Делото на Лев инс срещу Медиапул стана известно с това, че искът е за 1 милион лева. То присъства в докладите на правозащитните организации като пример за неадекватност и необоснованост.
Преди седмици Лев инс загуби делото и на втора инстанция. Решението на Софийския апелативен съд от 7 април 2025 г. не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
Втората инстанция отхвърля иска на “Лев инс”, защото намира, че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди, както и да претендират обезщетение за тях, освен в изрично и изчерпателно посочените в някои специални закони хипотези, които дерогират общите правила на ЗЗД.
Съдебният състав на САС припомня, че по въпроса за претендирането на неимуществени вреди от юридически лица има висящо тълкувателно дело.
Застрахователната компания “Лев инс” е отнесла казуса пред Върховния касационен съд.
През 2023 г. делото е включено в годишния доклад на Европейската комисия за върховенството на правото като едно от т. нар. дела шамари (SLAPPs) срещу журналисти и граждански активисти.
Тръмп заведе дело срещу CBS News в Тексас в края на октомври, твърдейки, че изборните му шансове са били ощетени, след като CBS излъчва редактирано интервю на тогавашната вицепрезидентка Камала Харис за предаването “60 минути”.
Адвокатите на Тръмп твърдят в иска, че CBS е виновна за “злонамерено, измамно и съществено изкривяване на новините”, предназначено да “обърка, измами и подведе обществеността”, и делото е по Закона за измамните търговски практики в Тексас, който има за цел да защити клиентите от фалшива реклама. CBS твърди в съдебно дело, че законодателството за защита на потребителите не е относимо към случая.
CBS твърди, че материалът е редактиран за да се вмести в определено време, а не е манипулиран, за да изглежда Харис по-добре, като в отговор на искане от Федералната комисия по комуникациите телевизията се съгласява да предостави вътрешни кадри и стенограми от интервюто.
Paramount заяви в изявлението си от вторник, че споразумението е отделно от сделката за сливане, но не е известно някой да вярва в това. Има огромна вътрешна съпротива срещу споразумението – предимно с аргумента, че това ще навреди на репутацията на телевизията и на журналистите й. Според експерти, споразуменията създават лош прецедент и увеличават шанса за повече съдебни дела срещу новинарски организации, особено когато случаите нямат правно основание.
ABC News си навлече критики през декември, чее платила15 млн. долара – също за уреждане на дело, заведено от Тръмп.
Чудно е как сериозни медии предпочитат да платят за благоразположение, вместо да се защитят по съдебен път. “CBS не е направила нищо лошо – казва Марк Фелдщайн, професор по тв журналистика в Университета на Мериленд. – Това е стандартна техника за редактиране. Плащат се милиони долари за законово защитено стандартно поведение”.
Споразумението илюстрира как голяма медийна институция се поддаде на натиска на президента да защитава бизнес интересите на контролиращия си акционер и да избегне това, което може да доведе до продължителна конфронтация. През първите пет месеца от втория си мандат в Белия дом Тръмп наложи подобни мерки на университетите; на Disney, която притежава ABC News; гигантите в социалните медии; и на няколко топ адвокатски кантори, пише WP.
От 1 юли 2025 г. започва да се прилага регламент, в който се описват правилата и образците за докладване на прозрачност от страна на доставчиците на посреднически услуги съгласно Закона за цифровите услуги (DSA). Правилата са стъпка към хармонизирани и съпоставими доклади за прозрачност.
Въпреки че задължението за посреднически услуги да публикуват годишни доклади за прозрачност относно практиките си за модериране на съдържанието е в сила от 17 февруари 2024 г., регламентът за прилагане хармонизира формата на докладване, съдържанието и сроковете за тези доклади.
DSA изисква много големи онлайн платформи (VLOP) и много големи търсачки (VLOSE) да публикуват доклади за прозрачност два пъти годишно. Регламентът за изпълнение определя отчетните периоди – от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември. Докладите ще трябва да бъдат публикувани съответно до края на август и февруари, като първите хармонизирани доклади ще бъдат изготвени до края на февруари 2026 г.
За да се осигури съгласуваност между инструментите за прозрачност на DSA, базата данни за прозрачност на DSA също е актуализирана.
След изтичане на тригодишния мандат на Емил Кошлуков 2019 – 2022 Съветът за електронни медии под председателството на Соня Момчилова се раздели по въпроса за избор на нов генерален директор на БНТ и председателката прекрати процедурата без избран генерален директор.
Решението на СЕМ беше атакувано от Ирина Величкова, неуспял кандидат. Въпреки че отначало СЕМ декларира, че веднага ще обяви началото на нова процедура за избор на генерален директор, впоследствие промени мнението си – и нова процедура все още не е обявена. Причината е в обжалването. Според регулатора би възникнала неяснота, ако бъде избран нов директор, а съдът се произнесе в полза на Величкова. Между двете проблематични ситуации – да се чака съдебно произнасяне, т. е. безкраен мандат на генералния директор Кошлуков, и евентуални правни сложности – СЕМ даде предимство на безкрайния мандат. Ако някой е забравил как може да има безкраен мандат на генерален директор на обществена медия, да прочете Директорът Кошлуков и ЗРТ: Начин на употреба.
Впрочем Емил Кошлуков също атакува решението на СЕМ и иска допълнително решение. Административният съд – София област (АССО) се произнася и по двете искания – по жалбата на Ирина Величкова отменя решението на СЕМ, а жалбата на Кошлуков отхвърля.
Подадени са касационни жалби и срещу двете решения на АССО и преди седмица е оповестено окончателно решение на ВАС. Съдът обезсилва двете решения на АССО като недопустими, като първото решение е недопустимо по отношение на всички кандидати в процедурата без упражнилата правото си на жалба Величкова. Не е подадена касационна жалба от СЕМ срещу това решение, а за СЕМ решението е неблагоприятно в частта относно разрешаването на спора по същество, следователно съдебният акт е влязъл в сила и е извън предмета на инстанционния контрол, се казва в решението. Тук се разказва за съдебния акт, влязъл в сила.
В съобщение на сайта си СЕМ информира, че “след връщане на преписката Съветът ще предприеме необходимите действия за законосъобразно провеждане на процедурата по избор на генерален директор на БНТ в съответствие с диспозитива на решението на съда.”
Медиите отразяват решението на ВАС, но правят най-различни изводи, например че “Емил Кошлуков получава още време да е генерален директор на Българската национална телевизия, тъй като Съветът за електронни медии трябва да организира наново конкурс за избор на директор на медията.” (Офнюз) или “Три години по-късно ВАС задължава регулатора да направи избор” (КлубЗет) или “Върховният административен съд даде “зелена светлина” пред СЕМ за организиране на нов конкурс за излъчване на генерален директор на БНТ” (Медиапул).
Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания от 2014 г. Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция. Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови ( законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални. На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък (0-33%), среден (34-66%) или висок риск (67-100%) – зелена-жълта-червена зона.
Общият доклад за ЕС е изготвен от екип на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода към EUI – Флоренция със съдействието на национални екипи. Докладът за България е изготвен от Орлин Спасов, Николета Даскалова, Нели Огнянова.
Доклад MPM2025 представя картината за 2024 година.
Докладът за България – в две от групите индикатори има висок риск, в другите две групи – среден риск. Конкретните индикатори могат да бъдат разгледани тук.
Президентът Тръмп води дела срещу медии по различни поводи. ABC News уреди дело за клевета, което Тръмп водеше срещу телевизията, след като водещият Джордж Стефанопулос неточно е описал решението на съдебните заседатели в съдебно дело срещу президента. Въпреки че изходът е делото съвсем не е ясен, АВС подписва споразумение за 15 милиона долара.
Друго известно дело е срещу CBS News заради интервю, което Тръмп и адвокатите му твърдят, че е било умишлено редактирано, за да представи Камала Харис в положителна светлина, и това според тях представлява намеса в изборите. Тук също се очаква споразумение, защото компанията-майка на CBS не желае да влиза в конфликт с президентската администрация.
Тези дни Тръмп заплаши да съдиThe New York Times и CNN, след като медиите съобщиха за предварителен доклад на разузнаването, който не доказва твърденията на президента, че американските въздушни удари са “заличили” три ирански ядрени съоръжения.
Наистина на изборите в Айова печели Тръмп, но въпросът е принципен: защитено слово ли са оповестяваните резултати от социологически проучвания. По отношение на медията защитата твърди, че подобни искове са несериозни, защото законите за защита на потребителите не се отнасят до новинарски медии и разпространените от тях новини. По отношение на учените тезата е, че социологическите проучвания са защитени от Първата поправка.
След като искът е отхвърлен от федералния съд, Тръмп го е подал в щатски съд в Айова. Айова е един от щатите, които са приели анти-SLAPP законодателство, предоставящо механизъм за отхвърляне на несериозни и необосновани съдебни дела, които заплашват свободата на изразяване. Законът на Айова е базиран на model law, изготвен от Uniform Law Commission.
Това, че от Министерски съвет все пак публикуваха списъка с онези над 4400 имота и сгради, които на 8-ми май обявиха, че ще продават, създаде доста вълни. Имаше, разбира се, много възмущение, особено заради фрапантни случаи като това, че се продава комина на Пирогов, части от язовири и защитени местности. Да се открият тези места помогна интерактивната карта, която направих преди четири дни.
Тази карта позволи да видим списъка по начин, по който съм убеден, че дори гласувалите в Министерски съвет не са осъзнавали. Въпреки това, самият обем информация не позволява да се открият конкретни проблеми, фрапантни случаи, спорни казуси и злоупотреби по места. Тази информация е локална и трябва да я съберем преди министерства, агенции и държавни компании са се разбързали. Затова направих прост формуляр, с който да подавате какво знаете за вашия район. Това е подобно на помощта, която търсех за 3D картата със застрояването в София. Това може да е дали имотът или сградата е наистина изоставена или наскоро ремонтирана, дали вече няма някой частен субект, който да я обитава или какъв ефект ще има продажба над града и околната среда.
Сигналите ще бъдат прегледани и ще бъдат отправени официални искания, включително в Народното събрание, към съответните министерства. Препоръчвам да оставите някаква форма на контакт, в случай, че е нужна допълнителна информация. Те няма да се публикуват никъде. Не оставяйте никаква лична информация, която да ви идентифицира в самия сигнал.
Формулярът за сигнали се отваря с линка „подай сигнал“ под всеки обект на картата. Вече е достъпна и извън предишната ми статия на този адрес. Надявам се да може да съберем достатъчно сигнали и да имаме възможност да ги прегледаме с всички, които се отзоваха да помагат, включително такива в парламента.
Междувременно, от МРРБ са обявили – без да споменават списъка или картата ми – че ще има тепърва анализ кои имоти действителност са с отпаднала нужда и кои да се продават. Дадоха индикация, че процесът на продажба е спрян докато това не се случи. Това е противоречи рязко на изказването преди два месеца на Желязков, че анализът е готов и незабавно ще започнат да се продават където има заявен (неясно как) частен интерес. Това говори само, че прозрачността и общественото внимание е помогнало и дава време да задаваме правилните въпроси за местата, които виждаме проблем.
Подобрения по картата
Междувременно, добавих няколко подобрения по картата. За по-малките имоти при увеличение на картата се показват пинчета, за да се забелязват по-лесно. Когато става въпрос за сгради и апартаменти се показва парцелът в лилаво и когато се отвори списъкът се виждат в червено конкретните обекти. Подобрих и групирането и представянето на имотите. Добавих и възможност да се линкват директно обекти. Т.е. като натиснете и извадите информация за даден обект, адреса на страницата се обновява автоматично, може да копирате и споделите точно какво гледате. Това ще позволи споделянето на конкретни случаи и притеснения. Това е например носът, който военните продават под Черноморец.
Нос край Черноморец, който се продава и за който отдавна има апетити
Когато е ясно точното местоположение съм добавил линк към картата в GovAlert, с която да търсите документи от градоустройството. Работи, за съжаление само за София, Пловдив и Благоевград, защото в останалите градове тези документи не са лесно достъпни или проследими. Работя сега да добавя и линк към картата с 3D сградите и застрояването в София.
Ако имате още предложения, притеснения или виждате проблем с картата или данните, моля споделете ги в коментарите тук.
Правилно е да се пише пъдпъдък, мн.ч. пъдпъдъци. Пъдпъдъкът е наземна птица и рядко се вдига в полет. Ако решите да отглеждате пъдпъдъци, имайте предвид, че те са взискателни по отношение на температурата и светлината.
На 8-ми май 2025 Министерски съвет прие Програма за упражняване правата върху държавни имоти. В нея се говореше за масова продажба на имоти собственост на държавата и държани фирми. Лично Желязков обясни как анализ посочил, че над 4400 сгради и/или имоти били неизползвани и щели да бъдат публично оповестени.
Месец по-късно това не се случи. Имало е доста запитвания от медии, но списъкът остана тайна. На 10-ти юни Екипът на София ми припомниха това и пуснах запитване по ЗДОИ. Исках всички данни за тези имоти, къде се намират, чия собственост са и прочие. До 23-ти юни нямаше отговор от тях и дори не бяха ми дали входящ номер на заявлението. Тъй като го връчих чрез ССЕВ знаех, че е било отворено и това е удостоверено криптографски. Припомних им на 23-ти, че са длъжни да отговорят. На 25-то получих отговор с предоставен достъп.
Отговорът им не беше технически изряден, тъй като не ми изпращаха таблица, както поисках, а линк към страницата на на МРРБ. Оказа се, че са публикували справката на 24-ти юни – след напомнянето им, че трябва да предоставят информацията по ЗДОИ. Самата таблица е била създадена на 10-ти май, но е редактирана точно в деня на публикуването си. Ден по-късно получавам линка от тях.
Тъй като справката им има редица проблеми с формата, използваемостта, но най-вече възможността някой въобще да се ориентира, снощи седнах и за няколко часа направих визуализация на това, което виждам. По-долу ще опиша как, но имам сериозни съмнения, че при взимане на решението си надали някой в онази зала на Министерски съвет всъщност е знаел за какви имоти става въпрос и е виждал какво ще разпродават така, както вие ще го видите сега.
Картата е аналогична за другите, които съм правил. С третия бутон от горе надолу може да я превключите на пълен екран. С четвъртия се връщате в изходна позиция. С последния – скривате карираните землища на населени места. Кръговете показват населените места с някакви имоти в данните на МС. Когато приближите се виждат парцелите и сградите. За 1022 от 4405 имота обаче по различни причини не успях да ги свържа с парцели, затова като натиснете на землището на населеното място (карираното поле), ще излезе списък с имотите, които са предвидени за продажба, но не е ясно къде са.
Няколко примера
Ето няколко от нещата, които ми направиха впечатление. Виждате централната част на София. Едната сграда е буквално на метри от Министерски съвет – точно до бирария Дондуковъ. На него е част от римски амфитеатър Сердика, а отпред има запазена фасада, която не изглежда да е маркирана като културна ценност. Това ще продава на търг Желязков.
На следващите две снимки виждате няколко имота в и около Бургас. Правилно виждате – МО продава няколко носа и парцели близо до плажната ивица.
Данни и методология
Справката на Министерски съвет може да видите сами. ще забележите, че записите са 5168. От тях 4405 имат номера, повечето от които са поредни. Последните две номера по големите са 4418 и 5851. Тъй като липсва запис с 2851, може да предположим, че са объркали и са имали това предвид вместо 5851. Липсват още 13 поредни числа, което може да значи или че са махани имоти в движение, или че в таблицата има пропуски и още е трябвало да бъдат отбелязани.
Записите без поредни номера са всъщност част от комплект имоти с общ номер. Например имот с няколко сгради към него. В картата горе ги комбинирам и като натиснете на обозначенията ще ги видите. Преглеждайки записите забелязах няколко които изглеждат като отделни имоти, но нямат свой номер. Не съм правил корекции по оригиналната справка обаче. Ще го направя идната седмица, защото сега искам да покажа точно както предоставиха от МС.
В данните липсва географски координати. Доста от имотите обаче имаха идентификатор на имота или сградата. Използвайки отворените вече данни от кадастъра успях да сложа точно тези обекти на картата. За над 1000 обаче знам само в кое населено място са. За тях използвах данни за землищата на населени места, които бях отворил преди десетина години.
Тъй като говорих за хиляди обекти по картата, когато я отворите ще видите много точки, които отбелязват групирането на населените места. Като натиснете на някоя, ако има само един обект там ще се отвори информацията за него. Иначе приближава на мястото. Така ще видите отделни пацели или сгради, ако има такива. Ако натиснете на карираното поле ще се отворят обектите без ясно местоположение.
Всичко това дава ясна представа, че списъкът е изготвян на ръка, набързо, без особено внимание за еднакво изписване или дори спазване на идеята на колоните. На места има идентификатори на парцели, но такива не съществуват в кадастъра, тъй като вероятно са стари или объркани. Има грешки в имената на доста общини и населени места, доста данни лисват или са видимо грешни. Въпреки това, успях да сложа на картата всички обекти за продажба.
Скоро на картата ще добавя визуална помощ за намиране на малки пацели – например пинче, бутон за геолокация на потребителя, линк от обектите в София, Благоевград и Пловдив към картата с документите на GovAlert и ще гледам да поставя чрез адреси и други белези част от активите. Добавих вече да се виждат данните от КАИС, но ми се ще да ги обновя, защото за последно съм ги свалял в края на май.
Защо това е важно?
Говоря от над десетилетие колковажни са отворените данни. Това, което Министерски съвет предостави като справка е престорена прозрачност. Първо, трябваше да им се напомня многократно и да се заплашат със съд. Второ, справката беше пълна с грешки и форматът не позволява повторно използване. Трето, данните не са единни като смисъл, качество, номенклатури и прочие белези, за някои от които имаме цели агенции, които се грижат. Не на последно място – липсва всякаква информация как е събрана тази справка, какъв е бил анализа, методологията и критериите.
Както и при данните на Черна писта, трябва отново да кажа, че не очаквам Министерски съвет да седне да прави такава карта. На мен ми отне една вечер, на тях ще им трябват шест месеца и стотици хиляди за поръчка. Тяхната задача, както и на всички институции, е да публикуват качествени, надеждни и готови за повторно използване отворени данни. Също да няма лиценз „всички права запазени“, както са направили МРРБ и според който в момента нарушавам авторските права на няколкостотин чиновници.
Разглеждайки имотите ще видите градски улици, междублокови пространства, исторически забележителности, културни и спорни зони, крайно апетитни имоти по курорти и дори цели полуострови. За много от тях ще изникнат въпроси за интереси, нужда, цена и дали вече не са уговорени. За други е абсурдно защо не се предоставят на общините предвид. Отговорите на тези въпроси може да се надяваме да получим от дълбоките дебри на държавни фирми, калинки и чиновници. Трябва обаче да знаем какво да питаме и че нещо ще се случи и се надявам тази карта да помогне малко в тази посока.
Правописът на тази дума не е нормиран изрично. Съветваме ви да пишете корпулентен, също и корпулентна, корпулентно, корпулентни. Думата вероятно е заета от английски (corpulent), но корените ѝ са в латинския (corpulentus). Едва се бе захванал да чете, когато очите му изведнъж изскочиха от своите гнезда, силна конвулсия сгърчи за пореден път корпулентното му тяло, […]
