Тези дни ми сигнализираха, че е въведено ограничение в свалянето на отворените данни в кадастъра. През януари 2025 писах, че заедно с новата им система са въведени отворени данни включващи всички поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти заедно с анонимизирани данни за собствеността. Скоро след това писах за ограниченията на предоставената информация и причината за тях. От тогава тези данни са крайъгълен камък на десетки анализи и визуализации, които съм правил аз и много други. В това число данните за държавните имоти с отпаднала необходимост и имотите на вероизповеданията.

Както писах преди две години обаче свалянето на данните не е лесно. Разделени са на по шест архива с пространствени данни или такива за собственост за всяко село или град в България. Не всички населени места имат всички данни за всички обекти. Някои всъщност нямат никакви използваеми данни, защото просто не са нанесени в кадастъра, а има фиктивен „парцел“ обхващащ цялото село.

Така обаче архивите, които трябва да се свалят, за да получите всичко за България са над 23 хиляди. Отделно, за да разберете кои населени места какви данни имат и как се казват файловете трябва да свалите 5407 други индекс файла. За целта направих скрипт, който използвам веднъж в месеца, за да получа последните промени. След това обръща формата на кадастъра в по-лесен за използване във визуализации и събира всички данни за собствеността в един общ файл. В ZIP файл индексът е 3.4 Мб. Таблицата със собствеността е около 800 Мб. Очертанията на всички обекти в пространствени данни са 2.2Gb. Държа ги в 3 ZIP файла. За да ги получа се налага да сваля над 28 хиляди файла с общ размер от 6.5 Gb. от кадастъра.

Нови ограничения

Последно свалих данните на 15-ти октомври. Скоро след това получих сигнал, че е въведено ограничение. Проверих на 21-ви и наистина е така. След известно активност блокират който се опитва да свали отворените данни. Ограничението е временно, но достатъчно, за да направи още по-невъзможно свалянето.

Попитах ги за причините, какви са измеренията на натоварването и дали е временно докато въведат друго решение. В действителност. още в началото на 2025-та предупредих, че начинът на публикуване ще им създаде проблеми. Нищо не пречи да пакетират данните в 28 архива за всяка област. Всеки ще е от няколко стотин Мб и ще трябват 28 заявки към сървъра, а не 28 хиляди. Отделно създаването на нов архив при всяка промяна изисква същите ресурси като обновяване на няколко файла в един голям архив.

Когато го предложих в началото един аргумент беше, че при обновяване на данните за едно населено място ще се обнови само архива за него и съответно при желание всеки ще има нужда да сваля само обновените. Това звучи логично, но практиката показва друго. За да се разбере кои файлове са обновени пак трябва да се направят няколко стотин запитвания към индекс файловете и доста по-сложна логика. Т.е. някой трябва да прави програма или скрипт като моя специално за това. Най-вече обаче видяхме, че практически всички общини имат промени в рамките на даден месец и така или иначе повечето информация трябва да се сваля.

Казано иначе, чисто технически не пречи да се групират данните в 28 архива и отказът им да го направят е причината за трудностите, с които се аргументират в момента. Отделно, че съдейки по обществената поръчка, ако са получили сървърите, които са предвидени, не би трябвало да имат затруднения дори със сегашното положение.

Когато някой бъде блокиран така, на страницата се показва мейл адрес. Очаквам все още отговор на мейла, който писах до него. Междувременно получих отговор на Fb страницата им по същата тема. Надявам се техническите лица да дадат по-смислена информация.

Най-вече се надявам да махнат ограничението и да направят свалянето на отворените данни практично. Както съм казвал много пъти в интервюта и лекции, ключова характеристика на отворените данни е не само, че са в подходящ формат, добре описани и изчерпателни, но и че са свободни за сваляне и използване. Това означава техническа и юридическа възможност. Сайтът на министерството – както и твърде много обществени органи – все още има лиценз с „всички права запазени“, което е абсурдно за държавна институция. В случая обаче спърват и техническата достъпност.

Давал съм данните на кадастъра многократно като положителен пример за базисни и критични данни, които подпомагат из основи разследвания, визуализации и инструменти, които нашумяха много в последните две години. Първият случай мисля, че беше е лекцията ми за Ratio. С това просто техническо недомислие обаче тръгват в обратната посока. Това започва да става системен проблем в действията на този кабинет.

Ново заснемане на България

Междувременно МРРБ обявиха, че са добавили нов слой с ортофото заснемане на България. Това е аналогично на добре познатите сателитни снимки на картите на Google, Apple и много други. В случая обаче е поръчано от български институции и се прави независимо от големите доставчици. Това е добре, защото последните данни бяха на четири години. Странното обаче е, че беше представено както иновация и разширяване на възможностите при условие, че съществува като функционалност в различни формати от 15 години.

Разгледах го подробно и забелязах нещо странно. Заснемането беше представено в изказванията като актуално към 2026 г. В самата карта беше маркирано като направено през 2025 г. Разгледах София специално търсейки конкретни строежи, за които знам кога са започнали и на каква фаза са били в последните години. Видях, че на заснемането бул. Филип Кутев не е бил дори завършен. Това значи, че поне южна София е била заснета през лятото на 2023 г. и новите снимки са на поне три години.

После се оказа, че всъщност са имали предвид, че МРРБ са получили данните през март 2026 г., а заснемането е било в периода между 2023 и 2025 г. Това е нормално предвид, че България е голяма и не могат да я заснемат със самолети за няколко месеца или да използват сателитни снимки без облачна покривка за кратък период от време. След коментара ми във Fb забелязах, че са променили заглавията на слоевете с по-точна информация, което е добре.

Новото заснемане определено е полезно, макар и не актуално и не някаква нова функционалност. Снимките са по-нови от тези на Google Maps, както и 3D заснемането, което използвам във визуализацията на застрояването. Специално за София има по-ново заснемане от 2024 г., което е достъпно на iSofMap. Знам, че и други градове в България имат подобни заснемания. Така получаваме доста интересна снимка през година от различни източници.

След като миналата седмица стана наводнение в Елените, имаше много коментари за жертвите, собствениците, инвеститорите, виновните, корупцията, процедурите, проверките и провала им. Сравних мащабите на бедствието с унищожените реки в София и какви може да са последствията при аналогични порои. Добавих в онази статия линкове към други анализи и модели, които показват колко предвидимо и очаквано е било всичко това.

Очаквах, че някой ще се заеме да направи карта на собствеността на тези имоти. Именно там беше големият спор предвид, че министърът на околната среда настояваше, че на това място река няма. Разбира се, документите от собствената му институция показа обратното. За съжаление, няколко дни след наводнението това не се случи. Затова седнах да я направя аз.

Цялата карта ще намерите по-долу. В нея съм оцветил имотите според това дали са държавна, общинска или частна собственост според последните данни на кадастъра. Частната може да е на физически, юридидически или съсобственост смесена от последните, включително от чуждестранни лица. Вижда се ясно, че голяма част – но не цялата – от протежението на реката е държавна собственост и по-специално на МОСВ – същата, която настоява, че там няма нищо.

Имотите с чуждестранна собственост включват две офшорни компании в Сейшелски острови с посочени реални собственици кипърски граждани. Те именно притежават парцелите, които пострадаха най-много от наводнението. Още две компании са също с такива кипърски собственици. На пръв поглед, всички изглеждат свързани предвид, че са със сходни имена. Поне някои от тях са свързани според Търговския регистър и медиите с Арабаджиеви.

На картата виждаме освен реката и плажа още няколко държавни имота. По специално сграда на Националната разузнавателна служба, която гледа точно над аквапарка построен върху самата река Не открих информация дали сградата се използва и дали е пострадала от наводнението. Встрани е от коритото на реката. Над този имот нагоре по хълма виждаме и имот на Министерството на отбраната. На запад от Елените в посока Св. Влас виждаме също три имота на Сливенската митрополия.

В светло зелено виждате общинските имоти, които предимно представляват пътища. В зоната на наводнението обаче виждаме, че всички пътища са частна собственост. Особено тези над коритото на реката. На следващата снимка виждате пример за имот по продължението и със собственост офшорка с „реален собственик“ кипърски гражданин.

Картата може да отворите и на цял екран през този линк. Тук може да я разгледате с легендата. Натискайки върху парцелите ще видите информация за собствеността. С бутона с лупата може да ги направете съвсем прозрачни, за да видите сградите отдолу. С още едно натискане се показва оригиналния вид. С бутона с картата може да смените основата от сателитни снимки на географска карта само с очертания на сградите отдолу.

Ако имате идея каква още информация може да се добави на картата, моля пишете в коментарите. Ще се радвам, ако добавите линкове към документи свързани със споменатите фирми или парцели, за да ги добавя. Данните горе са от кадастъра, които може да не съвпадат непременно с Имотния регистър. Ако имате документи от тях, може да ги споделите също. Както и с предишните ми карти ще подобрявам тази с времето.

The post Карта на собствеността на парцелите в Елените first appeared on Блогът на Юруков.

Преди седмица писах за това как новата система на кадастъра предоставя отворени данни. Те включват както географска информация за парцели, сгради и самостоятелни имоти, така и записи за собствеността на последните от публични и частни юридически и физически лица. За тези няколко дни данните предизвикаха сериозен интерес. Забелязаха се доста добри въпроси, критика, но и откровено подвеждаща информация – къде от притеснение, къде от зла умисъл. Затова искам да разясня няколко неща, включително какво не знаем и какво очакваме да видим.

Защо ги има тези данни?

Първите, които ги вкараха в употреба отвъд GIS системите изглежда бяха BIRD.bg. Аналогично на справките от търговския регистър, те добавиха и тези към търсачката си, която свързва данни за смяна на ръководство, обществени поръчки, еврофондове, споменавания в различни изтекли данни, а сега и собственост на имоти из страната.

Тъй като сайтът на кадастъра все още не предоставя лесна възможност за сваляне да отворените данни, аз го направих автоматично и предоставих архива на BIRD и други. Ще го намерите в края на тази статия, както и скрипта за сваляне. Това, както и факта, че явно първи писах за тях, накара някои да коментират, че аз съм отворил данните. В действителност, за да бъдат тези публично достъпни за свободна употреба данни част от новата система на кадастъра, имат заслуга много хора както в институциите, така и извън нея. На първо място за изискването в закона въобще да има отворен код и отворени данни в такива системи има голяма заслуга Божидар Божанов. Въпреки това виждаме как много често това изискване се пропуска, така че трябва да се даде заслуженото на множество хора, включително политически назначения и отделни хора сред изпълнителите на поръчката, които са направили така, че да се случи. Иначе информацията за тези данни вече беше известна и се е обсъждала в професионалните групи и форуми още през декември.

Доста често да отварям данни, които следва да са достъпни, но не са. Последно така направих с разрешителните за сеч, от години го правя за документите за застрояването и авариите в инфраструктурата. Аналогично от още по-отдавна отварях данните на Столична община за замърсяването на въздуха, когато ресорната агенция отказваше твърдо да публикува навременни данни с разбивка по часове. Когато започнаха да го правят по задължение отвън спрях този поток. В този случай обаче просто разпространих новината, че кадастъра са ги пуснали и може да се използват свободно.

Критика и проблеми

Имаше, разбира се, критика както към новата система, така и към данните. Кадастърът отдавна има проблеми с натоварването, но в случая има оплаквания от функционалността за няколкото хиляди специалисти въвеждащи информация. Доколкото те имат смисъл, осъзнаването защо са важни и какви ще са последствията от тях изисква вникване в материята. Тази седмица е имало среща на министерството, изпълнителите и целевата група на тези системи за оправяне на проблемите и разбирам, че се работи по тях. Има също критика по заданието, следенето на изпълнението и отново срещу определени практики на Информационно обслужване.

Самите данни също имат проблеми и те са в две групи. Първата е за самата справка. Първоначално липсваха данни за няколко общини и селища като Варна, например. На 6-ти добавиха Варна, но пак изглежда, че липсват някои селища. Причината навярно е непълнотата на самия кадастър за цялата територия. В предишната си статия писах, че идентификаторите за физически лица са кодирани, за да не се разкрива лична информация. Първоначалната информация е, че макар кодирани, те са еднакви между различните файлове и така може да се проследи общата собственост на лице без да се разкрива. След статията ми обаче бяха открити редица несъответствия, което може да говори за проблем с алгоритъма. Аналогичен се прилага без проблем при Търговския регистър. Трябва кодирането на ЕГН-тата тук да следва същите правила и настройки както в ТР, за да може информацията да се съпоставя между двете. Не на последно място, свалянето на данните е почти невъзможно на ръка в пълния си мащаб предвид хилядите архиви. Аз написах скрипт за целта, поради което бях сред първите споделили го.

Втората група проблеми са свързани не с новата система, а с качеството на въведената информация, практиките на специалистите работещи с кадастъра, нормативните изисквания към него и исторически причини. Дали даден имот е въведен с очертания, собственост, правилен адрес и прочие информация зависи в голяма степен от това дали е имало нужда за самия собственик. Пример може да бъдат ипотека и продажба. Качеството на тези данни, както и такива в миналото е доста спорно поради редица проблеми от двете страни на масата. Забелязват се грешни адреси, дублирани идентификатори на индивидуални обекти, сгрешени ЕИК на фирми и прочие. Важното тук е, че данните не съответстват непременно с това, което виждаме в имотния регистър, а следва да бъдат само отправна точка за по-нататъшни разследвания.

Имаше, разбира се, оплаквания произтичащи от искрено неразбиране или нарочен опит за внасяне на смут. На няколко пъти се видяха твърдения, че така изтичали лични данни, че толкова голям архив щял да се използва за имотни измами, кражби и изнудване. Риск за измами винаги има, но тези данни по-скоро биха го намалили, отколкото да го увеличат. Данните са достъпни в дори по-голяма пълнота срещу заплащане в имотния регистър. Отворените данни не съдържат лична информация, а тази на компании и общински фирми не е лична или търговска тайна в случая. Аналогични възгласи имаше когато бешемотворен търговския регистър и се видя, че са кухи. Най-любопитна ми беше нишката, която плетат няколко души пишещи по групите и най-вече замесени в имотния бизнес, че тази прозрачност била комунизъм, защото само комунистите ги интересува кой къде какво има, придобива от общински и държавни имоти, национални и градски паркове и сменя като предназначение. Тук не знам какво да отговоря освен, че видимо изкарването на все повече неща на светло притеснява доста хора. Най-сигурен признак за това би бил, ако някой се опита да премахне или ограничи отворените данни на кадастъра с каквото и да е извинение.

Полезни по множество начини

Няма масив от данни, който да е идеален и абсолютно верен към датата на публикуване. Особено в такива мащаби. Ключът към използването правилно на данните винаги е бил да се разбере методологията на събирането им, ограниченията и условностите. Затова винаги прекарвам толкова време в описване именно на тези три неща. Пример са данните за раждаемостта и абортите. Когато писах, че данните от кадастъра са невероятни, имах точно това предвид – въпреки всички описани проблеми и нуждата от чистене на определени очевидни грешки, това е много добър източник, който ще помогне не само за анализи и разследвания сам по себе си, но и е важен базов масив, който да се използва за визуализации на други данни.

В не по-малка степен ще помогне на откриването на проблемите в старите данни, за които говоря по-горе, с въвеждането и практиките на специалистите. Прозрачността в тази си форма изкарва често на преден план дълбоки проблеми в една или друга институция и бранш. Това е причината много министерства и агенции да се опитват всякак да избягват заложеното в закона изискване за отворен код и данни. Отчасти заради лобизъм и активно прикриване на нередности, но в чувствително по-голяма степен страх от видимост на пороците и неефективността. Изисква се смелост и откритост сам да публикуваш подобна информация. Това е най-добрият начин да имаме разбиране и разговор по тези теми и път към поправянето на дефектите.

Може да свалите всички отворени данни на кадастъра към 10-ти януари 2024-та от този архив. Там ще намерите json-ите с линкове и дати на всеки отделен архив с документи, zip с всички свалени документи, един с обърнати всички данни за собственост в csv файл от 24 млн. записа и един с всички shp файлове обърнати в geojson формат и намалена точност на координатите до половин метър, който е по-лесен за използване във визуализации. Ако искате сами да свалите документите, може да използвате полу-автоматичния ми скрипт на bash. Надявам се, че от кадастъра ще направят това по-лесно, например като общ архив от 5Gb.

The post Отворените данни на кадастъра – кой ги отвори, проблемите с тях и защо все пак ми харесват first appeared on Блогът на Юруков.

В края на миналата година писах накратко в социалките, че новият портал на кадастъра е публичен и на пръв поглед има доста полезна употреба – да се следи за незаконно дострояване. В действителност, с тази нова версия се случи нещо, за което натискахме и чакахме от много години – отворени данни за имотите в България.

Информацията, която търсихме са точните очертания на области, общини, землища и отделни парцели. Тази информация има много приложения отвъд работата с недвижими имоти. Преди 11 години, например, бях свалил парче по парче голяма част от тези данни и бях ги обобщил в опростена версия на картата на общините и селищата в България. Пуснах ги свободно с цел визуализации на данни и сам ги използвах в графиките си за данните за сеч, избори и редица други. Аналогично, за картата ми с документите за градоустройството в София през последните четири години съм свалил близо 25% от всички парцели в столицата. Подобно е положението и с 3D картата за застрояването. Данните влизаха в употреба в поне 10 от проектите и визуализациите ми до сега.

Затова с радост открих, че в новият портал на кадастъра има секция отворени данни, където може да се свали архивирана цялата спомената информация – отделни парцели, сгради и самостоятелни обекти в SHP формат. Вече свалих данните за община София и няма да се налага да товаря сървърите на НАГ и кадастъра всеки път като излезе нов документ. Данните съдържат много метаданни като площ, брой етажи, точен адрес, собственост, район, начин на употреба и документ определят последното. Дори само информацията за адресите е безценна, тъй като до сега нямаше такава публична база данни в България. Има дори адресите на самостоятелни обекти – гаражи, апартаменти и други части от сгради, включително къде се намират точно и колко е (законната) им площ.

Това обаче далеч не е всичко. Публикувана е информация за собствеността на тези имоти – дали цялостно или частично, физическо, юридическо лице, община или държава и с какви документи и кога е установена тази собственост. Има дори ЕИК и имена на фирмите, а когато е частно лице, името е маскирано, а ЕГН-то е криптирано, така че да не се разбере, но да е пак уникално и да може да се съпостави с други записи. Това е безценна база данни с публична вече информация, която без да преувеличавам ще отвори нова страница в разследванията на злоупотреби на части и публични лица.

Данните в този си вид са генерирани на 14-ти декември. Надявам се да имат възможност да ги обновяват редовно, особено собствеността. Все още липсва известна информация – за 6 общини липсват данни, включително община Варна. От тях, както и сред други общини липсва информация за около 380 селища или 7.2%. Изпратих и друга обратна връзка към създателите на портала и разбирам, че се работи по попълването на цялата информация. Две основни точки бяха двуезична документация и номенклатури, както и начин да се сваля всичко наведнъж.

Дори към този момент обаче е нещо внушително. Бих го сравнил само с публикуването на отворени данни от търговския регистър с тази разлика, че са много по-ясни, подредени и готови за употреба. Показах данните на няколко познати експерти работещи с GIS системи и събиращи информация от подобни регистри от цял свят. Един особено ми пише през няколко месеца да пита дали поне очертанията на парцелите в градовете имаме. Всички бяха удивени от качеството и пълнотата на информацията и метаданните, включително в сравнение с аналогични източници в Германия, Великобритания и щатите.

Успях да сваля всички данни автоматично и вече ги преглеждам подробно. Особено тази за собствеността. Все още нямам идея какво от тези данни и как ще го покажа, но определено има доста какво да се направи с нея. Знам обаче, че ще използвам парцелите във визуализацията си за данните за сечта, които отворих наскоро. Особено за стартиращи бизнеси това ще е много полезно отвъд чистите GIS системи, недвижими имоти и планиране. Ако имате идеи как бихте използвали данните или вече сте направили нещо с тях, споделете го в коментарите.

The post Кадастъра пусна отворени данни за всичко в България и са невероятни first appeared on Блогът на Юруков.