Как се пише: стояли или стоели?

от Павлина Върбанова

Правилно е да се пише стояли, също и стоял, стоялия, стоялият, стояла, стояло. Тази дума не се подчинява на правилото…

В Берлин за кратко – къде, какво, как? (3): От мемориалната църква до Чекпойнт Чарли

от Пътуване до...

С Петър и Биляна продължаваме с обиколката на Берлин зе един уикенд. В първата част минахме от Централната гара през Алекснадерплац до Берлинската катедрала, после по Унтер ден Линден тръгнахме на Запад към Тиргартен. Днес от мемориална църква Кайзер Вилхелм ще стигнем до Чекпойнт Чарли и Музея на Трабанта. Приятно четене:

В Берлин за кратко – къде, какво, как?

част трета

От Кайзер Вилхелм, през Шарлотенбург до Чекпойнт Чарли и Музея на Трабант

Мемориалната църква “Кайзер Вилхелм”

Само на метри от входа на Зоологическата градина (Zoologischer Garten) е площад Брайтшайдплац (Breitscheidplatz), където е полуразрушената мемориална църква “Кайзер Вилхелм”, известна като “Църквата на паметта” (Gedächtniskirche). [caption id="" align="aligncenter" width="528"]

Gedächtniskirche[/caption]

Снимка: GerardM

През 1943 г. сградата на църквата е значително увредена от бомбардировките и още през 50-те получава неофициалното име “кухия зъб”. В крайна сметка е решено сградата да остане в този си вид, за да напомня за бомбардировките. До самата църква е издигната шестоъгълна камбанария с модерен вид, направена от стоманобетон и остъклена в синьо. Интересна е и една от иконите до олтара на църквата. Това е икона на Богородица, закриляща Иисус Христос с наметалото си, изрисувана с въглен от пастор д-р Курт Ройбер на гърба на съветска щабна карта. Още няколко интересни туристически обекти в района:

Театърът на Запада (Theater des Westerns) – един от най-големите и важни театри в Германия, създаден през 1896 г.
Музей на еротиката (Erotik Museum) – не, че не се сещате, но да поясним: имат специална експозиция на вибратори. Вход: 9 EUR
Историята на Берлин (The Story of Berlin) – интерактивен музей, разказващ историята на града по периоди. Вход: 12 EUR

[caption id="" align="aligncenter" width="300"]

Автобус 100 обикаля всички забележителности на Берлин на цената на градско билетче[/caption]

(Снимка: Pedelecs)

Запомнете:

автобус No. 100!

Както във всеки голям град, в Берлин има десетки компании, предлагащи туристически обиколки на града с автобус. На нас с Биляна винаги ни е изглеждало малко “пенсионерско”, но ако в даден момент усетите, че краката вече ви болят, все още има начин да ви излезе много по-евтино: хванете си автобус 100 .Той е част от градския транспорт и върти между Зоологическата градина и Александерплац, като минава през всички забележителности, споменати дотук (без лиричните ни отклонения, естествено). Можете да се отбиете където и когато си решите, само не забравяйте, че трябва да натиснете бутона в случай, че искате да слезете.

Шопинг в Берлин

Ако обичате шопинга, знайте, че най-голямата шопинг-зона в Берлин започва именно от Зоологическата градина и мемориалната църква “Кайзер Вилхелм”. Вариантите са следните:

улица Tauentzienstraße – една от главните шопинг улици, където ще споменем само два мола:

Europa-Center с над 70 магазина, приятен фонтан на входа и скай бар на 20-тия етаж. Намира се на броени метри от площада с църквата Кайзер Вилхелм.

Kaufhaus des Westens, известен като KaDeWe – най-големият мол в Европа има 8 етажа по 60 000 кв.м площ, което прави 480 000 кв.м обща площ; или седем пъти по-голям от The Mall на Цариградско шосе, а ако търговските площи се разгърнат, ще заемат над половината Южен Парк в София. Wittenbergplatz (U1, U2, U3, Bus: M19, M29, M46, N1, N2, N3, N26, 106, 197).

булевард Kurfürstendamm - може би най-известната търговска улица в Берлин, един вид тяхната “Витошка”, с над 300 различни магазина!

Ако и това не ви е достатъчно, вече споменахме Александерплатц. Има и още една такава зона – по Фридрихщрасе, особено в района между Чекпойнт Чарли и реката (ще пишем по-надолу).

Проблемът на тези места е, че разнообразието е голямо, но стоките не са евтини. За това си има проста причина и тя е, че хората трябва да плащат немалък наем. Но ако искате да си напазарувате евтино и разполагате с време, идете в Berlin Designer Outlet. Пътува се около 2 часа (зона С), но цените си струват, а бутиците са над 80, с реални отстъпки до 70%. Не работи в неделя и на официални празници, през останалото време типично е от 10 до 19 ч. Berlin Designer Outlet (RE4 до Bahnhof Elstal, от там автобус 662 директно до входа на аутлета).

Замъкът Шарлотенбург

Автобус М45 ще ви закара много бързо от Зоологическата градина до Шарлотенбург. Разбира се, добра идея е да се върнете да хотела, да оставите покупките там, да си вземете един освежаващ душ и да се настроите за замъци, защото в Берлин има цели девет такива! Най-известният е именно Шарлотенбург и ще разкажем за него…

Снимка: Times

До 1920 г. Шарлотенбург е отделен град, който е погълнат от разрастващия се Берлин. Дворецът е построен в периода между 1695 г. и 1699 г. по заповед на съпругата на курфюриста на Брандербург Фридрих I – София Шарлота Хановерска и първоначално е носил името Литценбур. Грандиозната постройка е играела ролята на лятна резиденция с особено красива зала за приеми, но във времето се разраства, за да придобие размерите на масивен и красив замък – това е най-големият дворец в Берлин и единствената оцеляла кралска резиденция от това време. Когато Фридрих I става крал, Шарлотенбург се сдобива и с 48-метров купол, върху който е позлатената статуя на богинята Фортуна. Тогава става и изграждането на оранжерия в западното крило. През 1740 г. Фридрих Велики разпорежда разширяването на източното крило в допълнение към вече реновираното и разширено западно крило. Той възлага задача на главния дизайнер Джордж Венцеслаус фон Кнобелсдорф и шест години по-късно тази част от Шарлотенбург е завършена. За съжаление през 1943 г. Шарлотенбург е абсолютно разрушен след въздушни бомбардировки, които причинават опустошителен пожар в двореца. След войната Шарлотенбург е напълно възстановен. Вход за главното крило: 10 EUR, вход за новото крило: 6 EUR. Luisenplatz/Schloss Charlottenburg (Bus: 109, 309, M45) (редакцията искрено препоръчва посещение на Шарлотенбург. Въпреки, че Шарлотенбург строен много по-рано и е по-малък, вътре можете да разберете защо Шонбрун във Виена се води скромен дворец – бел.Ст.)

Фридрихщрасе – Берлинският Бродуей

След краткото ни лирическо отклонение до Шарлотенбург, предлагаме да яхнете обратно автобус M45 до Зоологическата градина и от там да си изберете влакче (S5, S7, S75, RB21) и да слезете на Фридрихщрасе. Friedrichstraße (U6, S1, S2, S5, S7, S75, RE1, RE2, RE7, RB14, RB21, RB22, Tram: M1, 12, Bus: 147, N6)

Фридрихщрасе е една от най-известните и главни улици в Берлин, обсипана с магазини, хотели, заведения и културни центрове. В случай, че сте изгладнели, можете да посетите едно кулинарно място, което считаме за “скрит бисер” в центъра на Берлин: един сравнително стар ресторант на над 100 години, казва се

Zur Nolle

и се намира под моста на S-Bahn-а над Фридрихщрасе (Georgenstraße, S-Bahnbogen 203). Не е лесно да се открие, но предлага чудесна кухня на нормални цени, а свободни места в повечето случаи се намират дори и в пиковите часове. Непременно си вземете голяма халба Berliner Kindl с шницел по ловджийски (имат менюта на няколко езика). Като резервен вариант препоръчваме да се разходите до

Hackescher Markt

(от другата страна на Музейния остров) и да изберете един от многото ресторанти там – добър удар би бил Berlin 1840 или Weihanstephaner (нямате почти никакъв шанс без предварителна резервация, особено за уникалните подземни изби). Без значение на ресторанта и местоположението му, по възможност пробвайте и собствения вид

берлинска бира, наречен Berliner Weiße:

леко горчива и газирана пшенична, сервирана с малина. Популярна през лятото, поради което и не сме я опитвали. Сред най-известните берлински специалитети са и свинско със зеле (Eisbein mit Sauerkraut), пържена херинга (gebratener Hering), студени кюфтенца с горчица (kalte Bouletten mit Senf), мариновани яйца и кисели краставички (eingelegte Eier und Gewürzgurken), както и черен дроб с ябълкови пръстени (Leber mit Apfelringen)…

След като приключите с “масовата” част, можете да се отдадете на “културна” такава… На север от гарата, ще преминете покрай хотел Meliá (определено не е евтин, но изключително централен и удобен хотел, препоръчваме за бизнес и пътуващи двойки, но не и за семейства с малки деца). Преминавате през моста над река Шпрее и пред вас ще се окаже сградата на

Фридрихщат-Палас

(или както се пише).

Снимка: Michael Fötsch

Особено ако минавате от там вечер, няма как да го объркате – облян от светлини в стил “Лас Вегас”, модерният театър просто привлича вниманието ви. Friedrichstadt-Palast има претенции за театър No.1 в Западна Европа, с най-голямата сцена в света (2854 кв.м с допълнителните приставки; Сцената на Зала 1 на НДК за сравнение е 800 кв.м), всекидневни представления, около 160 изпълнители на всяко представление и зала с капацитет 1891 места (тук Зала 1 на НДК бие с 3380 места). Можете да си резервирате билет и да гледате представлението (репликите в него са сведени до минимум), стига цените от 50 до 250 EUR на човек (според мястото) да не ви спрат… Следва дълга разходка обратно на юг по Фридрихщрасе… минавате моста, гарата, пресичате Unter den Linden и около вас отново започва

огромна шопинг-зона, чийто връх е Französische Straße…

За съжаление, цените също са на върха в Берлин, но все пак това е важно място за всички наши читатели-милионери :) Зяпате витрини, докато стигнете до Jägerstraße, където можете да кривнете за бърза снимка на площад Gendarmenmarkt с Френската катедрала, Немската катедрала, Концертната зала и статуята на Шилер…

Снимка: Thomas Huntke

Преминавате покрай Stadtmitte и пресичате Leipziger Straße, където е възможно да видите Музея на комуникациите и сграда с надпис

“Botschaft der Republik Bulgarien” (“Посолство на Република България”)

Човек обаче се чувства наистина у дома, когато види подобно нещо в центъра на Берлин:

Продължаваме още малко на юг и преминаваме покрай

Музея на вурстчетата

Снимка: .dh

Музеят на вурстчетата фокусира за това как се правят къривурстове, какво е да си откриеш павилион за вурстчета и какво е отражението на бързото хранене върху здравето и екологията. Общо взето глупости, а за 11 EUR (входната цена) можете да си купите поне три-четири къривурста от местните павилиончета и да научите повече за тях чрез вкусовите си рецептори :) Продължаваме на юг и стигаме до

Чекпойнт Чарли (Checkpoint Charlie)

Както знаете, след Втората световна война Берлин и Германия са разделени на две части. Източен Берлин е под контрола на СССР, а Западен Берлин е разделен на три сектора: френски, британски и американски. Отсъствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване (бягство – бел.Ст.) на граждани (и особено на ценните за СССР специалисти) от Източен Берлин във ФРГ. На 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на Берлинската стена, а ГКПП “Чарли” (или “C”, тъй като военните обичат “алфа”, “браво”, “чарли”, “делта”…) е най-важният контролно-пропусквателен пункт между Източен и Западен Берлин, станал по-късно и символ на Студената война. Много (източни – гел.Ст.) германци опитват да преминат нелегално от Източна в Западна Германия, голяма част от тях загиват… [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Години наред руските и американските танкове са стояли на това място, с насочени едни срещу други дула, а по времето, когато Кенеди и Хрушчов посещават Чекпойнт Чарли, Берлин се счита за едно от най-опасните места в света.

Днес Чекпойнт Чарли е доста по-безопасен и е основна туристическа дестинация в Берлин. Реплика на прочутата табела “You are entering the American sector” и до днес стои на кръстовището на Фридрихщрасе и Цимерщрасе, заедно с актьори, облечени като американски войници, с които да се снимате…

Тук се намира и

Mauer Museum – музей за Берлинската стена,

построяването ѝ, събарянето ѝ, както и за опитите за бягство с уникални изобретения: прелитане с балон или самолет над стената, плъзгане по електрическите жици, тунел под земята, минаване с нисък кабриолет под бариерата с бясна скорост, мини-подводница, тунинговане на автомобил и прикриване в двигателното му помещение… Вход: 11,50 EUR. Kochstraße (U6, Bus: M29, N6).

Продължаваме на запад по Zimmerstraße и виждаме необичайна популация на трабантчета…

За феновете на Трабант

- Доволен ли си от твоя трабант? – Да, само трябва да го пребоядисам. – Защо? – Защото е жълт и щом си отворя прозореца, хората започват да пускат вътре писма…

Колко вицове за Трабант знаете? Няма значение! Този автомобил е символ, а, както забелязвате, в Берлин могат да направят музей за всяко нещо. Има и Музей на Трабанта… Освен това, на цена от 34 до 60 EUR (като се замисли човек, в България на някои места все още можете да си купите цял Трабант за толкова) на човек можете да покарате Трабант из Берлин и дори дa минете истинска паспортна проверка на Чекпойнт Чарли. От тук можете и да наемете балон с горещ въздух, с който да се издигнете над Берлин. Очаквайте продължението Автори: Петър и Биляна Събеви Снимки: авторите Други разкази свързани с Берлин – на картата: Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе за подробности :) :)

Равенство, но само за първото полувреме

от Киунс Парк България

лиценз CC BY-SA

Нови несполуки за „Куинс Парк“ на и извън терена ги оставиха с празни ръце на „Бродууд“ срещу „Клайд“. Негативната серия от загуби не беше прекъсната и в третия кръг от първенството.

Слабият старт на сезона за „Куинс Парк“ продължи и в дербито с „Клайд“. През първата част „паяците“ се държаха много добре на терена, като имаха и поне 3 големи шанса да отбележат гол на „Бродууд“, които обаче не бяха оползотворени от Жоао Виктория. Въпреки това домакините от „Клайд“ бързо взеха контрол над мача с два гола за две минути в началото на второто полувреме, а единственото, което съумяха да сторят „Куинс“ беше поредният автогол в тяхната врата, отбелязан сега от Ричард Бръф. От титулярния състав на „паяците“ отново отсъстваха ключови играчи, поради контузии (Андерсън, Галахър, Гибсън, Бати) и наказания (Кол, Лейми). С тази си победа „Клайд“ прекъснаха рекордната серия от 11 поредни загуби срещу „Куинс Парк“ и влязоха в четворката на временното класиране. Момчетата на Спиърс пък се закотвиха на дъното в Лига 2, без спечелена точка до момента, за щастие обаче без все още да се откъсват значително от основната група в класирането. Жизненоважно за амбициите на „Куинс“ ще бъде възможно най-бързото печелене на точки в следващите мачове, за което би спомогнало най-вече навременното възстановяване на титулярите в състава. Мачът с „Клайд“ поне показа, че този отбор има потенциал и е въпрос на време той да се обиграе.

В следващия кръг „Куинс Парк“ посреща на „Хемпдън“ отборът на „Стърлинг Албиън, който загуби изненадващо като домакин от хита в лигата през тази година – „Ийст Стърлингшър“ с 1-3. Тъкмо „Шайър“ са и временен водач в класирането на 2 точки пред „Албиън Роувърс“.

„Клайд“ – „Куинс Парк“ 3-0
1:0 Макдиналд – 50′, 2:0 Фъргюсън – 52′, 3:0 Бръф – 71′(аг)

“Куинс Парк”: 1. Браун, 2. Митчъл, 3. Маккомиш, 4. Мосън, 5. Бръф, 6. Руни, 7. Спитал, 8. Кийнън, 9. Виктория, 10. Куин (81′), 11. Бърнс (63′).
Рез.: 19. Локхед, 12. Геби, 14. Гибсън, 15. Маквей (63′), 16. Дейвисън (81′).

Ст. “Бродууд”, 621 зр.

С мерак към Андалузия (2): От Тарифа до Кордоба

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Днес реално започваме обиколката на Андалусия, към която подходихме през Танжер в Мароко миналия път заедно с Цветан. Пътят ни днес ще бъде от Тарифа до Кордоба. Приятно четене:

С мерак към Андалузия

част втора

От Тарифа до Кордоба

От Танжер е започнало Арабското( мавърското или ислямският джихад) завладяване на Иберийският полуостров или Конкистата Дон Хулиан - наместникът на южните земи на вестготското кралство и граф на Африканската Сеута не обичал много своя шеф - крал Родриго, който прелъстил грубо неговата дъщеря. За да си отмъсти Дон Хулиан повикал на помощ берберите водени от Тариф Ибн Малик . След десанта през юли 710 г. те плячкосали необезпокоявани южната европейска част на кралството.Тариф докладвал на своя командир арабина Тарик Ибн Зияд, който поискал благословия за ново нападение от Омаядския халиф Ал Валид I. Но от Дамаск не подкрепили идеята:,,Пазете се да излагате на опасности мюсюлманите в бурното море.” Обаче изкушението да завладеят хазната на кралството било голямо. На своя отговорност и риск Тариф и Тарик дебаркирали отново през пролетта 711 г. и отново повели конницата от бербери и араби в атака. На 19 Юли 711 г. в битката на река Гуадалете войската на Родриго претърпяла пълен разгром. След четири години войните на пророка завзели една по една крепостите на бившото кралство на вестготите или почти цяла територия на днешна Испания и Португалия.

Вече през 716 г. тази огромна територия с временна столица в Севиля станала известна под името

Ал Андалуз ( Al Andalus ) или Зелената плодородна земя.

Назначеният от Дамаск андалузки емир Ал- Хурр пренесъл центъра на новото емирство от Севиля в Кордоба. Първите години на Ал Андалуз преминали във вътрешни борби между араби и бербери до идването на власт(746г.) на напълно независимите Омеяди в лицето на Абдеррахман I и страната тръгнала по пътя на съзидание и разцвет.… Арабите атакуват Европа и от другия фланг - от изток . При обсадата на Константинопол те обаче са отблъснати с помоща на българите на хан Тервел (св.Тривелий*) на 15 август 718г.

Фериботът е втора ръка,

някога е работил между гръцките острови, но е добре подържан. Както е обичайно закъсняхме с половин час на тръгване, така че престоя ни на борда му стана един час. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]

Покрай най- южния фар на Европа на нос Пунта де Тарифа[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]

Вълнолом[/caption] Този вълнолом пази малкото пристанище Тарифа, наречено на името на завоевателя Тариф Ибн Малик .

Първата контрабандна мароканска цигара в

Тарифа

От името тарифа произлиза и налога (митническа тарифа), който са плащали пътниците за стоките внасяни в Европа. Разбира се на ферибота имаше безмитен магазин за цигари и алкохол. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]

Добре дошли![/caption] Добре дошли!- на роден език ни зарадва Илиан, земляка от Плевен, шофьора на гратис автобуса от Тарифа до Алхесирас. Фериботният билет важи и за него. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]

Старата арабска крепост[/caption] Преминаваме покрай старата арабска крепост . [caption id="" align="aligncenter" width="586"]

Реконкиста[/caption] Кралят на Кастилия Санчо IV Храбри на 21 септември 1292 е освободил отново Тарифа. Реконкиста! Край пътя белите перки на ветрогенераторите се бореха с атлантическата мъгла. Облаците бяха издухани и слънцето пекна.

Андалузия на дон Кихот ни посрещна. Оле! [caption id="" align="aligncenter" width="533"]

Скалата на Гибралтар[/caption] В маранята над пристанищетo в Алхесирас величествено се издига THE ROCK – Скалата на Гибралтар.

Алхесирас

е най- голямото испанско пристанище и важен жп възел. С хеликоптер от Сеута до него е само 60 евро!

Срещу последната спирка на пристанището е булеварда с палмите, който води до автогарата в Алхесирас. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]

Там където чакат белите таксита е автогарата[/caption] Вече е 10:30 часа е по испанско време. Взимаме билет (13,83 евро) до Малага в 11,00 часа . [caption id="" align="aligncenter" width="609"]

Costa del Sol (Слънчев бряг)[/caption] Пътя минава покрай Слънчев бряг или Costa del Sol. Плажовете още са пусти след проливните дъждове. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]

Марбея, някошно рибарско селище днес е курорт за богаташите.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]

Дори има и будистки манастир, както и православната руска църква[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]

Арена за корида[/caption]

Спираме в всяко градче , като Торемолинос с арената за корида. Така направихме една хубава обиколка по южното Средиземноморското крайбрежие на Испания с автобуса на PORTILO.

Автогарата на

Малага

14:00 часа. Горещо пладне. Време е за студено андалузко газпачо и бира ,,Сан Мигел” ( 8 евро). [caption id="" align="aligncenter" width="609"]

Гаспачо[/caption] Взимаме билет (14,16 евро) до Кордоба за 16:30 часа от гишето на ALSA. Тук дори продават билети два пъти седмично до Плевен. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]

река Гуадалкивир[/caption] Сред облаците проблясват арките на моста над река Гуадалкивир . Там е

Кордоба (Сordoba)

[caption id="" align="aligncenter" width="609"]

Испанците са луди по охлювите, плъпнали след майските дъждове[/caption]

Само с по една раничка багаж на гръб като охлювите на автогарата в 20:00 часа. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Срещу нея е ж.п. гарата, вътре в която има информационен център, който беше вече затворил, но от аптеката до него ни упътиха да вземем автобус 3 до центъра. Спирката е между автогарата ижп гарата (Estacion Ferrocarril AVE) позиция (1) на картата. [caption id="" align="aligncenter" width="583"]

Карта на Кордоба[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]

Пешеходци по Avenida Gran Capitan[/caption] По Avenida Gran Capitan тези бързоходци ни изпревариха по пътя ни към Двореца на маркиз Виана (Palacio de Viana)(позиция 44) [caption id="" align="aligncenter" width="583"]

Синята къща (La Casa Azul) – Кордоба, Испания

Синята къща (La Casa Azul)[/caption] До него е култовата

Синя къща (La Casa Azul),

където вече ни очакваха с отворени врати. Тя е сцена (като Червената къща в София) на Андалузката култура . [caption id="" align="aligncenter" width="609"]

Вътрешния двор[/caption] Във вътрешния двор цареше весело оживление пред концерта в 22:00 часа, защото цената на бирата беше народна по 1 евро. [caption id="" align="aligncenter" width="609"]

Фиеста[/caption]

Така кабарето се превърна във Фиеста !

А утре ни очаква Ферия ! Черешова задушница, 2013. Цветан Димитров *Искрено си признавам, че никога, ама никога не съм знаел, че хан Тервел е и християнски светец! – бел.Ст. Очаквайте продължението Автор: Цветан Димитров Снимки: авторът Други разкази свързани с Другата Испания – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!

С мерак към Андалузия (2): От Тарифа до Кордоба

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

С мерак към Андалузия

част втора

От Тарифа до Кордоба

Вече през 716 г. тази огромна територия с временна столица в Севиля станала известна под името

Ал Андалуз ( Al Andalus ) или Зелената плодородна земя.

Фериботът е втора ръка,

Покрай най- южния фар на Европа на нос Пунта де Тарифа[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]

Първата контрабандна мароканска цигара в

Тарифа

Старата арабска крепост[/caption] Преминаваме покрай старата арабска крепост . [caption id="" align="aligncenter" width="586"]

Андалузия на дон Кихот ни посрещна. Оле! [caption id="" align="aligncenter" width="533"]

Алхесирас

е най- голямото испанско пристанище и важен жп възел. С хеликоптер от Сеута до него е само 60 евро!

Марбея, някошно рибарско селище днес е курорт за богаташите.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]

Дори има и будистки манастир, както и православната руска църква[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]

Арена за корида[/caption]

Автогарата на

Малага

река Гуадалкивир[/caption] Сред облаците проблясват арките на моста над река Гуадалкивир . Там е

Кордоба (Сordoba)

[caption id="" align="aligncenter" width="609"]

Испанците са луди по охлювите, плъпнали след майските дъждове[/caption]

Карта на Кордоба[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609"]

Синята къща (La Casa Azul)[/caption] До него е култовата

Синя къща (La Casa Azul),

Фиеста[/caption]

Така кабарето се превърна във Фиеста !

Как се пише: от край до край, открай-докрай или открай докрай?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Този израз се пише като четири отделни думи– от край до край. Изписването му представлява особен случай и е регламентирано…

Как се пише: докрай или до край?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише слято – докрай. Всичко, което е започнато, трябва да се направи докрай. Разчитахме на правосъдие…

Остров Реюнион (2): Плажове, градчета и богаташи

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с поредицата на Калоян за остров Реюнион. Днес ще направим пълна обиколка на това парченце от Европейския съюз. Приятно четене:

Остров Реюнион

втора част

Плажове, градчета и богаташи

Продължението за остров Реюнион след почти година прекарана в Индийския океан, в тази малка частица от Франция, незабележима точка на картата, красота, хармония, природа, култура. Една година пълна с емоции, страст, слънце, море.

Една година в Рая

В този пътепис ще давам информация относно забележителностите, нещата които видях, чух и научих. Думите не са достатъчно силни, за да опишат прелестта на острова и изключителната любезност на хората, водени единствено от философията "vivre ensemble" - живеене заедно, в хармония, в мир и разбирателство, без предразсъдъци относно произход, цвят на кожата, религия. Но силно обединени от любовта към родината, към Франция. Толкова патриотизъм не съм виждал в Лион за 4 години. С едно изключение, тук не обичат Коморците.

Започвам от

Сен Дени,

тъй като тук живея от една година. Continue reading →

Остров Реюнион (2): Плажове, градчета и богаташи

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Остров Реюнион

втора част

Плажове, градчета и богаташи

Една година в Рая

Започвам от

Сен Дени,

тъй като тук живея от една година. Continue reading →

Пътепис Индия (3): Алепей и Керала Backwaters

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Продължавеме с пътеписа на Бале за пътуването му из Индия. В първата част от Берлин, през Бомбай, стигнахме Кочи. После пътуването ни продължи с влак шеста класа от Алува до Алепей. Днес освен Алепей, ще разгледаме и местните влажни зони, наречени Backwaters Приятно четене:

Пътепис Индия

част трета

Алепей – няма бира

Обух късите гащи и тръгнах да се разходя. След 2-3 минути ходене стигнах до една река от калибъра на “Перловска”. Стори ми се, че от другата страна на реката има някакви павилиончета и се запътих към моста. Всякакви комични превозни средства препускаха по шосето, а шофьорите, по стара индийска традиция, натискаха нон-стоп клаксоните. С риск за живота претърчах през моста и се озовах при сергиите. На първата сергия продаваха панирани неща – три вида, по 10 рупии всяко. Питах какво е това, но не разбрах нищо от отговора на продавача, така че си взех и от трите. Бяха много вкусни, а единият модел – лют. Продължих към другите павилиони, но там се продаваха само някакви долнопробни безалкохолни и “Зрънчо”. Бавно започнах да осъзнавам смисъла на случката при гарата в Алува. В този индийски щат не се продава алкохол! Оптиах се да не обръщам внимание на паниката, която ме обхвана и продължих да разпитвам минувачите. Най-накрая един дребен и жилав чичка откликна на отчаяните ми молби и ме поведе по някакви малки и разкаляни улички. Стигнахме до тайно дворче, в което се бяха събрали 30-40 мъжаги и се бутаха пред едно комично мини прозорче. Изглеждаше, че съм попаднал на залагания за петли или минимум на “черно тото”. Попитах на висок глас: “Извинете, тука ли се продава бира?” и в същия момент 30-40 чифта застрашителни мустаци се впериха в мен. Явно произнасянето на думата “бира” на висок глас беше някакво светотатство. Казаха ми, че бирата е свършила и да се махам. Както и да е, малко поуспокоен продължих с проучването. Поредният жилест чичка ме води поне 10 минути по главната улица, докато стигнем до заветната питиепродавница. Минахме покрай сергии, на които се продаваха ароматни индийски подправки в кошове, хиндуистки храм, както и покрай други екзотични гледки. Най-накрая стигнахме, но имаше грамадна опашка. Заключих, че явно бай индиец е любител на чашката и чинно се наредих последен. Тези отпред ме поощриха да ги предредя, защото съм бял и дори започнаха да блъскат с юмруци по ламаринената врата. Аз ги успокоих, че нямам бърза работа, а и не одобрявам расизма под никаква форма, така че продължих да си чакам. По едно време се появиха две хипарливи французойки с мръсни крака, предредиха ни и си заминаха. Накрая дойде и моят ред. Имаше два вида бира, в големи бутилки от 650 мл. “Кингфишер силно” със съдържане на спирт и “Туборг”. Цените също бяха фантастични (на фона на всичко останало в Индия) – по 3 лева бирата. Спиртният “Кингфишер” не ме изкушаваше особено, така че си поръчах “Туборг”. Онзи ми обясни, че “Туборг”-ът не му е за продан. Как ли не го молих, но той прояви характерната непреклонност на индиец с власт и ми продаде “Кингфишер силно”. Купих цял кашон и весело тръгнах обратно към “Ащамуди”. По път към къщи, биричките подрънкваха весело, а минувачите ми махаха, усмихваха се и сочеха един на друг кашона. Стана ми много приятно и се отказах да взема тук-тук. Исках да се разхождам още сред тези добри хора. В сламената стая разтоварих безценния товар, слязох долу и помолих да ми донесат нещо за вечеря на терасата. Взех и паролата за Интернета. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]

Направиха ми люта супа (много вкусна) и палачинковиден хляб[/caption] След вечеря си отворих една спиртосана бира и звъннах по Скайп-а на родителите, да ги успокоя, че още не ме е изял слон, тигър, кобра или людоед, а също така съм успял и да си купя кашон “Кингфишер силно”. Майка ми каза: “Внимавай да не се напиеш с тая спиртосана бира”, баща ми разказа виц с неприлично съдържание и затворихме. Точно привършвах четвъртата бира, когато на четворната врата се потропа. Хазяинът ме уведоми, че току-що му е звъннал един тук-тукаджия от гарата и го е попитал как да стигне до “Ащамуди”. Това означавало, че моите дългоочаквани приятели всеки момент ще пристигнат. Радостно нахлузих джапанките и изшляпах по витата стълба на двора. След 2-3 минути тук-тукът пристигна, Ицо се разплати с пича и разтовариха раниците. Беше бурна радост. Веднага се настанихме на терасата, отворихме си бири, аз включих компютърната колонка и започнахме да си разказваме премеждията от по пътя. Всички бяхме най-много впечатлени от влака 6-та класа. [caption id="" align="aligncenter" width="583"]

Влак 6-та класа[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]

Влакът, с който пристигнаха приятелите[/caption] От дума на дума и от бира на бира, страстите се разгорещиха и обърнахме балкона на дискотека. Едни французи се събудиха и ни направиха забележка. Допихме си кротко в стаята и за пръв път от 45 часа спах в хоризонтално положение, на креват. Милата Мария Баева обаче не могла да мигне, защото когато съм почерпен се въртя като пумпал и хъркам като дъскорезница.

Kerala Backwaters

Вторият ни ден в китното индийско градче Алепей беше предназначен за разглеждане на основната алепейска забележителност – Керала бекуотърс. Станахме, вчесахме се и потеглихме. Първата ни работа беше да отидем до сергиите, където снощи бях ял вкусни пържени неща по 10 рупии и да закусим. След това аз предложих да тръгнем пеша към пристанището, защото бях видял в Интернет къде се пада, а и не изглеждаше далече. Ицо обаче настоя да хванем тук-тук, което се оказа изключително добра идея, защото тук-тукът потегли в посока, точно обратната на тази, която аз си представях. Естествено, закара ни не точно на пристанището, а при един негов човек, който разполагаше с малка, но комфортна лодка. Обясни ни, че на пристанището вече всички лодки са заети, защото е почивен ден. Ицо и Баева рекоха да се качваме веднага, но аз настоях да отидем все пак до пристанището и да видим какво предлага конкуренцията. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] На пристанището цареше голямо оживление, а на една палма имаше закачен мегафон, от който долиташе религиозно песнопение. http://youtu.be/BC0p7PzmonQ Помотахме се около гемиите.

Не можахме да си изберем нищо и се върнахме при агента на тук-тукаджията. Спазарихме се за 20 евро да ни вози 4 часа из каналите и потеглихме. Пред нас се разкриха райски гледки: http://youtu.be/Zl4XTWdONRs Минахме и покрай едно рибарско семейство, което плаваше в нещо като кора от огромна любеница. http://youtu.be/Z9C904Jeib4 Лодката беше оборудвана с шезлонги, както и с едно дюшече на носа, така че удоволствието от пътя беше пълно. Возихме се около час и нещо, визклицавайки възторжено и щракайки десетки снимки, когато усетихме, че сме поогладняли. Шофьорът беше печен в занаята и веднага ни подкара към едно тенекиено ресторантче, сгушено между палмите. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]

Ресторант сред островите на Керала бекуотърс, Индия

Ресторантчето беше нагизденос огненочервена реклана наVodafone[/caption] Настанихме се и тъй като не разбирахме кое от менюто какво значи, поръчахме на лелката да ни донесе от специалитета на заведението. Ицо и Мария помолиха и за по една риба. За пиене получихме хладна Кока-Кола, тъй като в Керала бирата се продаваше при специални условия. Заведението не разполагаше с чинии и прибори, така че ни сервираха върху листа от бананова палма и ядохме с ръце. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]

Индийски ресторант – Керала бекуотърс, Индия

Лелката ни насипа ориз...[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]

... и по 4 различни кашички[/caption] На вид малко отвратителни, но на вкус кашичките се оказаха изключително добри. Естествено, до една бяха доста люти. Може би само зеленикавата не беше кой знае какво, но като цяло беше много вкусно. Още повече, че трябваше да ядем с ръце и се омазахме като прасета. След ориза, Ицо и Мария се заловиха с рибите, дадоха ми и на мене малко да опитам. Накрая ни взеха цена, която ни се стори съвсем прилична – около 10 евро за тримата. В последствие разбрахме обаче, че са ни взели поне петорно повече от нормалното, но това дори ни развесели допълнително. Когато приключихме с хапването, се помотахме 2-3 минути наоколо, пуснахме по една вода в нужника и пак се натоварихме на нашето си корабче. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]

Около ресторантчето беше много романтично и приключенско[/caption] След като поплавахме още десетина минути безгрижно по каналите, любезният лодкар ни попита дали сме склонни да изпием по някоя попътна биричка. Само това ни трябваше и всички единодушно се съгласихме. След малко акостирахме до колибата на един негов съратник – нелегален продавач на бира, който дереше по три кожи от наивните туристи. Предложи ни цена от 5-6 лева за топла бира, което дори и в Европа си е възмутително. Поради липса на по-добра алтернатива обаче, аз директно си поръчах 3 броя. Мария и Ицо бяха по-консервативни и си взеха по една. Въпросът с температурата решихме с една кофа лед, в която паркирахме бирите и продължихме. Докато чакахме да се охладят биричките, поделихме един кокосов орех, който Ицо изкрънка от продавача като бонус. Дали пък не му даде 10 рупии?! [caption id="" align="aligncenter" width="576"]

Ицо се черпи кокосов орех[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"]

Не след дълго обаче подпукахме и бирите[/caption] На фона на убийствената януарска жега, дори и спиртосаният “Кингфишер – силно” ни се стори отличен. Повозихме се още около час и нещо, като шофьорът не се върна по същия път, а по някакъв заобиколен, който беше дори още по-интересен. Накрая ни остави на същото нясто, откъдето ни взе, дадохме му уречените рупии и си направихме по една снимка за спомен. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]

Много симпатичен тип между другото – черен като катран[/caption] След знаменитите Backwaters, от които останахме предоволни, се помотахме още малко из Алепей. Минахме по малко мостче, снимахме едно гиздаво камионче, открихме дори и индийски клуб на БСП. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]

Индийският клуб на БСП[/caption] Вече доста уморени от наситения с преживявания ден, се прибрахме в Ащамуди, за да полегнем малко следобед, а и да видим дали евентуално не се е появил знаменитият австралийски пътешественик Веско Петров. Веско беше тръгнал преди 1-2 седмици от Сидни към Тамил Наду, където се мотаеше сам, и за което можете да прочетете в неговия блог: http://veskopetrov.com/?p=6496 С Веско вече бяхме влезли в контакт и знаех, че му остава само да прекоси някаква коварна планина и да се озове в Керала. След това по неговите си Вескови пътища би трябвало да се докопа до Ащамуди, където си направихме среща. Както и да е, след като се прибрахме, Веско го нямаше и ние използвахме времето да се поизлежаваме малко и да поцъкаме в Интернет. Очаквайте продължението Автор: Бале Снимки: авторът Други разкази свързани с Индия – на картата: За подробности, кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!