“Паяците” се пребориха за точката

от Киунс Парк България
лиценз CC BY-SA

Домакинският мач срещу “Стърлинг” отново започна доста тежко за “Куинс Парк”, но този път те показаха воля и настойчивост в атаките, и все пак успяха да избегнат загубата. “Албиън” играят много силно и постоянно напоследък, след кризата, в която бяха изпаднали в средата на сезона, като дори успяха да вземат цели 5 точки от лидера “Дъ Рейнджърс”. Затова задачата на “Куинс” не бе никак лека в тази среща. “Стърлинг” поведоха с 2-0 до 55-та минута с голове на Том и Дейвисън, и ситуацията изглеждаше сякаш домакините пак ще напуснат терена с поражение. Този път обаче те се вдигнаха веднага на щурм и Дейвид Андерсън върна един гол само 2 минути след попадението на гостите. Основният недостатък в играта на “Куинс” напоследък – дългото, но безрезултатно владеене на топката, с множество пасове, но без добър завършващ удар, този път беше преодолян. Те показаха много острота и желание в атака, като успяха да изравнят за 2-2 в 74-та минута след попадение на Ейдън Конъли. Дори след гола “паяците” продължиха с офанзивата и играчите на “Стърлинг” бяха подложени на голям натиск, в резултат на което получиха цели 3 жълти картона в оставащите 15-на минути до края. За съжаление на домакините те не можаха да отбележат нов гол в мача и равенството се оказа нелош резултат за тях, макар че можеха да вземат и победата. С тази точка „Куинс“ имат 5 точки преднина пред третия „Монтроуз“ и изглеждат почти сигурни участници в плейофите.
В неделя “Куинс Парк” приема “Дъ Рейнджърс” с надеждата за позитивен резултат този път, въпреки недобрата домакинска форма до момента – “паяците” имат едва 4 победи и 7 равенства у дома, при 4 загуби, и са с актив от 19 точки, който ги праща на 9-то място в дивизията по този показател.

“Куинс Парк” – “Стърлинг Албиън” 2-2
0:1 Том – 12′ (д.), 0:2 Дейвисън – 55′, 1:2 Андерсън – 57′, 2:2 Конъли – 77′

“Куинс Парк”: 1. Пари, 2. Галахър (71′), 3. Робъртсън, 4. Литъл, 5. Брадли, 6. Макпарланд, 7. Конъли, 8. Андерсън, 9. Лонгуърт, 10. Кийнън (89′), 11. Спитал.

Рез.: 20. Локхед, 12. Гибсън, 14. Капуано, 15. Шанкланд (89′), 16. Дейвисън (71′).

Ст. “Хемпдън Парк”, 494 зр.

Разочароващо поражение за “Куинс”

от Киунс Парк България
лиценз CC BY-SA

anderson_v_elginПоредното неуспешно представяне на “Куинс Парк” като домакин ги лиши от възможността да вземат добра преднина пред техните конкуренти за второто място в дивизията. Този път “Елгин” измъкнаха трите точки на “Хемпдън”. След близо 18 дни без официален мач сега “Куинс” влязоха добре в срещата и водеха играта. Поради наказания от състава отсъстваха Литъл и Кийнън, който са ключови фигури през този сезон. Въпреки това “паяците” държаха инициативата, но не можаха да реализират напълно своето превъзходство в голове, като им липсваше повече острота в завършващата фаза на атаките. От своя страна “Елгин” показаха една стегната защита, но рядко застрашаваха вратата на Нийл Пари. Победният гол за тях дойде не след някакво сериозно разиграване, а след лек подарък от страна главния съдия. При един опит за удар към вратата на “паяците” Милар от състава на гостите ритна отзад крака на Бръф, а съдията реши, че този шут е всъщност препъване и отсъди дузпа за “Елгин”, която техният голмайстор Лесли отбеляза за 0-1. “Куинс Парк” имаха своите положения за гол, но не успяха да се възползват добре от тях. Накрая те имаха и силни претенции за дузпа, когато топката срещна ръката на защитник на гостите в наказателното поле. В този случай обаче реферът не беше толкова решителен и подмина ситуацията без последствия. Загубата на “Куинс Парк” означаваше, че лидерът “Дъ Рейнджърс” си гарантира титлата в Трета дивизия, въпреки че отново игра слабо и завърши 0-0 като гост на “Монтроуз”.

Във вторник “Куинс Парк” посрещат “Стърлинг Албиън в отложен мач. Предвид домакинските трудности на “паяците” и силните мачове на “Албиън” напоследък, се очертава една доста трудна битка за “Куинс”.

“Куинс Парк” – “Елгин Сити” 0-1
0:1 Лесли – 57′ (д.)

“Куинс Парк”: 1. Пари, 2. Галахър, 3. Робъртсън, 4. Брадли, 5. Бръф, 6. Макпарланд, 7. Конъли (64′), 8. Андерсън, 9. Лонгуърт, 10. Шанкланд (64′), 11. Спитал.

Рез.: 20. Локхед, 12. Гибсън, 14. Капуано, 15. Куин (64′), 16. Дейвисън (64′).

Ст. “Хемпдън Парк”, 557 зр.

Снимка: Дейвид Андерсън срещу “Елгин”, via Queen’s Park FC Official Facebook Page

Lap Flag

от Йордан Радунчев
лиценз CC BY

Отдавна не съм писал тук, за това ето нещо кратко.

От две седмици бягам всяка сутрин в парка. Въртя обиколки. Докато бягам, мислите ми скачат насам-натам, и се отнасям... Трудно ми е да следя колко обиколки съм направил, а не ми се поглежда GPS-а, защото би ми нарушило ритъма на бягане. И как си броя обиколките? Имам си флаг. Едно престаряло бездомно куче, което всяка сутрин чака на една от алеите да бъде нахранено от добра женица, която разхожда булонката си. Винаги стои на едно и също място, като леко променя позицията си - ту е в ляво от алеята, ту е в дясно, два метра по-нагоре, или малко по-надолу по нея... То е моя маркер. Когато минавам покрай него, машинално си отбелязвам на ум къде съм го видял. После, когато се зачудя колко ли обиколки съм навъртял, припомням си покрай колко различни "кучета" съм минал днес, на колко различни позиции съм го видял. Просто, нали? Дребните житейски хакове :)

П.П.: Подобен трик се препоръчва и ако имате проблем със заключването на входната врата. Аз имам - пет крачки след като съм излязъл от входа, и вече не мога да си спомня дали съм заключил, или не съм. Естествено - съм, просто това е толкова машинално движение, че мозъкът ми изобщо не го отбелязва. И какво се прави в такъв случай? Заключвате и правите нещо необичайно. Примерно клякате три пъти. Това е нещо различно от обичайната ви рутинна изход-процедура и мозъкът ви го отбелязва, като нещо неестествено, като по този начин запаметява и факта, че сте заключили вратата на излизане.

13 март – патронният празник на училище "Марин Дринов" – Черничево

от Георги Станков
лиценз CC BY-NC-ND
автор: Georgi Stankov Благодарим на г-жа Петранка Балабанова, която ни припомни, че днес е патронният празник на училището в Черничево. Основно училище "Марин Дринов" - гнездото, от което се литнали стотици любознателни, ученолюбиви, добри и достойни българи. Нека по този повод накратко разкажем малко от историята на това славно училище. Училището е създадено през 1881 година към църквата "

Google Street View в Черничево

от Георги Станков
лиценз CC BY-NC-ND
автор: Georgi Stankov От вчера сензационната иновация Google Street View работи на територията на България. Т.нар. "Гугъл уличен изглед" ни позволява виртуално да се "разходим" по улиците на любимото ни село Черничево! Google Street View ечаст от Google Maps. Можете да управявате посоката на движение с мишката. Ето Ви една изходна точка:  Вижте по-голяма карта Приятна разходка!

Изпитание

от Палатков лагер зa пингвини
лиценз CC BY-ND
Изпитание
Цончо Родев







От време на време налитам на Историята, моментът винаги е точен.

След Освобождението в България ври и кипи. Но вие не помните нищо по въпроса, защото в училище беше скучно. Кабинети, председатели, партии, оставки. Манджа с грозде, всичко с всичко накуп. Така Историята не е интересна. Така е само фактология, от която зависи някаква оценка. А хората са само имена с две години в скоби.

Толкова много може да се прочете и разкаже за Съединението и Сръбско-Българската война, че ме е яд да научавам разни неща 15 години след последния ми час по История.
Иначе "Изпитание" е роман с няколко сюжетни линии, които са чудесно вплетени в достоверни събития - хора, срещи, решения, битки. И любов, и дълг, и романтика в кръв.
Какво се случва в Източна Румелия преди Съединението и как гледат на това политиците и Княза? Защо Русия е против, а Сърбия потрива ръце? Как се побеждава във война с ниски залози и какво може да накара хора да ходят в несвяст повече от 130 км. за по-малко от 2 дни? Къде Случайността помага и кога си прибира вересиите? Колко велики са Великите Сили и кой се съобразява с тях?

Книгата е доста обемна и в разгара на бойните действия четох до 5 сутринта, не ми се беше случвало от много години. Страхотно усещане, намигване от едно време.
Сега ми се чете още. Защото си припомних това онова и знам, че част от капитаните, които заедно победиха, после стават врагове, и се изправят един срещу друг. Има и разстрели, и въобще.. в България продължава да ври и кипи.

Знам, че в Историята патриотизмът вирее добре. Национализмът също. Доколко тогава мога да се доверя на книгата? За себе си реших - много. Не защото настръхвах посред нощ и не защото описаните събития са едни от малкото, в които народът е имал по-тежката дума от тази на политиците.
За себе си ще се опитам да преценя къде нечие геройство или глупост са преувеличени. Знам, че не може враговете винаги да са подли и коварни, а ние - хитри стратези.

Препоръчвам книгата горещо, намира се онлайн.

Баба Марта в Черничево – разказ от Пепа Балабанова

от Георги Станков
лиценз CC BY-NC-ND
автор: Georgi Stankov В групата Черничево има много хубав разказ от Петранка Балабанова за това как черничевци празнували идването на Баба Марта и настъпването на пролетта. Ето го:  "От баба ми имам записан разказ,в който ми е разправяла как навремето в с.Черничево са празнували Баба Марта и какви ритуали са извършвали на този ден,а именно:  Живеещите във всяка къща ставали рано.

Магьосникът на Фараона

от Палатков лагер зa пингвини
лиценз CC BY-ND
Магьосникът на Фараона и други истории
Петър Тушков
free e-book





Нямаше да си правя труда, ако не исках да се похваля, че нещо кратко, българско и електронно ме извади от унеса. Случи се така: върху мен се сипеше летаргия на парцали, обаче изневиделица изскача сборник с фантастични истории. Качвам на четеца и започвам едва-едва. Стил, казвам си. Влизам в ритъм. Два от разказите чета повторно. Един от тях - 3 (три) пъти.

Имам силни притеснения, че всичко написано ще се сведе до ПРОЧЕТЕТЕ ПОНЕ "ОТДЕЛ 3"!!! Затова да ви кажа първо за него.
"Отдел 3" е фрапиращо добър. Колкото кратък, толкова и изпипан откъм атмосфера, герои и сюжет. Страхотен баланс между действие и пряка реч, нищо излишно, нищо забравено.
Соц. агентурната мрежа в модерна и все пак старомодна България, която се бори с класовия враг и странна биологична зараза. Сива ретро атмосфера на държавни учреждения, в които кипи съгласувана с големия руски брат дейност. Дейност био-технологична и охранителна.
Модерна фантастика в минала епоха, сякаш някой милиционер гледа 28 дни по-късно на черно-бял телевизор. В черна Волга.
Най-благородно завиждам на Тушков за темпото, в което води разказа. Думи, действия, среда, всичко в синхрон и неоклонно към финала, където човек се усеща за някои кукички. Ако трябва да изфабрикувам някакъв минус, това ще да е липсата на 1-2 изречения в определен момент, където понесеният в сладък галоп читател може да пропусне важна информация.

"Магьосникът на Фараона" е вторият в личната ми класация. Съвсем различен изказ, все така обран и точен. Правилните малки фойерверки на подходящите места.
Имам леки подозрения, че изпуснах нещо важно, но въобще не ми пука. Написан е страхотно, а накрая се почесваш бавно и се питаш за цената на живота и надценката за количество.

Остават "Контакт", "Всички рози в Галактиката", "Машината за време на Разцветников" и "Жонгльорът на бензинови резачки от Кейптаун". Много различни и все по любими теми, някои по наш вкус, други - по чужд. Последният споменат разказ за мен все пак си остава експеримент, нещо като много лично упражнение върху изникнало в съня ти страхотно заглавие.
За сборника е писал и Цонко, описал е нещата по-ясно и по-хубаво.

Сборникът е безплатен, в сайта на автора е обяснено как да се сдобието с него - eet-live.com. Адмирациите струват $0.99, аз изръкоплясках с извънредна радост.

Препоръчвам и подканям!

"Отдел 3" заслужава
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 6/7 - личен състав!

Девет години по-късно

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Преди девет години започнах да пиша тук. Тъжно е, че сега това се оказва единственият повод да намеря начин и време да пиша. Тия дни си мислех за добра идея да кажа на всички, че ако месец или месец и нещо не пиша в блога, може някой да ме потърси. Ако дълго време не пиша, то е сигурен признак, че нещо не е наред около мен. Но няма страшно сега – добре съм, вкъщи сме добре, децата посвикнаха с новото място. Все пак най-важното е да сме здрави и щастливи. За първото стискам палци, за другото събирам енергия и спокойствие.

Промените през годината са и много, и малко. След като преди година и половина реших да тръгна отново на офисна работа, вече я смених веднъж. Сега оценявам, че Опенкод си е добра фирма – не казвам нищо лошо и за сегашната си работа, разбира се. Плановете да защитя дисертация за PhD в БАН се пообъркаха и макар тази коледа да не ме отложиха пак с една година, както миналата, все пак се оказа, че текстът ми не е достатъчно философски и трябва да го преработя. Поне съм отчислен с право на защита – надявам се, не съм се обаждал да питам, само обещаха да ме гласуват за отчисляване на научен съвет. Текстът ми стана 120 страници и наистина не е много, а и е леко междудисциплинарен и не цитирам Кант, а хора като Лесиг, Сенгър и Дон Фалис. И малко Хаким Бей, сред другите. Така и така ще трябва да го преработвам, за да защитя – тъкмо по-скоро ще го публикувам сегашния в блога си. Само да намеря време и да преборя някоя вечер умората.

Като казах време и умора… Много взех да я трупам умората през последните месеци. Време за мои проекти пък не остава и грам. А и които ме познават, знаят как мразя shoulder-browsing, така че това още повече ме изтощава, много. Не се оценява достатъчно работенето с монитор към стената и това е.

Започнах да събирам свободни минутки за работа по свободен софтуер и връщане към проекти и дистрибуции. Освен с преводи, разбира се – това го правя от години, но все ми се ще да започна с по-мащабни, важни и интересни неща. Проектите, които приближавам с танцова стъпка, са Debian, Fedora и OpenStack. С Дебиан си имаме дългогодишна авантюра, крайно време е да се обвържа по-сериозно. Хвърлям и по едно око на непослушния тийнейджър Ubuntu, донякъде защото в работата се ползва за доста неща и донякъде защото взе да ми харесва в подробностите. Особено с неща като Ubuntu for phones, пък и Unity, което доскоро не понасях, но взех да свиквам. Телефонното, обаче, е готина идея и малко нямам търпение да пуснат кода, за да видим дали наистина ще работи на по-стари устройства. Във Федора пък вече се обадих за bugzapper, да категоризирам доклади за грешки. За първо време е добре, особено ако успявам да намирам време.

Като казах за свободно време, наличен съм, както и досега, за предложения за системно администриране – всичко, което няма да пречи на служебната ми работа (и като заетост, и като вид работа). Разбира се, достатъчно зает съм в офиса, затова ако някой има предложение за качествено запълване на свободната част от свободното ми време, може да направи справка в ClaimID, LinkedIn и всички места из мрежата, където има данни за опита и интересите ми. Включително и тук. Като споменах LinkedIn – наскоро си възстанових профила там, след като хора, които ценя професионално и лично ми бяха пращали покани (явно пропуснали, че преди време нарочно се махнах оттам). Не си променям мнението за Линкедин, но вече спазвам прости правила да не приемам HR-спам и контакти от хора, които изобщо не познавам.

Вкъщи сме добре, на ново място, както писах преди. Не е идеалната локация, каквото и да ми разправят феновете на квартала, но поне е 1) близко до офиса и 2) близко до училището на Светко. Да, Светли тръгна на училище. Е, предучилищна група, но пак си е промяна за него. Виждам, как му е леко досадно на моменти и как знае повече неща – например беше обяснявал в клас за магмата, космическите совалки и кратерите. Рисува всякакви неща и всеки ден вкъщи с Краси и Оги прави по нещо ново, което ми показва след работа. Оги напоследък попрестана да плаче, когато рисува и вече не казва, че са драсканици, а обстойно обяснява кое какво е и как го е нарисувал. От няколко дни и спи по цяла нощ. Сещам се каква промяна беше, когато Светли започна да спи по цяла нощ без будене и реване.

Колата от месец не се е движила. След многобройни опити и интервенции в обедната почивка се оказа, че трябва смяна на високоволтовите кабели. Централният кабел беше толкова корозирал откъм делкото, че като извадих куплунга, се изсипа бяло-зеленикав прах и накрая клемата се откъсна. Електрохимична корозия някаква, но пак е странно как се е получило, защото тия кабели ги сменях преди около 4 години… Сега взех нов комплект, плюс капачка, палец и четири свещи. За цяла седмица вече да ги бях сменил, но се оказа, че централният кабел много трудно се щраква в другия край, при бобината. Всичко е завряно зад двигателя, при маркучите и май начинът да достигна с нещо повече от върховете на пръстите е да сваля целия смукателен колектор. Това в ровърския случай значи и източване на антифриза и подмяна на гарнитурата на тоя колектор. Липсва ми удобството на колата – дори и в такова не-автомобилно място като центъра си е важно. За пренасяне на разни неща, за водене на децата някъде, за пазаруване, за пътуване извън града… или просто за почивка половин час на обедна в “своето пространство” на колата.

Та такива неща около мен. Не успявам да намеря време за фотография и за уеб-проектите, но дано взема да намирам. Тук никой да не се задява – наистина е трудно, не е от мързел или липса на интерес. ;)

А това, че не пиша често, си е симптом. От лекарите знаем, че има два основни начина за справяне – насочване към симптома и насочване към болестта. Стоят ни и по-общи въпроси за това къде и как да живеем, как и какви заеми да вземем, дали и кога. Но това са общи и сложни неща, за които опитвам да мисля по-малко, пък и са сложни за обясняване. Взе да звучи като оплакване, а не е. Хайде накрая пак като друг път да си припомня какво съм писал досега за тая годишнина – една, две, три, четири, пет, шест, седем, осем години. Признавам – правя го заради себе си, харесва ми да се връщам назад така. Сега се сетих – местя сайта си на WordPress, но е на час по лъжичка и я стане тая година, я не. Важното е да е весело. :)

Девет години по-късно

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Преди девет години започнах да пиша тук. Тъжно е, че сега това се оказва единственият повод да намеря начин и време да пиша. Тия дни си мислех за добра идея да кажа на всички, че ако месец или месец и нещо не пиша в блога, може някой да ме потърси. Ако дълго време не пиша, то е сигурен признак, че нещо не е наред около мен. Но няма страшно сега – добре съм, вкъщи сме добре, децата посвикнаха с новото място. Все пак най-важното е да сме здрави и щастливи. За първото стискам палци, за другото събирам енергия и спокойствие.

Промените през годината са и много, и малко. След като преди година и половина реших да тръгна отново на офисна работа, вече я смених веднъж. Сега оценявам, че Опенкод си е добра фирма – не казвам нищо лошо и за сегашната си работа, разбира се. Плановете да защитя дисертация за PhD в БАН се пообъркаха и макар тази коледа да не ме отложиха пак с една година, както миналата, все пак се оказа, че текстът ми не е достатъчно философски и трябва да го преработя. Поне съм отчислен с право на защита – надявам се, не съм се обаждал да питам, само обещаха да ме гласуват за отчисляване на научен съвет. Текстът ми стана 120 страници и наистина не е много, а и е леко междудисциплинарен и не цитирам Кант, а хора като Лесиг, Сенгър и Дон Фалис. И малко Хаким Бей, сред другите. Така и така ще трябва да го преработвам, за да защитя – тъкмо по-скоро ще го публикувам сегашния в блога си. Само да намеря време и да преборя някоя вечер умората.

Като казах време и умора… Много взех да я трупам умората през последните месеци. Време за мои проекти пък не остава и грам. А и които ме познават, знаят как мразя shoulder-browsing, така че това още повече ме изтощава, много. Не се оценява достатъчно работенето с монитор към стената и това е.

Започнах да събирам свободни минутки за работа по свободен софтуер и връщане към проекти и дистрибуции. Освен с преводи, разбира се – това го правя от години, но все ми се ще да започна с по-мащабни, важни и интересни неща. Проектите, които приближавам с танцова стъпка, са Debian, Fedora и OpenStack. С Дебиан си имаме дългогодишна авантюра, крайно време е да се обвържа по-сериозно. Хвърлям и по едно око на непослушния тийнейджър Ubuntu, донякъде защото в работата се ползва за доста неща и донякъде защото взе да ми харесва в подробностите. Особено с неща като Ubuntu for phones, пък и Unity, което доскоро не понасях, но взех да свиквам. Телефонното, обаче, е готина идея и малко нямам търпение да пуснат кода, за да видим дали наистина ще работи на по-стари устройства. Във Федора пък вече се обадих за bugzapper, да категоризирам доклади за грешки. За първо време е добре, особено ако успявам да намирам време.

Като казах за свободно време, наличен съм, както и досега, за предложения за системно администриране – всичко, което няма да пречи на служебната ми работа (и като заетост, и като вид работа). Разбира се, достатъчно зает съм в офиса, затова ако някой има предложение за качествено запълване на свободната част от свободното ми време, може да направи справка в ClaimID, LinkedIn и всички места из мрежата, където има данни за опита и интересите ми. Включително и тук. Като споменах LinkedIn – наскоро си възстанових профила там, след като хора, които ценя професионално и лично ми бяха пращали покани (явно пропуснали, че преди време нарочно се махнах оттам). Не си променям мнението за Линкедин, но вече спазвам прости правила да не приемам HR-спам и контакти от хора, които изобщо не познавам.

Вкъщи сме добре, на ново място, както писах преди. Не е идеалната локация, каквото и да ми разправят феновете на квартала, но поне е 1) близко до офиса и 2) близко до училището на Светко. Да, Светли тръгна на училище. Е, предучилищна група, но пак си е промяна за него. Виждам, как му е леко досадно на моменти и как знае повече неща – например беше обяснявал в клас за магмата, космическите совалки и кратерите. Рисува всякакви неща и всеки ден вкъщи с Краси и Оги прави по нещо ново, което ми показва след работа. Оги напоследък попрестана да плаче, когато рисува и вече не казва, че са драсканици, а обстойно обяснява кое какво е и как го е нарисувал. От няколко дни и спи по цяла нощ. Сещам се каква промяна беше, когато Светли започна да спи по цяла нощ без будене и реване.

Колата от месец не се е движила. След многобройни опити и интервенции в обедната почивка се оказа, че трябва смяна на високоволтовите кабели. Централният кабел беше толкова корозирал откъм делкото, че като извадих куплунга, се изсипа бяло-зеленикав прах и накрая клемата се откъсна. Електрохимична корозия някаква, но пак е странно как се е получило, защото тия кабели ги сменях преди около 4 години… Сега взех нов комплект, плюс капачка, палец и четири свещи. За цяла седмица вече да ги бях сменил, но се оказа, че централният кабел много трудно се щраква в другия край, при бобината. Всичко е завряно зад двигателя, при маркучите и май начинът да достигна с нещо повече от върховете на пръстите е да сваля целия смукателен колектор. Това в ровърския случай значи и източване на антифриза и подмяна на гарнитурата на тоя колектор. Липсва ми удобството на колата – дори и в такова не-автомобилно място като центъра си е важно. За пренасяне на разни неща, за водене на децата някъде, за пазаруване, за пътуване извън града… или просто за почивка половин час на обедна в “своето пространство” на колата.

Та такива неща около мен. Не успявам да намеря време за фотография и за уеб-проектите, но дано взема да намирам. Тук никой да не се задява – наистина е трудно, не е от мързел или липса на интерес. ;)

А това, че не пиша често, си е симптом. От лекарите знаем, че има два основни начина за справяне – насочване към симптома и насочване към болестта. Стоят ни и по-общи въпроси за това къде и как да живеем, как и какви заеми да вземем, дали и кога. Но това са общи и сложни неща, за които опитвам да мисля по-малко, пък и са сложни за обясняване. Взе да звучи като оплакване, а не е. Хайде накрая пак като друг път да си припомня какво съм писал досега за тая годишнина – една, две, три, четири, пет, шест, седем, осем години. Признавам – правя го заради себе си, харесва ми да се връщам назад така. Сега се сетих – местя сайта си на WordPress, но е на час по лъжичка и я стане тая година, я не. Важното е да е весело. :)