Личниет данни на пътниците (PNR) са сложен въпрос, изискващ повишено внимание поради различната степен на защита на личните данни в ЕС и в трети страни.
На 26 юли 2017 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) констатира в своето становище 1/2015 по повод споразумението ЕС – Канада за PNR, че то е частично несъвместимо с членове 7, 8, 21 и 52 от Хартата на ЕС за основните права.
Актуални новини за хода на Директивата за авторското право в цифровия единен пазар – и участието на Българското председателство в процеса на постигане на съгласие по текстовете.
В Twitter се разпространяват два документа, публикувани на сайта на Австрийския парламент.
Компромисът на Българското председателство, който ще се обсъжда в понеделник, 16 април:
Text of the Bulgarian Presidency “compromise” on EU #copyright proposal. Still horrible. Still in need of withdrawal. https://t.co/6OfpnrDm1s
Македония – страната на Охридското езеро, легендата за Биляна, тиквешкото вино, меланхоличните песни…
?
В Скопие се натъкнахме на едно от най-приятните преживявалия във всяка столица, а именно – задръстването. Докато пътувахме, оглеждах жилищните постройки в различните квартали, установявайки, че има както нови, уеднаквени и уютни блокове, така и стари, очевидно строени по времето на соц-а и нереновирани оттогава. Скоро видяхме един от символите на града –
Калето,
строено по време на османската империя. До него, в старата част на града, имало също така средновековен мюсюлмански пазар, обясни екскурзовода. То се виждаше отляво на нашия автобус, а от дясно, в пълен контраст, блестяха новите паметници на главния площад,
строени по проект „Скопие 2014”
Когато автобусът спря на пет минути от центъра, можехме да продължим към старата част, или направо към площада, където през лятото нощем има светлинно шоу, концерти и т.н. Все пак, първоначално се изкушихме от паметниците, макар да ни се струваше, че
леко се е попрекалило с тях
Видяхме колони в древногръцки стил, мостове, на които се чувстваш като във Виена, осеяни със статуи на бележити личности, а по река Вардар плуват кораби-ресторанти, с развети платна, като от „Карибски пирати”… Сградите на Историческия и Архелогическия музей са с впечатляваща архитектура /нямахме време да влезем вътре, възхищавахме им се отвън/.
Александър Македонски
Паметникът на Александър Македонски
е висок горе-долу колкото пететажна сграда, в подножието му са разположени лъвове и войници. Около него има по-малки статуи на цар Самуил, седнал на своя престол, Гоце Делчев, яхнал кон и редица други исторически личности. В дясната част на парка има Триумфална арка.
Камени Мост, Скопје 1000, Македония
Разказаха ни, че не всички македонци са одобрявали този проект, смятайки, че страната им е твърде бедна, за до си го позволи и че тези пари са можели да бъдат вложени в нещо далеч по-практично. Но според мен, инвестициите в туризъм си струват. Целият град щъкаше от ентусиасти, подобни на нас, хванали апаратите, или телефоните и снимащи на поразия, така че… Не съм съвсем сигурна, че парите са дадени напразно.
Екскурзоводът ни каза, че напоследък през нощта е изчезнала една статуя и това може би е плод на преговорите с Гърция, така че не се знае бъдещето на останалите, затова се постарахме да снимаме, колкото можем и да гледаме този приказен лукс /според някои – кич/ с очите на непредубедени западноевропейци. За съжаление,
не ни остана време за старата част, бяхме и гладни
Докато седнахме и обядвахме в един ресторант по брега на реката, кажи-речи стана време за тръгване.
Помотахме се още малко… До християнската църква, мюсюлманин свиреше с тамбура и пееше за денари. Малко по-нататък, мъже продаваха нещо на някаква сергия, май говореха на румънски, но не съм сигурна и не можах да обърна внимание на стоките им, защото тичах да догонвам спътниците си, след като се бях отплеснала нещо да снимам /май беше фонтана на майките/…
Два часа са напълно недостатъчни, за да разгледаш този невероятен град, сякаш излязъл от приказките.
Поразходихме се малко из мостовете напред-назад и се отправихме към автобуса, който щеше да ни откара отново към границата, където пак два пъти щяха да ни събират документите и да ги проверяват. А, може би тук му е времето да спомена, че цигарите в Македония са по-евтини, отколкото у нас, но на митницата не разрешават да изнесеш повече от 2 кутии на човек. Така че се опитахме да пробутаме последните си денари за магнитчета и Marlboro, ала пак ни останаха малко, за спомен …
Чакаше ни дългият път към дома… Е, това бе всичко от мен, вашият виртуален гид из западната съседка. Която и дестинация да изберете за следващия уикенд, ви желая приятно пътуване и весело изкарване
Очаквайте продължнието:
Автор: Мира Валентинова
Снимки: авторът
Ако искате да останете поне една вечер в Скопие, ето специалните оферти за нощувки:
Набързо се облякохме, и излязохме, заедно с другите групи,
да посрещаме слънцето,
на едно от крайните източни хълмчета на върха. Там се снимахме, и разсънвахме едновременно с това. После само аз пообиколих наоколо и снимах пейзажите, които се откриваха в различни посоки. Около 7:00 закусвахме – отново топла супа, и джоу (ориз с вода, и разни подправки и парченца бамбук), после си събрахме палатките и багажа, и към 8:00 всички се събрахме за обща снимка на най-високата точка, след това тръгнахме надолу.
Пътеката се спусна стръмно, до една седловинка, а самото било стана тясно като ръб (не чак като нашето Конче в Пирин), но пак доста тясно. От двете страни зееха пропасти, дълбоки почти километър. Изкачихме едно връхче, после отново стръмно надолу за малко, после отново нагоре към още едно връхче – този път с катерене по скала, с помощно въже, и след това – окончателно надолу. Скоро, към 8:30 часа, от около 1 500 м, се отклонихме по една пътечка вдясно, стръмно надолу. Тя навлезе в един улей, запълнен с каменни сипеи, по които слизахме внимателно.
Слязохме до около 1 400 м, пътеката се отклони от сипея, подсече склона отстрани, и излезе на друг улей с каменен сипей. Този път вече се спускахме по него дълго време. Срещахме и други групи. Около 10:00 най-накрая слязохме до едно място в улея, на около 1120 м, където имаше извор – това беше
извора на река Луокън (Luokeng – 罗坑)
– водата беше кристално чиста и хубава, съответно всички си напълнихме кой каквото имаше. Започна да става и горещо.
Вече камъните станаха по-големи, започнаха да се появяват и повече дървета, а каменния сипей постепенно се превърна в стръмно каменисто дере. Поточето скачаше между камъните и по-големите скали, на доста места имаше и водопади, като имаше и трудни за слизане места, на едно място с помощно въже.
Luokengzhen, Qujiang, Shaoguan, Guangdong, Китай
Така най-накрая слязохме до 810 м височина, около 12:00, и там спряхме да починем и да похапнем. Някои и поспаха, други си запалиха единия котлон и си правиха чай. Имаше приятно вирче, където някои влязоха боси, но водата си беше доста студена.
Към 13:00 продължихме надолу. Улея вече се беше превърнал в тясна и стръмна планинска долина. Слязохме до 750 м, където имаше водохващане. От него тръгнахме по левия склон, по водоравен изкуствено направен канал (подобен на този, който върви над река Чепеларска, над Асеновград, но по-малък).
Така вървяхме до около 14:30 часа, канала следваше гънките на стръмния склон, а долу поточето Луокън, което вече си беше река, потъваше все по-дълбоко под нас. Над един стръмен улей, който се спускаше до реката, пътеката минаваше по дървен мост.
Накрая стигнахме до една колиба, където явно местните се изкачваха понякога. Оттам тръгваше стръмно надолу коларски път, който с много серпентини слезе пак долу до същата река Луокън – до около 450 м. Слязохме по него до реката около 15:30 часа. Направихме кратка почивка, поразхладихме се. Гората отново си беше тропическа широколистна.
Към 15:45 отново тръгнахме. Пътя се прехвърли по десния склон, и постепенно се изкачи до около 550 м. Там имаше друго водохващане, откъдето тръгна друг път, вече водоравен. След около километър стигнахме до малкото селце Пинкън, около 16:45, където спряхме да си починем, и купихме топло пепси, а едно от момичетата – и топла бира (там просто нямаше друго, нямаше и хладилник).
После пак поехме напред, вече по камионен път, който беше почти водоравен. Отново най-отпред бяхме аз, Шън Ли и А Ви. Пътя се виеше високо над долината, и някъде около 18:00 прехвърли едно малко издадено било, и започна да се спуска надолу, от другата му страна. Започна да притъмнява. Скоро долу в ниското се откри една котловина, и сред нея – нашата крайна цел –
село Луокън (Luokeng – 罗坑)
Продължихме по камионния път все надолу, и към 18:45 слязохме на равното, на около 280 м височина. Повървяхме още малко, вече по тъмно, капнали от всякъде, и към 19:15 стигнахме до първата крайна къща, където беше спряла и нашата кола, и ни чакаше. Скоро и другите дойдоха и се събрахме там.
Шофьорът ни закара до центъра на селото. То беше доста по-голямо от Синдонг (всъщност се водеше zhen – 镇 – нещо като село от градски тип), имаше си център, с магазини, и с ресторант, в който влязохме да вечеряме заедно. След вкусното хапване (ориз, бамбуци, нещо като тиква но не точно, нарича се донгуа, люти чушки със свинско, риба в соев сос, и ледена бира), накрая си направихме и последната обща снимка. И към 20:00
тръгнахме обратно за Ингдъ
Пристигнахме в Ингдъ
около 22:00, уморени и доволни, разделихме се с обичайните намерения пак да се съберем и пак да ходим, и всеки се прибра в дома си. Оттук нататък следваше изкъпване, спане, следващите няколко дни размени на снимки, спомени, и възстановяване от мазоли, мускулни трески, и всякакъв вид умора.
От този преход минаха няколко години, до момента, в който се изпълни и мечтата ми да стигна и до Тибет – най-високите планини на Земята, предимно в западната част на Китай. И когато става въпрос за планини, Чуанди Динг беше едно добро начало.
са най-хубавото нещо, което може да ви се случи. Няма по голямо удоволствие от това – да разполагаш с времето си и просто да се разхождаш. Колкото и да ти се иска да видиш всичко, трябва да тръгнеш с мисълта, че това е невъзможно и да се наслаждаваш максимално. И така още първия ден попаднахме в
Латинския квартал
на левия бряг на Сена. Всъщност това не е квартал с точно обозначени граници, а по-скоро район на склона на възвишението Сен Женевиев, Montagne Sainte-Geneviève. И най-приятното е просто да се загубиш сред малките криви улици с кафенета, изложбени зали, галерии, модни ателиета, магазини – за часовници, за бастуни, за керамика…
Ето тясната
rue Visconti,
намираща се между улиците „Сена“ и „Бонапарт“. Къщите са предимно от ХVІІ век, с красиви изваяни портали. Тук е починал Расин, тук е бил литературният салон на Адриан Лекуврьор, ателието на Делакроа, тук като печатар се е подвизавал Балзак, тук е живял Никола Фонтане.
Rue Visconti
Но има и българска следа – през 1962 г., за да протестира против изграждането на берлинската стена, Кристо Явашев издига „Желязната завеса“, изработена от разноцветни железни варели, които преграждат улицата.
Christo Javacheff, rue Visconti
Ето тази снимка, направена от Жан-Доминик Lajoux на 27 юни 1962 г., открих в Интернет – гледната точка е почти същата.
Лацінскі квартал, 75005 Парыж, Франция
Всяка крачка е история.
Улица „Сена“, Rue de Seine,
е една от най-посещаваните улици в Париж, заради духа на отминалите векове, но и заради многобройните галерии и антикварни магазини. Наоколо са и модните къщи на Dior, Yves Saint Laurent и Hugo Boss. Тук са живели Шарл Бодлер, Жорж Санд, Фредерик Шопен, Адам Мицкевич, Марчело Мастрояни…
Улица „Сена“, Rue de Seine
А ето и
Rue Pre-aux-Clercs
Някога на това място е била едноименната поляна, по която са се разхождали ученици и граждани, а в потайна доба са се провеждали дуели. Увековечена е от Ростан в пиесата му „Сирано дьо Бержерак“. Едва по времето на Луи ХІІІ тук започват да се издигат сгради.
Rue Pre-aux-Clercs
Позаобиколихме още, пихме топъл шоколад, гледайки абатството Сен Жермен дьо Пре и продължихме. Слънцето слизаше над Сена и докато стигнем до
Рlace des Pyramides,
то вече позлатяваше
паметника на Жана д`Арк
Паметникът на Жана д`Арк
Площадът, кръстен на едноименната улица в чест на победата на Наполеон в Египет през 1798 г., се намира в горната част на градините Тюйлери на улица „Риволи“. През ХVІ и ХVІІ век тук е била ездитната школа на Антоан де Плувинел оръженосец на няколко френски крале. Паметникът на Жана д`Арк, изработен от позлатен бронз от Емануел Фремие, е издигнат през 1874 г.
Прибирайки се, минахме и през любимото кръстовище –
Avenue de l’Opéra, Rue de l’Échelle, Rue Sainte-Anne
В дъното се вижда Операта.
В дъното се вижда Операта
И паметникът на Молиер на кръстовището на Rue Moliere и Rue de Richelieu
Лесно може да бъде пропуснат, тъй като е извън традиционните маршрути. Всъщност това е малък фонтан, над който се извисява бронзовата фигура на драматурга, а от двете му страни са статуите на „сериозната“ и на „леката“ комедия. Паметникът е построен през 1844 година от колектив, възглавяван от арх. Луи Висконти (същият онзи Висконти, на когото е кръстена улицата в Латинския квартал).
Паметникът на Молиер на кръстовището на Rue Moliere и Rue de Richelieu
И тъй като един ден не стига, се върнахме на другия още отрано – слънцето не е се е издигнало високо и ние крачим към
Ил дьо ла Сите и Ил Сен Луи
Минахме покрай
Консиержри, La Conciergerie,
бивша кралска резиденция, разположена на остров Сите. Изглежда като излязла от страниците на рицарски роман и това не е случайно – основите й са положени още в VІ век от Кловис, който решил да издигне замъка си на острова. Постепенно сградата била достроявана, укрепявана и разширявана. След като кралете я напуснали, тук в различни периоди от време са се настанявали Парламента, Сметната палата, Кралският съвет. За бившия дворец се е грижел назначен от краля сonciergе – пазач, портиер, който живеел в двореца и имал многочислени привилегии и силна власт. Оттам идва и името – Консиержи. Замъкът е бил даже и затвор – сред най-известните затворници са кралица Мария Антоанета, революционерите Робеспиер и Дантон, поетът Андре Шение, писателят Емил Зола, шпионката Мата Хари. Някои от тях са успели да излязат, но други са прекарали там последните си часове преди да поемат към гилотината.
Още от Средновековието са се запазили трите кули – кулата Цезар, Сребърната кула, където се е пазело кралското съкровище, и
кулата Бонбек, Bonbec, наричана още Пеещата или Дърдорещата кула,
защото в нея през ХІІІ век са се намирали помещенията за изтезание, където всички всичко са си „изпявали“. Днес тук се помещават Дворецът на правосъдието, Съдебната палата, а в двора й е параклисът „Сен Шапел“. Тук е и
най-старият часовник на Париж,
който с векове е отброявал времето на парижани – още от 1371 г. Отстрани на циферблата са изправени две алегорични фигури – на закона и на справедливостта. Ето го днес след пълната му реставрация през 2011 г. – можете да го видите, трябва само да вдигнете глава и да погледнете към часовниковата кула от страната й към Boulevard du Palais.
Но ние завихме наляво по пешеходния площад LouisLepine и стигаме до
Нулевия километър
На около 50 метра от входа на Нотр Дам се намира „розата на ветровете“ от бронз, обградена с каменна плоча с надпис Point Zero. Оттук се изчисляват разстоянията до другите градове във Франция. В миналото на това място са коленичели осъдените, за да приемат вината си и да молят за милост. През 1769 година на 22 април Луи ХV я обявява за нулева точка. Сегашната плоча е поставена през 1924 г.
Нулев километър
Според легендата, ако стъпите на Point Zero, вашите стъпки ще ви доведат отново тук.
Но засега ние
продължаваме да изследваме Париж
Минаваме по Pont au Double, който съединява остров Сите с левия бряг на Сена, през градинката „Рене Вивиани“, покрай църквата „Сен Жулиен ле Павре“, после по Rue Galande с нейните красиви малки магазини и стигаме до прочутата книжарница Shakespeare and Companу – „Шекспир и компания“, специализирана за книги на английски език, която вече е предимно туристическа атракция. Всъщност това е новата книжарница – старата, на Силвия Бийч, се е намирала на друго място и е била средище на писателите и художниците от „изгубеното поколение“ – за нея можете да прочетете в „Безкраен празник“ на Хемингуей.
Шескпир и компания
Ето я и
rue de La Harpe
– тя носи същото име още от 1247 г., но днес от улицата е оцеляла една малка част. По нея са се разхождали д`Артанян и г-жа Бонасийо – поне в романа „Тримата мускетари“. По времето на Великата френска революция е била поле на бойни действия. Сега има туристи. И ние се разходихме, седнахме да хапнем и да погледаме света наоколо.
Rue de La Harpe
А после отново по улиците –
Латинският квартал гъмжи от книжарници,
сувенири, магазини, бистра, ресторанти…
Латинският квартал гъмжи от книжарници, сувенири, магазини, бистра, ресторанти
Не можеш да го разгледаш всичките – идвахме поне три пъти и пак остана още.
Люксембургската градина
е в центъра на Париж, в Латинския квартал. В парка е разположен Люксембургският дворец, построен от Мария Медичи. Нарича се така, защото преди на това място извън града се е намирало имението на Люксембургския херцог и въпреки желанието на кралицата да е „Дворец Медичи“, той си останал с името на първоначалния собственик.
Люксембургската градина
По-късно дворецът станал резиденция на Наполеон Бонапарт, а днес в него заседава Сенатът на Франция.
В парка има от всичко – и тъмни алеи, и цветни лехи, и слънчеви полянки, и скулптурни композиции, и бюстове на царе и царедворци, и езерца, и ручейчета, та даже и имитация на пещера. Дърветата са най-различни – кестени, брястове, липи, има даже палми.
Люксембургската градина
Кучета се допускат само в определени зони, и то на каишка. Карането на колело също е забранено. Въобще всичко е за разхождащите се, почиващите си или четящи хора. Човек може да седне край езерото, да погледа цветята, двореца, децата, които пускат управляеми платноходки, и да се наслади на прекрасното време в Париж.
Люксембургската градина
Очаквайте продължението
Автор: Павлина Д.
Снимки: авторът
Ето и изгодни нощувки в района на Люксембургската градина:
Според съд в DC използването на автоматизирани инструменти (“web scrapers”) за достъп до публично достъпна информация не е компютърно престъпление. Делото е Sandvig v. Sessions.
Изследователи, компютърни специалисти и журналисти искат да използват автоматизирани инструменти за достъп до данни онлайн. Според някои тълкувания 1986 Computer Fraud and Abuse Act (CFAA) забранява това. Така се стига до произнасяне на съда, FCC съобщава:
Първата поправка на Конституцията защитава не само правото на изказване, но и правото на получаване на информация. Фактът, че “ищецът желае да получава по автоматизиран път данни от уеб сайтове, а не да записва ръчно информация, не променя заключението”. Използването на автоматизирани инструменти е просто технологичен напредък, който прави събирането на информация по-лесно. То не е по същество различно от използването на средства за звукозапис, вместо да се правят писмени бележки или от използването на панорамна функция на смартфон, вместо да се правят серии от снимки от различни позиции, смята съдът.
Това е второто произнасяне – отново в същия смисъл, преди това съдът заключава, че “широкото тълкуване на CFАA, ако бъде прието, би могло да има дълбок ефект върху отворения достъп до интернет, което Конгресът не би могъл да възнамерява, когато е приел закона преди три десетилетия.”
Миналата седмица широко се обсъждаше нивото на технологична експертиза на сенаторите в САЩ, но и на съдиите не им е лесно – като гледам как прибягват до сравнения с по-познати неща. Още преди години това правеше силно впечатление.
Европейската комисия очертава плановете за доброволна система за саморегулиране на социалните медии. Как ще се неутрализират слабите страни на саморегулирането, свързани с овластяването на социалните медии да контролират съдържанието – остава да видим.
Като аргумент се сочат наближаващите избори за ЕП, които биха могли да бъдат уязвими по известния вече модел.”Сигурността на изборните процеси, основата на нашата демокрация, изисква специално внимание”, се казва в проекта.”Самият ЕС може да бъде в центъра на дезинформацията, по-специално чрез подвеждащи кампании, предназначени да подкопаят нашите институции, действия и ценности”.
Ако доброволният подход не донесе резултати до края на годината, Брюксел ще представи ново законодателство, “ако е необходимо”.
Експерти призовават Брюксел да направи повече, за да “ограничи стимулите на технологичните компании да продължат да събират личните данни” – поради все по-ясната връзка между профилиране и дезинформация онлайн.
Съдът за правата на човека се е произнесъл с решение по делото Stern Taulats и Roura Capellera срещу Испания. Съдът единодушно приема, че има нарушение на член 10 (свобода на изразяване) на Европейската конвенция за правата на човека.
Делото се отнася до осъждането на двама испанци за изгаряне на снимка на кралската двойка по време на публична демонстрация във връзка с официалното посещение на краля в град Жирона. Съдът констатира по – специално, че става дума за политическо слово, критика на институцията на монархията и по-специално на монархията в Кралство Испания. Съдът намира също, че събитието не надминава определена допустима степен на провокация, за да се предаде ефективно критичното послание на демонстрантите.
Обсъждайки внимателно контекста и последиците ЕСПЧ стига до извода, че действието в конкретния случай не представлява подбуждане към омраза или насилие.
Намесата е била предписана от закона, има легитимна цел защита на доброто име на другите. Но присъда лишаване от свобода не е пропорционална на преследваната легитимна цел (защита на доброто име), нито е необходима в едно демократично общество.
Нарушение на член 10 ЕКПЧ.
.
Повече за свободата на изразяване в Испания – в тази публикация.
Максимилиан Шремс е отново във фокуса на вниманието: вчера станаха известни 11 въпроса, които ирландският съд формулира за преюдициално запитване към Съда на ЕС по чл.267 ДФЕС. Както е известно, в решението си от октомври 2017 (вж т.335) съдът вече обяви, че ще отправи преюдициално запитване. И Шремс, и Facebook са против – според Шремс няма нужда: уредбата е ясна, според Facebook няма нужда: предоставяната защита на гражданите на ЕС е адекватна.
Но ирландският съд ще пита дали личните данни, прехвърлени от ЕС в САЩ съгласно решението на ЕК за новия механизъм (Privacy Shield decision), нарушават правата на гражданите на ЕС по чл. 7 и 8 от Хартата на ЕС. Ще пита и дали ограниченията, пред които са изправени гражданите на ЕС в САЩ, са пропорционални или строго необходими по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата.
Шремс смята, че мерките в рамките на щита отново не са адекватни за защитата на данните на гражданите на ЕС, в частност по повод функционирането на Facebook: прехвърлянето на личните данни от Facebook в Ирландия на компанията-майка в САЩ се ръководи от въпросния механизъм, който според Шремс не защитава гражданите на ЕС ефективно. Като аргумент Шремс излага отношението на Facebook c програмата за събиране на данни Prism на NSA чрез Facebook: Правото на САЩ изисква Facebook да помага на NSA, правото на ЕС забранява точно това.
Шремс смята по-специално, че трансферът на личните му данни към FB в САЩ е в нарушение на неговото право на личен живот – като гражданин на ЕС – по правото на ЕС.
Ето защо Шремс се обръща към Ирландския орган за защита на личните данни (централата на FB за Европа е в Ирландия), въпросът стига до съда, през октомври 2017 съдът взема решение да се обърне с преюдициално запитване към Съда на ЕС, а на 12 април 2018 г. съдията Керълайн Костело оповестява въпросите.
Според експерти до произнасянето има поне година и половина, но Съдът на ЕС може да приоритизира, когато реши.
…
