Всъщност се бях засилил към "Експериментът Досейди", но разбрах, че преди това главният герой се появява в друга книга. И ето я "Whipping Star" в творчески български превод на заглавието. Не намирам смисъл да прекръстиш цяла книга на един от главните герои, освен ако не ти е адски трудно да преведеш оригинала.
Йори Маккай е извънреден саботьор на БюСаб - организацията, която слага пръти в твърде забързаното колело на цивилизацията, за да не катастрофират всички. Организация с големи правомощия, чиято структура е побрала най-различни същества. Във Вселена с няколко разумни вида, които се опитват да живеят заедно, всеки трябва да прави компромиси и да внимава с лактите.
Кейлбаните - едни от най-непознатите и странни разумни видове, които навигират пространствените скокове - изчезват един по един, а хората около тях полудяват. Последният кейлбан засяда в сферичното си обиталище на един морски бряг и допуска Маккай при себе си. Как се общува със същество, което няма физическо присъствие, което вижда четириизмерно и е готово да изпълни докрай договор, който ще унищожи него и всички останали? Няма "тук", няма "умирам", няма "болка". По този повод - един неслучаен цитат: Всеки език е своеобразен код, зависим от жизнените ритми на биологическият вид, който го е създал. Ако тези ритми не се усвоят, кодът остава неразбираем.
Голяма част от действието е статично - разговри в стая, кабинет или вътрешността на кейлбана. Въпреки това емоциите са предадени добре и текстът не звучи сухо. Препоръчва се на сци-фи почитателите.
p.s. корицата няма нищо общо с футбола
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/16 - "Точно, защото ми говориш, затова и не ти вярвам."
Кой ли не е чел "Тютюн" в училище? Аз. И въпреки това дори сега ми е трудно да пиша за книга от "задължителния списък". Чувствам се като преди 15 години, когато отказвах да бъда оценяван според официалния аршин на мастити критици от учебника. Авторът бил искал да каже, че... а дали? Е, точно пък за тази книга навярно са слъгвали какво е имал предвид Димов, защото десетилетия се е изучавал преправения, преработен вариант.
Книгата има много интересна история. Оригиналнатат версия е издадена през 1951г. и веднага разбунва духовете. Активисти, идеолози, вестници, творци, критици и организации дискутират "правилността" на творбата. Сбита информация по случая - в Читанка. От там можете и да изтеглите и автентичния текст. Димов е принуден да пренапише романа, добавяйки повече идеологически размисли и нови партизански сюжетни нишки. Около 250 страница баластра за кефа на партията. Кому е било необходимо това - не знам. И така текстът си е достатъчно червен по приятен и зарибяващ начин. Да, наистина. Наскоро излезе книга за историята на романа - Блажев е писал много интересни неща за нея в Книголандия.
Най-ценното в "Тютюн" за мен - разкрит е духът на времето в България преди Втората световна война. Не историята (тя е с много пипала), драмите на героите или стила, а картината на миналото. Това са нравите и животът, които новата власт се опитва да изтрие, потисне и промени в продължение на десетилетия след войната. Ще се изненадате колко близки са тези хора до днешната действителност. Далавери, подкупи, сребролюбие, секс за пари и удобства, несгоди и сиромашия, безскрупулната власт. Плюс спомени и опасения за войната, която обезценява човешкия живот още повече. Тогава есега. Ако тези дни отидете в Софийска художествена галерия, ще видите, че на някои картини освен манастири се виждат и свидетели на времето, в което са рисувани. На платно от 1941г. наконтени жени крачат покрай приближаващ лъскав трамвай, а костюмирани господа се оглеждат около будка за вестници. Европа. Толкова истинско и съвременно. Няма нищо общо с унифицирания калъп на комунизма. Това са хора, които обичат френските вина и шоколада, които се женят по сметка и развеждат заради балерини, които търсят гешефта и се страхуват от глада.
Героите на "Тютюн": Ирина - умно и красиво момиче от провинциален град, което учи медицина в София. В началото честолюбива, а впоследствие - метреса и държанка на богаташи, която спи с всеки красив мъж, който се изпречи пред очите й. Изберете си по-точна дума за нея, ако искате, на мен ми е трудно, защото в едни случаи го прави за пари и удобства, а в другите - за кеф. Всичко това я превръща в куха, лишена от желание за живот жена, която не намира смисъл в живота си, но вече не може да се лиши от него. И не че това е грешно и/или лошо, просто контрастът с образа й в началото на книгата нагарча. Борис Морев - беден младеж, който презира сиромашкото си семейство и ламти за милиони. Готов е да ги преследва с цената на безброй стъпкани глави. Жени се за дъщерята на тютюнев магнат и след смъртта му се превръща в чудовищна машина за пари и власт - хладнокръвен, без емоции, без притеснения и угризения пред кръвта и сълзите. Най-лошото е, че не забогатява, за да угажда на свои слабости и интереси, а за да става все по-могъщ и да има все повече. Пари прим. Разбирам защо новата власт е захапала такива главни герои. Но нямам желание да чета "правилния" препис на романа, който се появява след това.
Димов пише хубаво и не е многословен, ала множеството герои и случки изискват обем. Най-силен според мен е в описанията на характера и чувствата на хората - нещо, което само авторът може да ти разкаже, бръквайаки надълбоко в измисления от него образ. От книгата става чудна телевизонна сага, обаче последните серии ще са много тегави. Думата "разруха" се среща на всяка страница.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - два тома, много текст
От днес новата версия на ImgurUp е вече факт, откакто представих ImgurUp v.1.0, бяха извъшени доста промени и се вслушах в желанията на някои потребители – да се използва акаунта им, в imgur.com, за да имат по-добър контрол над качените от тях изображения.
От сега ImgurUp използва ауторизираното API на базата на OAuth протокола, което означава, че при стартиране на приложението ще трябва да го ауторизирате към вашия акаунт, което става след посещаване на генериран адрес, позволяване на ImgurUp да има достъп до вашия акаунт и след това да въведете PIN-ът, който ще ви бъде предоставен, в съответния диалог от приложението. Веднъж оторизирали приложението, вие ще можете да използвате пълната функционалност, която предлагат API-то на Imgur.com (като изключим възможността за изтриване на изображения от албумите).
Какво ново
Нов интерфейс за по-приятна и удобна работа
Изцяло пренаписан код – новата версия има доста по-различен интерфейс, за по-удобна работа
Drag’n'Drop за добавяне на изображения за качване във вашия акаунт.
Браузър на изображенията от вашия профил, с възможност за създаване и изтриване на албуми
Повече настройки за снимачката на екрана в диалога за настройки
Създаване на формат, с който да бъдат записвани изображенията, разпознаващ следните опции:
$count – брояч на направените снимки започващ от 1
$date – настоящата дата и час (на пример: 20110714030915)
$time – същото като $date, но без датата (на пример: 030915)
Избор на директорията, в която да бъдат записвани изображенията
и други
Някои интерсни опции
Използвайки браузъра на албуми по всяко време задържайки десен бутон върхо произволно изображение и избирайки опцията Information можете да видите изображението в цял размер, както и различките връзки към него, включително връзки за добавяне с икона в HTML (за уебстраници) и BBCode (за форуми) формат.
Избирайки бутонът за информация за вашият профил, винаги можете да следите броят на оставащите ви кредити, който по подразбиране на ден е 1000 – ограничение поставено от Imgur.com за използващите безплатно услугата им.
Изтегляне и инсталиране
Ако използвате Debian-базирана дистрибуция можете да използвате готовия .deb пакет:
Планирам за бъдещите версии, отново да добавя опцията за локално следене на качените изображение, което да позволи използването на програмата, дори когато не сте свързани към интернет. Преди това ми се иска и да разреша проблема с изтриването на изображения, което за момента все още не ми е ясно на какво се дължи, макар съмненията ми да са насочени към Imgur или към OAuth2 библиотеката.
В случай, че има функция, която ви липсва или откриете грешка в програмата не се колебайте да съобщите за нея в коментарите към тази статия или в тракера за проблеми в github страницата, на проекта.
Под името AdaptableGIMP намираме нова модифицирана версия на програмата за обработка на изображения GIMP. Основната разлика е това, че не инструментите, а задачите са на преден план в интерфейса.
AdaptableGIMP представя не инструментите, а задачите, които потребителят иска да изпълни. Промените в потребителския интерфейс разработчиците наричат Task Sets (Комплект задачи). В тях се обобщават действията, от които потребителят се нуждае за решаването на дадена задача, като на пример простото обработване на снимка или премахването на “червени очи”.
Комплектите от задачи предлагат съответния избор от действия – при простата обработка на изображение това ще са действията за изрязване на снимка. Създадените от потребителите Комплекти се записват централно и по-късно се предлагат на други потребители от едно Wiki.
Концептът обединява задачно-ориентирана работа с уроци, тъй като комплектите със задачи, могат да съдържат подробни описания за това как да бъдат решени отделни задачи. По този начин проектът се опитва да запознае потребителите с многото функции на GIMP.
AdaptableGIMP е проект на University of Waterloo в съвместна работа с University of Manitoba в Канада. Институтът с името Human Computer Interaction Lab публикува първо модифицирана версия на GIMP под името Inigimp. Тази версия дълго време записвала действията на 200 потребителя. След двугодишно изследване работниците в института публикуват първо анализ на данните. На база на тях през май 2010 се създава първата концепция за тяхната версия на свободната програма за обработка на изображения.
AdaptableGIMP може да бъде изтеглен за Windows и като Debian-пакет на страницата на проекта. Там може да бъде намерен и изходния код на GIMP-варианта.
Месецът е октомври, училището вече е започнало, а следващото лято е след век. Момент на безвремие за всички 13-годишни момчета. Продавач на гръмоотводи вещае мрачна, есенна буря. През нощта със стар влак пристига пътуващ цирк. Тайно, неочаквано, сред скърцане и зовяща мелодия. Шатрите са издигат сами, сляпа вещица полита над града с балон, улиците осъмват с плакати, които карат момчешките сърца да танцуват.
Който е чел Бредбъри, знае как умее да те завърти и запрати назад, назад във времето. Там където сладкият сироп на закуска се влива направо във вените ти, където летните поляни са безкрайни, а до теб тичат най-добрите приятели. Романтичен и приятнострашен, носталгичен до болка и екстаз. Защото всяко момче знае колко иска да стане голям, а всеки мъж поглежда към летните ваканции на своето детство и мечтае за тях, за още поне ден под онова по-истинско слънце.
Две момчета разбират колко злокобен е цирка - с неговия примамлив огледален лабиринт, в който хиляди различни твои отражения искат да те отвлекат; със странната въртележка, която може да те прати назад или напред във времето; с уродливите хора, които дори нямат спомен за миналото си. Но съкровените желания са по-силни от разума, от страха, а понякога и от приятелството.
Всички други неща на Бредбъри, които съм чел, не помня като история, а само като усещане. Тук сюжетът е изненадващо ясно оформен, простичък и по детски разбираем - и като случки, и като внушение. Само глупаците искат всичко. Не можеш да си на 13 и изведнъж да станеш на 21, да си силен, да имаш момиче и да отпътуваш. Не можеш и да си на 50, а да се събудиш отново млад и жизнен, само защото го желаеш толкова силно. Само глупаците искат всичко. Изкушението си има цена.
Книгата е свръхвъздействаща и в типичния стил на Бредбъри - красиви описания и забравени думи, които се появяват, за да ти припомнят нещо отдавна изчезнало. Нямам представа дали твърде момчешката тематика би се харесала на жена. Мисля, че да. Всеки има нужда да вземе страна и да знае как трябва да изживее живота си, преди да започне да копнее за детството.
Препоръвам от сърце! (и смятам да си я купя на хартия, защото заслужава)
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 63/67 - "Кугър & Дарк"
Официално: неиздавана и непозната книга за българския пазар. Неофициално: още един триумф на фенския алтруизъм над издателската немощ.
Забелязали ли сте, че в книгите от Света на диска досега нямаше нищо за гоблини и орки? Гъмжи от пародийни образи на почти цялата приказна паплач, но за тези - нито дума. Ако пък в някоя книга е имало, явно съм забравил (защото съм чел всичко, издадено на български), а и сигурно не е било в центъра на събитията. Гоблините са дребни, таласъмоподобни същества, които крадат кокошки. Анкх-Морпорк няма проблем с това, градът отдавна асимилира всичко и всеки (включително вражески армии). Орките са друга история. Създадени от Игори, кръвожадни, много трудни за убиване и с афинитет към откъсване на глави. Смразяващ повей от кофти епоха. Вярва се, че са изчезнали завинаги.
Но всъщност не са. И освен страха от тях, на голяма градска сцена (зад канала) се появява Футболът. Груб, първичен, израз по-скоро на желанието за сблъсък, а не за победа. Стана ли ясна манджата? Различни агитки, различни раси. Омразата на тълпата, страхът на тълпата. Правилата в живота, правилата в играта. Различните, другите.
За да е по-весело новите футболните правила за поверени на магьосниците от Невиждания (да, това е правилно, а не "невидимия") Университет, които сформират свой собствен отбор. Звезда и централен нападател е гостуващ магсоьник от Генуа. Вратар, разбира се, е Библиотекаря. Как е измислена засадата и защо не е правилно да ядеш баничка с месо пред вратата и да чакаш на гюме? С каква топка да се играе? Трябва ли да има две полувремена, за да се пият разхладителни напитки по време на почивката? А оркът е дребен, свръхинтелигентен, начетен и скромен. Работи в свещоливницата на Университета и иска "да струва". Титулярен централен защитник и старши треньор.
Забелязвам, че с времето Пратчет променя подхода си към някои знакови герои и особено Ветинари. Забуленият в мистика Патриций на Анкх-Морпорк вече не е само всяваща респект сянка, която кове пирони с къси изречения и подмятания. Ветинари става все по-достъпен, все по-разбираем, дори предвидим. Говори с готвачките. Напива се с капитаните на футболния отбор. Открито изразява симпатиите си към Морголота. Това всъщност е хубаво. Светът на диска е достатъчно добре измислен и поставен на сцена. Време е да чуем всичко за всеки, още сега, докато има време, мамка му.
Сещате се кой е Робер Мерл - авторът на "Добре охранявани мъже", страховито симпатичната, сатирична и (анти)утопична фантастика от поредицата малки книжки с великанско съдържание на поредица "Галактика". Щрак.
Тук фантастика няма. И историята не се движи по типичната схема завръзка-алибали-развръзка. Екшън липсва, както и лош герой. Е, какво толкова има тогава? Живот. Обичайният живот на екипажа на необичайна подводница. Млад доктор е зачислен към една от френските ядрени подводници на почти двумесечен курс. Времето е предостатъчно, а от стотиците мъже, затворени на дъното на океана, има какво да се научи. Затова докторът разпитва и споделя в дневника си. Как се движи тази подводница? Откъде идва въздухът? Как се изстрелват ядрените глави? Къде отива боклукът? Какво се случва, ако някой получи бъбречна криза? По какъв начин пристигат съобщенията от семействата?
Бих нарекъл историята "мъжка", въпреки че през цялото време Мерл говори на въображаемата си читателка, която замества в мислите му една префърцунена годеница. В подводницата е пълно само с мъже и дори един млад курсант, облечен на майтап в дамски чорапи, се превръща в сензацията на седмицата. Какво толкова може да се случи в подобна атмосфера? Много неща. Обикновени, ежедевни, но важни. Безсмислени и опасни. Поетични и прозаични.
Мерл има прекрасно чувство за хумор, което никога не изнасилва, за да бъде още по-смешен. И въпреки това остроумията се сипят на всяка страница, премерени и на място. Човек ще си каже, че във френската армия са най-духовитите хора на света. А накрая книгата свършва, просто така, защото е дошъл краят на плаването. Няколко мисли за света и много звезди в небето.
Ако някога ви се е случвало да искате да изтеглите песен от grooveshark и не сте имали тази възможност може би с това приложение ще мога да ви помогна. gSharkDown е десктоп клиент за grooveshark повече ориентиран към прослушване не песните, но включващ и възможност за изтеглянето им и някои други полезни функции. Като цяло клиентът беше предвиден за лично ползване, но след версия 0.2.2 сметнах, че мога да го споделя и с други.
Приложението е написано на Python и използва pyGTK за графичен интерфейс и GStreamer за просвирване на песните директно от grooveshark без да бъдат изтегляни. Библиотеката, която се използва за търсене и изтегляне на песните е предоставена от проекта groove-dl (друго wxPython приложение само за изтегляне на песни). С какво gSharkDown е по-различен
Търсене за песни в grooveshark с възможност за подсказване (запаметява търсенията и при следващото ползване ги предлага)
Списък за просвирване, който можете да заредите с песни от резултатите от търсенето
Вграден плейър, с все още не напълно функционираща опция за непрекъснато свирене (повторение на списъка), но очаквам скоро да коригирам проблема
Информационен диалог за подробности относно дадена песен от списъка с резултати
Бутон за изтегляне (изтегляне на песни една по една)
Удобна статус икона в GNOME панела
Изтегляне и инсталиране на gSharkDown
Ако използвате Ubuntu или Debian базирана дистрибуция с GNOME можете да инсталирате gSharkDown с предоставения .deb пакет. Последната версия: gsharkdown_0.2.2_all.deb. За други дистрибуции ще трябва да изтеглите програмата от mercurial хранилището и да я инсталирате ръчно:
След което остава да добавите стартер в менюто, което в GNOME можете да направите от System -> Preferences -> Main Menu. Ако искате да следите развитието на приложението, да изтеглите последната версия или имате предложения към развитието на приложението можете да посетите https://bitbucket.org/vkolev/gsharkdown
След като Microsoft закупи Skype се появиха доста въпроси какво ще стане със Skype клиента за Linux. Според новините, които се появиха в интернет има успокоение, че клиента ще продължи да бъде разработван и Microsoft ще поддържа мултиплатформеността на Skype. Всичко хубаво, но както знаем обещанията от Microsoft не винаги се осъществяват и съдейки по многото коментари в linux-bg.org възниква въпроса – ако не Skype какво?
Темата би станала доста блудкава и пълна с ненужна информация ако седна да изброявам всичките възможности. Но нека се спрем на по-популярните, с надежда да ме извините ако съм пропуснал някоя, която би трябвало да бъде в този списък. Ще се абстрахирам от т.нар. манталитет на ползване и ще изходя от личната ми позиция на човек, който ползва Skype, за да комуникира с приятелите и семейството си от чужбина.
Предимствата на Skype са определено много, но основното е популярността. Трудно ще обясня на баба ми защо трябва да ползва нещо друго и как да ползва нещо, с което тя не е свикнала. Родителите ми искат да ме видят и съответно не през 2 минути да се питаме “Какво каза?”, “Извинявай не те чух добре, прекъсва” и т.н. Това означава, че въпросната алтернатива трябва да предлага качество, лекота на ползване и възможност да се свържеш с останалите хора, които няма да сменят клиента си. Последното е невъзможно, тъй че ще трябва да се променят изискванията:
Възможност за видео и аудио разговори с добро качество
Конферентни разговори
Надеждна връзка
Много-платформеност
Минимални настройки
Трансфер на файлове
Бърза и лесна регистрация
Подреден и стегнат графичен интерфейс без излишни реклами, балони и незнам какви още предложения
Да погледнем сега какво се предлага като алтернативи:
Приятен и познат клиент, доста често го ползвам за акаунтите в google, icq, msn (последните основно, за да държа връзка с колегите от университета, а google – просто защото ми се иска това да е алтернативата). Качеството на връзката е определено под всякаква критика. На времето със stancho се опитвахме да провеждаме разговори и ако изключим качеството на видеото, което или при единия или при другия не работеше – се получаваха. Чат така и така работи навсякъде. Но какво става с конферентните разговори? С приятния интерфейс (gtk под Windows просто не се получава)
Опитът с Ekiga беше доста позитивен, сравнявайки го с предишни. За съжаление връзката беше локална и преминаваше p2p, а не през ekiga услугата. Регистрацията за съжаление е малко по-усложнена, което обаче би могло да се преглътне. Качеството на връзката беше на ниво, но отново – при локална връзка няма как да очакваме лошо качество. Клиентът е удобен и лесен за използване, макар да има какво още да бъде доизпипано. Все пак не трябва и да сме прекалено претенциозни. При настройката на клиента определено се задават доста въпроси, които не всеки потребител го интересуват или знае какво са, но пък цъкането на “Next” води отново до възможност за провеждане на разговори с познати и приятели. Все пак Ekiga е и телефон, освен просто връзка компютър-компютър, и е предвиден за използване на само за единични клиенти, но и с едно око към бизнеса. Неприятно е, че всеки ваш познат ще трябва да създаде свой акаунт в ekiga.net, за да можете да провеждате разговори, но пък това беше и изискване при ползването на Skype на времето. Хубавото е, че проекта се развива и има видими подобрения, което може само да ни радва и да стискаме палци за по-нататъшно развитие.
Доста по-приятен и удобен интерфейс и много добра интеграция в GNOME графичната среда. Клиент за Windows – None. С това се изключват 90% от хората, с които комуникирам и за съжаление не спада в групата от търсени приложения, но за сметка на това е един наистина приятен и удобен клиент, с което спечели симпатиите ми, макар и както казах – липсва много-платформеност. Добрата новина е, че се работи по портирането на telepathy библиотеките за Windows и има малка вероятност клиента да се появи и с версия за Windows в далечното бъдеще. При разговора на лаптопа на сестра ми имаше проблем с показването на видео потока от моята камера, за което Empathy показа грешка и съответно не се разбра къде е точно този проблем и как може да бъде коригиран.
Jitsi
Сравнително разбираем интерфейс с доста удобни функции
Jitsi може би за момента се представи най-добре. Качеството на разговора беше доста добро, макар, че нещо с видеото така и н се получи. Споделянето на десктопа също е доста удобна функция, която често ползвам (както споменах по-рано говоря и с баба ми, при която често се налага да коригирам нещо). Единственото нещо, което мога да изразя като критика е, че е beta софтуер и все още качеството му е точно такова – beta. Все пак се надявам това нещо да се промени и скоро да се радваме на напълно работещ клиент. Лошото е разбира се, че трябва контактите ви задължително да ползват същата услуга, която и вие (jabber, gmail (XAMPP)), но в моя конкретен случай това е лесната част – повечето ми приятели и роднини имат google акаунт. Тук можем да очакваме и доста подобрения и се надявам да прескочи beta-та, за да стане напълно функционална и добра алтернатива за видео/аудио разговори с много различни услуги.
Разбира се тествахме и до известна степен поносимостта между отделните клиенти. Разговор от jitsi към контакт, използващ Empathy и други. Повечето се справят, други имат дребни проблеми, но не е толкова голяма болка за умиране. Изборът остава за вас. Фаворит честно казано не намерих, но възможностите са на лице, което мен лично ме радва.
Ако вие сте правили подобни тестове или имате конкретни наблюдения към споменатите програми или други такива споделете ги в коментарите. Държа да подчертая, че тук въпроса не е коя е по-добра и трябва ли да се смени задължително skype. Интересува ни :
- Има ли алтернативи, предоставящи достатъчно добро качество и стабилна услуга
- Какви са вашите наблюдения
- Какви други софтуерни продукти и услуги бихме могли да опитаме, за да стигнем до решението, което да ни освободи от Skype?
Продължавам да търся фентъзи, което ще ми хареса, като този път извращението има нови измерения - търсенето е в оригинал. Сделката е добра, защото дори най-голямото разочарование ще има ограмотяваща функция. Хитрец съм, а?
Критериите са същите: искам сурово фентъзи, мрачно, непредвидимо; искам героите да газят калта и да умират, и т.н. Важно допълнително условие е книгата да представлява нещо сама по себе си и да не е необходимо да прочетеш още 2-3-5 тома, за да стигнеш до що-годе обособен финал. И така, подхващам аз първата книга от Хрониките на черния отряд. Точно така, първа. Но можело да се прочете и само тя, въпреки че "ще искаш да прочетеш още и още" (което не е много хубаво, страх ме е от зарибяващи дъвки) и "поне трилогията е задължителна".
Черният Отряд е малка войска от наемници. Няколкостотин бойци със славна история, чието начало се губи в забравени времена и места. Братство на хора с минало, единствено семейство за всеки член. Действието се води от името на Croaker (в българския превод - Знахаря), лечител и летописец на Отряда. Саркастичен, романтичен и все пак войник, който убива. Има още дузина главни образи - Капитана, Лейтенанта и няколко офицери, познати единствено с прякорите си. Началото на книгата въвлича Отряда в интрига, която ги поставя в служба на лошите, условно погледнато. Лошите трябва да смажат мащабен бунт с всякакви средства. Следват много военни походи, сблъсъци, задкулисни игри, предателства и битки. Които се случват по възможно най-изморителния и труден начин - реалистично, кално, опасно, смъртоносно, с притеснение и страх. Има и магия и гадни магически номера. Важно е обаче какво няма в книгата. Няма момче с белег по рождение. Няма магьосник с шапка, който напътства момчето. Няма красавица за спасяване. Няма храбри пълководци, които освобождават света. Няма рицарски турнир, слава Богу!
Хареса ми, много дори. Въпреки че се наложи да науча всички английски думи за човешки звуци - сумтене, мърморене, мрънкане, буботене, дрънкане и т.н. Стилът е много приятен, темпото се променя постоянно. Мисля, че да уцелиш мярката и да знаеш кога да напишеш две страници в описание на игра на карти, и кога - да отделиш само един ред на голяма битка, е истинско майсторство. И не е лесно, защото неритмичния разказ лесно се превръща в буламач. Цялата история е доста.. мъжкарска. По особен момчешки и романтичен начин.
Възможно е, разбира се, да ми харесва толкова, защото се кефя, че съм я прочел на английски. Но се съмнявам. Има нещо класическо в цялата история, но не ме дразни. Не е типичното "меч&магия" приключение и навярно ще прочета и другите части. Поне тези от трилогията. Дочух, че всички познати герои измират. Найс, а?
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/13 - гласове зад маската