Становище на КЗЛД относно предоставяне на лични данни на избиратели

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В КЗЛД е било подадено искане на общински съветник за предоставяне на списък, съдържащ трите имена на гражданите с регистриран настоящ адрес в населените места на община Т. Мотивите са били свързани със “задължението на общинския съветник да поддържа връзка с избирателите”.

В Становището на КЗЛД се приема, че личните данни от избирателните списъци не следва да са обект на последващо обработване за други цели, тъй като липсва съгласието на съответните субекти на данни, включени в тях, и не съществува нормативен акт, който да регламентира такова обработване (арг. чл.6, пар. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679). Такова обработване би било и несъвместимо с първоначалната цел, за която са обработвани въпросните лични данни на избирателите.

На общинския съветник може да бъде предоставена агрегирана информация под формата на статистически данни, относно броя на гражданите, които имат регистриран настоящ адрес, разпределени по населени места на територията на община Т. – т.е. информация, която не позволява идентифицирането на отделните субекти на данни.

Във връзка с това и на основание чл. 58, пар. 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679 във вр. с чл. 10а, ал. 1 от Закона за защита на личните данни и чл. 51, т. 2 от Правилника за дейността на КЗЛД и на нейната администрация, Комисията за защита на личните данни изразява следното

СТАНОВИЩЕ:

Кметът на Община Т. може да предостави на г-н А. – общински съветник в Общински съвет Т. обобщена справка с агрегирана информация под формата на статистически данни, относно броя на гражданите, които имат регистриран настоящ адрес, разпределени по населени места на територията на община Т . Липсва правно основание за предоставянето на лични данни за настоящия адрес на въпросните граждани.

По силата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) общинският съветник има правна възможност, а не задължение „да поддържа връзки с избирателите и да ги информира за дейността и решенията на общинския съвет“. Тази правна възможност може да се реализира чрез други способи за комуникация с избирателите, като например – откриване на приемна, организиране на срещи, на които избирателите имат възможност да присъстват доброволно, в рамките на публични събития и т.н.

Инфлуенсърите – новинари

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Един на всеки пет възрастни в САЩ (21%) и двама от пет под 30 години (37% от възрастните) казват, че редовно получават новини от определени лица в социалните медии. Повечето американци, които го правят, казват, че т.нар. news инфлуенсъри са им помогнали да разберат по-добре текущите събития. Кои са тези news инфлуенсъри? Около три четвърти (77%) нямат минала или настояща връзка с новинарска организация. По-голяма част предпочитат платформата на Мъск и се самоопределят като десни.

Предвид изборните резултати в Америка изглежда, че този модел работи. Впрочем и предвид изборните резултати в България.

Тръмп срещу забраната на TikTok

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ден преди Тръмп да встъпи в длъжност на 20 януари 2025 г. изтича срокът за родажба на платформата, като в противен случай тя ще бъде забранена според новоприет закон. Изненадващо ВС реши да гледа съответствието на закона с Първата поправка в заседание на 10 януари 2025 г..

Също така изненадващо в съда е внесен BRIEF OF PRESIDENT DONALD J. TRUMP AS AMICUS CURIAE с изненадващо – или пък не? – съдържание: Тръмп моли съдиите да забавят произнасянето, за да може той да разгледа въпроса. „Президентът Тръмп се противопоставя на забраната на TikTok в Съединените щати в този момент и би желал да разреши проблемите с политически средства, след като встъпи в длъжност.“

Защо? – защото „Единствено президентът Тръмп притежава перфектния опит в сключването на сделки, мандата и политическата воля да преговаря за решение за спасяване на платформата, което същевременно отговаря на опасенията за националната сигурност, изразени от правителството”.

Защо? – защото „Президентът Тръмп е един от най-мощните, продуктивни и влиятелни потребители на социални медии в историята“. Според текста в момента Тръмп има 14,7 милиона последователи в TikTok, а общо потребителите на платформата в САЩ са 170 милиона.

Според администрацията на Байдън законът, приет с двупартийно мнозинство в Конгреса, е предизвикан от наличието на чуждестранен противник, готов да събира лични данни на потребителите и да разпространява дезинформация.

Ню Йорк Таймс по темата

ЕСПЧ: Критика по въпрос от обществен интерес

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на ЕСПЧ Almeida Arroja v. Portugal по чл.10 ЕКПЧ.

Факти

Университетски преподавател участва в  ежедневна новинарска програма, излъчвана от частен телевизионен канал в Порто и коментира  изграждането на педиатрично крило за болницата São João в града. Казва,  че политическите интереси са повлияли на правните съвети за болницата, защото  са получени от адвокатска кантора    на  политик  и това  е довело до спиране на строителния проект.

Политикът  и адвокатската кантора   подават наказателни жалби срещу  професора за клевета.  Професорът е осъден.  Подава жалба до ЕСПЧ по член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, защото е   нарушено  правото му да изразява мнения и критики по въпрос от обществен интерес.  

ЕСПЧ установява, че има намеса в свободата на изразяване,   която е предписана от закона. Намесата преследва законна цел –  защитата на репутацията на другите, по-специално престижа и репутацията на адвокатското дружество  и ръководителя н кантората. Въпреки че за Съда е спорно дали юридическо лице може да се ползва от правото на репутация — приема, че може.

Съдът обсъжда дали  намесата е “необходима в едно демократtично общество” и пропорционална на легитимната цел, която преследва.  

Вече са определени няколко критерия за балансиране на конкуриращи се права  – принос [на израза] към дебати от обществен интерес; колко добре известен е засегнатият човек; темата на новинарския репортаж; предишното поведение на съответното лице; съдържанието и начина на получаване на информацията и нейната достоверност; и формата и последиците от публикацията. [68]

  • ЕСПЧ установява, че въпросните изявления се отнасят до въпрос от обществен интерес.
  • Критиката е към публична фигура  – от която се очаква да толерира по-високо ниво на критика в сравнение с частните лица.
  • Макар оценъчните изказвания да не изискват доказване на тяхната истинност, те трябва да имат достатъчна фактическа основа. Съдът установява, че изявленията на жалбоподателя,   са предимно мнения и оценки , а не фактически твърдения.
  • Телевизията не е особено влиятелна (9 500 телевизионни зрители) в обхвата  на град Порто.
  • Присъдените обезщетения са непропорционални, особено като се има предвид ограничената аудитория на телевизионната програма, в която са направени изявленията, и липсата на доказателства, че адвокатското дружество  е било сериозно засегнато от изявленията.

С оглед на горните критерии Съдът заключава, че националните съдилища на Португалия не са успели да балансират адекватно правото на професора да изразява мнение по въпроси от обществен интерес с репутацията на засегнатите лица. Нарушение на  член 10 от ЕКПЧ.  

ЕСПЧ: Медийно саморегулиране: Eigirdas и VĮ “Demokratijos plėtros fondas” v. Литва

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Eigirdas и VĮ “Demokratijos plėtros fondas” v. Литва

Фактите

Eduardas Eigirdas е журналист, VĮ “Demokratijos plėtros fondas” е организация с  нестопанска цел, издател на списание Valstybė. В списанието е публикувана статия на Eigirdas със заглавие  “Десетте най-богати и опасни олигарси на Литва”. Едно от лицата, описани в статията, е собственикът на голям бизнес и политик В.М., по-късно кмет на Каунас. В статията се казва: “Мисля, че В.М. се откроява в този контекст само с това, че хвърля най-много пари от всички предприемачи в Литва, а на предстоящите избори той ще се възползва и от факта, че управляваният от него бизнес е един от най-големите рекламодатели. Затова почти всички медии публикуват само добри новини за В.М…”

V.M. подава жалба до Комисията по етика, в която посочва, че твърденията в статията нямат основание и засягат доброто му име и професионалната му репутация. Комисията приема, че обвиненията в публикацията нямат основание и че не са представени конкретни факти, които да ги подкрепят, и задължава списанието Valstybė да публикува решението за нарушение. Списанието обжалва до ВАС, който приема, че

  • самото използване на думата “мисля” не е достатъчно, за да се заключи, че аргументите, представени в статията, са оценъчни. Комисията е имала основание да смята, че статията съдържа твърдения за факти, което означава, че трябва да се приложат критериите за истинност и точност;
  • дори ако оценъчните твърдения (становища), за разлика от фактическите, не могат да бъдат доказани, те  трябва да имат фактическа основа (вж Решение по дело Steel and Morris v. the United Kingdom, no. 68416/01, § 87 in fine, ЕСПЧ 2005II).
  • В.М. е публична фигура и е длъжен да бъде толерантен към критиците, но това не означава, че той трябва да толерира и публикуването на информация, която не е точна и вярна.
  • няма посочени източници, нито са приведеин данни в подкрепа на тезите;
  • не са взети предвид мнения на други засегнати страни;
  • не е предоставено право на отговор.

ВАС  определя като твърдения, които трябва да се основават на факти: “хвърляне на най-много пари”; “един от най-големите рекламодатели”  и др. “Свободата на изразяване не е възможност за публикуване на информация чрез заобикаляне на правните и етични ограничения, които имат за цел да защитят интереса на обществото за получаване на информация, интерес, който също трябва да бъде балансиран с правото на лицето на зачитане на личния му живот, честта и достойнството.”

Междувременно в списанието се появява още една статия, засягаща оразяването на сина на В.М. в друго списание “Жмонес”, която завършва с аналогично решение.

Предмет на жалбата до ЕСПЧ: На основание член 10 от Конвенцията жалбоподателите твърдят, че публичното изявление на Комисията по етика, че публикацията в списание “Valstybė” е нарушение на Етичния кодекс, представлява непропорционална намеса в свободата им на изразяване и изискването за публикуване на решенията на Комисията по етика в списание “Valstybė” също нарушава свободата им на изразяване.

ЕСПЧ

Отговорна журналистика. Въпреки че пресата не трябва да прекрачва определени граници, по-специално по отношение на репутацията и правата на другите, нейното задължение все пак е да предоставя, по начин, съответстващ на нейните задължения и отговорности, информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес (вж., наред с други органи, Erla Hlynsdόttir v. Iceland (no. 3), no. 54145/10, § 62 от 2 юни 2015 г.). Поради “задълженията и отговорностите”, присъщи на упражняването на свободата на изразяване на мнение, гаранцията, предоставена от член 10 на журналистите във връзка с отразяването на въпроси от общ интерес, е обвързана с уговорката, че те действат добросъвестно и на точна фактическа основа,  и че предоставят надеждна и точна информация в съответствие с журналистическата етика (вж. 29183/95, § 54 от ЕСПЧ 1999I и Falter Zeitschriften GmbH с/у Австрия (No 2), бр. 3084/07, § 37, 18 септември 2012 г.), или, с други думи, в съответствие с принципите на отговорната журналистика (79)

Свобода на журналистиката да избира методите и техниките на отразяване. Журналистическата свобода обхваща и евентуално прибягване до степен на преувеличение или дори провокация (вж. 48898/99, § 39, буква а), ЕСПЧ 2003V, и Решение по дело Ahmet Hüsrev Altan с/у Турция, бр. 13252/17, точка 214 от 13 април 2021 г.) и методите за обективно и балансирано докладване могат да се различават значително; следователно не е работа на Съда, нито на националните съдилища, да заменят собствените си възгледи с тези на пресата относно това какви техники за отразяване следва да бъдат възприети (80)

Принципи за преценката при балансиране на правото на “зачитане на личния му живот” с обществения интерес за защита на свободата на изразяване на мнение (вж. 40660/08 и 60641/08, §§ 95—99 от ЕСПЧ от 2012 г. и Couderc и Hachette Filipacchi Associés с/у Франция [GC], бр. 40454/07, §§ 90—93, ЕКПЧ от 2015 г. ). и критерии като принос към дебат от обществен интерес, степента на известност на засегнатото лице, предметът на новинарския репортаж, съдържанието, формата и последиците от публикацията, начинът, по който е получена информацията и нейната достоверност,  и тежестта на санкцията, наложена на журналистите или издателите (81)

Факти и оценки. Въпреки че съществуването на факти може да бъде доказано, истинността на ценностните преценки не подлежи на доказване. Изискването за доказване на истинността на оценъчната преценка е невъзможно да се изпълни и нарушава самата свобода на мнение, която е основна част от правото, гарантирано от член 10 (вж. 10347/10, § 31, 19 декември 2013 г.). Въпреки това, когато едно изявление е равносилно на оценъчна преценка, пропорционалността на намесата може да зависи от това дали съществува достатъчна “фактическа основа” за оспорваното твърдение: ако няма, тази оценъчна преценка може да се окаже прекомерна. За да се направи разграничение между фактическо твърдение и оценъчна преценка, е необходимо да се вземат предвид обстоятелствата по делото и общият тон на забележките, като се има предвид, че твърденията по въпроси от обществен интерес могат въз основа на това да представляват оценъчни преценки, а не фактически твърдения (83)

Избори и свобода на изразяване. съдът подчертава необходимостта от свобода на политическите дебати. (84)

Принос към дебати от обществен интерес. Съдът вече е постановил, че общественият интерес се отнася до въпроси, които засягат обществото до такава степен, че тя може законосъобразно да прояви интерес към тях, които привличат общественото внимание или които засягат обществеността в значителна степен, особено доколкото засягат благосъстоянието на гражданите или живота на общността. Такъв е случаят и по отношение на въпроси, които могат да доведат до значителни противоречия, които се отнасят до важен социален въпрос или които включват проблем, за който обществеността би имала интерес да бъде информирана (вж. 931/13, § 171 от 27 юни 2017 г.).

Тежестта на обществения интерес към оповестената информация варира в зависимост от възникналите ситуации. Информацията относно незаконни действия или практики безспорно е от особено силен обществен интерес. Информацията относно действия, практики или поведение, които, макар и да не са незаконни сами по себе си, все пак са осъдителни или противоречиви, също може да бъде особено важна. При това положение, въпреки че информацията, която може да се счита за обществена, по принцип се отнася до публичните органи или публичните органи, не може да се изключи, че в някои случаи тя може да се отнася и до поведението на частноправни субекти, като например дружествата, които също неизбежно и съзнателно се подлагат на строг контрол върху действията си. Съдът подчертава също, че общественият интерес от информация не може да се преценява само в национален мащаб (87-88)

Според ЕСПЧ не е взет предвид стандартът на Конвенцията, който изисква много сериозни причини за обосноваване на ограниченията на дебатите по въпроси от обществен интерес. Нарушение на чл.10.

Фактите, но само някои от тях: ДПС-Пеевски напуска ALDE, но едва след препоръката за незабавно изключване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Има новини, индикативни  за качеството на журналистиката, по-специално за нейните точност, независимост и безпристрастност, пълнота. Такива например са новините, свързани с политическите партии и лидерите им.

Как медиите (за радио и телевизия – сайтовете им, според публикациите към днешна дата)  отразяват   препоръката за изключване  на ДПС от партийното семейство на либералите в Европейския парламент и последващото писмо на Пеевски за напускане:

а) голяма група сайтове, на първо място сайтът на обществената телевизия, информират за решението на Пеевски да напусне либералите в ЕП като собствено и самостоятелно решение:

Българска национална телевизия

Делян Пеевски: ДПС напуска АЛДЕ – По света и у нас

24 часа

Делян Пеевски: ДПС напуска АЛДЕ и “Обнови Европа”!

Елена Йончева и Танер Кабилов напускат групата “Обнови Европа” в ЕП

Труд

Пеевски: ДПС напуска АЛДЕ! Между нас има ценностен разлом: ние работим за хората, а либералите – за собствен интерес

Блиц

Пеевски: ДПС напуска АЛДЕ! Между нас има ценностен разлом: ние работим за хората, а либералите – за собствен интерес

България он ер

Делян Пеевски: ДПС напуска АЛДЕ заради ценностен разлом

 б) втора група сайтове информират както за писмото на Пеевски, така и за несъмнено  предизвикалите го изявления  на Renew Europe u  ALDE да предприемат изключване на ДПС – Ново начало начело с Пеевски като „противоречива фигура, която е била санкционирана по глобалния закон „Магнитски“ от Обединеното кралство и Съединените щати за корупция в големи размери. Политическите му действия се разглеждат като вредни за демократичните принципи и политическата стабилност в България“.

Българското национално радио:

Либералният интернационал предприема стъпки за изключване на ДПС.

Изключват ДПС – “Ново начало” от европейското либерално семейство.

Пеевски обяви: ДПС прекратява членството си в АЛДЕ

 

БТВ

АЛДЕ ще предложи ДПС за изключване от своите редици. Либералната група посочи като мотиви санкциите на Делян Пеевски по „Магнитски“ и определи политическите му действия като вредни за България

Делян Пеевски обяви, че ДПС сама напуска АЛДЕ

Нова тв

Либералите в ЕП предлагат изключването на ДПС от редиците си

Пеевски: ДПС напуска АЛДЕ! Имаме ценностен разлом

Сега

Пеевски побърза да извади ДПС от АЛДЕ

Дневник

След като евролибералите поеха курс към изключване на ДПС, Пеевски обяви, че сам напуска.

Медиапул

Пеевски сам напуска европейските либерали, преди да го изключат

Клуб Зет

Либералите в Европарламента изключват “ДПС-Пеевски”

Пеевски бърза да напусне Либералния алианс, преди да го изключат

*

*

Подробен анализ, заедно с точния час на появата на съобщенията в емисиите на телевизиите, от което могат да се направят по-детайлни и прецизни изводи, има в публикацията на Булевард България “Те го гонят, той напуска. Как медиите не отразиха изключването на Пеевски от АЛДЕ”. 

Медийната грамотност включва преди всичко избор на източници. Сами решаваме откъде да се информираме. 

Но обществените медии  по дефиниция ни дължат качествена журналистика, а не създаване на паралелна реалност.

Отворени данни на разрешителните за сеч 2011-2024

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Преди почти 10 години си зададох въпрос – къде в България се сече законно и в какви количества. Агенцията по горите нямаше отворени данни за това. Имат обаче регистър на позволителните за сеч, който макар не в достъпен формат, поне е достатъчно структуриран, за да се изведе нещо. На база тези числа тогава успях да покажа данните за сеч с точност до землище на населено място, а след това направих анализ и предложения.

Десет години по-късно малко се е променило. Някои от регионалните дирекции по горите и самата агенция са в портала за отворени данни на правителството. Има дори ресурс с позволителните за сеч, макар покриващ само част от данните и само за четири години. Регистърът си е същия, със същите грешки и 1.57 млн. документа – позволителни за сеч и протоколи след това.

Причината да знам това число е, че в последните седмици свалих цялата информация от средата на 2011-та, когато е започнал регистъра, до декември 2024-та. Там информацията е във вид на обикновена HTML страница подходяща за печат и подпис на хартия, но открих структура в нея. Така обърнах всеки документ в json формат с точната категория и вид дървета, позволена и реална сеч. Включва също констатации за нарушения, актове, кой е глобен и прочие. Разбира се, тук говорим само за законната сеч и документите свързани с нея. Ако не е в този списък, значи не е законно.

Тъй като изглежда самият им формуляр за генериране на тези документи не се използва съвсем коректно, някои от номерата и датите на заповедите не са попълнени. Също кадастриалните идентификатори посочващи точните парцели не са в правилен формат. Това ще се опитам да го оправят в друг момент. Има и други грешки, които съм се опитал да компенсирам в изходните данни.

Освен документите, съм публикувал и списък с обобщена информация за всяка сеч от търсачката им. Там може да се видят дати и количества на сеч и позволява да се свържат позволителните и протоколите, където това не е отбелязано в самия протокол.

Публикувам всички данни в отворен формат свободно, без лиценз и ограничения за използване. Ще се радвам, все пак, ако направите нещо с тях, да ми пишете, защото ми е интересно как са влезли в употреба. Ще създам интерактивен инструмент за филтриране и изследването им в скоро време, но искам първо да пусна данните, ако някой има идея за такъв или друга употреба.

Може да свалите данните от тази папка. Там ще намерите описание на полетата, файл с номерата на землищата и техните имена и ЕКАТТЕ номера, обобщенията списък, който споменах (95М, 18М zip) и архив с документите (6.2G, 1.1G zip)

The post Отворени данни на разрешителните за сеч 2011-2024 first appeared on Блогът на Юруков.

ЮЗУ и ректорът Марин водят SLAPPs срещу бивш преподавател

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Югозападният университет “Неофит Рилски” и ректорът му Николай Марин са завели три дела с характеристиките на SLAPP (strategic lawsuits against public participation, SLAPPs) срещу бившия преподавател в учебното заведение Стефан Дечев, съобщи Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ – България). Исковете са почти идентични на обща стойност 650 хил. лева. Исковите молби са подписани Николай Марин – две в качеството му на ректор и една в лично качество.
През декември миналата година историкът и вече бивш преподавател в Югозападния университет доц. Стефан Дечев подава сигнал до Министерството на образованието и науката, в който твърди, че системно подписът му е бил фалшифициран под оценки от изпити, които никога не са се провеждали. Оценките са вписвани в главните книги, в които преподавателите нанасят оценките от протоколите.

След Лев Инс срещу Медиапул с иска за един милион и АЕЦ Козлодуй срещу медицинската сестра Наталия Кънчева за половин милион, това е поредна серия SLAPPs. Едното дело на ЮЗУ също е за половин милион.

Дневник с повече информация

Забраната на Tik Tok и Първата поправка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният съд на САЩ изненадващо реши да разгледа спешната жалба на TikTok за предстоящата му забрана в Съединените щати. Това е ключов казус относно отношението между Първата поправка на Конституцията и националната сигурност.

След решение на апелативен съд по-рано този месец, собственикът на TikTok, ByteDance, има срок до 19 януари 2025 г. или да продаде популярното приложение за споделяне на видео, или да бъде забранен. Решението произтича от приемането на закон от Конгреса (Protecting Americans from Foreign Adversary Controlled Applications Act), според който правителството има право на преценка дали чуждестранна платформа застрашава националната сигурност, и в такъв случай може да изисква нейната продажба или да я забрани.

Основният аргумент на САЩ е, че ByteDance може да предава потребителски данни на китайското правителство. Правозащитни организации обръщат внимание, че ако институциите на САЩ наистина се интересуват от неприкосновеността на личния живот на американците, могат да забранят на компаниите (със закон – Not For Sale Act) да продават данни на потребителите по принцип, дори на правителството на САЩ без съдебен акт.

В едно от най-известните дела по Първата поправка на 20-ти век (Pentagon Papers), Върховният съд постанови по делото с документите на Пентагона, че администрацията на Никсън не може да цензурира New York Times да публикува изтекли документи само защото правителството твърди, че националната сигурност може да бъде засегната.

Освен това Върховният съд e приемал вече – но в аналоговото време – че американците имат право да консумират пропаганда, ако решат. ВС обявява, че Законът за пощенската служба от 1962 г., който изисква от пощите да задържат до поискване незапечатани чуждестранни пратки с „комунистическа политическа пропаганда“, противоречи на Първата поправка. ВС се позовава на предходно решение, според което “използването на пощите е почти толкова част от свободата на словото, колкото и правото да използваме езика си…Всеки адресат вероятно ще почувства известна задръжка при изпращането на литература, която федералните служители са осъдили като “комунистическа политическа пропаганда”. Режимът на този закон е в конфликт с „безпрепятствения, силен и широко отворен“ дебат и дискусия, които се предвиждат от Първата поправка, вж New York Times Co. срещу Sullivan“.
Но сега? Променя ли се преценката по същество във времето на платформите?

Как се пише: скръндза или скрънза?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише скръндза, мн.ч. скръндзи. Думата се употребява в разговорната реч. Тя, разбира се, не жалела средства за тоалетите си, затова пък, когато ставало въпрос за подаръци, се превръщала в истинска скръндза. И тези скръндзи са готови на всичко, за да си намалят разноските. (Р. Кук, „Фатално лекарство“)