Debian на 19

от Lindeas
лиценз CC BY

Няма как да се пропусне споменаването – макар да се случва всяка година, рожденият ден на Дебиан си е повод ако не за хакерско празненство с торта с лого, то поне за усмивка и едно “благодаря” наум.

Проектът Debian навърши 19 години. Ако беше от Алабама или Южна Корея, примерно, щеше да навършва пълнолетие. Но за всички, които ползваме Debian GNU/Linux си е отдавна зрял. Думите са или малко, или ненужно помпозни, или така и така вече казани на предните годишнини, затова е достатъчно само едно:

Честит празник на всички!

Софтуерната свобода е за всички потребители, а Дебиан продължава да прави много за разпространението на тази свобода. Дотолкова, че приносът често не се разпознава и е станал част от пейзажа, част от бита ни – както и трябва да бъде.

apt-get rule-world! Debian FTW! Happy birthday! :)

EmailPrintIdenti.caFacebookTwitterGoogle+DeliciousLinkedInShare/Bookmark

BeakerCMS – възраждането на HotaruCMS

от Lindeas
лиценз CC BY

Нов ден и нова добра новина – след като прекалено дълго време HotaruCMS нямаше никакви обновления и никакво раздвижване около кода и след като преди време Nick Ramsey, авторът на Хотару, обяви, че изоставя проекта, сега кодът започва нов живот под името BeakerCMS и ръководството на Stuart Duff.

Всички препратки от стария сайт сочат към новия, има тема във форума на стария, обявяваща разклонението… което всъщност е по-скоро миграция, отколкото класически форк.

Нова версия се очаква скоро, кодът ще е и в github (core, plugins) и се обещава плавна миграция на старите инсталации. Новият шеф си личи, че има опит освен с всичко друго и с уебдизайн и наръчници за лъскавини за WordPress, така че може да се очаква освен по-стабилно, и по-красиво бъдеще.

BeakerCMS е система за управление на съдържание, ориентирана основно (но не само) към споделяне на препратки и новини. Близко до първоначалната идея на Digg и на свободни проекти като Pligg, но с олекотен интерфейс и с възможност за управление на всякакъв вид съдържание – от статични малки сайтове до каталози с мултимедия – не само на новини и гласове за новини. В Lindeas ползваме леко променена инсталация на Hotaru за сайта Ново 20.

EmailPrintIdenti.caFacebookTwitterGoogle+DeliciousLinkedInShare/Bookmark

Calligra Author

от Lindeas
лиценз CC BY

Проектът Calligra обяви, че започва работа по нова програма от групата “офисни” приложения, което ще е насочено изцяло към авторите на текстове – писателите и съставителите на техническа документация.

Интересното в новината е акцентът върху писателите. “Офисни” е в кавички, защото от много време (може би за България от времето на Микротекст) програмите за текстообработка се използват ако не по-често, то поне не по-рядко вкъщи и за лични цели, отколкото в офис за служебни документи.

Къде пишем личните си текстове, и по-точно с какви програми ги пишем? Почти винаги отговорът на неизкушените от софтуерната свобода ще е “в Word”. Сред хората, които ползват свободен софтуер, но идват от тази уърд-нагласа, много ще кажат “в OpenOffice” или “в LibreOffice”. Някои с право ще възразят, че текст с малка или никаква нужда от специално форматиране е безсмислено да се пише в офисна програма и ще пишат текстове в обикновен текстов редактор, запазени в текстови файлове. Уеб-осъзнатите сред нас ще предпочетат онлайн редакторите на блоговете си. Тук-там ще се чуят гласове за GNote, Tomboy или подобни. Но всеки ще се съгласи, че няма инструмент, който да се доближава достатъчно до удобството на писането върху хартиени листове. С възможността във всеки момент да се отгърне нещо от написаното вчера или пък да се обхващат с един поглед два различни пасажа. Да, офисната текстообработка има такъв преглед, но той е преглед за печат, а не за проследяване на текста.

Като отидем пък към проблема за съвместимостта между форматите и факта, че нещо написано на офисна програма най-често остава в нейния си формат (пак заради трудното, несигурно и сложно преобразуване), може би най-”правилният” избор е да пишем на LaTeX… Страхотно, ще кажат програмистите, най-накрая правилен отговор. Но нека вдигнат ръце тези, които без капка притеснение отварят Emacs и пишат LaTeX начисто! Или тези, които инсталират Eclipse с всичко нужно, само за да напишат кратък разказ. Или които започват да ровят за TeX-редактори в дистрибуцията си, когато им дойде идеята за разказа. Да, със сигурност има много такива хора. Е, Calligra Author може би не е за тях. Но аз лично се радвам, че след вече десетилетия мислене за писането на текст като за “писане в уърда” се появява проект, насочен изцяло и специално към пишещите.

Не ме разбирайте погрешно – страхотни редактори има и днес. Но винаги работата по текста – изписване, редактиране, оформяне, дописване и пак редактиране и коригиране – се накъсва. Особено, когато става дума за съвместна работа на няколко души – автор, редактор, коректор… И винаги се намесва проблемът с преобразуването на форматите или друга подобна несъвместимост.

Концепцията на Author не е изчистена докрай и от Calligra ще търсят мнението на самите автори – кое им е нужно, в какъв формат, в кой момент… Целта е да се направи инструмент, с който да се създават електронни книги (от всякакъв вид) без излишни технически претрупвания. Очаква се първата версия да се появи в края на 2012г.

EmailPrintIdenti.caFacebookTwitterGoogle+DeliciousLinkedInShare/Bookmark

open.NASA

от Lindeas
лиценз CC BY

Няма съмнение, че от началото на тази седмица светът е Космос. Е, за някои може да е и олимпиада, но кой ги брои олимпиадите. 🙂 Та преди всичко Космос.

Или Марс, Любопитство или НАСА. Откакто сутринта на 6-ти август марсоходът кацна, всичко като че ли не е вече същото. Има огромен брой видеоинтервюта с ръководителите на отделните екипи в MSL, разказващи за най-различни неща около мисията, все занимателни и невероятни, някои даже разбиващи стереотипи и запомнящи се като епохални. Много и подробни данни за мисията се излъчват в реално време и дори съмнението за цензура изглежда неподходящо, не на място. Някои наблюдатели са леко учудени от масовата, пълна и обща прозрачност, осигурявана от Агенцията.

Но НАСА всъщност никога не се е славела с манипулации около мисиите си. Е, добре – да кажем поне в последно време няма такива упреци и от най-върлите критици, сигурно и от авторите на конспиративни теории. Даже всичко толкова се “отвори”, че лека-полека стана безинтересно за редовия телезрител и медиите го пренебрегваха за сметка на жълтите скандали. А толкова много неща се случваха и продължават да се случват в космическите изследвания.

6 август разкъса това медийно було с трилъра на “емисия от Марс”. Не един и двама космически ентусиасти са си спомняли часовете с фантастична книга в ръка като деца, когато са гледали 7-те минути в командната зала на мисията в тръпнещо очакване за някакви новини от четвъртата планета.

Всичко това е много добър момент за ето тази препратка: http://open.nasa.gov/

NASA е поела уверено по пътя към отворено управление, като чрез прозрачност, достъпност до данни и документи, чрез участие и сътрудничество с цялата интересуваща се от Космоса общност – от ученици и гаражни майстори до професори и космонавти – да развие и подобри цялата култура на космическото изследване.

Знам, че е просто още един сайт. Или набор от няколко свързани сайта. Знам, че софтуерните програми, които НАСА публикува под свободни лицензи, няма да са интересни за редовите крайни потребители. Знам, че повечето от данните от мисиите, които се публикуват свободно, няма да са разбираеми и използваеми от широката публика.

Но не това е важното. И кодът на ядрото Linux не е нещо, което се чете или дописва от всеки потребител. Важното е, че вече има категорично заявено “заповядайте, влезте, чувствайте се като у дома си” от едни от най-големите. Може да е малка крачка, може да е и малък скок – няма значение, важното е да се чувстване като у дома си в изследването на Космоса. Защото той е това – наш дом.

Прихващане и пренасочване на DNS запитвания

от Йордан Радунчев
лиценз CC BY

Ако не знаете нищо за DNSChanger, можете да се информирате на сайта на ФБР. С две думи: шест лоши момчета от Естония намерили начин да манипулират D(omain)N(ame)S(ystem) настройките на милиони интернет устройства. DNS е Голямата Адресна Книга на Интернет - когато напишете в браузъра си www.google.com, браузърът ви не знае нищо за този сайт, няма никаква идея как да го намери. Браузърът отправя запитване до специален сървър, който "знае" IP адресите на всеки сайт в Интернет, получава от него адреса на www.google.com и отваря връзка с него. Обикновено вашия Интернет доставчик има свои DNS сървъри и техните адреси са част от настройките, които компютъра ви получава автоматично. Лошите естонци са намерили начин да променят тези настройки - да подменят адресите, предоставяни от доставчика ви, с такива, които те контролират. По този начин те контролират вашия достъп до Интернет изцяло и са в състояние да ви "водят" на там, на където те искат. Така са успели да пренасочват трафик от нищо неподозиращи интернет потребители към определени рекламни сайтове и определени продукти - от което и са правили пари.

След като ФБР ги спипали, успели да вземат заповед от съд в САЩ, която задължава Internet System Consortium да "вдигне" чисти DNS сървъри на мястото на "лошите" сървъри. Сървърите на ICS се държат като нормални DNS сървъри и не манипулират достъпа до Интернет, като по този начин дават време на засегнатите да изчистят системите си, без да губят достъпа си до Мрежата. Срокът на тази заповед е до 9 юли 2012. На тази дата ICS ще изключи "заместителите". Ако сте били засегнат от DNSChanger и до този момент все още не сте оправили комютъра си, на 9 юли най-вероятно ще бъдете неприятно изненадани - няма да ви се отварят повечето сайтове... Няма фейсбук, няма твитер... Лоша работа.

Най-добре хвърлете едно око на сайта на DNSChanger Working Group - там има инструкции как да проверите дали сте от засегнатите и как да оправите настройките си ако сте. Това, че не използвате Уиндоус на компютъра си нека не ви успокоява. Компютърът ви най-често получава мрежовите си настройки от рутер/сървър на доставчика ви. DNSChanger може да манипулира тези устройства и да "отрови" информацията, която те предават на компютрите под тях, като по този начин лошите DNS настройки се записват и от машини с Линукс или МакОС.

Ако пък вие самите използвате рутер, за да свържете домашната си мрежа с тази на Интернет доставчик, имате добра възможност да се предпазите от подобни лошотии чрез него. Стига рутерът ви да е с инсталирана една от многото свободно разработвани и свободно достъпни операционни системи за рутер, базирани на Линукс. Като DD-WRT или Tomato - за безбройните Linksys, Buffalo и подобни устройства. Или IPCop, Smoothwall или подобни - които превръщат PC с две мрежови карти в домашен рутер. Всички те изпълянват NAT (network address translation) използвайки iptables. Добавяйки следните две правила в iptables на рутера:

iptables -t nat -A PREROUTING -p udp -i eth1 --dport 53 -j DNAT --to 208.67.222.222
iptables -t nat -A PREROUTING -p tcp -i eth1 --dport 53 -j DNAT --to 208.67.222.222

рутерът ще прихваща и "пренасочва" абсолютно всички DNS запитвания от компютрите, които обслужва, към DNS сървър на OpenDNS. По този начин, дори някой от тях да е инфектиран с DNSChanger, заявките му ще бъдат прихващани и пренасочвани към "правилен" сървър.

Специално за DD-WRT можете да използвате тази инструкция.

Разбира се, това решение не отменя и не замества "почистването" на компютъра ви от заразата, ако е инфектиран. Според данните на DCWG към 4 юли все още има 341 IP адреса от България, от които идват заявки към "лошите" DNS сървъри - 341 заразени устройства, едно от тях може да е вашето.

Ако не ви е ясно как да инсталирате и конфигурирате DD-WRT или Tomato на домашния си рутер, и така да си осигурите по-добър контрол над него и по-голяма безопасност - изобщо не се притеснявайте да ме потърсите за съдействие - ще ви помогна срещу минимално възнаграждение :)

Прихващането и пренасочването на DNS заявките от компютрите в домашната (офисната) мрежа, в комбинация с филтрите, които предлага OpenDNS, дава много добра възможност за управляване на достъпа на децата (служителите) в къщи (офиса) до Интернет - предпазването им от сайтове с "неподходящо" съдържание, като същевременно ограниченията не влияят на използването на Интернет от родителското тяло (шефа). Но това е друга тема - ако имате непълнолетни вкъщи (подопечни в офиса) и ви интересува - насреща съм да я обсъдим.

Lindeas – презареждане и ownCloud

от Lindeas
лиценз CC BY

Lindeas започва отново – не отначало, макар всяко ново нещо да е в някакъв смисъл и начало. Сигурно вече сте забелязали, че мястото тук лека-полека се променя на външен вид. Решихме, че е крайно време приоритетно да е публикуването – неговата бързина, точност и удобство, а не техническата страна на кода отдолу. Инструментите, разбира се, са важни, но в крайна сметка по-важно е какво правим с тях, нали?

И говоря в множествено число, защото Lindeas е екип. Очаквайте текстове от idm и turin. Тематиката се запазва – свободен софтуер и всичко, свързано с революцията на свободните лицензи – от домашен хардуер до полети в космоса, от изкуство и наука до корпоративни политики. Всичко това – обединено от разбирането за свобода в Интернет. И не само в него. 🙂

За да не е съвсем сухо административно това съобщение, нека кажем за ownCloud. Когато проектът за свободен и разпределен личен облак стане по-стабилен и използваем, ще отделим място за подробно представяне. Дори не само едно – ownCloud значи много в средата на проблемните откъм лични данни Google Drive и Dropbox и няколкото други свободни проекти, останали на етапа на обещанията. Но понеже дори във версията с поправки 4.0.3 има грешки и промени, които правят ownCloud4 или неизползваем, или несъвместим и ненадстройваем от версия 3, засега лично аз съм с резерви.

В блога си се пошегуваха, че версия 4 е трудна за приемане и по това си прилича с KDE4. Хитро, но все пак очакваме истински добра версия 5, която да може безпроблемно да се обнови от инсталация с версия 3. В Lindeas ползваме ownCloud3 и работи идеално, но пътят за миграция към 4.0.3 – който изкушава с нови възможности и приложения – е проблемен. Говори се за 3-4 месечен цикъл на изданията, така че да се надяваме, че скоро ownCloud5 ще реши проблемите. Дотогава – препоръчваме да ползвате версия 3.

Homo Erectus… отново

от Йордан Радунчев
лиценз CC BY

Някои твърдят, че маймуната се е превърнала в човек, когато се изправила на задните си крайници. Може и така да е, няма как да знаем, никой от съвременниците ни не е присъствал на това събитие. Но днес всички сме свидетели как този изправен човек, този homo erectus, прекарва все по-голяма част от живота си седнал на задните си части. Прогрес. Няма спор.

Все повече изследвания сочат, че офисния стол е тихият убиец, който бавно, но сигурно скъсява живота ни, докато обгръща все по-окръглените ни задници във все по-удобните си форми. А спасението е толкова просто - достатъчно е само да се изправим! Дори и в офиса това е напълно реална алтернатива. Всичко от което се нуждаем е подходящо бюро.

Просто. Но скъпо. Хубаво бюро за работа в изправено положение лесно може да достигне цена от 800 долара. Колкото пернишки Голф на старо. Тук идва момента да проявим онази интелигентност, която ни различава от маймуните. Едно питане за diy standing desk ще накара Google да ви затрупа с връзки към всякакви хитроумни планове за преход от седнало към изправено работно място. Аз избрах Standesk 2200.

Защо? Защото е лесно за изпълнение, изглежда добре и е евтино - в случай че да работя прав не ми хареса, експеримента няма да ми струва твъре скъпо.

Бърз преглед в сайта на Икеа показа, че всички необходими компоненти са налични. Дори успях да комбинирам решение за 21.00 лева, вместо за 22.00 долара, колкото им е струвал "оригинала" на момците в САЩ. Какво използвах:

  • Помощна маса Lack, кат. № 20011408 - 1 бр. - 9.99 лв.
  • Конзола Ekby, кат. № 00167472, 2 бр. - 3.00 лв./брой = 6.00 лв.
  • Рафт Ekby Laiva, кат. № 50178703, 1 бр. - 5.00 лв.

Общо: 20.99 лева. Плюс винтове за дърво на стойност 0.50 лева.

Едва ли са ви необходими инструкции за сглобяването - достатъчно е да разгледате снимките на произведението ми. Важно е да поставите клавиатурата на висоичината на лакътните ви стави! И само едно предупреждение - внимавайте когато навивате винтовете, с които прикрепвате конзолите към краката на масичката, които са изработени не от масивно дърво, а от ПДЧ - ако прекалите с навиването има опасност винта да "превърти" и да изпусне. Точно това ми се случи на мен с един винт. Поради което се наложи да приложа свински опашчици, които да стегнат конзолите на мястото им. Не особено естетически издържано, но пък здраво и надеждно :)

И понеже a picture струва повече от thousand words... на вашето внимание - Standesk 2100:

(...и три месеца по-късно: still standing...)

Компонентите

standesk2100 standesk2100

standesk2100 standesk2100

standesk2100 standesk2100

Прочети ми аватара

от Йордан Радунчев
лиценз CC BY

И все пак една солидна част от това което съставлява една съвременна личност е присъствието ѝ в Интернет - нейния живот онлайн в социални мрежи, форуми и прочие. Образа на тази онлайн самоличност, с който тя осъществя първоначален контакт с останалите виртуални самоличности, е малка картинка, често наричана аватар (понятието е в обръщение дълги години преди Холивуд да започне да го експлоатира). Ако в офлайн пространството посрещат по дрехите, в онлайн пространството посрещат по аватара. С него имате шанс да манипулирате първото впечатление за вас у непознатите и да предпоставите тяхното отношение към вас в подходяща за вас емоционална гама. Така че не подценявайте малката картинка. (Въййй... като като един Максим Бехар го докарах!)

Бидейки едно от първите неща, които другите "виждат" от вас в Интернет, аватара е добър начин да направите изявление, което да привлече вниманието им. Неговата площ по определение е ограничена, но една-две думи биха се събрали. От вас зависи да измислите кратко, но ярко и запомянащо се нещо. А Линукс ще ви помогне да го изпишете върху картинката, която сте избрали да представлява вашата ярка индивидуалност пред света.

Инструментите за целта са част от пакета imagemagick. Ако се интересувате от всички детайли и инструменти в него - www.imagemagick.org е добро начало. Тук няма да изпадам в подробности. Командите, които използвам и опциите са скрити в прост скрипт на bash - каква изненада - който взима от вас името на файла с картинката и текста, който искате да изпишете върху нея. Какъв контрол имате върху скрипта? Отваряте го с любимия си редактор (както пишат в посредствените сайтове за Линукс, кхъкхъ), и:

  • -background : тук можете да зададете цвета на фона ЗАД текста. ако искате да е прозрачен - използвайте transparent.

  • -gravity : този параметър определя къде върху картинката да се позиционира текста. Вариантите са northwest, north, northeast, west, center, east, southwest, south, southeast. Мисля, че е очевидно кой къде позиционира текста - горната част на картинката е north, дясната east, долната south, лявата west.

  • -font : Очевидно това е шрифта с който ще се изпише текста. Зависи от това какви шрифтове имате на системата си.

  • -fill : Цвета на текста.

  • -pointsize : Размера на шрифта, с който ще се изпише текста.

Променяйки тези параметри, можете да постигнете различни комбинации на текст и картинка. "Прочети ми аватара!" е онлайн еквивалента на култовата реплика "Read my lips!", не се притеснявайте да импровизирате и да сменяте често statement-а върху аватара си. С този прост скрипт това не е трудно. А можете и да го използвате в по-сложни сетъпи, които примерно на определен период от време автоматично четат statements от предварително подготвен файл, изписват ги върху аватар и ъпдейтват с него вашия профил в съответната социална мрежа, използвайки API функциите й. Пример за аватар "избродиран" с този скрипт e моя twitter: @yradunchev

Приятна игра!

#!/bin/bash

[[ "$#" -eq 2 ]] || { echo "Usage: ${0} pict.ure \"caption text\"" >&2; exit 1; }

convert \
-size $(identify -format %w ${1})x40 \
-background transparent \
-gravity center \
-font Helvetica-Bold \
-fill yellow \
-pointsize 40 \
caption:"${2}" ${1} \
+swap \
-gravity south \
-composite ${1%.*}_${2}.png

Сто години самота

от Палатков лагер зa пингвини
лиценз CC BY-ND
Сто години самота
Габриел Гарсия Маркес







Опитите да пиша за тази книга са поредица от провали, които трия вече почти месец. Причината е ясна - "Сто години самота" е толкова силен текст, и толкова пълен с литература, че ми е тъпо-тъжно-смешно (в тоя ред) да се изказвам по въпроса.
Всяко изречение е пределно изпълнено с най-точни думи и смисъл. Плътността на информацията на страница понякога е убийствена, хора и животи се появяват и изчезват, оставили след себе си хубава, цветна следа. Като съотношение текст/история (и не само) ми напомня на Павич. Но се чете много по-лесно и по-леко, и си казваш "Ей това е да ти личи, че си майстор".

Преди да я започна, си мислех, че е някаква трудна и тегава книга, която най-малко ще ме депресира. Пълна заблуда. Ще се посмеете, ще ахнете, ще препрочитате изречения и страници, ще се опитвате да запомните поколенията и в един момент ще се предадете пред родословното дърво на семейство Буендия.
Всичко започва със стегнати девически гащи и спечелен бой с петли. После идва един тъжен дух, преселението на няколко семейства и основаването на малък град.
Макондо.
Като чуя това име, се сещам за пътуващите цигани, които идват всяка година в града с капани за мечтатели. Металотърсач. Машина за лед. Алхимически комплект. Тайната на живота и смъртта. А после.. после тази картина се оказва само малък фрагмент от огромно платно. Платното расте и се променя, някои нишки се късат, друг се появяват, уж трудно разпознаваеми, но много различни.

Вашият живот - този който имате, а и този, който искате - е вътре.
Мистичен, важен, самотен, част от всичко останало.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 9/9 - да чакаш Мелкиадес

Сборник за народни умотворения и народопис, том XXXIX, 1934г. – Народни песни от Черничево

от Георги Станков
лиценз CC BY-NC-ND
автор: Georgi Stankov Сборник за народни умотворения и народопис  издава  Българската академия на науките  в София  книга XXXIX  София  Печатница П. Глушков  1934г.  В тази сбирка ще намерите народни песни от Черничево, записани и нотирани от Васил Стоин. През септември 1930г. той посетил селото и събрал песните, които са публикувани през 1934г.  Списък на черничевците,