Днес Тони няма да ни вози на мотор, а ще ни юрне да катерим връх Ботев. Я да ви видя!
Приятно четене:
част първа
ГОРДА СТАРА ПЛАНИНА,
ДО НЕЙ ДУНАВА СИНЕЙ,
СЛЪНЦЕ ТРАКИЯ ОГРЯВА,
НАД ПИРИНА ПЛАМЕНЕЙ.
МИЛА РОДИНО,
ТИ СИ ЗЕМЕН РАЙ,
ТВОЙТА ХУБОСТ,
ТВОЙТА ПРЕЛЕСТ
АХ, ТЕ НЯМАТ КРАЙ !
Искам да ви разкажа на кратко за едно невероятно усещане из родните планини. Снимковия материал който ще ви представя е доста богат но не може да се сравни със истинското усещане на място, с уханието на билки, вятъра в ушите и невероятната картина която се разкрива пред вас със всеки изминат метър.
От известно време с жена ми събираме печати в книжките със 100-те туристически обекта и понеже са ни останали 4 – 5 печата само до края като от по екстремните последно ни остана връх Ботев, решихме да се организираме и да се поразходим из планината. Прочетохме тук там как точно стоят нещата, поинтересувахме се от приятели които вече са ходили и почнахме да спретваме организация. Избрахме изкачване от към южната страна тоест Калофер. Тъй като през лятото уйкендите са ни доста натоварени единствения възможен вариант беше 27-28.08.2013 г. Стандартното изкачване на върха включва в повечето случай преспиване преди или след на хижа Рай. http://www.bulgarian-mountains.com/Huts/Stara/Rai
Звъннах една седмица по рано да се опитам да запазя две места в хижата но уви ми се скараха и казаха много късно се обаждате, викам си брей сигурно 2 месеца трябваше по рано да се обадя 
, явно този вариант отпадаше.
В курорт Паниците на около 4 км след Калофер се оказа, че има прилично хотелче в което не е нужно два месеца по рано да резервираш места. http://www.raiskikat.com В него резервирахме 2 нощувки едната петък вечер без закуска срещу 48 лв и другата събота вечер със закуска 58 лв. След тази резервация се оказа, че има само един вариант да се качим и да слезем за един ден.
Тръгнахме петък след работа от София по подбалканския път към Клофер, като спряхме да вечеряме на пъстървата.
От там пуснах GPS-а като предварително бях задал координатите на хотела и се оказа , че е на 10 км от пъстървата. Пристигнахме в хотелчето и прибрахме колата в двора му на сигурно, тъй като бяхме проучили и се оказа, че не е добре колата да седи без надзор, тъй като ѝ източват бензина. След като се настанихме излезнахме да се поразходим и да проучим на бързо района и пътеката за в. Ботев.
Беше се по смрачило вече но тръгнахме леко по един сипей който се оказа, че е въпросното начало на пътеката.
Върнахме се на зад, като минахме през една голяма поляна където имаше някакъв събор този уикенд.
Прибрахме се в хотела поразгледахме картата която бяхме предварително купили срещу 4 лв и решихме, че ще караме по синия маршрут посока х. Рай като след това ще се отделим по зеления маршрут към в. Ботев, легнахме рано за да може да сме свежарки за другия ден, път ни чакаше.
На другата сутрин станахме 5:30 ч. като предварително бяхме си направили сандвичи от София в хладилната чанта, бяхме се запасили с вода, бисквити и праскови и подредихме раниците.
Още беше мрачно на вън, слънцето не се беше показало и потеглихме по първата част от пътя ни, а именно сипея:
След не дълго но кофти изкачване стигнахме входа на Национален Парк Централен Балкан.
Национален парк „Централен Балкан", България
От там тръгнахме по една пътека доста широка между дърветата.
Слънцето започна да се прокрадва между дърветата.
След гората следваше открит път.
Облаците които се извиваха над планината бяха много красиви.
Там нейде горе в облаците е в. Ботев.
Ето на това казвам да посрещнеш изгрева.
Стигнахме до един разклон на който пишеш в. Ботев на ляво и като погледнеш на ляво един баир ама край няма и стръмен хаха викам не сме от тука, х. Рай направо и си продължихме направо. Оказа се, че този разклон е зимния маршрут отбелязан със жълто картата.
Пътеката стана ето такава.
Не след дълго по въпросната пътека стигнахме до входа на гората което се оказа и входа на резерват Джендема, където има указателна табела какво да правите ако срещнете мечка в гората . Хубаво е да се информирате за да избегнете инциденти. Тука важи правилото,
Очаквайте продължението
Автор: Антон Конакчиев
Други разкази свързани сЪС – на картата:
Стара планина
Тази седмица, мили деца, ще посветим на България. А поводът е годишнинита от обявяването на Независимостта ни. Да, знам, че сте забравили, защото се пада в неделя и не можете да си направите дълъг уикенд на морето 
но за сметка на това седмицата ще започне с едно плаване от Варна до Несебър с кораба Роял Хелена.
Приятно четене:
част първа
В горещата августска вечер духовата музика на ВМФ забавляваше летовниците с модни американски шлагери. В далечината на Морската гара празнично се поклащаха флагчетата по вантите на ветрохода „Роял Хелена“ ( „Royal Helena“), които ни канеха на борда му. Фирмата „Тоpsail.bg“ ни предложи утре да отплаваме в компанията на туристите от TUI от Варна до Несебър за 69лева. По-добра оферта нямаше .
Единственият днес български учебен ветроход,
е построена през 2009 в МТГ „Делфин”- Варна. Тя е свидна рожба на влюбените в морето кап. Иво Лазаров-собственик, Светлин Стоянов- корабостроител и Николай Трънулов – проектант и повярвалите в тази идея съмишленици.
Гемиите на Димитриус
Рано сутринта се помолихме на Св.Николай за попътен вятър и закрила в старата гръцка църква „Св.Атанасий“ в Римските терми на Одесос. На иконата долу в краката на светията е изобразена гемията на Димитриус. Той редовно е палил свещи да не му потънат гемиите.
.
Екипажът ни посрещна приветливо с по чаша шампанско за добре дошли. Зад кърмата са вързани притихналите след битките „пиратски“ корабчета.
08.30 сутринта. С подрулващото устройство плавно отлепяме от брега.
Настаняваме се на десния борд от където можем да следим крайбежната панорама с резерворите на „Петрол“, плаващият док на КРЗ „Одесос“ и Аспаруховия мост.
А тук след нос Галата ще излезе тръбата на газопровода „Южен Поток”.
улица „Капитан I-ви ранг Георги Купов“ 60, 9021 Варна, България 
Вдигнете всички платна! – дългоочакваната команда най-после дойде.
Помощник-капитанът следи автоматичното развиване на платната.
Очаквайте продължението
Автор: Цветан Димитров
Снимки: авторът
Други разкази свързани с – на картата:
Черно море
В поредния си мач без победа отборът на „Куинс Парк“ се представи доста по-добре от предходните си изяви, но отново не успя да удържи благоприятния резултат. Този път „Питърхед“ обърна паяците за крайното 2-1. Изненадващо гостите от Глазгоу поведоха в средата на първото полувреме с гол на Тони Куин, а тази преднина се задържа до 43 минута когато Рори Макалистър изравни след едно центриране от пряк свободен удар. Наместо „райетата“ да натиснат през втората част, те получиха втори гол само 5 минути след почивката, който се оказа достатъчен за домакините, за да грабнат 3-те точки. „Куинс Парк“ в пети пореден мач от началото на шампионата остана без точки, което е най-лошият старт на сезона за клуба от 1947/48 г. Тогава „паяците“ също записват 5 загуби в първите си пет срещи с голова разлика 7-21. А ако към това се добавят и мачовете от двете купи досега, то през сезон 2013/14 „Куинс“ имат общо 7 загуби от 7 мача. Очевидно нещата вървят към известно подобрение и печеленето на точки в следващите две домакинства срещу „Елгин“ и „Анан“ изглежда задължително за мениджъра Спиърс и играчите, ако искат да избегнат поставянето на нов негативен рекорд. Вероятно и търпението на комитета на клуба към мениджъра ще се изчерпа в случай, че „черната“ серия на „паяците“ продължи още.
Най-слаб старт на сезона за „Куинс Парк“:
1992/93: 0-1-9 9:24 1т. –> 10 мача без победа
2001/02: 0-3-8 11:23 3т. –> 11 мача без победа
1910/11: 1-0-10 6:30 2т. –> 1 победа в 11 мача
1912/13: 1-0-9 8:33 2т. –> 1 победа в 10 мача
1947/48: 1-0-8 13:28 2т. –> 1 победа в 9 мача
„Питърхед“ – „Куинс Парк“ 2:1
0:1 Куин – 24′, 1:1 Макалистър – 43′, 2:1 Макларън – 50′
“Куинс Парк”: 1. Локхед, 2. Митчъл, 3. Маккомиш, 4. Голд, 5. Бръф, 6. Лами, 7. Спитал, 8. Маквей, 9. Кийнън (79′), 10. Куин, 11. Бърнс (65′).
Рез.: 20. Браун, 12. Гибсън, 14. Бати (79′), 15. Виктория, 16. Играч на проби (65′).
Ст. “Балмур”, 491 зр.
След 2 седмици пауза утре се подновява шампионатът в шотландската Лига 2. „Куинс Парк“ има трудна визита на „Балмур“ в Питърхед. В последните дни преди този мач се появиха няколко новини около клуба. Стана ясно, че контузеният креативен полузащитник Дейвид Андерсън почти се е възстановил, като не се очаква да се включи в състава още този уикенд, но за следващите срещи ще бъде на линия. Другият контузен титуляр Пол Галахър пък ще отсъства още около месец от игра.
Добрите новини за гостуването на „Питърхед“ са, че Бърнард Кол и Рики Лами се завръщат в състава след изтърпени наказания. На фронта на новите попълнения също има новини от тази седмица. Под наем от „Хибърниън“ идват полузащитникът Дейвид Голд и нападателят Юън Смит. Те са от школата на клуба и тази година подписаха професионални договори с „Хибс“. Двамата 20 годишни играчи ще останат в Глазгоу до средата на декември. Гарднър Спиърс благодари специално на „Хибърниън“ и мениджърът Пат Фенлън за възможността двете млади надежди да подсилят „Куинс“ в предстоящите битки в лигата. Така „Куинс Парк“ има един от най-младите състави в цяла ШПФЛ през този сезон.
Междувременно пък Джузепе Капуано, дефанзивният полузащитник на „паяците, напусна клуба по взаимно съгласие, след като не получи възможност за изява досега.
Днес Анжело ще ни поведе на една обиколка из Източните Родопи – ще видим доста интересни места (между другото – напълно непосещавани от редакцията, демек – от мене ), като освен другото е предвиден и Дяволския мост.
Приятно четене:
първо пътуване
След като сме обиколили почти цяла Европа, осъзнахме че не познаваме достатъчно добре собствената си страна. Тази двудневна екскурзия е естествено продължение на проведеното преди две години пътуване из Източните Родопи, когато загубихме много време при крепостта „Кривус“ и района около Ардино остана необходен. Общата дължина на маршрута (по километраж) е около 350 км + около 50 км грешни насоки от GPS-а, затворени пътища и т. н. Допълнителни 20 – 25 км е пешеходната част. Посочените по-долу разстояния и времетраене са взети от Google Maps и имат по-скоро ориентировъчна стойност.
Ден първи
През този ден пътувахме основно с автомобил, тъй като всички дестинации са на практика достъпни по шосе.
Разстояние: 66,0 км
Време: около 58 мин
GPS: 42.005472; 25.501455
Преди Хасково завихме по посока на Поповица, след което се отклонихме вдясно. В центъра на селото има табела, сочеща надясно, после още веднъж надясно, през моста и след 2 км достигнахме до малък паркинг. Табелите са силно избелели – оглеждаме се за всичко, което напомня кафяв цвят! На 50 м по постлана с плочи пътека стигаме до информационния център, който работи от 9 до 17 часа. Всъщност това е без значение, защото информационни материали няма, останали са само някакви листовки на гръцки. Обектът е рехабилитиран по програма ФАР през 2007 г., а след това пари вече нямало. Миналата година се срутила покривната конструкция над вилата, нямало кой да ремонтира и разчисти, така че само светилището може да се посети. До него по пътечката са около 100 м.
Древното тракийско светилище на нимфите е от около II – III в. на върха на култов център, създаден около карстов минерален извор. Представлявало е голям комплекс, включващ много сгради и амфитеатър.
Изворът
Според един от запазените надписи, то е построено от тракийски ветеран от римската армия и неговата съпруга в чест на водните нимфи и Афродита. Местните жители смятат, че водите на извора са с лечебни свойства.
Надписът
Светилището на нимфите край Каснаково е най-добре запазеното тракийско светилище в България. През 1968 година е обявено официално за паметник на културата от национално значение.
От паркинга по изровен път може да се стигне горе и с кола. Построена е беседка и място за барбекю, има възможност за отдих.
Беседката
През 2007 година, е разкрита вилата на богатия тракийски земевладелец. Досега по българските земи е откривана само една подобна сграда, богато украсена с мрамор – вила „Армира“ до Ивайловград.
Античната сграда е частично проучена и са разкрити 6 помещения с обща площ 250 кв.м. Стените са били облицовани с различно оцветени големи мраморни плочи – бели, сиви, зелени, розови. Имало е многоцветни стенописи над мраморните цокли на стените – също като къщите в Помпей, както и мозайки по пода, които за съжаление са намерени натрошени. Както вече споменах, не можете да посетите вилата в този момент.
Разстояние: 3,1 км
Време: около 6 мин
GPS: 41.992288; 25.496664
web:http://klokotnica.selo.bg/
Пътувайки към и от Каснаково минаваме през Клокотница. Край пътя има бронзов барелеф, поставен в чест на един от най-великите български царе – Иван Асен Втори. Този паметник е съвсем близо до мястото, където българският цар извоюва на 9 март 1230 година победа над многочислената византийска войска, предвождана от епирския владетел Теодор Комнин.
Паметникът не представлява нищо особено, така че не спряхме дори за снимка.
Разстояние: 13,4 км
Време: около 17 мин
GPS: 41.93433401; 25.54502070
През оградата се вижда, че е правена реставрация
Чорбаджи Паскал е бил влиятелен и богат търговец, който е участвал в управлението на Хасково по време на българското Възраждане. Къщата му, датираща от това време, е истински архитектурен шедьовър и е една от забележителностите на град Хасково. Тя е двуетажна, асиметрична и притежава отлично функционално разпределение; понастоящем е превърната в етнографски музей, където могат да се видят експозиции, свързани с бита на хасковлии по онова време – според информацията от Мрежата…
За съжаление през оградата се вижда, че реставрация е правена, но навсякъде е оключено. Лепенки с Дисни-герои по стъклата на втория етаж в ъгловата част навеждат на мисълта за детски център… Няма информация дали в момента е музей, дали работи, работно време и пр.
Информация?
Разстояние: 2,0 км
Време: около 4 мин
Статуя „Света Богородица“ (E)
гр. Хасково
ул. „Панорама” х ул. „Заря“ х ул. „Граничар“GPS: 41.92842358; 25.55403829
Дева Мария
Статуята на Светата Богородица е открита на 8 септември 2003 година. Включена в Книгата на Световните рекорди „Гинес“ (издание 2004 г.) като най-високата статуя на Дева Мария с Младенеца в света.
Първата ни асоциация е със „Саграда Фамилия“ – голямо, грозно… и безмислено. Посещението влиза в категория “Отчитане на дейност”.
Пред статуята има малък безплатен паркинг, където можете да оставите колата, ако не ви се плаща 1 лв./час на 500 м по-долу.
Друго мято за паркиране е
GPS: 41.930156; 25.566019
От Статуята по стълбичките слязохме към центъра (10 мин), където посетихме
GPS: 41.93235861; 25.55778265
Цена: 2 лв./1 лв. за възрастен/дете (за етнографската сбирка)
Музеят притежава етнографска сбирка с около 15 000 предмета – народни носии, тъкани, накити, оръжия, селскостопански, занаятчийски и музикални инструменти, домакинска посуда, ритуални предмети и много други. Служителката, която ни придружи, разказва забавно, увлекателно за нравите, обичаите и бита на дедите, изчерпателно отговаря на всевъзможни въпроси, след като е събудила интерес и у децата, и у възрастните. Археологическата сбирка не сме посещавали.
Разстояние: 15,7 км
Време: около 18 мин
GPS: 41.856927; 25.466947
GPS-ът ми не познава много добре България, затова се опита да ни прекара през с. Гълъбец. Решихме да не рискуваме по изровения кърски път и се върнахме 15-тина км до с. Конуш.
С много питане („С питане и до Текето се стига“) разбрахме, че когато идвате от Хасково и влезете в Конуш, трябва да се оглеждате за мелницата на Пилев вляво и бензиностанция вдясно. Току преди бензиностанцията е пътят за с. Тракиец. Тръгвате по него и след като минете бившото ТКЗС на Тракиец, вляво се появява първата табела за Текето (1 км, вляво). На влизане в селото вдясно има желязна ограда, зад която се вижда нещо като затворен комплекс. Табели няма. Стигате до плъзгащата се врата на имота, ако е затворена си я отваряте и влизате зад оградата.
Теке (от турски – tekke) e мюсюлманска монашеска общност, манастир, обикновено ритуален комплекс от сгради, в който централното място е седмоъгълна сграда – Тюрбе, обикновено гробница/мавзолей (най-често символично) на светец.
В това тюрбе е разположен гробът на алевийския светец Осман баба (1389-1479). То е издигнато около 1507 година, при управлението на султан Баязид II (1481-1512). Тюрбето представлява седмоъгълна каменна сграда с правоъгълно преддверие. Има височина 11 м и диаметър на купола 7,2 м. Изградено от квадри бял пясъчник, с мраморен портал. Според Евлия Челеби през 17 век тюрбето е в центъра на по-голям култов комплекс (теке), който днес не е запазен.
През 1970 година е обявено за паметник на културата от местно значение, а през 1976 година е реставрирано.
Към комплекса има изградена кланница за жертвените агнета, пекарни, фурни и навес за около 300 души, паркинг, както и малък хотел построен в архитектурен стил съобразен със святото за алиенската духовност място.
Според официалната версия Осман Баба е бил велик пълководец, Лъв на вярата, изклал много неверници. Според изследователя Димчо Аладжов, той е бил местен светец, водач на бедна овчарска общност (джемаат).
Ето и превод на надгробния паметник:
„КРАСИВ КРАЙ!
Ако всевишният пожелае и изпълни страната с благоволения, това ще бъде извор за Осман Баба. Намирайки благоволение във вътрешността на страната Румелия, той израсна и се създаде в нея. Той пое пътя на всички достойни старци. Като водач на Джемаат, той в необятната, като море божия благодат беше пазач от тъга и печал (неяснота поради изтриване). Излязъл от Хърсан през седемстотин и деветдесетата (1389 г.), той подава ръка на раята в Румелия да бъде молитствуван от молящите се. В осемстотин осемдесет и трета (1479 г.) се пресели във вечност на този Осман Баба.”
На празника на светеца Осман баба край текето се организира традиционното мае (вид събор). Идват поклонници от цял свят да се молят и правят курбан за здраве, за сбъднати и преживени щастливи мигове или за да се пречистят от отминали лоши случаи. На курбана се канят приятели, роднини, комшии, случайно дошли на святото място и други хора. Традицията е – нищо да не се взима от святото място, а само да се донася. Всички дарове остават за текето. Затова и гробът на Осман баба в централната зала на текето е винаги отрупан с дарове.
В целия комплекс не се вижда жива душа. Врата на сградата пред малкия паркинг в отворена, влизате през предверието с два нара, застлани с губери и сте във вътрешния двор. В тюрбето не се влиза с обувки!
Тюрбето
Предверието
Гробът
По пътечка през гората, обозначена със саморъчно направени табелки, се стига до жертвения камък. По клоните на дърветата висят парчета от дрехи и броеници, оставени от поклонниците като дар за здраве. Ако след 50-ина метра не видите нова табелка, значи сте се объркали в плетеницата от пътечки и трябва да се върнете и да потърсите отново.
Следвайте стрелките
Жертвеникът
Разстояние: 91,9 км
Време: около 1 час 40 мин
GPS: 41.574762; 25.034227
Край село Стояново са открити следи от ранна култова дейност от периода на късната бронзова епоха. Светилището се намира на връх Карабурун (от турски „Черен нос“) с височина 1027 м., който е разположен на вододела между реките Малка Арда и Арда, малко преди двете реки да се влеят една в друга. От местността има страхотна гледка към почти целите Средни и Източни Родопи. Поради стратегическото разположение на това място през V-VI в. е била изградена ранновизантийска крепост, от която в момента има разкрити части от основи на каменен строеж и стени.
След като минете през Ардино, трябва да продължите към Смолян. Табели за Стояново няма. Следите за табели вдясно за Баните, Петково, Давидково. Преминавате по един мост („Стоянов мост“) и продължавате нагоре. Когато стигнете до разклон, на който табелата сочи към Паспал вляво (4 км), продължавате вдясно. Най-после виждате стръмен тесен път вдясно и първата табела „Стояново 1 км“. Ако го подминете стигате до нова табела „Стояново 1 км“. Предполагам, че първият път е за качване, а вторият – за слизане (няма никакви указания!), защото, макар и асфалтирани и в добро състояние, пътчетата са толкова тесни, че две коли не могат да се разминат. Шотландия на Балканите!
Селото се състои от две махали, свързани с черен път (около 2 км). Изглежда сюрреалистично – като декор на постапокалиптичен филм. Лудият Макс би бил в стихията си. Почти всички къщи са разрушени, стърчат само каменните дувари. Две-три от къщите изглеждат що-годе обитаеми. Единствената живинка, мярнала се пред погледите ни, беше някаква стотинагодишна бабичка. Само шумът на резачки в надолу в гората издава, че тук все пак живеят хора. А, и плакатите на ДПС от последните избори.
От селото гледката към речната долина е зашеметяваща. Табели за светилището и крепостта няма. Не можахме да ги открием и посетим, но въпреки това разходката си струваше!
Повечето къщи са срутени
Стоянов мост. Аз бих построил крепостта на хълма вляво (извън кадър)
Разстояние: 17,1 км
Време: около 23 мин
GPS: 41.581199; 25.134097
GSM: 0887/206226 (управител) GSM: 0887/241359 GSM: 0887/581361 тел.: 03651/4242 email: hotelpalas@abv.bgЦена: 30,80 лв. (двойна стая, 1,5 + 1 легло)
Най-добре е да позвъните директно на управителя – от другите телефони така или иначе пак към този номер ще ви пренасочат за резервация.
Хотелът е приличен, намира се на централна улица между Общината и автогарата, но след 22 ч. движението утихва. Стаите са чисти, има кафе автомат във фоайето. От рецепцията на приемливи цени може да се закупят бира и безалкохолни напитки.
Механата на хотела не работи, но вечеряхме в ресторанта на комплекс „Перла“ (5-7 мин пеша) и останахме много доволни. Вкусно и евтино, бързо и любезно обслужване.
Ден втори
За днешния ден са предвидени повече от 20 км пешеходни маршрути.
Разстояние: 4 км
Време: около 1 час (пеша)
GPS: 41.566624; 25.146625
Това тракийско светилище се намира в местността „Орлови скали“ („Картал кая“), на около 4 км южно от град Ардино. Култовият комплекс датира от VI-IV век пр. Хр. и се е използвал за ритуали и погребения. Представлява голяма скала, в която са изсечени около 90 трапецовидни ниши. Преполага се, че в тях са се полагали глинени съдове и плочки, свързани с култ към починалите. Под скалите има следи от уреди, жертвеници и други древни съоръжения.
Почти до светилището води път, но ние решихме да се „разкършим“ по планинските пътечки. От хотела, след глътка кафе, тръгваме нагоре към историческия музей на Ардино, после продължихме по ул. „Чинари“, като се стремяхме да следваме главния път. След края на града асфалтът изчезва, пътят се ремонтира в момента и може би ще стига до самите скали. Всъщност работниците ни казаха точно това, но ни предупредиха, че по пътеката е много по-кратко. Тя започва от беседка на високото над разклонението на пътя. Тук вече се появяват първите табелки, а последните неколкостотин метра на стръмния терен са добре укрепени и маркирани. Личи си, че е правено не за пари, а „на ползу роду“ – с грижа и любов! На скалите в момента работят доброволци-алпинисти, които ги почистват от закрепилите се по тях мъхове, клони и дори поникнали млади дървета. Подготвена е и площадка, където вероятно ще бъде построена беседка.
Пътеката е добре маркирана и укрепена
Орловите скали
Алпинисти работят по почистването на скалите
Някой ден навярно ще има беседка
GPS: 41.562353; 25.153148
Руините от крепост „Калето“ се намират на около 500 метра от тракийското светилище. В наши дни от нея е останало много малко и е трудно да бъде забелязана, но крепостта е била разположена на височината преди да се стигне до нишите на светилището.
По кътя към „Орловите скали“ видяхме струпани камъни, вероятно останки от крепоста, но нямаше никаква маркировка и не спирахме да изледваме дали това наистина е така.
След закуска с местния специалитет „Къпана баница“ се качихме на колата и продължихме със следващия етап.
Разстояние: 5,7 км
Време: около 16 мин
GPS: 41.62063978; 25.11416674 (паркинг)
GPS: 41.620864; 25.114678 (мост)
На 10 км. от Ардино се намира „Дяволският мост“ (турското му име е „Шейтан Кюпрю“). Той е построен в началото на XV век в живописен тесен пролом над река Арда. В онези времена оттук е минавал път, свързващ района на Тракийската низина с Беломорието. Изграден е от местен камък. Дължината му е 56 м., а широчината – 3,5 м. Централният му свод достига височина 11,50 м.
Мостът е изграден по средновековната архитектурна традиция, има три свода и няколко преливника. Срещу течението са дозирани вълноломи. Малък парапет, висок около 50 см (първоначално е бил около 20 см но след реконструкцията на моста през 1993 година е надграден), предпазва преминаващите по моста.
През 2003 г. регионът е обявен за „Природна забележителност“.
Дяволски мост, 6764, БългарияДо моста води маркиран път и еко-пътека от село Дядовци. След като влезете в селото продължавате направо, следвайки табелите. Стигате до импровизиран паркинг. Там се налага да оставите колата, тъй като в момента се разширява и обновява (де факто се прави наново) съществуващият път, работят тежки машини и преминаването с кола е невъзможно. В интерес на истината, по трасето видяхме коли, но те вероятно са преминали много рано сутринта или предната вечер. По проект, след завършване на пътя, трябва да се стига с кола на 2 км от моста.
От сега съществуващия импровизиран паркинг ви очакват около 6 км ободряваща разходка по пресечен терен сред прахоляка на строителните работи.
Мостът изниква изведнъж след последния завой. В момента строителна бригада го е опасала със скелета и изчуква и заздравява фугите. На пясъчната коса под моста няколко младежи са намерили място и са разпънали палатки. До моста има солиден навес с чешма и огнище, подходящ за дъ-ъ-ълги вечери на чист въздух.
Мостът се появява внезапно
И най-солидните съоръжения трябва да се поддържат
Реката е пълна с риба, а става и за къпане
Не видяхме Дявола, но и тази „кобра“ е добър пазач
Може да се намери приложение дори на стара гума от трактор
Разстояние: 42,7 км
Време: около 1 час 5 мин
GPS: 41.654833; 25.399323 (паркинг)
Според една от най-разпространените легенди: „Красив, строен младеж се влюбил в девойка от съседното село. Пленен от кръшната снага и пламенните сини очи на момичето, момъкът залинял от копнеж по нея. Разбрал бащата за мъката на сина си и отишъл в селото да я откупи за снаха. Вдигнали голяма сватба. Взели момата от нейното село и сред музика и веселие тръгнали към Зимзелен.
Изневиделица се извила вихрушка и повдигнала яшмака (булото) на булката. Видял свекърът лицето на девойката и онемял пред красотата й, а после пригладил брада и скверни мисли нахлули в душата му.
Възмутена от греховните помисли, природата майка вкаменила шествието, за да предотврати тяхното осъществяване.“
От Кърджали към с. Зимзелен се минава покрай болницата. След 3-4 км на разклона не се поема по лявата отбивка за селото, а се продължава направо към с. Панчево. След 200 – 300 м има малка отбивка с възможност за паркиране и табела „Каменна сватба 350 м“. Тръгвате нагоре по пътеката и където тя се разклонява поемате по дясното отклонение – към дерето. От другата страна на дерето, след около 200 на върха на хълма се намира каменната сватба.
Пътеката е добре маркирана
Младоженците
Разстояние: 108 км
Време: около 1 час 38 мин
с. Каснаково: 2013-07-16 СветилищенаАфродита
Хасково: 2013-07-16 Богородица
с. Стояново: 2013-07-16 Караборун
Ардино: 2013-07-17 Орловискали
с. Дядовци: 2013-07-17 Дяволскиятмост
с. Зимзелен: 2013-07-17 Каменнатасватба
Продължението
Автор: Анжело Ангелов
Снимки: Ема Жунич
Други разкази свързани с Родопи – на картата:
Родопи
Олтарът[/caption]
Тук, разбира се, има орган
[caption id="" align="aligncenter" width="612"]
Органът[/caption]
Олтарът[/caption]
Тук, разбира се, има орган
[caption id="" align="aligncenter" width="612"] Органът[/caption]
С Петър и Биляна продължаваме с обиколката на Берлин зе един уикенд. В първата част минахме от Централната гара през Александерплац до Берлинската катедрала, после по Унтер ден Линден тръгнахме на Запад към Тиргартен, за последно – от мемориална църква Кайзер Вилхелм ще стигнем до Чекпойнт Чарли и Музея на Трабанта.
Последната, днешна, част ще постветим на Берлинската стена
Приятно четене:
част трета
На броени метри от тук обаче има
Каквото и да си говорим, един от най-тъжните моменти в немската история е изграждането на Берлинската стена. То е в нарушение на следвоенното споразумение на страните-победителки, съгласно което Великобритания, Съветският съюз, Съединените щати и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин.
Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 до 1975 година. Напълно построената стена се е състояла от 45 000 бетонни блока с размери 360х150 cm, със заоблен връх, чиято цел е да затруднява (предотврати – бел.Ст.) опитите за бягство. Общата дължина на стената е 155 км, сред които са били разположени 302 наблюдателни кули, 20 бункера и 67 км метални огради.
На 9 ноември 1989 г., след седмици гражданско неподчинение, правителството на Източна Германия позволява гражданите на ГДР да посетят Западна Германия и Западен Берлин. Семейства и приятели, разделени с години се срещат в този паметен момент, а събарянето на стената (което продължава няколко години след това всъщност) дава началото на обединението на Европа, както и на промените у нас, в България. С времето се правят десетки филми и песни за това, че никой и нищо не може да спре желанието на един народ да се обедини. Поздравяваме ви с една много известна такава песен:
Днес са запазени няколко парчета от стената:
Между станциите Potsdamer Platz и Kochstraße, непосредствено до запазените стотина метра парче стена се намира документационният център „Топография на терора”, разположен на цели 4,5 хектара. На това място се е намирала централата на тайната държавна полиция Гестапо и ръководството на военното крило на национал-социалистите – SS*, т.е. терористичният апарат на Третия райх. От вътрешната страна на стената има открита галерия, която подробно показва какво се случва между 1933 и 1945 г. и дава информация за системата, която бележи най-мрачните дни от историята на Германия и жестокостта на нацисткия режим.
Самият Андреас Нахама, директорът на „Топография на терора” също казва:
“Всеки, който идва тук, трябва да се държи адекватно, не е нужно да свежда глава. Това не е мемориален комплекс, а информационен център.”
Цели 23 години са били необходими за откриването на центъра, поради дълги дебати за адекватното и точно, професионално представяне на останките от Третия райх. Сега вече мястото, където някога са работили виновниците за най-голямата катастрофа на XX век, вече е на ваше разположение, при това напълно безплатно.
Дори повърхностно разглеждане на изложбата около стената и вътрешната част на центъра отнемат 3-4 часа, но забележителността е от “задължителните”, така че си предвидете време за това.
Потсдамер плац и Сони център
Снимка: Michael J. Zirbes
Ако обичате стомана, стъкло, високи и блестящи небостъргачи и панорамните кафе-барове, Потсдамер Плац е вашето място. Още през 1920 г. от тук ежедневно са минавали над 20 000 автомобила, 100 000 души, неизвестен брой файтони и велосипеди. Едни от първите светофари в Европа са поставени именно на Потсдамер Плац през 1924 г. и до ден днешен там има тяхна реплика. Говорейки за светофари, лесно може да се ориентирате в коя част на Берлин сте именно по светофарите (зеленото човече от светофара на Източен Берлин затова е и символ, който ще видите върху някои сувенири):
Ampelmännchen
Можете да се качите на повечето небостъргачи, но имайки предвид съотношението между гледка и цени, по-добре изберете ТВ кула, както вече споменахме. Препоръчваме да отдъхнете под стъкления “цирков купол” на Sony Center (сградата с купола на по-горната снимка – бел.Ст.).
Potsdamer Platz (U2, S1, S2, S25, RE3, RE4, RE5, Bus: 200, M41, M48, M85, N2)
Ако се пуснете по Потсдамерщрасе, в близост има няколко интересни обекта, които заслужават вниманието ви:
От Потсдамер Плац ви предлагаме да се насочите на север към Бранденбургската врата. Може би ще ви впечатли футуристичната сграда на
Скрита забележителност, която сме си набелязали за следващия път. Всъщност това е офисът на Otto Bock Healthcare – компания, която се занимава със здравеопазване и е известна най-вече с протезите си, контролирани от нервните импулси на мозъка.
Напълно безплатно можете да разгледате основни принципи на биониката и биомеханиката. Хвърлете един поглед на сайта, а ние продължаваме към…
Само на метри от Бранденбургската врата се издигат 2711 бетонни паралелепипеда, разположени на обща площ от 19 000 кв. метра – мемориал на убитите в Европа евреи.
Преди да се окажете сред блоковете, те не изглеждат високи (най-ниските са 20 cm), но влизайки все по-навътре и по-навътре, скоро те ще станат по-високи от вас, а в средата височината им достига цели 4,80 m. Цялата тази композиция е хем подредена, хем объркваща: когато си вътре, атмосферата става сива и неприятна, а разминавайки се с другите туристи, изскочили изневиделица зад някой блок, започваш да очакваш опасността от всеки ъгъл, а бетонните блокове започват все повече приличат на гробове… Просто, гениално и въздействащо! Именно това е идеята на архитекта Питър Айзенман.
Ebertstraße (Bus: M85)
Вместо финал
Вярвате или не, нашият пътепис е към своя край. Писахме го по-дългото, отколкото бяхме в Берлин. И въпреки това не можахме да ви разкажем за Музея на технологиите и за огромното световно изложение на потребителска електроника IFA. Нямаше време да видим затвореното летище-музей Tempelhof, нито колекцията от класически автомобили… За околностите на Берлин да не говорим.
И все пак, написахме доста и ако сте решили да ходите в немската столица, вече знаете какво да видите.
Току-що възкръснал, той търси своята идентичност и се променя с изключителна скорост. Има си своя строга, работохолишка, забързана, типично немска атмосфера. Има вандалски графити и улично изкуство. Има болка и спомени. Но има зеленина, туристи и бъдеще. Без значение дали сте възрастен историк, носещ очила с дебели рогови рамки или хипстър, който обича музикалните фестивали, посетете Берлин. Струва си!
Край
Автори: Петър и Биляна Събеви
Снимки: авторите
*Идва от съкращението на думата Schutzstaffel - военизирана партийна структура на Национал-социалистическата германска работническа партия между 1920 и 1945г – бел.Ст.
Други разкази свързани с Берлин – на картата:
Берлин