Месецът е октомври, училището вече е започнало, а следващото лято е след век. Момент на безвремие за всички 13-годишни момчета. Продавач на гръмоотводи вещае мрачна, есенна буря. През нощта със стар влак пристига пътуващ цирк. Тайно, неочаквано, сред скърцане и зовяща мелодия. Шатрите са издигат сами, сляпа вещица полита над града с балон, улиците осъмват с плакати, които карат момчешките сърца да танцуват.
Който е чел Бредбъри, знае как умее да те завърти и запрати назад, назад във времето. Там където сладкият сироп на закуска се влива направо във вените ти, където летните поляни са безкрайни, а до теб тичат най-добрите приятели. Романтичен и приятнострашен, носталгичен до болка и екстаз. Защото всяко момче знае колко иска да стане голям, а всеки мъж поглежда към летните ваканции на своето детство и мечтае за тях, за още поне ден под онова по-истинско слънце.
Две момчета разбират колко злокобен е цирка - с неговия примамлив огледален лабиринт, в който хиляди различни твои отражения искат да те отвлекат; със странната въртележка, която може да те прати назад или напред във времето; с уродливите хора, които дори нямат спомен за миналото си. Но съкровените желания са по-силни от разума, от страха, а понякога и от приятелството.
Всички други неща на Бредбъри, които съм чел, не помня като история, а само като усещане. Тук сюжетът е изненадващо ясно оформен, простичък и по детски разбираем - и като случки, и като внушение. Само глупаците искат всичко. Не можеш да си на 13 и изведнъж да станеш на 21, да си силен, да имаш момиче и да отпътуваш. Не можеш и да си на 50, а да се събудиш отново млад и жизнен, само защото го желаеш толкова силно. Само глупаците искат всичко. Изкушението си има цена.
Книгата е свръхвъздействаща и в типичния стил на Бредбъри - красиви описания и забравени думи, които се появяват, за да ти припомнят нещо отдавна изчезнало. Нямам представа дали твърде момчешката тематика би се харесала на жена. Мисля, че да. Всеки има нужда да вземе страна и да знае как трябва да изживее живота си, преди да започне да копнее за детството.
Препоръвам от сърце! (и смятам да си я купя на хартия, защото заслужава)
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 63/67 - "Кугър & Дарк"
Официално: неиздавана и непозната книга за българския пазар. Неофициално: още един триумф на фенския алтруизъм над издателската немощ.
Забелязали ли сте, че в книгите от Света на диска досега нямаше нищо за гоблини и орки? Гъмжи от пародийни образи на почти цялата приказна паплач, но за тези - нито дума. Ако пък в някоя книга е имало, явно съм забравил (защото съм чел всичко, издадено на български), а и сигурно не е било в центъра на събитията. Гоблините са дребни, таласъмоподобни същества, които крадат кокошки. Анкх-Морпорк няма проблем с това, градът отдавна асимилира всичко и всеки (включително вражески армии). Орките са друга история. Създадени от Игори, кръвожадни, много трудни за убиване и с афинитет към откъсване на глави. Смразяващ повей от кофти епоха. Вярва се, че са изчезнали завинаги.
Но всъщност не са. И освен страха от тях, на голяма градска сцена (зад канала) се появява Футболът. Груб, първичен, израз по-скоро на желанието за сблъсък, а не за победа. Стана ли ясна манджата? Различни агитки, различни раси. Омразата на тълпата, страхът на тълпата. Правилата в живота, правилата в играта. Различните, другите.
За да е по-весело новите футболните правила за поверени на магьосниците от Невиждания (да, това е правилно, а не "невидимия") Университет, които сформират свой собствен отбор. Звезда и централен нападател е гостуващ магсоьник от Генуа. Вратар, разбира се, е Библиотекаря. Как е измислена засадата и защо не е правилно да ядеш баничка с месо пред вратата и да чакаш на гюме? С каква топка да се играе? Трябва ли да има две полувремена, за да се пият разхладителни напитки по време на почивката? А оркът е дребен, свръхинтелигентен, начетен и скромен. Работи в свещоливницата на Университета и иска "да струва". Титулярен централен защитник и старши треньор.
Забелязвам, че с времето Пратчет променя подхода си към някои знакови герои и особено Ветинари. Забуленият в мистика Патриций на Анкх-Морпорк вече не е само всяваща респект сянка, която кове пирони с къси изречения и подмятания. Ветинари става все по-достъпен, все по-разбираем, дори предвидим. Говори с готвачките. Напива се с капитаните на футболния отбор. Открито изразява симпатиите си към Морголота. Това всъщност е хубаво. Светът на диска е достатъчно добре измислен и поставен на сцена. Време е да чуем всичко за всеки, още сега, докато има време, мамка му.
Сещате се кой е Робер Мерл - авторът на "Добре охранявани мъже", страховито симпатичната, сатирична и (анти)утопична фантастика от поредицата малки книжки с великанско съдържание на поредица "Галактика". Щрак.
Тук фантастика няма. И историята не се движи по типичната схема завръзка-алибали-развръзка. Екшън липсва, както и лош герой. Е, какво толкова има тогава? Живот. Обичайният живот на екипажа на необичайна подводница. Млад доктор е зачислен към една от френските ядрени подводници на почти двумесечен курс. Времето е предостатъчно, а от стотиците мъже, затворени на дъното на океана, има какво да се научи. Затова докторът разпитва и споделя в дневника си. Как се движи тази подводница? Откъде идва въздухът? Как се изстрелват ядрените глави? Къде отива боклукът? Какво се случва, ако някой получи бъбречна криза? По какъв начин пристигат съобщенията от семействата?
Бих нарекъл историята "мъжка", въпреки че през цялото време Мерл говори на въображаемата си читателка, която замества в мислите му една префърцунена годеница. В подводницата е пълно само с мъже и дори един млад курсант, облечен на майтап в дамски чорапи, се превръща в сензацията на седмицата. Какво толкова може да се случи в подобна атмосфера? Много неща. Обикновени, ежедевни, но важни. Безсмислени и опасни. Поетични и прозаични.
Мерл има прекрасно чувство за хумор, което никога не изнасилва, за да бъде още по-смешен. И въпреки това остроумията се сипят на всяка страница, премерени и на място. Човек ще си каже, че във френската армия са най-духовитите хора на света. А накрая книгата свършва, просто така, защото е дошъл краят на плаването. Няколко мисли за света и много звезди в небето.
Ако някога ви се е случвало да искате да изтеглите песен от grooveshark и не сте имали тази възможност може би с това приложение ще мога да ви помогна. gSharkDown е десктоп клиент за grooveshark повече ориентиран към прослушване не песните, но включващ и възможност за изтеглянето им и някои други полезни функции. Като цяло клиентът беше предвиден за лично ползване, но след версия 0.2.2 сметнах, че мога да го споделя и с други.
Приложението е написано на Python и използва pyGTK за графичен интерфейс и GStreamer за просвирване на песните директно от grooveshark без да бъдат изтегляни. Библиотеката, която се използва за търсене и изтегляне на песните е предоставена от проекта groove-dl (друго wxPython приложение само за изтегляне на песни). С какво gSharkDown е по-различен
Търсене за песни в grooveshark с възможност за подсказване (запаметява търсенията и при следващото ползване ги предлага)
Списък за просвирване, който можете да заредите с песни от резултатите от търсенето
Вграден плейър, с все още не напълно функционираща опция за непрекъснато свирене (повторение на списъка), но очаквам скоро да коригирам проблема
Информационен диалог за подробности относно дадена песен от списъка с резултати
Бутон за изтегляне (изтегляне на песни една по една)
Удобна статус икона в GNOME панела
Изтегляне и инсталиране на gSharkDown
Ако използвате Ubuntu или Debian базирана дистрибуция с GNOME можете да инсталирате gSharkDown с предоставения .deb пакет. Последната версия: gsharkdown_0.2.2_all.deb. За други дистрибуции ще трябва да изтеглите програмата от mercurial хранилището и да я инсталирате ръчно:
След което остава да добавите стартер в менюто, което в GNOME можете да направите от System -> Preferences -> Main Menu. Ако искате да следите развитието на приложението, да изтеглите последната версия или имате предложения към развитието на приложението можете да посетите https://bitbucket.org/vkolev/gsharkdown
След като Microsoft закупи Skype се появиха доста въпроси какво ще стане със Skype клиента за Linux. Според новините, които се появиха в интернет има успокоение, че клиента ще продължи да бъде разработван и Microsoft ще поддържа мултиплатформеността на Skype. Всичко хубаво, но както знаем обещанията от Microsoft не винаги се осъществяват и съдейки по многото коментари в linux-bg.org възниква въпроса – ако не Skype какво?
Темата би станала доста блудкава и пълна с ненужна информация ако седна да изброявам всичките възможности. Но нека се спрем на по-популярните, с надежда да ме извините ако съм пропуснал някоя, която би трябвало да бъде в този списък. Ще се абстрахирам от т.нар. манталитет на ползване и ще изходя от личната ми позиция на човек, който ползва Skype, за да комуникира с приятелите и семейството си от чужбина.
Предимствата на Skype са определено много, но основното е популярността. Трудно ще обясня на баба ми защо трябва да ползва нещо друго и как да ползва нещо, с което тя не е свикнала. Родителите ми искат да ме видят и съответно не през 2 минути да се питаме “Какво каза?”, “Извинявай не те чух добре, прекъсва” и т.н. Това означава, че въпросната алтернатива трябва да предлага качество, лекота на ползване и възможност да се свържеш с останалите хора, които няма да сменят клиента си. Последното е невъзможно, тъй че ще трябва да се променят изискванията:
Възможност за видео и аудио разговори с добро качество
Конферентни разговори
Надеждна връзка
Много-платформеност
Минимални настройки
Трансфер на файлове
Бърза и лесна регистрация
Подреден и стегнат графичен интерфейс без излишни реклами, балони и незнам какви още предложения
Да погледнем сега какво се предлага като алтернативи:
Приятен и познат клиент, доста често го ползвам за акаунтите в google, icq, msn (последните основно, за да държа връзка с колегите от университета, а google – просто защото ми се иска това да е алтернативата). Качеството на връзката е определено под всякаква критика. На времето със stancho се опитвахме да провеждаме разговори и ако изключим качеството на видеото, което или при единия или при другия не работеше – се получаваха. Чат така и така работи навсякъде. Но какво става с конферентните разговори? С приятния интерфейс (gtk под Windows просто не се получава)
Опитът с Ekiga беше доста позитивен, сравнявайки го с предишни. За съжаление връзката беше локална и преминаваше p2p, а не през ekiga услугата. Регистрацията за съжаление е малко по-усложнена, което обаче би могло да се преглътне. Качеството на връзката беше на ниво, но отново – при локална връзка няма как да очакваме лошо качество. Клиентът е удобен и лесен за използване, макар да има какво още да бъде доизпипано. Все пак не трябва и да сме прекалено претенциозни. При настройката на клиента определено се задават доста въпроси, които не всеки потребител го интересуват или знае какво са, но пък цъкането на “Next” води отново до възможност за провеждане на разговори с познати и приятели. Все пак Ekiga е и телефон, освен просто връзка компютър-компютър, и е предвиден за използване на само за единични клиенти, но и с едно око към бизнеса. Неприятно е, че всеки ваш познат ще трябва да създаде свой акаунт в ekiga.net, за да можете да провеждате разговори, но пък това беше и изискване при ползването на Skype на времето. Хубавото е, че проекта се развива и има видими подобрения, което може само да ни радва и да стискаме палци за по-нататъшно развитие.
Доста по-приятен и удобен интерфейс и много добра интеграция в GNOME графичната среда. Клиент за Windows – None. С това се изключват 90% от хората, с които комуникирам и за съжаление не спада в групата от търсени приложения, но за сметка на това е един наистина приятен и удобен клиент, с което спечели симпатиите ми, макар и както казах – липсва много-платформеност. Добрата новина е, че се работи по портирането на telepathy библиотеките за Windows и има малка вероятност клиента да се появи и с версия за Windows в далечното бъдеще. При разговора на лаптопа на сестра ми имаше проблем с показването на видео потока от моята камера, за което Empathy показа грешка и съответно не се разбра къде е точно този проблем и как може да бъде коригиран.
Jitsi
Сравнително разбираем интерфейс с доста удобни функции
Jitsi може би за момента се представи най-добре. Качеството на разговора беше доста добро, макар, че нещо с видеото така и н се получи. Споделянето на десктопа също е доста удобна функция, която често ползвам (както споменах по-рано говоря и с баба ми, при която често се налага да коригирам нещо). Единственото нещо, което мога да изразя като критика е, че е beta софтуер и все още качеството му е точно такова – beta. Все пак се надявам това нещо да се промени и скоро да се радваме на напълно работещ клиент. Лошото е разбира се, че трябва контактите ви задължително да ползват същата услуга, която и вие (jabber, gmail (XAMPP)), но в моя конкретен случай това е лесната част – повечето ми приятели и роднини имат google акаунт. Тук можем да очакваме и доста подобрения и се надявам да прескочи beta-та, за да стане напълно функционална и добра алтернатива за видео/аудио разговори с много различни услуги.
Разбира се тествахме и до известна степен поносимостта между отделните клиенти. Разговор от jitsi към контакт, използващ Empathy и други. Повечето се справят, други имат дребни проблеми, но не е толкова голяма болка за умиране. Изборът остава за вас. Фаворит честно казано не намерих, но възможностите са на лице, което мен лично ме радва.
Ако вие сте правили подобни тестове или имате конкретни наблюдения към споменатите програми или други такива споделете ги в коментарите. Държа да подчертая, че тук въпроса не е коя е по-добра и трябва ли да се смени задължително skype. Интересува ни :
- Има ли алтернативи, предоставящи достатъчно добро качество и стабилна услуга
- Какви са вашите наблюдения
- Какви други софтуерни продукти и услуги бихме могли да опитаме, за да стигнем до решението, което да ни освободи от Skype?
Продължавам да търся фентъзи, което ще ми хареса, като този път извращението има нови измерения - търсенето е в оригинал. Сделката е добра, защото дори най-голямото разочарование ще има ограмотяваща функция. Хитрец съм, а?
Критериите са същите: искам сурово фентъзи, мрачно, непредвидимо; искам героите да газят калта и да умират, и т.н. Важно допълнително условие е книгата да представлява нещо сама по себе си и да не е необходимо да прочетеш още 2-3-5 тома, за да стигнеш до що-годе обособен финал. И така, подхващам аз първата книга от Хрониките на черния отряд. Точно така, първа. Но можело да се прочете и само тя, въпреки че "ще искаш да прочетеш още и още" (което не е много хубаво, страх ме е от зарибяващи дъвки) и "поне трилогията е задължителна".
Черният Отряд е малка войска от наемници. Няколкостотин бойци със славна история, чието начало се губи в забравени времена и места. Братство на хора с минало, единствено семейство за всеки член. Действието се води от името на Croaker (в българския превод - Знахаря), лечител и летописец на Отряда. Саркастичен, романтичен и все пак войник, който убива. Има още дузина главни образи - Капитана, Лейтенанта и няколко офицери, познати единствено с прякорите си. Началото на книгата въвлича Отряда в интрига, която ги поставя в служба на лошите, условно погледнато. Лошите трябва да смажат мащабен бунт с всякакви средства. Следват много военни походи, сблъсъци, задкулисни игри, предателства и битки. Които се случват по възможно най-изморителния и труден начин - реалистично, кално, опасно, смъртоносно, с притеснение и страх. Има и магия и гадни магически номера. Важно е обаче какво няма в книгата. Няма момче с белег по рождение. Няма магьосник с шапка, който напътства момчето. Няма красавица за спасяване. Няма храбри пълководци, които освобождават света. Няма рицарски турнир, слава Богу!
Хареса ми, много дори. Въпреки че се наложи да науча всички английски думи за човешки звуци - сумтене, мърморене, мрънкане, буботене, дрънкане и т.н. Стилът е много приятен, темпото се променя постоянно. Мисля, че да уцелиш мярката и да знаеш кога да напишеш две страници в описание на игра на карти, и кога - да отделиш само един ред на голяма битка, е истинско майсторство. И не е лесно, защото неритмичния разказ лесно се превръща в буламач. Цялата история е доста.. мъжкарска. По особен момчешки и романтичен начин.
Възможно е, разбира се, да ми харесва толкова, защото се кефя, че съм я прочел на английски. Но се съмнявам. Има нещо класическо в цялата история, но не ме дразни. Не е типичното "меч&магия" приключение и навярно ще прочета и другите части. Поне тези от трилогията. Дочух, че всички познати герои измират. Найс, а?
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/13 - гласове зад маската
Излезе новата версия на Skype за Linux 2.2.0.5 beta и разработчиците от Skype ни овещават, че тази версия е по-стабилна и по-добра от предишната. Всъщност повечето промени не се забелязват веднага но основните на които се набляга са:
Разработчиците препоръчват да обновите версията си, за да се възползвате от подобрнията, които не са съвсем малко след внимателно оглеждане на новината в блога на Skype.
Нека първо обясня подробно за основните промени: SkypeAccess
е удобна добавка към Skype, която позволява свързането към платени WiFi точки по целия свят, като плащате чрез вашите Skype кредити. По този начин не се налага да се притеснявате закредитните карти или абонаменти, и плащате на минута, съответно плащате само за времето, което сте ползвали услугата и не ви се налага да закупувате ваучер за цял час, при положение, че ви трябват 5 минути за бърз разговор или няколко мейла. Разбира се от друга гледна точка услугата е полезна за хора, които са често на път, но никога не знаем какво ще изкочи пред нас и дали няма да ни потрябва.
Поддръжка на изчакване и задържане на обаждания
Новата версия на Skype предлага възможността за задържане и изчакване на обаждане. Това е особено удобно ако сте домакин на конферентен разговор и хората се вързват към него. Като допълнение е довена поддръжката за лесен контрол на конферентни разговори. Докато сте в група можете да въвдете командата:
/golive NAME
Където NAME е име за разговора. На пример “bultux_conference_call”
По този начин потребителите ще могат автоматично да се включат в разговора посещавайки линк от вида:
skype:echo123?call&token=NAME
Качеството на видео/аудио разговорите
Разработчиците са се потрудили и над качеството на разговорите, което обаче за момента нямах възможност да изпробвам. А и като цяло е доста относително, все пак до известна степен зависи от компютър, връзка, качество на камера, микрофон и т.н.
Други промени
Някои от по-дребните промени включват:
По-удобен и подреден диалог за търсене/добавяне на контакти
Добавен бутон за обаждане в чат прозореца
Добавени бутони за стартиране и спиране на споделянето на екрана
По-бързо сменяне на статус от статус иконата
Изпращане на абонати чрез drag’n'drop
Динамично обновяване на списъка с видео устройствата, когато той е променен
Поддръжка за получаване на видео с различен аспект във видео прозореца или на цял екран
и др.
Повече за въведените промени можете да намерите в публикацията от блога на Skype. На същата страница ще намерите и решеия за познати проблеми на Skype под Linux. Един от тях е невъзможността за инсталиране на Skype под Ubuntu 11.04, за което има предложено решение в launchpad : https://bugs.launchpad.net/bugs/712377
Една поне за мен доста дългоочаквана новина, както и предполагам за хората, използващи темите на DanRabbit – Elementary. Идеята – простота, удобство и приятни цветове. Тимът работещ над Elementary внесе доста промени в света на Gnome работния плот. Промените над Nautilus, уникалните икони, красивите тапети бяха малка част от цялото. Появиха се приложенията като Dexter (адресна книга), Lingo (речник), Postler (е-мейл клиент) и други, които следват общ дизайн – без менюта, функционален панел с бутони и добра интеграция в GNOME средата.
Екипът зад Elementary проекта миналата година реши, че всичките промени могат да бъдат събрани в едно и да образуват по-различна операционна система, базирана на Ubuntu – от 1-ви Април не на шега излезе първата версия на операционната система ElementaryOS с кодово име Jupiter. С какво се отличава ElementaryOS
- базирана на Ubuntu 10.10 Maveric
- Ядро 2.6.35
- по подразбиране Elementary теми, икони и т.н.
- изчистен панел без допълнителни добавки и екстри
- версия на GNOME 2.32.0
- Браузър по подразбиране Midori с търсачка duckduckgo
- Е-Мейл клиент Postler (собствена разработка)
- Мениджър за контакти Dexter
- Офис пакет – Gnome-Office включващ: AbiWord за текстообработка и Gnummeric за работа с таблици
- Docky – като долен панел и стартер на предпочитаните приложения
Инсталацията не се различава много от тази на Ubuntu, с тази разлика, че липсва презентацията, след като зададете всички настройки, които бъдат изискани от вас. Разбира се като фен на Elementary идеята иконите, темата и всичко са добре изчистени и подредени и ще бъдат оценени от хората, ползвали до сега Ubuntu с тази тема. Доста бързо зареждане, тъй като повечето от приложенията идващи с Убунту и не са често използвани са премахнати. Файловият мениджър Nautilus включва по подразбиране nautilus-elementary, което за мен го прави доста удобен за използване. Работния плот не е представен като директория и не може да слагате файлове по него, освен ако не стартирате Gconf-Editor и не го промените. Панелът не може да бъде променян, макар и до някъде разбираемо доста от хората, които са свикнали да качулят всякакви приложения и добавки там ще бъдат малко разочаровани. Панелът не позволява добавянето на каквото и да било за момента. По подразбиране бутоните на прозорците са с бутони вдясно (можете да го смените като инсталирате Ubuntu Tweak или Gconf-Editor). Като човек, който често използва приложения, които не се инсталират сами или не създават собствени записи в менюто ми се стори доста странен факта, че Main Menu липсваше в System -> Preferences. За да коригирате последното трябва да инсталирате приложението alacarte. Midori е един доста орязан браузър, който за съжаление не може по никакъв начин да замени Chrome или Firefox. Мейл клиента е също все още в първоначален стадий на развитие. Леките приложения биха свърши работа на не особено взискателните потребители, но като цяло вероятно както мен повечето ще ги премахнат и ще инсталират приложенията, които им харесват. За щастие инсталираните приложения не са в някаква особен пакет, който при премахването им да премахне повечето от приложенията и графичната среда, както при Ubuntu.
Обобщение
Като цяло ElementaryOS е една сравнително бърза дистрибуция и според мен доста красива. От моя гледна точка дистрибуцията ми представя възможността да инсталирам приложенията, които искам да използвам по подразбиране и при инсталация да не се занимавам с настройка на външния вид, но като цяло потенциалът за развитие и добавяне на нови “elementary” приложения е на лице. За привържениците на тази концепция определено е една дистрибуция, която си струва да бъде погледната.
Автор:ст.н.с. д-р Георги Митринов, Институт по български език, секция "История на българския език", БАН
Здравей адаш!Прочетох с интерес публикацията ти в сп. Родопи „Въведение в Черничево” (2010, № 3-4, с. 67-71), в която пишеш с такава любов за това „твое” източнородопско село, че дори и непредубеденият читател ще се заинтригува. А това е голям успех. Освен
автор: Georgi Stankov
Излизането на първата статия за Черничево в специализирано издание от двайсетина години насам породи вълна от положителни реакции.
Първо, редакцията на списание "Родопи" хареса материала и в лицето на заместник главния редактор доц.Гиневски ни отправи покана да продължим да публикуваме на страниците на списанието.
Второ, научната общественост отново прояви интерес