Днес в град Видин се открива новият мост на Дунава, ние обаче ще отидем до града на първия Дунав мост – Русе. Водач ще ни бъде Девора.
Приятно четене:
Русе
Толкова отдавна не си бяхме показвали носа извън София, че вече не можех да издържам на редовната разходка от апартамента до парка или центъра и обратно. Исках да видя нещо ново, исках да пътувам и на няколко пъти бях на косъм сама да се метна на някакво превозно средство и да избягам за ден-два. Една кратка разходка до Пловдив не успя да повдигне приключенския ми дух, но когато се разбра, че ще отскочим до Русе за няколко дни, вече имах повод да стегна повече багаж от този, който се побира в дамската ми чанта, а именно - цяла раничка. :)
Потеглихме към Русе с автобус,
което само по себе си беше тъжно и затормозяващо начало за нашето пътешествие, но предполагам, че не сме единствените, на които им се налага да пътуват повече от 4 часа в некомфортни автобуси, слушайки всякакви разговори и накрая, опиянени от миризмата на сменен наакан памперс точно преди Русе, да слязат на автогарата и да се зарекат, че им е за последно.
Съвсем в скоро време в Иран ще има избори – по този повод ще прекъснем поредицата за Грузия с Опела на Валентин (не бойте се, ще продължим после ;), за да започнем днешната обиколка на Иран
Приятно четене:
През Иран с Опел
част първа
Историческо въведение
Ислямска република Иран:
добре уредена държава със силна икономика, богато историческо минало, сърдечни и гостоприемни хора със запазена ценностна система
След като бях обиколил и разгледал Северна Турция, Грузия, Армения и Нагорни Карабах (и техният ред ще дойде ;) – бел.Ст.), дойде редът и на ИРАН. За тази страна можах да отделя само 17 дни като изминах над 7 хиляди километра по пътищата между Каспийско и Арабско море.
За самостоятелна туристическа обиколка на Иран е необходима заверена покана от частно лице или от иранска туристическа агенция, на база на която се издава иранска виза.
[caption id="" align="aligncenter" width="431"] Иранската виза в паспорта ми[/caption]
Открих само две наши туристически агенции, които предлагат посреднически визови услуги за тази страна. Доверих се на Пингвин Тревъл и след плащане на съответните такси безпроблемно получих паспорта с визата
За автомобила се изисква Карнет дьо пасаж, който се издава от Съюза на българските автомобилисти. Струва 100 лв. плюс депозит от 1000 лв., който се връща след прибиране в България и представяне на заверения карнет.
Иран е най-голямата държава в Близкия изток. С площ 1 648 хил. км² тя е 15 пъти по-голяма от България и 4,5 (!!!) пъти колкото Германия. Релефът е преобладаващо планински с плата, високи равнини и ниска юго-западна част. На север, между Каспийско море и столицата Техеран, е планината Елбурс с най-високия ирански връх Дамаванд (5671м.). Средната част е заета от обширни пустинни области и планината Кух-е Руд. В посока юго-запад следва равнинно-хълмиста част и най-голямата планина в страната Загрос. Соленото езеро Урмия е разположено в северо-западната част, която също е с преобладаващо планински релеф. В средната част на Иран има няколко солени езера, повечето от които са пресъхнали
Иран граничи:
на изток с Пакистан и Афганистан; на юг с Оманския и Персийския заливи на Арабско море; на север с Туркменистан, Каспийско море, Азербайджан и само 50 км. с Армения; на запад с Ирак и Турция.
Населението на Иран
от почти 80 милиона души е 11 пъти повече от населението на България.
По мои впечатления, иранците са горди хора със самочувствие на велика нация, наследници на древната Персийска империя. Преобладаващата част от тях са сърдечни и гостоприемни, винаги готови да помогнат. Проявяваха видим, но не натрапчив интерес към мен като чужденец, обикалящ страната им. Щом разбираха, че съм добронамерен отваряха сърцата си и бързо се сприятелявахме Continue reading →
Пътеписът ни днес ще представи градът на тазгодишния шампион на Европа – Мюнхен (вече бяхме в града на съперника от Дортмунд)Гладната Акула ще ни води на централния пазар в града на Байерн :)Приятно четене:
Виктуалиенмаркт, Мюнхен
Viktualienmarkt, München
В сърцето на стария град в Мюнхен се намира
Viktualienmarkt – ежедневно работещ пазар за храни, напитки и цветя
Името му идва от латинското victualia (хранителни стоки, подходящи за хора), а историята му датира от XIX-ти век, когато Максимилиан I мести на това място земеделския пазар от близкия Мариенплац.
Започнал като истински фермерски пазар, на който производители от целия регион са продавали зърно, месо, риба, зеленчуци, плодове и млечни продукти, постепенно от началото на XX-ти век Виктуалиенмаркт се сдобива с пекарни, закусвални, щандове с южни плодове и магазини за вино.
По време на войната пазарът е пострадал жестоко, като всички по-големи градове в Германия, което може все още да се види в големите църкви в стария град, въпреки изключителните реставрационни усилия и умения.
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
След края на войната е имало предложение пазарът изцяло да се премахне, а на неговото място да се построят модерни високи сгради, но слава Богу, градските власти и гражданите са успели да се преборят, в резултат на което в момента Мюнхен се гордее с място, заради което според Ню Йорк Таймс си заслужава да прелетиш Атлантика.
През последните десетилетия, в които на домакините не им се налага да ходят сутрин на пазара, за да напазаруват хранителни продукти за цяла седмица (включващи и жива кокошка или гъска), защото има Лидл, Кауфланд или нещо друго гигантско,
Виктуалиенмаркт се е превърнал в любимо място за гурметата и гурманите
А също напоследък и за фудитата*
Разбира се, цените са по-високи, отколкото в супермаркета или в кварталния магазин, но пък към свежите малини получаваш и удоволствието да пазаруваш от някой мил човек, след което да изпиеш чаша бира с 2 вурстчета, или пък чаша ризлинг с малко свръх-пресни стриди.
Макар рибният пазар да е преместен на Вестенрийдщрасе още пред 1855 година, на Виктуалиенмаркт има магазинчета за риба и морски деликатеси, в които приготвят и сандвичи с херинга за пазаруващите и пиещите по чаша на крак.
Лангусти, стриди, скариди и миди.
Чудесен тон за стек и розова ципура.
Хванахме и
сезона на аспержите – Spargelzeit,
който е буквално навсякъде – на пазара, на сергии из целия град и в менютата на абсолютно всеки ресторант, бирария или кръчма, на супа, задушен или на грил. Към шпаргел-менюто се предлага и специална винена листа, на която уважихме вината от Мозел и Райнгау, но без аспержи.
Сирената са особено на почит,
което е напълно разбираемо предвид близостта на Алпите и безбройните алпийски крави, но освен местните сортове могат да се намерят и голям брой френски и италански като камамбер, пекорино, пармезан и горгонзола, разбира се.
В тази част на пазара мирише особено покърително, но пък можеш да намериш всичко, което ти трябва.
Къде без прясната биволска моцарела от Кампаня?
Солети със сирене преди следващите щандове с напитките.
Виното също е в изобилие и най-вече от Франция и Италия, като Сансерите и Бордото са на много приятни цени.
Качетата с туршии и подправени маслини миришат особено упоително след частта със сирената.
Гледката на изобилните маслини от Гърция, Мароко, Испания и къде ли не, с риган, лимони, сардели и люти чушки са в състояние да ме извадят извън равновесие, което спешно трябваше да бъде възстановено с чаша бира.
Кисели краставици, но деликатесни. Деликатесни, но кисели краставици.
Тези със синапа ми изглеждаха особено интересни, но нямаше как да повлека и кесийка краставички в куфара оквен виното, бирите, сирената и ракията от круши с мед. А да, и няколко горчивки.
Разнообразието от пресни зеленчуци също е голямо, като имаше дори връзки с любимите ми корени за супа.
И пресни артишоци.
На пазара, естествено, има много и различна наливна бира, включително био, която не е по-скъпа от другата.
Всъщност момента с био и органичните продукти е много интересен –
има ги в изобилие, включително в специализирани супермаркети, като разнообразието е огромно – от пресни плодове и зеленчуци до десетки видове вино и бира, като се мине през сирене, колбаси, зърнени и бобови храни и какво ли още не, като цените не надвишават тези на не-био продуктите, а най-често същите продукти у нас, не-био са по-скъпи, например диетичния пълнозърнест хляб.
Може да е био, но трябва да е пшенична, понеже сме в Мюнхен.
Всъщност Виктуалиенмаркт е колкото пазар, толкова и
място, където да се отбиеш след работа за по питие,
за сладкиш, на крак или в класическата бирена градина с маси и пейки.
Пазари като Виктуалиенмаркт – отворени целогодишно, всеки ден не се срещат често дори в Европа, но пък като че ли всеки град или село има нужда от подобно място и фактът, че пазарите са били средища на човешкото общуване, търговията и дори политиката десетки векове са само още една причина да ги търсим и искаме.
Автор: Магдалина ГеноваСнимки: авторът *фуди, ~та (мн.ч) – гурман (гастроном) с айфон и брада – бел.авторката и Ст. Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="2217"] – на картата:
[geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="2217" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"][geo_mashup_category_name map_cat="2217"]
Пътеписът ни днес ще бъде мноооого селски :) Какво по-хубаво нещо от село в Бургундия? Много ясно - телешкото по бургундски :)Домосед ще бъде наш водач Приятно четене:
Mammouth bourguignon (a la bière)
Мамут по бургундски (с бира)
13-годишният Калоян с изражение на стоическо търпение в условия на пълна и необратима обреченост се подчини на съдбата и разпореждането на майка си да се откъсне от компютърната игра, за да умре геройски от скука на задната седалка с баща си и чичо си Димитър, тръгнали да проучват за стари църкви, гробища и мостове в сърцето на селска Франция. След известни, дежурни за нас с Весо, колебания избрахме по-далечната от двете предложени дестинации.
Бургундското село Везле в северните покрайни на природния парк Морван
Разстоянието - около три часа с кола - стратегически подсказваше, че това е опцията с преспиване. По-добрата от моя гледна точка, напук на (сбъдналите се!) метеорологически прогнози за едноцифрени температури (в края на април!), ниска облачност и дъжд всеки ден след 4 следобед. За разлика от шампанската опция, която можехме и най-вероятно - щяхме - да претупаме в един ден с риск да не презаредим достатъчно със средновековни камъни за целия сезон. Continue reading →
В последния брой на Капитал Light е излязла, смея да твърдя, много симпатична дописка и за нашия сайт :)
Докъде го докарахме, мили деца, да пишат за нас по лайф-стайл приложенията към сериозните вестници ;)
Бегом всички по реповете, а който няма пари да чете линка :)
http://www.capital.bg/light/neshta/2013/06/08/2076285_putniko_sviden/?sp=2#storystart
Както каза Комитата тази сутрин: „Олигархията показва себе си на стр. 3, където се вижда кой буни истанбулските нетрудещи се. Така, така, само така!“ :)
През изминалата седмица всички, които обичат „Куинс Парк“ бяха потресени от новината за внезапната загуба на дългогодишния привърженик на клуба – Мартин Кели. След едно пътуване на отбора на привържениците на „Куинс Парк“ до Лондон през уикенда, Мартин не се е почувствал добре, като по-късно не е могъл да се възстанови и е починал. Само на 27 години, Мартин беше гласът на онлайн телевизията на КП, пишеше редовно статии за официалната програма на клуба, както и за националните медии в Шотландия. През следващия месец той щеше да завърши образованието си по журналистика в Глазгоу.
Всички ние от групата на привържениците на „Куинс Парк“ в България искаме да изкажем своето съжаление за тази трагична загуба на цялото семейство на Мартин Кели и на неговите близки и приятели. Почивай в мир, Мартин!