Всички забелязваме колко много реклама – най-вече такава на хазарт – има по улиците и пътищата на страната, по билбордове, фасади, покриви и какво ли не. Наскоро реших да науча повече как се получава така. Разгледах първо положението в София и създадох инструмент, с който всеки може да провери какви разрешения за реклама има около него и да подаде сигнал, ако вижда нередности. Аналогичен проблем има във всички български градове, но там липсват документи и данни, които да позволят такава прозрачност.

Обърнах се към билбордовете извън населените места на България, защото там виждаме преобладаващо реклама на хазарт и пренасищане. Както и преди, направих карта, която показва различни аспекти на проблема. Ще опиша методологията и какво показва по-късно. Ще започнем с проблемите, за които научих.

Практически всички са незаконни

Билбордовете извън населените места, а в някои случаи и в тях, следва да отговарят на Наредбата за специално използване на пътищата. Чл. 13 на тази наредба описва как се изграждат и пускат в експлоатация тези съоръжения. На практика фирмите плащат такса и минават многостъпков процес на одобрение при Агенция пътна инфраструктура. Няма значение дали билбордът ще е на частна, общинска или държавна земя – АПИ трябва да одобри и прибере такса, тъй като е край пътя. Същото се отнася впрочем и за бензиностанциите и крайпътните заведения.

Тук се сблъскваме с първото масово нарушение. Чл. 56 на Законът за устройството на територията позволява да се слагат такива преместваеми обекти, но ясно посочва, че разрешение за това може да се дава единствено от общината. Наредбата, по която оперира АПИ, сама споменава ЗУТ, не може да отмени закон и не дава право на АПИ да издава разрешителни за строеж. Всеки един от тези междуградски билбордове освен разрешение за специално ползване от АПИ следва да има и разрешение за поставяне от съответната община по проект.

Не открих нито едно разрешение за поставяне на билбордовете в данните на АПИ. Най-лесно беше да се провери в София, където Столична община отговаря за издаването на такива в началото на магистралите. В други общини беше значително по-трудно като повечето въобще не публикуват тези документи. Всички са задължени да ги качват в публичния регистър по ЗУТ. Наредба по него беше пусната най-накрая за обществено обсъждане от служебния кабинет на Гюров и от месеци чака един подпис от министър Шишков. Този регистър ще позволи лесно да се провери законността на всички тези и много други обекти и строежи. Именно това е и причината да беше бавен с години и да се отлага отново и при кабинета на Радев.

Вторият проблем са търговете. Не може да се използва държавна или общинска земя без да е проведен търг. Пътищата на страната са на държавна земя, а мнозинството от билбордовете са в същите имоти или на съседни общински. АПИ не е собственик на тази земя и няма право да я отдава. Това следва да прави областните управители или в случая на общинската земя – търгове към общината. Не открих в публичната информация за търгове нещо свързано с тези билбордове.

Състояние и обезопасяване

В данните на АПИ открих информация за местоположението и състоянието на 3783 билборда. Към средата на август 11 от тях са повредени. 369 или почти 10% са опасни, но необезопасени. Още 367 са обезопасени. Необезопасените са предимно около Стара Загора, Русе, Благоевград и Варна. Отговорност за това би следвало да е на собствениците и АПИ, а не на общините, които както описах по-горе изглежда не са включени в процеса.

102 или 2.6% са с изтекло или прекратено разрешение от АПИ. При 55 или 1.5% са намерени несъответствия с наредбата като недостатъчно отстояние от възли, пътя или един от друг. Към средата на август във фаза на проектиране са били 23 нови билборда.

12% от рекламите са мегабордове – онези най-големите на високи пилони. 27% са големи билбордове. 56% са малки билбордове, а останалото са табели и други видове реклама.

Ключовата 2027-ма

Чл. 16, ал. 4 от НСПП определя, че срокът за разрешението за специално ползване е 10 г. Това е различно от разрешение за строеж или поставяне, срокът на които се различава. В София, например, е 5 г. В данните на АПИ има дати на такова разрешение за 3600 обекта. Тук виждате разпределението им по години.

От тях е видно, че огромна част са издадени 2017 г. Всъщност, 61% от разрешенията за всички билбордове извън градовете изтичат до края на 2027 г. Интересното е, че още 12.5% са по-стари и би следвало вече да са изтекли. Само 20% тях обаче са отбелязани като такива. Това значи, че вероятно договорите им са подновени без да е отразено изрично в данните.

Това прави 2027-ма особено важна, защото позволява сериозно намаление на специалното използване на междуградските пътища и магистралите по този начин. Предвид какво знаем за АПИ, интересите и влиянието на хазартния бизнес, вероятно може да очакваме сериозно преразпределяне на пазара на билбордове извън градовете. Тук не трябва да забравяме и ролята на фирмите опериращи билбордове из страната в предизборни кампании – те са сред основните фактори в такива кампании и не са регулирани от ЦИК за разлика от електронните медии – нито като достъпност, равна представителство или дори цена и произход на средствата. Видяхме го ясно при последните парламентарни избори когато огромна част от билбордовете извън градовете бяха обсипани с послания именно на Радев, финансирането за което така и не беше осветено. Всякакви действия в посока регулиране на този бизнес неизбежно следва да се гледа и през тази призма.

Собственост

От данните на АПИ е изключително трудно да се прецени кой оперира различните билбордове. Има множество свързани фирми, някои са вече преименувани или закрити. Заради грешки в данните като изписване на имена на фирми и ЕИК се наложи да проверя и поправя 10% от записите. Дори тогава беше трудно да се прецени чии са всъщност рекламните обекти.

Затова се обърнах към самите компании и какви рекламни площи продават. Събрах данни за шестте най-големи, за които има публична информация. DMD Consulting, Mart Media, Метрореклама, Sun Ooh Media, Metropolis и JCDecaux. Не успях да свържа данните им с тези на АПИ тъй като нямат общи идентификатори и координатите в много случаи не съвпадат. Затова на картата се зареждат като отделен набор от данни.

Ще видите също на картата, че се показват билбордове на тези фирми, които са в градове. Успях да разгранича кои са в населени места и кои са извън. Оставих всички на картата, за да стане видимо присъствието и това разграничение. По публичните данни DMD, например, има 227 билборда и всички са извън градовете. Аналогично изглежда е положението със Sun Ooh Media с 116 билборда. Половината от 381-те билборда на Mart Media са извън градовете, също както 22% от 701-те билборда на Метрореклама и 26% от 311 билборда на Metropolis. JCDecaux имат само 18 билборда извън градовете от общо 1233, което прави 1.5%. Само първите пет фирми управляват 20% от билбордовете в страната и то изглежда на местата с най-голям трафик – по магистралите и морето.

Десетки пъти повече билбордове

В данните на АПИ виждаме разрешенията им за специално използване, също и данни къде са предвидили да позволяват още билбордове. Това са пространства предимно в държавна земя от двете страни на пътища и магистрали. По наредба има изисквания за отстояние 1500 м. от пътни възли на магистрали и 500 м. от кръстовища на други пътища. Виждаме обаче на картата им, че са отбелязали такива места за бъдеща реклама включително вътре в самите пътни възли. Както споменах по-горе, има и доста изградени вече билбордове, които не отговарят на тези изисквания.

Общата дължина на тези пространства е 62504 км. В това число включваме отсечка и от двете страни на пътя. Би следвало билбордовете да са през 300 метра на магистрали и 200 метра на други пътища, но нека приемем 500 м. отстояние като консервативна оценка. Това означава, че ако рекламният бранш има финансов стимул, би имал възможността да изгради 125 хиляди билборда в страната. Това число изглежда невероятно, но при сегашната процедура и условия на АПИ е не само реалистично и дори консервативно като оценка.

Към този момент имаме данни за 3783 билборда, което прави 3% от тази оценка. Вече ги виждаме на всеки ъгъл по пътищата на страната и дори да стигнем до 10% от разрешеното по наредба. Това означава три пъти повече реклама, разсейване на пътя и почти само хазарт пред очите на пътуващите.

Тук пак трябва да напомня, че АПИ няма право да дава разрешение за строеж нито на 125 хиляди, нито на 3 хиляди билборда. Те могат да позволят само да са до пътя. Разрешението за поставяне или строеж може да се издаде единствено и само от общините. Ако се спази това правило, почти 3800 билборда из страната трябва да се демонтират ведната и да се започне процес отначало всяка община в територията си да ги одобрява.

Методология

Данните на АПИ взех от публичния ГИС сървър. Там има още много информация, включително указателни табели, крайпътни обекти и самата пътна мрежа. За рекламните съоръжения и местата за бъдещи такива има два отделни масива. Единият е този показан на тяхната карта, данните от които разглеждам тук. Другият има доста повече данни, които изглежда обаче са архивни и не мога да потвърдя като точност.

Като цяло проблемът с качеството на данните съществува и тук. Информацията се обновява на ръка, което е трудоемко и води до грешки. Обсъждах това в статиите ми за външната реклама на София и изследването на свлачища в страната. В записите за тези билбордове има доста информация, включително бележки за предишни собственици. Споменах по-горе обаче, че имената им са изписвани по няколко различни начини, а ЕИК номерата липсваха или бяха сгрешени в 10% от записите. Поправих ги на ръка като оставих данните където фирма подписала течащ договор за билборд е вече затворена. В такива случаи се оказа, че често билбордовете са купени от друга фирма поела контрола над тях и изглежда АПИ не е обновила новото обстоятелство.

Друг проблем, който открих, са около 50-тина ЕГН-та на частни лица, собственици на фирми или други. Поне 60 от билбордовете са изградени от частни лица, а не фирми по данни на АПИ. Има и много малки фирми, които са направили такива в имотите си или в конкретен район. Всички тези над 3700 билборда се притежават от 685 юридически лица. Това е поне според собствените данни на АПИ, което може би значи, че толкова са подписали договор. Възможно е и често срещам, че след това са препродавани на някой от големите оператори.

Всичко написано до тук като изводи и статистика се базира на собствените данни на АПИ. Както с други карти и анализи, които съм правил, те са толкова точни, колкото самата агенция създава информацията си. Доколкото е видно, че само част от полетата в ГИС сървъра им са видими на публичния портал, може да предположим, че останалото е предимно за вътрешна употреба и представлява поглед над оперативната им дейност. Ако това предположение е вярно, то изводите тук отразяват директно това, което АПИ знае за билбордовете в страната.

Данните за собствеността взех от портали за продажба на рекламни пространства и посредници. Такива далеч не са достъпни за всички оператори на билбордове, затова не мога да твърдя, че картата предоставя представителна извадка в тази категория. Показва обаче добре разпределението на обекти в и извън градовете и как има фирми представени в различни райони или предимно извън градовете или в тях. Ако са ви известни други такива фирми и масиви от данни, изпратете ми ги и ще се опитам да ги добавя.

Местата, където АПИ предвижда, че може да се поставят реклами, са също достъпни на портала на АПИ. Поради огромният обем данни обаче не са налични все още на картата. Ще обновя тази статия като успея да ги добавя така, че да е разбираемо.

Представяне на данните

Картата, в която събрах данните, е в стандартният формат на всичко, което правя в последните години. Горе вляво има бутони за обща информация, смяна на базов слой със сателитни снимки от Google и фокусиране на картата върху собственото местоположение.

При натискане върху някой билборд се показва подробна информация за него. При данните от АПИ тази информация е разделена на три раздела – общи данни за статус, опасност, собственик и площ, след това подробни данни за разрешението и възможни несъответствия с наредбата и накрая бележки и информация кога е създаден записът. Втори и трети раздел се отварят като натиснете на заглавията. Когато разглеждате собствеността се показва наличната информация за билбордовете според каквото е публично достъпно.

Легендата показва начини на категоризиране и съответните категории. Натискане върху вида категории сменя цветовете на картата според категоризацията. Първите три са от данните на АПИ. При изгледа за собственост се сменят данните към агрегираните от публични източници. Когато натиснете някоя категория се показва само тях изключвайки останалите. За да включите други към този изглед натиснете тях. Когато остане една да бъде скрита се връща изходното състояние показвайки всички.

Картата може да разгледате тук или да я отворите на цял екран.

Следващи стъпки

Имаше много запитвания дали мога да направя карта подобна на тази за София и за други градове. Споменах по-горе, че разрешенията за поставяне са скрити в много общини. Задължени са да ги публикуват, но наредбата за регистъра по ЗУТ се бави. Повечето нямат и регистър на рекламните обекти както в София, който макар и неточен все пак съществува. Данните за собствеността от самите оператори и посредници помага в тази насока и за следващата статия в поредицата ще започна работа по този масив от данни. Ако имате още източници, които не виждате или идеи как може да се агрегира тази информация, ще се радвам да споделите в коментарите.

Както обещах преди две седмици, в тази статия се концентрираме върху билбордовете извън градовете. Не е тайна, че повечето от тях са заети с реклама на хазарт. Тук НАП има важна роля, която не изпълнява. Едно от извиненията, които са давали в интервюта, отговори по ЗДОИ и включително на депутати е, че нямат данни къде и колко са тези билбордове. Наивно е да се смята, че това извинение е нещо повече от прикриване на желанието за бездействие и обслужване на интересите както на операторите на билбордове, така и на хазартния бизнес. Ако наистина липсата на данни е пречка. На драго сърце бих предоставил всичко, което съм събрал.

Както в предишната си статия, така и сега поставих под съмнение законността на голяма част от рекламните площи. Всъщност, на база публично достъпната информация може да твърдим, че почти няма билборд извън градовете, който да е законен. АПИ е иззела функции по ЗУТ и изглежда няма община, която да им се опълчи. Премахването на незаконни билбордове и преместваеми обекти е проблем като цяло – скъпо начинание е усложнено допълнително от АПК и бавните и непостоянни административни съдилища. Отделно държавата и самите общини следва да правят търгове за поставяне на такива обекти. Това не се случва и отново е оставен АПИ да вършее.

Докато работих по тази карта в последните дни излезе слух, че кабинетът на Радев обмисля забрана на рекламата на хазарт в градовете. Това остава рекламата им съвсем да залее билбордовете, които изброявам горе. Такава идея е била прокарвана и в миналото без резултат по разбираеми причини. Данните на АПИ и тези за собствеността показват, че това обслужва точно определени бизнес интереси, както и че ще засили стимулът да се изграждат още хиляди до десетки хиляди билбордове на всеки 200 до 300 метра междуградски път. Промяната, ако наистина сериозно се обмисля, е несъмнено лобистка и се прави точно в момент, в който пазарът се преразпределя.

По-важното обаче е, че подобна мярка би била дим пред реалният проблем – огромната щета за обществото и печалби, които този бизнес прави. Несъмнено има постъпления за бюджета, които далеч не са дори реалните суми, които следва да плащат. Дори така те са на практика данък уязвимост и данък бедност. Заедно с бързите кредити, телефонните измами, цигарите и вейповете хазартът има най-голяма роля в разрушаването на финансовата стабилност и живота на стотици хиляди български семейства.

Петте процента ограничение за рекламите беше приемлив компромис. Предвид невъзможността, а явно нежеланието да се съблюдава и санкционират нарушителите, единственото възможно решение е пълна забрана за реклама на хазарт. Всичко останало е нищо повече от обслужване на лобистки интереси.

Един от многото повдигнати въпроса покрай картата ми с 4400-те имота готвени за продажба от правителството на Желязков беше, че много хора включително кметове не са знаели, че определени имоти са собственост на държавни институции и фирми. Трагедията в Елените пък постави интересени въпроси за собствеността на парцелите около и върху заличеното корито на реката, както и на склоновете над селището. Един от ключовите въпроси за изчезващите градинки, градоустройството и презастрояването не само в София, но във всички градове в България е изненадаващата частна собственост на междублокови пространства, градинки и места иначе предназначени и отдавна използвани за инфраструктура, училища и публични пространства.

С други думи, собствеността на земята е важен аспект засягащ много публични дебати ставащ често неразбран и настрана. Част от причината за това е огромното количество на данни, ниското качество на източниците и липсата на публичност на първоизточника – имотния регистър

Затова преди няколко месеца седнах и изготвих картата на собствеността на няколко български града. Исках да видя кои градинки са частни, кои реки са държавни, кои поля и места за инфраструктура са останали общински или вече са в частни ръце с цел застрояване. Наскоро реших, че ще е полезно да публикувам картата. Това обаче беше отново техническо предизвикателство отново заради огромното количество информация, качеството и принципът на който изготвям всичките си визуализации.

Картата ще намерите на govalert.eu/landown. Препоръчвам преди да я разгледате да се запознаете със секциите в тази статия, защото ще отговорят на почти всички въпроси за самата карта и какво показва. Други подобни карти ще намерите на opendata.yurukov.net/govbg и govalert.eu.

Съдържание

1. Условности и методология
2. Източници на данни
3. Техническо изпълнение
4. Конкретни казуси
5. Защо е важно и какво трябва да се случи?

Условности и методология

За целите на този текст е възможно да използвам думите парцел и имот в един и същи смисъл. Имот може да има значение и за апартамент, офис, къща или друг вид сграда. В случая за избягване на тафтологии ще използвам в смисъл конкретно на парцел.

Доколкото по-нататък обсъждам качеството на данните, картата почти сигурно не показва реалното положение. Причината е не само в наличността на данните, а и че много имоти са с неизвестна собственост. В този смисъл и както винаги, картата следва да бъде начална точка за проверки, търсене на информация и задаване на въпроси, отколкото като източник на фактическо положение. Данните от кадастъра са свалени на 13-ти ноември 2025, а от общински и държавни регистри – в рамките на ноември.

Когато споменах в социалките, че ще публикувам нещо такова, се появи критика, че това ще е възможност за измамници да се възползват и да крадат земя от частни лица и институции. В действителност, подобно на достъпа до нотариалните актове, измамниците почти винаги имат вече тази информация, както и вътрешен източник и достъп. Често ограбването на общински имоти става със съдействие на общинския съвет и служители в общината. Кражбата на частни и държавни имоти става с корумпирани съдии и нотариуси. Липсата на прозрачност е тази, която позволява в голяма степен всичко това. Също липсата на работеща прокуратура.

Източници на данни

Като основа използвах отворените данни от кадастъра. Те имат своите проблеми, един от които е именно с точността на данните за собствеността. Причината е, че доста сделки не обявават сменена собственост в кадастъра. Доколкото в повечето случаи това би засегнало смяна на записа за крайния собственик, виждаме как приватизация и одържавяване може да не бъде отбелязана като такава.

Въпреки споразумение за обмен на данни между кадастъра и имотния регистър – способ за взаимна работа, който принципно е абсурден като концепция – изглежда кадастъра използва достъпа си до данните за собственост единствено за административни операции, а не да приведе отворените си данни в нужното качество. Това е най-доброто обаче, което имаме като за начало и все пак се радвам, че въобще съществува, особено на фона на напъните за по-малко прозрачност и как под прикритието на протестите срещу бюджета и дърпането на уши от Пеевски на министри, една марионетка на ГЕРБ в кабинета всъщност затри критичен елемент на публичност на имотния регистър с оправданието. Оправданието му е, че така борил имотните измами, но практически всички юристи, нотариуси и журналисти обявиха, че прави точно обратното с крайна цел спиране на журналистически разследвания.

Концентрирах се върху 25 български града – Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. По-нататък обяснявам защо не можах да покрия в детайли цяла България. В повечето взех самото землище на града, но където виждам свързани квартали и села добавих и тях. Така получих 1095933 парцела.

За да коригираме данните, трябва да черпим от други източници. Започнах от данните на АППК, където имаме над 1000 търга от последните години. Презумпцията там е, че щом един търг е успешен, значи имотът вече е в частни ръце. Ако не е успешен, значи все още е в държавната фирма или инстритуция. Доста от търговете са за жилища, офиси и сгради. Някои въобще не споменават идентификатора на имота. Има и имоти, които са имали няколко неуспешни търга. Намерих един с два успешни търга, което говори, че спечелилият не е платил за имота. Няма как да знаем дали и колко още такива. Приемам, че след търговете земята е била сменена, както и че споменати там имоти не са продавани без търг. Също така не разглеждам имоти, които са отбелязани правилно в кадастъра. С тези презумпции обаче намерих 71 имота, които са минали в частни ръце и 13, които предполагаме, че са останали в държавни. Т.е. 84 имота, които много вероятно са отбелязани грешно в кадастъра.

На база тази и следващите корекции ще видите тези имоти в новия си цвят – например при успешен търг парцел маркиран като държавен в кадастъра ще се вижда като частен в моята карта. Тогава в информацията към този парцел ще виждате защо и линк към източника.

След това се обърнах към общинската собственост тя е пръсната и разнородна. Често трудна за сваляне и обработка. Отне ми значително време да сваля данните от София, Пловдив и Варна. Започнах да обработвам и останалите 22 града, но често или липсва регистър, или липсват данни за идентифициране на имотите. Пример е Бургас, където макар да има регистър, той не позволява по никакъв начин да се разбере за кои имоти всъщност става дума. Има предвидена функция за идентификатор, географски данни и прикачени документи, но липсват навсякъде. Именно за това лошо качество на данните говорих в началото и доколкото за други има бюрократично или обективно обяснение, в случая с общинската собственост най-често става въпрос за умишлено прикриване.

Подобно е положението в много други общини. Обработвам ги една по една и скоро ще обновя картата с нова информация. Публикувам я преди това, защото очаквам сравнително малко нови данни и съответно корекции за по-малките градове. В София „поправих“ собствеността на 3738 парцела, което е 0.96% от всички. В Пловдив – 239 или 0.62% от всички в общината. Във Варна – 1497 или 1.88% от парцелите.

Това не са всички общински имоти, а само тези, които сметнах за сгрешени в кадастъра. Също така не значи, че почти 1% от територията на София е сгешена, тъй като някои от парцелите са много малки. Не на последно място, данните в самите регистри са под въпрос, защото как се поддържат не е много ясно. Общинската собственост е чест източник на измами и схеми, особено от страна на общински съветници, чиновници и свързани с тях лица. По времето на Фандъкова, например, точният списък е бил изключително ревностно пазена тайна дори в рамките на администрацията. Това означава, че като правило липсват технически и организационни механизми тази информация да се публикува коректно и автоматично.

Това, което ни липсва като данни, е собствеността на държавни и общински фирми. Много години имаше обещания за такъв регистър, но не видя бял свят. Това изглежда е отчати лоша организация, отчасти нужда от продължително усилие на иначе кратковременни кабинети, отчасти чадър над многобройни схеми и точене на публичен ресурс по места, но също и факта, че изглежда много институции всъщност не знаят къде какво притежават.

Бихме могли да използваме информацията в АППК за отдаване под наем. Някои от тях са на държавни фирми. Като правило тези обаче се отнасят за офиси и сгради и няма яснота дали земята под тях е на същата фирма. Бихме могли да използваме решенията на Министерски съвет за промяна на предназначение на имоти, одържавяването или приватизацията им – добавих всички тези за София, Пловдив и Благоевграда в картата ми с документите за градоустройството. Оказва се обаче, че не е ясно колко от тези решения са изпълнени. Пример е решението за 12 имота в София да се прехвърлят на общината за изграждане на линеен парк, от които областния управител прехвърли след много време едва два.

Друг косвен индикатор би могъл да бъде списъкът с 4400 имота на Желязков. Там наистина има инфорамция коя държавна фирма какво държи и с какво кабинета би му се искало да закърпи невъзможния бюджет. Оказва се обаче, че данните са също крайно ненадеждни. Това не е учудващо предвид изписаното до тук и методът за събиране на инфорамцията първоначално „на крак“. Впрочем, след като списъка „изчезна“ не са публикували нов въпреки уверенията, че работят по такъв. Отказват да отговорят защо. В сега известния списък обаче намираме парцели, които са вече минали търгове и са продадени. Преглеждам отново данните за такива несъответствия и ще преценя дали има смисъл да се използват за тази цел. Вероятно ще трябва да прегледам повечето един по един. Това обаче би покрило само описаните като „отпаднала необходимост“ имоти, а не всички на съответните фирми.

Бих могъл, разбира се, да мина всички държавни фирми от регистъра на АППК и да извадя собствеността на всички 307 предприятия от Имотния регистър. Това би отнело значително време и ресурс предвид таксата за такава операция, възможни дъщерни фирми и прочие. Дори тогава не бихме имали цялата картина, тъй като немалко имоти не са с вписана собственост и дори понякога липсват документи за собственост.

Разбира се, всичко това следва да бъде излишно. Задължително трябва да имаме регистър на държавна и общинска частна и публична собственост, както и на такава на компании с над 50% държавно и общинско участие. Следва данните от имотния регистър да бъдат свободно достъпни без личните данни на частни лица и да бъдат обновени в съответните записи в отворените данни на кадастъра.

Ефект от тази липса на прозрачност и неточности в регистрите сега ще видите доста собственост на държавни и общински фирми като частна такава. В известен смисъл следва да бъде такава, защото въпреки формалните правила за използване на публични търгове през съответната агенция, всъщност нищо не спира борда на дадено ЕООД да продава имотите си пряко или прикрито чрез продажба на дъщерни фирми. Подсъдимо би било, но в определени случаи самата операция не би била обратима, а виновните могат да са спокойни при така услужлива и опъваща чадъри прокуратура.

Техническо изпълнение

Използвам Leaflet с d3js както винаги. За базов слой използвам OSM със стил от Carto и сателитните снимки на Google. За обработка и обръщане на формати и създаване на tiles използвам mapshaper и QGIS.

В повечето си проекти зареждам данните директно и ги визуализирам директно в browser-a. Затова и 3D картата или тази с документите е толкова тежка и бавна понякога. Това обаче ми позволява да филтрирам в реално време, да се клика за повече информация за конкретен обект и прочие операции. В този случай говорим обаче за гигабайти, което е невъзможно да се обработи в реално време на почти всички устройства.

Класическия подход е да се вдигне една GIS система отзад, която да кешира слой с данните и когато някой натисне някъде, с отделни заявки да се зарежда информацията. Това изисква значително пространство и отделен сървър, който да обработва заявките. Това правят кадастъра, всички GIS системи на общините (където въобще има). Основна задача когато изготвям визуализациите си обаче е да са портативни. Тоест да няма сървърна част, която динамично да изготвя всичко. Използвам само статични ресурси, които лесно да може да се свалят локално или прехвърлят другаде. Това означава първо, че практически липсват разходи за сайта, но най-вече, че не се изисква специализиран софтуер и поддържка. Най-вече обаче значи и че картите и графиките ще продължат да съществуват дори да ги изоставя.

Затова се обърнах към vector tiles, които позволяват хем статично зареждане, хем може да се стилизират в реално време според филтриране – например да се скрият всички държавни парцели. Генерирах ги използвайки две node библиотеки – geojson-vt и vt-pbf. Първо опростявам геометрията където не е нужна голяма точност (например при по-малко увеличение), а после ги режа на tiles, които да се зареждат.

Това създаде друг проблем. Доколкото при голямо увеличение (над 15) картата да работи добре, при отдалечаване се зарежда твърде много отделни пацели във всеки квадрат. Тъй като при отдалечаване на картата трудно се различават така или иначе отделни парцели – освен най-големите – минах на растерни tiles. Тях генерирах на база същите данни с QGIS. Тъй като не може да се клика на отделни парцели и поради спецификата на обръщането на снимки, за да не се виждат празни линии межди парцели от един и същи тип ги слях с mapshaper. Все пак запазих само данните за отделни градове поради големият обем данни при това увеличение. Ето, например, Смолян. Вижда се границата на пацелите, които съм показал.

При още по-голямо отдалечение, когато виждаме вече цели области, размерът на слоя стана доста малък при растерно изображение. Затова се пробвах да извадя снимки на цялата страна. Така виждаме снимката в началото. При промяна на увеличението на картата се зареждат различни източници – векторни, растерни и цялата страна. Отдолу ще се покаже каратко съобщение какво виждаме и кога може да кликаме на отделни имоти. Ето същото място на Смолян при отдалечаване. Вижда се землището на Бостина и земите около Пампорово нагоре.

При промяна на увеличението на картата ще видите освен съобщение, промяна и в легендата. С натискане на категориите ще може да скриете някои от тях. С бутона наподобяващ карта вляво горе може да смените между административна карта на OSM или сателитна на Google. Сега търся начин да взема ортофото картите от кадастъра. Ето например карта на централната част на Бургас с отбелязани частни парцели.

Бутона над него е за промяна на прозрачността на слоя с имотите. С повече натискания се увеличава на стъпки между 20% и 100%. Най-отдолу се извежда информацията за картата с различни линкове. Ще добавя тия дни и бутон за локация и търсене на адреси – да довежда картата до местоположението на гледащия я, както и да се намират адреси градове директно. Тук виждате изглед на Странджа при 40% прозрачност на имотите.

При отваряне на всеки парцел ще виждате собствеността му според кадастъра, друга информация за същото, ако съм я открил, кадастрален идентификатор и линкове към източници като КАИС и АППК. Макар конкретния собственик – конкретна община, фирма или частно лице са публикувани без разкриване на лична инфорамция, зареждането на тези данни статично би било твърде много. Би могло да се вложи като инфорамция в статичния слой, но пак ще стане твърде тежка картатам особено предвид, че за няколко клика ще са нужни данни.

Алтернативата е от страна на сървъра да има услуга, която да предоставя конкретния собственик при поискване. По-горе обаче обясних защо не съм го направил. По-важното тук е, че дори да покажа собственика според кадастъра, както беше обсъдено до тук Имотния регистър е отправната точка. Затова давам идентификатора и ако някой се интересува, може да плати лев да провери историята на въпросния парцел. Би било интересно да събираме тези справки на едно място. Вече имам няколко стотин по други поводи.

Конкретни казуси

Когато направих първата карта със София и ведната се забеляза как природен парк Пирин е собственост на държавата. Далеч не целия обаче. Виждат се много частни имоти доста навътре в парка. Може да се отриентирате ясно къде следва да минава границата на парка и как „инвеститорския интерес“ го окупира.

Аналогично във Варна исках да видя как стоят нещата с Алея първа и къщата на Копейкин. Тук виждате в червено всичко по алеята в Приморски парк, както и имоти зад нея. Вижда се и че в жк. Бриз нагоре почти няма общинска земя, с изключение на улиците.

Когато направих растерния слой на цялата страна, забелязах няколко неща, които ме накараха да мисля че съм объркал обработването на информацията или съм свалил нещо грешно. Първото шокиращо нещо беше, че половината планина Рила е всъщност частна. Виждаме го долу. Става въпрос за парцели 62685.10.1, 62685.10.2, 62685.50.3, 62685.45.1, 62685.46.1 и много други. Отблязани са като земеделска или горска земя и са собственост на „частни религиозни организации“. Разбирайте Българска православна църква. С изкючение на самите природни паркове, това е най-голямото непрекъснато парче земя собственост на няколко в България. Знаех, че имат доста земи около Рилския манастир, но мащабите ме шокираха. Това поставя редица въпроси, на които ще отговоря по-нататък.

На картата се виждат и доста „бели петна“ – липсващи райони, обикновено около села. Най-голямото е около с. Голец край Ловеч, с. Равнище край Правец (където също има липси), част от средногорието край Златица и Пирдоп и слоновете над Обзор и Бяла на морето. Виждат се и други странности като това долу – един вид линия от държавни имоти между Стара Загора и Казанлък простираща се от изток на запад до село Розовец. Става дума за десетки държавни имоти, които обаче на практика отрязват имотите над съседните села. В кадастъра се виждат едва когато човек увеличи значително. Търсете, например, парцели 05431.57.66 и 54314.238.3.

На горната карта се вижда и че доста села са отбелязани като съсобственост. В действителност, отделните парцели в тях не са отбелязани, а всичко е сложено наедно като „съсобственост“. Това е по-скоро правилото, отколкото изключението в България. Затова ако се чудите защо наследствената ви къща няма идентификатор и не може да я намерите, това е причината. Ето пример за с. Остра Могила в Стара Загора. Всичко е под КИ 54314.888.9901

Аналогично нещо виждаме и в планините около Чепеларе. Тук съм склонен да вярвам, че става дума за грешка, но не съм седнал да проверявам отделните парцели в Имотния регистър. Повечето, които разгледах са си наистина отбелязани като съсобственост и са всъщност иглолистни гори. Пример е 80371.202.42 от 1566 декара иглолистна гора.

Връщайки се на ниво град отново става интересна собствеността на парцелите около гребната база в Пловдив и неспирните опити да се застроят малкото останали зелени площи там. Оттатък реката, където искаха да правят нов канал, битката вече е загубена. С активните действия сегашния кмет и екипа му, градът се разпродава и презастроява още повече.

Защо е важно и какво трябва да се случи?

Описах няколко неща, които ми направиха впечатление. Подобно на картата за имотите на Желязков и много други, целта ми е да дам възможност на хора с местно знание, които ги е грижа за района им да си задават въпроси. Детайлите са налични, за съжаление, само за големи градове, но и общата картина помага, както видяхме в горните примери.

Най-простата употреба на картата е да проверите дали градинката, паркинга или полето край блока ви всъщност е частна собственост. Предвид изписаното до тук като методология, източници на данни и тяхното качество, това може да е само първа стъпка към по-нататъшно търсене. Препоръчвам тази статия, където описах миналата година как да търсим такава информация. Фокусира се върху София, но някои от линковете важат и за други градове.

Важно е да задаваме въпроси защо няма публичен регистър на общински и държавни имоти, както и какво всъщност притежават държавните и общинските фирми. Доколкото наистина последните като форма позволяват далеч по-голяма гъвкавост, всъщност най-често са средище на злоупотреби и източване на публичен ресурс. Именно имотите заедно с еврофондовете и бюджетните средства са основни източници за това.

Изискването сделките да стават само през АППК и с решение (в повечето случаи) на Министерски съвет е добра стъпка. Проблемът е, че практически липсва контрол при прокуратура и административен съд, които са в кюпа. Няма такова задължение и за общинските имоти и фирми. В действителност, прехвърлянето на имоти от държавата на общините понякога е схема за продажбата им на точно определени интереси. Причината е, че работата на общинските съвети се следи много по-малко, по-трудно е и се разбира от шепа хора. Вероятно затова почти всички от разпорежданията за прехвърляне на част от имотите с отпадната необходимост на общини отиде именно при кметове от ГЕРБ и ДПС пряко или непряко контролирани от Пеевски.

Казват, че светлината е най-добрия дезинфектант. Макар да имам забележки към тази максима, наистина е важно да разберем по-добре какво се случва в страната ни в мащаб, за да търсим отговори да настояваме за решения. Защото онези, които иска и вече я грабят ги знаят тези неща. Също работят неспирно в парламента, общински съвети, съдебни зали и тъмни офиси на нотариуси по нощите да прехвърлят и заличават следи. Работят и през една марионетка в министерски съвет, за да спрат разследванията, към които настоявам затваряйки публичността в Имотния регистър и блокират отварянето на данните ѝ.

Тази статия и картата имаха работно заглавие „Кой притежава България?“ В действителност не отговаря на този въпрос, а за го задава. Картата показва само каква територия вече не е в публични ръце. Доколкото повечето от описаните схеми крадат земя от наподозиращи наследници, най-големият грабеж именно е на публичен ресурс. Затова е добре да питаме кой всъщност държи даден парцел, гора, плажна ивица, природен парк, детска градина, езеро или река, кой го е позволил и кой прокурор е затрил преписката.

The post Каква е собствеността на земята в България? first appeared on Блогът на Юруков.

След като миналата седмица стана наводнение в Елените, имаше много коментари за жертвите, собствениците, инвеститорите, виновните, корупцията, процедурите, проверките и провала им. Сравних мащабите на бедствието с унищожените реки в София и какви може да са последствията при аналогични порои. Добавих в онази статия линкове към други анализи и модели, които показват колко предвидимо и очаквано е било всичко това.

Очаквах, че някой ще се заеме да направи карта на собствеността на тези имоти. Именно там беше големият спор предвид, че министърът на околната среда настояваше, че на това място река няма. Разбира се, документите от собствената му институция показа обратното. За съжаление, няколко дни след наводнението това не се случи. Затова седнах да я направя аз.

Цялата карта ще намерите по-долу. В нея съм оцветил имотите според това дали са държавна, общинска или частна собственост според последните данни на кадастъра. Частната може да е на физически, юридидически или съсобственост смесена от последните, включително от чуждестранни лица. Вижда се ясно, че голяма част – но не цялата – от протежението на реката е държавна собственост и по-специално на МОСВ – същата, която настоява, че там няма нищо.

Имотите с чуждестранна собственост включват две офшорни компании в Сейшелски острови с посочени реални собственици кипърски граждани. Те именно притежават парцелите, които пострадаха най-много от наводнението. Още две компании са също с такива кипърски собственици. На пръв поглед, всички изглеждат свързани предвид, че са със сходни имена. Поне някои от тях са свързани според Търговския регистър и медиите с Арабаджиеви.

На картата виждаме освен реката и плажа още няколко държавни имота. По специално сграда на Националната разузнавателна служба, която гледа точно над аквапарка построен върху самата река Не открих информация дали сградата се използва и дали е пострадала от наводнението. Встрани е от коритото на реката. Над този имот нагоре по хълма виждаме и имот на Министерството на отбраната. На запад от Елените в посока Св. Влас виждаме също три имота на Сливенската митрополия.

В светло зелено виждате общинските имоти, които предимно представляват пътища. В зоната на наводнението обаче виждаме, че всички пътища са частна собственост. Особено тези над коритото на реката. На следващата снимка виждате пример за имот по продължението и със собственост офшорка с „реален собственик“ кипърски гражданин.

Картата може да отворите и на цял екран през този линк. Тук може да я разгледате с легендата. Натискайки върху парцелите ще видите информация за собствеността. С бутона с лупата може да ги направете съвсем прозрачни, за да видите сградите отдолу. С още едно натискане се показва оригиналния вид. С бутона с картата може да смените основата от сателитни снимки на географска карта само с очертания на сградите отдолу.

Ако имате идея каква още информация може да се добави на картата, моля пишете в коментарите. Ще се радвам, ако добавите линкове към документи свързани със споменатите фирми или парцели, за да ги добавя. Данните горе са от кадастъра, които може да не съвпадат непременно с Имотния регистър. Ако имате документи от тях, може да ги споделите също. Както и с предишните ми карти ще подобрявам тази с времето.

The post Карта на собствеността на парцелите в Елените first appeared on Блогът на Юруков.

В края на миналата година писах накратко в социалките, че новият портал на кадастъра е публичен и на пръв поглед има доста полезна употреба – да се следи за незаконно дострояване. В действителност, с тази нова версия се случи нещо, за което натискахме и чакахме от много години – отворени данни за имотите в България.

Информацията, която търсихме са точните очертания на области, общини, землища и отделни парцели. Тази информация има много приложения отвъд работата с недвижими имоти. Преди 11 години, например, бях свалил парче по парче голяма част от тези данни и бях ги обобщил в опростена версия на картата на общините и селищата в България. Пуснах ги свободно с цел визуализации на данни и сам ги използвах в графиките си за данните за сеч, избори и редица други. Аналогично, за картата ми с документите за градоустройството в София през последните четири години съм свалил близо 25% от всички парцели в столицата. Подобно е положението и с 3D картата за застрояването. Данните влизаха в употреба в поне 10 от проектите и визуализациите ми до сега.

Затова с радост открих, че в новият портал на кадастъра има секция отворени данни, където може да се свали архивирана цялата спомената информация – отделни парцели, сгради и самостоятелни обекти в SHP формат. Вече свалих данните за община София и няма да се налага да товаря сървърите на НАГ и кадастъра всеки път като излезе нов документ. Данните съдържат много метаданни като площ, брой етажи, точен адрес, собственост, район, начин на употреба и документ определят последното. Дори само информацията за адресите е безценна, тъй като до сега нямаше такава публична база данни в България. Има дори адресите на самостоятелни обекти – гаражи, апартаменти и други части от сгради, включително къде се намират точно и колко е (законната) им площ.

Това обаче далеч не е всичко. Публикувана е информация за собствеността на тези имоти – дали цялостно или частично, физическо, юридическо лице, община или държава и с какви документи и кога е установена тази собственост. Има дори ЕИК и имена на фирмите, а когато е частно лице, името е маскирано, а ЕГН-то е криптирано, така че да не се разбере, но да е пак уникално и да може да се съпостави с други записи. Това е безценна база данни с публична вече информация, която без да преувеличавам ще отвори нова страница в разследванията на злоупотреби на части и публични лица.

Данните в този си вид са генерирани на 14-ти декември. Надявам се да имат възможност да ги обновяват редовно, особено собствеността. Все още липсва известна информация – за 6 общини липсват данни, включително община Варна. От тях, както и сред други общини липсва информация за около 380 селища или 7.2%. Изпратих и друга обратна връзка към създателите на портала и разбирам, че се работи по попълването на цялата информация. Две основни точки бяха двуезична документация и номенклатури, както и начин да се сваля всичко наведнъж.

Дори към този момент обаче е нещо внушително. Бих го сравнил само с публикуването на отворени данни от търговския регистър с тази разлика, че са много по-ясни, подредени и готови за употреба. Показах данните на няколко познати експерти работещи с GIS системи и събиращи информация от подобни регистри от цял свят. Един особено ми пише през няколко месеца да пита дали поне очертанията на парцелите в градовете имаме. Всички бяха удивени от качеството и пълнотата на информацията и метаданните, включително в сравнение с аналогични източници в Германия, Великобритания и щатите.

Успях да сваля всички данни автоматично и вече ги преглеждам подробно. Особено тази за собствеността. Все още нямам идея какво от тези данни и как ще го покажа, но определено има доста какво да се направи с нея. Знам обаче, че ще използвам парцелите във визуализацията си за данните за сечта, които отворих наскоро. Особено за стартиращи бизнеси това ще е много полезно отвъд чистите GIS системи, недвижими имоти и планиране. Ако имате идеи как бихте използвали данните или вече сте направили нещо с тях, споделете го в коментарите.

The post Кадастъра пусна отворени данни за всичко в България и са невероятни first appeared on Блогът на Юруков.