През Иран с Опел (14): Бисотун, Так-е Бостан, Орумие, Базарган, Арарат и среща с въоръжени кюрди

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес завършваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеранпрез Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанзпосетихме Исфахан, а така също – през Мейбод, пустините,  Чак-чак и призрачния град Харанак. После минахме през Язд, Абарку и Пасаргад, както и през древния Персеполис и Шираз, както и през Солените езера, Керман, Бам и Джирофт.После минахме по брега на Персийския залив с Бандар Абас до Бушер и Бандар-е Машахр, а за поселдно разгледахме Чока Занбил и Сус.

Днес след Бисотун ще тръгнем към турската граница.

Приятно четене:

 

През Иран с Опел

част четиринайсета

Бисотун, Так-е Бостан, Орумие, Базарган, Арарат и среща с въоръжени кюрди

Бисотун

Бисотун е разположен по протежението на древен търговски път, който свързва високото Иранско плато с Месопотамия. Това малко градче е известно с наличието на находки от праисторически времена, както и артефакти от периодите на различни царства, владеели тези земи. Основните забележителности на историческия комплекс представляват барелефи и надписи, изсечени в почти вертикална скалиста планина. Те са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 2006 година.

С най-голяма значимост е изсечения в скалата

барелеф на Дарий I,

разположен на височина над 100 метра и с размери 6,5 метра на 3,2 метра. До него се достига по стълби и платформа, на която поради реконструкция не пускаха туристи по време на посещението ми.

Стълбите и платформата, от която се вижда барелефа с надписи на Дарий I

Стълбите и платформата, от която се вижда барелефа с надписи на Дарий I

Снимка на барелефа, изобразяващ победите на Дарий I Велики

Снимка на барелефа, изобразяващ победите на Дарий I Велики

Барелефът изобразява Дарий, който държи лък и е стъпил върху гърдите на победения негов противник и претендент за престола Гаумата. Следват фигурите на девет пленени от Дарий владетели, които са се опитали да разпокъсат Персийската империя. Над фигурите е изобразено зороастрийското крилато слънце Фаравахар като символ на божествената власт на Дарий. Надписите са на три езика: еламски, вавилонски и древноперсийски. Те описват потеклото на Дарий, бунтовете в империята след смъртта на Кир Велики и сина му, както и победите на Дарий над владетелите, опитали се да разпокъсат Персия. Надписите свидетелстват за обмена на културни влияния в развитието на изкуството и писмеността в Близкия изток.

Фархад Тараш

представлява изсечена в скалата гладка повърхност с размери 200 метра на 36 метра, върху която е трябвало да бъдат издълбани барелефи и надписи.

Фархад Тараш

Фархад Тараш

Статуята на Херакъл (Херкулес)

е изсечена в скалите в средата на втори век преди новата ера. Изобразява почиващия си върху лъвска кожа герой, след удържана победа в битка. До него се виждат барелефи на маслиново дърво и закачен на клоните кочан със стрели. Митичният герой е с къдрава коса, брада и чаша вино в лявата си ръка. Надписи на древногръцки език обясняват, че статуята е в чест на Персийска победа над Партите.

 

 

Статуята на победилия в битка и почиващ си античен герой Херакъл (Херкулес)

Статуята на победилия в битка и почиващ си античен герой Херакъл (Херкулес)

Барелефът на Партския владетел Митридат II

е от края на втори век преди новата ера и го изобразява заедно с четирима верни сатрапи (областни управители). До него друг барелеф увековечава победата на Партския владетел Готарзис II над принц Мехердад. По средата барелефите са частично припокрити с надпис от 17-ти век за направено дарение на имоти от местния шейх Али Хан.

Поразрушените барелефи на Митридат II и на Готарзис II, както и надписа на шейх Али Хан

Поразрушените барелефи на Митридат II и на Готарзис II, както и надписа на шейх Али Хан

Целият Археологически комплекс Бисотун обхваща площ от 116 хектара. Всичките историко-археологически паметници са 18 на брой. Други интересни обекти са пещерата на ловците, партския храм, камъкът с барелеф на Балаш, реставрирания кервансарай.

Входна такса не се събира, разглеждането на обектите в комплекса е безплатно.

 

Так-е Бостан

Историческият комплекс Так-е Бостан е разположен в

Керманшах

Този град с близо един милион жители е столица на едноименна провинция и център на индустриално развит регион. Разположен е на международния път, свързващ столицата на Иран Техеран с Иракската столица Багдад.

Taq-e Bostan, Керманшах, Иран

Районът на Керманшах се слави с богатата си история и култура. Първите селища са се появили осем хилядолетия преди новата ера. През 4-ти век това е процъфтяващ град и своеобразен курорт, където персийските управници са идвали да се лекуват.

Главната забележителност в Керманшах е комплексът Так-е Бостан, включващ издълбани в скалата ниши с барелефи и надписи. Те са на възраст 16-17 века и изобразяват сцени от живота на царете от династията на Сасанидите.

Скалните ниши с барелефи и надписи са оргинални паметници от 4-ти век след Христа

Скалните ниши с барелефи и надписи са оргинални паметници от 4-ти век след Христа

Барелефите в най-голямата ниша

Барелефите в най-голямата ниша

Горният барелеф в дъното на най-голямата ниша изобразява коронясването на цар Ардашир II. От едната му страна е зороастрийският бог Ахура Мазда. От другата му страна е индо-иранската богиня Анахита.

Долният баралеф изобразява владетеля като конник с метална ризница, копие и щит. Рицарите в Западна Европа започват да носят аналогична броня няколко века по-късно.

Страничните барелефи в голямата ниша

Страничните барелефи в голямата ниша

Горният барелеф от лявата страна на нишата изобразява владетеля на трон, приемащ посетители.

Долният барелеф от ляво представлява ловна сцена на преследване на елени и глигани.

Малката ниша съдържа барелефи на персийски владетели и надписи

Малката ниша съдържа барелефи на персийски владетели и надписи

Барелеф, изобразяващ сцена от живота в Персия

Барелеф, изобразяващ сцена от живота в Персия

Барелеф, изобразяващ сцена от живота в Персия

Барелеф, изобразяващ сцена от живота в Персия

 

Орумие

700-хилядният Орумие се намира в северозападната част на Иран и е административен център на провинция Западен Азербайджан. В продължение на векове заедно с мюсюлманите тук мирно са живяли християни и евреи. В околностите на града е имало чудесни овощни градини и лозя, поради което са го наричали „Градината на Персия“.

През втората половина на 19-ти век за известно време регионът попада под властта на Кюрдския националистически лидер Шейх Убайд ал-Лах. През 1880 година персийската армия атакува кюрдските войски и превзема града. По време на сраженията са избити много християни, а овощните градини в околностите са опожарени. През Първата световна война турската армия превзема Орумие и други западноирански градове, въпреки че страната е неутрална. Почти всички християни бягат от града за да не ги сполети съдбата на избитите от турците арменци през 1915 година.

 

В град Орумие влязох късно вечерта, след като бях минал през

провинция Кюрдистан

и покрай соленото езеро носещо също името Орумие. Имах намерение да поразгледам централната част, но трафикът беше ужасно натоварен. На няколко пъти по кръстовищата свистяха спирачките на моя и на съседните автомобили. Реших, че не си струва да катастрофирам преди напускането на Иран и спрях на първия удобен паркинг за да пренощувам.

Към 4 часа сутринта потеглих, по улиците нямаше хора и автомобили, но указателните табели бяха само с имена на улици и площади. Половин час обикалях по булевардите без да намеря нито центъра на града, нито изхода към главния път на север. Появиха се първите чистачи и започнах да ги питам за посоката. Те ме упътваха така, че стигах до затънтени квартали и пак се връщах. На един площад видях двама войника с автомати на пост пред някаква административна сграда. Като спрях пред тях те застанаха в положение „мирно“. Попитах ги за посоката и единият ми начерта подробна схема на лист хартия как да се „измъкна“ от града. Бях безкрайно благодарен на този интелигентен войник, защото се справих без повече питания, ръководейки се по схемата му. И в други градове вече се беше случвало военни, които охраняват обекти, да ми чертаят схеми, по които се ориентирах за посоките.

Това остави у мен добри впечатления от служещите в иранската армия: много от тях говореха английски като обясняваха ясно и точно.

 

От  Орумие до границата оставаха 320 километра. Минах транзит през градовете Хой и Маку. За последен път си напълних резервоара с евтино гориво.

 

Преминаване на границата между Иран и Турция при Базарган

Малкото гранично градче Базарган изобилства с магазини, където похарчих останалите ми ирански пари.

Главната улица на граничното градче Базарган

Главната улица на граничното градче Базарган

В далечината се вижда планината Арарат със заснежения си връх.

При напускането на Иран се сблъсках също с хаос, бюрокрация и корупция на границата, както и на влизане в страната

от Армения. Поне се бях подготвил психологически. Още при влизането в граничната зона един мъж ми поиска 50 долара, явно за да ми съдейства при оформянето на документите. Ненавиждайки всякакви форми на корупция и изнудване решително му отказах.

Той само ми каза, че в такъв случай ще си имам проблеми. Оказа се прав. Отказът ми да платя 50 долара беше грешка. В близкия фургон граничният служител ми прибра шофьорската книжка и ме прати да плащам някаква такса.

На около 300 метра оттам намерих голяма административна и митническа сграда. След няколко питания открих гишето с нужния служител, който написа някаква бележка и ме прати в банковия офис. Там платих 35 евро, служителят на гишето сложи подпис и печат, след което се върнах 300 метра обратно в началото на граничния район.

Човекът от фургона взе документа за платена такса, върна ми шофьорската книжка и ме пусна. Отидох пак в голямата митническа сграда и започнах да търся къде трябва да ми оформят Карнет дьо пасаж-а на автомобила. Един митнически служител ми каза, че това можело да стане на следващия ден защото сега е петък, почивния ден в Иран. Теглих им на ум една … , качих се на автомобила и продължих до следващата сграда, където се извършваше паспортна и митническа проверка.

Веднага се появи един цивилен „помагач“, който каза, че може да ми придвижи документите срещу възнаграждение. Предадох се и се оставих в ръцете му. Оказа се, че съм постъпил правилно. Човекът ме заведе до гишето за паспортна проверка и ме остави да чакам на опашката. Без проблем получих печат в паспорта за напускане на страната, а след малко „помагачът“ се върна с оформен Карнет дьо пасаж на автомобила. После поиска 100 евро за да платял някакви такси. Нямах избор, дадох му парите и след десетина минути той се върна с два документа. Така и не разбрах какви са тия листчета, за които дадох толкова много пари.

Двата документа, за които дадох 100 евро

Двата документа, за които дадох 100 евро

Двата документа, за които дадох 100 евро

Двата документа, за които дадох 100 евро

 

Наредих се на опашката с автомобили за митническа проверка. „Помагачът“ чакаше с мен като подаваше документите първо на митничаря, а после и на граничния полицай. Всичко мина без проблеми. „Моят човек“ поиска още 30 евро за това, че ми е помогнал.

Отвори се желязна решетъчна врата, движеща се по релса и няколко автомобила влязохме в нещо като ограден двор. Пред нас имаше друга желязна ограда с такава врата, а отстрани гише за паспортна проверка. След подпечатването на паспорта „помагачът“ ме заведе на друго гише за оформяне документите на автомобила. Вътре видях жена в униформа и без забрадка на главата. Едва тогава осъзнах, че

вече ме проверяват турските гранични служби

Стана ми ясно, че в това заградено пространство иранците предават преминаващите границата на турците. След оформянето на паспорта и документите на автомобила „моят човек“ ме предаде на турския митничар и си взехме довиждане. Митничарят хвърли поглед на багажа в автомобила и поиска пари. Попитах го колко, той ми каза „двадесет“ и му дадох 20 турски лири (17 лева). Той ги взе, но изглеждаше разочарован. Ами да си беше казал конкретно, че иска 20 евро (40 лева). Щях да му ги дам.

После се отвори другата плъзгаща се по релса голяма желязна решетъчна врата и заедно с останалите леки автомобили преминах в Турция. Последва последна паспортна проверка на турски полицай и напуснах граничната зона.

Преминаването на границата между Иран и Турция ми беше отнело повече от два часа. Все пак по-добре в сравнение с трите часа, които ми отидоха при влизането от Армения.

Поех дълбоко въздух.

Почувствах се почти у дома.

 

Арарат

От турска територия изгледът към планината Арарат беше внушителен. Добре се открояваше покритият със сняг връх, висок 5165 метра. До него е връх Малък Арарат с височина 3914 метра.

В библейските книги се говори за планината Арарат, където след Потопа е останал да лежи Ноевият ковчег.

Отляво е Голям Арарат, а отдясно е Малък Арарат

Отляво е Голям Арарат, а отдясно е Малък Арарат

Заснеженият конус на Голям Арарат

Заснеженият конус на Голям Арарат

 

Среща с въоръжени кюрди

Минах тридесетина километра и почуствах умора, нормална след преживяванията рано сутринта в Орумие и при преминаването на границата. Както правя обикновено, от шосето отбих по черен път и след около километър спрях между малки хълмове. Реших, че мястото е достатъчно закътано и ще си почина спокойно. Хапнах и тъкмо ядях грозде за десерт когато се появи някакъв мъж и тръгна към мен. В ръката си носеше автомат Калашников и чак тогава осъзнах, че

всъщност се намирам в Кюрдистан

Сетих се за медийни съобщения от последните години за отвличания, извършени от кюрдски партизани. Поизплаших се. Мъжът първо огледа багажника и вътре в автомобила, вероятно за оръжие. После дойде при мен и въпросително ме погледна. Казах му, че съм турист и съм спрял за да хапна и да си почина. Той каза: „ОК, но проблем.“. Попитах го какъв е, турчин или кюрд. Той гордо се потупа в гърдите и каза: „Кюрд, кюрд. Но турк.“. После изчезна между баирите, държейки в ръка автомата.

Реших, че няма страшно и мога да продължа почивката. Дремнах петнадесетина минути и изпих чаша кока кола с разтворено в нея инстантно кафе. Докато си миех зъбите се появи познатият ми мъж, водейки и един друг по-възрастен със себе си. Възрастният също държеше в ръка автомат Калашников. Помислих си, че става лошо и е трябвало веднага да се махна от това място. Здрависахме се с възрастния мъж, който гордо каза, че е кюрд. В този момент измежду баирите се приближи трети, също с Калашников. Запознах се и с него. Изплаших се. Какво ли пък ще става сега?  И на новодошлите обясних с думи и жестове, че съм турист от „Булгаристан“, че съм хапнал, дремнал и ще продължавам по пътя. Единият ме попита имам ли много пари и в хотели ли спя. Веднага реших, че тоя сигурно си прави сметката да ме ограби. Обясних, че имам пари само за гориво и спя в колата защото не съм богат.

Предложих им да се снимаме, те първо отказваха, но после двама се съгласиха. Казах им да застанат с автоматите, но те твърдо отказаха. Оставиха ги до колата, само единият си го подпря на предното  колело (вижда се на снимките).

С един от тримата въоръжените кюрди. Вижда се подпреният на предното колело автомат Калашников.

С един от тримата въоръжените кюрди. Вижда се подпреният на предното колело автомат Калашников.

Авторът с още един от тримата въоръжените кюрди. Вижда се подпреният на предното колело автомат Калашников.

Авторът с още един от тримата въоръжените кюрди. Вижда се подпреният на предното колело автомат Калашников.

Понечих да си тръгна, но възрастният кюрд ме спря, искал да си говорим. Питаха ме дали имам жена (кадън) и им отговорих утвърдително. На обратния ми въпрос и тримата казаха, че са женени. Питаха ме за деца и им казах, че имам две. Те започнаха да ми се смеят, че имам само две деца. Единият имал пет, другият имал осем, а пък третият гордо каза, че имал десет деца.

Отново си затръгвах и те пак ме спряха, за да си говорим още. Знаеха по няколко думи на английски и се получи доста комична ситуация. Кюрдите ми говорят нещо на турски, но нищо не им разбирам. Аз започнах да им говоря на български, а пък те ме слушат и кимат с глави. В такъв „съдържателен разговор“ минаха десетина минути. Накрая ме пуснаха, взехме си довиждане като с най-възрастния се разцелувахме.

И този път се оказаха напразни страховете и опасенията, че нещо лошо може да ми се случи.

 

До Перник ми оставаха само 2300 километра.

Край

Септември  2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mailvalentin.dreharski@besttechnica.bg

 

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

 

През Иран с Опел (14): Бисотун, Так-е Бостан, Орумие, Базарган, Арарат и среща с въоръжени кюрди

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес завършваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеранпрез Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанзпосетихме Исфахан, а така също – през Мейбод, пустините,  Чак-чак и призрачния град Харанак. После минахме през Язд, Абарку и Пасаргад, както и през древния Персеполис и Шираз, както и през Солените езера, Керман, Бам и Джирофт.После минахме по брега на Персийския залив с Бандар Абас до Бушер и Бандар-е Машахр, а за поселдно разгледахме Чока Занбил и Сус.

Днес след Бисотун ще тръгнем към турската граница.

Приятно четене:

 

През Иран с Опел

част четиринайсета

Бисотун, Так-е Бостан, Орумие, Базарган, Арарат и среща с въоръжени кюрди

Бисотун

Бисотун е разположен по протежението на древен търговски път, който свързва високото Иранско плато с Месопотамия. Това малко градче е известно с наличието на находки от праисторически времена, както и артефакти от периодите на различни царства, владеели тези земи. Основните забележителности на историческия комплекс представляват барелефи и надписи, изсечени в почти вертикална скалиста планина. Те са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 2006 година.

С най-голяма значимост е изсечения в скалата

барелеф на Дарий I,

разположен на височина над 100 метра и с размери 6,5 метра на 3,2 метра. До него се достига по стълби и платформа, на която поради реконструкция не пускаха туристи по време на посещението ми.

Стълбите и платформата, от която се вижда барелефа с надписи на Дарий I

Стълбите и платформата, от която се вижда барелефа с надписи на Дарий I

Снимка на барелефа, изобразяващ победите на Дарий I Велики

Снимка на барелефа, изобразяващ победите на Дарий I Велики

Барелефът изобразява Дарий, който държи лък и е стъпил върху гърдите на победения негов противник и претендент за престола Гаумата. Следват фигурите на девет пленени от Дарий владетели, които са се опитали да разпокъсат Персийската империя. Над фигурите е изобразено зороастрийското крилато слънце Фаравахар като символ на божествената власт на Дарий. Надписите са на три езика: еламски, вавилонски и древноперсийски. Те описват потеклото на Дарий, бунтовете в империята след смъртта на Кир Велики и сина му, както и победите на Дарий над владетелите, опитали се да разпокъсат Персия. Надписите свидетелстват за обмена на културни влияния в развитието на изкуството и писмеността в Близкия изток.

Фархад Тараш

представлява изсечена в скалата гладка повърхност с размери 200 метра на 36 метра, върху която е трябвало да бъдат издълбани барелефи и надписи.

Фархад Тараш

Фархад Тараш

Статуята на Херакъл (Херкулес)

е изсечена в скалите в средата на втори век преди новата ера. Изобразява почиващия си върху лъвска кожа герой, след удържана победа в битка. До него се виждат барелефи на маслиново дърво и закачен на клоните кочан със стрели. Митичният герой е с къдрава коса, брада и чаша вино в лявата си ръка. Надписи на древногръцки език обясняват, че статуята е в чест на Персийска победа над Партите.

 

 

Статуята на победилия в битка и почиващ си античен герой Херакъл (Херкулес)

Статуята на победилия в битка и почиващ си античен герой Херакъл (Херкулес)

Барелефът на Партския владетел Митридат II

е от края на втори век преди новата ера и го изобразява заедно с четирима верни сатрапи (областни управители). До него друг барелеф увековечава победата на Партския владетел Готарзис II над принц Мехердад. По средата барелефите са частично припокрити с надпис от 17-ти век за направено дарение на имоти от местния шейх Али Хан.

Поразрушените барелефи на Митридат II и на Готарзис II, както и надписа на шейх Али Хан

Поразрушените барелефи на Митридат II и на Готарзис II, както и надписа на шейх Али Хан

Целият Археологически комплекс Бисотун обхваща площ от 116 хектара. Всичките историко-археологически паметници са 18 на брой. Други интересни обекти са пещерата на ловците, партския храм, камъкът с барелеф на Балаш, реставрирания кервансарай.

Входна такса не се събира, разглеждането на обектите в комплекса е безплатно.

 

Так-е Бостан

Историческият комплекс Так-е Бостан е разположен в

Керманшах

Този град с близо един милион жители е столица на едноименна провинция и център на индустриално развит регион. Разположен е на международния път, свързващ столицата на Иран Техеран с Иракската столица Багдад.

Taq-e Bostan, Керманшах, Иран

Районът на Керманшах се слави с богатата си история и култура. Първите селища са се появили осем хилядолетия преди новата ера. През 4-ти век това е процъфтяващ град и своеобразен курорт, където персийските управници са идвали да се лекуват.

Главната забележителност в Керманшах е комплексът Так-е Бостан, включващ издълбани в скалата ниши с барелефи и надписи. Те са на възраст 16-17 века и изобразяват сцени от живота на царете от династията на Сасанидите.

Скалните ниши с барелефи и надписи са оргинални паметници от 4-ти век след Христа

Скалните ниши с барелефи и надписи са оргинални паметници от 4-ти век след Христа

Барелефите в най-голямата ниша

Барелефите в най-голямата ниша

Горният барелеф в дъното на най-голямата ниша изобразява коронясването на цар Ардашир II. От едната му страна е зороастрийският бог Ахура Мазда. От другата му страна е индо-иранската богиня Анахита.

Долният баралеф изобразява владетеля като конник с метална ризница, копие и щит. Рицарите в Западна Европа започват да носят аналогична броня няколко века по-късно.

Страничните барелефи в голямата ниша

Страничните барелефи в голямата ниша

Горният барелеф от лявата страна на нишата изобразява владетеля на трон, приемащ посетители.

Долният барелеф от ляво представлява ловна сцена на преследване на елени и глигани.

Малката ниша съдържа барелефи на персийски владетели и надписи

Малката ниша съдържа барелефи на персийски владетели и надписи

Барелеф, изобразяващ сцена от живота в Персия

Барелеф, изобразяващ сцена от живота в Персия

Барелеф, изобразяващ сцена от живота в Персия

Барелеф, изобразяващ сцена от живота в Персия

 

Орумие

700-хилядният Орумие се намира в северозападната част на Иран и е административен център на провинция Западен Азербайджан. В продължение на векове заедно с мюсюлманите тук мирно са живяли християни и евреи. В околностите на града е имало чудесни овощни градини и лозя, поради което са го наричали „Градината на Персия“.

През втората половина на 19-ти век за известно време регионът попада под властта на Кюрдския националистически лидер Шейх Убайд ал-Лах. През 1880 година персийската армия атакува кюрдските войски и превзема града. По време на сраженията са избити много християни, а овощните градини в околностите са опожарени. През Първата световна война турската армия превзема Орумие и други западноирански градове, въпреки че страната е неутрална. Почти всички християни бягат от града за да не ги сполети съдбата на избитите от турците арменци през 1915 година.

 

В град Орумие влязох късно вечерта, след като бях минал през

провинция Кюрдистан

и покрай соленото езеро носещо също името Орумие. Имах намерение да поразгледам централната част, но трафикът беше ужасно натоварен. На няколко пъти по кръстовищата свистяха спирачките на моя и на съседните автомобили. Реших, че не си струва да катастрофирам преди напускането на Иран и спрях на първия удобен паркинг за да пренощувам.

Към 4 часа сутринта потеглих, по улиците нямаше хора и автомобили, но указателните табели бяха само с имена на улици и площади. Половин час обикалях по булевардите без да намеря нито центъра на града, нито изхода към главния път на север. Появиха се първите чистачи и започнах да ги питам за посоката. Те ме упътваха така, че стигах до затънтени квартали и пак се връщах. На един площад видях двама войника с автомати на пост пред някаква административна сграда. Като спрях пред тях те застанаха в положение „мирно“. Попитах ги за посоката и единият ми начерта подробна схема на лист хартия как да се „измъкна“ от града. Бях безкрайно благодарен на този интелигентен войник, защото се справих без повече питания, ръководейки се по схемата му. И в други градове вече се беше случвало военни, които охраняват обекти, да ми чертаят схеми, по които се ориентирах за посоките.

Това остави у мен добри впечатления от служещите в иранската армия: много от тях говореха английски като обясняваха ясно и точно.

 

От  Орумие до границата оставаха 320 километра. Минах транзит през градовете Хой и Маку. За последен път си напълних резервоара с евтино гориво.

 

Преминаване на границата между Иран и Турция при Базарган

Малкото гранично градче Базарган изобилства с магазини, където похарчих останалите ми ирански пари.

Главната улица на граничното градче Базарган

Главната улица на граничното градче Базарган

В далечината се вижда планината Арарат със заснежения си връх.

При напускането на Иран се сблъсках също с хаос, бюрокрация и корупция на границата, както и на влизане в страната

от Армения. Поне се бях подготвил психологически. Още при влизането в граничната зона един мъж ми поиска 50 долара, явно за да ми съдейства при оформянето на документите. Ненавиждайки всякакви форми на корупция и изнудване решително му отказах.

Той само ми каза, че в такъв случай ще си имам проблеми. Оказа се прав. Отказът ми да платя 50 долара беше грешка. В близкия фургон граничният служител ми прибра шофьорската книжка и ме прати да плащам някаква такса.

На около 300 метра оттам намерих голяма административна и митническа сграда. След няколко питания открих гишето с нужния служител, който написа някаква бележка и ме прати в банковия офис. Там платих 35 евро, служителят на гишето сложи подпис и печат, след което се върнах 300 метра обратно в началото на граничния район.

Човекът от фургона взе документа за платена такса, върна ми шофьорската книжка и ме пусна. Отидох пак в голямата митническа сграда и започнах да търся къде трябва да ми оформят Карнет дьо пасаж-а на автомобила. Един митнически служител ми каза, че това можело да стане на следващия ден защото сега е петък, почивния ден в Иран. Теглих им на ум една … , качих се на автомобила и продължих до следващата сграда, където се извършваше паспортна и митническа проверка.

Веднага се появи един цивилен „помагач“, който каза, че може да ми придвижи документите срещу възнаграждение. Предадох се и се оставих в ръцете му. Оказа се, че съм постъпил правилно. Човекът ме заведе до гишето за паспортна проверка и ме остави да чакам на опашката. Без проблем получих печат в паспорта за напускане на страната, а след малко „помагачът“ се върна с оформен Карнет дьо пасаж на автомобила. После поиска 100 евро за да платял някакви такси. Нямах избор, дадох му парите и след десетина минути той се върна с два документа. Така и не разбрах какви са тия листчета, за които дадох толкова много пари.

Двата документа, за които дадох 100 евро

Двата документа, за които дадох 100 евро

Двата документа, за които дадох 100 евро

Двата документа, за които дадох 100 евро

 

Наредих се на опашката с автомобили за митническа проверка. „Помагачът“ чакаше с мен като подаваше документите първо на митничаря, а после и на граничния полицай. Всичко мина без проблеми. „Моят човек“ поиска още 30 евро за това, че ми е помогнал.

Отвори се желязна решетъчна врата, движеща се по релса и няколко автомобила влязохме в нещо като ограден двор. Пред нас имаше друга желязна ограда с такава врата, а отстрани гише за паспортна проверка. След подпечатването на паспорта „помагачът“ ме заведе на друго гише за оформяне документите на автомобила. Вътре видях жена в униформа и без забрадка на главата. Едва тогава осъзнах, че

вече ме проверяват турските гранични служби

Стана ми ясно, че в това заградено пространство иранците предават преминаващите границата на турците. След оформянето на паспорта и документите на автомобила „моят човек“ ме предаде на турския митничар и си взехме довиждане. Митничарят хвърли поглед на багажа в автомобила и поиска пари. Попитах го колко, той ми каза „двадесет“ и му дадох 20 турски лири (17 лева). Той ги взе, но изглеждаше разочарован. Ами да си беше казал конкретно, че иска 20 евро (40 лева). Щях да му ги дам.

После се отвори другата плъзгаща се по релса голяма желязна решетъчна врата и заедно с останалите леки автомобили преминах в Турция. Последва последна паспортна проверка на турски полицай и напуснах граничната зона.

Преминаването на границата между Иран и Турция ми беше отнело повече от два часа. Все пак по-добре в сравнение с трите часа, които ми отидоха при влизането от Армения.

Поех дълбоко въздух.

Почувствах се почти у дома.

 

Арарат

От турска територия изгледът към планината Арарат беше внушителен. Добре се открояваше покритият със сняг връх, висок 5165 метра. До него е връх Малък Арарат с височина 3914 метра.

В библейските книги се говори за планината Арарат, където след Потопа е останал да лежи Ноевият ковчег.

Отляво е Голям Арарат, а отдясно е Малък Арарат

Отляво е Голям Арарат, а отдясно е Малък Арарат

Заснеженият конус на Голям Арарат

Заснеженият конус на Голям Арарат

 

Среща с въоръжени кюрди

Минах тридесетина километра и почуствах умора, нормална след преживяванията рано сутринта в Орумие и при преминаването на границата. Както правя обикновено, от шосето отбих по черен път и след около километър спрях между малки хълмове. Реших, че мястото е достатъчно закътано и ще си почина спокойно. Хапнах и тъкмо ядях грозде за десерт когато се появи някакъв мъж и тръгна към мен. В ръката си носеше автомат Калашников и чак тогава осъзнах, че

всъщност се намирам в Кюрдистан

Сетих се за медийни съобщения от последните години за отвличания, извършени от кюрдски партизани. Поизплаших се. Мъжът първо огледа багажника и вътре в автомобила, вероятно за оръжие. После дойде при мен и въпросително ме погледна. Казах му, че съм турист и съм спрял за да хапна и да си почина. Той каза: „ОК, но проблем.“. Попитах го какъв е, турчин или кюрд. Той гордо се потупа в гърдите и каза: „Кюрд, кюрд. Но турк.“. После изчезна между баирите, държейки в ръка автомата.

Реших, че няма страшно и мога да продължа почивката. Дремнах петнадесетина минути и изпих чаша кока кола с разтворено в нея инстантно кафе. Докато си миех зъбите се появи познатият ми мъж, водейки и един друг по-възрастен със себе си. Възрастният също държеше в ръка автомат Калашников. Помислих си, че става лошо и е трябвало веднага да се махна от това място. Здрависахме се с възрастния мъж, който гордо каза, че е кюрд. В този момент измежду баирите се приближи трети, също с Калашников. Запознах се и с него. Изплаших се. Какво ли пък ще става сега?  И на новодошлите обясних с думи и жестове, че съм турист от „Булгаристан“, че съм хапнал, дремнал и ще продължавам по пътя. Единият ме попита имам ли много пари и в хотели ли спя. Веднага реших, че тоя сигурно си прави сметката да ме ограби. Обясних, че имам пари само за гориво и спя в колата защото не съм богат.

Предложих им да се снимаме, те първо отказваха, но после двама се съгласиха. Казах им да застанат с автоматите, но те твърдо отказаха. Оставиха ги до колата, само единият си го подпря на предното  колело (вижда се на снимките).

С един от тримата въоръжените кюрди. Вижда се подпреният на предното колело автомат Калашников.

С един от тримата въоръжените кюрди. Вижда се подпреният на предното колело автомат Калашников.

Авторът с още един от тримата въоръжените кюрди. Вижда се подпреният на предното колело автомат Калашников.

Авторът с още един от тримата въоръжените кюрди. Вижда се подпреният на предното колело автомат Калашников.

Понечих да си тръгна, но възрастният кюрд ме спря, искал да си говорим. Питаха ме дали имам жена (кадън) и им отговорих утвърдително. На обратния ми въпрос и тримата казаха, че са женени. Питаха ме за деца и им казах, че имам две. Те започнаха да ми се смеят, че имам само две деца. Единият имал пет, другият имал осем, а пък третият гордо каза, че имал десет деца.

Отново си затръгвах и те пак ме спряха, за да си говорим още. Знаеха по няколко думи на английски и се получи доста комична ситуация. Кюрдите ми говорят нещо на турски, но нищо не им разбирам. Аз започнах да им говоря на български, а пък те ме слушат и кимат с глави. В такъв „съдържателен разговор“ минаха десетина минути. Накрая ме пуснаха, взехме си довиждане като с най-възрастния се разцелувахме.

И този път се оказаха напразни страховете и опасенията, че нещо лошо може да ми се случи.

 

До Перник ми оставаха само 2300 километра.

Край

Септември  2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mailvalentin.dreharski@besttechnica.bg

 

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

 

Как се пише: пожелание или по желание?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Когато представлява съществително име със значение ’изказано към някого желание за сбъдване на нещо, обикновено добро, хубаво’ или ’препоръка, предложение…

Езера, ветрове и приятели (3): Черна гора

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с пътуването на Петя из близките Западни Балкани. Започнахме със Скопие и Хераклея край Битоля, продължихме с Охрид и Албания, а днес ще влезем в Черна гора.

Приятно четене:

Езера, ветрове и приятели

част трета

Черна гора

Шкодренско езеро, Черна гора

 

Срещаме няколко магарета, спокойно пасящи до пътя. Харесват ни. Приближават се, а едното облизва фаровете на нашия мотор. Жест на приятелство и привързаност. Все пак изпълняват подобни роли – някой ахмак ги товари и използва я за работа, я за развлечение. Нашият ТДМ изобщо не се дърпа. Стои мирен, докато магарето с топъл и грапав език мие очите му…

 

Спускаме се надолу – от едната ни страна е отсечен и много стръмен склон, който в подножието полегато и леко вълнообразно се разлива до водите на

Шкодренско езеро

Край бреговете му се вижда светлозелена ивица, образувана от едрите месести листа на водните лилии. Далечните отсрещни брегове изглеждат сурови, каменисти и оскъдни на растителност. В ниското се гушат малки селца с червенеещи покривчета, а хълмовете са прорязани от пътищата, водещи до тях.

 

 

 

Постепенно слизаме все по-надолу. Наближавайки езерото се открива най-красивата му част – в периферията са разположени куполовидни върхове, изникващи от самата водна повърхност. Езерото прониква в сърцето на планината, заобикаля гъвкаво, спокойно и наситеносиньо, създава едновременно противоречие и хармония с околния релеф.

 

Миниатюрно островче с малка бяла постройчица смело се разполага в средата на езерото. Образуват се живописни, обли заливи, щедро обрасли с водна лилия. Наближаваме населено място. Възрастна жена ни предлага „ладно вино” от хладилна чанта. Изкушението е огромно. После влизаме във  Вирпазар, където „точеното” ни очаква. Разменяме шеги със сервитьора (хората там са много комуникативни), а Бобан Левио мигач пита за сводни „собе”(стаи). Търсим място за спане, но цените са високи, а условията – обикновени.

Продължаваме към Подгорица

 

Преминаваме през дълъг мост, прекрачил между два диви полуобрасли бряга.

 

 Черна гора

 

 

Летим по прекрасния път  до железопътна линия и останки от древна крепост.  От двете ни страни езерната повърхност почива тиха и необятна.

По пътя пропускаме четирикилометров тунел, приближаваме столицата на Монтенегро, а все още не е ясно къде ще нощуваме. Точно преди града се отбиваме  по страничен черен път и попадаме в бодливо поле. По показателните остатъци от човешка дейност разбираме, че това е мястото за забранена любов. Констатираното става повод за множество шеги. Нямаме избор и разпъваме палатките на закътана бодлива полянка.

 

Вечеряме, а от моя телефон в ушите ни драще дрезгавият звук на „Сребрни криле”, съвсем в унисон с вечерта и мястото. Щурците свирят безгрижната си песен, бодлите са в изобилие, но умората е определяща. Оказва се най-сладката нощ от пътуването.

 

ден четвърт

Подгорица; Будва;  Котор – Которски залив.

 

Не чувствам. Не чувствам с дълбочината, която искам. Видяното някак се плъзга до мен, докосва ме почти неуловимо, ефирно и отминава. Всичко се изнизва като на кинолента. Липсват ми разтърсващото усещане, изригващата емоция, поглъщащото преживяване на видяното. Аз съм там и гледам, но съм по-скоро наблюдател, отколкото участник. Това ме разочарова и плаши. Притъпената ми чувствителност,  неспособността да се трогна до дълбините на душата си – това не съм аз. Не съм аз.

 

 

Прости ми, Бобане! И продължавам да се търся по протежение на проходите, в цветята край пътя, в наклона на всеки завой, в късчето синьо, разкъсало сивобелите облаци, небе… и да не се откривам…

Подгорица…

За този град спомените ми са някак семпли. Дребномащабен, без характерност – така го помня. Сега нещата се променят. Толкова ми е топло – вътре в мен, така ведро и уютно, сякаш съм у дома. Ники си прави кратка шегичка – след което настроението осезаемо се повишава. Влизаме в кръгово кръстовище и правим 3-4 обиколки, без да излизаме. Липсват ни развят байрак и викове и ще сме като на манифестация. Ники е сериозен, но вътрешно си умира от удоволствие, радвайки се на озадачените водачи на другите два мотора. Те, въпреки абсурдността на ситуацията, ни следват неотклонно. След като спираме, Ники избухва, а те първоначално не реагират. После, схванали шегата, също се смеят, искрено и дълбоко, като група веселяци, сътворили поредната шега. Следва „Пекара” – място с топли, уханни, току – що изпечени закуски „со сирене, со месо…или со благо” и чаша йогурт (айрян), разбира се.

После късо и силно на вкус кафе. Подгорица ни среща с уютното си очарование. Водени от носталгия посещаваме една от най-уникалните църкви, които съм виждала – храма  „Въскресение Христово”.

 

Писах за него  и преди, но все още съм шокирана от красотата й. Строителството видимо е напреднало.

Подът, изграден във вид на мозайка от по-едри парчета разноцветен мрамор е впечатляващ. Наподобява древните подови мозайки, които видяхме в Херакли – същите животински и флорални мотиви, двуглавият орел – естествено. Символ на непокорството и дивата мощ на тая малка, но вироглава страна. Изографисана  (все още не напълно) в модерен стил и ярки цветове, църквата не изглежда кичозна. По-скоро те кара да се смириш и да стихнеш.

 

Фасадата е основна част от очарованието – грубо дялани каменни късове в основата, които елегантно и постепенно се изглаждат в горната част. Доста стилно и изискано,  с една неповторима белота, носеща символа на божественото.

 

После минаваме по мост с  интересна съвременна конструкция, подобен на новопостроения Дунав мост. С онези въздебели, бели „въжета”, които го крепят в пространството, разположени ветрилоподобно, силни и непоклатими.

 Черна гора

 

Поемаме към крайбрежието. Очаква ни Будва и синевата на Которския залив. За да преминем през дългия  4 189 м тунел, се връщаме към Бар.

 

Будва – перлата на крайбрежието,

спретнат и оживен курорт с традиционната средиземноморска архитектура. Естествено  и част от историята на страната, владение на Римската империя, Венеция, Австро-Унгария…

 

Следите от тези велики култури ги има, особено в стария град с неговите порти, кули и крепостни стени. Посещаваме Етно музей, в който визуално и мислено преминаваме през епохите. Вещите говорят, описват, разказват. От стъклените витрини надничат изящни керамични, после стъклени съдове, накити, оръжия… Всяка вещ – принадлежала на някой, погълнала емоции и докосване на хора, отдавна обитаващи други измерения. Това се оказва най-добрия начин да надникнеш в миналото и да усетиш излъчването на мястото, на което се намираш.

После вървим по крепостните стени и се радваме на гледката. Отсреща, във водите на залива, се е гушнал един живописен необитаем остров с фантастични пясъчни плажове и „тъчащи” до него моторни лодки. Това е

остров „Св. Никола” –

все още съхраняващ останки от древна  култура – църквата „Св. Никола”. Съгласно легендата, в околните на нея хълмове, намират покой  почнали по време на епидемия от чума участници в един от кръстоносните походи.

Същевременно оставаш шокиран от яхтеното пристанище – богати безгрижници населяват помпозни яхти на велики цени и хапват деликатеси в открито море.  Изпращаме един такъв плуващ лукс и после Веско, понастоящем зовящ се Бобан Левио мигач, се опитва с ключовете на своя мотор да отключи  небрежно паркираното до тротоара Мазерати.

 Мазерати

Оттам – газ към

Котор,

град с лиричното прозвище „Невестата на Адриатика”, а  някога наричан „най-южният фиорд”. Знаейки това, около нас витае една романтика, но… Горещо е. Това предизвиква още по-горещото  желание да си подарим един следобеден плаж. Усещането, когато заливът започва да се разкрива пред очите ни, може да се опише само като възторг. Явно загубената ми някъде по безкрайните пътища чувствителност започва постепенно да се възвръща.

Котор, Черна гора

 

Заливът меко и постепенно се откроява пред нас. Подава ни, стъпка след стъпка, малки хапчици очарование. Накрая спираме занемели. В далечината се очертават сурови, нагънати подобно на смачкана хартия, склонове с бедна растителност. Явно природната красота в повечето случаи се изгражда чрез контрастите, в случая между равната синя заливна повърхност и сухите, напечени, сивкави склонове. А в дъното – малките каменни постройки, островърхите кули на камбанариите, шупналите бухлати облаци на цъфналото леандро и зелените чадъри на палмите…

 

Пътят се вие по самото крайбрежие, а тук-там са направени миниатюрни плажчета от бетон, от които по няколко стъпала слизаш в изумрудените води на Адриатика. Решили сме, както споменах, да си подарим този следобед. Малко време, в което да не бързаме. За отбелязване е, че пътуването е добре балансирано и върви по план. Точно както го замислихме. Засега и…  чукам на дърво!

Табела „Къмпинг” ни отбива от пътя. Всъщност, шефът на отдел „Връзки с обществеността” в нашата малка и сплотена общност – Бобан Левио мигач (който безбариерно се спогажда с местните),  скоро се връща триумфиращ. Само след минути сме настанени в затревен двор, отделен от околния свят с естествена завеса от богато разлистена асма. Има си всичко необходимо – душ под небето, със слънчева вода, мивки, тоалетни, мека зелена тревица и естествено, само през пътя – миниатюрен плаж. Както и  (без подценяване!)  близък магазин със студена бира. Пълна хармония, от която се възползваме тутакси. Възторжени и гасящи старателно следобедната жега с „Никшичко”, се плацикаме във водите на залива, ощастливяваме сетивата си с ароматите и гледката, хилим се за щяло и нещяло… Просто един миг, в който си себе си, не страдаш от неосъществени желания, а просто се радваш, че си там, точно с тези хора и точно в този момент…

По време на предното пътуване по липса на време пропуснахме гр. Котор. Привечер го посещаваме. Търсим Стария град. Въпреки съмнението ми, че сме на точното място – влизаме. Градът се е лепнал за планинския склон, точно в подножието на старата няколкокилометрова крепостна стена, стръмно и странно пропълзяла нагоре. Разбрахме, че може да се обиколи пеша, но късния час и изкачването ни отказват.

Влизаме в Стария град, където се провежда някакъв детски Арт – фестивал. Вече    познатите тесни каменни улички, площади и катедрални храмове… Пъстро множество от групи туристи, екскурзоводи, вдигнали чадъри, на които е вързано нещо цветно…

Очаквайте продължението

Автор: Петя Стефанова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със Западни Балкани - Общо – на картата:


Западни Балкани - Общо

Как се пише: традиционно или традиционо?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише с двойно н – традиционно.   Паелята е традиционно испанско ястие, приготвяно от ориз и…

Как се пише: наесен или на есен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Когато представлява наречие със значение ’през есента’, се пише слято – наесен.   Нови 300 места се откриват наесен в…

Животът на хората от с.Черничево през периода 1900 – 2008г. (спомените на Юсеин Бънчев)

от Георги Станков
лиценз CC BY-NC-ND
"Сега, когато пиша това, животът на хората от с.Черничево е много добър, хората са богати, имат нови къщи, леки коли, електрически перални за дрехи, телевизори и много, много други неща, улесняващи живота им. Храна и дрехи в изобилие. Хората бяха свободни, можеха да пътуват по целия свят и да работят в която държава пожелаят. ПРЕКРАСЕН ЖИВОТ." С тези думи завъшва своето описание "Животът на

Драматична победа над „Монтроуз“

от Киунс Парк България
лиценз CC BY-SA

montrose_1-2След 9 мача без победа в лигата „Куинс Парк“ най-накрая успя да спечели трите точки в един напрегнат сблъсък срещу „Монтроуз“ на „Линкс Парк“. Също както в събота срещу „Албиън Роувърс“, така и сега „паяците“ вкараха първия гол в срещата и изиграха силно първо полувреме, в което имаха шансове дори да увеличат преднината си. Все пак те се оттеглиха на почивката с гола на Блеър Спитал в 25-та минута, който е негов 6-ти във всички турнири досега. Спитал се оказва ключова фигура в последните няколко мача и бележи редовно за „Куинс“. През второто полувреме обаче „паяците“ отново се дръпнаха назад в отбрана и дадоха възможност на „Монтроуз“ да отправи множество удари към вратаря Бърнстингъл. Шансът напусна „Куинс Парк“ в 87 мин. когато домакините, след редица пропуски, успяха да изравнят чрез Мейсън. Мачът навлезе в продължението, дадено от съдията, в което последваха няколко разбърквания пред вратата на „Монтроуз“ и два жълти картона на техни състезатели за неспортсменско поведение. Всички тези събития вкараха мача в 6-та допълнителна минута. Тогава с последното центриране напред на Джейми Бръф топката достигна до Лиъм Гормли, който я прати в мрежата, реализирайки победния гол за „Куинс“. Така в момента „паяците“ са в серия от 5 мача без загуба, в които имат 2 победи и 3 равенства.

През този уикенд са мачовете от третия кръг за Купата на Шотландия и „Куинс Парк“ има трудната задача да гостува на „Еър Юнайтед“.

„Монтроуз“ – „Куинс Парк“ 1-2
0:1 Спитал – 25′, 1:1 Мейсън – 87′, 1:2 Гормли – 90′(+6)

“Куинс Парк”: 1. Бърнстингъл, 2. Фишър, 3. Бърнс, 4. Голд, 5. Бръф, 6. Лами, 7. Дейвисън (84′), 8. Андерсън, 9. Кийнън, 10. Маквей (69′), 11. Спитал.
Рез.: 20. Локхед, 12. Галахър, 14. Гибсън, 15. Руни, 16. Куин (69′), 17. Гормли (84′), 18. Колинс.

Ст. „Линкс Парк”, 358 зр.

Снимка: След победния гол на Гормли срещу „Монтроуз“, via © Queen’s Park FC Official Facebook Page (Pictures by Fraser Marr)

Как се пише: световноизвестен, световно-известен или световно известен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – световноизвестен, също и световноизвестна, световноизвестно, световноизвестни.   Световноизвестният бюст на Нефертити е открит…

По „Via Baltica“ до Прибалтика (Полша, Литва, Латвия и Естония)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Заради липсата на пътепис вчера, днес ще компенсираме с едно голямо пътешествие през Полша и балтийските държави Литва, Латвия и Естония. Наш водач ще бъде Любо, а в края на пътеписа ще се препитваме коя столица на коя държава е :) (нали знаете, че не знаете още столиците на трите държави? ;)

Приятно четене:

 

 

По „Via Baltica“ до Прибалтика!

Литва, Латвия, Естония и изкачване на най-високия връх на Полша (Риси) в Полските Татри.

 

След известно планиране и доста промени в една чудесна августовска вечер в петък след работа в пълен комплект от 4-ма души се отправихме по

маршрута София -Полските Татри – Литва(Тракай и Вилнюс) – Латвия(Рига) – Естония(Талин) – Остров Хиумаа(Естония) – Куршская коса(Литва) – Жешов(Полша) – София.

Така стана, че връщането през Санкт Петербург и Москва отпадна и това остана окончателния маршрут. Настроението беше приповдигнато до момента, в който

стигнахме до Калотина

Беше активният гастербайтерски сезон, всички те се бяха юрнали по родните си места и сега се прибираха като някои автомобили приличаха на същински „Ноев ковчег“. Сякаш идваше края на света и всички се запасяваха, за да изкарат поне година от припаси. Интересно е да видиш коли за по 30-40 хил. евро натъпкани до козирката с касетки домати, картофи, черги и т.н. Бедните амортисьори – направо стенеха под непосилното тегло. Един приятел ми беше казал, че е видял Мерцедес комби с наковани отзад рафтове от шперплат. И така подготвихме се за бая чакане, но в крайна сметка минахме за близо 2 часа.

По сръбската магистрала трафика беше като на Цариградско шосе в час пик

Някъде по малките часове стигнахме

сръбско-унгарската граница, където адът беше пълен

Не знам точно колко километра беше задръстването, но бяха много. В продължение на час нищо не помръдна. Имаше граничари, които казваха „Ще пускаме, ще пускаме“, но това така и не се случваше.

Беше време за кардинални мерки. Тук един ден не ни мърдаше.

Погледнах малко настрани до близката бензиностанция ОМВ, където имаше метална врата и мазен сърбин до нея. Отидох да разуча, а мазника веднага изскочи с оферта „Десетка, бра-ат и минаваш“. Погледнах картата и решението беше взето на мига. Омитаме се. Дадохме десетте евро на доволния сърбин и започна едно лашкане през околните ливади, но за щастие не трая дълго. Ливадния път излизаше на друг селски, който пък връщаше обратно към Суботица, а оттам към другото КПП за Унгария. Там имаше също коли, но много по-малко. Минахме и се отправихме обратно към магистралата.

Отклонението беше близо 90-100 км, но това е нищо в сравнение с КПП Хоргош, където времето беше спряло.Съмваше се. Унгария я минахме на екс.

В Словакия

ме спряха за превишена скорост. Нарушението беше „голямо“ – при ограничение 50 км/ч, аз бях с 64 км/ч. Случи се един мазен полицай, който искаше 50 евро за това. Ааа, няма да стане тая работа. Реших, че ще се разправям. Почнах с това, че не е възможно да иска пари на ръка, продължих, че ще се обадя в посолството да ми обяснят процедурата за глобите и накрая се договорихме за 20 евро и кой откъде’ е. Даде ми и нещо като документ, който беше смешен. Приличаше на билет за градски транспорт с печат. Е, здраве да е, това е част от пътуването. По-късно в Словакия

спряхме в полите на Татрите

за обяд. Гледката беше много хубава, а времето слънчево и приветливо.

 

Татри, Словакия

Татри, Словакия

Татри, Словакия

 

Полската граница не беше далеч,

а изходния пункт за вр. Риси, най-високия в Полша и в полските Татри, беше само на няколко километра от границата. Паркинга там беше платен и приличаше повече на паркинг пред голям мол, отколкото на стартово място за планински преход. Имаше даже човек, който насочва и подрежда колите.

Приготвяйки багажа за нагоре, Деян с ужас открива, че една от консервите с риба се е спукала и леко е пооляла в багажа му. Това 100% е станало докато сме тъпкали багажа, за да се сместим. Е, за щастие пораженията по дрехите му не бяха големи, но пък миризмата на риба трудно се изгонва.

Татрите

са невероятно популярна планина. Първите метри нагоре по пътя бяха сякаш сме на митинг. Хиляди хора слизаха и се качваха, а имаше и непрестанен трафик от каруци, които изкарваха по-мързеливите любители на планината нагоре срещу съответната сума. Цялото място беше доста комерсиализирано. Имаше и входна такса за влизане в национален парк, но тя беше символична. Спането на палатка беше забранено с изключение на един къмпинг, в който ние възнамерявахме да нощуваме и на другата сутрин да се качим до върха. Е, да, ама не. Оказа се, че няма и помен от този къмпинг.

Посъветваха ни да се върнем в Закопане, където да спим. Всички се спогледахме, което значеше – „Няма да стане тая работа“.

Продължихме нагоре

В най-популярната хижа „Морско око“ беше гъчканица като на рок концерт, а пред регистратурата имаше дълга опашка. И това веднага отпадна като вариант.

На самото езеро беше като на Несебър през летния сезон. Пекат се разни „тюлени“, други са разпънали трапези. Честно не бях виждал такова чудо по планините из Европа. Толкова много хора – любители на планината. Вярно че поляците са много, а планини си нямат достатъчно, но все пак беше странно.

Седнахме да изпием по едно „Шуменско“ на брега на едноименното езеро „Морско око“ и да обсъдим ситуацията. Решението дойде бързо. Влизаме в гъсталака далеч от навалицата и спим само на спални чували в гората.

Мони намери чудно местенце насред плантация от боровинки. Не бях виждал толкова боровинки на едно място. Спахме буквално сред тях, а спейки те сами се завираха в устата и ушите ти. Мекия мъх добавяше допълнителен комфорт и се получи изключително приятна и удобна нощ. На сутринта даже нямаше никаква влага. Прекрасна нощ, а се очертаваше и прекрасен ден. Времето беше ясно и благодарение на утринното слънце, околните върхове се отразяваха в спокойните води на езерото с идеален контраст.

 

 

Татри, Полша

 

Тръгнахме много рано нагоре и имаше малко хора. След около 45 минути ходене се стига до второто

езеро в района – Czarny staw pod Rysamy

Езерото е много бистро и бая дълбоко. От едната му страна има вечен сняг, а другата окъпана от слънчевите лъчи се радва на боровинкови плантации.

 

Татри, Полша

 

Татри, Полша

От тук започва най-стръмния участък, но и най-интересния. На места има фиксирани вериги в скалите за по-голяма сигурност при катерене и слизане. За малко време се добива голяма височина, заради стръмността на терена. Неусетно

стигаме до върха,

където вече има около 10-15 човека, а мястото е силно ограничено. Някои от присъстващите са се качили от словашка страна.

Татри, Полша

 

Татри, Полша

 

Пътеките от двете страни на върха се виждат като на длан. Разкрива се чудна гледка към езерата, а и към целите Високи Татри. Правим си няколко снимки, благодарим на планината за хубавото време и за благосклонността й да ни позволи да се качим и поемаме надолу. Добре че се качихме по-рано, защото отдолу прииждат стотици туристи с една цел – върхът. Налага се да се изчакваме по въжетата, но няма как.

Слязохме успешно до „Морско око“, където е все същата глъчка и лудница. Оттам към паркинга и на север в посока Краков като идеята беше да минем възможно най-много километри преди да се стъмни и да спим на палатки някъде из храсталаците. Е, то като идея добре, ама

пътищата в Полша са бая бавни

Постоянно се минава през села, трафика е много интензивен и тесните пътища едва побират колите, а особено в нашия случай – неделя привечер. И така едва стигнахме до

Краков

преди да се стъмни и някъде в покрайнините си намерихме доста прилично местенце за нощувка, но със свирепи пазители – цяла орда комари, които явно са били на диета откакто са се появили на този свят. Само дето не започнаха да разкомплектоват колата и палатката, за да се доберат до нас. Е, няма как не може всичко да е екстра.

На следващата сутрин по ранни зори се изнесохме с идеята днес да влезем в Литва и да стигнем до Вилнюс.

Полша е хубава държава

Винаги съм имал афинитет към държавата, нравите и хората там, но пътната им мрежа е абсурдна, бавна и досадна. Селата и малките градчета се нижат едно след друго като междуградското шофиране е истинска рядкост (или поне по маршрута, откъдето минахме). Задръстванията са чести и не само в градовете. Има ги и по възлови кръстовища извън тях. В покрайнините на Варшава текат грандиозни реконструкции и скоро трафика ще бъде облекчен. Хубав е и участъка от Варшава към Бялисток, а оттам на север тръгва така наречения път

Via Baltica към Талин

Там населените места бяха по-малко, а трасето минаваше през чудесни гори от двете страни на пътя. Всичко беше зелено и свежо. И така докато наближихме границата с

Литва,

където нещата пак бяха позатлачени. Граничен контрол между двете държави няма и се минава за една минута. Веднага след влизането в Литва се долавя разлика. Усеща се, че си в друга държава.

 

Литва

Движението почти изчезва, селцата намаляват и всичко наоколо създава усещане за спокойствие. Много приятни първи впечатления. Отправихме се в посока

Тракай

 

Тракай, Литва

Тракай, Литва

Тракай, Литва

Тракай, Литва

Тракай, Литва

Малко градче с хубав замък, кацнал на брега на езеро. Мястото се намира на броени километри от столицата Вилнюс. Заварихме чудна картинка. Замъка и езерото обагрени от лъчите на гаснещото слънце, а наоколо пълно спокойствие. Няма тълпи от туристи, няма бутаница и постоянно щракащи фотоапарати.

 

Тракай, Литва

Тракай, Литва

Прекарахме около час на това място и тръгнахме към

Вилнюс,

където пристигнахме по тъмно. Намерихме си приличен хостел и се настанихме. Следващия ден ще бъде посветен на Вилнюс.
Ето го и следващия ден. Леко намръщен, но поне не валеше. Тръгнахме на опознавателна обиколка.

 

Вилнюс, Литва

Вилнюс, Литва

Вилнюс, Литва

Вилнюс, Литва

Вилнюс, Литва

Вилнюс, Литва

Градът е приветлив и чист. Разходихме се по основните забележителности, качихме се на хълма с останки от крепост, който предлага хубава гледка отвисоко и се намира в централната част.

Вилнюс, Литва

Опитахме някакъв странен вид малини от местния пазар, които на вид бая го докарваха, а на вкус нещо хич ги нямаше, но пък боровинките, които продаваха бяха уникални и на доста ниска цена. Следобяд тръгнахме към

Латвия и столицата Рига

Имаше нещо в Латвия, което не ми се връзваше, а именно колко им беше скъпа валутата. Беше по-скъпа от британския паунд дори. Като цяло сякаш всичко беше по-скъпо тук. Паркинг за 1 час на улицата беше около 3 лева и то не в най-централната част. Настанихме се в хостел и решихме да разгледаме през останалата част от деня.

 

Рига, Латвия

Рига, Латвия

Рига, Латвия

Рига, Латвия

Рига, Латвия

Рига, Латвия

 

Стария център е малък и спокойно се обхожда. Рига е хубав град, но мен нещо не ме грабна. Има красиви катедрали и огромна река – Даугава, която пресича града. Вечерта се запознахме с италианеца Марко, който обикаля сам по тези места. Заговорихме се за минали и предстоящи пътувания. Седнахме в един ирландски пъб за по бира и така приключи този ден. С Марко се разбрахме да се видим пак в Талин. На сутринта тръгнахме отново на север към

естонската граница,

която не беше далеч.

 

Естония

 

Естония

Естония

е по-различна от другите две прибалтийски държави. И езиково и икономически, тя е по-близка до Финландия. Там ни спряха полицаи за проверка, но нямаше проблеми. Хората бяха съвсем културни и говореха английски. Тук не се срещаха много чужденци по пътищата с изключение на руски коли, които бяха на всеки километър. Явно се чувстват като у дома си.

В Талин

паркирането се оказа малко по-сложно. След известно въртене стана ясно, че в центъра няма как да се спре. Намерихме платен паркинг за около 10 евро на нощ непосредствено до центъра и без колебание паркирахме там. Стария Талин е място с неповторима атмосфера. Вече се смрачаваше и излязохме на нощна обиколка.

 

Талин, Естония

Талин, Естония

Талин, Естония

Талин, Естония

Талин, Естония

 

Обадих се на италианеца Марко и той дойде с нас. Зарадва се човека, че ще си има компания. Не му беше много готино да е сам.

Нощен Талин е не по-лош от дневния му вариант. Осветените сгради и уличните лампи правят града някак уютен. Има красива руска църква, която осветена е дори по-красива, отколкото през деня. На едно хълмче в центъра седнахме да изпием по една бира и да се порадваме на нощния пейзаж. Марко ни разказа за живота си и за плановете да прекара една година в Египет. Бая беше пообиколи за възрастта си, а и имаше амбиция за още много. Интересни са срещите с пътешественици, които са непознати, но в същото време и някак близки. Хора от една и съща порода с еднакви интереси. Тези срещи винаги са вълнуващи и нещо ти остава след това.

На сутринта беше същинското разглеждане на Талин.

Талин, Естония

 

Талин, Естония

Талин, Естония

Талин, Естония

Освен обичайните точки в стария център се качихме на близкия хълм, откъдето са виждаше града като на длан с всичките червени покривчета. За момент ми напомни на Прага, въпреки че са доста различни. От това място се виждаше и пристанището, откъдето тръгват фериботите за Финландия, която отстои само на около 2:30 часа с ферибота. Погледнах на север, замислих се за момент и си казах „Хайде другия път“. Нямаше време за Финландия макар и толкова близо.

Hiiumaa, Естония

В ранния следобед си взехме довиждане с Марко и се отправихме към град Хаапсалу, откъдето тръгват фериботите за

остров Хиумаа –

следващата цел. Острова е много слабо населен и добре запазен с пренебрежимо малко количество туристи. В градчето Хаапсалу има стара гара тип музей с интересни локомотиви от изминалия век. Заслужава си да й се обърне внимание.

 

 

Хаапсалу, Естония

 

остров Хиумаа, Естония

Пътуването по вода с ферибота траеше около 1:40 часа и неусетно вече бяхме на острова. А там – един малък рай.

остров Хиумаа, Естония

остров Хиумаа, Естония

Празни пътища, гъсти борови гори, девствени плажове, вятърни мелници от отминали времена, стари морски фарове и невероятни места за къмпингуване, но нека да карам едно по едно. Като за начало се насочихме към най-северната точка на острова, където се издигаше най-високия фар, а и най запазения.

остров Хиумаа, Естония

остров Хиумаа, Естония

 

Качихме се до върха на фара срещу 2 евро и се разкри гледка на 360 градуса. Чудна гледка. От едната страна безбрежното море, а от другата гъстите зелени гори на острова.

В целия прибалтийски регион ми хареса нещо, което другаде не бях виждал. Гъстите борови гори като в родните ни Родопи буквално плакнеха стебла в морето. Гората се спускаше на самия плаж и то в продължение на десетки, а дори и стотици километри. Много красив контраст.

На слизане от фара се заговорихме със съдържателя му. Готин човек, който искрено се заинтересува откъде сме и, че сме били толкова път, за да дойдем до „неговия“ фар. Сети се, че е чувал за българското розово масло. Всъщност България не беше съвсем непозната по тези земи. В Литва видяхме вносно сирене от България, но на бая дебела цена.

И така след фара тръгнахме по крайбрежния път на запад и така до най-западната точка на острова. Там вятъра беше ураганен, но пък истински рай за Кайт сърфистите, които бяха много. Водата беше катранено черна и гъста. Вероятно причината беше високата популация на водораслите или може би цъфтежа им. Мястото беше доста магнетично, имаше и малък червен морски фар, но заради вятъра не се застояхме.

 

 

остров Хиумаа, Естония

Вече се свечеряваше и се отправихме на югоизток в търсене на място за къмпингуване. Мисля, че вече споменах, че този остров е рай за къмпингуване и нямаше как да не попаднем на райско място, а именно

залива Kaleste

 

остров Хиумаа, Естония

остров Хиумаа, Естония

Имаше оформени места за палатки, а наши комшии бяха само едно семейство с малки деца и двама рибари.

Без да губим време опънахме палатката, а после и трапезата, която днес беше добре обогатена с няколко вида пушена риба благодарение на Краси, който я избра. Домашната ракия също беше налице и вечерта се оформи незабравима. Особено ярък е спомена за рибарите на фона на залязващото слънце. Сякаш времето беше спряло далеч от всякакви проблеми и нерви, далеч от целия забързан свят… Но като всички хубави моменти и този не можеше да трае вечно. Ярката луна изгря над близките борове, а светлината хвърляна от нея се отразяваше в спокойните води на залива под формата на светла пътека. Поседяхме, поговорихме си порадвахме се на момента и се напъхахме в палатката доволни от пълноценния и запомнящ се ден.

Другото утро ни посрещна все така приветливо и слънчево. На никой не му се ставаше след комфортната нощ. Това беше едно от местата, от които изобщо не ми се тръгваше, но след лежерна закуска на брега тръгнахме да дообиколим острова. Не оставаше още много, но пък хубавите гледки не спираха да се показват зад всеки завой.

 

остров Хиумаа, Естония

остров Хиумаа, Естония

Интересни местни постройки, дървени скулптури край пътя и вятърни мелници. Отидохме и до един южен нос, който беше толкова тънък, че буквално се вървеше по една пътечка, а от двете й страни се плискаха вълните на морето и така до момента, когато пътеката стана две педи широка и двете части на морето просто се сляха. Интересно местенце.

остров Хиумаа, Естония

От там хукнахме към ферибота,

за да хванем по-ранния и да си спестим 1:30 часа чакане. Е, хванахме го де макар и в последните минути преди да вдигне котва. Цялата обиколка на острова беше около 200 и няколко километра. Когато акостирахме на континенталната част, помахахме на Естония за довиждане и се отправихме на юг в посока границата с

Латвия

Не след дълго я пресякохме и се отправихме към

Рига,

на чието околовръстно покиснахме в задръстване известно време. Рига е най-населената от трите балтийски столици.

След нея започнаха да се редуват пътища в ремонт, дупки, стеснения и други такива забавящи фактори. Малко ми дотегнаха тези фактори и когато пресякохме границата с

Литва,

със задоволство изпратихме Латвия. Скоро след това започна да се смрачава и беше време да се мисли за нощувката. Кривнахме встрани през ливадите, но фермите бяха навсякъде и до мръкване не намерихме място.

Тъкмо ни се стори, че сме го намерили, но задавения и неспирен лай на кучетата от съседната ферма ни напомниха, че само ни се е сторило. Вече беше пълен мрак, а мястото за нощувка все още беше на дневен ред. И ето, че ненадейно до прашния път на светлината на фаровете се мерна хубава ливада заградена от гора, а две ябълкови дървета седяха като часовои до ливадата откъм пътя. Това е нашето място! Беше време за вечеря, бира и разпъване на палатка.

Утрото беше свежо и влажно, а тънък слой мъгла се стелеше по полетата наоколо. Отправихме се на запад в посока град Клайпеда, откъдето се хваща ферибота за т.н.

„Kuronian spit“ или „Куршская коса“

в руски превод. Мястото е природен феномен и национален парк като се простира на територията на Литва и Калининградска руска област.

Литва и Калининград

 

Естествено ние щяхме да разгледаме само литовската част. Качихме се на ферибота. Цената беше доста ниска. Вярно че и самото пътуване траеше около 10 минути. Като слязохме тръгнахме на юг по продължение на „Косата“, стигайки до руската граница и оттам вече тръгнахме на обратно като спирахме да разглеждаме интересните места.

Най-впечатляващите места

според мен са две.

  • Първото са пясъчните дюни. Това е голяма площ от фин пясък, който е навят на купчини. Нещо като в пустиня, ама не съвсем, защото имаше и тревичка тук-там. Но пък мястото е наистина красиво и различно.

 

Дюни – Куршска коса, Литва

Дюни – Куршска коса, Литва

Дюни – Куршска коса, Литва

 

Дюни – Куршска коса, Литва

Като се изкачи човек до най-високата им част се разкрива хубава гледка към морето и към природните гледки наоколо.

  • Второто хубаво нещо беше малко градче, което за жалост не мога да се сетя как се казваше. Намира се на самия главен път, който пресича косата от север на юг. Градчето е пълно с къщички в местен архитектурен стил, който много напомня и на скандинавския.

Градчето – Куршска коса, Литва

Градчето – Куршска коса, Литва

 

Градчето – Куршска коса, Литва

Градчето – Куршска коса, Литва

Градчето – Куршска коса, Литва

Градчето – Куршска коса, Литва

 

Имаше и фолколорен фестивал, който допълваше атмосферата. След това се изкъпахме в Балтийско море, което не беше крайно студено и се отправихме към ферибота.

 

Гора, Литва

Гора, Литва

Гора, Литва

От там трябваше да заобиколим цялата Калининградска област, за да стигнем до полска граница, но влизането в Полша остана за другия ден. По тъмно намерихме място за бивакуване и разпънахме последния лагер в Литва.

Гора, Литва

Гора, Литва

Сутринта, пресичайки

полската граница

помахахме на Прибалтика за довиждане и си пожелахме пак да се видим някой ден. Определено на всички много ни хареса това, което видяхме. Отправихме се към Бялисток, откъдето решихме да минем по друг път за Словакия, а именно през

град Жешов (Rzeszow)

Бях чувал хубави неща и решихме да разгледаме града и това решение се оказа добър избор.

Жешов (Rzeszow), Полша

Жешов (Rzeszow), Полша

Жешов (Rzeszow), Полша

Жешов (Rzeszow), Полша

 

Градчето беше тихо и спокойно, но центъра кипеше от живот. Имаше хубав централен площад, парк, в който тичаха и играеха деца, замък и булевард, който ми беше адаш. Прекарахме следобеда в града и потеглихме малко преди залез, за да си намерим място за палатката. Извадихме късмет, защото съвсем скоро местенцето само се показа. Беше на един хълм и се разкриваше гледка към долината, където минаваше главния път за Словакия. Знаех, че това е последната вечер от това пътуване, а някак хич не ми се връщаше. За това време по тези диви и далечни места се бях откъснал доста от монотонния градски живот, ама няма как.
На другата сутрин рано-рано

потеглихме към България

Границата със Словакия беше на броени километри. Времето беше кофти и валеше. Нашия път минаваше през градовете Прешов и Кошице. Имаше бая цигани по тези места.

В Унгария пак валеше. Имаше огромно задръстване на околовръстното на Будапеща, но за щастие продължаваше в посока южната им дъга и оттам към границата с Австрия.

Ние минахме бързо и се отклонихме на юг към Сърбия. Този път нямаше много коли на границата. Минахме неусетно. После и Сърбия се изниза и по тъмно стигнахме до България.

Това беше. И това пътуване отмина и остави приятни спомени, който да сгряват душата през монотонните и сиви дни в града.
Тотал километри – 5953 км, от които по магистрала са някъде около 1400 км.

 

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Европа – общо – на картата:

Европа – общо