Години наред им казваш да не ползват Windows и всякакъв несвободен софтуер, а сега пищят от поредния вирус… ами как да кажа, не че съм доволен, но не ми е неприятно. Яд ме е само на хорската глупост.
Май само аз не се вълнувам от “евровизия”. Хлъц и рев за някакво представление, в което никога не е имало достатъчно музика, но пък е “шоу” и прави някои хора “горди”. Подобно на световното по футбол – дъвка за народонаселението.
А като видя онази Армутлиева, която заедно с други корифеи на “авторските права” и “издатели” убиха навремето зараждащата се местна сцена, направо ми се повдига.
Намерете си по-смислено занимание и по-важни неща за впечатляване, а ако наистина искате музика – слушайте и ходете на концерти на местни неизвестни групи. Музика има, а това с телевизионното шоу е нещо друго.
Голът на Орси не стигна за победа в Еърдри. Сн. Queen’s Park Official Website
В един голов трилър на „Екселсиор“ отборът на „Куинс Парк“ не успя да победи „Еърдри“. Мачът беше своеобразен финал за място в плейофите за Чемпиъншип, като и двата тима имаха своите шансове при ред други обстоятелства, за да попаднат там. В крайна сметка домакините надхитриха своя съперник и спечелиха важния двубой с 3:2.
„Куинс Парк“ играха открито, създадоха доста положения в нападение и първи откриха резултата чрез Дарио Заната в 15 мин. Едва към края на полувремето „Еърдри“ намериха начин да противодействат и 41 минута изравниха след гол на Райън. Минута след почивката отново той покачи на 2:1, възползвайки се от ниската концентрация в защитата на „паяците“ в този момент. „Куинс“ обаче се хвърли напред и след 7 минути Калвин Орси възстанови равенството. Всичко обаче пропадна светкавично бързо, след като в ответната атака домакините отбелязаха 3-я си гол в мача. Макфърсън опита някои промени, но гол така и не падна докрая, като в заключителните секунди Брейди пропусна добра възможност за изравняване.
В крайна сметка „Еърдри“ подпечата мястото си в плейофите, а за „Куинс Парк“ остава утешението за много силното си представяне в Лига 1 и финиша на доброто 6-о място в крайното класиране, в своята юбилейна 150-а годишнина.
„Еърдриониънс“ – „Куинс Парк“ 3–2
0:1 Заната – 15′, 1:1 Райън – 41′, 2:1 Райън – 46′, 2:2 Орси – 53′, 3:2 Ръсел – 54′
„Куинс Парк“: 1. Мюър, 2. Къминс, 3. Уортън (67′), 4. Дохърти, 5. Макгийвър, 6. Маквей (76′), 7. Галт, 8. Брейди, 9. Орси (75′), 10. Заната, 11. Бърнс.
Рез.: 20. Стот, 12. Мортимър, 14. Браун (75′), 15. Фой, 16. Гибсън, 17. А. Милър (67′), 18. Макфърсън (76′).
Ст. „Екселсиор“, Еърдри, 1.011 зр.
Задължителната казарма в мирно време учи само на три неща:
Все неща, от които България има нужда, така ли?
И не, не учи на патриотизъм, приятелство, хигиена – заблудили са ви или изкривените ви спомени, ако сте ходили, или изкривените спомени на други хора, ако не сте.
Не ви учи и на нищо много повече за боравене с оръжие от разлика между “на ремък” и “за почест” и как непълно се разглобява стар автомат. А, и ако имате късмет – два-три пъти стрелби с по няколко патрона. Повече ще научите на стрелбища или на пейнтбол.
Задължителната обща мобилизация има смисъл само във военно време и то в отминали години, когато войната не е била толкова технологична. В мирно време и в наши дни общата задължителна казарма е пълна глупост и си е точно казармено извращение.
Но пък как звучи патриотично, нали… А, да, и печели министерски постове.
„Куинс Парк“ не успяха да се отърсят от поражението от „Ливингстън“ с 4:0 в миналия кръг и отстъпиха изненадващо у дома срещу борещия се за оцеляване в Лига 1 тим на „Стенхаусмюър“.
Отново проблем за домакините се оказа точността в завършващата фаза, въпреки немалкото добри ситуации. „Куинс“ сякаш държаха инициативата през първата част, но тъкмо гостите съумяха първи да излязат напред. Оливър Шоу се разписа във вратата на Мюър в 22 минута. Усилията на „паяците“ за изравняване се оказа неуспешни. Даже скоро след почивката Шоу вкара и второ попадение в 51 мин. Ангъс Макфърсън реагира незабавно със смени, но в този случай не успя да промени хода на срещата и резултатът остане непроменен докрая. С тази загуба до голяма степен бяха отрязани и надеждите на „паяците“ за включване в плейофите.
„Куинс Парк“ – „Стенхаусмюър“ 0–2
0:1 Шоу – 22′, 0:2 Шоу – 52′
„Куинс Парк“: 1. Мюър, 2. Уортън, 3. Макилдъф, 4. Маккърнън, 5. Макгийвър, 6. Гибсън (57′), 7. Галт, 8. Брейди, 9. Макфърсън (56′), 10. Заната (64′), 11. Бърнс.
Рез.: 20. Стот, 12. Мортимър, 14. Маквей, 15. Фой, 16. Дохърти (64′), 17. Орси (56′), 18. Браун (57′).
Ст. „Хемпдън Парк“, Глазгоу, 764 зр.
Из автомобилните форуми нещо се заговори в последните месеци за прословутия дизел на Марешки. Колко било изгодно, дали бил добър, кой щял да зарежда там, защото оня бил “борец с вятърните картелници” и кой нямало да зарежда, защото го ненавиждал. Нормално, основната причина е джобно-портфейлна, както и трябва да бъде. Дизелът мирише, но парите – не и както за уважаемия зам. председател на парламента е важен финансовият баланс на фирмата му, така и за редовия шофьор е важно колко парички отлитат от портфейла му. Ако всички имаха правилно понятие какво всъщност са парите и разбираха как работи то, светът щеше да е едно по-добро място.
Така че говорим за пари, за спестен ресурс от гледна точка на самия шофьор – нека видим какво се спестява и какво се харчи, без да залитаме в излишни предизборни пропаганди. Най-малкото – изборите нали минаха.
Всеки трябва да си направи сметката, защото не винаги е толкова “на плюс” – аз отидох за проба и налях пълен резервоар на Еспаса. Засякох колко ми изгоря от единия край на София до другия (при това не бях в най-пиковия час и задръстванията) – 3 литра по бордкомпютър, отиване и връщане (реално може да има лека разлика, а и там в Люлин направих едно кръгче през кръговите, докато намеря откъде се влиза, но най-много да падне до 2.5).
За сравнение, най-близкото Еко е максимум 1 литър отиване и връщане, даже като няма задръстване, го пиши 0.5 литра. В Еко имам карта и в почивен ден с отстъпката дизелът ми идва за 2.03 лв. На Марешки е 1.89 лв. Разлика 14 ст. на литър.
Като пресметнах и изхабеното гориво за път и като теглих чертата, се оказа, че за 72 литра (не съвсем пълен резервоар, но пък няма да ходя до другия край на града на изпарения, все пак) съм спестил… 6 лева… И съм изхарчил общо към два часа от времето си. Голям минус за мен е, че не работят с банкови карти (оправданието, че щяло да оскъпи ми е несериозно, 100% истинската причина е друга, просто знам, че няма как да оскъпи толкова). Трябваше преди пътешествието да ходя да търся банкомат на банката ми, за да тегля кеш и да ги нося в джоба си, все едно сме в 90-те (хе, ама пък тогава нямах пари). Да, там имали банкомат, ама ако бях платил и таксата за теглене от чужд банкомат, от тия 6 лева спестени щяха да останат по-малко от 5…
За хората от град Лаолин ;) е песен, знам. Лошо няма. Но за мен от другата страна на центъра просто няма смисъл – нито е изгодно, нито пък съм някакъв фен на Марешки, та да ходя заради това.
Всъщност и не искам в моята страна на града да се строи такава грамадна бензиностанция, такива неща са за покрайнините или за в полето – ако строи другаде, да ги прави по-малки, нищо не му пречи да печели от оборот и с по-малка площ. Да си сложи ПОС-терминали и пак ще върви бързо.
Така че има влакове за всички пътници, просто за някои пътници има специални влакове и тая бензиностанция е такава, поне от маята камбанария. ;)
През този сезон „Куинс Парк“ се оказа „черна котка“ на пътя на лидерите в Лига 1 „Ливингстън“, като успя на няколко пъти да ги накаже изненадващо. В последния мач за сеозна между тези съперници обаче изненада нямаше.
„Ливингстън“ спечели домакинството си убедително с 4:0. Резултатът обаче заблуждава относно реалното развитие на срещата. Разликата съвсем не беше така фрапантна между двата съперника. Те създадоха множество голови положения в един мач на надиграване. Домакините откриха резултата в 18 минута, като за тях се разписа младият български нападател Николай Тодоров. След този гол играта се движеше равностойно чак до 70 минута, когато Мълън покачи на 2:0. Оттук изглежда настроението в играта на „паяците“ изчезна, концентрацията им падна. „Ливингстън“ не проявиха милост и се възползваха максимално от откритата игра, като през 10-на минути вкараха още два гола. Така Мълин в 80-та и Кадън в 90-та минута оформиха крайния резултат 4:0.
„Ливингстън“ – „Куинс Парк“ 4–0
1:0 Тодоров – 18′, 2:0 Мълън – 70′, 3:0 Мълин – 80′, 4:0 Кадън – 90′
„Куинс Парк“: 1. Мюър, 2. Митчъл (55′), 3. Фой (54′), 4. Маккърнън, 5. Макгийвър, 6. Къминс, 7. Галт, 8. Брейди, 9. Заната, 10. Маквей, 11. Бърнс (70′).
Рез.: 12. Мортимър, 14. Дохърти, 15. Уортън, 16. Браун, 17. Орси (70′), 18. Макилдъф (55′), 19. Макфърсън (54′).
Ст. „Алмъндвейл“, Ливингстън, 821 зр.
Помня как Костов загуби изборите. Социолозите казаха, че ще загуби, а той повтаряше “не е вярно, ние имаме наши си проучвания, побеждаваме”. И изгуби.
Сега – пак от същото. Социолозите казваха, че така ще стане, но не – “ние си имаме наши проучвания, и двете коалиции минават бариерата”. И изгубиха.
Как може повече да вярвате на предизборни обещания, отколкото на статистика и математика? Казват ти, че ще изгубиш и ти вместо да събереш всички сили, да се обединиш без оглед на ляв, десен, либерал, консерватор, а с оглед на това че сте против мафията – вместо това ти си повтаряш “ние си имаме наши проучвания, спокойно” и завличаш едни гласове в небитието.
Ами, евала. Това, ако го правиш искрено и не за пари, значи си идиот и не ставаш за политик. Ако го правиш за пари и за да отвееш гласове – пак не ставаш за политик. И ти, и другият като теб.
Минаха още едни избори, в които статуквото спечели. Всички знаем, че не е някакво добро и златно статукво, всички мрънкаме колко зле било, как всички искат рушвети, не си вършат работата и само гледат да се намърдат в някоя схема и да се краде. Всички знаем, но пак статуквото спечели. Как спечели – със свободни избори… иди го разбери…
Зная, че образователният избирателен ценз е едно от тия неща, “за които не се говори”, но във вечери като тази се чудя дали наистина има смисъл да се дава избирателно право на хора, които злоупотребяват с него. Които или търгуват с него, или го принизяват и обезсмислят, като не прилагат нужното усилие на ума и морална преценка, за да изберат кое наистина е по-доброто за обществото. Защото избирането на представители и делегирането на управленски права е точно това – решаване на бъдещето на обществото, а не някаква глупава телевизионна игра с проценти и иха-уха, нашият човек влезе.
Понякога си мисля, че освен ценз на основата на възраст и гражданство, трябва да има и друг начин избирането да бъде защитено. Трябва да има начин избирането да бъде припознато като важно, ценно и ако щете социално определящо.
Чак сега разбирам Хайнлайн в “Звездни рейнджъри”, която миналата есен ми се видя претенциозна и философски неиздържана книга, но сега ми е ясно какво е имал предвид. Екзистенциално ясно, изживявам го – разочарованието и подигравката с гражданското право от хора, които не са положили усилия да преценят ползите и вредите за обществото от дадено гласуване, може да бъде избегнато или с цялостна промяна на нагласите на народа, някакъв вид масово образование, пробуждане, ако щете, или със силово ограничаване. Ограничаване на правата, което да ги направи по-скъпи и човек да трябва да се труди, за да заслужи правото да бъде гражданин, който избира.
Да, звучи крайно, а пък е и фантастика, но все пак когато за пореден път виждаш как народът ти продължава да гласува за потисниците си, човек се замисля дали пък не е добре хората да трябва да заслужат правата си. Правата да избират имам предвид, правата да могат да определят бъдещето, а не другите права, свързани с живота им като индивиди. Живей си, пътувай си, дишай, обичай, говори – но правото да казваш как да живеят другите някак не ми се вижда да е много базисно и изначално… А ако трябваше да го заслужим, ако трябваше да се борим за него и можеше да ни бъде отказвано, тогава дали щяхме да го използваме безразсъдно?
Знам, денят е такъв, затова ги мисля тия неща. Иначе в една нормална страна не липсата на ценз е оправдание, а липсата на убедителност, мисъл и личен пример у политиците.
Но все пак, да чуем Хайнлайн:
“Man has no moral instinct. He is not born with moral sense. You were not born with it, I was not – and a puppy has none. We acquire moral sense, when we do, through training, experience, and hard sweat of the mind.”
…
“Social responsibility above the level of family, or at most of tribe, requires imagination– devotion, loyalty, all the higher virtues — which a man must develop himself; if he has them forced down him, he will vomit them out.”
…
“Citizenship is an attitude, a state of mind, an emotional conviction that the whole is greater than the part…and that the part should be humbly proud to sacrifice itself that the whole may live.”
…
“Under our system every voter and officeholder is a man who has demonstrated through voluntary and difficult service that he places the welfare of the group ahead of personal advantage.”
― Robert A. Heinlein, Starship Troopers, 1959
По-късният Хайнлайн май разбира, че така не стават нещата и подобни схеми най-много да бъдат разбрани криво и с тях да се укрепят вътрешно всякаквите терористи и комунисти, които той ненавижда искрено.
Идеята за заслужаване на гражданското право не е развита повече, нито е популярна в реалния свят – и така може би е правилно. Но отново – има дни, в които ти се иска самата система да прочиства себе си от неправилната употреба на гласуването, а не само да се разчита на плакати за нарушенията и залъгване с предизборни обещания.
Мислех да ходя на концерт на Accept и Sabaton, но пропускам. Не е първият концерт, който пропускам от вече доста години. Нищо, гроздето е кисело, пък и Аксепт без Удо си е нещо като песен на Сабатон за швейцарската гвардия и разграбването на Рим, сложена във видео с немски танкове…
Основно ще си слушам музиката, както досега. Но трябва да водя и децата, ето едно от малките изключения в проточилата се концертна суша беше със Светко на БТР в Троян и на него му хареса много. Ходят да слушат и се занимават с класика, ще е време и за малко рок.
А концертът сега… ами той последно щял да бъде в една зала в Интерекспо. Как пък няма истински читава зала за рок концерти в София? Фестивална кънти, Зала 1 има няколко спота, другото е ехо и мазане, други като Универсиада, Зимния и Ботев са си баскетболни игрища. Ето – може да съборят безмисления стадион до Ариана и да направят една голяма и хубава рок сцена.
Ама как да стане в страна, в която пияните запалянковци са повече от меломаните…