Излезе ElementaryOS – Jupiter

от Владимир Колев
лиценз CC BY-NC-ND
Дистрибуции

Една поне за мен доста дългоочаквана новина, както и предполагам за хората, използващи темите на DanRabbit – Elementary. Идеята – простота, удобство и приятни цветове. Тимът работещ над Elementary внесе доста промени в света на Gnome работния плот. Промените над Nautilus, уникалните икони, красивите тапети бяха малка част от цялото. Появиха се приложенията като Dexter (адресна книга), Lingo (речник), Postler (е-мейл клиент) и други, които следват общ дизайн – без менюта, функционален панел с бутони и добра интеграция в GNOME средата.

Екипът зад Elementary проекта миналата година реши, че всичките промени могат да бъдат събрани в едно и да образуват по-различна операционна система, базирана на Ubuntu – от 1-ви Април не на шега излезе първата версия на операционната система ElementaryOS с кодово име Jupiter.
С какво се отличава ElementaryOS

  • - базирана на Ubuntu 10.10 Maveric
  • - Ядро 2.6.35
  • - по подразбиране Elementary теми, икони и т.н.
  • - изчистен панел без допълнителни добавки и екстри
  • - версия на GNOME 2.32.0
  • - Браузър по подразбиране Midori с търсачка duckduckgo
  • - Е-Мейл клиент Postler (собствена разработка)
  • - Мениджър за контакти Dexter
  • - Офис пакет – Gnome-Office включващ: AbiWord за текстообработка и Gnummeric за работа с таблици
  • - Docky – като долен панел и стартер на предпочитаните приложения
  • - Мултимедиен плейър – Totem
  • - Интернет приложения – Transmission (торент клиент), Empathy (чат)

Първи впечатления

Инсталацията не се различава много от тази на Ubuntu, с тази разлика, че липсва презентацията, след като зададете всички настройки, които бъдат изискани от вас.
Разбира се като фен на Elementary идеята иконите, темата и всичко са добре изчистени и подредени и ще бъдат оценени от хората, ползвали до сега Ubuntu с тази тема. Доста бързо зареждане, тъй като повечето от приложенията идващи с Убунту и не са често използвани са премахнати. Файловият мениджър Nautilus включва по подразбиране nautilus-elementary, което за мен го прави доста удобен за използване. Работния плот не е представен като директория и не може да слагате файлове по него, освен ако не стартирате Gconf-Editor и не го промените. Панелът не може да бъде променян, макар и до някъде разбираемо доста от хората, които са свикнали да качулят всякакви приложения и добавки там ще бъдат малко разочаровани. Панелът не позволява добавянето на каквото и да било за момента. По подразбиране бутоните на прозорците са с бутони вдясно (можете да го смените като инсталирате Ubuntu Tweak или Gconf-Editor). Като човек, който често използва приложения, които не се инсталират сами или не създават собствени записи в менюто ми се стори доста странен факта, че Main Menu липсваше в System -> Preferences. За да коригирате последното трябва да инсталирате приложението alacarte. Midori е един доста орязан браузър, който за съжаление не може по никакъв начин да замени Chrome или Firefox. Мейл клиента е също все още в първоначален стадий на развитие. Леките приложения биха свърши работа на не особено взискателните потребители, но като цяло вероятно както мен повечето ще ги премахнат и ще инсталират приложенията, които им харесват. За щастие инсталираните приложения не са в някаква особен пакет, който при премахването им да премахне повечето от приложенията и графичната среда, както при Ubuntu.

Обобщение

Като цяло ElementaryOS е една сравнително бърза дистрибуция и според мен доста красива. От моя гледна точка дистрибуцията ми представя възможността да инсталирам приложенията, които искам да използвам по подразбиране и при инсталация да не се занимавам с настройка на външния вид, но като цяло потенциалът за развитие и добавяне на нови “elementary” приложения е на лице. За привържениците на тази концепция определено е една дистрибуция, която си струва да бъде погледната.

За една особеност в говора на с.Черничево, Крумовградско

от Георги Станков
лиценз CC BY-NC-ND
Автор:ст.н.с. д-р Георги Митринов, Институт по български език, секция "История на българския език", БАН Здравей адаш!Прочетох с интерес публикацията ти в сп. Родопи „Въведение в Черничево” (2010, № 3-4, с. 67-71), в която пишеш с такава любов за това „твое” източнородопско село, че дори и непредубеденият читател ще се заинтригува. А това е голям успех. Освен

Отзиви за статията в списание "Родопи"

от Георги Станков
лиценз CC BY-NC-ND
автор: Georgi Stankov Излизането на първата статия за Черничево в специализирано издание от двайсетина години насам породи вълна от положителни реакции.  Първо, редакцията на списание "Родопи" хареса материала и в лицето на заместник главния редактор доц.Гиневски ни отправи покана да продължим да публикуваме на страниците на списанието.  Второ, научната общественост отново прояви интерес

Представяне на Черничево в списание "Родопи"

от Георги Станков
лиценз CC BY-NC-ND
автор: Georgi Stankov Статията "Въведение в Черничево" (сп."Родопи" бр.3-4/2010г.) стана първата публикация за село Черничево, публикувана в специализирано издание през последните 20 години. Авторът съм аз. Няма да преразказвам статията - тя е синтез на много от нещата, за които в блога съм писал "на парче". За интересуващите се: списанието би трябвало да е в наличност в библиотеките на

Георги Дренски: Спомен за Черничево

от Георги Станков
лиценз CC BY-NC-ND
Днес Георги Дренски живее в Англия, но преди повече от 20 години съдбата го срещнала с Черничево. Като всеки човек, който се е докоснал до нашия родопски край, той отнесъл със себе си чудни детски спомени за селото и хората. Ето какво разказа Георги за читателите на блога: Живях там със семейството ми в периода 87-90 година. Родителите ми работеха като медици в местната болница. Идваха хора от

Младен Калеев – допълнение # 1

от Георги Станков
лиценз CC BY-NC-ND
автор: Georgi Stankov Уважаеми читатели,добавих портрет на лейт.Калеев в статията В памет на Младен Калеев.Изображението е включено в албум на Гранични войски от 1978г. Научихме за него от нашия приятел Historian, автор на блога История на Македония.-------------------------------------------

На 20 март 2010г. читалището в Черничево възобнови дейността си

от Георги Станков
лиценз CC BY-NC-ND
автор: Georgi Stankov Датата 20 март 2010г. ще остане знаменателна в най-новата история на Черничево. В топлата предпролетна вечер черничевци възобновиха редовната културно-просветна дейност на старото читалище "Бѣло море 1929". Председател на читалищното настоятелство е Динко Иванов Дяков. Вечерта премина в две части - черничевци първо се сбраха на седянка, с благи приказки, почерпка и

Frost

от UrbanStyle
лиценз CC BY-SA

Ако студът навън не ви забавлява достатъчно, може да се порадвате на тези снимки. Направени са при минусови температури след обилен порой.

Фотосите са достъпни съгласно Криейтив Комънс лиценз: Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България.

The photos are available under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 2.5 Bulgaria License.

Also available on http://photography.mindcollision.net

Also available on http://photography.mindcollision.net

Also available on http://photography.mindcollision.net

Also available on http://photography.mindcollision.net

Also available on http://photography.mindcollision.net

Also available on http://photography.mindcollision.net

Also available on http://photography.mindcollision.net

Also available on http://photography.mindcollision.net

Also available on http://photography.mindcollision.net

Also available on http://photography.mindcollision.net

За махалите в Черничево

от Георги Станков
лиценз CC BY-NC-ND
автор: Georgi Stankov Използвай стрелките и плюса горе вляво, за да видиш Черничево още по-отблизо! View Larger Map Махалата - най-малката мерна единица за поселение. Черничево е заселено от векове, но едва ли винаги е било едно и също. Понякога идвали нови хора и се заселвали, други са заминавали, трети са оставали, четвърти са се размножавали дотам, че старата махала им била

Анкета и обратна връзка

от Георги Станков
лиценз CC BY-NC-ND
автор: Georgi Stankov Имам молба към читателите на блога "Черничево." Тя е към две основни групи читатели: (1) към редовните посетители на блога, които го следят поне от година, и (2) към посетителите, които го знаят отскоро, но го намират за интересен и смятат да го четат в бъдеще.Преди молбата - кратко разяснение.Проектът "Черничево" има три основни предназначения.Първото е да служи като