Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Eigirdas и VĮ “Demokratijos plėtros fondas” v. Литва
Фактите
Eduardas Eigirdas е журналист, VĮ “Demokratijos plėtros fondas” е организация с нестопанска цел, издател на списание Valstybė. В списанието е публикувана статия на Eigirdas със заглавие “Десетте най-богати и опасни олигарси на Литва”. Едно от лицата, описани в статията, е собственикът на голям бизнес и политик В.М., по-късно кмет на Каунас. В статията се казва: “Мисля, че В.М. се откроява в този контекст само с това, че хвърля най-много пари от всички предприемачи в Литва, а на предстоящите избори той ще се възползва и от факта, че управляваният от него бизнес е един от най-големите рекламодатели. Затова почти всички медии публикуват само добри новини за В.М…”
V.M. подава жалба до Комисията по етика, в която посочва, че твърденията в статията нямат основание и засягат доброто му име и професионалната му репутация. Комисията приема, че обвиненията в публикацията нямат основание и че не са представени конкретни факти, които да ги подкрепят, и задължава списанието Valstybė да публикува решението за нарушение. Списанието обжалва до ВАС, който приема, че
- самото използване на думата “мисля” не е достатъчно, за да се заключи, че аргументите, представени в статията, са оценъчни. Комисията е имала основание да смята, че статията съдържа твърдения за факти, което означава, че трябва да се приложат критериите за истинност и точност;
- дори ако оценъчните твърдения (становища), за разлика от фактическите, не могат да бъдат доказани, те трябва да имат фактическа основа (вж Решение по дело Steel and Morris v. the United Kingdom, no. 68416/01, § 87 in fine, ЕСПЧ 2005II).
- В.М. е публична фигура и е длъжен да бъде толерантен към критиците, но това не означава, че той трябва да толерира и публикуването на информация, която не е точна и вярна.
- няма посочени източници, нито са приведеин данни в подкрепа на тезите;
- не са взети предвид мнения на други засегнати страни;
- не е предоставено право на отговор.
ВАС определя като твърдения, които трябва да се основават на факти: “хвърляне на най-много пари”; “един от най-големите рекламодатели” и др. “Свободата на изразяване не е възможност за публикуване на информация чрез заобикаляне на правните и етични ограничения, които имат за цел да защитят интереса на обществото за получаване на информация, интерес, който също трябва да бъде балансиран с правото на лицето на зачитане на личния му живот, честта и достойнството.”
Междувременно в списанието се появява още една статия, засягаща оразяването на сина на В.М. в друго списание “Жмонес”, която завършва с аналогично решение.
Предмет на жалбата до ЕСПЧ: На основание член 10 от Конвенцията жалбоподателите твърдят, че публичното изявление на Комисията по етика, че публикацията в списание “Valstybė” е нарушение на Етичния кодекс, представлява непропорционална намеса в свободата им на изразяване и изискването за публикуване на решенията на Комисията по етика в списание “Valstybė” също нарушава свободата им на изразяване.
ЕСПЧ
Отговорна журналистика. Въпреки че пресата не трябва да прекрачва определени граници, по-специално по отношение на репутацията и правата на другите, нейното задължение все пак е да предоставя, по начин, съответстващ на нейните задължения и отговорности, информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес (вж., наред с други органи, Erla Hlynsdόttir v. Iceland (no. 3), no. 54145/10, § 62 от 2 юни 2015 г.). Поради “задълженията и отговорностите”, присъщи на упражняването на свободата на изразяване на мнение, гаранцията, предоставена от член 10 на журналистите във връзка с отразяването на въпроси от общ интерес, е обвързана с уговорката, че те действат добросъвестно и на точна фактическа основа, и че предоставят надеждна и точна информация в съответствие с журналистическата етика (вж. 29183/95, § 54 от ЕСПЧ 1999I и Falter Zeitschriften GmbH с/у Австрия (No 2), бр. 3084/07, § 37, 18 септември 2012 г.), или, с други думи, в съответствие с принципите на отговорната журналистика (79)
Свобода на журналистиката да избира методите и техниките на отразяване. Журналистическата свобода обхваща и евентуално прибягване до степен на преувеличение или дори провокация (вж. 48898/99, § 39, буква а), ЕСПЧ 2003V, и Решение по дело Ahmet Hüsrev Altan с/у Турция, бр. 13252/17, точка 214 от 13 април 2021 г.) и методите за обективно и балансирано докладване могат да се различават значително; следователно не е работа на Съда, нито на националните съдилища, да заменят собствените си възгледи с тези на пресата относно това какви техники за отразяване следва да бъдат възприети (80)
Принципи за преценката при балансиране на правото на “зачитане на личния му живот” с обществения интерес за защита на свободата на изразяване на мнение (вж. 40660/08 и 60641/08, §§ 95—99 от ЕСПЧ от 2012 г. и Couderc и Hachette Filipacchi Associés с/у Франция [GC], бр. 40454/07, §§ 90—93, ЕКПЧ от 2015 г. ). и критерии като принос към дебат от обществен интерес, степента на известност на засегнатото лице, предметът на новинарския репортаж, съдържанието, формата и последиците от публикацията, начинът, по който е получена информацията и нейната достоверност, и тежестта на санкцията, наложена на журналистите или издателите (81)
Факти и оценки. Въпреки че съществуването на факти може да бъде доказано, истинността на ценностните преценки не подлежи на доказване. Изискването за доказване на истинността на оценъчната преценка е невъзможно да се изпълни и нарушава самата свобода на мнение, която е основна част от правото, гарантирано от член 10 (вж. 10347/10, § 31, 19 декември 2013 г.). Въпреки това, когато едно изявление е равносилно на оценъчна преценка, пропорционалността на намесата може да зависи от това дали съществува достатъчна “фактическа основа” за оспорваното твърдение: ако няма, тази оценъчна преценка може да се окаже прекомерна. За да се направи разграничение между фактическо твърдение и оценъчна преценка, е необходимо да се вземат предвид обстоятелствата по делото и общият тон на забележките, като се има предвид, че твърденията по въпроси от обществен интерес могат въз основа на това да представляват оценъчни преценки, а не фактически твърдения (83)
Избори и свобода на изразяване. съдът подчертава необходимостта от свобода на политическите дебати. (84)
Принос към дебати от обществен интерес. Съдът вече е постановил, че общественият интерес се отнася до въпроси, които засягат обществото до такава степен, че тя може законосъобразно да прояви интерес към тях, които привличат общественото внимание или които засягат обществеността в значителна степен, особено доколкото засягат благосъстоянието на гражданите или живота на общността. Такъв е случаят и по отношение на въпроси, които могат да доведат до значителни противоречия, които се отнасят до важен социален въпрос или които включват проблем, за който обществеността би имала интерес да бъде информирана (вж. 931/13, § 171 от 27 юни 2017 г.).
Тежестта на обществения интерес към оповестената информация варира в зависимост от възникналите ситуации. Информацията относно незаконни действия или практики безспорно е от особено силен обществен интерес. Информацията относно действия, практики или поведение, които, макар и да не са незаконни сами по себе си, все пак са осъдителни или противоречиви, също може да бъде особено важна. При това положение, въпреки че информацията, която може да се счита за обществена, по принцип се отнася до публичните органи или публичните органи, не може да се изключи, че в някои случаи тя може да се отнася и до поведението на частноправни субекти, като например дружествата, които също неизбежно и съзнателно се подлагат на строг контрол върху действията си. Съдът подчертава също, че общественият интерес от информация не може да се преценява само в национален мащаб (87-88)
Според ЕСПЧ не е взет предвид стандартът на Конвенцията, който изисква много сериозни причини за обосноваване на ограниченията на дебатите по въпроси от обществен интерес. Нарушение на чл.10.
