници, също като скалните църкви по Русенски Лом.
През 1915 – 1916 г., поради липса на църква в село Фикел, местни майстори я оборудват с църковна утвар и там са провеждали всички църковни ритуали, а на Спасов ден, на поляната над скалната църква, се е провеждал селският събор.
След построяване на новата църква през 1934 г., скалната църква е изоставена и заменарена. Дълбочината на помещението е 14 метра, слиза се по изсечени в скалата десетина стъпала. Размерът на помещението е около 7 х 10 м, с височина на свода около 5 м.
В дъното има три ниши, образуващи своеобразен иконостас.
Скална църква, с.Маточина
Скалата над църквата е плоска и оттам има хубава гледка към околните баири, границата с Турция и крепостта.
В района има още една интересна скална църква, също предполагаемо от 10-и век. От Маточина се минава през Сладун и преди да се стигне село Михалич се вижда импровизиран паркинг (41.850311, 26.427391) и табела „Скална църква“. В храстите има и саморъчно направена синя табела, информираща ни за „Св. Пантелеймон“. Църквата се намира на около 250 м. оттук. Първо трябва да се изкачите по хълма, а след това има рязко спускане, тъй като църквата е отдолу.
Слиза се по 14 стъпала, намиращи се в открит коридор, постепенно разширяващ се до 5 м. Той, заедно с трите конхи, придава кръстовиден план на църквата.
И тази църква е обявена за културен паметник през 1968 г.
По първоначалния план това беше програмата за деня. Оттук трябваше да се отправим на заслужена почивка към хотела в Любимец. Да, но беше още обяд, как да се затворим в хотела, все пак не сме дошли за това! Решихме да започнем авансово програмата за следващия ден, като се върнем към Източните Родопи. Затова, след като се заредихме със студена (безалкохолна – бля!) бира от разпространена немскоезична търговска верига в Свиленград, се
отправихме към Мезек
Първата гробница, „официално“ открита в българските земи, е в
могилата Малтепе („Иманярската могила“)
край селото. В началото на 20-и в. местният иманяр Ангел Чобана, намира бронзова скулптура на глиган в цял ръст в насипа над могилата, тежаща 177 кг. Уверен, че е пълна със злато, счупил три от краката. Заровил глигана и два от краката, а третия занесъл в Пловдив, за да провери има ли някаква стойност. И така крачето останало в музея в Пловдив.
По-късно Ангел се полакомил и показал глигана на турски офицер (Мезек до 1912 г. е в Турско) и така находката набързо била изнесена към Истанбул. По-късно властите успели да го „убедят“ да продаде и двете скрити крачета срещу малка сума, за да сглобят целия глиган. Години след това българските власти се съгласили да дадат и последното краче, а в замяна получили отливка на глигана, която и до днес се пази в археологическия музей в София. А оригиналния глиган може да видите в археологическия музей в Истанбул в комплект с всичките му крачета.
Могилата край Мезек
още много пъти ставала обект на „любителски“ разкопки. Входът на гробницата бил открит през 1931 година от местни овчари. Докато до новооткритата гробница в Мезек стигнат специалисти, много от намиращите се вътре артефакти били повредени или местата им сменени, така че материалът за проучване бил силно ограничен. Вътре били открити и останки от кости на кон, и човешки тела, но от окислението при отварянето бързо се разпаднали. Първите и основни проучвания на гробницата са извършени от проф. Богдан Филов и д-р Иван Великов.
Мезешката гробница
е най-дългата тракийска гробница в България – близо 32 метра. Тя е съставена от коридор (дромос), дълъг 20 м (този на Александровската гробница е 10 м), две правоъгълни помещения с двускатно покритие и кръгла погребална зала (толос) с кошеровиден купол. Входът, въвеждащ в домоса, е намерен зазидан. Входовете към помещенията са затваряни – съответно първият с каменна плоча, вторият – с еднокрила каменна врата, третият, към толоса – с двукрила бронзова врата с декоративна релефна украса. В толоса има каменно легло с две странично разположени урни от монолитни каменни блокове. Гробницата е построена от каменни блокове, които не са слепени с хоросан, паснали са перфектно един към друг. Построена е на равно място и след това над нея е издигната могила с 90 м диаметър и 14– 15 м височина, което са около 50 000 м3 земна маса (около 100 000 тона). Могилата е оградена с широк около 5 м. зид (крепида) от големи, добре одялани каменни блокове.
Подът на помещенията в гробницата е покрит с каменни плочи в два реда един над друг. Втората настилка покрива останки от женски погребения с трупоизгаряне. При тях са намерени забележителни златни накити с филигран, сред които огърлица и обеци, и сребърни монети на Александър III Велики. По намерените монети погребенията са датирани към края на IV в. пр.Хр. Въпреки че е ограбена в древността, в гробницата са открити ценни произведения на тракийската култура – нагръдник от желязо, сребро и злато, бронзови и глинени съдове, бронзов канделабър (голям трикрак свещник с лампи), украсен с голяма статуетка на танцуващ сатир. Повечето намерени предмети, под формата на холограми, могат да се видят в дромоса.
Засега няма доказана информация кой точно е погребан край Мезек. Но от вида на гробницата и намерените в нея артефакти, се смята, че е била гробница на знатно тракийско семейство, от най-близкото обкръжение на тракийските царе. Гробницата е действала около 70 години и вероятно в нея са извършени между 4 и 6 погребения, като в това число не се броят жените, т.е. общо броят на погребаните е по-голям.
За да се стигне до гробницата от Свиленград се тръгва на запад към Мезек, като преди селото се завива наляво. Стигате до достатъчно голям безплатен паркинг (41.735090, 26.099997), откъдето по украсена с 3D рисунки алея стигате до входа на гробницата. Освен билети за самата гробница, могат да се купят и комбинирани – включващи и посещение на крепостта.
За да се стигне до крепостта трябва да се мине през селото и да се изкачите западно от него, към местността „Калето“. Карайте внимателно – Мезек е посещавана дестинация, най-вече заради бутиковите си винарни, и пийналите (и не само) туристи щъкат като изоглавени!
Археологическите разкопки показват, че крепостта е от времето на хан Крум (777 – 803), а според други изследователи – с 300 г. „по-млада“ – от времето на император Алексий I Комнин (1081 – 1118). Въпреки, че е огромна, сравнена с Букелон, името ѝ не е известно. Най-често се приема, че това е „Неутзикон“. Това име се споменава в аналите на византийския хронист Никита Хониат, но без да се посочва точно местоположение. Лично за мен втората теза е по-достоверна, защото „неутзикон“ не звучи на хан-крумовски, а по-скоро на гръцки.
Има форма на неправилен четириъгълник с размери приблизително 60 на 100 м. Вероятно е охранявала търговския път по поречието на Марица от Пловдив към Одрин. Местоположението ѝ е интересно – намира се на приблизително еднакво разстояние от Константинопол и от София (300 км), Черно и Мраморно море (150 км), Александруполис и Пловдив. Всъщност тези „изследвания“ са доста спекулативни – при повече старание можем да установим, че легендарните с безкрайността на дробната си част числа π (Лудолфово) или е (Неперово) се съдържат на практика навсякъде.
След османското нашествие крепостта губи значението си, въпреки че е била запазена. В началото на 20-и век е използвана за строителен материал за новите турски казарми в Свиленград.
Тя има девет отбранителни кули със заоблена форма и височина над 10 м., като 5 пазят по-уязвимата южна стена. Стените й са изградени от дялан камък, споен с бял хоросан, като от външната страна има три декоративни пояса от червени тухли.
Входът на крепостта е така разположен в извивка на стената, че когато нападателите влязат през него, да попаднат в клопка и да бъдат обстрелвани от всички страни.
На територията на крепостта няма открити останки от сгради, което говори, че най-вероятно не е била с голям гарнизон и е имала по-скоро отбранителни функции за закрила на местното население. В по-нови времена е построен и бункер в източната част, който гледа към „класовия враг“ по онова време – капиталистическите Гърция и Турция.
През 2013 г. са добавени атракции за деца – стрелба с лък, шатри, коне и фигури на хора от епохата на функциониране на крепостта.
Все още беше сравнително рано, но преценихме, че времето няма да ни стигне и за „Глухите камъни“, а и жегата ни беше поизтощила.
Отправихме се към Любимец,
тъй като там единствено намерихме свободни стаи на поносими цени. През лятото районът е гъсто населен от „бедни“ румънски и руски туристи, които преспиват за вечер в нашия „рай“ на стабилността и благоденствието, преди да отидат да почиват като бели хора при гадните гаджали и хитрите гърчоля, които (идиоти такива!) не им смъкват по три кожи и не ги правят зорлен на балами, както се случва на Слънчака напр…
По пътя към града забелязахме
само 1 (словом: един) бостан
в широката околност, на който потен чичко продаваше дините на „бутикови“ цени – 3 – 4 пъти по-скъпо отколкото в Стара Загора. При условие, че всички дини в България са от Любимец (лукът от Сливен, кайсиите от Силистра…), как, аджеба, този бостан успява да задоволи търсенето?!
В бързината не бях забелязал, че в хотела не се допускат домашни любимци. Персоналът беше коректен и вежлив, но непреклонен – кучето трябваше да остане в колата. Правихме разходки из града до към 21:00 – 21.30 ч., но след това трябваше да го оставим на задната седалка. Докато ние се наслаждавахме на климатика, гадинката така бе примряла, че не беше докоснала дори налятата в паничката вода.
Според Репортери без границиБългария продължава да изостава в Индекса за свобода на медиите и е на по-задна позиция от всеки друг член на Европейския съюз. За 2017 г. България заема 111-та позиция (109-та през 2016). Тази новина присъства с големи заглавия на първите страници в някои вестници и отсъства в други.
Докладът отбелязва нещо повече: държавата начело на ротационното председателство на Европейския съвет (до края на юни 2018 г.) е на по-задна позиция в Индекса от държавите от Западните Балкани, някои от които са кандидати за членство в ЕС.
Корупцията и тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени. Най-прословутото въплъщение на тази аномалия е Дилян Пеевски, бивш шеф на ДАНС и собственик на Нова българска медийна група. Групата му има шест вестника и контролира близо 80% от разпространението на печатните медии.
Към това в доклада се отбелязва, че разпределянето на финансирането от ЕС от страна на правителството към определени медии се осъществява в условия на пълна липса на прозрачност, по същество става дума за подкупване.
Кои са Ню Имидж? Защо купуват половината от дружеството на Пеевски? Ще има ли промяна в редакционната политика на изданията?
Да изчакаме с изводите. Имаше един момент, когато Пеевски пак продаде, изглеждаше, че има ирландец на хоризонта, дори КЗК одобри сделката – но никакъв ирландец не се появи.
Така че когато Пеевски каже, че продава, може да се окаже, че купува. Винаги може да е по-зле, отколкото изглежда, нека да изчакаме с изводите.
В прессъобщение на Европейската комисия за резултатите от проведения на 26 април 2018 девети триалог за ревизията на Директива 2010/13/ЕС се обявява, че Европейският парламент, Съветът и Комисията са постигнали политическо съгласие относно основните елементи на ревизията.
Преговорите ще приключат официално през юни, когато Европейският парламент, Съветът и Комисията ще се срещнат, за да финализират и обсъдят последните останали технически подробности на предложението, се казва в съобщението. След официално потвърждаване от Съвета и гласуването в пленарна зала на Европейския парламент новите правила ще трябва да бъдат транспонирани в националните законодателства на държавите.
Прессъобщението очертава какво – според ЕК – е новото в преработената Директива за аудиовизуални медийни услуги (AVMSD):
принципът държава на произход се отнася както до телевизионните оператори, така и до доставчиците на услуги при поискване;
ревизирана защита на непълнолетни срещу вредно съдържание; платформите за споделяне на видеоклипове предвиждат подходящи мерки за защита на непълнолетните;
ревизираната директива се прилага и по отношение на генерираните от потребителите видеоклипове, споделени на платформи, напр. Facebook, когато предоставянето на аудиовизуално съдържание е основна функционалност на услугата;
ревизирани правила срещу речта на омразата и провокации към терористични престъпления; правилата ще се прилагат и за платформи за споделяне на видео;
най-малко 30% европейското съдържание в нелинейни услуги ;
либерализация по отношение на тв реклама – продължителност до 20% от времето за излъчване между 6:00 и 18:00 часа, при това вместо 12 минути на час (сега) – свободно решение на тв оператори кога да показват реклами през целия ден;
регулаторите – правно обособени и функционално независими от правителството и всеки друг публичен или частен орган.
Прессъобщението за резултата от триалога е публично, актуалното състояние на проекта за директива – не.
Според прессъобщението на сайта на ЕП след политическото споразумение текстът ще трябва да бъде гласуван от Комисията по култура и образование, която води преговорите от страна на ЕП. Гласуването в пленарна зала за одобряване на новите правила вероятно ще се проведе през септември.
Има и други интересни моменти, например относно прозрачност на собствеността на медиите, но текстовете все още не са окончателни.
Комисията дефинира дезинформацията като “подлежаща на проверка погрешна или подвеждаща информация, която е създадена, представена и разпространявана за икономическа изгода или за преднамерена измама на обществеността и може да причини обществена вреда “. Днес Европейската комисия предлага мерки за борба с дезинформацията онлайн, включително правила за саморегулиране, подкрепа за независима мрежа за fact-cheking и серия от действия за стимулиране на качествената журналистика и насърчаване на медийната грамотност.
EК ще следи отблизо постигнатия напредък и може да предложи допълнителни действия до декември, включително мерки от регулаторен характер, ако резултатите се окажат незадоволителни.
Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията: като първа стъпка онлайн платформите трябва до юли да разработят и спазват общ кодекс за поведение с цел:
Гарантиране на прозрачността при финансирането на спонсорирано съдържание, по-специално на политическа реклама, както и ограничаване на възможностите за целенасочено влияние от страна на политическата реклама и намаляване на приходите на лицата, разпространяващи дезинформация;
Внасяне на по-голяма яснота относно функционирането на алгоритмите и създаване на възможности за външни проверки;
Улесняване на потребителите при намирането и ползването на различни информационни източници, представящи алтернативни гледни точки;
Въвеждане на мерки за идентифициране и закриване на фалшиви профили и за решаване на проблема с автоматичните ботове;
Осигуряване на възможности за проверителите на факти, изследователите и публичните органи да следят непрекъснато разпространението на дезинформация онлайн;
Независима европейска мрежа на проверителите на факти: които ще налагат общи методи на работа, обменят най-добри практики и ще се стремят към постигане на възможно най-широко покритие на фактологическите поправки в целия ЕС; проверителите ще бъдат подбрани измежду членовете от ЕС на Международната мрежа за проверка на фактите, спазваща строг международен кодекс от принципи за проверка на фактите;
Надеждна европейска онлайн платформа срещу дезинформацията, която да подпомага мрежата на проверителите на факти и съответните университетски изследователи, като набира и анализира трансгранични данни и осигурява достъп до данни за целия ЕС;
Повишаване на медийната грамотност: по-високото равнище на медийна грамотност ще помогне на гражданите да разкриват онлайн дезинформацията и да преценяват критично онлайн съдържанието. За тази цел Комисията ще насърчава проверителите на факти и сдруженията на граждани да предоставят образователни материали на училищата и преподавателите и ще организира Европейска седмица на медийната грамотност;
Подкрепа за държавите членки за гарантиране на устойчивостта на избирателните процеси срещу все по-усъвършенстваните кибернетични заплахи, включително онлайн дезинформация и кибератаки;
Насърчаване на системи за доброволна онлайн идентификация, за да се подобри проследимостта и идентифицирането на доставчиците на информация и повиши доверието и надеждността по отношение на общуването онлайн и на информацията и нейните източници;
Насърчаване на качествената и разнообразна информация: Комисията призовава държавите членки да увеличат своята подкрепа за качествената журналистика с оглед постигане на плуралистична, разнообразна и устойчива медийна среда. През 2018 г. Комисията ще отправи покана за предложения за създаването и разпространяването на качествено новинарско съдържание по въпросите на ЕС чрез основани на данни новинарски медии;
В изготвена от службите на Комисията Координирана политика за стратегическа комуникация, съчетаваща настоящите и бъдещите инициативи на ЕС и на държавите членки срещу онлайн дезинформацията, ще бъдат изложени мерките за осведомяване, насочени към противодействие на неверните информации за Европа и справяне с дезинформацията — в рамките на ЕС и извън него.
Следващи стъпки
Съвсем скоро Комисията ще организира многостранен форум, чрез който да бъде установена рамката за ефикасно сътрудничество между съответните заинтересовани страни, включително онлайн платформи, рекламната индустрия и големите рекламодатели, както и да бъде поет ангажимент за координиране и увеличаване на усилията за борба с дезинформацията. Основната цел на форума е изготвянето на единен за ЕС кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, който да бъде публикуван до юли 2018 г., с оглед постигането на видим ефект до октомври 2018 г.
До декември 2018 г. Комисията ще представи доклад за постигнатия напредък. В доклад ще бъде разгледана също така необходимостта от по-нататъшни действия за осигуряване на непрекъснато наблюдение и оценка на очертаните в плана действия.
От сайта на Съвета на ЕС – обобщение за хода на изпълнението на цифровата стратегия на ЕС:
премахване на таксите за роуминг;
модернизиране на защитата на данни;
гарантиране на трансгранична преносимост на онлайн съдържание;
насърчаване на електронната търговия чрез преустановяване на необоснованото геоблокиране.
ЕК готви голям нов пакет от амбициозни мерки за подпомагане завършването на цифровия единен пазар с цел по-нататъшното разширяване на цифровата икономика на ЕС и премахването на регулаторните пречки между държавите от ЕС – като например в областта на
Лятото иде, Гърция ни чака Днес Вячеслав ще ни води до Санторини, за да видим вярно ли там бил най-красивият залез в света
Приятно четене:
Санторини
в гонитба за най-красивия залез в света
Реших наскоро да поопиша пътешествията ни с Галя в последните години. Вероятно за да преживея и да мога да преживявам от време на време отново част от спомените. Първата ни „по-сериозна“ дестинация беше Санторини. Преди това заедно в чужбина имахме само една семейна all-inclusive почивка с приятели на Кушадасъ с голямата ни, тогава малка дъщеря и една организирана екскурзия с автобус до Будапеща и Виена по Нова Година. Всъщност пропускам и едно незабравимо приключение доста по-отдавна, през 2004-та – 20 дневна организирана екскурзия с приятели с автобус до Португалия и обратно (10 500 км за последното засега участие на България на Европейско или Световно по футбол.
Но да се върнем на темата.
Галя беше намерила някаква фирма във Варна, която препродаваше румънски пакети за Санторини т.е. полетът беше от Букурещ, но така или иначе цената ни устройваше, харесахме си хотелче от възможните варианти и потеглихме към „една от най-романтичните дестинации“ за да посрещнем рождения ѝ ден.
Полетът беше доста рано
и решихме да останем вечерта и се видим с наши приятели от Русе, оставихме колата пред тях и оттам в ранни зори с такси до Отопени. По нататък сме опитвали и другия вариант, караме до Отопени, преспиваме в хотел около летището, там оставяме и колата. Бяхме единствените българи в самолета. Не помня дали още на летището или вече в самолета разбрахме, че
самолетът ще спре междинно на о-в Кос и чак след това в Санторини
Покрай многото ми командировки едно кацане и излитане повече не ме впечатли особено, но даде добър повод на Галя да помърмори, още повече, че не се бяхме и наспали добре
Както и да е,
кацнахме живи и здрави в Санторини
Летището е съвсем малко. Набързо минахме паспортния контрол и ето ни вече навън на жегата. Намерихме си рейсчето, което ни закара до хотела ни в
Камари,
казаха ни в колко часа след една седмица ще минат да ни съберат от същото място и с това организираната част приключи.
Хотелът ни не беше нищо особено, но беше на чудесно място – по средата на крайбрежната улица и на десетина метра от плажа, но с голям вътрешен двор (на снимката) и така в никакъв случай не беше шумен. На практика разполагахме с апартамент с дневна и спалня.
Галя си полегна, а аз излязох на разузнаване, което приключи доста бързо в близкия английско-ирландски пъб предлагащ на многото британци любимите им студена бира и SkySports
Измежду вариантите, които могат да се изберат в Санторини за настаняване, смятам че
Камари
е най-разумния избор. Главния град Фира е доста оживен и пълен с туристи от круизните кораби и има огромния недостатък, че няма плаж. Камари е по-близкия до него от двете градчета (другото е Периса), които имат
хубави плажове
Така или иначе разстоянията на острова са толкова малки, че с кола се преодоляват за минути, но все пак за мен е много важно колата да не ми е постоянно необходима – на почивка съм все пак.
Като за първа вечер се поразходихме и хапнахме кротко в едно от многото симпатични малки ресторантчета по крайбрежната. Трябваше да пазим сили за другия ден, когато щяхме да празнуваме рождения ден на Галя. На сутринта се отчетох с романтична изненада, изцяло приготвена с местни материали
На следващия ден направихме и
първия си плаж
На нас свикналите с финия пясък по нашето Черноморие, доста по-грубия и сив вулканичен пясък тук няма как да ни хареса, но пък е част от екзотиката на това място.
Бяхме се подготвили от България с аква-обувки тъй като
ходенето бос не е препоръчително
по много причини – грубия и каменист пясък, даже едва ли пясък е точната дума, високата му температура, заради тъмния цвят и хлъзгавите скали при влизане във водата. Морски таралежи поне никъде не видяхме. Скалата, която се вижда на снимката разделя двата курорта Камари и Периса, а на върха ѝ е древния град Фира (Thira). Вечерта отпразнувахме подобаващо празника с морски дарове поляти обилно с узо и бяло вино и чудесни коктейли за капак.
След бурна вечер, както може да се очаква, следваше тежка сутрин, която за мен започна със позвъняване по телефона. Явно ми се обаждаха от рент-а-кар агенцията. Бяхме си резервирали кола още от България. За моя приятна изненада обаждащият се директно заговори на български J – както всички знаем, ние сме навсякъде. Оправихме всички формалности набързо и един лъскавичък червен Хюндай i10 вече беше наш за следващите няколко дена.
За Санторини определено трябва да се избира малка кола
– както вече казах разстоянията са къси, освен това пътищата са тесни, а и паркирането във Фира и Ия не е никак лесно. След като рожденичката също се понаспа, бяхме вече готови да се отправим към Фира.
Пътят до Фира от Камари
е десетина километра. На центъра има един паркинг, на който намерихме място за малката ни количка и тръгнахме да разглеждаме. В първите минути започна да се прокрадва леко разочарование, защото сме на центъра според картата, а не виждаме ни белите къщички от снимките, ни някакви други красоти. Град като град, навалица, площадче, паметник… Продължаваме напред, както казват боксьорите J Набираме се ние в жегата по едни стълби и …УАУ! Това било значи –
и гледката, и морето, и белите къщички. Зашеметяващо е наистина.
Може да си видял и стотици на снимки на нещо. Усещането да го видиш на живо е съвършено различно. Поразходихме се малко напред назад. за да потърсим и намерим кафето с най-хубавата панорама, в което, трябва да призная, Галя беше голям специалист и седнахме да се насладим. Беше доста спокойно, вероятно заради жегата и след като се поразхладихме и поснимахме на воля, влязохме в църквата и
опитахме лек шопинг
За (мое) щастие още в самото начало тръгнахме по т.нар “gold” street, очевидно таргетирана към прииждащите всеки ден платежоспособни туристи от круизните кораби и след като влязохме в едно две се взе мъдрото решение да заложим на чудесните магазинчета за сувенири в „родното“ Камари. В крайна сметка както и отвсякъде се върнахме с:
Сувенир за къщата,
Бижу за Галя и
Местни кулинарни продукти
На връщане в късния следобед спряхме за малко в един
Wine Museum – G.Koutsoyannopoulus
Не мога да кажа, че бях впечатлен от музея, но вината, които ни дадоха да дегустираме в края на обиколката бяха страхотни. Местният специалитет е бялото десертно вино – изключително ароматно и много сладко, но ние си взехме за вкъщи едно от червените, които най ни допадна и още го помня, като едно от най-ароматните и приятни червени вина, които съм опитвал. Впечатляващо е как хората на този вулканичен остров, където почвата е кът, успяват да отглеждат достатъчно грозде и да правят страхотно вино. Тук лозите са ниско на земята като гнезда, за да устояват на силния вятър.
Следващият ден беше посветен на разглеждане на югозападната част на острова –
Акротири и т.нар. Red Beach
Колко е „red” може да видите и сами, но пък от друга страна е най-червеният, на който съм стъпвал. А като отявлен цесекар беше въпрос на чест да го посетим. На самия плаж няма чадъри, да не говорим за заведения, което автоматично направи престоя ни с продължителност точно колкото едно мое къпане
Опитахме улова на деня в приятно ресторантче на самия бряг някъде наоколо и се прибрахме за кратка почивка, защото ни очакваше най-романтичната част –
НАЙ-КРАСИВИЯ ЗАЛЕЗ НА СВЕТА
Излишно е да споменавам, че реалността както обикновено доста се размина с рекламата. Не, че залезът не е прекрасен – дори напротив, вероятно наистина е един от най-прекрасните които съм виждал все още, но навалицата туристи наоколо леко затруднява възможността пълноценно да му се насладиш.
Отидохме разбира се до
Ия (Oia)
където се смята, че е най-доброто място за да го наблюдаваш. Успяхме да се доредим и както и да си направим снимки, така и поне за миг да усетим магията му. Духовната храна, която поехме с пълни шепи не се оказа достатъчна и след като слънцето потъна някъде в морето се насочихме към търсене на тихо и спокойно, красиво и романтично място за вечеря… и което да не струва майка си и баща си бих добавил аз. Имахме голям късмет с избора – сега от снимките виждам, че се е казвал
Floga
и все още съществува с доста добра оценка в TripAdvisor-а. Не се учудвам, мястото наистина беше страхотно, гледка към угасващото море, добра кухня и обслужване, като цяло най-добрия ресторант за цялата ни седмица тук. Мисията беше изпълнена! От там нататък можеше вече да отдадем на свободна програма.
На следващия ден се разходих из
Камари
Влязох в местната църква и за пореден път се убедих колко вярващи и религиозни са гърците в сравнение с нас. То не че има народ, който да е по-малко религиозен от нас, но това е друга и дълга тема.
Следобеда се уморихме от лежане на плажа и мързелуване и решихме да вечеряме във
Фира,
тъкмо да видим и още един залез и да го сравним с вчерашния, да не сме се прекарали случайно.
Залезът отново си заслужаваше,
още повече че му се насладихме само двамата, но с ресторанта определено нямахме същата сполука J От пристанището до горната част на града има доста стръмен зигзагообразен път, който в посока нагоре и в жегата вероятно е сериозно предизвикателство пред пенсионерите, каквито преобладават по круизните кораби. Има направен и лифт, но се смята за една от съмнителните туристически атракции да те извозят догоре възседнал магаре. Намираме ние ресторант с хубава гледка, поръчваме вечерята и малко след това разбираме, че точно под нас минава пътя на магаретата, по който те започнаха да се прибират след дългия работен ден… Доста магарета бяха… L Няма нужда да изпадам в подробности, но ароматите понесли се из въздуха не кореспондираха, така да се каже, с нашето желание да се насладим на хубавата вечеря с чаша бяло вино в ръка… Е, няма пълно щастие, или поне не ни споходи него ден
На върха на огромната скала разделяща Камари и Периса се намираха останките на
древния град Фира (Thira)
Качихме се до горе за спорта по доста тесен и екстремен, особено когато се разминаваш с друга кола път. Честно казано и двамата не си падаме много много по древни градове, от които са останали само основите, но искат да се представиш едва ли не какви палати е имало там… Липсва ни явно въображение
Това, което най ми хареса е, че като погледнеш надолу от едната страна виждаш плажовете на Камари, а от другата тези на Периса (на снимката). Решихме да прескочим и до там. Няма пряк път обаче от горе и се обикаля. Спряхме за малко в Пиргос за една две снимки със снежно белите къщи и ето ни в
Периса
тъкмо за обяд. Гръцката мусака и студената биричка оправдаха изцяло нашите усилия. Като че ли плажната ивица на Периса беше по-широка и с по-фин пясък от нашата в Камари, но пък поне ние не открихме толкова приятна крайбрежна алея като при нас.
На връщане при влизането в Камари спряхме за малко до един типично гръцки синьо бял параклис, който се „извисява“ над градчето и направихме тази хубава панорамна снимка от „нашето“ Камари.
За вечеря открихме не помня дали сами или по нечия препоръка посетихме един чуден малък рибен ресторант на втора линия. Масичките бяха разпръснати из овощната градина, а възрастният сервитьор, който ни обслужваше се оказа собственика, който сутрин влиза за риба и така осигурява менюто за вечерта. Една от рибите, които ни сервира все още остава в топ 5 на рибите, които съм опитвал. Мисля, че каза, че е скорпид. Запознахме се там и с една българка на средна възраст, женена за доста възрастен грък – „плевенска шаврантия“ според лаконичната оценка на Галя Както и да е, хапнахме и най-вече пийнахме добре.
Камари 847 00, Гърция
Последния ден пътищата ни се разделиха. Галя изключително разумно се отдаде на релакс в един близък хотел с басейн, който бяхме набелязали по време на разходките, а аз с нелек махмурлук се отправих към Фира, за да се запиша на
„лодка за разходка“ до вулканичния остров Неа Камени
и горещите извори около него… Оправдание за неразумното си решение потърсих в класическото – „абе кога друг път ще отидеш на вулканичен остров и то с действащ вулкан на него“, без да ми мине през акъла отговора – „ами кога, когато не си с махмурлук и когато навън не е 40 градуса“… Дааа, няколкото часа разходка определено не се изнизаха като един миг.
Неа Камени
действително е изцяло вулканичен остров с никаква растителност на него с изключение на един храст, който съм снимал. А „действащият вулкан“ беше една мъничка дупчица в земята, от която се изнизваше малка струйка дим и мирис на сяра. Лунен пейзаж, или поне аз така си представям лунния пейзаж.
Храстът на Неа Камени
След разходката на острова за половин час ни заведоха до т.нар. горещи извори – малко заливче, където има по-скоро топли, отколкото горещи извори, но преживяването е приятно, защото в крайна сметка си във водата, а не под изгарящото слънце. В крайна сметка и това свърши. Качих се на лифта от пристанището и за секунди бях горе спестявайки си катеренето по магарешкия път. На басейна Галя ме чакаше и с най-голямо удоволствие и бурен смях, изслуша гореописаното изпитание за духа и тялото, през което бях преминал днес, за разлика от нея
На другия ден станахме, стегнахме багажа и доволни се отправихме по обратния път.
Санторини не е място, на което да се върнеш,
но определено си заслужава да се посети веднъж най-вече заради гледките, които се откриват от Фира и Ия и заради романтичните залези, разбира се
Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът
Специални оферти за пренощуване на остров Санторини:
Последния път „Лазурният бряг с деца“ се превръща в „Барселона с деца„, т.к.последнията етап от това пътуване вече не е из Лазурният бряга, а в испанската Барселона, където първо разгледахме Парк де Сиутаделя и пристанището. Днес вече сме в парак Гюел, Испанското село и ще посетим шоуто не пеещите фонтани Монжуик.
Приятно четене:
Ден 12
Барселона
Парк Гюел, Poble Espanyol и Пеещите фонтани
09.07.2015 г.
част единайсета на
Лазурният бряг с деца
Станахме отново рано, както обикновено. Бяхме си купили предварително продукти за закуска и сандвичи и закусихме в квартирата.
Днес нашата обичана и скъпа мама Петя имаше ЧРД Предварително имахме закупени билети за вход в Парка Гюел, които имаха час за влизане. Ние с Боби се приготвихме бързо и излязохме отпред да чакаме жените, тъй като Боби не го свърта на едно място, което е нормално за тази възраст. По едно време Ади ни вика да дойдем, защото мама не можела да заключи вратата. Върнахме се ние и
се оказа малко прецакване
– за квартирата имаше два комплекта ключове, единия го бях оставил отвътре на вратата, другия Петя го беше взела и беше дръпнала вратата, която беше с топка, което автоматично значи, че няма отваряне отвън. Това си е грешка на този, който е изработвал вратата, защото тази комбинация не е хич добро решение. В този случай се слага от вътре врътка за заключване, а не ключалка, на която да можеш да оставиш ключ, или поне по-модерен патрон, който позволява отваряне отвън при наличието на ключ от вътре.
Веднага се сетих за метода с кредитната карта като по филмите да избутам езика, за да се отвори вратата, но нямахме никакво време и реших, че няма какво да се занимаваме повече. В движение се обадих на хазяйката и някак си и обясних какво точно се е случило и евентуално решение на проблема. Каза да не се притесняваме, че ще оправи нещата. Обясних ѝ, че единия комплект ключове е у нас, тоест само трябва да се отвори вратата и да се махне от вътре другия ключ. Тук е момента да спомена, колко коректен хазяин се оказа, и не ни таксува нищо допълнително за тази ситуация. Не се обади, че всичко е наред, но като се прибрахме вечерта си влязохме без никакви проблеми.
Хванахме си метрото и за нула време се озовахме на някакъв булевард, а от там имаше табели за
Парка Гюел,
като изкачването става по едни стръмни улички. Ето ни най-накрая в парка.
Парк Гюел (Parc Güell)
е проектиран от великият испански архитект Антонио Гауди. Периодът, за който е построена е 1 900 – 1914 г. и е част от историческото наследство на ЮНЕСКО. Parc Guell е изключителен именно с това, че всички фигури, статуи и здания в парка са направени от малки цветни порцеланови парченца. Той е създаден за да носи мир и спокойствие на посетителите си. Интересни са двете сгради на входа му, които имат доста необичайни, подобни на кули покриви.
Скулптура на голям многоцветен гущер – символ на града,
пази прохода към величествена колонада, държаща огромната тераса с изглед към целия град. В центърът му се намира основната тераса, която има пейка от вътрешната си страна. Тази пейка има формата на морска змия, извиваща се по края на терасата. Отстрани на пътеките има невероятни скални колони, които сякаш порастват от земята.
Бяхме малко преди часа и се наложи да изчакаме няколко минути, но сравнително бързо ни пуснаха. Влязохме от горе и се озовахме на голямата тераса.
Интересни подпори на навес
Някаква пустиня само пясък, не можах да схвана точно какво е искал да каже тук архитекта
Пейките бяха интересно насукани и с интересни мозайки
Улука и той от мозайки
Изглед към града
И главният вход, през който не влязохме
Още от парка
Austria gardens
Austria gardens
Hypostyle room
Hypostyle room
Слязохме към главния вход
Ето го и гущера
Гущерът
И отново мозайки навсякъде
Странен навес
Стълбището
Площадчето на главния вход
В кулите от двете страни на главния вход можеше да се влиза, но имаше опашка. Изчакахме и се качихме вътре. Реално нямат нищо особено вътре, но от върха има гледка.
Слязохме и продължихме из парка
The Ramp
Portico of the washerwoman
Приключихме с парка и с помощта на GPS-а се спуснахме обратно надолу, като търсехме станцията на метрото. Следващата спирка по маршрута беше
Casa Vicens
Щракнахме тази странна архитектура и се насочихме към Funiculars който води до Teleferic de Montjuic.
Фуникульорът
е нещо средно между метро и лифт, подобно е много на това, на което се возихме към входа на пещерата във Франция, на същия принцип работи. Има две влакчета разположени на релси под наклон, като в двете крайни станции релсите са единични, а по средата на маршрута със стрелки се разделят на два коловоза. Там става разминаването на двете кабинки, които са свързани по между си със система от въжета и действат една на друга като противотежест, точно както асансьор. Управлението става с електродвигател в единия край и е автоматизирано.
Качихме се до
Teleferic de Montjuic
Купихме билети и се приготвихме да се товарим на лифта
Боби му беше много забавно
Потеглихме нагоре към хълма, гледката е спираща дъха
Лифтът прави завой на едно място и след това стига до
Нагледахме се на гледката и се запътихме пешком надолу. Беше доста далеч, но решихме да се поразходим пеша.
Стигнахме до
олимпийското градче
Много години бяха минали от 1992 насам
Целта на пешеходната разходка освен да видим олимпийското градче, беше да посетим и музея на
испанското село Poble Espanyol
В Испанското село на площ от 20 дка са построени копия на съществуващи сгради, които представят архитектурата на различните краища на Испания. В комплекса са направени и различни автентични занаятчийски работилници. На входа на комплекса отново ни очакваха огромни статуи.
Тръгнахме по уличките
По уличките на Poble Espanyol
В Испанското село могат да се открият различни магазинчета и ресторантчета, подобно на нашето Етъра край Габрово, но е по-голямо.
Решихме да отпразнуваме рождения ден на Петя на късен обяд в 15:00 ч. по Испански в селото. Поръчахме си два пъти различна паеля като моята беше с черен ориз, който се боядисва с мастило от сепия. Напитките, които ни сервираха към паелята бяха сангрия.
Паеля
За десерт взехме по един сладолед и продължихме из уличките на селото.
Интересни пейки с интересен фонтан
На сградата вляво част от прозорците са само нарисувани
Продължихме из селото
Това мостче беше много приятно
Площад
Странна статуя на полегнал кон
Вече бяхме слезли долу в града и се запътихме към фонтаните.
Museu Nacional d’Art de Catalunya
Национален музей на каталонското изкуство
Ето ги и тях Font Magica de Montjuic (Пеещите фонтани на Монжуик)
Едно семейно селфи отпред ои още едно към двореца
И последно към
Placa d’Espanya
Щяхме да се върнем вечерта на същото място, за да гледаме прочутото шоу на пеещите фонтани. Имаше достатъчно време и решихме да се върнем до квартирата и да си вземем нещата за плаж. Всичко беше точно и бяха оправили проблема с ключа, та си влязохме нормално. Взехме си кърпи и бански и се запътихме към метрото.
За пръв път ни беше да ходим с метро на плаж,
как звучи само
Имаше една станция много близо до плажа и слязохме на нея. Не след дълго се озовахме на плажа, който беше претъпкан.
Плажът
Водата и пясъка бяха невероятно мръсни,
но какво да се прави децата си искат тяхното. Нормално беше да е мръсно за градски плаж, но освен всичко останало самия пясък беше целия в някакъв като строителен прах, и крака, ръце, всичко което се докосне до пясъка побеляваше все едно си на строителен обект.
Изкъпахме се в морето, поиграхме на плажа и за щастие имаше душове където да се изплакнеш от мизерията. Хванахме си метрото и се прибрахме обратно в квартирата да се оправим за вечерта. Оправихме се и се насочихме уж по-отрано да си хванем места на магическите фонтани. Да де, ама бяхме вече закъснели, беше фрашкано с народ от всякъде и се носеше музика.
Магически фонтан „Монтжуик“, Plaça de Carles Buïgas, 1, 08038 Barcelona, Испания
Шоу на пеещите фонтани
Промъкнахме се през тълпата с децата и си намерихме места на една от колоните, от където се виждаше супер
В един момент се освободи място и за мен и се метнах и аз на високото да снимам. По-късно във видеото ще видите какво заснех.
Петя не и се катереше и си намери място долу
Шоуто е интересно, но пак е повече реклама, от колкото нещо супер впечатляващо.
Фонтаните са огромни и правят различни фигури,
но не са в синхрон с музиката, а съм виждал на други места по-малки фонтани, които са в синхрон с музиката. Не беше съвсем тъмно още.
Струята обаче се издигаше на много голяма височина.
Вече се стъмни напълно
Позяпахме около час и половина и се настояхме. Хванахме нагоре да се щракнем семейно
пред Museu Nacional d’Art de Catalunya
Пред Museu Nacional d’Art de Catalunya
И там имаше малки фонтани и водопади
Тръгнахме надолу към Placa d’Espanya
И малко нощни снимки на Placa d’Espanya
Мол Арена
По пътно към вкъщи на улицата имаше огромно парче колкото Боби на любимата му храна, пица
Пътуването ни беше към своя край, оставаше ни още един пълен ден в Barcelona и после нощен полет към дома. Трябваше да спретнем багажа да е готов за следващия ден. Да обикаляш с раниците цял ден хич не беше оферта и бяхме измислили друга схема. До утре !!!
Като за начало – селата Маточина, Михалич и Мезек. Приятно четене:
