Президентът Доналд Тръмп ограничава независимостта на основните търговски, комуникационни и финансови регулатори в страната. Дали това е в съответствие с Конституцията може да реши Върховният съд, който в сегашния си състав може да даде значително по-голяма власт на президента над решенията, бюджетите и ръководството на тези независими органи.
Белият дом вече настоя, че Тръмп има едностранна власт да намали драстично федералната работна сила, разходите и програмите и по същество да демонтира цели агенции без одобрението на Конгреса, пише WP. Към това се добавя предположението, че властта на Тръмп включва пряк контрол върху агенции като Федералната търговска комисия, Федералната комисия по комуникациите и Комисията по ценните книжа и фондовите борси, чиято независимост е определена със законодателството, прието от Конгреса.
Федералната комисия по комуникациите е на практика политизиран орган и сегашният председател Брендън Кар вече действа в съгласие с Белия дом и без специален акт на Тръмп, например по отношение на обществените медии.
Почти три четвърти от чакащите жалби са от пет държави – Турция с около 21 600; следвана от Руската федерация с около 8150; Украйна с приблизително 7700; Румъния с 3850 и Гърция с 2600.
Държавният департамент е наредил отмяната на всички абонаменти за новини, които не са съществени за функциите на администрацията в посолства и ведомства. Екипите по сигурността на посолствата разчитат на отразяването на новините, за да се подготвят за дипломатически пътувания в конфликтни зони. Анулирането на абонаменти – включително за местните новинарски издания – може да попречи на оценката им за заплахите, казва неназован служител пред WP.
Екипите за обществени поръчки към посолства и консулства се насочват с приоритет да прекратят договорите с шест новинарски организации: Икономист , Ню Йорк Таймс , Политико , Блумбърг нюз , Асошиейтед прес и Ройтерс .
“Враждебна” си е добро име за летище. “Васил Левски” е лошо име за летище. На панаирджийски клоун го обърнахте тоя Левски – футболен отбор, стадион за футбол, квартал и какво ли още не. Комплексарщина беше оплакването от Враждебна. Това е просто едно име, да не говорим, че чужденците не знаят какво значи на български – както нашенците не знаят какво значи “Хийтроу”.
Някои казват “ама то много хубаво, това е Апостолът”… Добре де, не ви ли е малко в повече? Да направят и вафли Левски, или още по-добре – да кръстят някоя нова чорба от готварските реалитита Левски – да ни прославя по света, както шопската на Балкантурист.
Добро име за летище София (освен, разбира се, просто да си остане “летище София“) е Цветан Лазаров или Асен Йорданов. Ако някой не сеща кои са – ами как да се сети, като навсякъде всичко е кръстено Левски и всички само Левски и Ботев знаят – единият за на левия прасец, другият за десния.
Можеше просто “летище ЛАЗ“
А “Димитър Списаревски” – направо за име на военното летище, дето сега го наричат като близкото селище, на името на убиеца на Левски.
Сложно стана. Но друго е просто – виещият популизъм на някои политици. Дето като не могат друго да правят, я пилони забиват в планината, я кръщават поредното нещо на Левски – щото как и кой ще им противоречи, че нали Левски е светиня…
Ама на клоун го обърнахте, всяко второ нещо – Левски. Или Ботев. Какво общо има с авиацията и с летищата Левски – един резидент само знае…
Малер и Рутенбърг са се сдобили с 3000 страници съдебни материали – стенограми, документи, кореспонденция – и резултат от работата им върху тези материали е много обстоятелствена статия в Ню Йорк Таймс, тази схема също е към статията:
Прогнозите на авторите в края на статията: Рупърт и Лаклан стреляха и пропуснаха. Ще трябва да намерят друг начин да гарантират консервативния характер на медийната империя, вероятно като се върнат на масата за преговори с Прудънс, Елизабет и Джеймс, които сега държат всички лостове за влияние. Тримата имат силата да променят редакционната посока на компаниите на Рупърт Мърдок, след като той си отиде, или да предадат управлението извън семейството след 2030 г.
Но засега бъдещето на безспорно влиятелните медии на Мърдок остава неясно.
Вашингтон Пост отменя планирана реклама, призоваваща за уволнението на Илън Мъск.
Медиите приемат отмяната за повече от техническо съобщение – “на фона на нарастващата загриженост за променящата се мисия на нюзрума на Вашингтон пост при собствеността на Джеф Безос – след решението да сложи край на дългогодишната традиция на изданието да подкрепи кандидат по време на кампания и след участието на Безос на първия ред при встъпването в длъжност на Тръмп.
Не толкова изненадващ е отказът на Fox да излъчи реклама (“Real Steel”) по повод замразяването на бюджетно финансиране. В този случай – за разлика от горния – има обявена причина: съдебният акт, след който поне номинално замразяването е спряно.
Pressgazette съобщава, че The Guardian e поредният издател на новини, който подписва сделка със собственика на ChatGPT OpenAI за лицензиране на съдържание. The Guardian ще получи компенсация за използването на журналистиката си в ChatGPT и ще бъде правилно кредитирана в платформата. В допълнение The Guardian ще може да използва и технологията OpenAI. Репортерската и архивната журналистика на изданието ще бъдат достъпни като източник на новини в ChatGPT, заедно с кратки резюмета и извадки от статии.
Според изявленията на компаниите ползата е двустранна – ChatGPT получава достъп до новинарското съдържание на изданието в реално време, а издателите и аудиториите се възползват от усъвършенстваните технологии в областта на изкуствения интелект.
The Guardian се присъединява към FT, Axel Springer, Hearst и News Corp, които също са подписали сделки за лицензиране на съдържание с OpenAI. Други сделки с изкуствен интелект включват Reuters (с Meta) и DMG Media (с Prorata.ai). Но водят се и съдебни дела – например Mumsnet, The Intercept и The New York Times са сред издателите, които съдят OpenAI за използване на съдържанието им без разрешение за целите на обучението.
Споделял съм, че всички данни и инструменти, които пускам, са защото съм си задал някога някакъв въпрос и търсенето на отговор отива понякога твърде далече. Това показах в участието ми в Ratio наскоро. Случва се да си цъкам на телефона отваряйки източници, изследвания, статистически данни и прочие и когато таблиците станат десетки сядам да ги комбинирам, за да извлека пресечната точка между тях. Това стана и вчера с данните за българите в Германия.
Имам цяла серия от текстове разглеждащи различни аспекти от най-голямата ни диаспора там. Накрая на статията ще изредя някои от тях. Вчера започнах да готвя поредната такава статия, но в течение на нещата пуснах няколко бързи справки в социалките. Получи се дискусия под тях, отчасти не особено приятна. Чух се с трима души след това, на които им беше интересно и искаха детайли за различни аспекти от данните. Затова пускам и тук кратките изводи, които си направих вчера в реда, в който ги пуснах с кратки редакции. Последната всъщност не е конкретно за българите в Германия, но има връзка, която съм дискутирал преди. Пълната статия с подробен списък от таблиците на DeStatis, които използвам ще сложа там.
Бърза статистика за българите в Германия за 2023-та.
19% не са завършили основно. 27% са с някакво висше
В домакинства, където поне един човек е българин, средният нето доход на работещ е 1883 евро. От този доход после се плащат местни данъци, сметки, такси за кола, застраховки, наем и прочие. Средното за страната е 2302 евро
Сред българите, които са емигрирали в Германия, 16.8% получават социални помощи, а още 28.7% се налага да разчитат на друга държавна или общинска помощ, тъй като доходите им не стигат
Ако включим и децата им родени в Германия, т.е. всички хора с някакъв български произход, то броят разчитащи на социални помощи намалява на 15.6%, но тези, които се налага да оцеляват с друга държавна или общинска помощ се увеличава на 37.4%
Часовете, които се налага българите емигрирали в Германия да работят, са повече от средното за Германия – с поне 3-4 часа. Особено при българките работата над 45 часа на седмица се среща с 50% по-често от мъжете
33% от заетите българи в Германия работят през събота. 19.1% – през неделя. При жените това е с 1/3 по-вероятно да се случи от мъжете
63% от българите емигрирали в Германия имат за майчин език български. 21% е турски. 25% от децата родени в Германия от български емигранти говорят само немски език.
Вероятността българин роден в България с майчин език турски да емигрира в Германия е 3 пъти по-голяма, отколкото тези с майчин език български. При българите с майчин език ромски или друг разликата е 4.3 пъти.
Това обяснява защо намаляват съответно с 4 и 9% като дял от населението, т.е. много по-бързо от общото намаление. Ровя се в детайлни статистически справки и изследвания в различни държави и изскачат някои неща. Ще ги обобщя скоро.
За първите 11 месеца на 2024-та (януари до ноември) на всеки 10000 души с германско гражданство, същите са открили 46.9 бизнеса каквито ние бихме нарекли startup, малък бизнес или едноличен търговец. Откупили са 1.9 бизнеса и са закрили 40.2 бизнеса.
Жителите на Германия с българско гражданство са открили 135.5 на 10000 души от диаспората ни там, откупили са 4.9 бизнеса и са затворили 112.5. Тоест, сънародниците ни в Германия са три пъти по-предприемчиви от германските граждани и с една идея по-малко бизнеси затворили спрямо открити.
По този показател ни бият само поляците и румънците с 188.8 и 148.9. Само дето поляците за тези 11 месеца са затворили повече, отколкото са отворили – 206.9. Гърците и Турците най-много готови бизнеси откупуват – 11.4 и 15.8 съответно.
Средното сред емигрантите (като изключим поляци, румънци и турци) е 81 открити малки бизнеса, 6.1 откупени и 56.9 затворени. Чужденците с двойно гражданство се броят навсякъде за германци в тази статистика.
Според три различни метрики броят на родените от българи деца в Германия е намалял с между 7 и 12% между 2021 и края на 2023 г. Броят деца с родители българи е намалял с 4% за същия период, а броят на българите в детеродна възраст – с 7%.
Натурализация (взимане на германски паспорт) би могло да обясни само 1/5 от това намаление, но така се предполага, че никой не е емигрирал от България или други страни към Германия в тези възрастови групи.
Две интересни разбивки на работещите по възрасти в Германия. Първата графика показва заетостта на мъже и жени през 2005, 2010 и 2022. Виждаме, че и през 2022-ра и мъжете и жените се пенсионират много по-късно заради увеличената възраст на пенсиониране. Виждаме и силно намалената заетост на жените между 25 и 40 години.
Втората графика показва разбивка на половете по това дали имат деца. Практически няма разлика между мъже и жени, ако нямат деца. С деца обаче мъжете има много по-голяма заетост в Германия дори след 45 години, а преди това жените на 25 или 30 години имат заетост от 20 до 40%. Това е повече от красноречиво за отношението на работното място и в дома.
Ето още статии, които съм разглеждал такива детайли. Статията с данните за 2018-та съдържа повече информация за заплащане, помощи и икономически възможности.
Правилно е да се пише тим, мн.ч. тимове. Думата е заета от английски – team. Ръководството на „Тотнъм“ назначи бившия капитан на тима Ледли Кинг за помощник-треньор в щаба на Жозе Моуриньо. Волейболните тимове на Сърбия, Япония и Република Корея спечелиха квоти за Олимпиадата в Лондон.
Правилно е да се пише принадлежа. Тези пари принадлежат на клиента на банката и няма да се загубят в случай на банкова криза. „Бъдещето принадлежи на младите“ е фраза, добре позната и често употребявана от учени, политици и философи.
