Новото правителство на Австрия предприема стъпки за засилване на позициите си в медиите.
Обществената телевизия с най-голямата аудитория в Австрия – до 4 милиона зрители при население 8,7 милиона души – се финансира главно чрез данък, който правителството иска да отмени. Различни министри правят изявления, че не одобряват модела на финансиране на ORF. Заместник-канцлерът е най-директен, като нарича ORF място, където лъжите стават новини. Понятия като фалшиви новини и lügenpresse (лъжепреса) се използват за критичните публикации по подобие на употребата на термините от управляващите в САЩ.
Представители на ORF оценяват атаките като част от опитите на правителството да получи по-голямо политическо влияние чрез медийния сектор.В същото време медийният министър Блумел няколко пъти обявява публично, че правителството възнамерява да укрепи частните радио- и телевизионни медии.
На 21 март 2018 Комисията направи две законодателни предложения, които според съобщението ще доведат до по-справедливо данъчно облагане на цифровите дейности в ЕС: “Този пакет представя съгласувания подход на ЕС към създаване на система за облагане на цифровите дейности, който е в подкрепа на цифровия единен пазар.”
Първата инициатива има за цел да реформира правилата за корпоративно данъчно облагане, така че печалбите да се отчитат и облагат с данък там, където предприятията имат значително взаимодействие с потребителите посредством цифрови канали. Това е предпочитаното дългосрочно решение на Комисията.
Второто предложение е в отговор на призива на няколко държави членки за временен данък, който да обхваща основните цифрови дейности, които сега не се облагат с данък в ЕС. За разлика от общата реформа на ЕС на съответните правила за данъчно облагане, този косвен данък ще се прилага за приходите от някои цифрови дейности, които изобщо не се облагат с данък съгласно действащата данъчна уредба. Тази система ще се прилага само като временна мярка — до привеждане в действие на комплексната реформа — и разполага с вградени механизми за намаляване на възможностите за двойно данъчно облагане. Данъкът ще се прилага за приходите от дейности, в които основната роля за създаване на стойност играят потребителите и които са най-трудни за обхващане от действащите данъчни правила, като например приходи:
– получени от продажбата на онлайн пространство за реклама,
– получени от цифрови посреднически дейности, които позволяват на потребителите да си взаимодействат с други потребители и могат да улеснят продажбата на стоки и услуги помежду им,
– получени от продажбата на данни, генерирани от предоставена от потребителите информация.
Приходите от данъка ще се събират от държавата членка, в която се намират потребителите, а данъкът ще се прилага само за дружества, чиито общи приходи от цял свят са 750 милиона евро и чиито приходи в рамките на ЕС са 50 милиона евро. Това ще помогне да се гарантира, че по-малките нововъзникващи и разрастващи се предприятия няма да понесат тежест. Ако данъкът се прилага при ставка в размер на 3 %, се очаква приходите за държавите членки да възлязат на 5 милиарда евро годишно.
Доколкото става ясно от публикациите, в бъдеще онлайн видео стрийминг компании трябва да имат лицензия за съдържанието и разрешение за разпространението от RTUK. За издаването на документите ще се изискват удостоверения от агенцията за сигурност и полицията. Съдилищата могат да блокират достъпа на потребителите до съдържание и услуги, ако не са осигурени необходимите разрешения. В коментари се посочва, че не е ясно доколко изискванията се отнасят до YouTube, но платформите получават уредба, сходна с тази на класическата телевизия.
Мнозинството в регулатора е назначено от партията на Ердоган.
Натискът да се въведе “отговорност на платформите” измества общественото внимание от задълженията на правителствата. Очертава се свят, в който частните платформи цензурират според своите възгледи или по нареждане на държавата. Такава власт по Оруел над публичния дискурс ще бъде по-лош вариант на правителствената цензура.
За съдържанието на издателите, които дадат възможност за използване на това средство, може да се кликне върху “Абониране” – автоматично се влиза в сайта на издателя и може да се плаща с всяка кредитна карта, която е използвана с Google в миналото.
Участват Les Échos, Fairfax Media, Le Figaro, the Financial Times, Gannett, Gatehouse Media, Grupo Globo, The Mainichi, McClatchy, La Nación, The New York Times, NRC Group, Le Parisien, Reforma, la Republica, The Telegraph и The Washington Post.
Дания се присъединява към нарастващия брой европейски държави, които се отказват от таксите като източник на финансиране на обществените телевизия и радио, съобщава Копенхаген Пост.
От такса към данък: от 1 януари 2019 няма да се събират такси. На мястото на таксите идва финансиране от данъците, като спрямо сегашното то ще бъде намалено (като общ обем) с 20 на сто. Годишната такса за 2018 е 2527 хил. DKR (339 евро).
Дания е последвала България, Унгария, Кипър, Малта, Белгия, Холандия, Финландия, Норвегия, Естония, Латвия, Литва, Люксембург, Испания и др., в които не се събират такси или е взето решение в бъдеще да не се събират такси от аудиторията.
Update. Европейската асоциация на журанлистите е шокирана от новината за 20-процентното съкращение на финансирането на датските обществени медии. Асоциацията призовава датското правителство да осигури подходящо финансиране за обществените медии в съответствие с европейските стандарти, както е предвидено в Препоръка 1878 (2009) на Съвета на Европа относно финансирането на обществените радио- и телевизия и принципите на EBU за стабилно, отговорно и подлежащо на отчетност, справедливо и независимо финансиране.
В края на 2017 г. Съдът на ЕС е публикувал решението си по дело C‑90/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Въззивен съд (отделение по финансови и данъчни дела), Обединено кралство) в рамките на производство по дело The English Bridge Union Limited (EBU) срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност – по- точно относно освобождаването на някои услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание от нестопански организации на лица, участващи в спортни дейности или физическо възпитание.
EBU е национална организация с нестопанска цел, която има за предмет на дейност регулирането и развитието на двойковия спортен бридж в Обединеното кралство. Тази игра на карти е разновидност на бриджа. EBU плаща ДДС върху входнитe такси за участие – но смята, че посочените такси трябва да бъдат освободени от ДДС.
Данъчната администрация възразява срещу тези доводи, като посочва, че от текста на член 132, параграф 1, буква м), съгласно който е освободена доставката на някои услуги, „тясно свързани със спорта или физическото възпитание“, следва, че даден „спорт“ по смисъла на тази разпоредба трябва да има съществен физически компонент. В допълнение, поддържаното от EBU тълкуване противоречало на принципа на стриктно тълкуване на случаите на освобождаване, предвидени в член 132 от Директива 2006/112.
Така се стига до интересно преюдициално запитване, свързано с идеята за понятието спорт и неговия обхват:
„1) Какви са основните характеристики, които трябва да има дадена дейност, за да бъде „спорт“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112? По-конкретно, трябва ли дейността да има съществен (или не несъществен) физически компонент, който е определящ за нейния резултат, или е достатъчно тя да има съществен умствен компонент, определящ за нейния резултат?
2) Представлява ли двойковият спортен бридж „спорт“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112?“.
Това е един от случаите, в които Генералният адвокат и Съдът са на противополжни мнения.
Законодателят на Съюза счита, че доставката на някои услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание, от нестопански организации на лица, участващи в спортни дейности или физическо възпитание, представлява услуга от обществен интерес, която заслужава да бъде освободена. Освен това обосновката за освобождаването трябва да се разглежда в контекста на член 165, параграф 1, втора алинея ДФЕС, съгласно който Съюзът допринася за насърчаването на ролята на спорта в европейския живот, като отчита в същото време спецификите му, структурите, основаващи се на доброволното участие, както и неговата социална и възпитателна функция.
Международният олимпийски комитет включва нефизическия спорт шахмат сред дейностите, на които е предоставен олимпийски статут(44). Оттук стигам до извода, че не е необходимо дадена дейност да има непременно физически компонент, за да бъде приета като спорт. Според мен това е съвсем логично. Задължителен физически елемент ipso facto би довел до изключване на редица дейности, обикновено считани за спортни, макар физическият компонент да е повече от незначителен, но чието квалифициране като спорт е извън съмнение. Като пример в това отношение могат да се посочат стрелбата или стрелбата с лък.
С оглед на това считам, че общото между повечето дейности, които обикновено са известни като спорт, е следното: 1) те изискват известни усилия за преодоляване на предизвикателство или препятствие (и поради това нямат чисто развлекателен характер)(45), независимо дали това предизвикателство е състезание срещу противник или преодоляване на индивидуалните граници на тялото и ума (например самото плуване, движение във вода); 2) при преодоляването на тези предизвикателства или препятствия i) се тренират определени физически или умствени умения, ii) което води до ползи за физическото или психическото благосъстояние на лицата, упражняващи съответния спорт, и 3) тези дейности обикновено се упражняват не само в изцяло търговска среда. Накрая, 4) общественото възприемане (на местно равнище) или международното признаване е индикация за наличието на „спорт“. С други думи, под „спорт“ по смисъла на Директивата трябва да се разбира трениране на психическа или физическа пригодност по начин, който обикновено е полезен за здравето и благосъстоянието на гражданите, тъй като в противен случай не би бил в съответствие с целта на освобождаванията, предвидени в дял IX, глава 2 от Директивата за ДДС(46).
Поради това моето предложение за отговор на първия въпрос е, че сред характеристиките, които трябва да има дадена дейност, за да бъде „спорт“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква м) от Директивата за ДДС, не е необходим не съвсем несъществен физически компонент, който е определящ за нейния резултат. Достатъчно е дейността да има съществен умствен компонент, определящ за нейния резултат. По втория въпрос: бриджът е спорт.
Съдът в решението си приема за установено, че двойковият спортен бридж е игра на карти, която включва интелектуални усилия и умения и физическият компонент на която изглежда несъществен.
Понятието „спорт“ в общоупотребимия език обозначава физическа дейност, или с други думи — дейност, характеризираща се с физически компонент, който не е несъществен.
При двойковия спортен бридж се използват по-специално логика, памет, планиране или всестранен подход и той е дейност, полезна за умственото и физическото здраве на редовно практикуващите я лица. Дори обаче да се окажат полезни за физическото и умственото здраве, дейностите, които изцяло се изразяват в отдих и развлечение, не попадат в обхвата на цитираната разпоредба.
Състезателният характер на дадена дейност сам по себе не е достатъчен, за да обоснове квалифицирането ѝ като „спорт“, след като липсва физически компонент, който не е несъществен.
От съдебната практика следва, че целта на член 132 от тази директива е да определи изчерпателно някои дейности от обществен интерес, които като изключение трябва да бъдат освободени от ДДС. Тълкуването в смисъл, че спортът включва дейности, имащи физически компонент, който изглежда несъществен, представлява разширителен прочит на тази разпоредба, такова тълкуване не е съобразено нито с правилото за стриктно тълкуване на случаите на освобождаване от ДДС, нито с целта за строго очертаване на съответното освобождаване.
Освобождаването се отнася само до дейности, характеризиращи се с физически компонент, който не е несъществен.
Съдът започва решението с уговорката, че не говори за спорт по принцип, а само в контекста на конкретната директива, и завършва решението с разсъждението, че това, което не може да стане по б. м) от разпоредбата, може би не е изключено да стане по член 132, параграф 1, буква н) – „културни услуги“ – ако предвид начина на практикуване на тази дейност, на историята ѝ и на традициите, към които принадлежи, тя заема в определена държава такова място в социалното и културно наследство, че може да се смята за част от нейната култура.
Днес Лазурният бряг с деца се превръща в Барселона с деца, т.к.последнията етап от това пътуване вече не е из Лазурният бряга, а в испанската Барселона.
Приятно четене:
Ден 11
От Нарбон до Барселона
Парк де ла Сиутаделя и Пристанището
08.07.2015 г.
част единайсета на
Лазурният бряг с деца
Днес
напускахме Франция за наше най-голямо съжаление
Бяхме напазарували от предния ден и Петя направи сандвичи за изпът, бяхме си взели вода и сокове. След като закусихме, аз излязох по-рано да се пробвам на бензиностанцията, която бях набелязал от предния ден. Бях ресетнал GPS-а на колата, и нещо не ми се занимаваше да правя маршрут на телефона, та реших да се пробвам да стигна до бензиностанцията по спомен. То след толкова обикаляне предната вечер да търся къде да заредим, вече го
бях научил Нарбон наизуст
Стигнах до бензиностанцията и вече имаше човек на касата, заредих и без никакъв проблем с картата, която автоматът ми отхвърляше предния ден, успях да платя на касата. Странна система имат с тези бензиностанции обаче, как така не приема автомата картата, пък на пос-а няма проблеми.
Наближаваше 9:30 ч. когато трябваше да върнем колата, и за това след като заредих до горе бързо се върнах до квартирата. Натоварихме багажа и се запътихме към гарата, където трябваше и да върнем колата.
Намерихме я лесно, и тъй като предварително бяхме намерили Europcar, не се лутахме изобщо. Жената в офиса беше супер учтива, говореше си английски без никакви проблеми, но не беше хич запозната с автомобила. Никакви проблеми не ни е правила за външния и вътрешния вид. Не беше много мръсна, но все пак след 1 300 км пробег все се беше изцапала.
Странното беше, че нямаше мухи за този пробег
Навсякъде другаде, където съм пътувал всичко става в мухи за нула време, но тук във Франция за 1300 км имаше 2 мухи и то съвсем незабележими размазани по колата. Жената започна да се чуди как да види километража, та ѝ съдействах, също така и други неща и показах и тя възкликна, „ооо вие знаете повече от мен за тази кола“ – хаха. Оказа се, че вече ми имат данните на кредитната карта и всичко се оправя автоматично, махнаха ми блокираната сума и ми добавиха това, което дължа, като то се оказа по-малко, от това което ми казаха при вземането на колата. Тоест
излязоха ми сметките,
които аз бях правил относно това колко ще струва наема на колата. Отново децата получиха зелена хартиена торбичка с лакомства, което си е жест малко или много Бяхме си оставили толеранс, защото не знаехме колко време ще ни трябва да върнем колата. Жената в Europcar също обясни, че има проблем със зареждането с чужди карти не само от български, но и от други държави различни от Франция, даже говорила със собственика на бензиностанцията, която е точно пред офиса да направи нещо за този проблем, и че ще печели клиенти така, които връщат колата и пълнят резервоара, но ѝ казали, че не можело да се направи. В крайна сметка много по-бързо от очакваното се оправихме с колата и се
запътихме към гарата,
която беше на 3 мин пеша от там. Оказа се, че имаме близо час време до влака и се настанихме в чакалнята.
Имаше интернет безплатно, затова и децата се забавляваха – кой с фейсбук, кой с ютуб Бяхме си закупили предварително билетите за влака и реално ни оставаше само да чакаме. Този влак беше от тип
TGV високоскоростни влакове,
на какъвто до момента никой от нас не се беше возил. Разстоянието от Нарбон до Барселона 250 км го взимаше за час и петдесет минути, което е доста бързо, при това имаше няколко спирки по пътя. Докато чакахме на гарата, разхождайки се по перона пристигна една влакова композиция, на която не ѝ се виждаше края само с Опели.
Наближи време за качване на влака и се отправихме към перона.
Боби беше въодушевен, тъй като знаеше, че ще се вози на влак с над 300 км/ч и стискаше здраво торбата с лакомствата.
Ето го и нашия влак се задава.
Качихме се на влака
и започнахме да си търсим местата. Оказа се, че са ни ги заели някакви префърцунени момичета и като ги помолихме да се преместят, защото това са нашите места, те се нацупиха и почнаха да пъшкат и охкат нещо. В крайна сметка си седнахме на нашите места, които си бяха безкрайно удобни и с масичка за хапване и пийване.
Влакът потегли
и за нула време се ускори доста.
Вътре не се чува звук, по-тихо е от всяко друго превозно средство,
на което съм се возил, никакви вибрации и можеш да се разхождаш прав без да се държиш за нищо. Пуснахме GPS-а и го следяхме през цялото време на картата къде се движи.
Скоростта, която поддържаше, беше между 280 – 300 км/ч
като на места вдигаше над 300 км/ч. Отново бяхме по пограничните райони и се разхождаха тежко въоръжени полицаи. Разходих се до кафе-вагона, да видя как е там :). Не след дълго изминахме 250-те км и пристигнахме в Барселона, слязохме от влака и се чувствахме все едно не сме пътували, ами сме седели някъде на тихо и спокойно място и сме си пили кафенце.
Ако всички влакове бяха като този, нямаше да се кача никога на самолет
Просто слизайки от този влак се чувстваш прекрасно и никаква умора от пътуването, няма лашкане, няма вибрации, няма шум все фактори, които участват при самолетите и те натоварват допълнително.
Пристигнахме в
Барселона
Искам от началото да кажа, че бяхме с много по-големи очаквания за този град. Посетили сме различни големи градове в Европа,но за този град май рекламата му е в повече от колкото това, което предлага да се види. Дали така ни се е сторило, защото идвахме от уникални и прекрасни места или защото наистина е само реклама, не знам но ще ви оставя сами да прецените в следващите 3 дни.
Умишлено беше избрана така, защото искахме да разнасяме минимално багажа. Освен че там пристигахме с влака от Франция, от същата гара тръгваше и влака за летището, от където щяхме да си хванем полет за вкъщи. Стигнахме до квартирата и хазяйката вече ни чакаше. Качихме се горе, но все още почистваха и трябваше малко да изчакаме. Докато момичето, което почиства си довършваше работата, я чух да говори на български по телефона, и като влязохме вътре и казах „Добър ден“ Зарадва се, че вижда българи. Беше много учтива и да не се мъчим на английски ни съдейства с превод на испански.
Квартирата беше добре почистена и сравнително нова, на прозорците които гледаха към вътрешен двор обаче бяха поставени допълнително резета и ни предупредиха, като излизаме да пускаме резетата задължително. Междувременно долу във входа монтираха охранителни камери. Явно си се краде здраво и това си беше чудесна идея с резетата на ПВЦ дограмата.
Настанихме се, преоблякохме се и нямаше време за губене веднага се насочихме навън. Имаше голям площад пред квартирата и голям супермаркет наблизо.
Уличката на която ни беше квартирата.
Метрото ни беше супер близко,
което си е предимство. Натоварихме се и първа спирка ни беше
Площад Каталония (Placa de Catalunya)
Лудница най-страшна навсякъде, отправихме се по
Ла Рамбла (Les Rambles)
Пресичането беше сравнително трудно
или свързано с голямо висене по светофарите, цигания – страшна, само някакви тъмни субекти навсякъде и кражбите са нещо често срещано, затова и
хората си носеха раниците и чантите отпред,
както направихме и ние. Вече имахме информация от познати с откраднати багажи на летището и т.н., та си бяхме с едно на ум.
И продължихме по въпросната улица Les Rambles.
Гигантски фигури на една витрина, по-късно ги видяхме и на друго място.
Витрина
Стигнахме до
Пазара Ла Бокерия (Mercado de La Boqueria)
с помощта на GPS-a.
Пазара Ла Бокерия (Mercado de La Boqueria)
Купихме си от тези чашки по 1 евро с разни плодове вътре.
След пазара продължихме надолу по улицата към пристанището. По улицата се срещат типичните със странна архитектура сгради.
Casa Bruno Quadros
Placa del Teatre
Placa del Teatre
Palau Guell
Масово такситата се оказаха Dacia Lodgy. Близо до пристанището видяхме и този Seat 600, нещо като Fiat 500
Срещу нас се извисяваше
колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom)
Колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom)
Лифтът към пристанището
Сградата на митницата (Palacio de la Aduana)
Сградата на пристанището
Решихме
да се качим в колоната и да погледнем от високо
Към билета имаше опция за чаша вино, и взехме една такава за Петя. Виното се взема след като приключиш разходката. Раницата я оставихме долу, тъй като горе е доста тясно.
Ето и какво се виждаше от горе, а то не беше никак малко
Пристанището
Монтжуик (Montjuic)
Кръговото под колоната
Ето и какво се виждаше от горе, а то не беше никак малко.
Plaça Portal de la pau, 08001 Barcelona, Испания
Градът
И какво интересно кръгово.
Някаква странна изгъзица от тръби.
Огледахме на бързо и се спуснахме долу във винарната.
Щракнахме някоя друга снимка и отдолу
И се запътихме към пристанището, където ни очакваше огромен високоскоростен катамаран.
Ето я и колоната от друг изглед.
Натам, да – натам!
Този мост се отваря много интересно за да могат да излизат платноходките. По-късно във видеото ще ви покажа точно как.
Сградата на пристанището, впечатляваща е.
Rambla de Mar
Тук сме вече в края на пристанището.
Отправихме се към
Парк Цитадела (Parc de la Ciutadella)
Паркът е получил името си от бившата военна цитадела, изградена на това място.
Седнахме на една пейка да хапнем по някой и друг сандвич.
След което тръгнахме на разходка.
Имаше езерце с лодки, и решихме, че ще е забавно за Боби да поплаваме там.
И аз като млад гребец
Боби реши, че ще ми помага
Островчето по средата на езерото.
Езерцето иначе е приятно
Смешна палма.
Боби напълно ме замести
Тази палма пък излиза от водата.
Ето я и каскадата в парка.
И семейно селфи отпред.
Мамут с маймунки на хобота.
Ето и по-близък план на каскадата.
Езерцето пред каскадата.
Имаше още време до свечеряване, и като едни ударници решихме, че ще успеем да стигнем и до още една забележителност този ден. Поехме към най-близката спирка на метрото според GPS-a.
Влязохме в станцията и зачакахме метрото.
Бързо се придвижихме до
Саграда Фамилия (La Sagrada Familia)
Тази забележителност се оказа по-интересна като я гледаш в интернет на снимки, от колкото на живо.
Замисълът е бил добър,
но само фасадата показва какво всъщност е трябвало да се получи. Вътре, отзад и отстрани положението хич не е добро, и не се връзва по никакъв начин с първоначалния замисъл. Наслагват се различни стилове от различните периоди на строеж и стои някак като „кърпена“. Сега е един паметник, от който събират пари.
Вечният строеж.
Фасадата отпред е най-интересното нещо в цялата сграда.
Отвътре е много далеч от катедрала
Тавана има интересно окачване.
И колоните са яки.
Стълбище.
В крайна сметка, след огромната и красива катедрала в Милано,това нещо ми се видя като пълна боза. Рекламата отново ни изигра лоша шега, снимките в интернет на фасадата ни бяха впечатлили много и това беше едно от нещата, които много искахме да видим наживо, но се оказа пълно разочарование.
Върнахме се в квартала и започнахме да си търсим някъде
да вечеряме нещо типично испанско
Имаше доста заведения, аз исках паеля да пробвам, Боби пица и т.н. направо не знам как щяхме да намерим такова нещо. Тъй като бяхме в района на гарата имаше много арабски заведения, което не ни устройваше. Не че нещата, които предлагаха не изглеждаха супер вкусни, но търсехме нещо местно.
В крайна сметка след около 30 мин лутане по уличките седнахме на едно малко заведение, в което готвеха някакви с дръпнати очи, но предлагаха паеля и пица Масите бяха буквално на тротоара.
Хапнахме там, но не беше нищо особено. Цените си бяха като на всякъде, вече бяхме свикнали и не ни се струваха високи, а по-скоро нормални за чужбина.
Квартирата ни беше много наблизо и се прибрахме бързо.
Автор: Антон Конакчиев
Снимки: авторът
Ако търсите къде да пренощувате в Барселона, възползвайте се:
промяната е представена пред Съвета за електронни медии още в концепцията на новия генерален директор Константин Каменаров от миналата година, с която той се яви на конкурса за поста и го спечели. Голямата идея е вторият канал да се превърне в нишов канал – за образование и култура.
“На първо време спират дублиращите новини. Сега два екипа – на БНТ1 и БНТ2, ходят на едни и същи събития, за да отразяват една и съща новина, което е нерентабилно и финансово неизгодно. Новините на БНТ2 струват четири пъти повече от тези на първия канал, защото хората, които ги правят, са предимно на хонорар. Затова основните новини от деня като теми от БНТ1 ще се пренесат и в БНТ2”, посочиха от обществената телевизия. Това обаче не означавало, че се спират собствените продукции. Журналистите от втория канал ще продължат да правят свои новини, филми и “блокове”.”Просто се спират дублиращите функции”, допълниха от БНТ.
Още в концепцията – голямата идея – може.
Но да се сменя профил на програма – на обществена телевизия – по концепция, с която е избран генерален директор, не ми се струва възможно. Концепцията е индивидуален акт, а профил на програма е институционално решение – при това едно от най-сериозните институционални решения на една обществена медия.
Препратка към десетина реда в една концепция за избор на генерален директор не е начин, с който обществената телевизия да съобщава на обществото, че няма да има политематична програма БНТ2 с регионалните параметри, които познаваме.
Защото реално голямата идея се състои в това: отказ от самата концепция за БНТ2 като “обединение в единна национална мрежа досегашните отделни програми на петте регионални центрове София, Пловдив (БНТ Пловдив), Варна (БНТ Море), Русе (БНТ Север) и Благоевград (БНТ Пирин)” – и на нейно място създаване на тематична образователно-културна програма, каквото и да значи това.
Не е ясно как се издава заповед за спиране на регионалните новини и предавания преди искане за изменение на лицензията – мотивирано искане с отговори на много въпроси – и главно преди решението на регулатора за изменение на лицензията на БНТ2 – а може би и на БНТ1?
Във всеки случай тази заповед води към неизпълнение на действащата лицензия на БНТ2 (вжРешение на СЕМ № 175/2011).
*
Добре би било СЕМ да изпълни ЗРТ (“В тридневен срок пълните протоколи от заседанията се публикуват на интернет страницата на Съвета за електронни медии.”) и да качи на сайта си последния протокол – да не се окаже, че лицензията е променена, но просто ние не знаем.
Ако лицензията на БНТ2 не е променена, интересно какво показва мониторингът за спазването й. Ще е ценен мониторинг върху изпълнение на т.6 от лицензията – за регионалните новини и предавания през март и април 2018.
Добре би било също БНТ и БНР да качат лицензиите си на сайтовете на обществените медии с ангажимент да ги поддържат в актуален вид при изменение. Няма тайна в това.
Бяхме си оставили толеранс, защото не знаехме колко време ще ни трябва да върнем колата. Жената в Europcar също обясни, че има проблем със зареждането с чужди карти не само от български, но и от други държави различни от Франция, даже говорила със собственика на бензиностанцията, която е точно пред офиса да направи нещо за този проблем, и че ще печели клиенти така, които връщат колата и пълнят резервоара, но ѝ казали, че не можело да се направи. В крайна сметка много по-бързо от очакваното се оправихме с колата и се
