В края на миналата година писах накратко в социалките, че новият портал на кадастъра е публичен и на пръв поглед има доста полезна употреба – да се следи за незаконно дострояване. В действителност, с тази нова версия се случи нещо, за което натискахме и чакахме от много години – отворени данни за имотите в България.
Информацията, която търсихме са точните очертания на области, общини, землища и отделни парцели. Тази информация има много приложения отвъд работата с недвижими имоти. Преди 11 години, например, бях свалил парче по парче голяма част от тези данни и бях ги обобщил в опростена версия на картата на общините и селищата в България. Пуснах ги свободно с цел визуализации на данни и сам ги използвах в графиките си за данните за сеч, избори и редица други. Аналогично, за картата ми с документите за градоустройството в София през последните четири години съм свалил близо 25% от всички парцели в столицата. Подобно е положението и с 3D картата за застрояването. Данните влизаха в употреба в поне 10 от проектите и визуализациите ми до сега.
Затова с радост открих, че в новият портал на кадастъра има секция отворени данни, където може да се свали архивирана цялата спомената информация – отделни парцели, сгради и самостоятелни обекти в SHP формат. Вече свалих данните за община София и няма да се налага да товаря сървърите на НАГ и кадастъра всеки път като излезе нов документ. Данните съдържат много метаданни като площ, брой етажи, точен адрес, собственост, район, начин на употреба и документ определят последното. Дори само информацията за адресите е безценна, тъй като до сега нямаше такава публична база данни в България. Има дори адресите на самостоятелни обекти – гаражи, апартаменти и други части от сгради, включително къде се намират точно и колко е (законната) им площ.
Това обаче далеч не е всичко. Публикувана е информация за собствеността на тези имоти – дали цялостно или частично, физическо, юридическо лице, община или държава и с какви документи и кога е установена тази собственост. Има дори ЕИК и имена на фирмите, а когато е частно лице, името е маскирано, а ЕГН-то е криптирано, така че да не се разбере, но да е пак уникално и да може да се съпостави с други записи. Това е безценна база данни с публична вече информация, която без да преувеличавам ще отвори нова страница в разследванията на злоупотреби на части и публични лица.
Данните в този си вид са генерирани на 14-ти декември. Надявам се да имат възможност да ги обновяват редовно, особено собствеността. Все още липсва известна информация – за 6 общини липсват данни, включително община Варна. От тях, както и сред други общини липсва информация за около 380 селища или 7.2%. Изпратих и друга обратна връзка към създателите на портала и разбирам, че се работи по попълването на цялата информация. Две основни точки бяха двуезична документация и номенклатури, както и начин да се сваля всичко наведнъж.
Дори към този момент обаче е нещо внушително. Бих го сравнил само с публикуването на отворени данни от търговския регистър с тази разлика, че са много по-ясни, подредени и готови за употреба. Показах данните на няколко познати експерти работещи с GIS системи и събиращи информация от подобни регистри от цял свят. Един особено ми пише през няколко месеца да пита дали поне очертанията на парцелите в градовете имаме. Всички бяха удивени от качеството и пълнотата на информацията и метаданните, включително в сравнение с аналогични източници в Германия, Великобритания и щатите.
Успях да сваля всички данни автоматично и вече ги преглеждам подробно. Особено тази за собствеността. Все още нямам идея какво от тези данни и как ще го покажа, но определено има доста какво да се направи с нея. Знам обаче, че ще използвам парцелите във визуализацията си за данните за сечта, които отворих наскоро. Особено за стартиращи бизнеси това ще е много полезно отвъд чистите GIS системи, недвижими имоти и планиране. Ако имате идеи как бихте използвали данните или вече сте направили нещо с тях, споделете го в коментарите.
The post Кадастъра пусна отворени данни за всичко в България и са невероятни first appeared on Блогът на Юруков.
Ан Телнес, карикатуристка за The Washington Post и носителка на наградата Пулицър , подава оставка, след като вестникът отхвърля нейна карикатура, изобразяваща собственика на The Post, Джеф Безос, коленичащ пред статуя на новоизбрания президент Доналд Дж. Тръмп . В допълнение към Безос, основателят на Amazon, карикатурата изобразява основателя на Meta, Марк Зукърбърг; Сам Алтман, главен изпълнителен директор на OpenAI; Патрик Сун-Шионг, собственик на The Los Angeles Times; и Мики Маус, който е корпоративният талисман на Walt Disney Company.
В кратко изявление, публикувано в Substack, г-жа Telnaes – която работи в The Post от 2008 г. – нарuчa решението на вестника да отхвърли нейната карикатура „gamechanger“ u „опасно за свободната преса“.
Мат Уеркър, карикатурист за Politico и носител на наградата Пулицър, нарича решението за карикатурата на г-жа Telnaes „безгръбначно“.
Един от ефектите на втория мандат на Тръмп. Бизнесите, или част от тях, се адаптират – и Мета: бившият британски вицепремиер сър Ник Клег ще се оттегли от настоящата си работа като президент по глобалните въпроси в Meta. В публикация във Facebook на Meta сър Ник, бивш лидер на либералдемократите, казва, че напуска компанията след близо седем години.
Той ще бъде заменен от настоящия си заместник и републиканец Джоел Каплан, който преди това е бил заместник-началник на кабинета в Белия дом по време на администрацията на президента Джордж Буш и е известен с това, че поддържа отношенията на компанията с републиканците.
Тръмп многократно е обвинявал Meta и други платформи в цензура и заглушаване на консервативната реч. Отношенията му с г-н Зукърбърг бяха особено обтегнати, след като Facebook и Instagram спряха акаунтите на бившия президент за две години през 2021 г., Тръмп нарече компанията враг на народа през март 2024.
Но очевидно има промяна: Зукърбърг поздрави Тръмп за победата и дари един милион долара за фонда му.
Федерален апелативен съд отмени правилата за мрежова неутралност на Федералната комисия по комуникациите. Апелативният съд в Синсинати е заявил, че FCC няма правомощия да установява правила, които не позволяват на доставчиците на широколентов достъп да забавят или блокират достъпа до интернет съдържание.
Правилата бяха въведени за първи път при администрацията на Обама и имаха за цел да попречат на доставчиците на интернет услуги като Verizon или Comcast да блокират или дискриминират услуги от конкуренти като Netflix и YouTube. Правилата бяха отменени при Тръмп през първи му мандат и възстановени при Байдън, но остават спорен въпрос, разделящ бизнеса.
Брендън Кар, когото Тръмп посочи за следващ председател на FCC, е силен критик на мрежовата неутралност.
Решението на съда не засяга щатските закони за неутралността на мрежата в Калифорния, Вашингтон и Колорадо.
Демократите във FCC призовават Конгреса да създаде закони, насърчаващи мрежовата неутралност: “Потребителите в цялата страна ни казаха отново и отново, че искат интернет, който да е бърз, отворен и справедлив”.
Неутралността на мрежата е принцип за ЕС и България. Терминът е въведен през 2003 г. от Тим Ву, професор по право в Колумбийския университет, който предупреждава, че доставчиците на широколентови интернет услуги могат да станат gatekeepers на достъпa до интернет и да блокират или таксуват за достъп до определено съдържание. Концепцията беше подкрепена от Google, Facebook и Netflix. Те лобираха за правила, които да предотвратят преференциалното третиране на съдържанието от доставчиците на интернет услуги.
Съветът за електронни медии е обявил обществена поръчка за “Изследване на аудиторията на медийните услуги, предоставяни от Българската национална телевизия и Българското национално радио и очакванията за тяхната обществена мисия сред населението на страната.”
Комисията е с председател Емилия Станева. Постъпила е една оферта. На 16 декември т.г. е сключен договор с Алфа Рисърч на стойност 72 000 лева за времето от началото на 2025 до 20 март 2025 г.
Регламент (ЕС) 2024/900 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 година относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране влезе в сила и ще се прилага от 10 октомври 2025 г.
„Политическо рекламиране“ означава изготвянето, позиционирането, популяризирането, публикуването, доставянето или разпространението на послание по какъвто и да е начин, обикновено предоставяно срещу възнаграждение, чрез вътрешни дейности или като част от кампания за политическо рекламиране:
a) от, за или от името на политически участник, освен ако не е от изцяло частен или изцяло търговски характер; или
б) което може и е предназначено да повлияе на резултата от избори или референдум, на поведението при гласуване или на законодателния или регулаторния процес на равнището на Съюза, на национално, регионално или местно равнище;
и което не включва:
i)съобщения от официални източници на държавите членки или на Съюза, строго ограничени до организацията и условията за участие в избори или референдуми, включително обявяването на кандидатурите или на въпроса, поставен на референдума, или за насърчаване на участието в избори или референдуми;
ii)публични съобщения, чиято цел е да предоставят официална информация на обществеността от, за или от името на публичен орган на държава членка или от, за или от името на Съюза, включително от, за или от името на членове на правителството на държава членка, при условие че не могат и не са предназначени да повлияят на резултатите от избори или референдум, на поведението при гласуване или на законодателен или регулаторен процес; и
iii)представянето на кандидатите в определени обществени пространства или в медиите, което е изрично предвидено от закона и се предоставя безплатно, като същевременно се гарантира равно третиране на кандидатите.
Според регламента през последните три месеца преди избори или референдум, организирани на равнището на Съюза или на национално, регионално или местно равнище в държава членка, услугите за политическо рекламиране, свързани с тези избори или референдум, се предоставят само на спонсор или доставчик на услуги, действащ от името на спонсор, който декларира, че е:
a) гражданин на Съюза; или б) гражданин на трета държава, който пребивава постоянно в Съюза и има право да гласува на тези избори или референдум в съответствие с националното право на държавата членка по пребиваване; или в) юридическо лице, установено в Съюза, което в крайна сметка не е притежавано или контролирано от гражданин на трета държава, с изключение на гражданите на трети държави, посочени в буква б), или от юридическо лице, установено в трета държава.
В този контекст Google е заявил, че политическата реклама е много широко дефинирана, а законодателите в ЕС са много неясно дефинирани – поради което и в очакване на още нормативни актове Google оповестява две решения: първо, спира да предоставя политическа реклама в ЕС до старта на прилагането през октомври 2025 г. и, второ, политически реклами занапред няма да бъдат разрешени в YouTube в ЕС.
Google не е единствената компания, която реши да не допуска политически реклами на своите платформи (напр. TikTok и LinkedIn). А ЕС не е единственият регион (също напр. Канада и Бразилия), в който компанията спира да предоставя политически реклами.
Неправителствени организации призовават Европейската комисия да пристъпи към по-бързо запълване на регулаторните пропуски в Регламента, като същевременно позволи гъвкавост по отношение на крайните срокове за това. По-специално Комисията следва да изясни тълкуването на определението за политически реклами в делегираните актове и да проучи дали свалянето на политическо съдържание следва да се счита за изпълнение на Регламента. Като се има предвид нарастващата тенденция от страна на платформите да изваждат политиката от своите услуги, ние също така насърчаваме Комисията да извърши оценка на корпоративните решения за оттегляне на услуги, които са от решаващо значение за осигуряване на функционираща онлайн платформа за граждански дебат – и въздействието, което те имат върху основни права.
Пояснява се, че решението на Google да спре да предлага политическа реклама в ЕС ще ограничи основните права на хората по три важни начина:
непартийните инициативи, включително кампаниите „излезте и гласувайте“, ще бъдат забранени в услугите на Google;
кампании на организации на гражданското общество по въпроси като аборт или домашно насилие, ако са свързани със законодателни актове, вече няма да бъдат разрешени в услугите на Google, най-вече в YouTube, в ЕС – а някои хора получават информацията си изключително чрез тези платформи;
излизането на Google от пазара на политическа реклама по същество създава дисбаланс в сектора, отстъпвайки монопола върху платформите на Meta.
В КЗЛД е било подадено искане на общински съветник за предоставяне на списък, съдържащ трите имена на гражданите с регистриран настоящ адрес в населените места на община Т. Мотивите са били свързани със “задължението на общинския съветник да поддържа връзка с избирателите”.
В Становището на КЗЛД се приема, че личните данни от избирателните списъци не следва да са обект на последващо обработване за други цели, тъй като липсва съгласието на съответните субекти на данни, включени в тях, и не съществува нормативен акт, който да регламентира такова обработване (арг. чл.6, пар. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679). Такова обработване би било и несъвместимо с първоначалната цел, за която са обработвани въпросните лични данни на избирателите.
На общинския съветник може да бъде предоставена агрегирана информация под формата на статистически данни, относно броя на гражданите, които имат регистриран настоящ адрес, разпределени по населени места на територията на община Т. – т.е. информация, която не позволява идентифицирането на отделните субекти на данни.
Във връзка с това и на основание чл. 58, пар. 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679 във вр. с чл. 10а, ал. 1 от Закона за защита на личните данни и чл. 51, т. 2 от Правилника за дейността на КЗЛД и на нейната администрация, Комисията за защита на личните данни изразява следното
СТАНОВИЩЕ:
Кметът на Община Т. може да предостави на г-н А. – общински съветник в Общински съвет Т. обобщена справка с агрегирана информация под формата на статистически данни, относно броя на гражданите, които имат регистриран настоящ адрес, разпределени по населени места на територията на община Т . Липсва правно основание за предоставянето на лични данни за настоящия адрес на въпросните граждани.
По силата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) общинският съветник има правна възможност, а не задължение „да поддържа връзки с избирателите и да ги информира за дейността и решенията на общинския съвет“. Тази правна възможност може да се реализира чрез други способи за комуникация с избирателите, като например – откриване на приемна, организиране на срещи, на които избирателите имат възможност да присъстват доброволно, в рамките на публични събития и т.н.
Един на всеки пет възрастни в САЩ (21%) и двама от пет под 30 години (37% от възрастните) казват, че редовно получават новини от определени лица в социалните медии. Повечето американци, които го правят, казват, че т.нар. news инфлуенсъри са им помогнали да разберат по-добре текущите събития. Кои са тези news инфлуенсъри? Около три четвърти (77%) нямат минала или настояща връзка с новинарска организация. По-голяма част предпочитат платформата на Мъск и се самоопределят като десни.
Предвид изборните резултати в Америка изглежда, че този модел работи. Впрочем и предвид изборните резултати в България.
